29.01.2014 г.

БЕСИТЕ – ЖРЕЦИ, ВЛАДЕТЕЛИ НА РИМ...И НАШИ ПРЕДЦИ


В началото на ноември миналата година публикувах книгата си ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. Опитах се да обясня на ненатоварен с теpмини език какви пропуски са направени от няколко поколения учени изследвали нашето минало. Засегнах доста теми, които бях представил в blog.bg, като дадох и дискусията към тях. Така читателите ми получиха една уникална възможност не само да видят как съм изградил творбата си, но и да добият представа какви са били първите реакции на доста сънародници.

Сега подготвям нова книга. В нея засягам само траките, техните лични и племенни имена, религия, външен вид, бит, обичаи. Реших да обърна повече внимание на тракийските племена и на значението на техните названия. Според траколозите ни са съществували около 80 тракийски племена. Моите изследвания показаха, че учените ни са били твърде скромни. Оказа се, че в старите исторически извори, епиграфски паметници, а и по монети са споменати доста повече племена – над 130.

Постарал съм се да дам колкото се може по ясна информация за всички тях, като разбира се най-много данни има за най-важните и най-големите племена. В този постинг представям кратък откъс от следващата си книга – чернова на кратка история на бесите и етимологически анализ на името им.  


Беси, Bessi, Βησσοί, Βιεσσοι, Βέσσοι. Бесите са едни от най-известните тракийски племена. Споменати са от Херодот през V век преди Христа. Според бащата на историята те са част от сатрите и служат в храма на бог Дионис, където проницателите правят предсказания не много различни от тези на оракула на Делфи - Неr.7.111.

Твърде вероятно е това да е храмът посетен от Александър Велики и бащата на Октавиан Август. Римският пълководец пожелава да узнае за бъдещето на сина си и жреците изпълняват неговата молба. По време на гадателския ритуал над олтара лумва силен пламък, за който твърди, че се издигнал над покрива на храма, чак до небето. Понеже такова необичайно знамение се е явява до този момент само на Александър Велики, бащата на Октавиан Август разбира, че синът му е предопределен да извърши  велики дела – Свет. с.100.

Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места -Pliny IV.xi-40. Съществували са обаче поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) – St.Byz. c.618, Strabo, 7. fr. 59.

По сведенията на Страбон тези хора обитават земи край Стара Планина и Родопите където са съседи на пеоните. Според този автор, писал половин хилядолетие след Херодот, битието на бесите е за окайване, те живеят в колиби и се занимават с разбойничество Strabo 7.5.12. Не е ясно доколко страбоновото сведение отговаря на истината. Често гръцките и римски автори демонизират умишлено чуждите народи, за да подчертаят своето морално и духовно превъзходство.



В работата си Tristia Овидий свидетелства за беси в Северна Добруджа като съседи на гетите и сарматите:

 “Siquis adhuc istic meminit Nasonis adempti, 
et superest sine me nomen in urbe meum. 
suppositum stellis numquam tangentibus aequor 
me sciat in media uiuere barbaria. 
Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaeque…” TRISTIA III.10

За това, че известна част от бесите е обитавала земи край река Дунав знаем от Йордан, който съобщава, че на езикът на тези хора Дунава е наричан Истър – “ Et quia Danubii mentio facta est, non ab re iudico pauca de tali amne egregio indicare. Nam hic in Alamannicis arvis exoriens sexaginta a fonte suo usque ad ostia in Ponto mergentia per mille ducentorum passuum milia hinc inde suscipiens flumina in modum spinae, quem costas ut cratem intexunt, omnino amplissimus est. Qui lingua Bessorum Hister vocatur..” Jord. De Origine…- 75.

Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите – Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian mountains. Ptol. III.5. 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Обясние за присъствието на тези хора извън традиционните им територии край Родопите и Стара Планина може да се обясни с това, че част от тези тракиq нежелайеки да бъдат подвластни на Римската Империя, са се преселили на север от река Дунав където са станали съседи на даките, а и на германите.

Историята на бесите е доста бурна. Те не пострадват по време на персийското нашествие, но Балканите са кръстопът, на който се сблъскват много политически интереси. През 183 г. преди Христа македонският владетел Филип V води война срещу беси, одриси и дентелети. Македонският владетел завладява Филипопол (Пловдив), чието население се е евакуирало в близките планини (навярно Родопите) -Livy-XXXIX.53.

За агресия на римляни срещу бесите споменава Амиан Марцелин, който разказва, че Луций Лициний Лукул е първият, който се сблъсква с бесите и в същата битка побеждава хемимонтаните  въпреки тяхната упорита съпротива – Аmm. XXVII.4.11. За тази битка пише и Евтропий, който допълва, че Луций Лукул превзема обитаваният от бесите град Ускудама, а веднага след това и Кабиле – Eutrop. 6.10. По време на Гражданската Война в Рим, бесите са нападнати от Марк Юний Брут с помощта на одриския цар Раскупорис – C.Dio-47.25. Навярно причината за враждебните действия на Брут е фактът, че бесите дават войници на неговият съперник Гней Помпей. За наемници от племето на бесите в армията на Помпей съобщава Гай Юлий Цезар – Bel.Civ. III.4.

По-късно, през 15 г. преди Христа Марк Лолий идва на помощ на одриския цар Реметалк и се заема с покоряването на бесите - C.Dio -54.20. Няколко години по-късно, през 11 г. преди Христа бесите въстават. Водени са от Вологес (Бологес), който е жрец на Дионис. Бунтовниците успяват да разбият армията на симпатизиращият на Рим цар Раскупорис и започват преследване на войската на Реметалк – чичо на Раскупорис. Бойните действия стигат чак до Тракийския Херсонес (днешният полуостров Галиполи), който бива опустошен в последствие. Вдъхновен от успехите си бесът Вологес извършва поход и в Македония. Поради тези действия от Памфилия (регион в Мала Азия) е повикан Луций Пизон. Научавайки за това бесите се завръщат в своите земи следвани от легионите на Рим. При първото стълкновение траките удържат победа, но в по-късни битки Пизон надделява и ограбва не само земите на бесите, но и на всички техни съюзници във войната - C.Dio -54.34.

Трябва да се спомене обаче, че има и беси, които правят кариера в Римската Империя. Лъв I произлиза от това племе, а също така и презвитер Маркелий, който бива погребан във Верчела, Северна Италия. Теофан съобщава за беси в армията на император Анастасий. За беси във войската на Нарзес пише Прокопий Цезарийски- В.Бешевлиев, Проучвания с. 55-63.

По време на римската окупация като кметове на селата на бесите (поне тези в Северна Добруджа) са били назначавани техни съплеменници. Те са управлявали заедно с римски администратори. Забележителното е това, че в надписите името на беския кмет се поставя пред това на римлянина. Като кметове на бески села са споменати Дурисес син на Бейтис, Дерзений син на Аулопорис, Гениций син на Брин, Мукатралис син на Долес, Дотус син на Зинебтий, Дерзений син на Бейтис. В други надписи се спомнават също траки, за които Бешевлиев предполага, че са беси – Ебренус, Терес, Буртин - Бешевлиев, Сведения за участието на траките... с.224-225.

През IV век бесите биват покръстени от Никетас (Никита) епископ на Ремесиана (Бела Паланка). Малко по-късно, през 399 г. Йоан Златоуст споменава, че бесите са превели светото писание на свой език. През VI век бесите вече имат свой манастир в Палестина- В.Бешевлиев, Проучвания... с.55. Макар да са на чужда територия траките успяват да запазят своя език. За това научаваме от житието на Св. Теодосий Кенобиат, в което се казва, че бесите извършват богослужението си на своя език, който е наричан още рунически и славянски – A.Butler, Lifes of the Fathers, с.46.

“…and, thirdly, the Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue. Each nation sung the first part of the mass to the end of the gospel in their own church…”



За името на бесите езиковедите смятат, че е обяснимо с албанската дума besë - вяра, религия; дума, обещание...Вл.Георгиев, Траките с. 68. Въпреки звуковата прилика това твърдение е несериозно. Бесите никога не са отъждествявани с албанците, за сметка на това за беския език се казва, че е славянски. Става дума обаче само за старите славяни – тези от Балканите, хората, които се съюзяват с княз Аспарух и с общи усилия успяват да извоюват независимостта на държавата ни от Източната Римска Империя. * По отношение на опитите за предаване на тракийски корени на албанците може да се добави и това, че топонимите и хидронимите от земите на бесите не могат да се обяснят с помоща на албанския език. Не е за пренебрегване и това, че не при албанците, а при българите тракийското културно наследство е най-силно и най-живо.

Беси, или по-точно веси означава уседнали, заселени хора. Обяснение получаваме със стблг. дума вьсъсело, селище. За тези траки знаем, че са служители в храм, а и, че са се занимавали с рударство. И двете занимания задължават да се остане на едно място. Със същата семантика е и името на астите, то идва от трако-пеласгийската дума васту, астусело, селище. Името веси  заселени е възникнало, за да отличи пазителите на Дионисовото светилище от тракийските племена, които са скитали. Като такива могат да се посочат споменатите от Тукидид грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти - скитам, ходя, пътувам.  

Разбира се някой може да възрази, че старобългарската вьсъ може да е тракийски субстрат, т.е. да е заета от българските “нашественици”. Ако беше така, то ние нямаше да имаме обяснение за въсъ, да видим обаче как е образувана тази дума. Старите арийски думи виса, васа идват от глагола васате, висате – връзвам, оставам, заселвам се. Старобългарската въсь село, селище пък показва връзка с  веза - свързвам, свързвам се, оставам, а това означава, че думата е изконно наша.

Щом името на весите се обяснява с помощта на български език, не трябва да се учудваме, че тези хора имат лично име Бологес. Това име показва връзка с литовската дума балганс –бял, светъл, арийскита барга, балга – сияние, латинската fulgeoсветя, сияя и разбира се с името българи.

Странното в случая е това, че нито езиковеди, нито историци са разгледали връзката между нашето народностно име и името на свободолюбивия жрец на племето беси. Названието на нашите деди се сравняваше с някакви споменати в Азия пуку, пугу, но не и с името на един велик тракиец. Явно в миналото някой е имал интерес да бъде премълчана всякаква прилика между траките и нарочените за тюрко-алтайци стари българи, и поради тази причина неудобните факти са били премълчани…

Вече бе споменато, че до VI век името на бесите се използва като колективно название на всички траки. Това се дължи най-вероятно на факта, че те първи превеждат светото писание библията на свой език и по този начин получават престиж. От IV век  християнството е официална религия на Римската Империя. През следващите два века бесите създават манастири, някои от които са даже далеч от земята им – в Синай например.

От VII век обаче името на друго тракийско племе (сродно на бесите) започва да придобива популярност. Става дума за мизите, наричани още българи. Сред тях християните не са много, повечето от хората следват старата си религия. Точно мизите обаче са тези, които успяват да организират тракийските племена и да извоюват независимост от Източната Римска Империя.

Поради това им действие тяхното име става нарицателно за жителите на страната ни, а това на бесите бавно започва да потъва в забрава. Толкова бавно обаче, че поне до началото на ХХ век споменът за това древно тракийско име не е отлетял в небитието. Иречек цитиращ Стоянов споменава, че недалеч от Малко Белово има местност Старо Градище. Жители селяните от околноста казвали, че край тази местност са живели хора наречени бешяфари. Иречек търси обяснение с помощта на албанския език – Иречек, История…с.80. Бешяфари обаче не е нищо друго освен попромененото бесапарци - жители на Бесапара. Това е топоним споменат от Прокопий Цезарийски в Aedificus IV.3, а и в Антониновия пътеводител -Itin. Ant. 136.3.

Весите (бесите) са неудобни на определена група хора заради своята библия – наречена Biblia Bessica. Всъщност става дума за библията на Урфил, който редица предубедени личности наричат Вулфила, а работата му – първата книга на германски език. Гетите на Урфил и весите са говорели един и същ език ...чиято развита форма говорим ние българите. 

Народът, който днес е наричан визиготи е всъщност съюз на веси и гети, както отдавна отбеляза Г. Ценов.  Т.е. правилното име на тези хора е веси-гети, веси-готи. Така е споменато в старите извори, които обаче по-късно са манипулирани 
“Et quia, dum utrique gentes, tam Ostrogothae quam etiam Vesegothae …”  (Iordanes,  De Origine  Actibusque Getarum, XLVIII. 246).

Урфил превежда Светото Писание за Малките гети (готи), които остават в Мизия и няма данни някой да ги е изселил, или избил
– Имаше прочее и други готи наречени малки. Те бяха огромен народ, техният владика Вулфила (Урфил) им създаде писменост. Днес  (VI век) те обитават земи в Мизия (Северна България):

“Erant si quidem et alii Gothi, quidicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primateVulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem  (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum LI. 267)

Ние сме пълнопрвани наследници на бесите и техните близки роднии малките гети.
Сливайки се още през Античността, тези племена дават началото на племето веси-гети, веси-готи, познато и като визиготи. Подобни сливания и образуване на хибридни имена не са необичайни за траките. Като пример могат да бъдат посочени медо-витините, които явно са слетите в едно меди и витини.

За да могат чужденци да се кичат с нашата слава гетите, наречени готи и техните роднини весите трябваше да изчезнат от историята. Техните братя - мизите бяха обявени за мургави азиатски нашественици. Явно принципа "Няма човек- няма проблем" не е измислен от Йосиф Сталин а векове по-рано...

Както каза Левски – Чуждото не искаме, но своето не даваме! Не трябва да се оставяме да крадат наследството ни, защото това са нашите корени. 

Време е българина да разбере, че търпението е полезно качество, но само до време и винаги трябва да е съчетано с гордост, достойнство и сила. Иначе не е търпение, а бездушно покорство. 



*  Пояснения:
Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.

26 коментара:

  1. Здравей Павле,
    Поздравления за поленото четиво. И друг път си засягал тази тема - за тъждествеността между гети и готи. Ровейки се из уеб-пространството попаднах на тази статия:
    http://gepard96.blog.bg/history/2011/12/16/iordanes-ima-li-osnovanie-da-smesva-istoriiata-na-getite-s-t.867675
    Като се абстрахираме от някой определения в лиричните откления на автора, мисля че и той има определени точки по темата. Какво би казал?
    Благодаря и успехи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този блогър смята, че готите на Видимир, Витимир, Теодорик и т.н. са германи, чието племенно име прижава звучене близко до това на гетите.

      Ако само Йордан бе нарекъл гетите готи не би имало проблем. Това обаче правят също Прокопий Цезарийски, Изидор Севилски, Клавдиан, Авсоний, Орозий Павел, Сидоний Аполинарий, Енодйи, Йероним - Getae illi qui et nunc Gothi...

      Освен това лични имена като Валамир, Видимир, Витимир, Теодорик, Радагаст, Свинтила, Рецесвинт и др. не са германски.

      На Балканите и в Приазовието не са засвителствани древни германски топоними и хидроними.

      Не се наблюдава поява на германска материална култура на Балканите и в Приазовието в периода - 1-5 век.

      Поне за мен не съществуват сериозни аргументи в полза на германския произход на готите.

      Изтриване
  2. Прекрасни фотографи фестивала на кукерите и Сурва в Перник http://www.andrey-andreev.com/2014/surva_pernik/b

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Снимките наистина са хубави, но не са от кукерските игри в Перник :)

      Изтриване
    2. Кое ви кара да мислите, че не са от Перник? Живея в Перник и гарантирам, че това са снимки от фестивала.

      Изтриване
    3. Ако не сте идвали на кукерския фестивал "Сурва" в Перник, задължително намерете време тази година и го направете.

      Изтриване
    4. http://www.andrey-andreev.com/en/2014/surva_pernik/

      Изтриване
  3. Много интересна статия, но преди да я публикувате в книга мисля че би било добре да добавите точни и цялостни български преводи на английските, латинските и другите текстове коита използвате като източници. Иначе Ви пожелавам късмет и успех с новата книга. Кога може да я очакваме в книжарниците?

    И нещо друго извън темата... запознат ли сте с http://www.bulgarianhistory.org? Сайта е много качествен и има над 120,000 читатели. Ако се свържете с момчетата които го поддържат и (любезно) поискате да публикувате някои от вашите статии на техния сайт те може да се съгласят. Тава е начин да се придобиете с много нови читатели. Заслужава си да се пробва.

    Всичко най добро.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-н Драгиев, имате право, нужно е при публикация в книга цитатите да се преведат на български.

      Не мога да кажа кога да се чака новата ми работа в книжарниците. Тази, която се разпространява в момента бе подговяна около 2 години.

      Колкото до страницата http://www.bulgarianhistory.org/ тя ми допада много. Ако тези, които я поддържат желаят да ползват мои неща бих се съгласил веднага, но да тръгна да се моля да публикуват статиите ми...това не го виждам да стане.

      Поздрави!

      Изтриване
  4. Спароток, защо пропускаш партското име Вологез ? Доколкото съм запознат самото име Вологез има иранска етимология. Азиатската връзка в историята на прабългарите е неоспорима и се доказва от археологията. Прабългарските погребални практики са идентични с късносарматските, а какво имаме при траките ? Нима при траките има ямни и подбойни погребения идентични с прабългарските и сарматските ? Автохтонната (тракийска) теза не може да се подкрепи археологически.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако не се лъжа партският цар Волгес е живял около 100 години след бесът Вологес. Това означава, че името е засвидетелствано първо при траките е индикация, че е тракийско.

      За траки като съседи на перси и бактрийци съобщават Страбон и Плиний Стари - Strabo 11.14.14, Pliny VI.xviii-48. Няма обаче автор, който да споменава за парти на територията на Тракия, а това е поредната индикация, че името Вологес е тракийско и е пренесено от траките в Средна Азия.

      Що се касае до сарматите, то за тях в изворите се казва, че спадат към семейството на гетите, т.е. че са от тракийски произход - Прокопий Цезарийски, История на Войните, III.ii.3.

      Точно археологията подкрепя тракийския произход на старите българи.

      1. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още от Каменната Епоха.

      2. Правенето на ритуална чаша от черепа на враг се практикува както от българи, така и от траки. За това свидетелства Луций Флор в работата си Тракийската Война.

      3. Жертването на кон в гроба на благородник се практикува както от старите българи, така и от траките.

      4. Д. Овчаров и др. споменават, че типичното старобългарско жилище са землянката и полуземлянката. Това обаче са и типичните жилища на траките.

      5. Според Й.Йорданов строежът с квадри в земите ни е донесен от старите българи, но траките градят с квадри 1000 години преди Аспарух. За това може да се прочете в работата на Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология.

      6. Няколко вида старобългарски върхове на стрели се ползват от траките още през първо хилядолетие преди Христа.

      7. Зърнените ями на старите българи са типични за Тракия още от най-дълбока древност.

      8. В погребението на Аспарух от Вознесенска са намерени прави, едноостри мечове. През Античността, в Европа правият едноостър меч е познат само на траките.

      9. От археологическите проучвания става ясно, че старите българи са носели торкви. Този вид украшение се среща най-рано в земите на траките.

      10. Еленовите рогчета-амулети, типични за старите българи се срещат още през първо хилядолетие преди Христа не само в Тракия, но и в Средна Европа - http://adolfozavaroni.tripod.com/images/MA14.gif

      Толкова за археологията...

      Старобългарските имена Кубер, Севар, Крум, Кормесий, Винех, Дуло се срещат на Балканите още през второ хилядолетие преди Христа на микенски документи - 534 а 41, 235 Nj 2, 468 m 11, 798 Cb 01, 473 R q 61, 1197 Ea 302.

      Старобългарското име Телец отговаря на мизийското Телеф, а в продължение на 1000 години българите са назовавани и мизи.

      Старобългарското име Мостич отговаря на тракийското царско име Мостис.

      Старобългарското име Аспарух отговаря на гетското Аспар...Флавий Ардабур Аспар е обявен за гет -- Jord. 239.

      Βοϊνος-Войнос е името на един от синовете на княз Омуртаг(Б.Симеонов). То отговаря съвсем точно на фригийското лично име Войнес, което е регистрирано на надпис G-286.

      Пресиян е известен и като Прусиян. Неговото име отговаря на тракийското Прусий.

      Сабин е наш владетел царувал преди Аспарух.Сабин е само вариант на тракийския теоним Сабазий, а Сабазий е и фамилията на император Юстиниан Велики.

      Тервел е един от най-великите ни владетели. Името му се ползва от траките, както се вижда от надпис Epidamnos-414: Τηρεὺς Τρεβελλίου (Терес Тервелов, Терес син на Тервел).

      Токт (Токту) е управлявал твърде кратко, но пък името му е интересно. То отговаря на тракийското Токей и на споменатато в Линеар Б име Токеу.


      Не пропускай тези важни неща когато възнамеряваш да говориш за старите българи. Незнанието не е грях, но затварянето на очите за истината е признак за предубеденост.

      Изтриване
    2. Спароток, шапка ти сваляам мой човек!Как само го затапи то това иранче дето се правеше на много отворен на 31 януари ама сега нещо малчи като ***, аи да не казвам думата от уважение кам теб.

      Изтриване
  5. Здравей,

    http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/plocha-s-nadpis-bolgar-postavia-vypros-za-proizhoda-na-ahil-6004343

    !!!!!

    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Довечера, ако е рекъл Господ ще пусна статия за произхода на Ахил Пелеев и за значението на името му.

      Поздрави!

      Изтриване
  6. http://www.youtube.com/watch?v=3y3uNL4nOFE

    Изгледах до някъде тая поредица.За сега се съгласявам с някои от предположенията , но ми се вижда че има много грешни изводи..
    Едно от предположенията е че историята е фалшифицирана през 16-17 век. С това се съгласявам.
    Съг;ласявам се защото си мисля че историята , не само през тези векове , ами постоянно се фалшифицира. Различни гледни точки, различни истории.През тези векове народите са развивали наука. Тогава ние къде сме били?Мисля че в момента върви една такава фалшификация.Сега поне чуваме за други гледни точки за историята ни , което бе невъзможно преди 20-тина години.Но има друга, може би , по голяма опасност .Работата на учените ни и сега да е поръчкова ,както преди 20-тина години.Да не се окажем жертва на капризите на задняците , както предполагат в една от сериите в този филм., че просто от едно литературно произведение , създават една елинска култура, една Троя.Тази работа на нашите учени по програми и със спонсори дано не изкриви морала им. Голяма отговорност имат учените ни. Дали ще им стигне морал да останат човеци. Не става въпрос за залитане по всичко българско, става въпрос за истината.Тези руски учени и те залитат по великата си единствена татария, която са написали тартария, Самата дума татар ми звучи като татовото, бащиното.Дали пък тези татари , с които са били и българи когато са нападали Будапеща не са се борили за някаква бащиния. Заедно с отричането на татарското , отричат и отоманското иго? Та от тогава са минали 100 г. Не е забравено чак толкова много. Какво ни карат да забравим? Клането Батак ли? Ей ги и руснаците , всички са говорели руски език,западняците чели библията на черковно славянски, българският и другите езици възникнали по-късно. Остава историята ни да започва от Паисии?

    Поздравления Спароток , за труда ти!
    Несъмнено , може да има и грешки, ако изходните данни върху които се градят изводите са грешни. . В това трудно време когато пак се пише някаква история , дано си частица от истината.

    Рорик . .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Със сигурност има грешки в труда ми, не се съмнявам изобщо в това. Често обаче съм казвал, че грешката може да се поправи, но премълчанато си остава премълчано.

      Изтриване
  7. Иво Иванов. Спароток, виж нещо интересно от днес. Вече нищо, ама нищо, не може да спре истинската българска история.http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/plocha-s-nadpis-bolgar-postavia-vypros-za-proizhoda-na-ahil-6004343

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иво, това действително е интересно, обаче зная за тези плочи и надпис отдавна. Познавам човекът извършващ проучването.

      Поздрави!

      Изтриване
  8. Привет и от мен!

    Докато четях статията, набелязах няколко важни точки по които искам да направя коментар.
    Действително след новата ера римляните започват да използват името "беси" за всички траки. В този смисъл трябва да се внимава, когато е казано, че Библията е преведена на бески дали това не означава тракийски език и когато става въпрос за бески манастир в Синай (даже два) дали това не означава тракийски манастир и т.н.
    Няма нищо по естествено от това че християнството е прието от някаква част от траките, по-голяма или по-малка това няма значение, понеже така или иначе тракийските племена са били многобройни...
    Не съм съгласен обаче с обяснението на името "беси". Не може да сме идеалисти, трябва да кажем и нещо не толкова благоприятно за дедите ни... : ) Според мене това име и старобългарската дума "бяс/бес", написана с "ят" са неразделно свързани помежду си. Бесите са били доста "бясни", танцували са "бесовски" танци и са пели "бесовски" песни, които са правили силно впечатление на страничните слушатели. Всъщност трудно е да се каже дали думата "бяс/бес" или думата "бес" е първоначална...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Андрей, като бески имена са дадени Буркентий, Бологес, Дурисес, Бейтис, Дерзений, Авлопорис, Гениций, Брин, Мукатралис, Долес, Дотус, Зинебтий, Дерзений, Бейтис, Ебренус, Терес, Буртин.

      Поне за мен това са хора от една и съща народност. При одрисите срещаме Терес, Мукатралис, Беитюс, Долес...

      Преди време разглеждайки името на бесите аз също търсех връзка с думата бяс. Има някаква логика, но в случай, че бяс бе основата на беси, то щяхме поне един път да срещнем името им като баси, биаси...подобно на вариацията Атрус-Иетерус.

      Разбира се това може да се дължи на недостатъчно проучване на изворите от моя страна, а и на преиначаване на името на бесите от страна на преводачите.

      Във всеки случай беси, като бесни, необоздани...може да се приеме като възможно значение...

      Изтриване
  9. Цитатът които даваш от житието на св Теодосий Кинобиад е много интересен. Мисля че досега не съм го срещал...
    А по въпроса за готите и гетите, все пак напоследък си мисля че не всички готи са били германци, но и не всички готи са тракийци. Може би, както прочетох някъде Весготите са тракийски племена, но Остготите не са тракийски, а са германски племена. Мисля че една подобна гледна точка е изход от дискусията готите германци ли са или траки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Андрей, книгата на Бътлър, в която е дадено житието на Св. Теодосий я има в интернет, може да се свали безплатно.

      Alban Butler – Life of the saints

      http://www.basilica.org/pages/ebooks/Alban%20Butler-The%20Lives%20of%20the%20Saints%20Volume%201.pdf

      Не отричам, че сред готите е имало и германи, които поради това, че са били съюзници, или васали на готите също са ползвали това име. Броят обаче трябва да е бил незначителен поради това, че нито в България, нито в Румъния, нито в Украйна намираме топоними и хидроними обясними с думи от Сребърния Кодекс - staths-град, thaurp-село, wadjus-стена, укрепление, brunna-извор, fairgunni-височина, хълм.

      В Германия обаче срещаме Ingol-stat, Dussel-dorf, Heil-bronn...

      Не само от гледна точка на ономастиката не можем да свържем готите с германските народи, но и от гледна точка на археологията. Черняковската и Сънтано-Мурешката култура имат прототип в Западна Дакия и Двете Мизии...

      Ако имаш хубава антивирусна програма провери този линк, най-добре от някое интернет-кафе. Някой е инфектирал страницата...

      Разгледай добре дакийската керамика и се опитай да я различиш от тази от Сънтана-Муреш и Черняково.

      http://eprints.jiia.it:8080/133/1/Acta_V-1_2006_S%C3%AErbu_Arsenescu.pdf

      Изтриване
  10. Привет,

    не случайно на днешния ден става дума за бесите... Днес е Трифон Зарезан, по нов стил - един от най-тракийските празници. Аз го празнувам и на 1ви и на 14 февруари : )))
    По отношение на германското присъствие в България, колега археолог ми е споделял, че ние сме големи длъжници на тази тема, понеже не е добре проучена... Специално до Пловдив, до село Ситово се намира укрепление Щутград, може би си чувал, точно като споменатото от тебе staths. Наблизо е и Ситовския надпис, който може да се свърже със старогерманските руни, но засега да не разбуждаме духовете на тази тема... Има и още други германски следи в България...
    Проверих житието на св. Теодосий. Всъщност става дума за Теодосий Велики. Той се води като основател на организирания монашески живот към православната църква - V-VІ век. Проверих и българското му житие, записано в Жития на светиите. Там е отбелязано, че при св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци), но изглежда от скромност траките (бесите) не са споменати... Жалко, сами си патим от автоцензурата на такива важни текстове... Иначе съм убеден че църковните жития и изобщо църковната литература крие още доста неизвестни факти, свързани с нашата древна и по-нова история и затова трябва да бъде внимателно проучена...
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Андрей, прав си за това, че автоцензурата е нанесла ужасни беди на историята ни. Днес обаче не сме ограничени в търсенето на информация, който търси ще намери.

      Относно Щугград...това няма как да е германско име. Старогерманската дума за щит е scild...а готската staths има значение град.

      Празнуването на Трифон Зарезан на 1-ви и 14-ти февруари не е лоша идея, май и аз трябва да започна да празнувам така :)

      Поздрави!

      Изтриване
  11. СПАРОТОК, това е една изключително интересна статия за работата на д-р Стефан Гайд над "Библия Бесика". Статията е напълно в духа на твоите търсения. Мисля че както на тебе (и твоите търсения, които ние с удоволствие четем) така и на останалите читатели тук ще е доста интересно да прочетат за какво става въпрос:

    http://videlei.com/uncategorized/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F/?fb_action_ids=620533247982011&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B715060518527260%5D&action_type_map=%5B%22og.likes%22%5D&action_ref_map=%5B%5D

    Изключително интересни са следните твърдения в статията:

    "Според изследванията на д-р Гайд тракийската библия съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти."

    "Всички други библии твърдят, че Бог създал света от нищото. Единствено тракийската библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен с три лица, еманиращи по различен начин. И това заляга по-късно в християнската църква, въпреки че не винаги християните са вярвали, че Отец, Син и Св. Дух са един бог. В книгата си „Орфизъм за напреднали” братът на Стефан Гайд – Цветан Гайдарски пише как един тракийски папа въвежда в Рим тази доктрина и тя навлиза в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви."

    "Оказва се, че в Бохарската библия се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството”. Преведено в гръцката библия, означава разкрит храма на скинията на свидетелството. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна.” Превеждат го на гръцки пак като храм, но то може да се преведе и по друг начин. Най-интересното е, че в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей."

    Повече в самата статия. Иначе от текста излиза, че цензурата и преиначаването при преводите е добре отработен гръцки специалитет.

    Истината почва да излиза на яве - и това е само върха на айсберга. Както фактите почват да показват влиянието на траките (българите) е било (и ще бъде) колосално :)

    Ако може да напишеш няколко реда какво смяташ за информацията предоставена в статията, ще е супер (най-вече дали се вписва в твоите търсения да сглобиш пъзела на истинската българска история).


    Поздрави и честит Трифон Зарезан, и от мен, на патерици :)
    Стоян

    ОтговорИзтриване
  12. Българите и Православието - това е една много наболяла тема, по която тепърва трябва да се изследват ред въпроси, датиращи от самото зараждане на християнството в първите векове, а дори от още по-рано - от Библейско време. Защото има редица факти, които показват, че тракийци/българи християни е имало още от самото възникване на християнството в първи век. Данни за това има дори в самото Евангелие – Новия Завет. За мизийците (за това, че българите са отъждествявани с мизийците още от първите векове има много свидетелства на старите автори), които не се хранели с месо поради своята набожност, и за някои от тракийците, които не се женели (може би по аналог на днешните монаси), свидетелства дори гръцкият географ Страбон, живял около края на старата и началото на новата ера в глава Трета на своята „География“. Въпросът е да бъде погледнато най-сетне на българите като наследници на тракийците, и като населяващи тракийските и македонските земи, (и не само тях) още от старата ера, за да се изяснят нещата и в тази област. Защото много от старите автори и летописци отъждествяват българите с мизийците, с гетите, с бесите, с пеонците, с мирмидонците, със скитите, с македоните, ... с различните тракийски племена.
    Д-р Асен Чилингиров е издал книги и статии, които разглеждат въпросите на Българското Православие – „Урфил, учителят на гетите“, "Готи и Гети", "Православната Църква", „Филипи или Филипопол“, „Охридската Света София“, „Софийската Света София“ и др.; също и д-р Ганчо Ценов – „Кроватова България“, „Произход на българите“ и др.; има и изследване на д-р Светлозар Попов „Проучване на българското име в библейски времена“ – всички те са достъпни в интернет. Издадено е и печатно издание на "Българската самостоятелна църква в Илирия"от архим. Кирил Рилски.

    ОтговорИзтриване