22.06.2017 г.

НОВ ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ЛЕМНОСКАТА СТЕЛА


Днес остров Лемнос принадлежи на гърците, но в дълбока древност е бил дом на нашите предци. Страбон смята, че траките синти са най-ранните обитатели на острова –[1] Strab.VII, fr.45 (a). Действително, легендите разказват, че тук синтите намират захвърления от Зевс бог Хефест и се грижат за него [2] Hom. Il. 1.591-594. Цитирайки Хекатей, Стефан Византийски споделя, че названието на острова е вдъхновено от името (едно от имената) на Великата богиня [3] St.Ethn. c.413.


Карта на Егейско море, създател NormanEinstein, January 12, 2006. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aegean_Sea_map.png

Според Херодот на Лемнос са живели и (тракийските роднини) пеласгите,  които Отан-пълководецът на Дарий I успява да покори в края на VI век пр. Христа [4] Her.V.26. Персите налагат своята власт, но не подлагат населението на тормоз и грабеж. Бедите идват с намесата на Милтиад, който прогонва персийската войска, но също така и местните обитатели пеласгите, като в последствие създава колония на Атина- Her.VI. 140.

В далечното минало, на територията на острова е имало три значителни селища. Най-стария известен град носи същото име както и острова – Лемнос [2] Hom. Il. 14.230. По-късни автори Херодот и Плиний Стари съобщават за Мирина и Хефестия [4] Her.VI.140, [5] -Plin.IV.73.

До края на XIX век, учените разполагат с малко данни относно езика на коренното население. Лингвистите осъзнават добре, че названията Лемнос, Мирина, Хефестия не могат да бъдат обяснение с помоща на гръцки, но тази информация не бе достатъчна, за да се създаде ясен облик на речта на синтите и техните роднини пеласгите.

Промяна настъпи с откриването на един забележителен надпис – така наречената Лемноска стела. През 1885 г., недалеч от село Каминия  френските учени G.Cousin и F.Rurrbach намират интересен погребален паметник -масивна плоча:  94x52 см, като дебелината е 14 см. На древния артефакт е изобразен мъж държащ копие и щит (най-вероятно портрет на починалия). Текстът е изсечен предимно на лицевата част на паметника, но също така и върху тясната страна на плочатa [6] (D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, с.105).


Въз основа на приликите с някои гръцки азбуки, учените решават, че епиграфския паметник е от VI век пр. Христа. Всъщност, по-късна датировка няма как да се даде по простата причина, че Милтиад прогонва повечето от местните хора някъде към 510 г.пр. пр.Христа. Изследователите приели датировка на надписа- VI век пр. Христа не са се замислили относно няколко съществени неща. Няма никаква логика местните хора да приемат азбука от гърците, които ги прогонват от родните им места. За да се приеме и наложи една писменост се иска както доста време на съвместно съжителство, така и приятелски отношения, а в случая нито едно от тези условия не е изпълнено.

Не трябва да забравяме и нещо друго, което е от голяма важност. Според Диодор Сицилийски [7] Diod.Sic.III.67, Алкидамант [8] с. 465 и др. стари автори, траките и пеласгите са разполагали с писменост доста преди гърците. В такъв случай, датировката VI век пр. Христа, въз основа на паралели с гръцката азбука от този период е неубедителна. Надписът намерен край лемноското селище Каминия, може да е от VIII, IX, или дори X век пр.Христа, като особения вид азбука да е зает по-късно от гърците, които са колонизирали острова през VI век пр. Христа и са намерили там писмените паметници на дедите ни.  

Дълго време се считаше, че лемноския език е етруски, или поне сроден на него. Някои учени се уповават на сведението на Тукидид относно това, че острова е обитаван от тирсени (така гърците назовават етруските) [9] Thuc.IV.109. Старият автор обаче добавя още нещо, което повечето лингвисти и историци пренебрегват, а именно това, че въпросните тирсени са от същия произход както и пеласгите. Навярно Тукикид е гледал на тирсените като на пеласги защото те са били приети от дълго време в пеласгийското общество и дори са говорили пеласгийски език.   

Споменат е още един важен детайл – тези пеласгийски тирсени са обитавали освен Лемнос също и полуостров Халкидика [9] Thuc.IV.109. Азбуката от интересуващият ни надпис показва прилики с халкидийската – още едно повърждение на виждането, че жителите на Лемнос са имали своя писменост и не само не за заемали азбука от дошлите през VI век пр. Христа гърци, а е точно обратното, гърците са взаимствали буквите от дедите ни.

Благодарение на сведенията на Омир, Страбон и Тукидид можем да отсъдим, че в дълбока древност населението на острова където е намерен мистериозния напис е било смесено. Сред трако-пеласгите е имало хора, които или са говорели етруски език, или поне някакво сродно наречие. От това следва, че в надписа ще срещнем както етруски, така също трако-пеласгийски думи.

Нека обърнем внимание на древния паметник. Текстът е написан в стил бустрофедон, т.е. посоката на четене на един ред е отляво надясно, а на следващия ред е от дясно наляво. Буквите са сравнително ясни, липсата на  B/Б, Γ/Г, Δ/Д, е индикация, че тяхната функция е поета от В, К, Т.

На плочата няма маркировка, която да обозначава началото на текста и поради това различни изследователи предлагат различно разполагане на фразите. Според Вл. Георгиев надписа започва с Ванал Асиал – името на покойника. Нашият учен сравнява с етруските имена Венал, Венел, Аси [10] с.252, но е пропуснал тракийските Венил и Асий. Първото - Bενῖλος/Венил е споменато от Прокопий Цезарийски [11]  Proc.VIII. 9.5,  второто име намираме в Илиада - Ἄσιος/Асий [2] Hom. II.837.

Правейки опит за разчитане на текста, Георгиев успява да изолира два топонима – Мирина (в склонен вид - Моринаил) и Фокея (в надписа -Фоке) [10] с.252. С това съм напълно съгласен понеже на Лемнос има град Мирина, а разположения в западна Мала Азия Фокея не е далеч от острова, на който е намерен писмения паметник.  

Началния фрагмент от надписа има следното четене ВАНАЛ АСИАЛ СЕРОНАИ МОРИНАИЛ. Както бе отбелязано, Ванал Асиал е името на починалия. Серонаи е титла, отговаряща на пеласгийската серен-цар, владетел, водач. За нея споменава Фредерик Ваудхойзен [12] Waud.c.96. Сродна е също лидийската серли-владетел, водач [13], връзка с титлата показва и тракийското лично име, а и топоним Сарпедон.


Моринаил означава – на Морина. В такъв случай получаваме – Ванал син на Асий, владетел на Морина.

Вторият ред съдържа две думи – АКЕР ТАВАРИСИО. 

На акер придавам значение изгорен, кремиран. Връзка показват санскритската дума krsna-черен, тракийската, т.е. дрeвнобългарската кер-чер, черен, стблг. очрьнѣти, *акeрнѣти-овъглявам, правя черен.   да се отбележи, че при повечето от погребенията от така наречения тирсенски (етруски) некропол от територията на Лемнос е приложено трупоизгаряне. За това споменава проф. Della Seta (цитиран от E.Heffner) [14] (Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927, p. 123).

Таварисио означава гроб според S.P.Cortsen, който прави сравнение с етруската дума thaura/таура [15] c.6-7. Сродни са гръцката дума (пеласгийска заемка) τάφρος-ров, изкоп, а и литовската dauburỹs-падина, овраг, дол. Смятам, че тълкуването на таварисио като гроб е правилно, но трябва да се добавят няколко неща. Най-вероятно четенето на таварисио е дабарисио, като сродна дума е тракийската дебре-дебри, дълбоки места, изкоп.

За трети фрагмент можем да приемем думата ЗИВАИ. Според Кортсен, Бонфанте и др. тя отговаря на етруската ziva-живя, живелият, този, който е напуснал живота, т.е. покойник. ЗИВАИ е отглаголно съществително. Тракийската ономастика предлага личното име Zia/*Zi(v)a, което отговаря на българското лично име Жива.


До тук можем да изолираме и изтълкуваме следния текст: Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.

Следващият фрагмент се състои от три думи – ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ. Според акад. Георгиев ХОЛАЕСИ отговаря на хетския глагол hula/хула-война [11]. Тя от своя страна е сродна на българската дума хула-обида, нападка, вик. ХОЛАЕСИ означава буквално хулеше, воюваше. Тракийската ономастика предлага имената Uliaris/Улиар [16] Proc. L.B.III.xix.23, Ulimuth/Улимут [17] Proc.L.B.VI.xiii.14-15.


За втората дума НАФОТ, Кортсен смята, че се касае за название за син, потомък [15], с 8, с това съм напълно съгласен. НАФОТ показва връзка с лит. nepuotis-внук, санскр. napat-внук, стблг.стчсл. нетии (*neptii?)-роднина, племенник

Най-близка е етруската nefts, nefs-внук, но имайки предвид индоевропеския й характер, то тя по-скоро е трако-пеласгийска заемка. Възможно обаче nefts, nefs-внук, да е попаднала в етруския чрез латинско посредничество, Джулиано и Лариса Бонфанте  смятат, че nefts, nefs, идва от латинската nepos [18] c.111.

ЗИАЗИ е лично име, най-вероятно на дядото на починалия. ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ може да се изтълкува като Воюваше потомъкът на Зиази.

Под този израз срещаме МАРАС МАВ. Първата дума притежава значение много, голям, извънредно, сродна е тракийската МАР-голям, срещаща се в селищното име (В)исмар голямо селище. МАВ може да се преведе като слава, сродна е тракийската дума МАЛВА-мълва, слава (1)*.

Hа паметника МАВ е представена в синкопиран вид, т.е. пропусната е буква Л – МА(Л)В. В етруския език срещаме подобна дума, това е muluvanike-той посвети [18] c.140. Израза МАРАС МАВ означава голяма слава, с голяма слава.

Текстът започва за придобива ясен вид:  Ванал син на Асий е този, който е изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази.

Следва много интересен фрагмент, за който се смята, че е обозначение за възрастта на покойника СИАЛХВЕИС АВИС. Това е първия израз, който може да се дефинира като етруски. Cпоред Якоб Леер, СИ-АЛ-ХВИС  е  60 години [19] c.589. Лариса и Джулияно Бонфанте смятат, че правилното е 40 години [18] c.62. От друга страна, акад. Владимир Георгиев прави опит да изтълкува СИАЛ ХВЕИС чрез хетски език, като смята, че СИАЛ идва от хет. СИЯ-показвам, а ХВЕС, ХВИС притежава значение живот, т.е. показа се в живота, изяви се в живота (?) [10] c.254.


Понеже нямаме възможност да сравним с други подобни паметници от региона, е трудно да се определи дали се касае за етруска формула – указване на възрастта на починалия, или пък е нещо съвсем друго. За момента нека да приемем, че израза е обясним на етруски език. Етруската дума за година е avil/авил, на надписа срещаме АВИС, което може да е множествено число на avil/авил, но отново с пропусната буква Л –АВИ(Л)С, както е и при МА(Л)B.

Последния израз от лицевата страна на плочата съдържа две думи – ЕВИСТО СЕРОНАИТ. На ЕВИСТО може да се даде значение вещ, мъдър, докато СЕРОНАИТ  показва връзка със спомената по-горе СЕРОНАИ-владетел и най-вероятно означава – властва, той властва.

Пълният текст от лицето на плочата може да се преведе като: Ванал син на Асий, владетел на Морина е мъртвеца изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази, живя 40 (60) години и властва мъдро.

На тясната страна на плочата буквите показват различия във формите. О, Ф, Т, са представени по друг начин, а това е индикация, че втория надпис е създаден от друг човек. Възможно е второто посвещение е направено по-късно при особен ритуал за оказване на почит на покойника.

Първият ред от тясната страна на плочата е доста дълъг:

ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕРОНА



ХОЛАЕСИ означава той воюваше (според Вл.Георгиев).

ФОКИСИАЛЕ притежава значение с фокейците, жителите на Фокея (според Вл.Георгиев).

СЕРОНИАИТ е позната от по-горе, смисъла е властва.

ЕВИСТО също се среща по-горе, като превода е вещо, мъдро.

ТОВЕРОНА е интересна дума, тя може да се раздели на две части – ТОВЕР и ОНА. Четенето на ТОВЕР е по-скоро ДОБЕР, като най-добър кандидат за тълкуването е трак. добер-добър (2)*. Що се касае до ОНА, най-добрия кандидат е отново трак. ОН-той, от Ситовския надпис. Това местоимение отговаря точно на стблг. онъ-той,този.


ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕР ОНА има значение – Воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре той. В друг словоредТой воюваше с фокейците и властваше мъдро.

На средния ред виждаме: РОМ ХАРАЛИО ЗИВАИ ЕПТЕСИО АРАИ ТИС ФОКЕ

Думата РОМ отговаря на пеласгийската роме-сила, за нея знаем от Плутарх [20] Plut. Rom. I.1, тя е със същата основа както и българската дума рамо-силна част. Cortsen също превежда ROM като mächtig, groß-могъщ, голям [15] c.8.

ХАРАЛИО бива тълкувана от акад. Георгиев като орел, [10] с.254 сродна етруска дума е arac/арак-сокол, орел, а и тракийската, т.е. древнобългарската арол-орел.

ЗИВАИ означава живелия, починалия, мъртвеца, сродна етруска дума е ziva-живелия, покойник. Идентична на нея е тракийската ziva, срещаща се в личното име Zi(v)a-жива.

ЕПТЕСИО е името на тракийската богиня Епта в склонен вид – на Епта, принадлежащ на Епта. Подобно склоняване срещаме в микенските документи от второ хилядолетие пр.Христа – ОДУРОВИЙО = на Одрис.

АРАИ може да се преведе като движа се, втурвам се, руша. Коренът (х)ар имащ значение бързина, движение, се среща в името на вливащата се в Дунава река Арар/Ἄραρος [4] Her.IV.48. Сродни думи са хърв. харати-руша, грабя, стблг.орити,* арити-руша, гоня, връзка показва и етр.ar, er/ар, ep-движа.

ТИС изпълнява ролята на предлог – срещу, към, сродни са стблг. ть, та-това, фриг. та-това и етр. та-това, тази, този.

ФОКЕ  е топонимa Фокея – гръцки град в Западна Мала Азия. Не е изключено обаче и да става дума за намиращата се в Централна Гърция област Фокида.

Преводът е следния – Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея.

Ако приемем, че изразите СИВАИ, СИАЛХВЕИС, АВИС  са етруски, то последния ред създава трудности при тълкуването поради повторението на АВИС, а и неясното значение на последната дума:

ЗИВАИ АВИС СИАЛХВЕИС МАРАСМ АВИС АОМАИ


ЗИВАИ означава живелия, АВИС е етр. дума за години, СИАЛХВЕИС  е 40 (60).

МАРАСМ е несъмнено съкратената форма на МАРАС МА(Л)В-с голяма слава, славно.

Предпоследната дума АВИС би трябвало да е години, но какво означава АОМАИ е трудно да се определи. Може да е особен израз на древното лемноско население, който да съотвества на срещащото се в гръцките погребални паметници χαιρε-сбогом!

В такъв случай, тълкуването на последния ред е -Живелият години 40 (60) славни години...сбогом, почивай в мир (?).

Възможно е и друго тълкуване за АОМАИ. Не е изключено особената дума да има връзка с гр. ἀΐω-виждам, чувам, която според Хялмар Фриск е сродна на санскр. aviş-явен, видим, стчсл.стблг. iавѣ-явно, открито, а и също и с оумъ-ум, притежаваща древна форма * aumo [21] Frisk c.48-49. Ако приемем, че АОМАИ означава явно, открито, то в надписа значението може да е – нека се вижда, нека се знае, нека се помни!

Ето и тълкуването на целия текст:

Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.
Воюваше преславно потомъкът на Зиази. Живя 40 (60) години и властва мъдро.
Той воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре. Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея. Положения тук покойник живя славно 40 (60) години, сбогом, почивай в мир! (нека се знае, нека се помни!).


Макар на надписа да се срещат изрази като сиалхвеис, авис, сиваи, езика на старите лемносци не е етруски. Особените, нетракийски елементи само показват, че населението на Лемнос е било смесено, като това е оказало влияние върху езика.

Нека обърнем внимание на някои подробности. Имената Ванал, Асий, Епта, Зиази са тракийски. Докато първите две са носени от обикновени хора, третото е теоним – название на божество. Четвъртото име е от голяма важност за нас защото прилича поразително на Зиезиродоначалника на българите според анонимния римски хронограф от IV век – Ziezi ex quo Vulgares. От тракийската ономастика са познати имената Ζειζις, Ζισις, Ζειζας, Ζισσις… [22] c.178.

Морина – родното място на Ванал също е интересно название. То е сродно на тракийското племенно име морисени, а и на топонима Марене. Всички те се обясняват с думата море. В надписа названието Морина е представено в склонен вид – Моринаил. Тази форма днес е непозната за езика ни,  среща се в хетския където тата означава тате, баща, а татал е бащин. Граматическата особеност се среща и в етруския където rasnal/раснал означава на расените (собственото име на етруските).

Дали подобнa граматическа особеност е съществувалa и в речта на далечните ни предци, като в последствие е изпаднала, на този момент е невъзможно да определим.  Ако бъдат открити други наши древни писмени паметници и имаме база за сравнение, вече ще знаем как точно стоят нещата.

Има още нещо, което трябва да се спомене, това са трако-етруските паралели, близки думи, които се срещат в надписа от Лемноската стела:

Etr.an-той, тя, то-Thr.on-той, този, онъ-той, този.
Etr.ar, er- Thr.ar-орити*арити-руша, развижвам.
Etr.Asi Thr.Asios - имена със значение бърз, яздещ, сродни са на блг. Яздул.
Etr. arac- Thr.aral-орел.
Etr. Venel-Thr.Venil имена сродни на блг. Вене, идващо от вѣно-цена.
Etr. ziva-Thr.ziva-живa.
Etr. maru- Thr.mar-мѣръ-велик, голям.
Etr. muluva- Thr.malva-мълва, слава.
Etr. ta- Thr.ta-тъ, та-тази, това.
Etr. thaura- Thr.debre-дебри, дълбочина, яма.

Приликите са доста и със сигурност се дължат на влиянието на дедите ни над етруските, защото етруския език не е индоевропейски и всички индоевропейски думи в него са заемки. Не бива да забравяме и това, че в Етрурия се срещат тракийски топоними и хидроними като Агила, Алма, Алсиум, Вулки, Перусия, Пирги, Руселе, Хеба. Освен това ние разполагаме със сведенията на Страбон [23] XII.3.25, Плиний [5] Plin. VII.193 и Плутарх [20] Plut.Rom.I.1, относно доминантната роля на трако-пеласгите на Апенините.  На тях се приписва не само основаването на Агила, но и на Рим.

Въпреки, че като цяло надписа може да се счита за разчетен, все още има въпроси, на които трябва да се отговори:

1.Каква е причината за добрите отношения на етруски и трако-пеласги на Балканите и Апенините?

2.В коя епоха започва съвместното съжителство на етруски и трако-пеласги?

3.Възможно ли е, това, което днес се дефинира като граматическа особеност на етруския и хетския език, реално да е било особеност и на древната реч на дедите ни, но в последствие да е излязло от употреба?

4.Дали само нашите деди са въвели индоевропейските елемент в етруския, или други, сродни на предците ни народи също са изиграли важна роля?


Бъдещи проучвания ще покажат как точно стоят нещата. Отговорите няма да дойдат скоро, но днес поне разполагаме с едно важно свидетелство относно способността на дедите ни да повлияват други народи. Понастоящем етруските са считани за учители на римляните. Оказва се обаче, че самия народ на Тарквиний Горди е имал учители, които са дошли от нашите земи. За пореден път става ясно, че дедите ни не само са били боговете на бойното поле, но също са пръскали щедро искрата на познанието.

Знаейки това не бива да се свиваме и да се кланяме на чужденци. Това ще е позор за нашите предци, чиито дарби са кодирани в гените ни. Дадена ни е сила, за да можем сами да ковем свое бъдеще, за себе си и за децата си. Тази сила трябва да се използва и то  стопроцентово. Злато може да бъде откраднато и отнесено надалеч, къщи могат да бъдат разрушени, но това, което е в кръвта ни, никой не може да ни го отнеме. Това е нашето истинско богатство, което е и гаранция за просъществуването ни като народ. 





Използвана литература и пояснения:

 
1. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
2. Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
3.Stephani Byzantii Ethnicorum ex recensione Augusti Mainekii, Tomus prior, Impensis G.Erimeri, Berolini, MDCCCXLIX;
4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
6.D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, The Epigraphic Society of Occasional Paper, Vol.24;
7.Diodorus Siculus published in Vol. II of Loeb Classical Library Edition 1935
 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
8. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
9. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;
11.Procopius, History of the wars, Books VII. 36 and VIII (Gothic War), trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, 1928;
12.F.Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties. De openbare verdediging zal plaatsvinden op vrijdag 28 april 2006 om 13.30 uur door Frederik Christiaan Woudhuizen;
13.H.C.Melchert, Anatolian Historical Phonology, Rodopi, Amsterdam-Atlanta GA, 1994;
14.Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927;
15.S.P.Cortsen, L'inscription de Lemnos, Latomus, T. 2, Fasc. 1 (JANVIER-MARS 1938) p. 3-9;
16. Procopius, History of the wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000;
17. Procopius, History of the wars, Books V-VI, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1993;
18.G.Bonfante, L.Bonfante, The Etruscan Language an introduction, revised edition, Manchester University Press, Manchester, 2002;
19.Lehr, P. Jakob. “Die Inschriften Der Stele Von Lemnos.” Anthropos, 37/40, no. 4/6, 1942, pp. 566–604;
20.Plutarch, Plutarch's Lives with an English Translation by B. Perrin Cambridge, MA, Harvard University Press, William Heinemann Ltd, London, 1914;
21.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Band I A-Ko, Carl Winter Univeritätes Verlag, Heidelberg, 1960;
22.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
23.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;


(1)* Тракийският топоним Malva/Малва е изтълкуван произволно като имащ значение бряг. Не е обърнато внимание, че древната тракийска дума за бряг е берг, среща се в топоними като Бергуле, Бергисон. Към края на късната Античност – VI век, думата берг се е развила във брег, както личи от регистрирания от Прокопий топоним Bρεγεδάβα /Брегедава- Proc.Aed.IV.4.

Malva/Малва не е нищо друго освен древният вариант на мълва, слава, но приликата с българската дума е накарала поддържиниците на догмите да дадат друго значение. 

(2)*Тракийската дума добер-добър се среща в племенното име добери/Δόβηράς Her.VII.113, а и в едно посвещение от Панония – Deo DobratiНа добрия бог.


Lydian Concise Dictionary serli- a leader http://tied.verbix.com/project/glossary/lydi.html

46 коментара:

  1. Умолявам тези, които желаят да изразят мнението си да го направят по културен начин и да не се отклоняват от темата. Критиката е добре дошла, но нека бъде градивна, т.е. да се посочат неспоменати факти, заглавия на научни работи, имената на авторите им.

    Предварително благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. За тези, които нямат кирилица http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

    Нека уважаваме писмеността си!

    ОтговорИзтриване
  3. Павеле, като се мерне оня, който все вика, че те наблюдава от съседния двор, кажи му, че първо трябва да мине през мене.

    П.С. Хубава ти е работата, ама пиши на по-достъпен език, че инак те разбират само тези, на които си неудобен.

    С.Д.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за подкрепата, но не мисля, че заплахите на анонимния съдържат реална опасност. Да, и двамата знаем, че анонимния е някъде наблизо и се опитва постоянно да хакне компютъра ми, но това не е страшно. Нов компютър се купува, а за голи заплахи не е нужно да се притеснявам. Куче, което лае не хапе :)

      Що се касае до езика на статията, опитвам се да избягвам излишната терминология, а и често давам пояснения, но не е изключено в определени случаи да съм се поувлякъл. Ще си прегледам текста отново.

      Изтриване
    2. Спорчо първо трябва да завърши някакво образувание после чак да се прави на откривател.

      Изтриване
    3. Имам прилично образОвание, владея няколко езика, библиотеката ми е богата, имам достъп и до най-големите библиотеки на Европа, имам и приятели историци, линвисти, археолози.

      Изтриване
  4. "Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.
    Воюваше преславно потомъкът на Зиази. Живя 40 (60) години и властва мъдро.
    Той воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре. Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея. Положения тук покойник живя славно 40 (60) години, сбогом, почивай в мир! (нека се знае, нека се помни!)."
    Браво! Страхотен труд полагаш, но си струва!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, наистина си струва защото да знаеш, че предците ти са повлияли много други народи си е повод за гордост. Когато един човек има самочувствие, той няма да позволи недобросъвестни индивиди да го докарат до нивото на работно животно, нищо ще позволи за го грабят и вместо да се надява на нечия помощ и милост, сам ще кове бъдещето си.

      Изтриване
  5. Страхотна статия, Г-н Серафимов!
    Спомням си, че четох в един сайт, как един чужденец се мъчеше да превежда този текст.
    Единственото, което ми остана в паметта е, че превеждаше ЗИВАИ от не знам си какъв език като "умря". :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Предполагам, че чужденецът е опитал да направи превод чрез етруски, но реално индоевропейските думи в етруския са заемки и то предимно от древнобалканските езици.

      ЗИВАИ означава живя, или както е в някои наши диаекти - живе-той живя.

      Между другото, етруския предлага и други изненади - титлите кепен, кантке, талмите, те отговарят на старобългарските копан, канас, тълмач...

      Изтриване
  6. Драги Павка,

    Споменаваш, че са правени опити за разчитане на надписа, но не казваш дали някой го е разчел, както ти правиш това. Ако няма друг подобен вариант, то ти си направо гениален, още повече и самоук! Къде се крият все още тия с титлите?!
    Имам две предложения на твоето внимание: възможно ли е да сравним АКЕР-чер с италианските ЧЕНЕРЕ-пепел и ЧЕНЕРИ-тленни останки и да стане вместо „изгорен в гроба“- „почиващ в гроба“ например; и може ли да сравним АОМАИ с италианското ОРМАИ, означаващо „вече“ и така да завършим – „почивай вечно“, „почивай във вечността“?
    Предварително благодаря за мнението ти.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Правени са много опити за разчитане, ту чрез етруски, ту чрез хетски, или дори семитски езици, но според мен никой опит не е успешен. Има прекалено много нагаждане, прекалено много спекулации и най-вече изследователите не се съобразяват с историческите извори. Все пак от старите летописи се знае добре кои са древните обитатели на Лемнос, знае се и, че в продължение на 1100 години българите са наричани мизи, но уви, никой не желае да обърне поглед към нас. Науката е станала евтина слугиня на политик.

      Италианската дума ченере идва от латинската cineris, като основата е cin, сродна на санскр.cand-сияя, светя.

      Изтриване
  7. Анонимен23 юни 2017 г., 4:52

    Здравейте, бих искал да споделя нещо извън темата, но много важно.
    https://www.nature.com/articles/ncomms15694
    Павел излезна прав, като каза преди време, че балканци са основали първите египетски династии.
    Поздрави. Даниел.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Даниеле, как стоят нещата се знае отдавна, но истината не носи полза на великите сили. През 1956 г. D.Derry публикува изследване засягащо антропологичния тип на ранната египетска аристокрация. Ето един от изводите: "It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively
      few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race
      which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting,
      reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic
      Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire."

      http://www.gizapyramids.org/pdf_library/derry_jea_42_1956.pdf

      После обаче нещата се претупват и никой не желае да направи връзка между особената, чужда за Египет керамика и особената раса едри хора със светла кожа, отговорни за създаването на египетската култура.

      Изтриване
  8. Интересна работа наистина.Може би пропуснах в началото да споменавате за етническия характер на острова.И цялата работа на използване на един/и автор/и ,които тълкуват едно, и други които тълкуват друго ми се стори малко като нагласяне за да излезе нещо.Чак накрая а и в коментарите разбрах ,че тези автори са се опитвали да превеждат използвайки един или друг древен език,а вие правите опит по-скоро като взимате в предвид етническия състав на острова по онова време...трако-етруски.Мога само да направя предложение, това да се излага като основа на вашето тълкуване преди да предоставите информацията(отново може и да се го споменали,ако е така значи забележката ми няма значение).

    Иначе едно от нещата които са ми интересни,е дали това е бил словореда в който трябва да го четем.Понеже има думи които сам казвате сякаш не пасват.Примерно ми е правело впечатлението,че в японския глаголът е в края на изречението.Та е възможно 1:1 преводът да не е точния подход.

    Друго нещо което ми е интересно.Дали е така или просто вие излагате такава информация,но наистина сякаш няма такава голяма вражда между тракийци и етруски.А именно много често говорите за един вид добросъседско съжителство на местата където тези племена пребивават заедно.От друга страна,сякъш има кавга между тракийци и гърци още от древността.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По принцип в самата Етрурия не само има тракийски топоними, но и гробниците от ранната Желязна епоха са като куполните тракийски гробници. Двубоите след погребение на благородник са също част от тракийската традиция, да не забравяме и етруските култове към Земла-Земела, Сетланс-Светулен и т.н.

      По принцип дори роднините воюват помежду си, но ето - няма сведения за конфликт между траки и етруски, явно просто не е имало причина. Конфликти възникват по време на кризи, липса на храна, ресурси, или пък поради прекомерни различия на нравите. Възможно е по онова време траките да са боготворени от етруските и това да е довело до безпрекусловното подчинение на тези хора. Как точно стоят нещата ще разберем след време.

      Изтриване
  9. "Тракийският топоним Malva/Малва е изтълкуван произволно като имащ значение бряг. Не е обърнато внимание, че древната тракийска дума за бряг е берг, среща се в топоними като Бергуле, Бергисон. Към края на късната Античност – VI век, думата берг се е развила във брег, както личи от регистрирания от Прокопий топоним Bρεγεδάβα /Брегедава- Proc.Aed.IV.4." - Има диалектна дума "мал" с значение на висок бряг. - http://promacedonia.org/gsmgn/gal/gsmgn_126.html - Автора я смята за румънска дума, но това е много малго вероятно имайки предвид че влиянието е от юг към север, а не обратното. Има и планини Малешево и Мальовица, последната звуково прилича много на тракийското "Малва".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако мал бе тракийска дума за бряг, то щяхме да срещнем Dacia Malenisis, а не Dacia Malvensis, т.е. областта не е носила името Мал, а по-скоро Малва.

      В дакийския език думата за бряг е брег, това личи от местното име Βρεγεδάβα -Бреге Дава.

      Изтриване
    2. Признавам, че имената Малешевица и Малешево са интересни, но те по-скоро са свързани с прилагателното мал-малък.

      Изтриване
  10. Това е каменен надгробен камък, изобразяващ лик в профил на воин с копие, върху когото има странен надпис, хвърлил в интересен спор учените от цял свят. Коментира се точната датировка, азбуката и езика използвани при издялването на надписа. Най-вероятно датира към VI век пр.н.е., азбуката е древногръцка, а езика етруски.

    ОтговорИзтриване
  11. ирена янчева24 юни 2017 г., 12:12

    Здравей, Павле ! Поздравления за положения труд - много интересна статия ! Научих полезни неща. Напълно подкрепям доказателствата / Тукидид, че населението на островите Лемнос, Лесбос и Хиос са трако - пеласги, които споделят сроден език, религиозно - митологична система и стил на живот. Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  12. Позволявам си да добавя собственна си версия на надписа,с Ваша помощ:-)
    wanalasial:zeronai:morinail
    aker:tawarzio
    ziwai
    ewisθo:zeronaiθ
    sialχweiz:awiz
    maraz:maw
    На Ван Асий управител на Морина
    Изгорян тук(погребан)
    живял
    В Ефисто до 40/60 (годиша възраст)
    По-нататък :
    holaiez:naφoθ:ziazi
    maraz:maw
    На завоевателят(воин) от рода Зиази
    Голяма Слава
    holaiezi:φokiasiale:zeronaiθ:ewisθo:towerona
    rom:haralio:ziwai:eptezio:arai:tiz:φoke
    ziwai:awiz:sialχwiz:marazm:awiz:aomai

    Завладя от фокейците областта Ефисто, като смел орел на Епта живя ,разбиваше тези фоке-та :-) ,живя 40/60г в много голяма слава , до годината на смърта си
    ** Мирина и Хефестия са Моrina и Evisto са споменати в стелата,seronai - управител на град и областта му, seronaid - oбластта на управителя..и т.н
    фоке ми звучи като маке (македонец за кратко)
    С 2 думи историята спроред мен..Фокийци нападат Ефисто и си слагат управител,може да се е казвал Товерон(от стелата),но управителя на Морина го погва до дупка като орел,разбива и си си го взима обратно..Слава, слава ...
    Кои да са тези фокета,дали има данни за война с Лемноските владетели от тези два града от този период? Кой знае ..А може да пише и нещо съвсем друго на стелата ...
    Много забавна статия, благодаря Ви !
    ЛК

    ОтговорИзтриване
  13. ирена янчева26 юни 2017 г., 11:13

    Здравей, Павел ! Във връзка със значението на древния митологичен символ на орела и употребата му в израза от надгробната стела - " Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея " бих искала да споделя една особеност, която ми направи впечатление. По принцип орелът функционира като соларен символ, слънчевият зенит, духовното начало, възнесение, победа, царско достойнство, власт и сила, олицетворява всички небесни богове, успоредно с което той е и атрибут на Зевс. Каква е логиката при анализа на горепосочения превод - дали починалият герой е сравнен само като проявени качества на храбър воин - победител с орела или можем да считаме орела и като един от атрибутите на богинята Епта ? Може ли и двете насоки от значения да бъдат верни ? До скоро !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В случая думата орел може да е използвана в смисъл на храбър мъж, смелчак. Но пък от друга страна, великата богиня-майка е изобразявана с птица, но тази птица е по-скоро сокол, или ястреб.

      Изтриване
  14. Уважаеми господин Серафимов. Добре е, че търсите връзки в древността. Но все пак за езика на етруските не се знае нищо. Има няколко думи, а граматиката е непозната. Но въпреки, че не е по темата, ще си позволя да напиша , че активността на Татарстан, за обсебване на името българи и България продължава. Вече се наричат булгари и Булгария. Старият град на Волга (Болга), Болгар е наричан Булгар. Приемат, че населението на България е тюркско, както и населението на Татарстан. Вижда се ръката на Анкара. Мисля, че активността на всички институции в България трябва да се насочи против това съвременно изопачаване на историята и народността. Нямам идея как могат да се активират.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В езика на волжките българи няма думи от нашия език. Дори един народ да е асимилиран, той все пак запазва определени думи от старата си реч. Поне по мои сведения, остатъци в старобългарски думи в татарския език няма.

      Генетични проучвания ще покажат дали тези хора са наши роднини и до каква степен. А за Анкара имате право, разполагайки със средства Ердоган се опитва да увеличи влиянието си където е възможно.

      Изтриване
    2. Говорил съм с човек, занимаващ се с изследване на нашата история, който е посетил „Волжка България“. Каза, че тамошните хора по нищо не приличат на нас и изобщо не е имал усещането това да са българи.

      Изтриване
    3. Ако и те са се нарекли българи и ако българите са успели да обединят тракийските племена тук, остава въпросът с какво са успели да накарат онези хора до Волга и Кама да се нарекат и те така. И защо нищо българско не е останало там?
      Възможна ли е следната хипотеза?
      Беше направена връзка между името българи и флегиите/бльгиите. Каза се, че същите хора са съпровождали Дионис в похода му в Индия. Не е ли възможно част от тях да са се върнали по някое време тук?
      Т.е. българите хем да са с местен произход, хем да идват от Изток.
      Забележете, че така ще се окажат прави както тези, които търсят българите на Изток, така и тези, които ги търсят тук.
      И разпространявайки някакви източни учения, мистерии, чудеса и т.н. (или забравени стари местни такива), доказвайки царско потекло, връзка с Дионис и т.н. да са обединили по този начин хората тук, а и хората край Волга под едно име.

      Изтриване
    4. Прародината на англо-саксите е Северна Европа. Част от тези хора мигрират за Британия и основавават държава там. В по-ново време, част от англичаните успява да колонизира Индия и да я владее дълго време. През втората половина на ХХ век индийците прогонват англичаните от земите си. Колонизаторите се завръщат в Британия ...ето, моделът е възможен :)

      Изтриване
    5. Здравейте, според мен не е правилно да се търси дошляци от някаде си.Цялата Българска история е изградена от Златарки върху една староанглиска легенда и една басня от Езоп.Ако търсим къде са отишли част от старобалканското населени то трябва да погледнем и на север и на юг. Искам да кажа че, има данни и за Фир Болг и за старите египетски династии. Защо само към Индия и Памир да търсим.В именника е казано просто и ясно:"Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега."

      Изтриване
    6. Здравейте,

      Не винаги имам възможност веднага да прочета всеки нов материал, който публикувате, г-н Серафимов. Още по-рядко имам време да публикувам материал. Така преди време, когато видях коментари на тази тема, но не по темата на Вашата публикация, написах моето мнение, което мисля, че обхваща становището по въпроса с днешните "наследници" на Волжка България. Сега го повтарям в общи линии:

      Смятам, че благородническата прослойка, която е управлявала добре и справедливо във Волжка България при може би непреобладаващо българско население, както и това, че българите като носители на една по-висока култура, са успели за периода на съществуване на държавата, 400-500 години заедно с мюсюлманския период, да консолидират разнородното население. Освен това, да не забравяме за смесените бракове и че тази България е осигурявала част от търговския път между Азия и Европа и е била изключително богата. Така цялото население е придобило самосъзнание, че са българи.
      Но през XII-XIII в. тази силна държава, въпреки че единствена се е държала около 60 години да не бъде стъпкана от Тимур и неговите наследници, все пак е била победена. Почти напълно е унищожена благородническата прослойка, както и по-голямата част от населението. Много са успели да избягат към Европа.
      Така че, днес едва ли има етнически българи там. Останал е споменът за тази. можем да кажем Велика България, и понеже местното население счита, че татарите са на по-ниско ниво, решава да се нарече "българи" и да се стреми към днешна България и ако бяхме по-добре материално и поне с авторитета на Гърция в света, то съм сигурен, че те биха вдигнали бунтове и биха искали да направят федерация с нас.

      Поздрави,
      АКК

      Изтриване
    7. Българите наистина умеят да консолидират, умеят и да се обединяват за общото благо, но точно за това обществото ни е инфилтрирано с небългари, които да спъват положителните процеси.

      Изтриване
    8. Освен скелета на Калоян дали има намирани и други царски останки? Интересно е дали на Калоян е правен опит за ДНК анализ, ако има останал материал.
      Като става въпрос за Калоян, Паисий пише че бил син на Асен, а не брат и се казвал Йоан Калиман. Поп Йовчо също нарежда след него няколко Калимановци. Въпросът ми е - не означава ли Калиман кръстник/кръщелник?
      А пък като стана въпрос за поп Йовчо :), какво мислите за българските царе от 11в пр.н.е. ... в Троя?
      Като подобно твърдение има и от самия Калоян при преговорите му с папа Инокентий.

      Изтриване
    9. Не съм сигурен дали костите на цар Калоян могат да бъдат използвани за ДНК анализ. Доста време у нас бе практика костите да се изваряват, за да се предпазят от по-нататъшно разлагане. Варенето унищожава бактериите причиняващи гниене, но унищожава и ДНК.

      Историята на поп Йовчо е интересна, но аз гледам на историческите извори само като на индикация. Енетът Пилемен е посочен като наш владетел, единственото логично обяснение е това, че енетите наречени по-късно венети са били част от тракийската общност по време на Бронзовата епоха.

      Поляците спадат към северните венети и с тях ние показваме близост, не зная обаче как стои въпроса с адриатическите венети - предци на словените. Говорите ни са много близки, народните словенски песни са като нашите от пиринския край, но е нужно сравнение и на ДНК.

      Изтриване
  15. При спорове с някои чужденци, които са били научени, че нашите предци са тюрки от Памир, а траките са гърци, се набива на очи следната линия на поведение. Те не дават доказателства за твърденията си. Аз се скъсвам да давам линкове с писмени свидетелства. А оно рупа и отговаря с "Ама за какво ми даваш тези нищо не значещи цитати?". Аз викам, ми дай ти едно доказателство в подкрепа на твърденията ти. На което отговорът е "Моите твърдения се основават на международно признати ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ". :):):)
    Мпожее, Мпоже!
    Та така. Задачата ни е хем е лесна, тъй като то си пише кой от къде е. Хем е и много трудна заради масово разпространените международно признати лъжи. Които са очевидни. Но ходи обясни на гърка, че неговите деди не са създали най-старата европейска цивилизация, а са я откраднали. :)

    Та и с тази плоча сега. Очевидно е как се навързват нещата: Лемнос - Зиези - Римски хронограф - българи - прощай Памир.
    Но не е международно признато, не е политически коректно някак си.
    И друго си пише там: Ванал Асиал - че той си е чист Иван Асен! :) :) :).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тези, които са изкривили историята ни, са знаели добре какво правят. Така са нередени лъжа след лъжа, че е просто невъзможно това да е подредица от грешки.

      Гърците са последните, които ще приемат истината, ако изобщо я приемат. Трудно се заменя пиедестал с блато...

      Изтриване
    2. Съжалявам, че ще се повторя, но тук му е мястото да го кажа още веднъж:

      Преди около 25 години в Гърция попаднах в компания, където на гръцки се поведе разгорещен разговор. Присъстваха няколко момчета, които следваха там история, вероятно с леви убеждения, които възмутено обясняваха нещо. Помолих моя познат да ми преведе за какво става въпрос. Момчетата обяснявали, че историята, която там изучавали, нямала нищо общо с историческата истина. Това ме озадачи и потресе, но тогава Павел Серафимов още не съществуваше.
      Задачата на всички нас е да разпространяваме историческата истина, пък който приеме, приеме. В този свят толкова много лъжи се представят като истина...

      Изтриване
    3. Анонимен27 юни 2017 г., 0:08

      В този смисъл разглежда истината в световната политика и новоизлязлата книга в САЩ „Заговорът срещу изкупителната жертва Русия“ на Дан Ковалик. Той разкрива, че действителната власт в Америка са тайните служби, които са в ръцете на световните финансови и корпоративни олигарси.

      Изтриване
    4. Да,и аз влзенах в един youtube спор под един клип.Само да споделя,че за "начетения грък".Причината Великоморавия да не приеме глаголицата като азбука,беше обяснено "понеже,знаците не са гръцки,а хората там са харесвали гръцката азбука".Нищо ,че те в последствие приемат латинската която също не е особено гръцка.
      Не знам вие как виждате нещата...но много често,партньор в безпочвената анти-българска реторика са сърбите.

      Изтриване
    5. Аз бих използвал друго определение - много често,партньор в безпочвената анти-българска реторика са хора живеещи в Сърбия, Македония....а дори и България.

      Често, конфликтите между роднини са финансирани, организирани и направлявани от чужденци. Когато двама се карат, третия печели.

      Изтриване
    6. Това безспорно е така. В Америка милиарди долари се влагат във функционирането на специални институции, чиято дейност е изработването на целенасочени конспиративни планове за манипулиране на световната политика в интерес на световното правителство.

      Изтриване
    7. Здравейте отново,

      В подкрепа на казаното по-горе искам да споделя нещо, което бях писал по-рано:
      "г-н Серафимов се е нагърбил с нелеката задача да се рови в историографията, в планините от литература, изискваща всеотдайна и продължителна работа, за да издирва факти, доказващи неистинността на възприетата до момента „официална история на България”. Така той се превръща в историк-популяризатор на тези факти и чрез научната методология, използвана в историческата наука, се опитва да приближи хипотезата за автохтонния произход на българите до една стройна теория. Няма да е лесно, защото преобръща съществуващата ни „история” с „краката нагоре” и засяга авторитета на нашите „учени” историци, както и на някои чужди авторитети. Лошото е, че освен това засяга и чужди национални доктрини (както знаете, ние си нямаме такава през всичките 140 години Трета Българска държава)."

      Поздрави,
      Андон Каравелов (АКК)

      Изтриване
    8. Да, за жалост истината е удобна само на нас българите. Тези, които са позаели от историята ни нямат интерес нещата да се изяснят.

      Поздрави!

      Изтриване
  16. И Исус е бил мъчително умъртвен защото истината, която е разпространявал е била „удобна“ само за Бога и избраните от Него. Не можем да очакваме признание за Павел Серафимов в този обречен свят на лъжата. Но и неговата истина ще остане завинаги у тези, които вярват в него.

    ОтговорИзтриване
  17. Във връзка с надписа искам да обърна внимание на царствената титла Сар/Сер, и връзката ѝ със съвременната българска титла цар. Официалните историци твърдят че произлиза от късно римската държавническа титла кесар. При наличието на древна и почитана титла с близко звучение и едентично значение, сравняването на цсерь/църь с кесарь е смешно. Дебело подчертавам че кесар е титла дадена само на един наш владетел, който никога не е бил дефакто кесар в истинският смисъл на думата. Не само че Тервел е почти веднага предаден от Носоотрязаният, но и преди това не му са позволени никакви облаги и обществени прерогативи, обикновенно свързани с тази титла. А и защо българските царе да се задоволяват и стремят към една второстепенна титла от чужда държава? Прибавим ли и факта че кесар е съществуваща родствена титла и държавен пост в късно средновековна България, вероятността българският влдетел да се титолува с звание равно на неговите подопечни става равна на нула. Ето ви още една лъжа, привидно невинна но всъщност унизителна и обидна за паметта на нашите владетели, ограбваща величието на нашата история и омаловажаваща всички нас като цяло.

    П.П.
    Любопитен факт е че Сар е и обществената владетелска титла в древен Шумер. Другата владетелса титла Лугал Загеси е свързана с култовото жречество. Днес е почти универсално признато влиянието на древното балканско население над древните шумери.

    ОтговорИзтриване