29.03.2020 г.

КАКВА Е ПОЛЗАТА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА АВТОХТОННИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ?


В миналото смятах науката за чисто поле. Бях убеден, че историците винаги казват истината и на накичените с титли хора може да се вярва напълно. И така бе дълго време...Както още милиони сънародници, аз приемах безкритично твърденията изказани от учители, доценти, професори. Караха ни да се гордеем с историята си, все пак, от 681-ва година насам, дедите ни действително да са сътворили неща заслужаващи гордост.

Княз Тервел спира арабското нашествие имащо потенциал да сложи край на развитието на европейските народи. Княз Крум кара противниците си да треперят от страх, а от черепа на чудовището Никифор Геник прави ритуална чаша. Въпреки, че е известен предимно като владетел-градител, княз Мортаг (Омуртаг) умее да воюва и франките разбират това прекрасно, от личен опит. При цар Борис и цар Симеон България се превръща във фар на Балканите. Благодарение на сътворената от дедите ни писменост, а и благодарение на разпространената от тях християнска религия, държави като Киевска Русия и Сърбия успяват да се консолидират и да се предпазят от чуждо влияние.

Наистина ние имаме с какво да се похвалим. Дали обаче само това са постиженията на предците ни? Ако родителите ти са ти оставили богато наследство, ще се задоволиш ли само с 10% от него и ще захвърлиш ли останалите 90% ? Никой разумен човек не би направил това, а в случая, каквото важи за индивида – важи и за цял народ.

Ако действително историята ни започваше през 681-ва година, или даже няколко века по-рано, аз бих се примирил с това. В случай обаче, че можем да говорим за велики постижения на нашите предци от 6000 години по-рано, защо да не си поискаме своето? Защо да пилеем наследството си и да оставяме други да се кичат със славата на дедите ни?

През 1984-та година, на Третия Международен Конгрес по Тракология биват представени изследванията на Петър Боев и Славчо Чолаков. Става ясно, че траките се явават най-древното цивилизовано население на Балканите. Изводите на учените са пределно ясни:

Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, с. 316.

Доста по-рано са публикувани резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, проведени под ръководството на д-р Методи Попов. Те са доста интересни защото показват, че от гледна точка на антропологията, ние сме наследници на хората влезли в историята под името траки:

 Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип”  -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Съдейки по фреските от тракийските гробници можем да отсъдим, че преобладаващият тип сред тракийското население е понтийския антропологичен тип, т.е. на хората с кестенява и черна коса, и лека пигментация на кожата. Сред тракийското население разбира се има и светлокоси хора, като разбира се те не са изчезвали безследно. Ето още един извод на д-р Попов и колегите му:

 “…ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 262.
 (1)*



След като понтийския тип – обединяващ хората с меки, кестеняви и черни коси е присъщ на траките, а и част от светлия, северен тип също е наследен от траките, то по данните от антропологията, около 70-80% от населението на страната ни носи кръвта на траките.

Toва прочее бе потвърдено и от генетичните проучвания, според които най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са I2, J2, E-V13, R1b*L23, R1a. Те са наследени от хора обитаващи Балканите преди 13000-9000 години (2)*

Нека видим какво се е случило на Балканите 9000 години преди нашето време, а и по-късно. През Неолита, най-рано в Европа, в земите на траките се появават първите земеделци и скотовъдци. Техните знания и умения им помагат да се превърнат в проспериращ народ, който нараства бързо и започва да колонизира различни територии. Естествено първите нови селища са в близост до Балканите, а именно в Украйна. По-късно се започват преселения в посоки запад и север, като така, благодарение на древните траки, дедите на германи, келти, балтийци, италийци и др. се запознават с организираното земеделие и скотовъдство.

Това показва, че дедите ни наричани в далечното минало траки, могат да бъдат наречени създатели на Европа. Без дарените от предците ни знания, Европа никога нямаше да види величието на Рим, келтите не биха станали голям народ, същото важи и за германите.

Освен знанията как да се обработва земята, как да се отглеждат различни видове растения, как да се опитомят дивите животни и да се използва тяхното мляко, вълна и т.н., дедите ни са притежавали и знания по обработка на металите.  Факт е, че първото обработено злато е това от наша територия – това открито в древните селища и некрополи край Варна и Пазарджик. То е на над 6500 години!

Най-старите медни рудници в Европа са също в земите на траките. Става дума за Ай Бунар и Рудна Глава. За медната мина край Стара Загора се смята, че е дала над 1000 тона мед.


По-късно идва Бронзовата епоха и отново при нас тя предшества значително Бронзовата епоха в Средна и Западна Европа. Същото е вярно и за Желязната епоха. Докато през XIII преди Христа траките познават желязото и благодарение на своите железни мечове стават реална заплаха за Египет, Желязната епоха на Германия започва едва през V век преди Христа.

Не можем да забравим и това, че дедите ни се явават първите строители на Европа. Градовете край Юнаците, Пазардджишко и Провадия, Варненско са ярко доказателство за това. Ето какво казва доц.Явор Бояджиев за селището край Юнаците:

„Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя: „Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!” – В.Николова, За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация


Край Провадия, Дуранкулак и Юнаците са издигнати най-старите градове на нашия континент, но най-големите ранни градове са в Триполие, Украйна.  Цитирайки Н.М.Шмаглий, проф. Калин Порожанов споделя, че в древните селища на Югозападна Украйна са живели 10 000-20 000 души - К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с.127.

До неотдавна никой не знаеше, че създателите на тези огромни за времето си градове (по-стари от шумерските и египеските) ca създадени от балкански преселници. Наскоро обаче излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.


Качествата на дедите ни като градители се проявават и в по-късни времена. За явяващите се част от древнобалканската общност пеласги се е вярвало, че са били могъщ народ, успял да покори много други, а идвайки на Апенините основава Рим. Думите на Плутарх са от ясни по-ясни: Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. “ Plut.Rom.I.1


По време на Античността, град Атина се явава център на културата. Селището е много древно, а името със сигурност не е гръцко. Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик признава, че названия като Атина, Микена, Коринт и др. нямат обяснение на гръцки- J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, с.1. Отговор на тази мистерия намираме отново при Плутарх, който определя Тезей –основателят на Атина, за потомък на фригиеца Пелопс: “The lineage of Theseus, on the father's side, goes back to Erechtheus and the first children of the soil; on the mother's side, to Pelops.“ – Plut.Thes.3.1


Фригиецът Пелопс е свързан и с Микена, която се намира в Пелопонес. Лъвската порта на Микена неслучайно напомня на Лъвската скала във Фригия. Неслучайно Атридите Менелай  и Агамемнон са наричани от гръцките автори потомци на варварина Пелопс. За този тракиец Страбон твърди, че още в дълбока древност е заселил Пелопонес със своите фриги: “ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ – Strab.VII.71.

Без Тезей, а и без носещите тракийска кръв Евмолп, Имарад, Темистокъл, Атина никога не би добива величието си. Не можем да забравим и това, че най-тачените светилища на Елада – тези на Делфи и Додона, принадлежат на старото балканско население, наричано траки и пеласги. Радослав Катичич отбелязва, че  култовете към Арес и Дионис са тракийски по произход, а присъствието на имената на тези богове в микенските документи показва колко древно е тракийското влияние над духовния живот на гърците – R.Katičić, Ancient Languages of the Balkans, p.I, Mouton, Hague/Paris, 1976, c.129. (3)*

Организираното земеделие и скотовъдство, металургията, а и строителските умения не са единствените дарове, които дедите ни дават на останалите европейци. Писмеността също е важен принос. Въпреки, че като цяло повечето наши историци и траколози защитават измислицата, че траките са безписмен народ, пренебрегваните сведения показват нещо друго: най-рано за писменост може да се говори на Балканите.

Харалд Хаарман е уверен, че наченките на писмеността на Балканите, наречена от него Дунавска писменост, са 2000 години по-стари от първите писмености на Египет и Шумер - H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010, с.53.

Хаарман представя интересни сравнителни таблици, от които става ясно, че древната писменост от земите ни се явава прототип на ползваните на остров Крит и континентална Гърция и т.н. писмености Линеар А и Линеар Б- H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011, с.245.

Изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха – Линеар А, Линеар Б бел.авт.) -J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991, с.467.

Явно неслучайно е твърдението на Алкидамант, че Орфей е създател на азбуката - Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 465. А за това, че траките имат писменост свидетелстват още Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.


Сравнения на старобългарски руни с Орфеевата Линеар А и Линеар Б писменост

Сравнение на глаголически букви с Орфеевите Линеар А и Линеар Б

Признавайки, че сме потомци на старите балканци известни като траки и пеласги, ние получаваме наследството на предците си, получаваме и престижа, който заслужаваме.

Нима не е повод за гордост да се наречем потомци на първите строители на градове в Европа, на първите металурзи, на първите земеделци и скотовъдци на континента ни!
Нима не е истински повод за гордост факта, че най-ранната писменост, а и колелото предизвикало революция в човешкото общество са открития на предците ни. Нима няма да е в наша полза, ако стане известно, че дедите ни не просто са основатели на Атина и Рим, но и са дали силен културен тласък на европейските народи!

Другите народи си съчиняваха история и така вдигаха самочувствието си, а ние, ние, които създадохме историята сме принудени от посредствени хорица да тъпчем наследството си и да се чудим какво да обясняваме на чужденците за произхода си: тюрки ли сме, иранци ли сме, кавказци ли сме, или някакъв странен буламач от петдесетина народа.

Аз отказвам да приема това безумие, отказвам да приема безотговорното унищожаване на културното ни наследство, отказвам да приема грозните манипулации на облечените във власт и титли бездарни, но нагли и упорити човечета.

Дедите ни се бореха за своето, ще се боря и аз. Ще се боря докато истината стане известна на всички българи, а и на останалите европейци защото ценя наследството оставено от далечните ни предци. Идното поколение трябва да знае, че носи кръвта на гениални хора, на създатели на култура и държавност, на просветители и на борци за справедливост. Идното поколение трябва да върви с гордо изправено чело и изпълнено с увереност само да кове съдбата си следвайки уроците на своите предшественеци.

Днес е време разделно. Днес ние трябва да направим избор – дали приемайки безропотно и безкритично официалните теори да подкрепяме бездарните и посредствени индивиди осакатили историята ни, или използвайки новите данни, да изискаме да бъде казана истината – тази истина, която може да донесе благоденствие на България.

Кой не би искал да посети страната, в която е изобретено колелото и първата писменост? Кой не би желал да види най-старите градове на Европа, а и да се запознае с нас българите – пълноправните наследници на Залмоксис, Орфей и Спартак? Ако други печелят от културен туризъм, защо да не печелим и ние? Нови музеи, възстановки на древни селища, възстановки на древни игри и ритуали биха привлекли милиони туристи, чиито пари ще се влеят в икономиката ни. Вместо постоянно да вземаме заеми, които и правнуците ни ще изплащат и ще водят окаян живот, ние можем използвайки наследството на предците си, да създадем по-добър живот за нашите деца. Това е кауза, за която си заслужава да се борим докато я постигнем.




(1)* Хората наречени славяни, или както е правилно славени, са реално северните траки – гетите. Това е доказано убедително от д-р Ганчо Ценов. Понеже по време на Средновековието, гетските роднини венетите – предци на поляци, руснаци, чехи и др., са също наречени славени, словени, възниква объркването, че дунавските славени са дошли от север.

(2)* Нашият вариант на R1a е забележително древен, но при определени индивиди се среща и друга разновидност, за която обаче не е доказано, че произхода ѝ се дължи на идване на иранци, тюрки и др.

(3)*Реално микенците са траки понеже Атрей, Агамемнон и Менелай, а и повечето техни поданици са от същия произход както и фригиеца Пелопс.



PS КНИГАТА МИ "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪЧА ОТ СТРАНИЦАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО АТЕА

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

22.03.2020 г.

ДЪЛЪГ СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ



Религията е важна част от културата на даден народ, а имената на почитаните от определени хора божества, дават интересна информация за езика на въпросните хора. Названието на келтсткото божество Гованон/Gofanon се обяснява с уелс. gof/гов-ковач, а името на староиндийското божество  Кришна /Krsna може да се изтълкува със санскр. krsna-черен. Същото важи и за имената на боговете на дедите ни наричани от римляни и гърци с името траки. Поради това, че Бендида, или както е правилно Вензис е наречена зюгия-тази, която свързва, то името ѝ може да се обясни със стблг. вѧзѫ-свързвам.




В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своя анализ на имената на няколко тракийски божество. В Том 2 ще дам тълкуването си на много повече названия на богове почитани от дедите ни влезли в историята с името траки. Сега ще представя само списък с известните от епиграфски паметници и исторически извори древи божества на предците ни. Макар и без обяснения, смятам, че четивото ще представлява интерес.


За съставянето на този списък съм използвал различни работи на Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Леонид Гиндид, Юрий Откупщиков и др. Представям имената с кирилически букви за по-лесно възприемане от страна на читателите. В Том 2 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” имената на боговете ще бъдат представени както са били на епиграфските паметници, или пък както са предадени от определен стар автор. Разбира се ще има и транслитерация с кирилица.


Ето  списъка с имена на божества (и епитети на божества) от пантеона на дедите ни:

Ава
Аздул
Алаибренос
Алсинос
Арзенос
Арсиленос
Асксиерос
Аксиокерос
Аксиокерса
Алаибрена
Арес
Армулена
Артакена
Асденос
Атипаренос
Ауза
Багайос
Балеос
Балис
Баргидентис
Баскидитиас
Баталденос
Бендида
Бистирас
Блегур
Боркития
Бриганитио *?
Бурдапени –мн.ч. – название на нимфи
Буаипарена
Бусбатос
Ведю
Вемаркос
Веракеленос
Вергулесис
Верзеленос
Ветеспиос
Висалетенос
Витю
Гезиенос
Гениакос
Герметита
Гикинтиенос
Дабатопеос
Дарзала, Дерзела
Делоптес
Дерзис
Димеранос
Дин
Дисурус
Дортазенос
Дула
Ебро
Евиститиас,
Еисонос
Еитиозарос
Еленезитес
Епта, Ебта, Ипта
Естракенос
Залдена, Залтена
Залдобусенос, Залтобусенос
Зарденос
Згуламенос
Зеланос
Зерденос
Земела
Зендес
Зерденос
Зеринтия
Зеринтий
Зиндруменос
Зиновастенос
Зудейнос
Зумлудренос, Зумудренос, Зумудрос
Зусиритос
Итиостла(в)
Кабири
Кандаос, Кандаон
Каристорена
Карсимена
Канзуренос
Каравасмос
Кардибренос
Каристорена
Карсимиена
Келаискенос
Келадоенос
Кемпенос
Кендресея
Кендрисиос
Кермиленос
Керненус *?
Керсулос
Кибела, Кюбела,
Киканус
Кимистенус
Кипселея
Креленос
Кулкусенос
Кюриакена*?
Латоменос
Либитенос
Ма
Манимазос
Мамузена
Медузис
Мес, Мен
Местос
Молодасес
Мундри(то)
Мурсина
Нестос
Околненос
Ордианос
Папас
Паисуленос
Перкос, Перкон
Приап
Плеистор
Плестренсис
Поровон *?
Пюрмерулас
Ранискеленус
Расуперенос
Раимулус
Рескинтис
Рескутурме
Ринкалей
Роме
Сабазий
Самазис
Сарденденос
Сбелсурд
Сгебденос
Сеивизиес
Семестра
Сейнуласис
Сейстувиенус
Сикеринус
Скелентена
Скодренос
Скопитития
Скопия
Свитулен
Свет
Соленос, Саленос
Спинденос
Спинтопюренос
Сура
Сургастес
Сурегетес
Скарсена
Сонкетена
Стараскенос
Сторена
Страминенос
Стурулеос
Таденос
Тамитенос
Тасивастенос
Терадейнос
Тилтазис
Титис
Толупиана
Тотис
Тото(найос)
Тотобисия
Турма
Ут-аспиос
Ямба-дула


Броят е значителен, но ще бъде допълван и когато излезе Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, се надявам да успея да представя не само пълен списък, но също така и ясно тълкуване на имената на древните божество на дедите ни. Държа да отбележа, че названията на над двадесет тракийски божества са тълкувани между другото и с български (старобългарски) думи от различни лингвисти.

В списъка по-горе няколко имена са маркирани с *? и за това съществува причина. Макар според някои автори Поровон, Кюриакена, Керненос и Бриганитио, да са имена на тракийски богове, аз лично имам известни съмнения относно Керненос понже името му е много близко до това на келтското божество Кернунос. Кюриакена е възможно гръцко, Поровон латинско, а Бриганитио келтско. След като бъдат извършени проверките, ще знаем повече по въпроса.

Към горния списък ще бъдат добавени и божества, нимфи от така наречения гръцки пантеон. Преди време представих работа, в която представих виждането на Карни (Карноа) засягащо тълкуването на името на нимфата Егерия с думата езеро. Това не е изолиран случай, името на Титана Япет не просто отговаря на българското лично име Япо, но и е лесно обяснимо на български език.

А най-хубавото е това, че всяко име на божество ще ни даде поредната древна дума от езика ни, който в далечното минало е употребяван от Орфей и Залмоксис. Стъпка по стъпка ще откриваме все повече неща за речта на далечните си предци и вече никой няма да е в състояние да ни заблуди, че историята ни започва през прословутата 681 година. След време всеки ще знае, че искрата на цивилизацията е блеснала по нашите земи и нашите деди са били тези, които са я разпространили по света, но подобно на титана Прометей, са наказани за добротата си.

19.03.2020 г.

ЗАЩО СЪМ НА НОЖ С КАЗИОННАТА НАУКА?



Тези сънародници, които следят дейността ми от 2009 година насам, знаят, че още в началото на дейността ми, определени представители на науката ми обърнаха внимание. За жалост, при споровете в блоговете ми, никой от доцентите, професорите, а и студентите не намери почтеност открито да изрази критиката си. Някои коментираха като анонимни, други си намериха подставени лица, а при трети подставените лица се явиха доброволно надявайки се на облаги от своите покровители.

Най-използвания “аргумент” на моите критици бе това, че нямам диплома като тяхната. Тук държа да отбележа, че дипломата е хубаво нещо, но не прави притежателя ѝ човек казващ истината. Аз се интересувам от истината, а не от това, което някой е приел без да е доказано. Няма ли доказателства – няма и наука, пък ако ще налагащият дадено виждане да има сто дипломи и титли.

Най-важното за мен е придържането към фактите и страненето от спекулациите. Да, но точно тези хора с престижните титли подложиха на унищожение историческата наука с пренебреването на факитте и лансирането на безпочвени спекулации. Нека не забравяме, че не кой да е, а индивиди с академично образование ни заблуждаваха за идването на старите българи от Сибир, за тюрския език на предците ни, за техните шатри, за култа към Тангра, а и за невероятната глупост, че хората на Аспарух са изоставили езика си в полза на езика на народа, който са покорили.

Всички, които са се дипломирали като историци и археолози, и са се съгласили с тези безсрамни лъжи, са се компрометирали като хора на науката.

Да се съгласяваш с вредни заблуди е не само подлизурство, но и глупаво, безотговорно деяние. А да разпространяваш тези лъжи, поне по мое лично мнение е още по-безотговорно защото така се отравя съзнанието на обучаващите се.

Не мога да се съглася с инфантилни твърдения, не мога и да ги повтарям. Ще дам няколко примера. Титлата ХАН бива защитавана със зъби и нокти от представителите на официалната наука. Предложението тя да бъде заменена с КАН е гавра с доверието на хората защото се касае за два варианта на една и съща дума.

КАН - II. азиатский титул, только др.-русск. канъ, Ипатьевск. летоп. тождественно слову хан (см.).

ХАН- I, род. п. -а «азиатский титул», др.-русск. ханъ, Афан. Никит., Котошихин 187 и др., еще раньше — канъ (см. выше)

Помислете – защо нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър не пишат за канове и ханове, а за князе, само за князе??? 

Хора с академично образование дават обясеннието, че хан, кан е изоставена в полза на княз, понеже хан, кан било езическа титла. За мен това е крайно несериозно обяснение. Титлите imperator, caesar, dux се ползват както в езическия, така и в християнския период от развитието на Римската империя. Абсолютно същото важи за титлите βᾰσῐλεύς, βᾰσῐλέως, ἄρχων, те са ползвани както за царете на Тракия и Спарта по време на Античноста, така и по време на ранното Средновековие, когато Римската Империя (Византия) е християнска държава. Как да уважавам хора, които не мислят, но благодарение на титлите и престижа си налагат заблуди?

Наивно и ненаучно бе обяснението, което преди време едно светило на българската наука даде за "изчезването" на езика на старите българи: “Прабългарите си вземали за жени славянки и те учели децата на славянски език”.

Поднасям извиненията си, но това е дебилско твърдение. Нека да приемем за момент, че старите българи не са тракийския народ мизи, а са дошли от Азия тюрки или иранци. Нека приемем за момент, че дунавските славени не са мизийските роднини и съседи гетите, а напълно различен нов народ. Все пак трябва да отговорим на въпроса: Къде изчезнаха жените на старите българи, те за кого са се омъжвали, или може би като са се омъжвали за славянин, са го оставяли да готви и чисти, а те са вършили мъжката работа??? Ако не бе страшно, че е наложена заблуда, щеше да е смешно...

Всъщност, никой представител на българската наука не е доказвал, че старите българи са говорили тюрски или ирански език – просто е прието...и това е наука?  В работата си “Географията на България у Византийските автори”, Веселин Бешевлиев пише с удивление: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена”.

Всъщност забележително е отсъствието на тюрски и ирански местни имена, а от това следва, че имената на Плиска, Варна, Златица, Търново и т.н. са дадени от старите българи, чийто език обаче се е появил и развил на Балканите. Иначе как да си обясним паралелите с тракийските Plystos, Arne, Zald-apa, Tarne???

Осъзнаващи сериозността на проблема с липса на “прабългарски местни имена” различни езиковеди предлагат Абоба и Тухтон като прабългарски, тюрски местни имена. Да, но тези названия са регистрирани след XV век, когато според вижданията на същите тези специалисти, старите българи отдавна са изоставили бащиния си език. Тези професори дали са чували за термина хронология?

Прощавайте, но наука ли е това?Къде е логиката?Къде е здравия разум?  

Поне от 1938 г., благодарение на мащабни антропологични изследвания се знае, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатци? През 1959 година е извършено още едно мащабно антропологично изследване, според което не само повечето от нас принадлежат на същия антропологичен тип както и местното балканско население, но и за втори път е доказано, че във вените ни не тече кръвта на средноазиатски народ.

Тези доказателства не попречиха на голям брой специалисти, след 1959 година да пишат за азиатските корени на старите българи. Премълчаването и игнорирането на важна информация няма нищо общо с науката

Фрапиращото е, че съвсем наскоро, група професори лансира в учебно помагало за студенти и зрелостници твърдението, че
Прародината на българите е в Западен Сибир, по долината на река Иртиш. !!!

Това е всичко друго, но не и истина – кой и как доказа, че дедите ни са тръгнали от долината на Иртиш? Научно ли е недоказани твърдения са се представят като реалност, пък било то от хора с титла професор?

Същите тези професори пускат твърдението, че старите българи са почитали Тангра, а и, че първоначалната им форма на селищен живот били номадските станове. Пак, като жилище е посочена юртата, но също землянката  наземната постройка.

Не зная дали тези нямащи нищо общо с науката недоказани твърдения се лансират навсякъде, но поне някои представители на завършилите история и археология в Шуменския университет защитават номадския характер на старите българи. И такива хора след време ще обучават децата ни?


Недостойните за науката действия не се вършат само в университетите ни, но и на археологическите обекти. Едва ли някога ще разберем какви щети са нанесени от фанатизираните привърженици на официалните, неверни и вредни за България теории, но за определени деяния на безсъвестни археолози има документирани свидетелства.

Ето какво споделя Атанас Милчев: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991. Прощавайте, но аз не мога да приема укриването и унищожаването на археологически материали като дело на човек на науката и не мога да се примиря с това непочтено деяние.

За да защитят теорийките си, определени индивиди не само заличават материали, но в случай, че не могат да премахнат даден артефакт, те прибягват до неглижиране на фактите. За това свидетелства Стамен Михайлов:”В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет”. - Ст.Михайлов,  Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г. Монетите са прекрасно средство за датиране и пренебрегването на намирането им в даден обект е крайно безотговорно.

Михайлов доказа аргументирано, че използваната от старите българи чернолъскава керамика, не се е появила и развила някъде в Азия, а нейната поява и развитие може да се проследи на Балканите. В друга своя работа от 1987 година Михайлов изнесе важна информация относно произхода на свещения за старите българи знак IYI. Уповавайки се на сведения на Тодорович, Церманович, Бенсън, Тудор и др. Михалов показа, че най-рано знакът IYI го има на Балканите – по керамиката от културата Винча (5500-4100 г.преди Христа бел.авт.).

В по-късни епохи знакът не изчезва, има го по кипърската керамика от Бронзовата епоха, среща се на повърхността на паметник край Атина от времето на Античността, среща се и по керамика от тракийското селище Сучидава, датирана от Тудор IV-V век. Интересна е и манифестацията на IYI върху блок от църквата в местното Джанавара или от църквата в местността Пиринч тепе край Варна, по датировка на Шкорпил V-VI век.
  
От 1987 година до днес са изминали 33 години, но поне по мои сведения, никой археолог не се е трогнал от наличната информация и не е направил сериозен опит, въз основа на новите данни да предизвика преразглеждане на теорията за произхода на старите българи. Дали причините са малодушие, безразличие, некомпетентност или съзнателно премълчаване на неудобната информация с цел запазване на догмите, не зная, но във всеки случай съм възмутен от поведението на някои от хората на археологическата наука.

Ст.Михайлов и Ат. Милчев не са единствените, които са огорчени от поведението и деянията на определени свои колеги. Георги Китов също споделя неща, които са обезпокояващи: “Всъщност, бедата за тракийската археология в тези двайсетина години бе беше отсъствието на добре подготвени по исторически материализъм кадри, което доведе до догматичното му приложение. Друга съществена беда се оказа принадлежността на водеща личност в старата археология към ангажираната политическа върхушка, която си отиде заедно със старата власт. Тази водеща личност- проф. Богдан Филов, беше разстреляна на 1 февруари 1945 г. и в стремежа да бъде дискредитиран археолога-политик бяха отречени всичките му научни приноси и в нашата наука се стигна до комични ситуации...Богдан Филов...е забранен за ползване и цитиране. Всички предложени от него тези бяха безпрекословно отхвърлени и бързо трябваше да бъдат заменени с артернативни...Беше разработена набързо нова теория за произхода на куполните гробници, която се оказа не само механична и безмислена, но и вредна, защото авторитетът на създателя й остави следи в цяло поколение археолози.“ – Г.Китов, Д.Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, ИК “Авалон”, 2002, с. 47-48.

Едни от най-върлите ми противници са явно хора, които извършват разкопки в Плиска, или пишат за разкопките в старата ни столица. Преди време, въз основа на сведения от работи на Георги Сотиров и др. представих работа, в която изказах твърдение, че началото на строежите на Плиска и Преслав е положено през IV век – по времето на Константин Велики...и бомбата избухна.

Явно почувствали се компрометирани, определени специалисти мобилизираха тролове, които да ме нападат и клеветят. Някои използваха студенти, а имаше такива, които впрегнаха и съпругите си –  срамно деяние нямащо нищо общо с науката. Един учен трябва да защитава тезите си открито и възпитано, не с псувни, подигравки, клевети и заплахи.

Нека видим какви са моите аргументи за предложената ранна датировка на строежите на Плиска и Преслав. Аз се уповавам на факти, не пренебрегвам нищо, не унищожавам нищо, не заплашвам никого:

1.В работи на стари автори (Scriptor Incertus,  а и Г.Кодин), като вдъхновител на строежите на Плиска и Преслав е посочен конкретно живелият през IV век Константин Велики.



2.Посочени са конкретно и хората от римската администрация, които са служели на Константин Велики по време на строежите, това са Салустий и Урбикий.

3.По време на късната Античност, авторът Прокопий Цезарийски (цит.Lempriere) споменава за тракийско селище PLYSENUM, PLYSENON.  



4.Посочена е точната сума отделена за строежите – 600 златни кентинария, като разбира се това огромно количество пари е използвано и за създаването, доукрепването на два други града – Констанция и Дуросторум.

5.По времето на Константин Велики, на територията на Добруджа има строежи с едри квадри, като тези използвани при издигането на Плиска, това се знае добре от археолозите ни.

6.Розовият (червеният) хоросан използван при строежине на Плиска е познат по времето на Константин Велики.

7.Хипокостът – методът на отопление с топъл въздух, е познат по времето на Константин Велики и е използван при строежите на Плиска.

8.Срещащият се в Плиска опус микстум – смесен градеж с квадри и тухли, е метод, който е широко използван по времето на Константин Велики.

9.Петоъгълните кули на Плиска не са средновековно нововъведение, а съществуват още по времето на късната Античност, такива има и в укрепителната система на Константинопол.

10.Край южната порта на Плиска е намерен масивен релеф на Тракийския Конник. Поради това, че по релефа няма хоросан, археологът Атанас Милчев заключава, че не се касае за сполия, но не посмява за спекулира относно функцията на монументалното изображение на Хероса при портата на Плиска.

11.Името Плиска има паралел в древнобалканската хидронимия – наванието на река Плистос.

12.На съставената през IV век карта на Св.Йероним, областта Мизия, в която се намира Плиска, е наречена България. Самите мизи биват отъждествявани с българите от голям брой автори, а името на княз Аспарух е сродно на епитет на Тракийския Коник – Ут- Аспиос.

14.Земното укрепление на Плиска – вал и ров, не е нововъведение от Средновековието, а се явава типично защитно съоръжение на северните траки и то от времето предхождащо идването на римляните.

15.Сред строителните материали на Плиска има тухли с надпис Дулес/DULES, като Ст. Михайлов заключава, че това е име на тракийски собственик на тухларна от близкия регион. Самото име Дулес е вариант на старобългарското родово име Дуло. Намерени са и други антични материали, които макар и малко на брой, показват, че по време на Античността, територията на Плиска не е била пустош.

16.На първия старобългарски епиграфски паметник, на който е споменато името Плиска, селището е наречено κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан",castra. Дали пък дедите ни не са знаели, че строежът е започнат още по време на римската окупация на земите ни? Защо иначе е било нужно, а и възможно да употребят в надписа такъв архаичен термин като κάνπον?

17.Простолюдието обитаващо Плиска е живяло в землянки и полуземлянки, това се знае от нашите археолози. Още в началото на ХХ век, Никола Йонков Владикин съобщава, че част от тракийското население също живее в землянки и полуземлянки, и то не къде да е, а в Добруджа, т.е. не може да се говори за поява на нов тип жилище в земите на Добружда по време на Средновековието.

18.Докато равносредновековната Плиска е площ 21,8 км², то Константинопол е с площ 14,7 км². Няма логика, бягащият от хазарите Аспарух, или воюващият с римляни (византийци) и араби Тервел да са разполагали с изобилието на средства и времето да изградят селище, което е по-голямо от столицата на Римската Империя. По-логично е да се приеме, че основните строежи са започнати по времето на Константин Велики, който използва богататa имперска хазна, за да финансира строежите на Плиска и Преслав с 600 златни кентинария.

19. Църковните сгради на Преслав също представят доказателства, че строежите на селището са започнали по време на Късната Античност. Става дума за добре познатата ротонда, или Кръглата църква. Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев представят работа, в която разглеждат архитектурните особености на ротондата.
Правейки сравнения със сгради от Античността и уповавайки се на различни източници, изследователите смятат, че е нужна сериозна предатировка на строежа на ротондата – над половин хилядолетие по-рано от приетото до този момент. Като дата се предлага 324-330 година – времето на властването на Константин Велики.

20. По стените на Плиска има изсечени рунически знаци, но особената писменост на старите българи не е изобретена в Средна Азия. Ипсилонът с хасти IYI, свастиката, кръга, кръста, а също и кръга с вписан кръст ce срещат сред руните на старите българи Учени като Людмила Дончев-Петкова не отричат древният характер на тези символи.   Цитирайки J.Déchelette, H.Schliemann, В.П. Даркевич, Hoernes-Menghin и др., българската изледователка уточнява, че особените знаци са познати както на Балканите, така също в Египет, Вавилон, Троя, споменава и за връзката на тези предмети със слънцето. За двойната брадва - лабриса, Дончев-Петкова пояснява, че е познат добре в крито-микенската епоха и бива смятан за символ на бога на небето и мълнията. Лабрисът прочее е често срещан символ по тракийските монети.

21.He на последно място трябва да се спомене това, че в миналото различни учени са се изказвали в полза на ранните, късноантични строежи на Плиска: “Все пакъ не е изключена възможностьта Плиска да е била нѣкаква малка станция на римския пѫть или, както сѫ предполагали Борманъ и Иречекъ[2] римски лагеръ, който отъ Испериха е билъ преустроенъ въ столиченъ градъ.”  - В. Бешевлиевъ, Плиска въ географски карти отъ 17 в. и 18 в. Македонски Прегледъ, Година XII, книга 3, София, 1940;


Както се уверяваме - доста голям е броят на аргументите в полза на това, че Плиска и Преслав са строени от българи, които по време на Античността са наричани мизи, траки и са финансирани от техния сънародник император Константин Велики.

Нека хвърлим поглед и към “аргументите” на специалистите ни, които хем изкарват старите българи азиатци по произход, хем твърдят, че Плиска и Преслав са градени през Средновековието – векове след времето на Константин Велики:

1.Един от “аргументите” е, че няма споменаване на първата ни столица по времето на Античността. Както видяхме обаче, в нецензурираната книга на Прокопий Цезарийски е налице тракийско селище с име Плисенум. Освен това, нека не забравяме и това, че на западноевропейските карти Плиска се появава едва през XVII век. Нима това означава, че градът не е съществувал по-рано?

2.Друг “аргумент” е липсата на римски път до Плиска. Нека видим какво казва по този въпрос Васил Аврамов, който цитирайки Карел Шкорпил и др. споделя следното: “Bъ Абобската и Преславската равнини от древнитѣ пѫтища не сѫ запазени почти никакви следи, казва той...Споредъ съобщението на бившия инжинеръ на Шуменски окрѫгъ, г.Вайсъ, при постройката на новото шосе Шуменъ – Нови Пазаръ, на възвишението, разположено на изтокъ от с.Бузанлъкъ, сѫ намерѣни остатъци от древни основи и калдаръменъ пѫтъ. На югъ от с. Абоба, на спусъка на реката Канара-дере, въ едно вдлъбнато мѣсто, може да се забележат следи от стария пътъ.” 

За това, че до Плиска е стигал римски път се изказва положително и Владимир Кецкаров. В работа засягаща военното дело в Тракия, този наш офицер представя доста интересни данни. Подлагайки на анализ системата на съобщения в Римска Тракия, г-н  Кецкаров поднася сведения за път свързващ Никополис с Марцианопол, като в трасето е включена и Плиска.

3.Трети “аргумент” срещу изграждането на Плиска от траки е постулатът, че не е имало достатъчно тракийски майстори. И в този случай се касае за непроверено и несериозно твърдение. Анастасий Библиотекар разказва за строителните дейности на император Константин V и уточнява, че от Гърция и островите този владетел набавил петстотин тухлари, а от Тракия – пет хиляди майстори и двеста керемидчии – LIBI, II, 1960, c.261.


Не зная как тряба да характеризирам твърдението на нашите учени, че строителната традиция в Тракия е загубена, при наличието на сведения, че Тракия е в състояние да даде десет пъти повече майстори от Гърция. 

4.За сериозен “аргумент” против започването на строежите на Плиска по време на Античността се дава твърдението, че апсидата (полукръгла издатина на сграда) е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство било много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия. Твърдението е далеч от истината защото в работа засягаща римската архитектура от Късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от Късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.MulvinLate Antiquity Villa PlanTheBalkan-Danubian RegionRecent Research on the Late Antique CountrysideLate Antiquity Archaeology vol.2, edW.BowdenLLavan,C.Machado BrillLeiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

5. Проф. Ваклинов споменава, че храмът в Плиска напомня на класически древноелински храм, но веднага възразява, че поради липсата на минимални археологически и исторически аргументи, а и поради огромния хиатус, аналогия със светилищата от Античността е несъстоятелна (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112).

Нашият учен смята, че: “Погледнат от строго архитектурна гледна точка, този храм (в Плиска) има най-близки аналогии в ирански храмове на огъня, при това не само от епохата на Сасанидите, което намалява хронологическата дистанция между тях, но и от епохата на партите – началото на новата ера.” (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112-114).

Напълно възможно е проф. Ваклинов да не е знаел, че определени тракийски светилища са с правоъгълен и квадватен план. Тракийският храм от могила Хоризонт, открит от археолога Георги Китов е с ясен правоъгълен план. С правоъгълен план е и храмът на Великите богове в Севтополис (М.Чичикова, Царският квартал в Севтополис –Basileia, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2009, c.45). Такъв е и планът на тракийското светилище при село Виден (Б.Димитрова, Религиозни вярвания и погребални практики на траките през римската епоха в казанлъшката котловина, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2011, с.241).


Както се уверявате – аз не правя голословни твърдения. За това, което казвам – представям факти. Това, че тези факти изобличават определени индивиди и показват, че въпросните индивиди са посредствени учени не е моя вина. 

Аз не водя война с науката, а само с тези хорица, които позорят науката – с тези, които лансират заблуди и за кариерата са готови на всичко.

Ако пишех глупости, нямаше да ме нападат и клеветят. Пишещият глупости е удобен, а казващият неудобни истини е мразен. Това, че ме мразят посредствени хорица не ме притеснява изобщо, щях да се притеснявам ако те ме подкрепяха.