9.06.2017 г.

ДЕДИТЕ НИ - КОВАЧИТЕ НА ДРЕВНА ЕВРОПА


В далечното минало, на хората умеещи да обработват металите се е гледало като на магьосници и дори богове. Способността да се разтопи руда, да извлече мед, злато, или желязо и да се сътвори някакъв обект, е считана за свръхестествена. За онези отдавна отминали времена такова отношение към ковачите е разбираемо. Хиляди години наред народите обитаващи континента ни ползват оръжия и инструменти направени от камък, рог и дърво.

Това са материалите за първите сърпове, брани, рала, ножове,копия и брадви. Трябва да се отбележи, че в доста случаи, не само на Балканите, но и в други региони на Европа, изделията от камък и рог са направени много изкусно. С кремъчните ножове е било възможно дори да се резбоват фигури и сложни орнаменти върху кост. За населението по време на Неолита (Новокаменната епоха), наличните материали за оръжия и сечива са били напълно достатъчни. Хората са били в състояние да оцелеят, но качеството на оръдията на труда не е позволявало да настъпи напредък, революция в развитието.

Преди около 6900-7000 години обаче се случва нещо уникално- появяват се първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунава. До известна степен това се дължи на благоприятните условия у нас. Залежите на мед в Мечи Кладeнец и Рудна Глава са значителни и първоначално метала е бил леснодостъпен. В последствие, оценили качествата на новоокрития елемент, дедите ни изкопават дълбоки шахти, за да следват рудната жила.

Трябва да се добави също, че планините обитавани от дедите ни познати в миналото като траки, се славят като богати на злато и сребро, а пък и голяма част от реките ни са златоносни. За сравнително кратко време дедите ни се научават да топят, леят и коват откритите от тях метали, създавайки уникални за онези времена изделия. Свидетелство за завидните умения на нашите предци са намерите при разкопки в различни региони на страната ни украшения и инструменти.

Древните обитатели на земите край Варна, Хотница, Стара Загора и т.н. произвеждат златни гривни, медалиони, мъниста и т.н. не само за своите нужни, но успяват да запознаят и хора от далечни региони със своите качествени продукти. Същото важи да направените от нашите майстори медни брадви, клинове, шила, кирко- копачи.

Златни украшения, медни земеделски сечива, а и оръжия, сътворени от ръцете на далечните ни предци достигат до земите на Унгария, Словакия, Румъния, Молдова, Украйна, Гърция. Първите ковачи допринасят сериозно за развитието на търговията на далечни разстояния – нещо уникално и непознато до този момент в Западна и Северна Европа. Въпросните търговски пътища и връзки просъществуват огромен период от време - няколко хиляди години, като се наблюдава и постепенно разширяване на ареала, в който старите балканци продават/разменят своите стоки и по този начин придобиват все по-големи богатства.

Някои от предците ни достигат и до по-далечни региони като Месопотамия (земите на Ирак ). Не кой да е, а траките научават шумерите как да обработват медта. На шумерски, думата за този метал е ududu/уруду. Тя отговаря на нашата дума руда. Нейното древно значение е червен(а), това е и характерния цвят на медта. На шумерски уруду няма смисъл, а това означава, че някой е дал думата на тези хора, дал е и нужните знания къде да се търси рудата, как да се добива, топи, обработва.

Трябва да се добави факта, че дори и в ново време, в определени български диалекти, руд означава червен. Това е и основата за името на една от най-красивите ни планини – Родопите (диал. Рудопи). Лингвистът Иван Дуриданов смята, че най-старото название е *Rud upe.

Със сигурност твърдението, че балкански преселници са повлияни населението на Месопотамия ще бъде посрещнато със съпротива от учените. Нека обаче да разгледаме фактите. Колелото, каруцата, най-древната писменост, царската корона и жезъл се появават първо на територията на България и чак след много време се наблюдава тяхното присъствие в земите край Тигър и Ефрат. Най-логично е да се приема, че колелото, ранната писменост, знанията за обработка на металите са дадени на шумерите от представители на древното балканско население.  

Най-добрия кандидат за това забележително деяние са гетите. Смятам, че техен клон са гутеите – народ обитаващ богатите на руди Загроски планини (възможно е Загрос/ Ζάγρος да е сродно на тракийския топоним Загора/Ζάγωρα). За гутейския език, лингвистите Гамкерлидзе и Иванов смятат, че е прототохарски, а прародината на тохарите съвпада с владенията на гетите – територията около долното течение на Дунава. Идването на траки в земите на шумери, еламити и др., би обяснило и приликата между балканската керамика от Неолита и Халколита с керамиката от териториите на Северен Ирак и Северен Иран.


Керамика от земите на Иран, приликите с тракийската керамика са очевидни

По-интересно става когато разберем, че подобна на нашата дума руда се среща и на няколко хиляди километра на запад от Месопотамия. Едни от древните обитатели на Испания са баските, в чийто език срещаме urreida притежаваща значение мед (метал), червен. Впечатляващо е и това, че на баски gori има значение гори, разгаря, alboko означава хълбок, garai-горе, goranz-нагоре, errekan-река, поток, garabi-жерав, soka-сукно, въже. Към този списък можем да добавим баските думи aita-баща, ama-майка. Те съотвестват на тракийските, т.е. древнобългарските  ata, ates-отец, баща и ama, ma-майка. Баският не спада към индоевропейските езици, а реално индоевропейските заемки са най-близки до думите принадлежащи на нашата реч.

Както е и в Близкия Изток, така също на територията на Испания е намерена керамика, която има прототип в земите ни. Тези съдове не са предмет на търговия, а свидетелства за заселване на траки на Иберийския полуостров. Присъствието на дедите ни се доказва от  имената на планините Пиринеи и река Ебро. Те са точни еквиваленти на нашите Пирин и Еброс/Хеброс.

В земите на стара Иберия (Испания) е регистрирана също река Халибс, а и племе халиби. Те са признати за траки, а което е по-важно – считани са за майстори ковачи. Смята се, че гръцката дума за стомана χάλυψ/халипс е изведена от името на старите металурзи, явяващи се част от общността на предците ни. Халибите са хората, които са запознали гърците с коването на желязо и закалката водеща до получаване на нов продукт – стоманата. Сега става ясно, че тези представители на дедите ни са стигнали дори до Западна Европа в търсенето си на земи богати на руди. Няма съмнение, че халибите са хората, които са дали на баските думата urreida притежаваща значение мед (метал).


Разновидности на иберийския меч, който е точно копие на тракийския


Разбира се преди да стигнат до другия край на Европа, халибите и други техни роднини са дарили гърците със знания по металургия. За χάλυψ/халипс-стомана е вече споменах, самата гръцка дума за желязо σῐδηρος/сидерос, също е заемка. Хялмар Фриск обявава σῐδηρος/сидерос-желязо за дума с неясен произход и цитира свой колега (Crepajac), според когото се касае за заемка от илирийски, идваща от ие корен *sueid-светя, червенея.

Този корен се среща в санскр. şvita-светъл, бял, şveta-бляскав, бял, стблг. свитати сѧ-светя, блестя, свѣтъ-светлина, огън, разсъмване. Най-добрия кандидат е блг. свид-вид дряново дърво с червени клонки, като най-ранното значение на свид е блестя, в БЕР като сродни думи са дадени лит. svidu-блестя, стангл. swiotol-ясен и др. Както можем да очакваме въпросният корен присъства в тракийската ономастика, среща се в името на бог  Σουιτουληνος/Свитулен.

За χαλκός-бронз лингвистите не дават и да се предположи, че е заемка в гръцкия, като същевременно обръщат гръб на една изключително важна подробност – думата χαλκεύς. Нейното значение е ковач на мед, бронз, коренът е същия както и в χαλκός-бронз, но в случая важна е наставката – εύς. Учени като Едуард Риш, Юрий Откупщиков, Ян Бест и др. са на мнение, че думи съдържащи тази наставка не са гръцки, а са наследство от предгръцкото население (трако-пеласгите). Най-често въпросната наставка се среща в тракийски лични имена: Ορφ-εύς.  Τερ-εύς, Σευθ-εύς и т.н. Колкото и да е неприятно за поддръжниците на елиноцентризма, фактите са безмилостни и рано или късно истината трябва да се признае.

Специалистите знаят също, че старогръцките думи за чук и наковалня са заемки и то от речта на дедите ни познати в Античността под името траки и пеласги. ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск. Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр.tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Не само σῐδηρος/сидерос-желязо, χαλκός-бронз, τύκος/тюкос-чук и т.н. са тракийски заемки в гръцкия. Фламанският учен Аренд Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от (трако)пеласгийски произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета от пеласгите. За пеласгийско присъствие на Апенините и по-точно в Лациум знаем от сведенията на Плиний Стари. Благодарение на Плутарх научаваме легендата за основаването на Рим от пеласгите, а и за това, че тези стари балканци са покорили (следователно и повлияли) народите от познатия свят:

Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ – Plut.Rom.I.1.


Освен metallum/метал римляните наследяват и друга дума от трако-пеласгите. Австрийският учен Алоиз Валде смята, че латинската дума fеrrum/ферум-желязо има по-стара форма *ferzum, която от своя страна се явава заемка от староеврейски и шумерски (bar(e)zel-желязо стевр. barzil/барзил- метеоритно желязо шум.).

Възстановката ferum →ferzum→ barzel barzil е правилна, но коренът barz/барз има значение светъл, сияен и принадлежи по-скоро на индоевропейските езици:  санскр. bhraj/bhrej-светя, сияя, авест. brāzaiti-свети, сияе, стчсл., стблг. пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна.*

Със сигурност не е имало контакт между шумери и латини, италийци. Старите евреи пък се установяват на Апенините векове след появата на желязото там, но за идване на балканци в Лациум, по време на ранната Желязна епоха, историческите извори дават данни. В такъв случай, редно е да приемем, че определена група от дедите ни запознава жителите на Вечния град с желязото. Тези наши предци са наричали желязото барз/берз, т.е. нещо светло, сияйно, такова прочее е и значението на самата дума желязонещо светло.

Поради това, че речта на латините е била различна, те прекрояват барз/берз на ferzum→ ferum. По-горе отбелязах, че има връзка между баската дума urreida- мед (метал), и нашата дума руда. Сега е момента да се добави, че по всяка вероятност дедите ни са дали на баските не само своята дума да руна, но също и древното название на желязото барз/берз. Баските от своя страна променят барз/берз на burdin-желязо.

Нека се върнем обратно при потомците на Ромул. Ако хвърлим поглед върху друга старолатинска дума, ще установим друга, доста интересна връзка. На езика на жителите на Вечния град, aes има значение мед, бронз, метал, пари и т.н. Aes отгововаря на санскритската ayas-желязо, метал, злато, стомана. Ясно е, че с aes и ayas не се има предвид точно определен вид материал, а се касае за обозначение за светло, сияйно вещество, както е и в случая с древната дума за желязо берз→ferzum.

Това се потвърждава от алтернативното значение на санскритската ayas-огън. Напълно възможно е потомците на Ромул да са взаимствали думата aes от дедите ни, в чиято реч тя има значение ясен, (ясна), сияен, (сияйна). В тракийската ономастика се среща такава дума, тя присъства в названието на тракийската река Aes-epos-ясна вода, сияйна вода.**

Старолатинската aes мед, бронз, показва връзка също с галската isarno-желязо и германската Eisen-желязо. Тъй като aes/is(arno)/eisen могат да се обяснят с тракийската, т.е. древнобългарската aes-ясен, ясна, то не е пресилено да се каже, че траките са запознали не само латините, но също така келтите и с коването на желязо. Факт е, че във всеки келтски език думите за ковач приличат поразително на нашите:
шот.гаел gobha, стирл. goba, брет. gof, стуелск. gob, корн. gof, гал.gobann-ковач.

Доказателствата идват не само от областта на лингвистиката Нека не забравяме, че траките са майстори на коването на желязо поне от XIII век пр. Христа. Италийските народи се запознават с тайната на обработването на този метал едва през VIII-VII в.пр.Христа, приблизително по същото време както и келтите.

Германите, които живеят по на север ще трябва да почакат още няколко века. Тяхната Желязна епоха започва едва през V в.пр. Христа, т.е. около 800 години след времето когато дедите ни са майстори-ковачи на желязото. Ясно е, че в никакъв случай не може да се говори за някакви общи знания, наследство от времето на хипотетичния праиндоевропейски език.

Появата на желязото при келтите/галите съвпада с началото на Халщатската култура.Нейни основоположници са северните траки, които някои автори предпочитат да нарекат трако-кимерийци. През VIII в.пр.Христа, в Галия се появава нова порода коне, нов вид юзда, нов тип погребение – благородникът е погребан с колесница, или с коня си, а над гроба е бива издигната могила. Всички тези неща са характерни за старото население на Източна Европа. Освен това разполагаме с думите на Хиполит, който е убеден, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Безспорно се касае за свидетелство за ранен контакт между дедите ни и келтите.


Разпространение на трако-кимерийската материална култура
http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Важен аргумент в подкрепа на това твърдение е факта, че тракийските, т.е. древнобългарските топоними в Галия е значителен, но поне за мен от по-голяма важност са документираните в галските територии особени лични имена. Става дума за: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

На тези, които четат внимателно със сигурност е направило впечатление, че Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Този изключително важен за нашата история факт не е коментиран никога от нашите професионалисти, все едно информацията изобщо не съществува. Тези данни, комбинирани с доказателствата на материалната култура показват колко голяма е била ролята на дедите ни в полагането на основите на келтската култура.

Келтите от своя страна оказват влияние върху германите, най-вероятно ковачи и рудари от Галия са научили северните си съседи къде да намерят желязна руда, как да я разтопят и как да изковат оръжия и земеделски сечива.

За мен няма никакво съмнение, че дедите ни са залели европейския континент със светлината на знанията си няколко пъти. Организираното земеделие и скотовъдство се разпространява от Балканите на запад, изток и север. Същото важи за разпространението на колелото, ранната писменост, а както вече се уверихме и знанията по металообработка. Без балканските ковачи Европа щеше да изглежда доста по-различно. Нито Рим щеше да извиси снага, нито пък щеше да възникне гордото и силно галско общество.

Приносът ни в развитието на европейските народи е наистина огромен. До всеобщо признание едва ли ще се стигне скоро, но на този момент стига всеки българин да знае, че е потомък на велики хора, на тези, които първи са открили тайната на металите и са я дарили на други хора. За да почетем нашите деди е хубаво да следваме примера им, да бъдем търсещи, силни, уверени в себе си. Ковачът кове съдбата си сам.



Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3.Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;
4.S.Piggot, The Druides, Penguin Books, Harmondsworth, 1975;
5.C.Renfrew, The Autonomy of the South-East European Coper Age, Proceeding of the Prehistoric Society, University Museum of Archaeology and Ethnology, Cambridge,1969;
6.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;
7.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, 1-ste Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1896;
8.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Zweiter Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1904;
9.A Latin Dictionary. Founded on Andrews' edition of Freund's Latin dictionary. revised, enlarged, and in great part rewritten by. Charlton T. Lewis, Ph.D. and. Charles Short, LL.D. Oxford. Clarendon Press. 1879;
10.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;
11.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;
12.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;
13.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Heidelberg, 1956;  
F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;
14.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;


 Извори от интернет:

3.CERAMICS ii. The Neolithic Period in Northwestern Persia
4. Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ http://www.philology.ru/linguistics3/gamkrelidze-ivanov-13.htm
5. TherionArms International, Celto-Iberian Falcata http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180.html


*Приликата на шумерската barzil/барзил- метеоритно желязо и староеврейската bar(e)zel-желязо с нашите пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна може да се обясни лесно с присъствието на трако-пеласги в Близкия Изток. Гутеите-гети обитиват Месопотамия, а старите евреи са контактували дълго време с част от пеласгите – библейските филистимци.


**  Както бе отбелязано по-горе, елемента aes от Aes-epos има значение ясна, сияйна, а пък елемента epos, притежаващ и вариант apas може да се обясни със стбллг. вапа-вода, бавна вода.




47 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон. Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен9 юни 2017 г., 17:59

    Уважаеми господин Серафимов, много е интересно това, че траките научават шумерите на металургия. Пиша това, защото се твърди, че Шумер е създаден от пришълци от космоса с хибридни същества плод на генно инженерство от извънземен и местен видове. Ако това е така, значи, че предците ни са имали познания съизмерими с тези на шумерите от Двуречието. Нима ние сме древната Хиперборея. В този случай не трябва да неглижираме произхода си, а да търсим повече данни. Явно за това са унищожавани нашите източници.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Смятам, че хипербореите са северни траки, а точно към тези северни траки принадлежат гетите, за които вярвам, че са мигрирали на изток.

      Изтриване
  3. Анонимен9 юни 2017 г., 18:54

    Абе човече, голяма ти е бърканица в главата. Ти и тохарския си го изкарал български, знаеш ли че тохарските езици са много добре засвидетелствани, за да спекулираш по такъв чудовищен начин? На първо място, той е кентум език, българския е сатем, т.е. в тохарския няма палатинизация на задноезичните съгласни. Като цяло този език е коренно различен от българския. Тохарския притежава само 4 падежа наследени от праезика (срещу 7 в старобългарски) има още форми образувани с окончания които са от неизяснен произход... Глагола в тохарския също се различава коренно от българския глагол, в тохарския има и страдателен залог, образуван със суфикс -r- (който съществува само в келтските и италийските езици освен в тохарския, все кентум езици!), нещо напълно непонятно за нас... Защо това не си го споменал никъде в твоя блог? Едно е да търсиш родство между тракийски и славянските езици, друго е да търсиш родство между две езикови семейства твърде добре документирани... А ако има родство между славянските езици и тохарския, то е по индоевропейска линия, а не по "тракийска"... Защото ти сам признаваш че тракийския, както и славянските езици са сатем, а не кентум, като тохарския, което прави разликите още по-големи.
    От Кольо

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кольо, чувал ли си за процеса сатемизация? Френския има за основа простонародния латински, като разбира се не трябва да забравяме галския и германски субстрат. И трите езика са от групата кентум, но френските chat, cinq, cent, chevalier показват белези на език от групата сатем :)

      Българските думи камен (камък)коса и копито не са заемки, но санскритските им съотвествия са asman, sasa(te), sapha :) Дали реликвите камен, коса, копито няма да свидетелстват за това, че в дълбока древност речта ни е била от тип кентум, като в последствие е настъпила сатемизация? А това, че сатемизацията е естенствен процес се доказва от историята на френския език.

      Тохарите са се отделили от Балканите още през 4-3 хилядолетие преди Христа. В Средна Азия са се смесили с хора от съвсем различен произход и поради това речта им поема по различен път на развитие.

      Никога не съм наричал тохарите българи, нито пък съм определял тохарския език като български драги ми Кольо, трябва да четеш по-внимателно. Смятам, че тохарите са един от градивните елементи на тракийския етнос, това е.

      Бъди почтен и коректен, не ми приписвай неща, които не съм казвал.

      Благодаря ти предварително!

      Изтриване
    2. Анонимен9 юни 2017 г., 21:03

      А какво ще кажеш за суфикса за страдателния залог -r- който го има само в италийските и келтските езици!!! Което несъмнено показва родството на тохарския предимно с тези езици, а не със славянските...
      Сатемизацията може да е била извършена частично, но пък в тохарски няма такава.
      Кольо

      Изтриване
    3. Анонимен9 юни 2017 г., 21:08

      Впрочем, баския език няма нищо общо с българския... Айта - Баща го има и в тюркските езици, Ама - Майка, в кой език думата за майка не съдържа "м"? Ако в баския има дума "сока" (въже), то е заемка от латински "soca". Т.е. тези сравнения нищо не доказват.
      Кольо

      Изтриване
    4. Кольо, за пореден път се убеждавам, че не четеш внимателно. Аз не се опитвам да дам балкански корени на баските, а да посоча, че в езика им има интересни заемки от индоевропейски език, като този индоевропейски език е принадлежал на старобалкански народ.

      Ако римляните могат да дадат определени думи на някои народи, защо дедите ни да не могат да направят същото?

      Изтриване
    5. Кольо, колкото до определени реликви в езиците, в това няма нищо странно. Думата сапог е има в руския, но тя е старобългарска по произход, идва от сапогъ-обувка.

      Днес ние не ползваме творителния падеж, но в старобългарския той е жив, да не забравяме и това, че познаващия творителния падеж руски език е създаден на основата на старобългарския и среднобългарския, признато е от Макс Фасмер.

      Изтриване
    6. Анонимен9 юни 2017 г., 21:27

      Браво на Кольо за това че компетентно сложи Спорчо на мястото му :) :) :) :) :) :) xa - xa- xa :)

      Изтриване
    7. Да наистина, браво на Кольо! Човекът не е съгласен с мен, но подхожда културно, а това му прави чест. Не е важно кой е прав, важно е да достигнем до истината!

      Жив и здрав!

      Изтриване
    8. Анонимен9 юни 2017 г., 21:39

      Да, но роднинските думи на баските може да са още от прастаро време, без да са заемки, ако в баския има дума "ама" - майка, то най вероятно това е прастара дума, нито индоевропейска, нито тюркска, нито баска, нито китайска, така е в почти всички езици, за мен това е детска дума могла да възникне в която и да е реч. Думата "ата" - баща също е много разпространена. А как разбираш че именно нашите деди са повлияли баските? Тези сравнения "errekan - река" хич не ми допадат, това може да си е изконна иберийска дума, това може да е чисто съвпадение, също както и "habitare" (многократен глагол производен на habere) и "обитавам" (об-витавам, от "витая"), или германското "est", и българското "исток", турското "bahrı" и българското "бара", чисти съвпадения!
      Падежите са едно, има ги във всички стари индоевропейски езици, глаголния суфикс за страдателен залог -r- го има само в келтски и италийски езици освен в тохарския, няма остатъци от него в други езици.
      Кольо

      Изтриване
    9. Така е Кольо, но има един проблем. Учени като Виктор Меир смятат, че белите мумии в Такла Макан принадлежат на тохарите. Генетични проучвания паказват, че тохарите са най-близки до източноевропейците, а пък въз основа на стила на тохарските петроглифи, Меир заключава, че тохарската прародина е била в земите на Южна Румъния и Северна България.

      Дъглас Адамс има хубави публикации относно тохарския език, също и ван Виндекенс. Намери тези работи и чети внимателно, ще се изненадаш :)

      Изтриване
    10. Да, но това че тохарите са живяли на наша земя не ги прави автоматично роднини с нас, и дори да имаме генетическо сходство с тях, то езиковото сходство не ми е ясно! Виж примерно албанците, те са наши съседи, живеят до нас, но нямат нищо общо с нас! Въпреки че езика им е индоевропейски, той се различава твърде много от славянските езици, а е обкръжен от тях!
      Не съм чел изследванията на нези учени, но ще се поинтересувам. Благодаря.
      Кольо

      Изтриване
    11. За езиковото родство на източноевропейците с тохарите препоръчвам работата на акад. Георгиев БАЛТО-СЛАВЯНСКИ И ТОХАРСКИ ЯЗЫКИ, можеш да си я свалиш от този линк http://www.ruslang.ru/doc/voprosy/voprosy1958-6.pdf

      Алберт Йорис ван Виндекенс има прекрасна работа - етимологически речник на тохарския език, но за жалост тази творба не е дигитализирана. Вярвам обаче, че в библиотеката на БАН я имат, ван Виндекенс е известен, а и цитиран лингвист - Recherches sur l'étymologie des deux dialects tokhariens.

      Изтриване
  4. ирена янчева9 юни 2017 г., 19:11

    Здравей, Спароток ! Безспорно интересно изследване! Съществува ли възможност тази тематика да бъде разширена в посока проучване в детайли на социалната прослойка на занаятчиите ковачи, прочути със своите умения на работа с метала и огъня; начин на обучение и предаване на занаята; тайно знание, което се съхраняват само вътре в тяхната общност; високи позиции и привилегии, близки до тези на аристократичните прослойки в социума; техни по - конкретни вярвания, обредни практики и божества. Това би отворило светлина по много скрити досега теми. Приятелски поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз съм положил началото, ти можеш да доразвиеш темата, все пак разполагаш с повече време :)

      Изтриване
    2. Да дам и моите две стотинки по темата: ковачът като цар, жрец и вероятно бог, е имал знания върху всички природни елементи г- жо Янчева. Не само метали и огън но и вода за закаляване на стомана и отвръщане на медта. Елемент въздух за раздухване на огъня за по- висока температура.
      Привет
      Бриг.

      Изтриване
  5. Езиците произлезли от БЪЛГАРСКИЯ;1/ ФИНСКИ 2/УНГАРСКИ 3/СТАРОЧУВАШКИ 4/ТРЕК-БУЛГАРСКИ или ,,тюркски''/няма нито тюркски народ нито език.5/ИРАНСКИ - синдхи 6/ИНДО-ИРАНСКИ 7/АГИЛСКИ или ,,славянски''или СТАР БЪЛГАРСКИ от ,които са произлезли- гръцки и всички латински езици.-ТОИ Е В ОСНОВАТА НА ВСИЧКИ ИНДО-ЕВРОПЕИСКИ ЕЗИЦИ-аналитичен с отпаднали падежи ,което говори за неговата стародавност.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съгласен съм, че старите балкански народи са причината за възникването на индоевропейските езици. Благодарение на своите походи, дедите ни са повлияли езиково и културно доста други народи.

      Изтриване
  6. Анонимен9 юни 2017 г., 21:24

    Седни си на гъза бе пич, да не мислиш, че някой ти чете простотиите дето ги буташ от конвейра? Никой не те знае освен десетина клакьори и така ще си заминеш неизвестен и неразбран :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за загрижеността! Дали четат много хора не зная, блогът има посещения, но те може да са генерирани от едни и същи хора, които го посещават по-често.

      Опитай се да разбереш, че аз не пиша, за да стана известен и да правя кариера. Просто споделям неща с хора, които мислят като мен. Ти явно не си от тях и за мен е необяснимо какво търсиш в този блог? Ако публикувам глупости, защо си губиш времето да ги четеш?

      Изтриване
    2. Щото заработва за насъщния, нали трола се плащаше на коментар, затова.

      Изтриване
  7. ирена янчева9 юни 2017 г., 22:21

    Здравей ! Споделих тези евентуални въпроси за развитие, защото видях, че си отворил темата сериозно и разполагаш с богата база данни. За сега аз работя върху група тематични изображения от Ancient Coptic Textile Fragments, които са свързани с бог Дионисий , неговия антураж и лозата, а също така и с Тракийския конник - те отварят много стари датировки, свързани с вярвания и обреди на нашите предци от времето преди Христа. Поздрави и до скоро !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен9 юни 2017 г., 22:41

      Ирена Янчева преди да публикувате(или пък не) тематичните си разработки е добре да се уточни за читателите, че са абсолютно условни поради липса на достатъчно обективни сведения. Поздрави.

      Изтриване
  8. Здравей, Павел!
    Извън темата, но пишеш толкова обемно, а аз те чета толкова отдавна, че реших да те попитам в последната ти тема. Какво мислиш за кореспонденцията между Калоян и папа Инокентий III и къде може да се види по-подробно? Сммяташ ли, че Калоян е разполагал със сведения за нашите деди?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Коресподенцията между Калоян и папа Инокентий III може да се намери в том III на LIBI http://macedonia.kroraina.com/libi/3/gal/3_307.html

      Със сигурност Калоян е разполагал с определени сведения за предшестващите го владетели, но детайли в кореспонденцията не са дадени.

      Изтриване
  9. Най-силно и най-видимо е влиянието на балканските народи над балтийските. То е толкова силно, че огромна част от балтите и фините днес говорят славянски езици.
    Това са днешните поляци, руснаци белоруси - по произход балти, по език - балканци.
    Илиан

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, ако се приеме, че хората наричани в далечното минало траки, са създателите на така наречената славянска езикова група, нещата ще си дойдат на мястото. Разпространението на старите балканци на север е доказуемо не само с помощта на археологически находки, но за това свидетелства дори и генетиката.

      Изтриване
    2. Илияне, има данни, че тракийската общност корали, живяла около Стара планина, се е изселила на североизток и е достигнала Карелия и Суоми (Финландия). Финландците би трябвало да са тюрки по произход, а това значи с монголоидна външност, черни коси и характерни очи. Но днешните карели и финландци са светлокоси и светлооки европеиди. Обяснение за мутация, понеже живеят на север е несериозно, защото ескимосите, евенките и други монголоидни северни народи живеят още по-далече на север, но външността им си остава монголоидна. А на мястото на траките балти около Балтийско море, отново "неизвестно как" се заселват евреи, днешните Литва и Латвия и тюрки, днешната Естония. При поляците и белорусите е огромен хазарският елемент. Много интересни неща по този свят! Трябва внимателно да се проучват и да се търси истинската причина за игнориране на тракийските ни предци. По същество е ясна, трябват повече доказателства, намиращи се в езотерични общности. Да, тези езотерични общности съществуват и до днес и една от тях е държавата Ватикана, друга Масонството. Достъпа до тях на сегашния етап е почти невъзможен, а и те са контролирани от особена общност. За това са нужни силна народна държава и активност. За съжаление нашата държава в момента не е такава, а размиваща се в световното семитско общество. Докато не вземем нещата в свои, български (тракийски, словенски- от тези които са словестни, могат да говорят) ръце, няма да съществува България, независимо от къде произхожда днешното и название.

      Изтриване
  10. ирена янчева10 юни 2017 г., 13:23

    Към " Анонимен - 9 юни " : Без да сте изучавали материята, не е коректно да правите несъстоятелни контра - изказвания.

    ОтговорИзтриване
  11. Драги Павка,

    Изпращам ти нещо за разтуха, ей така, извън темата, от благодарност за твоя ангажимент, а и понеже фамилното ти име е „Серафимов“.

    http://news.bnt.bg/bg/a/koledniyat-klip-na-sestra-serafima

    Твой „Орфей“

    ОтговорИзтриване
  12. Илияне, та нали там са се изнесли траки под натиска на Александър, а след това и на Рим. Гетите, които са се завърнали като готи на Балканите, а траките от Бруса в Мала Азия са били старите пруси.

    ОтговорИзтриване
  13. "След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име Библия Бесика; (Biblia Bessica)."- точно от наименованието на това племе идва названието на Баските от северните Пиренеи. Гетите не участват пряко с името си тан но техните наследници са "кумшии" на Баските (БългарСКИтиТЕ=Бесите. Тези наследници на Гетите са: Готи- Гали- Келти- Кимери( Кимбри= Кимеро-българи) Хети- Етруски (Хетруски, естествено не само след Черноморския потоп но най- вече след Троянската война. И най- вероятно точно тези Хетски (Гетски) племена пък пренасят от тяхното царство (има и остров наречен Имброс който е разположен срещу ГАЛИполския полуостров, а в последствие намираме в источния край на хетските земи : Иберия.................ПОЗДРАВЧЕ от: Хиспания Бетика (Hispania Baetica....... ;-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Баските наричат себе си euskara, от това название идва лат. Vascones, което на нас е известно като баски.

      Хетите нямат нищо общо с гетите, хората, които ние познаваме като хети са се самоназовавали неси, а на езика си са казвали несили.

      Не името Имброс, а това на Ибъра-Еброс е сродно на Иберия и река Ебро.

      Изтриване
    2. Анонимен14 юни 2017 г., 9:50

      "Прародиной хеттов были предположительно Балканы, которые они покинули в конце III тыс. до н. э.[2] Л. А. Гиндин полагает, что хетты были первым индоевропейским народом (Среднестоговская культура), заселившим Болгарию и Грецию ещё в IV тыс. до н. э., а затем вытесненным в Малую Азию второй волной индоевропейского нашествия на Балканы[3]. Хетты испытали сильное влияние в лице местного автохтонного субстрата хаттов и, в меньшей степени, хурритов[4] (Митанни). По другой версии, хетты — коренное аборигенное население Малой Азии, предки которых обосновались в Малой Азии в XIII-X тысячелетиях до нашей эры[источник не указан 778 дней]."
      https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%82%D1%82%D1%8B
      Интересен факт е че според историците хетската армия е имала два похода до Троя, като и при двата липсват следи от разрушения. Това води до извода / на историците, не мой извод/, че става въпрос за армия която е била изпратена да помага за защитата на Троя
      В. Янков

      Изтриване
    3. Хетите са интересен народ, за техния произход арменския учен Куркиджан изказва мнение, че са местно население на Ориента, чиято благородническа прослойка обаче говори индоевропейски език и обитава земите край Боспора. В древността, земите край Боспора са обитавани от траките.

      Изтриване
  14. Не толкова по-темата,но сега разбрах точно какво означава когато бабата на жена ми ми казва, "недей стой като истукан". Навярно е гръцка заемка в езика ни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Истукан си е българска дума, означава идол, статуя, нещо изваяно.

      Изтриване
    2. Понеже дадохте изтукан като дума от гръцкия език,затова сметнах ,че е гръцка заемка.

      Изтриване
    3. На хърватски „туча“ означава удрям, бия. Логично е тогава „изтукан“ да означава изчукан, изваян с чук и длето от скулптура.

      Изтриване
    4. На старобългарски е тъкати, тъкѫ-удрям, бия.

      Изтриване
    5. Мисля, че е станало недоразумение г-н Невенов. Не съм твърдял, че истукан е гръцка дума, споменах, че Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка между гр.τύκος/тюкос, с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя. Фриск и останалите просто търсят сродни индоевропейски думи.

      Изтриване
    6. Всъщност между „туча“ и „тъча“ няма разлика, защото те винаги слагат на мястото на „ъ“ - „у“, а самото тъчене е удряне с кросното върху нишките за тяхното уплътняване.

      Изтриване
  15. ===Както бе отбелязано по-горе, елемента aes от Aes-epos има значение ясна, сияйна, а пък елемента epos, притежаващ и вариант apas може да се обясни със стбллг. вапа-вода, бавна вода.===

    Ха , пък на село когато искаме да дадем на бебета вода, храна им казвахме "Хайде , апо!!!
    Глътка вода , хапка храна.

    Рорик

    ОтговорИзтриване