8.12.2019 г.

ХРОНОЛОГИЯ, КОЯТО ЩЕ ВИ РАЗГНЕВИ И НАТЪЖИ


Много хора смятат, че д-р Ганчо Ценов е първият български изследовател, според когото ние сме потомци на древен балкански народ. Други вярват, че първият наш сънародник опитал се да докаже местните ни корени е Георги Раковски. Всъщност, най-рано истината за корените ни е казана от Отец Пасисий през 1762 г. В своята история той обяснява, че ние сме от потомцитена Афет (библейският Яфет и реално пеласгът Япет бел.моя), т.е. принадлежим на старата европейска раса.

Малко по-късно, неизвестен автор създава така наречената “Зографска История” (1785г.). В тази работа се твърди, че българите са на Балканите още преди времето на Александър Велики. През 1792 г. Спиридон Габровски написва история, в която също има сведения показващи, че ние не сме потомци на пришълци, а на древно, местно население.

Най-ценното в работата на отец Спиридон е това, че той смята победителят на северните траки - император Траян, за победител на българите. Около педесет години по-късно, през 1844 г. излиза “Царственикъ или исторiа Болгарская”. В тази малка, но ценна книга също се казва, че цар Декебал противникът на император Траян, е властвал над българи.

В буквар създаден от Кузман Шапкарев през 1868 г. се казва ясно, че дедите ни са на Балканите още през Апостолски времена – I век. Отново един българин от Македония – Димитър Василев Македонски публикува история на народа ни, в която също се твърди, че дедите ни са покръстени от Апостолите. Свидетелства за местните корени на народа ни има и в издаден в Цариград учебник по история от 1876г.

През 1893г., с удивителна прецизност Гинчев дава обяснения за това защо в българския език се наблюдава изпадане на падежите, докато останалите сродни езици са падежни, като са дадени обяснения и за произхода на така наречения балкански езиков съюз. За разлика от нашите историци, Гинчев не вярва на писанията на враговете на дедите ни. Съвсем естествено е, че гърците, бивайки вечните врагове на местното балканско население, чиято земя и история си присвояват, няма как да кажат истината за събитията от времето на древността. Ето и думите на родолюбеца:

Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски; той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?


Роденият през XIX и публикувал свои работи в началото на XX век (1901г.) Никола Йонков Владикин също не приема примиренческите виждания на българските историци, които покорно прекланят главица през теориите създадени от чужденци и обслужващи интереси на чужденци. За Владикин ние сме потомци на траките, които са повлияли голяма част от населението на Европа:

Дако-гетите са учители на северозападните славяни и германите, останалото довършиха латинците, които внесоха почти целия си език в езика на европейските народи. Самите латинци или римляни, както говори преданието им, записано от Вергилий и Тит Ливий, били образовани от траките...”.

Няколко години по-късно, през 1907 г. д-р Ганчо Ценов публикува своята работа “Праотечеството и Праезикът на българите, историко-филологически издирвания”. В тази книга са слабо познати, но ценни исторически извори, които изясняват много спорни проблеми от миналото ни и показват, че сме потомци на древен балкански народ. Дадени са и доказателства, че титлата княз не е заемка от германски и, че нейното ранно предаване в старобългарските епиграфски паметници е под формата KANEC, KANAC. Д-р Ценов набляга на факта, че дедите ни никога не са носили титлата хан, нито държавата ни е била ханство, но вижданията му изобличават заблудите посети от тогавашната историческа школа и поради това този родолюбив учен бива несправедливо наклеветен, осмян, отречен, а в последствие и забранен за цитиране.

Само четири години по-късно, през 1911 г., Никола Йонков Владикин се изявава отново и прави впечатляващо изявление в книгата си “История на Древните Траки – от Новокаменния Период до времето на цар Борис”. То гласи: “Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на който Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпката иторията му, славата му, творческия му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството...Туй е тракийският народ...“

През 1912 г., един родолюбив български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, стига до истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи. Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.

През същата 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.

Д.П. Даскалов прави и други, вярни, но и невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.

Недълго след Даскалов, през 1926 г., в работата си ”Размишления върху произхода на българитѣ”, интелектуалецът и родолюбец Данаил Юруков представя своето виждане за местните корени на бъларския народ:

“Нашитѣ историци често се оплакватъ въ писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ отъ езика и наречието? Езикътъ и наречието сѫ нѣща, които най-вече се съхраняватъ въ всичкитѣ вѣкове и поколѣния.... Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота?”

Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа. 

През 1929 г. д-р Селимински тълкува пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Според Иван Селимински, историята на политическото ни съществуване  се отнася до 1000 г.преди Христа и свършва на 1430 след Христа, т.е. в продължение на около 2500 години.

През  1937 (1938 г) излиза най-добрата работа на д-р Ганчо Ценов. Става дума за книгата “Кроватова България и Покръстването на Българите”. За пореден път Ценов поднася доказателства унищожаващи господстващите теории, но и за пореден път до промяна не се стига. Поддръжниците на догмите съумяват да укрият важните сведения.



Д-р Ганчо Ценов - автор на голям брой научни работи, които доказват местните корени на народа ни

През 1938 г. се появава на бял свят и най-солидното доказателство за това, че официалните теории трябва да се преразгледат. Под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания на българския народ. Изследвани са огромен брой хора, а резултата е недвусмислен:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - с.111.Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното: “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.” – c.122.

През 1959 г. са публикувани от БАН, резултатите от други, нови, но все така мащабни антропологични проучвания на българския народ, които отново доказаха, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия. В тези антропологични проучвания се споменава и това, че доминантния тип при нас българите е понтийския, т.е. този, който е доминантен и при древното балканско население.

През втората половина на ХХ век ce появават и други доказателства за това, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени “не забелязват изобщо”.

Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969 г.. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.

Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.

През 1971 г. проф. Димитър Ангелов макар да смята старите българи за тюрки, все пак посмява да даде информация, която показва, че виждането на Васил Златарски е погрешно: Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”.... На друго място в книгата си, проф. Ангелов допълва: “По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

През 1972 година, проф. Евгений Теодоров написа в книгата си за древнотракийското наследство в българския фолклор, че ние с право можем да се назовем наследници на една от най-древните култури на човечеството.

През 1987 г. Николай Колев представя доста интересни изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:

“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

·        I, II и IV тип рала за обработка на земята,
·        вършитбата с диканя,
·        култивирането на лозята и направата на вино,
·        трансхуматното (подвижно) животновъдство,
·        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
·        грънчарското колело;
·        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;
·        сходството на самодивите с тракийските нимфи,
·        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
·        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
·        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
·        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
·        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
·        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

През 1993 г. излезе работата на проф. Иваничка Георгиева, която намира следи от култовете към Дионис, Бендида, Хермес и т.н. в нашия фолклор и дори говори за вероятно по-късно запазване на по-компактни маси тракийско население.

През 2010 г. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов, в уникална публикация тълкува особените ритуали по празнуването на Атанасовден, като останки от култа към древното божество Сабазий. Същият този бог, който е известен и като Сабадий и, чието име акад. Вл. Георгиев тълкува със стблг. свободъ-свободен.

През 2011 и 2013 година излязоха резултатите от първите мащабни генетични проучвания у нас. Установено бе, че най-често срещаните хаплогрупи у нас- R1b/R-L*23, J-M241, E-V13, I2, са наследени от хора обитавали земите ни от преди 12000-9000 години:

“Within the country, the genetic variation is structured in Western, Central and Eastern Bulgaria indicating that the Balkan Mountains have been permeable to human movements. The lineage analysis provided the following interesting results:
(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;
(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;
(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea. On the whole, in light of the most recent historical studies, which indicate a substantial proto-Bulgarian input to the contemporary Bulgarian people, our data suggest that a common paternal ancestry between the proto-Bulgarians and the Altaic and Central Asian Turkic-speaking populations either did not exist or was negligible."



“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”


В проучването, чиито резултати бяха публикувани през 2013 г, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”


През 2017 г.се появи една много ценна книга: “Българите, основоположници на европейската цивилизация”. Авторът ѝ – Евгени Делев предостави резултатите от огромен брой проби на генетични изследвания на наши сънародници. За пореден път стана ясно, че ние българите сме се оформили като народ на Балканите, но не след прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

През лятото на 2019 г. г-н Делев бе поканен на интервю в телевизията, изнесе и няколко беседи:

Триумф на истината за местния произход на българите от Балканите!

Какво показват българските гени?


Вече 257 години различни родолюбци и защитници на истината представят убедителни свидетелства за това, че народът възхитил Омир, Херодот и Страбон никога не е изчезвал. Загубило се е само названието траки, използвано от римляни и гърци за обозначаване на дедите ни – древните българи.

Това е един нормален процес, който се среща и при други народи. Потомците на старите перси днес са известни като иранци, дедите на испанци и португалци са носили имената иберийци и лузитани, а тези, които понястоящем наричаме грузинци, са били познати преди повече от 2000 години като колхидци.

След като при други народи има изоставяне на старото име и приемане на ново, защо при нас това да не е възможно? Та нима антропологичният ни тип,  гените, културата и т.н. не свидетелстват точно за това, че народът ни се е оформил тук на Балканите?

Удивен съм от това, че свидетелства за местните ни корени, трупани в продължение на повече от четвърт хилядолетие (257 години) биват упорито игнорирани от историците ни.

Всеки може да заблуди, незасимо дали е обикновен човек, или доцент, професор, академик. Всеки учен може да бъде подведен от отклоняващите се от истината данни представени от негови колеги. Не е страшнода се сгреши, страшно е когато някой упорства в поддържането на заблудите, за да спаси собствения си имидж и его.

Напредък има само когато егото е победено и се следва истината. Един от най-великите учени живели през ХХ век е Нилс Бор. По време на посещение в СССР, той бива запитан какво е направил, за да създаде брилятна школа от физици. С типичната за характера си искреност и бодър дух Бор отговоря: “Просто ние по-старите учени не се боим да се покажем по-глупави от нашите по-млади колеги.”

Да кажеш истината и с това да признаеш, че в миналото си грешил е поведение, което е достойно за уважение, най-вече когато истината е в полза на твоя народ. Истината за корените ни има потенциала да обедини десни и леви, християни и мюсюлмани, слаби и силни, защото всички ние сме потомци на един велик народ, деца сме на хората, които запалиха искрата на цивилизацията. Всички ние сме потомци на тези, които пребродиха три континента и разнасяха светлина и добро. Престъпление е да бъдем оставяни да се лутаме в тъмнина и лъжи.



Благодаря на Грета Костова-Бабулкова за интересната информация!


28.11.2019 г.

МИСТЕРИОЗНАТА РЕКА ЦУРТА И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ОБИТАВАЩИ ТРАКИЯ


С удивление се натъквам на един постоянен стремеж за омаловажаване на всяко свидетелство, че дедите ни са обитавали земите на юг от Дунава векове преди времето на княз Аспарух. Казионните учени отричат създадената по сведения на Св. Йероним карта, на която намиращата се на юг от Дунава област Мизия е наречена и България. Издателят на картата – Конрад Милер, смята, че тя е достоверна и е създадена през 388 година. За българите Милер изказва силни съмнения, без обаче да се обоснове защо не би трябвало да ги има на юг от Дунава толкова рано.

Немският изследовател явно следва една догма: българите са обявени за късни пришълци, следователно всеки исторически извор за по-ранно българско присъствие на Балканите, трябва да се обяви за недостоверен. Този метод в никакъв случай не може да се нарече научен. В науката е задължително да се следват само фактите, а не предубежденията както отдавна спомена д-р Ценов.

Щом дадено сведение, пряко или коствено, показва, че хора наречени българи са обитавали Тракия още през IV век, това сведение трябва да се провери, а не да се отхвърля само защото някой, някога си е решил, че дедите ни са късно дошли азиатци и няма как да са жители на земите на юг от Дунава и Балкана преди времето на княз Аспарух.

Що се касае до сведенията, които доказват ранно присъствие на българи в Тракия, такива има. В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим (началото на IV век бел.моя), по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по долна Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави – (J.Lyd.GIBI II, c.101).

Йоан Лидийски не споменава името на варварите, но благодарение на други летописци, ние разбираме, че се касае за българи. Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” най-уверено твърди, че император Константин Велики (306-337 г.) докарал водопроводни тръби от България (GIBI Vc.322).  


Ако дедите ни населяват земите на юг от Дунава по времето на Константин Велики, то е пределно ясно и защо през 499 година, цяла римска (византийска) армия е унищожена от българите не в Черноморските степи или на север от Кавказ, а само на около 120 км от Константинопол – край река Цурта.

За това важно събитие разказва д-р Ганчо Ценов уповавайки се на работите на стари автори: “Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петнадесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката” – Кроватова България, с.35.

Тук не става дума за случаен сблъсък на дошли да грабят империята малки български отряди и редовна римска войска. Дедите ни са били над 15 000 души, за да могат да победят  15 000 добре въоръжени легионери, елиминирайки напълно около една трета от тях. Това е пределно ясно на историците ни и навярно поради тази причина, тези от тях, които са били принудени да следват догмите, правят опити да локализират въпросната битка не в Южна Тракия, а на север от Балкана.

В работата си “Образуването на Българската Държава” Петър Петров пише следното:  “Още по-опустошителен характер имало нападението на прабългари над диоцеза Тракия през 499 г. Срещу тях се опълчил военачалникът на Илирик Арист с 15-хилядна войска и 520 коли. Сражението станало при р. Цурта, вероятно на север от Стара планина. [46] ” – с.103.

В бележката, в която трябва да се обясни къде точно се е състояла битката се казва следното: “46. Реката е наречена Tzorta у Йордан и Tzurta у Комес Марцелин, като е посочено, че била е „високи брегове”. Самото сражение е станало „в Тракия”, т.е. в диацеза Тракия, простиращ се чак до р. Дунав. При това положение най-вероятно е реката и полесражението да се търсят някъде на север от Стара планина.”


Всъщност няма причина река Цурта да се локализира на север от Стара Планина. Областта Тракия е на юг от Стара Планина, на север са провинциите Мизия и Скития.


Диоцез Тракия - Map of the Diocese of Thrace (Dioecesis Thraciae) ca. 400 AD, showing the subordinate provinces and the major cities.- изобр. Cplakidas - Base map found at en:Topographic map#Global 1-kilometer map, otherwise self-made. Data based on maps in atlases and the internet and on contemporary sources, primarily the Notitia Dignitatum. Note: The exact course of the provincial boundaries is very uncertain and in many cases only approximate.

Има и друга важна подробност засягаща местоположението на сблъсъка на българи и римляни. Още в края на XIX век -1893-1894 г., правейки проучвания на тракийските хидроними, Вилхелм Томашек идентифицира Йордановата Zurta с Čorlu-sû (Чорлу бел.моя) – Die Alten Thraker II, 2, c.99. Чорлу се намира не просто на юг от Стара Планина, а е само на около 120 км от Константинопол.

По-късно, през 1957 г., цитирайки своят колега Томашек, Димитър Дечев уточнява, че Цурта е река Чорлу: “Zurta, Tzurta, Bezeichnung des Čorlu-sû.” - с.498.

През 1977 г. Владимир Георгиев съобщава, че името на споменатата от Марцелин и Йордан река Tzur-ta, Zurta, Tzorta, е погрешно записано вместо *Tzur-la=Чорлу дере – Траките и техния език, с.96. Прочее, виждането за записване на Цурта вместо Цурла се споделя също от Дечев и Томашек.

За период от около 83 години, трима известни лингвисти свързват Марцелиновата Цурта с Чорлу дере, която е в Южна Тракия. Сега трябва да си зададем важния въпрос: Какво пречи на официалните теории, река Цурта да е в Южна Тракия, недалеч от Константинопол?

Всъщност проблемите са два и то доста сериозни. Първият се състои в това, че ако Цурта беше на север от Стара Планина, то от страна на официалните теории, присъствието на българи би било лесно обяснимо с временно, бързо нахлуване за плячка.

Ако обаче Цурта е недалеч от столицата на Римската Империя (Византия), то е несериозно да се твърди, че след събитията от средата на V век, няма да са взети мерки за укрепване на Дунавския лимес (северната римска граница на Балканите, бел.моя), а и проходите на Стара Планина. За незабелязано, бързо проникване на българска армия от 15 000 души през Дунава и Стара Планина изобщо не може да се говори, това е абсурд.

От друга страна, ако българите са стари поселници на Тракия, то победата им над римската войска е много лесно обяснима. Местните хора познават най-добре областта, в която живеят, а доброто познаване на терена е важен фактор за печелене на битка. За Арист и неговата армия знаем, че не са стационирани край Цурта, те идват там, за да спрат българите, които “плячкосвали Тракия”, следователно не познават терена и лесно могат да станат жертва на засада.

На пръв поглед е странно българите да плячкосват свои сънародници. Не трябва да забравяме обаче, че сведението идва от устата на римлянин, а римляните са окупатори в земите ни. На римляните принадлежат богатствата на страната ни, римляните живеят в големи и богати домове, римляните експлоатират дедите ни и както неведнъж се е случвало – подтиснатите въстават и предприемат действия срещу чужденците, т.е. римляните обитаващи Тракия.

Вторият проблем е още по-сериозен. Той се състои в това, че името на река Цурта е българско, или казано с други думи – обяснимо е на български език. Названията на реките са вдъхновени най-вече от тяхната големина, цвят на водата, бързина, но има и други фактори. Името на Клокотница например идва от клокотя, клокотене-звукът, който издава течащата вода.

В БЕР, Т2, с.453, имената на няколко български хидронима Клокот, Клокотиш, Клокотица, Клокотница, Клокотник  и др. са обясенни със стблг. клокотати-вря, кипя, извирам, кокоча. По същият начин е изградено и името на описаната от Плиний Стари река Колапис. Преди да започне с описанието на земите на мизите, Плиний съобщава, че Колапис се влива в река Сава –Plin.III.148. Колапис може да се обясни със стблг. клопотъ-шум, тропот, грохот, блг. клопам-вдигам шум.

Не е трудно да се разбере, че по същия начин е изградено и името на река Цурта – от цуртя, цвъртя-издавам остър звук, църкам-изтичам на тънка струя. Чорлу дере не е голяма река, през лятото може да се е превръщала в малка, църкаща струя и това да е дало името ѝ.(1)*

Има и други доводи в полза на твърдението, че сблъскалите се с войската на Арист българи, са местно население, а не извършващи мълниеносен десант азиатци, които прекосяват с невиждана скорост пълноводните реки Дон, Днепър, Днестър, Дунав, минават незабелязани през старопланинските походи и оплячкосват Тракия.

Отново трябва да се спрем на работата на д-р Ценов, който цитирайки Йоан Зонара разказва, че император Анастасий (430-518 г.) изградил огромно защитно съоръжение – така наречената Дълга стена: от Черно Море до Селимврия на Мраморно море, против нахлуванията на мизите, или българите и скитите – Кроватова България, с. 45.



Карта показваща локацията на Дългата Стена и намиращата се недалеч от нея тракийска крепост Цурулон, край която тече река Цурта - днешната Чорлу дере

Селимврия, явяваща се южен край на Дългата стена, носи днес името Силиври и се намира недалеч от Чорлу – старият Цурулум, край който тече река Цурта. Дългата стена е ефективно средство за отбрана на Константинопол от хора живеещи в близост, като например в Цурулум. Налудничаво е да се строи до столицата на империята стена за защита от хора, които през V век би трябвало да са доста далеч - на север от Кавказ и Черно Море.


Карта показваща разположението на Чорлу спрямо Истамбул-старият Константинопол

Много по-ефективно е да се позволи за някое племе да се засели край Дунава със задача да пази границата. Военни лагери край Дунав са най-добрата защита за империята, защото прекосяващите реката нашественици са уязвими. Ефикасно е също да се разположат военни части в старопланинските проходи, които са лесни за отбрана и всеки опитал се да ги премине, би дал огромни жертви.

Не за степни номади (иранци или тюрки без значение), а за защита от българите обитаващи Тракия през V век е строена Дългата стена. Същите тези българи са в армията на Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. При описанието на военните действия, Йоан Никиуски използва един много интересен израз – провинция България

And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria. Jh.Nik.Chr. LXXXIX.75


За предвождащия българи Виталиан Теофан Изповедник твърди, че успял да погуби 65 000 души от императорската войска – (Theo.GIBI, T.III, 1960, c.233)

Това означава, че армията на Виталиан е била огромна и макар да не знаем точния брой на българите в нея, то те ще са били множество, иначе областта, в която те живеят не би носила името провинция България.

От една страна имаме картата на Йероним, според която през IV век, на юг от Дунава има географска област България. Това се потвърждава от анонимният автор на “Patria Constantinopolis”, който твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). От друга страна, описвайки събития от началото на VI век, Йоан Никиуски също говори за България на юг от Дунава, но уточнява, че тя е провинция (на Римската Империя бел. моя).

Тези сведения са в пълна хармония с виждането на д-р Ценов, че състоялата се през V век битка между българи и римляни край река Цурта, не е сблъсък между нахлуващи да грабят номади и римляни, а между местно население, което търси правата си и воюва успешно срещу окупационните сили.

Да, имало е наши предци и на север от Дунава и Черно море, но тези територии са обитавани от стари балканци поне от времето на Неолита. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за лабораторията на Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци 

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.


По-голямата част от дедите ни обитаващи земите на север от Дунава и Черно море са успели за запазят своята независимост. От II до VII век, тези наши предци правят опити за освободят от властта на римляните братята си обитаващи териториите на юг от Дунава. Същевременно, старите балканци намиращи се под римска власт, не са стоели със скръстени ръце, а когато са можели са се борили за свобода. Въстанието на предвождащият българи Виталиан е доказателство за това.

Винаги трябва да се прави разлика между диаспора и родна земя. Прародината на старите сакси е Северна Германия. Сакси има и в Британия, че дори и в Трансилвания, но присъствието на сакси в Британия и Трансилвания не ни дава право да кажем, че това са най-старите земи на саксите.

По същия начин е неправилно въз основа на български поселения извън Балканите да се прави заключение, че старите българи са дошли от Средна Азия, Кавказ, или друго място. Още по време на древността, стари балканци са се заселили както Кавказ, така и земите край Бактрия и Индия. Сведенията на Плиний, Страбон, а и автори от ново време като разказващият за траки в Кавказ Киркор Джаукян, дават пределно ясни данни за това.

Жалко е само, че тези данни не се използват адекватно от хората заели се с изучаване на старата ни история. Всъщност ценните данни не се използват изобщо, все едно не съществуват. Това меко казано е безотговорно, изключително безотговорно.

Точно във века на информацията, да се премълчават сведения е неразумно. Рано или късно данните излизат на бял свят и тогава българския читател разбира, че дълго време е бил заблуждаван и ощетяван. Наистина недоумявам на какво се надяват историците, които се опитват да внушат, че корените на народа ни са в Средна Азия, че сме се оформили като етнос в Кавказ и тем подобни глупости.

Би ли повярвал някой англичанин, че прародината му е Индия или Хонконг понеже в Индия и Хонконг са живели англичани? He разбира се, подобно твърдение би било прието с насмешка. Причината за това е наличността на достатъчно информация за миналото на англичаните, а и фактът, че никой враг не е горил ангийската книжнина и не е правил опити да манипулира историята на тези хора.

До неотдавна, информацията за миналото ни беше в ръцете на шепа индивиди, които поддържаха създадените от чужденци теории. Днес положението е различно, днес всеки буден човек може да достигне както до стари исторически извори, така също и важни работи на археолози, етнолози, антрополози. След това, нещата опират до интелигентност, а ние я имаме по природа. Ако притежаваме достатъчно информация – разбираме кое е истина и кое измама. А знаейки истината ще опознаем силата и потенциала си. После вече пътят напред е отворен.




Използвана литература и пояснения:


1.Г.Ценов, Кроватова България  и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
2.Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981;
3.Български Етимологически Речник, Т.2, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;
4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;
6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Schriften der Balkankommission, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957;
7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;
8.K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos.Rotscheverlagshandlung, 1898;
9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

 (1)* Томашек търси значението на името на Цурта с арменската дума džur-вода. Подобно е и виждането на Георгиев, той предлага арм. ǰur-вода.Тук обаче се касе за случайна прилика, все пак, келтската, уелска дума dwr също означава вода, но на келтски обяснение няма. Dwr  идва от по-старо dubro-яма с вода – дума отговаряща на нашата дума дебра-дълбоко място.

Извори от интернет:

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation, THE CHRONICLE
OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (посл.вид. 28-11-2019) http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm
А. Г. Никитин (Аллендейл, США), Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл.вид. 28-11-2019) https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx
GIBI, T.V, 1964 (посл.вид. 28-11-2019) http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html
GIBI, T.III, 1960 (посл.вид. 28-11-2019)
Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981(посл.вид. 28-11-2019)  http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.