31.10.2019 г.

РАЗОБЛИЧЕНИЕ НА НЯКОЛКО ВРЕДНИ ЛЪЖИ


Самюъл Бътлър е автор на едно много интересно изказване, което дава повод за размисъл. Преди около век и половина, британският интелектуалец казва:  “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се отдава.” B същия дух е и изказването на Наполен Бонапарт: “Историята е съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил.”

Действително, с упорити манипулации и укриване на важни факти, реалността може да бъде изкривена до неузнаваемост. Не става дума само за промяна и деформиране на определени детайли от исторически събития, но дори за фундаментални неща като например произхода на определени хора. Toва е неморално, ненаучно, но е напълно възможно - две групи от един и същ народ да бъдат представени все едно нямат нищо общо едни с други. Деянието вече е извършвано и то неведнъж.

За тези, които мислят, че няма как две групи на един и същ народ да бъдат изкарани различни по произход, ще дам пример с македонците. Те са наши братя, делим една кръв, една култура, един език, но за малко повече от век са посети толкова много заблуди, че голяма част от нашите роднини от Скопие, Охрид и т.н. съвсем искрено гледат на нас като на чужденци.

Намират се и сънародници от Македония, които ползват груб език към нас българите, няма никакво значение, че родените в Македония Неофит Рилски, Гоце Делчев, Григор Пърличев, Симеон Радев, Кузман Шапкарев, Яне Сандански и др. се самоопределят като българи. Ето до какви крайности и промиване на съзнанието могат да доведат упорито повтаряните измислици на недобросъвестни индивиди.

Абсолютно същото е положението и с траките и старите българи – не се касае за два различни народа, а за две групи делящи едни и същи корени. Лошото е, че всичко, което свързва тези групи е премълчано, като за сметка на това са съчинени немалък брой заблуди.

От една страна старите българи са обрисувани като дошъл от Азия народ притежаващ желязна дисциплина, а и носител на висока култура позволяваща му да гради държави. От друга страна, траките биват представени в черна светлина, изкарани са порочни хора, за които културата, писмеността и държавността са непознати неща. По този начин, изкривявайки реалността, определени хора създават у широката публика впечатление, че траки и българи са две напълно различни етнически групи, а това не е така.

Една от заблудите засягащи древното балканско население е постулатът, че траките не са способни да създадат държава. Най-рано това умопомрачително твърдение срещах при свой опонент – бивш милиционер представящ се за интелектуалец. Глупавa или не, тази лъжа е доста  разпространена и немалко сънародници са се хванали, защото в крайна сметка човек вярва не на най-логичното, а на това, което чува най-често.

Когато обаче направим проверка, се оказва, че нещата стоят съвсем различно. Всеки, който се интересува от история е запознат със свидетелството на Тукидид, който обяснява, че Одриското Царство е най-богатото и могъщото в Европа. Доходите от данъци получавани от елинските градове и др. възлизат на 400 таланта злато и сребро. Още 400 таланта са добавяни като подаръци – златни и сребърни предмети, скъпи платове и т.н. [1] -Thuc.II.97.

С други думи – доходите на одриските царе само от данъци от чужденците въртящи търговия на тракийска територия са около 800 таланта злато и сребро. Като имаме предвид, че теглото на един атически талант е 26 кг, то събираната от одрисите сума е била огромна. Към нея трябва да се добавят доходите от златните и сребърни мини, средствата получени от продадените на гърците жито, пшеница, дървен материал и т.н.

Богата държава трябва да бъде пазена от силна армия, а одрисите са имали такава. Преди около 2500 години, цар Ситалк е разполагал с войска от 150 000 души, като една трета е съставлявана от конници, най-вече от средите на гети и одриси [1] -Thuc. II.98.

Освен Одриското Царство има сведения и за царството на пеоните. Като владетели могат да бъдат посочени Астеропей, Аудолеон, Бастарей, Дропион, Патрай, Ликей и др. Що се касае до наследниците на пеоните, трябва да се спомене нещо важно, а именно това, че римският византийският автор Йоан Цеца се присмива на тези, които не знаят, че пеони и българи са едни и същи хора. Отъждествяване на пеони и българи прави също Йоан Цеца [2] с.374*(1).

Траките витини също имат богато и добре известно цартво.To е управлявано от благородници като Дедалзис, Ботир, Бас, Зипоит, Етазета, Зиела, Прусий и т.н. За витините Страбон обяснява, че спадат към групата на мизите. Става дума за същите тези мизи, чиито предци Димитър Хоматиан локализира край Бруса (витинската столица Пруса бел.моя) и пояснава, че в ново време те са наричани българи [3] c.59.

Достойно за споменаване е и царството на северните траки познати като гети и даки. При властването на Буребиста, то е толкова голямо и силно, че (по сведения на Страбон) Гай Юлий Цезар възнамерява да организира военна кампания [4] -Strab. VII.3.5. 

В Мала Азия, дошлите от Балканите фриги създават силна държава, чието изкуство и постижения ще бъдат достигнати от римляни и гърци векове след смъртта на прочутия с богатството си цар Мидас.


Монументът на Мидас - User:China_Crisis - Own work -Midas Tomb at the archeological site Midas City (Midas Şehri). The site is in the village of Yazilikaya, midway between Eskişehir and Afyon.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg/800px-MidasSehri.Tomb.jpg

Не на последно място е Боспорското Царство, което обхваща полуостров Крим и неговите околности – приблизително територията на Стара Велика България.  Най-известните владетели са Спарток, Берисад, Рескупорис, Реметалк, Котис. Рескупорис VI властва по времето на Константин Велики.

Както се уверяваме – пълно безумие е да се твърди, че траките не са способни да създадат държава.

Не по-малко важен е факта, че точно от народа на Орфей идват едни от най-силните и способни владетели на Рим. Достигналите до имперския престол траки са доста: Максимин Тракиец, Регалиан, Клавдий II, Аврелиан, Максимин Дакиец, Галерий, Констанций Хлор, Лициний, Константин Велики, Констанций II, Констанс І, Юлиан,  Йовиан, Валентиан, Валент, Йовиан, Ветран, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, а и властвалия до 610 година Фока.


Златен солид на Константин Велики, изобр. -Unknown and one more author-Busts left of Sol Invinctus radiate and Constantine laureate and cuirassed, holding spear over right shoulder and oval shield on left arm with galloping sun quadriga. Gold nine-solidus multiple minted in Ticinum (Pavia) in 313 AD.



Tрябва да се добави и това, че най-великите пълководци на късната Античност са Аеций и Велизарий, а те и двамата са от средите на траките. По времето на Константин Велики управител на Египет, Тебаида и Либии е тракиец с име Рометалк  [5] c.56.  

Въз основа на какво може да се говори за липса на управленчески талант при траките, след като те създават могъщи и богати царства векове преди появата на Римската Империя? Не е ли безпрецедентен подвиг това, че победените от потомците на Ромул траки, след време стават господари на империята?

Един от най-упоритите постулати и заблуди засягащи траките е, че те нямат своя писменост. Твърди се, че народът на Орфей е ползвал азбуката на гърците, макар да липсват каквито да било доказателства за това. Дори напротив – има сведения, че създателите на първите букви са били траки.

Алкидамант определя Орфей като създател на ранната писменост [6] с. 465. Корнелий Тацит разказва за предание, според което тракиецът Лин (считан от някои за брат на Орфей) е една от личносттите, на които са е отдало да сътворят азбука [7]. Диодор Сицилийски смята, че  Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин е написал (преди времето на Троянската война бел.моя) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [8] Diod.Sic.III.67. Същият автор е уверен, че троянецът Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [8] Diod.Sic. III.67


Фригийски монументални надписи - VIII век преди Христа http://www.maravot.com/Areyastas.jpg

За плочици с тракийска писменост от времето на Орфей споменава също Еврипид [9] Eur. Alc. 966-959. От голямо значение е сведението на Аполодор  за това как Диомед, Агамемнон и Одисей принуждават един пленен троянец да напише послание с фригийски букви - Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоставят Паламед, на когото завиждат [10] с.77.

В “Държавата” - познатата на всеки специалист работа на Платон, се говори за книги на Орфей и Муcей (Музей) [11] Plat. Rep. 2.364 e. Павзаний също съобщава за творби написани от Мусей (Музей)  - хим на Деметра [12] Paus. I.22.7  Този герой е син на тракиеца Евмолп – човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина.  
  


Фригийски надпис от VIII в.пр. Христа, изобр. User:China_Crisis - Own work- Inscription in the Phrygian alphabet. This is part of the Midas Tomb in Midas City (Midas Şehri), Turkey.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a4/MidasSehri.TombDetail.jpg



Подлагайки на анализ сведение на Страбон, Георги Сотиров уточнява, че на стария автор са били известни книги та фригийци и мизи (наречени по-късно българи) още от преди Троянската войнa [13] с.142.  

Както се уверяваме - съществуват планини от информация за писменост у траките и то още преди Троянската Война. Обърнете внимание най-важното: за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Колко безочлив и безсъвестен трябва да е този, които нарича траките безписмен народ!

Поредната заблуда засяга твърдението, че траките продават децата си в робство. Сведението идва от работите на Херодот [14] Her.V.6, но информацията трябва да се разгледа критично. Има две изключително важни подробности, които ако се разгледат, ще представят всичко в по-различна светлина. Бащата на историята не уточнява за кои траки става дума – поданиците на тракийските монарси, или тези подвластни на гърците.

Дедите на южните ни съседи са добре известни със своята жестокост и ужасяващо пренебрежение към хората от различен произход. Преди идването на данайците от Африка, територията на Гърция е обитавана предимно от траки. Според Страбон полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, който е населил мястото със свои хора. Същият автор пояснява, че някога цяла Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е властвал Терей [4] -Strab.VII.7.1. За установяване на мизи и тевкри в Тесалия, край река Пеней съобщава Херодот [14] -Her.VII.20

След идването на данайците, местното население не се изпарява. То става подвластно на чуждите окупатори и бива подложено на бавна асимилация. Тези, които не са желаели да изоставят родната си реч и традиции са поставени в угнетяващи условия и са обречени на беднота. Изпаднали в безизходица и отчаяние хорица наистина ще продадат децата си с надеждата, че служейки на богати хора, наследнците им ще имат по-добър живот.

Трябва да се отбележи, че дори бедните гърци са продавали децата си, не толкова, за да получат някаква сума пари, но и, за да усигурят бъдещето им. Продаване на деца от бедните им родители се е срещало cъщо в Рим, особено популярно е било и в Ориента. Както виждаме – в случая траките са очернени и стигматизирани съвсем незаслужено.

Последната заблуда, която ще бъде разгледана е монотеизма на старите българи. Понеже е известно, че траките почитат много богове, “разликата” в религиозните виждания се ползва от някои изследователи като аргумент за различния произход на траки и българи.

Честно казано не зная точно кой е създателят на твърдението, че старите българи почитат само Тангра и са монотеисти. За този бог при дедите ни пишат Веселин Бешевлиев, Димитър Овчаров, Живко Аладжов и др., но реално нито един римски/византийски автор не обелва дума нито за Тангра, нито за монотеизъм при старите българи.

Дори напротив, Патриарх Фотий е пределно ясен в изказването си, че при своето покръстване, старите българи са се отказали от бащините си богове [15] c.114, т.е. касае се за няколко божества, а не за едно. В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета – [16] ГИБИ, IX, част 2, с.62.  

Добре известно е, че слънцето е най-почитаното божетво на конелюбивите траки [6] c.291. В работата на Платон намираме още по-интересен пасаж, там се казва, че “първите хора в Елада (т.е. траките и пеласгите бел.моя) са почитали  тези богове, които и сега почитат мнозина от варварите: слънцето, луната и земята, а също и звездите и небето.” [17] c.87-88. Овидий твърди, че обитаващите Хемус сапеи жертват кучета на своя богиня [18] -Ovid.Fasti, I 380-391 


Излиза, че абсолютно същото, което по време на Античността е казано за особеностите на религията на траките, през ранното Средновековие е казано и за старите българи.

Когато се запознаем с подробностите, осъзнаваме колко много усилия са хвърлени, за да се създадат “разлики” между древното балканско население и Aспаруховите българи. Най-безотговорно и безсъвестно са създавани заблуди, за да се укрие истината, а тя е, че няма идване на нов народ на юг от Дунава през 680-681 година.

Синът на княз Кроват (Кубрат) не завладява чужда територия, а се свързва с роднини, за да освободи земята на предците си, които Омир, Херодот и Тукидид наричат траки.

Защо иначе княз Аспарух познат и като Есперих носи име сродно на названията  на Хероса-Утаспиос, Ведеспис? Защо иначе край южната порта на Плиска ще има масивен релеф на Тракийския Конник  (както съобщава Атанас Милчев)?

Ако старите българи не бяха местен народ, защо имат за свещен символ  IYI? Най-рано IYI се появава на Балканите – преди около 7000 години, а не в Памир, Сибир или Кавказ.

Най-важният въпрос обаче е този: как e възможно три народа говорещи различни езици, имащи различен произход, религия, бит и обичаи, да се слеят смайващо бързо без да останат етнически анклави, като държавата е така силна, че се превръща в най-големия съперник на Римската Империя/Византия?

На близкосродните англи, сакси и юти са им нужни повече от четири века, за да се консолидират, а у нас “чужди” народи правят това чудо почти мигновено. “Чудото” може да се обясни много лесно, но отговорът показва, че официалните теории за образуването на българската народност не са нищо друго освен...поредица от лъжи, с които всеки се е съгласил.

Д-р Ганчо Ценов обясни преди повече от век, че съюзените с княз Аспарух дунавски славени са гетите*(2), а самите българи принадлежат на голямото семейство на мизите. За гетите и мизите Страбон твърди, че обитават земи както на юг, така и на север от Дунава и  принадлежат на една и съща общност - тракийската: 

“…Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi.“ -Strab.VII.3.2

Ценов е безспорно прав – през прословутата 681-ва се обединяват три групи на един и същ народ – хора наричани по време на Античността траки. Това обяснява бързата консолидация, а и липсата както на етнически анклави, така и липсата на субстрат в езика ни.

Става ясно и защо в най-големите ни празници и тачени обреди намираме ехото от култовете към Хероса (Св. Георги), Залмоксис (русалийските игри според Венедиков), Дионис (Трифон Зарезан, кукерските игри), лазаруването, нестинарството, обичаите Герман, помана и тн. (според Колев), Бендида и Хермес (особената почит към Св. Марина и Св.Модест според Георгиева), Сабазий и т.н.

Ще мине време докато вредата от повтаряните дълго лъжи бъде неутрализирана от постоянно излизащата нова информация. Ще мине време преди всеки сънародник да осъзнае, че е потомък на хората създали най-древната цивилизация. Ще има съпротива срещу излизането на истината, но борбата си заслужава защото наследството ни е огромно и ние имаме пълното право да го получим, а и да се гордеем с това, че дедите ни са учители не само на източноевропейските народи, но са дали силен импулс в развитието на римското и гръцко общество.



Използвана литература и пояснения:

1.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
2. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
3.Г.Ценов, История на България, Хелиопол, София, 2017
4. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
5.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965
6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
7.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 (посл.вид.30-10-2019)
8.Historical Library of Diodorus the Sicilian, publ. in Vol. II of the Loeb Classical Library Edition, 1935 (посл.вид.30-10-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
9. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;
10. P.Ceccarelli Ancient Greek Letter Writing: A Cultural History (600 BC- 150 BC), Oxford University Press, Oxford, 2013;
11. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;
12. Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;
13. Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б? (посл.вид. 30-10-2019)
 14.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
16.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998 ;
17.Гръцки извори за българската история, Т.IX, част 2, подг.И.Г.Илиев, отг.ред. И.Божилов, БАН, София, 1994;
18.И.фон Бредоф, З.Гочева, В.Тъпкова-Заимова, Е.Казанджиева, А.Фол, гл.н.ред. З.Гочева, Извори за историята на Тракия и траките, Т.2, А.И. “Проф.Марин Дринов”, София, 2002;
19. P. OVIDI NASONIS FASTORVM LIBER PRIMVS (посл.вид.30-10-2019)
20.The Geography of Strabo, publ. in Vol. III of Loeb Classical Libraryedition, 1924 (посл.вид.30-10-2019)


*(1) Проф. Ангелов съобщава за отъждествяването на старите българи с пеоните, но смята това за архаизация.

*(2) Името славени първоначално важи единствено и само за гетите. По времето на Прокопий и Йордан, дедите на поляци, руснаци, чехи, словени и др. са познати под името венети. На територията на Полша е локализиран Венетския залив, Венетските планини са в земите на Словакия, а дедите на словените обитават Венетските Алпи.

Дори и днес финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ. Благодарение на това, че езикът на гетите наречени славени е много близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни, но това е много дълъг процес.

Тъй както при англо-саксите в Британия името сакси изчезва, а за колективно название се налага англи, така и при нас, името на гетите-славени се изоставя в полза на колективното название българи.

Същественото в случая е това, че името славени принадлежи на древен балкански народ и от Балканите се разпространява на изток, запад и север.


13.10.2019 г.

ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ НАД ЕТРУСКATA PEЛИГИЯ


Днес никой не оспорва влиянието на Рим над народи от три континента. Докато през VI в. пр. Христа потомците на Ромул са доминирана от етруските група хора, то след половин хилядолетие положението е различно. По времето на Гай Юлий Цезар - I в.пр. Христа, бившите господари етруските са покорени, галската заплаха е премахната завинаги, Иберийският полуостров, старите картагенски територии в Северна Африка, а и самият Египет вече са под римска власт.

В епохата на император Траян –II в.сл. Христа, източната граница на Римската Империя опира на изток до Каспийско море и Персийския залив. Западната граница се мие от Атлантическия океан, завладени са дори част от земите на германите. Heмските градове Аугсбург, Бон и Кьолн са били назовавани преди около две хиляди години с имената Augusta Vendilicorum, Bonna и Colonia Claudia Ara Agrippinensium.

Знаем за величието и делата на римляните защото те не са били окупиран народ. Никой не е горил литературата на тези хора, те не са били масово депортирани, нито продавани в робство, а и никой не е заменял организирано и с умисъл изконно римските названия на селища. Никой чужденец не е организирал действия, които биха довели до асимилация на местното население.

Понастоящем доста хора са скептични относно ролята на траките в оформянето на културата на Европа по простата причина, че историята на народа на Орфей е отдавна унищожена и за нея се знае твърде малко.

Дедите ни са преживели три окупации – Римска, Византийска и Османска. По време на всяка подтисничество, будните хора, които не са служили на агресорите, са били преследвани и избивани. Книжнината, която е имала потенциал да събуди национална гордост е издирвана и унищожавана.

Единствените свидетелства за величието на далечните ни предци наричани траки, могат да се открият в кратки фрагменти от исторически извори, а и в ономастиката на високо културни народи като етруските. Преди да станат господари и учители на римляните, самите етруски са претърпели влияние от страна на стари балканци.

За трако-етруски паралели е писал Вадим Цимбурский, който от своя страна ползва работи на Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. Не ми е известно обаче някой да е обяснил ясно и с подробности как и защо старите господари на Апенинския полуостров приемат в пантеона си тракийски божества.


Етруски конници - Two riders and a fallen man; a sphinx and two lions, one attacking a boar. Silver panels with repoussé reliefs overlaid with electrum foil, Etruscan artwork, 540–520 BC. Found in 1812 in a tomb at Castel San Marino, near Perugia.


За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише:  “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие.  *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество SeθlansVolcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167].

За бог на огъня и коваческото изкуство като етруския Сетлан, епитет със значение светъл е напълно оправдан. Не можем да пренебрегнем и факта, че траките са известни с уменията си да обработват металите. В Европа най-ранната обработка на злато, мед, желязо е сред древните обитатели на Балканите.

Съществуват и други, не по-малко интересни паралели между названия на тракийски и етруски божества. Вадим Цимбурский (цитиращ Пфифиг) съобщава за това, че името на върховния етруски бог е регистрирано по написи още през VII-VI в.пр. Христа, като вариациите са Tin, Tins, Tinia. Цимбурский уточнява, че името Tin отговаря на етр. дума tin-ден, извършва пътешествие из миналото на индоевропейските езици и накрая стига до тракийския Διν/Дин. Името на това божество, на което е оказвана особена почит на остров Самотраки, е изтълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден и др.[ Георгиев, 1977, с.143].

Земла е поредното почитано от етруските божество, чието име притежава тракийски паралел. Цимбурский съобщава и за етруско (теофорно бел. моя) име Zemni в Клузиум и го сравнява с със споменати от Владимир Георгиев тракийски имена Ziemi-ce(n)s, Ζιμι-κενθις, Ζημο-καρτης и др. , чиято основа е  *g'hem- "земя", срещаща се и в името на Земела - майката на Дионис. Нейното име, акад. Георгиев действително тълкува със стблг. землiа-земя. [Георгиев, 1977, с.169].


Етруски музиканти-Dancers and musicians, tomb of the leopards, Monterozzi necropolis, Tarquinia, Italy. UNESCO World Heritage Site. Fresco a secco. Height (of the wall): 1.70 m.

Интересен е и представеният от Цимбурский паралел между етруското (теофорно бел. моя) име Ezpa  и варианта му Ezpu(s) с тракийските теофорни имена Εζβεω, Εζβενις, Εσβενιος, Esbenus, Hezbenus, и разбира се епитетите на Хероса Βετ-εσπιωι, Ουετ-εσπιωι.

С това трако-етруските паралели не свършват. Руският учен съпоставя етруските Perkna, Percnaz, Prknś, Percna, Perkn, Perkniś с едно от названията на Тракийския Херос, а именно Перкон/Περκων, като добавя също тракийското селищно име Перкота/ Περκώτη, а и древното име на Тракия – Перке/ Πέρκη.

Цимбурский се втурва обратно в мъглата на времето чудейки се на какво да отдаде трако-етруските паралели: дали на миграция на траки, които са се заселили във всички големи етруски градове, или може би още в предисторическия период етруските са почерпили определени имена от предците на историческите траки още преди да се заселят на Апенините.

В крайна сметка руският учен стига до следния извод: “Мы вправе заключить: наряду с внедрением носителей прафракийских имен в состав праэтрусского (тирсенского) этноса, еще в дописьменные времена прафракийцы оказали влияние на складывание тирсенского пантеона, в частности, в том, что касалось имени верховного бога.”

С други думи – тракийското влияние над етруските в предисторическия период не е просто спекулация, а съществуват достатъчно данни, за да бъде прието като факт. Още в дълбока древност траките са оказали влияние над оформянето на етруския пантеон, като изключение на прави и върховното божество Тин.

Поне за мен, колебанията на Цимбурский са без причина. Има факти, които се набиват на очи е няма как да бъдат пренебрегнати. Етруският език не спада към групата на индоевропейските и всички индо-европейски думи в него са заемки. Както думата tin-ден, така и отговарящият на тракийския теоним Διν/Дин Tin (Tins, Tinia) са дадени на етруските от дедите ни, които в далечното минало са наричани траки.

Един култ не може да се появи от нищото, нито пък може да се наложи лесно на нова територия. Трябва да са налице два важни фактора, без тях приемането на нови божества би било невъзможно. 

Първият е присъствие на значителна група хора практикуваща въпросния култ. 

Вторият фактор засяга културата на приносителите на новата религия, тя задължително трябва да е по-висока от тази на местното население.То трябва да гледа на почитащите непознатото до този момент божество като на свръх човеци- хора с необикновени качества.

За това, че старите балканци оставили следа на Апенините, са били силен народ свидетелства Плутарх. Той предава една от легендите за създаването на Рим и казва следното: “Някои смятат, че пеласгите след като обиколили по-голямата част от обитаемия свят и покорили повечето хора, се установили на това място и по силата на своето оръжие го нарекли Рим.” [4] Plut.Rom.I.1.(1)*

Друга, също така ранна миграция на стари балканци успели да се заселят на Апенините е записана от Страбон. Цитирайки Меандрий, Страбон твърди, че :”...след края на Троянската война, енети и траки отпътували за земите на север от Адриатическо море...” [5] Strab.XII.3.25.

He caмо имаме сведения за две преселения на стари балканци, но и съвсем ясно е указано, че дедите ни са били силен народ, който е успял да покори много други хора.С това и двете условия за налагане на култура на други хора са изпълнени.

Освен историческите извори налице са и други данни, които показват, че действително е имало тракийско/пеласгийско присъствие на Апенините в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиито имена не могат да бъдат изтълкувани  с помощта на италийските езици. 

Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология А.Sciaretta посочва Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci,  Scaptia, Tiberus.

А.Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от акад. Иван Дуриданов като кална, блатиста река. [Дуриданов, 1976,с.34]

За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснение на български език.

Изнесените тук данни позволяват да бъдат направени два основни извода: Тракийското влияние над етруските е започнало поне от времето Бронзовата епоха и е осъществено не на Балканите, а на Апенинския полуостров в следствие на поне две преселения. 

Вторият важен извод засяга факта, че тракийските имена на божества, които етруските приемат, се тълкуват най-добре на български език, а това показва, че речта на Орфей е древен вариат на нашата. Нека разгледаме сравненията, за бъдат избегнати съмнения са добавени съотвествия от други индоевропейски езици като немски и латински:

ЕТРУСКИ-ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-ЛАТИНСКИ-НЕМСКИ

Sethl-Suetul-свѣтьлъ(светъл)-vitreus (бляскав, стъклен)- weiß(бял)
Tin-Din-дьнъ(ден)-dies(ден), tag(ден)
Zemla-Zemela-землia(земя)-humus(земя)-Erde(земя)
Perkn-Perkon-перѫ(пера, бия)-sperno(отделям)-berjan(пера, бия ствиснем.)
Ezpa-Espios-спѣхъ (бързина)- equos(кон)-ehu(кон ствиснем.)

Към тези интересни сравнения могат да бъдат добавени не по-малко интересни паралели можем да намерим между етруски и старобългарски думи. Става дума за кантке-канас (княз), кепен-копан (благородник), талмите-тълмачъ (преводач).
Към тях може да се добави и Тарквиний-таркан (стблг. титла).

Ако се придържаме към официалните теории, представените паралели не би трябвало да съществуват, но те са факт и то доста неприятен и неудобен факт за някои хора и поради това всичко, което противоречи на догмите бива или премълчавано или осмивано.

Как, ако някой признае, че познатите от епиграфски паметници и стара литература старобългарски титли канас, копан и тълмач имат етруски успоредици канкте, кепен, талмите, ще може да ни залъгва, че старите българи са уседнали на Балканите едва през ранното Средновековие- около хилядолетие след като етруските са покорени от римляните.

Всичко е много просто, ако следваме фактите и не робуваме на догмите. Бивайки огромен, силен, а и високо културен народ, дедите ни наречени траки са повлияли населението на Апенинския полуостров, не на последно място религията на това население. Това се доказва не само от тракийските имена на няколко етруски божества, но и от историческите извори, тракийските топоними и хидроними, а също и от етруските куполни гробници имащи паралел в Тракия и Крим-земите на Стара Велика България.

Връзката между древните ни предци влезли в историята под името траки обяснява и защо има генетична близост между нас българите и хората от Италия

А пък фактът, че наложените от траките топоними в Етрурия имат смисъл на български език е поредното доказателство за това, че езикът говорен от Орфей, Залмоксис и Спартак е жив и днес и носи новото име български.

Та нима при нас българите не се изявява ярко певческия талант на Орфей, нима я няма мъдростта на Залмоксис, или бунтарския дух на Спартак? Във всяка епоха българите са показвали, че са способни както да впечатлят и очароват дошлите с мир, така и да накарат да треперят тези, пристигнали в страната ни с оголен меч.

Знаейки кой си ще живееш своя живот и за теб ще има бъдеще. Следвайки завета на предците си, ще вървиш по път, който е изпитан и правилен. Когато съчетаеш любовта към Родина и традиции със смелост, доброта, честност и почтеност, вече наистина можеш да се назовеш българин – потомък на народа на светлината.


Използвана литература и пояснения:

Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
И.Дуриданов, Езикът на траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

Извори от интернет:
В.Л. Цымбурский , ФРАКИЗМЫ В ОНОМАСТИКЕ ЭТРУРИИ И В ЕЕ ПАНТЕОНЕ (посл.вид. 13-10-2019) http://russ.ru/var/russ/storage/original/application/029781d7f2fb04c921b21236c6445ee4.pdf

The Parallel Lives by Plutarch, publ.in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1914(посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Geography of Strabo, publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Antonio Sciarretta’s Toponymy, Ancient Toponymy, Etruria (посл.вид. 13-10-2019)


(1)*Понастоящем се срещат изследователи, които се опитват да изкарат траки и пеласги различни хора, но за това доказателства няма. Нито могат да се посочат някакви разлики в езика, нито пък в материалната култура. Пеласгите са по-добре познати на гърците по простата причина, че са обитавали територията, която днес наричаме Гърция. За разлика от своите роднини обитаващи Пелопонес, Тесалия, Крит и т.н., траките не са позволили на дошлите от Африка данайци да им отнемат земята.