28.08.2014 г.

ТРАКИЕЦЪТ СПАРТАК И БИТКАТА МУ С РИМ

Човешкият живот е кратът. Дните се нижат бъро, а ние обгърнати от грижите си не забелязваме тяхното отминаване. Малцина са тези, които успяват се преборят с течението, малцина са тези, на на които се отдава да извършат велики дела. Способен на това се оказва тракиецът наречен Спартак.


http://www.starz.com/PublishingImages/Originals/Spartacus/Hero/SpartacusSaga_Mobile9_320x340.jpg

Повече от две хиляди години качествата на този забележителен мъж предзвикват почуда и възхищение, а името му се е превърнало в символ на свободолюбие и справедливост. С право можем да се гордеем, че Спартак е роден в страната ни и, че делим една кръв с него. Ето и неговата история...

В далечното минало страната ни е била известна като свещено място за Арес-богът на войната. Макар да са възпитавани от човеколюбивите доктрини на Залмоксис и Орфей, дедите ни са били страховити бойци. Суровият живот, а и сблъсъците с враждебни съседи са принудили тракийските мъже да каляват непрестанно тялото и духа си. За да защитиш семейството си трябва да си силен и волеви. Слабите са осъдени да изчезнат завинаги...

За Спартак се смята, че произлиза от средите на медите. Те са едно от най-войнствените тракийски племена. Техни съседи са старите македонци, дарданите, синтите, дентелетите и др. Благодарение на Тит Ливий знаем за имената на няколко града на медите – Ямфорина, Десу Дава, Петра.  Това показва, че медите в никакъв случай не били са диво племе, а хора с добра организация и култура.



Кога е роден Спартак не може да се каже с точност. По време на робското въстание 73-71 година преди Христа, Спартак е мъж в разцвета на силите си. Може да се предположи, че славният тракиец се е появил на бял свят накъде към 110 година преди Христа. В полите на Пирин той поема първият си дъх, а с него и неутолимата жажда на дедите ни за свобода и справедливост.

Повечето автори смятят, че по една или друга причина Спартак е продаден като роб в Рим. Други пък, споменавайки сведения на стари автори твърдят, че първоначално смелият тракиец е участвал в помощните войски на римските легиони. Вярва се, че в поради това, че е дезертирал, Спартак загубва свободата си и в последсвие бива принуден да стане гладиатор.

В тези версии има редица слабости. Пренебрегнати са няколко важни факта. Името на Спартак не е на обикновен човек. То се използва от благородниците на няколко тракийски династии. В Приазовието, там където Теофан Изповедник локализира Стара Велика България е имало Тракийско Боспорско Царство. Една от най-известните династии е тази на Спаратокидите. Познати са пет царя с име Спароток в периода 480-180 пр. Христа.



монета на цар Спарадок/Спароток - 445-435 пр.Христа

Същото име е в употреба при благородниците на одрисите. Спараток I е син на могъщият владетел Терес I и брат на Ситалк. Имена сродни на това на Спартак срещаме и при живеещите в Добружда скити. Там, а и в Черноморските степи е властвал Спаргапейт. Доста по на изток, при масагетите, които Йордан определя като клон на гетите, намираме името Спаргапий- син на победилата Кир Велики царица Томира.

Днес имената могат да се използват безразборно, но в древността не е било така. Определени антропоними са били запазени само за благородническата прослойка. Такъв е и случаят със името на Спартак. Със сигурност той е бил син на царят на медите, или поне негов роднина. За това свидетелства и характеристиката, която Плутарх дава за славния тракиец. Водачът на робското въстание е описан като мъж със забележителна физическа сила, но също така притежаващ обаяние на благородник и добро възпитание.

Друга индикация, че Спартак произлиза от царски род са неговите способности на стратег. Той успява да направи от обикновени роби и селяни армия, която да се противопоставя успешно на римските легиони цели три години. Един силен човек е можел да стане гладиатор, но боят в арената не може да се сравни със сблъсъка на бойното поле. Там правилата са други и не физическата сила решава изхода на конфликта, а качествата и действията на военоначалника. Бивайки член на царското семейство на медите, Спартак би бил обучаван във военно дело още от най-ранна възраст.

Логично е да приемем, че Спартак е бил княз на медите, който попада в Рим в последствие на съюз между траките и Вечния град. От работите на Тит Ливий научаваме, че през II век преди Христа представители на меди, асти и кепнати отиват в Рим предлагайки приятелство. То е прието с охота, а на тракийските пратеници са дадени богати подаръци. За да бъде осигурена верността на определено племе, от него са се изисквали заложници.

Най-вероятно Спартак е бил син на царят на медите Типас, който е властвал в периода 119-90 г. пр. Христа. Би било съвсем естествено, ако по силата на сключения с римляните договор той е дал своя син като заложник, който е трябвало да живее в някой от градовете на Римската Империя. Това би обяснило защо по време на престоя си в Капуа, Спартак е придружен от своята съпруга, която също принадлежи на общността на медите. Такава голяма привилегия би била немислима за обикновен роб, а най-вече за дезертьор.

По времето когато Спартак идва на Апенините заедно със своята жена, медите са в приятелски отношения с Рим. След време обаче статуквото се променя. През 80-те години на I век преди Христа, по времето на Луций Корнелий Сула отношенията между меди и римляни са враждебни. Поради това Спартак изпада в немилост и вече не му се позволява да се движи свободно. От друга страна благородният прозиход на тракиеца го спасява от смърт. Той остава като коз в ръцете на римляните, които се надяват след време да спечелят медите отново на своя страна и да ги използват за целите си.

Желанието на Спартак да избяга и да избави семейството, а и народа си от изнудването на римляните го приниждава за вземе мерки. Навярно смелият тракиец влиза по свое желание в гладиаторската школа на Лентул Батиат. Там той не е обикновен боец както го представят холивудскитте филми, а doctore-инструктор.

http://img2.wikia.nocookie.net/__cb20100410174601/spartacus/images/3/36/Arena.jpg  
                                     арената на древна Капуа

В гладиаторската школа Спартак става свидетел на жестокостта на робството. Това е нещо непознато за младият благородник от средите на медите. В Тракия също има слуги, но не в такава степен както в Гърция и Рим, а и отношението е различно. За хуманността на тракийските царе знаем от Плутарх, който разказва, че веднъж подарили изключително красива ваза на цар Котис I. Той й се възхитил, но след минута я хвърлил на земята и я счупил. Изумен гостът го попитал за причината, а Котис казал, че се страхува да не би някой от неговите слуги да счупи вазата по невнимание, а той в гнева си да го накаже прекалено жестоко...С такова благродство и човечност не могат да се похвалят нито гърци, нито римляни.

Спартак вижда как тежкият труд, а и ужасното отношение към римските роби мачкат човешката душа. Робът не е личност, а предмет с определена стойност. Животът на окования във вериги може да бъде отнет всеки момент, съдбата му зависи от прищевките на господаря. Свободолюбивият тракиец не може да изтърпи това. Заедно с други свои сънародници попаднали в Рим, а също така с галски и германски гладиатори Спартак решава да организира бунт и бягство от подтисничеството.

Благодарение на това, че е doctore-инструктор, Спартак може да посещава и разговаря с всички гладиатори от школата на Батиат без това да предизвика съмнение. За сравнително кратко време около двеста човека са се съгласили с плана за бягство. Едва ли обаче Лентул Батиат е бил наивник, със сигурност е имал хора, които са подслушвали и са му донасяли какво се говори сред гладиаторите. Предателите донасят за заговора и поради това Спартак и хората му са принудени да действат по-рано от планираното.

Въоръжени само с кухненски ножове бунтовниците елиминират охраняващите ги войници, но цената на свободата е висока. От около двеста заговорници само 70-80 успяват да се измъкнат. По време на бягството си от Капуа поелите по пътя на свободата траки, гали и германи попадат на няколко каруци натоварени с оръжие. Сега вече групата избягали роби и гладиатори е снабдена с мечове и копия.

В началото римляните не осъзнават сериозността на събитието. Смятали са, че става дума за спонтанен бунт на обикновени роби изтерзани от мъчения и тежка работа. След Спартак и хората му тръгва половин кохорта – около 240 войника, които са смятали, че в края на деня бегълците ще са вече трупове натоварени на каруци по пътя за Капуа...В края на деня обаче римляните са тези, чиято кръв напоява земята. Легионерите попадат в организирана от тракиеца засада и се срещат с потомъка на бога на войната. Ужасът на войниците е неуписуем – те са победени от шепа гладиатори...

Разбирайки, че тази победа е временна, Спартак повежда хората си към планината. Там е по-трудно за легионерите да приложат тактиката си. Бунтовниците се укрепват до вулкана Везувий, който в този момент не е активен. Мястото е удобно за защита, има само един път към него.

                                                            http://www.visitsitaly.com/tours/site_see_rome/images/pompeii.jpg

Навярно стреснати от загубата на значителния брой войници римският сенат изпраща част от 3000 опитни легионери да се справят със Спартак и хората му. Тази нова войскова част е предвождана от претора Клавдий Глабер. Следвайки римският способ за водене на война Глабер обсажда възвишението заето от бунтовниците. Римският благородник очаква противниците му да се предадат сами когато измъчени от глад и жажда са останали без сили.

Глабер остава излъган. Докато за римляните планината е препятствие, за тракиецът от племето меди, тя е като дом. Роденият в полите на Пирин Спартак знае как се води война по стръмни и скалисти места. С помощта на стъбла от диви лози гладиаторите правят въжени стълби, с които се спускат по отвесната стена на кратера на Везувий. Ползвайки опита на предците си в нощните нападения, Спартак разгромява превъзхождащите го римляни.

Сенатът е в паника – 70-80 човека са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионера! Подобен прецедент няма в Античността. Дори великият пълководец Ханибал не може да се похвали с такова постижение. Спартак действа сякаш не е смъртен човек, а превъплъщение на богът на войната Арес.

Рим решава, че унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път срещу тракиецът и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани във битки бойци. Предводителството е поето от Публий Вариний. Той също действа по класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците Вариний разделя легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните и ги обръща в позорно бягство. Ето как става това.
Докато Вариний подготвя своите легионери тракиецът не чака, а събира съмишленици. В редиците на Спартак влизат не само избягали роби, но също и римляни – селяни, пастири, а дори и войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска решена да победи, или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Публий Вариний.

След победата над два редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се стичат реки от хора, повечето обаче са неподготвени за война. Това кара тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна Итали. Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ може да прекоси Адриатическо Море и да стигне до Балканите.
Дали поради несигурността на плаването през зимните месеци, или по друга причина Спартак не успява да замине с хората си на изток. Повечето от тях не са траки, а гали и германи. Техните родни места са на север от Алпите, далеч от римската власт.  Навярно това става причина тракийския пълководец да поведе армията си на север. Сега вече тя е голяма – около 70 000 души са подчинени на синът на племето меди.

Римляните са принудени да потърсят конфронтация със силите на Спартак. През 72 г. преди Христа срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Луций Гелий Публикола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. И двамата са опитни военоначалници, които осъзнават, че Спартак не е прост гладиатор, а благородник добре обучен във военното дело.

Използвайки умело сведенията на разузнавачите си Публикола и Клодиан разбират, че армията на Спартак е разделена. Една част е водена от галът Крикс и от опитния гладиатор Ойномай. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват победят тази част от войската на тракийския благородник. Крикс и хората му се бият храбро, но една трета от тях пада в боя край планината Гарган…

Римляните са във възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на силите на тракиския водач на въстание. Радостта обаче не трае дълго. Спартак пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови попълнения от избягали роби и бедни селяни.

Макар да е близо до Алпите Спартак не тръгва към тях. Възможната причина за това е смъртта на галът Крикс и 20 000 следващите го гали и германи. Вече няма причина да се търси бягство на север. Не е изключено обаче в Северна Италия тракиецът да е очаквал помощ от цар Митридат VI Eвпатор, който е бил враг на Рим и е имал множество тракийски и скитски съюзници. През 74-67 г.пр. Христа се води Третата Митридатова война. За жалост събитията се развиват различно на очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига.

В същото време Сенатът дава пълномощия на богатият благородник Марк Лициний Крас, който разполага с добре обучена армия. Крас тръгва срещу Спартак, но осъзнава, че тракиецът е едва ли не по-опасен от картагенецът Ханибал. Римският пълководен е по-благоразумен от Глабер, Вариний и др.станали жертва на тактиката на водача на бунтовниците.

Спартак също не подценява противника си и тръгва на юг към Сицилия. Надежата му е да се прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на Римската Империя, която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени, или заплашени от влиятелният Марк Лициний Крас.
http://www.ru.nl/publish/pages/716445/map_of_roman_roads_in_italy_wikimedia.png


В същото време Сенатът предлага примирие на Спартак. Познавайки римското лукавство тракиецът отхвърля предложението...и с право защото по това време Крас е изградил огромно отбранително съоръжение. Спартак е откъснат от Апенините от огромен ров с палисади простиращи се на 60 километра. На теория това съоръжение е непреодолимо, Крас и римляните вече предвкустват победата.

Спартак не се отчайва и за пореден пък показва, че с траките шега не бива. В една тъмна нощ част от рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо нападание бунтовниците успяват да разгромят легионите охраняващи палисадите. Крас изпада в паника защото пред Спартак пътят за Рим е отворен, а тракиецът е разгневен от римското коварство.

Със сигурност Вечния град би бил сравнен със земята, ако в конфликта не се намесват още две огромни римски армии – тези на Помпей и на Лукул. Осъзнал, че няма как да се бори с такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите и се насочва към Бриндизи.


За жалост контингент на армията на бунтовниците водена от Ганик и Каст попада в засада и е почти разбита. Изневиделица се появава Спартак с нови подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство. Това е и последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни армии, тракиецът решава да конфронтира Крас.

Битката става край река Силара. Изправен срещу римската войска Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай. После давайки пример на бойците си се втурва стремително към желязната стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това е последното стражение и се бият с остървение. Смелостта им събужда възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни, но краят е предречен. Земята е напоена с кръвта на въстаниците, а река Силара е задръстена с труповете им. Около 6000 оцелели биват разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим...

Макар филмите на Холивуд да показват героичният край на Спартак, според Плутарх тялото на благородния тракиец не е намерено. Напълно е възможно той да е успял да се измъкне с група предани хора. Съвсем естествено, да се каже, че Спартак е достигнал свободата е невъзможно от страна на старите летописци. Това е равносилно да се признае поражението на римляните, а е да се даде нова надежда на робите мечтаещи за свобода – нещо, което Рим не може да си позволи.

Спартак може да е напуснал Апенините и да се е добрал до родния Пирин. Възможно е даже да е наследил баща си на трона...едва ли някога ще узнаем истината. Дори да е загинал на бойното поле, набоден от копия и нарязан от мечове, той е загинал като свободен човек. Със своя бунт Спартак показва, че човек не бива да се примирява с подтисничеството, че има изход от всяка ситуация и, че е по-добре да имаш кратък, но свободен живот, отколкото дълго съществуване под сянката на робството...

Има един факт, който е пропуснат от тези, които са писали за благородния тракиец. Най-големите му врагове – Марк Лициний Крас и Гней Помпей умират от страшна смърт. По време на война с партите Крас загубва сина си. Вижда как главата на потомъка му е набучена на копие и разнасяна ред редиците на партите. Не след дълго той сам пада на бойното поле. Както и при сина му, главата на Крас бива отрязана и занесена на партския цар Ород II.

Печална е и смъртта на Гней Помпей. Той е на страната на губещите по време на Гражданските Войни от средата на I век преди Христа. Богатият и уважаван Помпей е принуден да избяга от родината си като преследван звяр. Предаден от приятели Помпей загубва семейството си и главата си, която бива показана на Гай Юлий Цезар...Сякаш сама съдбата отмъщава на враговете на Спартак.

Докато те гният в гробовете си Спартак живее в душата на всеки търсещ свобода и справедливост. Не притежаващите несметни богатства Крас и Помпей будят възхищението на милиони, а тракиецът посмял да извърши невъзможното – да се изправи и предизвика могъщата Римска Република.

Въпреки, че бунтът на огнетените е потушен жестоко, не може да се каже, че Спартак е загубил. За три години той дава не само надежда, но и свобода на десетки хиляди хора. За три години той им дава истински живот – без унижения, без тегоби, без господари. По-добре кратко, но пълноценно житие, отколкото дългогодишно съществуване изпълненно със страх и болка. Те убиват човешката душа и превъщат човека в предмет.

Докато има човечество ще има и такива, които ще се опитват да го поробят по един или друг начин. Ще има обаче и такива, които с цената на всичко ще трошат видимите и невидимите окови. В нашите вени тече кръвта на Спартак. Това е причината нито римляни, нито гърци, нито турци да са успели да смачкат духа ни. Подобно на благородния син на медите дедите ни са въставали през Античността, Средновековието и през XIX век.

Ние винаги сме успявали да победим тези, които са се опитвали да ни оковат. На дедите ни никога не ни е било лесно, но героите се раждат в трудни времена. Изпитанията са това, което калява народите и им дава сила да продължат пътя си. Ето за това трудностите и изпитанията днес не бива да ни плашат. Те са само поредното горчиво лекарство, поредната болест, която трябва да преодолеем и ще преодолеем защото българин окови не търпи!





42 коментара:

  1. От къде става ясно, че Спартак е роден в района на Пирин? До колкото аз знам, за живота на Спартак преди гладиаторската школа няма писмени сведения.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това става ясно от сведенията на Плутарх. Някои автори смятат, че Плутарх не пише меди, а номади, но траки-номади няма в Тракия по това време.

      Изтриване
    2. Аз пък съм чела, че Спартак е от траките беси, чиято столица се намира между Пловдив и Пазарджик, но все още не е открита... Бил е от благороднически род, сестра му се е казвала Мирца /древното име на река Марица/.... Река Марица минава през Пазарджик и Пловдив. И това съм го чела в няколко други статии.... След завладяването на Тракия от Рим го изпращат като гладиатор, но от благородническото му потекло, той е бил обучен не само за бой с един противник, но и на военни тактики, които му помагат да приложи и то много успешно срещу Римската армия. Отново благородническото му потекло му помага да убеди и поведе всички роби по пътя си.... Наистина е бил надарен с прекалено много качества не само сила, ум, интелект, той е имал нужната подготовка и знания, за да се опълчи и да накара Рим да трепери....

      Изтриване
    3. Да, точно така е! Аз съм чела много за Спартак и столицата на бесите се е казвала Бесапара, намира се в подножието на Родопа планина и дори е локализирана с точност от археолозите, но все още по финансови причини не е разкрита. Точно между Пловдив и Пазарджик е. Жена му е била жрица и е отведена в робство заедно с него. По време на въстанието, когато Спартак е спал на открито, змия се е увила около главата му и жена му Фия е изтълкувала това като знак за неговото величие и обезсмъртяване...

      Изтриване
    4. В този случай предсказанието е било вярно, малко хора са достигали величието на Спартак.

      Изтриване
  2. От дете съм се питал: как е възможно подобна личност да попадне в робство. Много художествени версии съм чел, защото там се търсят вероятностите. Най-сериозната, романа на Рафаело Джованьоли отбягва като отрова този въпрос.
    И с тази статия ме разтърси, защото за пръв път чета нещо, което звучи правдоподобно и пасва на всичко безсъмнено, което се знае за Спартак.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Стефо! Моята история за Спартак се различава от официалните версии, но мисля, че съм дал прилично добър отговор на въпроса ти.

      Поздрави!

      Изтриване
  3. Малко исторически факти и много авторова фантазия. Както и при почти всички статии.
    Ако се пипне тук там този текст от него ще се превърне не лош художествен исторически разказ.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така става след прекалено много ракия, фантазията лети........

      Изтриване
    2. Една историчка (професор, ако не се лъжа) по телевизора разказа за смъртта на Спартак и за това как, според нея, той няма как да е бил обикновен войн, който е познавал начина на мислене и стратегиите на римляните за водене на война и битка, а жертването на коня преди битка също е присъщо за тракийски благородник, според същата, чието име не запомних. Вероятно и тя е била пийнала преди репортажа...

      Изтриване
    3. И ще става все по - зле: http://www.blitz.bg/news/article/287504

      Изтриване
  4. Има една книга от български автор, която се казва "Спартак". Там автора също описва Спартак като благородник и живота му в България във имението на дядо му и баща му като млад мъж. Как си взема жена българка и как воюва заедно с римляните, а после и срещу тях. Тя е художествена и не претендира за историческа достоверност, но това, което ме порази в началото е описанието на дядо му Спароток, който посреща внука си сред природата с печено в собствената си кожа агне в дупка в земята, запълнена с жар...., описанията на планината и природата и маниера на траките са уникални..... Сякаш авторът е осъзнавал, че българите са потомците на траките и няма как обичаите им да са били други и все още са същите..., а книгата е писана, мисля, по комунистическо време.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Доста хора от времето на тоталитаризма знаеха каква е истината, но можеха да я кажат само заобиколно.

      Изтриване
  5. Извинявам се за правописните грешки в коментарите си, пиша от работа и често пъти на бързо....

    ОтговорИзтриване
  6. Интересна статия.
    Мисля трябва да се обърне повече внимание на Спартак
    От няколко години това е първата статия за Спартак на която попадам.
    Това е странно - само една статия в интернет за Спартак а ние сме негови наследници. Нали траки и българи са почти синоними ?
    Както се казва в популярната сентенция : "Един Българин ( Спартак ) нанесе тежко поражение на Рим, а друг Българин ( Атила ) довърши Рим". Така или иначе и двамата са се борили срещу робството ( осъзнато или не ).
    По - точно Рим го довършват готите и вандалите, но готите пак са наши хора - Българи.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-н Георгиев, правилно отбелязвате, че един от нашите прадеди е разклатил Рим, а друг го е довършил след половин хилядолетие.

      Човекът, който слага край на Рим е хунът-скит Одоакър. Той е син на Едек, който пък е приятел и наверно роднина на Атила.
      Името Едек е изкарвано немско, макар Приск Панийски да казва от ясно по-ясно, че Едек е скит, хун. В речника на Найден Геров намираме думата едекъ - оседлан кон...но никой от нашите учени не е писал и ред за това.

      Изтриване
    2. Вандалите също са наши хора. Били са ариани като готите. Езика им е близък до старобългарският, поне с такива впечатления останах от вандало-английският речник който прочетох.
      Последния Блъгарин.

      Изтриване
  7. ЗА АРЕНАТА НА ДРЕВЕН ОДЕСОС - НИКОЙ ДОРИ НЕ СПОМЕНАВА . . .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да Ви кажа честно, аз изобщо не знаех за открита арена на територията на стария Одесос.

      Изтриване
  8. Хубав сайт наистина. Чета го все по-често. Истината е, че от нашите земи тръгва целия свят, но това просто не е угодно на Новия Световен Ред. Никой няма да признае, че света започва от България, просто защото никой няма изгода от това. Но трябва да се събудим и да видим, че ние не сме никои, а ние сме тези, които заслужават да се нарекат ВЕЛИКИ. Събудете се.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, само ние българите имаме сметка истината да излезе на бял свят.

      Изтриване
  9. Трагично е това, че чудесата, които "археолозите" откриват по нашите земи, се продават навън. България можеше да се издържа само от туризъм, но все пак това е двайсет и първи век. Колко приказни неща са изнесени навън...Трагедия е. Колко българи знаят, че Панагюрското съкровище отдавна е продадено, а ние се дивим пред дубликат и измама. Браво! Нашите предци биха се засрамили от своите наследници. Можем ли да променим това? Зависи от нас самите!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Тази версия за Спартак много ми хареса. Особено факта,че тялото му не е било открито. Лично аз съм сигурен, че той е оцелял!!!
    Само искам да отбележа, че по онова време Рим все още е бил република, а не империя.
    Владо Настев

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-н Настев, забележката Ви е съвсем уместна, благодаря за поправката!

      Изтриване
  11. До ден днешен на границата между земите на Медите и Синтите в югозападна България има едно село, което носи името Склаве и в дните около празника Свети Дух се организира голям панаир/пазар за животни и стоки. Предполага се, че традицията на този голям пазар е от римско време и тук са се продавали роби от местните тракийски племена.

    *Склаве = Роби

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думата славус в смисъл на роб не съществува в старолатинския азик. На тази дума бива придаден изкуствено смисъл роб чак през Средновековието.

      Изтриване
  12. "Изправен срещу римската войска Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай." Значи такъв е стария тракийски обичай - преди битка да убиват конете си? Пак си се объркал нещо. "Ако победим, ще имаме много коне. Ако загубим, няма да ни са нужни." С това си действие, Спартак показва, че няма намерение да бяга. Ти обаче, съзираш тука "стар тракийски обичай." Съчиненията ти стават все по-художествени.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма съчинения, свидетелство за това, че траките жертват кон преди битка ни дава Луций Аний Флор:

      XXVI. THE MOESIAN WAR
      13 It is a repulsive task to describe the savagery and cruelty of the Moesians and their barbarity surpassing that of all other barbarians. 14 One of their leaders, after calling for silence, exclaimed in front of the host, "Who are you?" And when the reply was given, "We are Romans, lords of the world," 15 "So you will be," was the answer, "if you conquer us." Marcus Crassus accepted the omen. The Moesians immediately sacrificed a horse in front of the army and made a vow that they would offer up and feed upon the vitals of the slaughtered leaders of their enemies.

      http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/2H*.html#XXVI


      Ще акцентувам още веднъж на въпросния пасаж :

      The Moesians immediately sacrificed a horse in front of the army and made a vow that they would offer up and feed upon the vitals of the slaughtered leaders of their enemies.

      Е, кой съчинява :)

      Изтриване
  13. Привет и поздравление за този завладяващ разказ!
    Темата за Спартак беше доста експлоатирана, но и изкривена преди 1989, понеже се наблягаше единствено на "въстанието на робите". А истината, както добре е казано горе, е доста по различна...
    Може да се приеме за сигурно, че Спартак е тракийски благородник. Много интересни неща за траките и тяхното участие в римската войска бяха казани от доц. Топалилов в това предаване -
    https://www.youtube.com/watch?v=xLKXMv3CmoE
    Признавам си, че и аз не знаех повечето от тях... : ) Но казаното потвърждава напълно написаното за тракиеца Спартак и битката му с Рим!

    Андрей К.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Андрей! Наистина преди време историята на Спартак бе изкривена и политизирана. Какво да се прави, всяко време има своето бреме.

      Благодаря ти за линка!

      Поздрави!

      Изтриване
  14. Анонимен2 май 2015 г., 15:03

    Павеле мислех, че съм сам. Даваш надежда, макар и не до там. Още по ония воини СПАРТАК се е доказал като невероятен касапин. Не само физика , но и ум. Мисля за 42 убити от него в една битка. Евала за труда, който си сътворил. Но само 10-15 процента от българите ще те разберат и почетат. За мен СПАРТАК е бог и мания взето в едно. Доколкото знам само в Сандански има негов паметник. Ако можех да се върна във времето то бих избрал да бъда до яростния и непримирим СПАРТАК. Огромно благодаря Кристиян

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кристияне, в нас има нещо уникално, ние българите носим кръвта на благия Орфей, но и смелостта и силата на Арес :)

      Изтриване
  15. Павел,радвам се ,че има такива българи като теб !! Благодаря ти за труда който си положил ! Ние българите сме велик и славен народ !! Огромно БЛАГОДАРЯ !

    ОтговорИзтриване
  16. Павел,радвам се ,че има такива българи като теб !! Благодаря ти за труда който си положил ! Ние българите сме велик и славен народ !! Огромно БЛАГОДАРЯ !https://www.facebook.com/saved/?cref=2 .....ПОЗДРАВ !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря и аз за добрите думи и подкрепата!!!

      Поздрави!

      Изтриване
  17. ирена янчева6 ноември 2015 г., 16:52

    Павле, искам да си призная съвсем честно, че тази истинска и толкова изчерпателна и добре аргументирана история на Спартак научавам сега от теб !!! Благодаря за положените труд и старание !!! Избрал си много хубаво и древно име да носиш, изпълнено с много положителни символи - С п а р о т о к - име на благородници и смели защитници, достойни и силни по дух личности !!! Пожелавам от сърце това име да ти носи винаги закрила и късмет ! Най - сърдечни приятелски поздрави и до скоро !

    ОтговорИзтриване
  18. Както винаги много добра статия.
    Будителска :)
    Благодаря.
    Carlo

    ОтговорИзтриване
  19. Би могло да се разсъждава и в посока ,че Спартак е взето впоследствие име - наложено или избрано. Но това не е толкова важно. Важно е дали ще има Спартак на 21 век ? Като се има предвид все по-близкото планетарно робство Скоро ще опитаме масово и сладостите на чипирането, за тоталния шпионаж и икономическото робство май не си струва да повтарям . И се питам - Серафиме, защо не излезеш на по-голяма арена ? http://platform.iportal4languages.eu/portal

    ОтговорИзтриване
  20. Получава се така, че по косвени данни трябва да се описват нашите деди,като смели войни.Както и тракийските които се биели покрити с вълча кожа и само меч или руфия впоследствие описани като смели викингски войни.Това непрекъснато доказване звучи като оправдание, което е обидно още повече, че тези които са описвали битките в повечето случаи са били не войни а летописци описващи събитията по нечии разкази, и защо в случая да не се представи историята логично и рационално ?

    ОтговорИзтриване