17.12.2013 г.

ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК


Понеже по различни причини книгите ми ще се позабявят, реши да пускам от време на време части от това, което след време ще бъде публикувано. Неотдавна споменах, че събраните от мен тракийски думи са над  600. Реших да представя списъка и обясненията в две части. Първата съдържа около 280 думи, които са дадени в този постинг. Обясненията са пропуснати, не съм ги добавил защото са твърде дълги и натоварват материала много. След време ще публикувам както целият тракийски речник, така и поясненията и етимологията на всяка дума. 

Въпреки, че някои тракийски думи са на над 2700 години, те все още са разпознаваеми, поне за тези, които имат желанието да ги видят. Разбира се повечето звучат странно и дори оставят впечатление, че са чужди по произход. Това е напълно естествено понеже времето променя всеки език, понякога доста сериозно.

Само преди около 1000 години английските думи lord, lady, sheriff са имали формите hlaifwerd, hlaifdige, scirgerefa. Как да очакваме, че думите на дедите ни, които са повече от два пъти по-стари ще се запазят непроменени. Не трябва да забравяме, че тракийските глоси, топоними и хидроними са документирани от гърци и римляни. Чуждите летописци не са били в състояние да запишат правилно това, което са чули в нашите земи.

Разбира се има и такива тракийски думи, които почти не се различават от днешните. Такива са: аз, баба, бела (бяла), бор и др. Те свидетелстват за невероятната сила и устойчивост на езика ни и показват красноречиво, че нашия народ е изключително древен. 

От нашите среди са произлезли първите царе и благородници на Европа. От нашите среди хвръкна искрата, която извади много народи от мрака на Каменната епоха. Въпрос на време е когато това ще се знае от цял свят и ще получим уважението, което заслужаваме.

Приятно четене:)


аб                             оба- двама стблг.
(а)берет                  бьрати- бера, забирам стблг.
абрит                       (о)брити  бръсна стблг.
абретен                   обрѣтенъ = намерен стблг.
абула                       абълка  ябълка блг.диал.
ава                           овца
адина                       адна-една блг..диал.
адра, атра               ендръ  бърз стблг
адрана                     одрина-ограждение, обор стблг.
агн                           огън
агнон                       огнен
агриан                     огрян
аз                              аз
аз                              яз, езеро
язд                           яздя
азаро, езаро            езеро
аид                           ад, жега, жар
азана                       азъно - козя кожа ст.ч.сл.
ак, ок                       око
ак                             ѫкотъ – кривина, ъгъл ст.ч.сл.
акала, акеле          кълна, покълвам, т.е. излизам от земята 
акервит                   очръвити = червя, очервявам стблг.
акест                       оцѣстити   огладжам, правя гладък ст.блг.
ак                             як, здрав, силен
акмон, камин        камен, камък
акренза                   гряза - тиня, мочур стблг.
акрис                       краище, връх
акроен                     кроен, отрязан 
алаи                         лея, оливам, поливам
алда                         ал(ъ)дии- лодка стблг.
алапта                     лепота –красота стблг.
алк                           алъкати – гладувам, изпитвам глад стблг.
алс                           лес, елша
алт                           олят, залят
анг                           ѫгълъ  ъгъл ст.блг.
анти                         iенти  хвана, уловя обгърна
апа                           вапа-блато (вода) стблг.
апр                           верпръ- глиган стблг.
ард                           родити-раждам (изтичам от) стблг.
ареи                         iаръ  гневлив, яростен стблг.
аргила, ракуле      ракъ-изкоп стблг. ракла, раковина
ариак                       орач
арина                       ярина-вълна
арим                        алем-първи
арис                         рискати-бягам, тичам
арм                          ярьмъ-ярем. стблг.
арк                           ярък
арол, орол               орел
арпес                       врабец
арса                         рося, роса
оросина                   оросена
арта                         рът, рид-височина
аруб                         ръбя  режа, кълцам блг. диал.
арут                         рутя-събарям, руша
аса                           осил, остър
асам                         сом
аспас                       cпѣшити  спущам се, устремявам
аст                           вьсъ-село, селище стблг.
ат, ад                       ядон– пътувам, яздя (движа се) стблг.
атарна                     трън, търн-трън диал.
атес, атис               отьцъ – отец, баща стблг.
ато                           ято
аурас                       врящ
аутл, аудл               одолѣти – побеждавам стблг.
ауса                         ясно
баба                         баба
баго                         бог
багра                       багра
беда                         беда
бал                           бял
балаи                       болии- по-голям стблг.
балта                       балтина – блато стблг.
балз                         палица (греда), блазня-удрям
бара                         бара-рекичка
барг                         брѣгѫ  грижа се стблг.
басар                       бистър, светъл
бато                         бато, бате
баз                            бъз
бебер                       бебер-бобър диал.
бег                           бег, бяг, бягане
бела                         бела, бяла
бер                           бера, събирам
берд, берт               бърдо, връх
берг, брег                бряг
берме                      бреме, тежест
берза                        бериаза-бреза диал.
бик                           бик
без                            беж, бягам
бистр                       бистър
бит, вит                  быти  бъда, съм, витати- обитавам стблг.
блег                         благ, благороден, блестящ, сияен
блес                         блясък
бок                           бокъ  страна, хълбок ст.блг.
бор                           бор
борна                       борина
борис                       боря се
бот, бод                   бода, пробождам
братер                     братерь- брат стблг.
бреда                       брод
брена                       брана – земеделски уред
бриа                         бера, събор, събрание
брина                       брьна- кал стблг.
бринк                      брънка, звено
бриза                       брица-вид житно растение
бром                        бръмча
брук                         бъркам
брунк                       брънкам, бръмча
буаи                         боуи  буен, див ст.блг.
буба                         буба
буб, буп                   боб
буза                          буза
була                         буля, булка, млада жена
буно                         бунище
бура                         буря
бурд                         брод
бурен                       бурен
бурз                          бърз
бус                           бъскам-блескам диал.
в, ве, ви                  в, във
вае                           вея
ваика                      вейка
вала                         валити сен - валям се ст.блг.
вано                         вено  заплата, цена на невеста блг.
вар                           варъ-горещина стблг.
васо                         весел
васт                         вьсъ – село, селище ст.блг.
вед                           веда-водя диал.
ведериана              ведрина
вез                           везѫ  водя, возя ст.блг.
век                           век, устойчивост, сила
вурсиа                     вършие  вършини, върхове 
гагила                     гага-вид птица
газ                            газя
гаидр                       годен
гал, гол                   голям, едър
гал                           гал-тъмен,черен диал.
галаи                       галя
галт                         голоть  поледица, лед ср.блг.
ган                           гънати  гоня, преследвам ст.блг.
гара                         гора, планина
гарк                         горькъ  горчив, горък ст.блг.
гаст                          гост
гебел                       збелвам - светлея блг. диал.
гелаво                     зълва
гент                         гнет
герм                         греем  грея блг. диал.
гес                            гася
гест                          гъст
гет                           гъдувам свиря на гъдулка блг.
гига                         гига-кокила
гина                         зинѫти зина, зея ст.ч.сл.
гири                         жиръ  пасбище ст.блг.
гоакс                       говящ
гомба                       гѫба   гъба ст.блг.
гон                           гоня, преследвам
гордо                       град
гордии                     горд
грест                        гренсти вървя, отивам
гриво                       грив-сив блг.диал.
гурбика                   гърбица
да                             дойка
даб                           дъб
даба                         добър
дад                           дядо
дале                         далеч
дам(а)                      дом
дан                           дан, дар
данер                       дънер
дар                           дар
дарза                        държа
дат                           дати-давам стблг.
дав                           давя
дава                         дявам, поставям
данув                       доуновение повяване, веене ст.блг.
дед                            дядо
дева                         дева
 делк                         дялкам
ден                           ден
дер                           дера
дивес                       дивя се
диег                         жега
динга                       денгъ  юзда, ремък ст.блг.
диза                         дзид  зид блг. диал.
дебре                       дебри
деин                         деен
деле                         дел, дял
денту                       доене
дес                           десен
десу                         десити-намирам стблг.
дии                           дивни, чудни, божествени
дин                           ден
добер                       добър
дол                           дол
долиони                  доляни-жители на долина
долонг                     дълъг
дон                           дъно
дур                           двор
друв                         дърво
дракола                   дръколь-кол
дресиа                     дронселъ тъжен ст.блг.
другер                     другар
дум                          дом, събрание
дун                          доуновение повяване, веене ст.блг.
диесема                  дивизма-лечебно растение
дор                           двор
дорда                       дърдоря
драв                         древен
дрен                         дрян
дробион                   дребен
дразд                        дрозд
друнг                       другъ  другар
друма                      дръма, дърма  горичка блг.диал.
друс                         друсам, треса
две                           две
двери                       двери-врати
дул                           доилка, кърмачка
дум                          дим
дуиана                     дуене-веене
ед                             ядене
езар                          езеро
еизик                       език
елен                         елен
ентри                     ѫтрь  вътре ст.блг. утроба блг.
ерг                           ярък
ез                              еж
ездик                       ездач
есва                         оясвам се – бързам диал.
за                              за, зад
заик                         заек
залт                         злато
зарк                         зрак
збел                         збелвам белея блг.диал.
збур                          сбор
зеаба                        жаба
зел                           желая
зелеа                       зелиѥ  зеленчуци ст.блг.
зелм                         шлем
земла                       земя
земеана                   земна

зен                           жена

19 коментара:

  1. http://news7.bg/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%A1%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-3-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_l.baa_i.39617_b.5488.html


    Виж това, интересното е след 15 минута.

    Поздрави, Димо Томов

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, има интересни неща, но и много глупости. Няма генетично проучване показващо генетична близост между българи и англичани.

      Явор Шопов вероятно спекулира с едно изследване показващо, че в Британия има хора с балкански гени. Хората с балкански гени обаче нямат нищо общо с англичаните като произход, а са потомци на траките, които са служели в римските легиони в Британия.

      Ето, прочетете и вижте как г-н Шопов изкривява нещата.

      Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin

      E3b1a2 is found to be at its highest frequency worldwide in the geographic region corresponding closely to the ancient Roman province of Moesia Superior, a region that today encompasses Kosovo, southern Serbia, northern Macedonia and extreme northwestern Bulgaria. The Balkan studies also provide evidence to support the use of E3b1a-M78 (in the present study) as a close proxy for the presence of E3b1a2-V13 (representing 85% of the parent E3b1a-M78 clade) in both the Balkans and in Britain.

      The hypothesis that members of the E3b1a2 haplogroup migrated to Britain from the Balkans with the Roman
      military during the first through third centuries, CE, as members of auxiliary military units or as members of
      the regular Roman legions, is supported by genetic, archaeological and historical evidence

      http://www.jogg.info/32/bird.pdf


      Изтриване
    2. Тука сте се объркали много фундаментално. Има генетично проучване показващо генетична близост между българи и англичани, но тя е преди всичко по майчина линия. Calafell F, Underhill P, Tolun A, Angelicheva D, Kalaydjieva L (1996) From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Annals of Human Genetics 60:35-49
      А времето на разпространение на хаплогрупата E3b1-M78 към Европа и близкият изток е оценено на 7.3 ± 2.8 хиляди години назад от Pericic et al. (2005) и на 7.8 (от 6.3 до 9.2) хиляди години назад от Cruciani et.al, (2004), когато на Балканите не е имало нито траки, нито римляни. Хаплогрупата E3b1-M78 се разпространява по бащина линия.
      Има също генетично проучване показващо генетична близост между българи и англичани, едновременно и по майчина и по бащина линия: Я. Й. Шопов (2007) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1 (2), pp. 3-47, (2007)

      Изтриване
    3. Познавайки методиката на г-н Шопов мога само да се засмея :)

      Гените на англичаните са автентични само в Шлезвиг и Холщайн, в старите гробове...Британия е друг въпрос, там са били стационирани траки в продължение на векове...

      Изтриване
  2. Омир нали е писал на тракийски език ИЛИАДА и ОДИСЕЯ? А как са успяли гърците да им откраднат тези епични пройзведения?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никой не разполага с оригиналните Илиада и Одисея. Това произведение е преписвано, превеждано и редактирано много пъти. Ето така е станала кражбата...

      Малко интересни подробности - Страбон твърди, че мизи, меони и мейони са едни и същи хора - Strabo 12.3.20. Малко хора знаят, че Омир - създателят на Илиада и Одисея не е грък. В древността той е смятан за меон :)

      Изтриване
  3. създателят на Илиада и Одисея не е грък...........Много интересен факт въпреки че Илиада и Одисея са преведени от старогръцки език на всички езици на планета земя а след като не е бил грък защо са били написани на старогръцки език? В вашата болна фантазия все кражби има.............вашите изводи позволете ми да ви кажа че са меко казано найвни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нека помислим логично и да разгледаме фактите.

      1. Ние не разполагаме с работите на Омир написани в неговото време, де факто Илиада е документирана векове по-късно.

      2. Това, че няма абсолютно никакви следи от оригинала създаден през 8 век прави невъзможно сравнението с по-стари преписи, които са от по-нови епохи. След като не можем да сравним, то как да установим дали се касае за езикът на Омир, или за нещо друго...няма как.

      3. Гърците са известни с лъжите си и манията си да си приписват заслугите на другите. Ето няколко примера:

      - Питагоровата теорема не е създадена от Питагор защото е позната в Месопотамия поне 1000 години преди Питагор да се роди.

      - Гърците лъжат, че Залмоксис е бил слуга на Питагор, слава Богу Херодот оборва тази лъжа казвайки, че Залмоксис е живял доста преди времето на Питагор.

      - Гърците лъжат, че галското нападение над Делфи е било неуспешно, но от Страбон знаем, че делфийското съкровище е донесено от толосатите в Галия където е намерено от римски военоначалник.

      Ето какво казва Титиан Асирийски за безсрамните гръцки кражби и маниакално самохвалство:

      BE not, O Greeks, so very hostilely disposed towards the Barbarians, nor look with ill will on their opinions. For which of your institutions has not been derived from the Barbarians? The most eminent of the Telmessians invented the art of divining by dreams; the Carians, that of prognosticating by the stars; the Phrygians and the most ancient Isaurians, augury by the flight of birds; the Cyprians, the art of inspecting victims. To the Babylonians you owe astronomy; to the Persians, magic; to the Egyptians, geometry; to the Phoenicians, instruction by alphabetic writing. Cease, then, to miscall these imitations inventions of your own.


      http://www.earlychristianwritings.com/text/tatian-address.html

      Изтриване
    2. Аз пак защо си мисля че спешно се нуждаете от лекарска помощ,?

      Изтриване
    3. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    4. От лекарска помощ се нуждае само този, който си затваря очите за фактите и вярва в остарели догми :)

      Кое от моите твърдения не е вярно?

      Гърците са известни с лъжите си и манията си да си приписват заслугите на другите. Ето няколко примера:

      - Питагоровата теорема не е създадена от Питагор защото е позната в Месопотамия поне 1000 години преди Питагор да се роди.

      - Гърците лъжат, че Залмоксис е бил слуга на Питагор, слава Богу Херодот оборва тази лъжа казвайки, че Залмоксис е живял доста преди времето на Питагор.

      - Гърците лъжат, че галското нападение над Делфи е било неуспешно, но от Страбон знаем, че делфийското съкровище е донесено от толосатите в Галия където е намерено от римски военоначалник.

      Ето какво казва Титиан Асирийски за безсрамните гръцки кражби и маниакално самохвалство:

      BE not, O Greeks, so very hostilely disposed towards the Barbarians, nor look with ill will on their opinions. For which of your institutions has not been derived from the Barbarians? The most eminent of the Telmessians invented the art of divining by dreams; the Carians, that of prognosticating by the stars; the Phrygians and the most ancient Isaurians, augury by the flight of birds; the Cyprians, the art of inspecting victims. To the Babylonians you owe astronomy; to the Persians, magic; to the Egyptians, geometry; to the Phoenicians, instruction by alphabetic writing. Cease, then, to miscall these imitations inventions of your own.

      Изтриване
    5. Иво Иванов. Не зная дали Омир е грък или не, но че гърчолята са най-безсрамните крадци на история и чужди постижения, мога да го гарантирам от първо лице, и това е факт. Като почнем от шопската салата, бялото саламурено сирене, турското кафе, киселото мляко, арабския дюнер, откриването на Америка, и стигнем до Исус Христос и Богородица, всичко е гръцко. Струва ми се излишно да споменавам, че Гърция никога не е имала достатъчно крави, но в момента в Европа марката ,, Фета" се продава като запазена марка на гърчолята. Шопската салата е доказано създадена от ,,Балкантурист" в края на 60-те години, но това не пречи на ,,най-древните", да зарибяват чуждите туристи с тяхната ,,хориатики". Същото важи и за киселото мляко - най-гръцкото от всички продукти, въпреки, че исторически това е българска храна, но в Западна Европа ,,гръцкия йогурт" се търгува много яко. Всичко това бледнее пред кражбата на хилядолетието - Егейска Македония... Гръцкия фанатизъм не се спира пред нищо, за него няма прегради, няма невъзможни неща, няма божии закони, няма човешко съчувствие. Всичко започва от Гърция и свършва с Гърция, като прави обикновения грък смешен и жалък в очите на другите народи. Не познавам негрък, ЖИВЯЛ в Гърция, който да каже нещо хубаво за гърците, просто няма. За туристите е ясно - всичко е супер. Те промениха историята на Македония, промениха самосъзнанието на стотици хиляди хора, създадоха помашки речник, нарекоха българите нашественици и окупатори в изконни български земи, откраднаха български и албански революционери, искаха границата да минава на 35 км южно от Пловдив, а пък вие спорите дали са си присвоили Омир или не... Казвал съм го и пак го казвам - доказателството, че гърците са крадци отвсякъде е, че от 2000 години нищо не са измислили и нищо не са създали, абсолютно нищо.

      Изтриване
    6. Иво, прав си, няма какво друго да добавя.

      Изтриване
  4. От скоро чета публикациите ти и съм много заинтригуван. Продължавай все така! Весели празници!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Йордане!

      Весели празници и на тебе!

      Изтриване
  5. Чакам и останалите букви. Пожелавам ти светли празници и нека силата и славата да са с теб.
    ИМПЕРИАЛИСТ

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думите са важни, но по-важни са обясненията към тях. Ето как ще изглежда пояснението на всяка дума-

      Βαγος-Bagos –Багос името на фригийския бог на светлината (Xesych. Lex. Βαγος).Това фактически е най-древния вариант на българската дума Бог. Тя има значение светлия, червения, сияйния...т.е. слънцето. При индо-арийците Bhaga e едно от имената на слънцето (Sanscrit Dict...).Сродни думи на Багос и Bhaga са думите багра-червен цвят, багрило, багреница, багря, обагрям – боядисвам в червено, близка по значение и божур (червено цвете). Смятаме, че траките са отговорни за появата на това древно име на слънцето в Индия. Луций Ариан разказва за тракийски поход към Индия и обяснява как Дионис създава цивилизацията там. Тракиецът дава дори и религия на местното население (Arrian, ).Логично е да приемем, че индийците са взели от дедите ни едно от имената на слънцето. Bhaga – Βαγος не може да се нарече индо-европейско име на божество, защото то отсъства от речниците на латини, гърци, германи, келти и балтийци. Както обаче бе посочено по-горе Bhaga – Βαγος може да се обясни с редица български думи. Навярно е трудно да се приеме, че нашите предци са давали думи на народите от изтока, но самите факти, а и историческите извори показват това.



      баго = бог трак.
      богъ – бог ст.блг.
      бог – бог рус. срб. укр.
      bog - бог слов. хърват. пол. д.луж.
      baga – бог слов. диал.
      bůh- бог чех.
      bhaga- бог вед. санскр.
      bhaga – бог авест.
      baga - бог ст. перс.


      Светли праници!!!

      Изтриване
  6. Анонимен5 юни 2014 г., 12:54

    а възможно ли е, тракийския да се възстанови и учи, както българския и въобще днешните езици?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да разбирра се! Тракийският език е само древна форма на езика, който говорим днес.

      Изтриване