ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Времето е в състояние да промени много неща. Без съмнение едно от тях е езика. Колкото и консервативна да е една реч тя не може да остане същата вечно. Това е невъзможно. Представителите на един народ общуват не само със сънародници, но и с чужденци. Посредством търговията, в дадена област проникват непознати продукти с екзотични имена. Налагането на нова религия също води до сериозни промени на словесното богатство.

За няколко века определен език може да претърпи сериозно развитие. А след едно, или две хилядолетия промените може да са така сериозни, че младото поколение да не е в състояние да разбере езика на прадедите си без специална подготовка. Като пример може да се посочи английския. За около 1000 години той е изгубил около 85% от изконните си думи (V.Stevenson).

Малцина са тези, които биха разпознали в староанглийската фраза Ik eom - I am- аз cъм, а в hie sindon – they are- те са. Дори родените и израснали в Лондон биха схванали само дума-две от следният израз: Þa læg þær an micel ea up in þæt land – Then a great river extended there into that land- Toгава (по това време) голяма река се простираше (течеше) в тази земя.

Съвсем естествено е, че и езикът на нашите предци ще съдържа думи и изрази, които днес имат особено звучене. Старобългарските потьпѣга, тачай, нута, ныръ, бридъкъ ... отговарят на съвременните – разведена жена, по-лош, добитък, кула, остър. Старобългарският израз – О одежди чъто сен печете? се превежда като – Защо се грижите за облеклото? Колкото и странно да звучат тези думи и изрази, те са си наши.

Разбира се не всичко се променя. Запазват се не само основни думи, но и граматически особености. Лингвистите знаят това много добре. Дали е с умисъл, или не, не зная, но в сравнителните тракийски речници, някои изследователи често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание),  видето – видетъ  (видя, виждам) ...

Нито латински, нито гръцки, или който и да е било друг език  няма толкова много общи думи с тракийския както българския, но определени учени не акцентуват на тази изключително важна подробност.

Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано  сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определенатракийска диалекна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.

Преди около столетие видният наш учен Цани  Гинчев представи теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм..." http://ziezi.net/ginchev.html

Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство. Тук трябва да се спомене откритието на К. Влахов, който установи, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността. Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид (в древният тракийски е имало падежи, както и в древния арийски). Напълно естествено е, че официалният език на Тракия след VII-ми век ще е точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т.е същинският тракийски...езикът, който говорим и днес в развита форма.#

Нека обърнем внимание на някои особености на езикът на Орфей:

I. ПАДЕЖИ.

1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Милене! 

2. Окончание за дателен падеж ед. ч. в тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.

3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ , срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.

4.Окончанието в родителен падеж е ОУ(У)  също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...

 II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ

1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ

2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ.

3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.

4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ*

5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.

6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.

7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.

8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.

*Кос е древният вариант на кой, тъй както латинското quis -куис е древният вариант на италианското въпросително местоимение chi -ки-кой.

III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.

1.Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...) е определена от  В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думи като воленте, осленте, козленте.

Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани преди хилядолетия от нашите деди траките.

2. Тракийската умалителна наставка КА (в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като белка, писалка, девойка.  

3. Тракийската умалителна наставка  Е (в Дорзе ) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н.  

4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ ( в Кабец) е  типична за езика ни – творец, светец, певец...

5.Типичното за езика ни окончание -ЩА  ( в пътища, свлачища, селища ) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.

6. Българската умалителна частица ЦА ( в девица, столица, певица ) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.

6. Тракийската наставка в лични имена ЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските лични имена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.

7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.

8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО (в Пурмерул, гагула, Кетрил, Скорило ) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула, ИЛ в Момчил, ЛО в Скорило.

9. Тракийската представка З/С отговаря на българската СЪ-от.

10. Окончанието за прилагателни от женски род - А , НА ( Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна ( църна).

11.Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.

12.Окончание  за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.

13. Окончанието СК ( Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ,  браньнскъ, женьскъ...

МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО

Установени са три форми на множествено число в тракийския език.

1.При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.

2.Другата форма е с (Т)А, срещаме я в ДРУВЕ(Т)А – дървета.

3.В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье (листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.

Както виждаме и трите форми, без изключение са типични за българския език.

 ДИАЛЕКТНИ ОСОБЕНОСТИ

В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза В. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в античността ( в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις )...

В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.

Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.

Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци...а  нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Поради това  името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибар и украинския Ибр. Това е и причината името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса, а и имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам (основи на селище) и украинския глагол корпати –копая...

От тези особености не можем да заключим, че хървати и украинци са траки. Родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес. Важно е да се отбележи обаче, че винаги трябва да се прави разлика между роднинство и идентичност...

Ето, няма нищо сложно нали? Hие българите говорим развита форма на същият език, който е звучал между Карпатите и Бяло море още преди девет хиляди години. Не сме идвали от никъде, напротив, изпратили сме свои хора на три континента. Те от своя страна са повлияли десетки народи. 

                                  http://hellogiggles.com/wp-content/uploads/2011/10/orpheus.jpg

За някои това може да звучи като фантастика, но е самата истина, която бавно, но упорито си пробива път. Това, че повечето от нас не я знаят се дължи на редица причини. Водени от политически причини, векове наред безсъвестни личности са фалшифицирали историята в своя полза, за съжаление това продължава и днес.

Както римляните са противопоставяли дедите ни срещу техните роднини, така и в ново време изкуствено се насажда вражда между близки хора. За да се измъкнем от порочния кръг е нужно да сме със спокойно и чисто съзнание, а това е възможно само, ако сърцата ни са свободни от негативни емоции. За това – нека обърнем гръб на злото и да се върнем при корените си. Да бъдем българи!

Пояснения:

* В старобългарския език срещаме следните падежи:

1.Именителен

2.Дателен

3.Звателен

4.Винителен

5.Творителен

6.Родителен

7.Местен

** Дори и днес процесът на изпадане на падежите в езика ни не е завършил. Звателен падеж се употребява масово, а в родопските диалекти има останки на дателен и местен падеж ( С.Стойков, Българска Диалектология, стр.131-132, стр.135, )

Ето и свидетелството на К. Влахов за изпадането на падежите в тракийския език – “Засвидетелстваните у Аристофан тракийски фонетични и морфологични закономерности потвърждават по друг път и са безспорно доказателство за преминаването на имената от една в друга основа, че процесът на разпадане на тракийската склонителна система е бил в напреднал стадий...и, че характерното за тракийският език е било безпадежната флексия на тракийската лексика, или по-кратко казано - още по онова време тракийският език е бил в напреднал стадий на преминаване от синтетичен към аналитичен строй”.

ПРАБЪЛГАРСКИ ЕТНИЧЕСКИ СУБСТРАТ ?

Според официалната историография старите българи са късни пришълци на Балканите. Смята се, че хората на Аспарух се се смесили със "славянски" племена и  са изгубили езика и културата си, за изумително кратко време. Вярва се също, че са останали съвсем малко белези от най-древния облик на народът дал име на държавата ни. Тези останки се наричат от специалистите етнически субстрат.

Редица автори са писали за прабългарския етнически субстрат. Един от тях е Н. Колев (Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987). Той е създал интересна творба и за  информацията, с която е разполагал навремето е свършил работата си добре. Все пак ние правим заключенията си въз основа на данните, с които разполагаме. 

За съжаление през 80-те години на ХХ-ти век у нас не бяха известни доста неща. Тогава се смяташе, че ние сме роднини на чувашите, това е народ живеещ в Русия и говорещ тюрко-алтайски език. Съвременни генетични изследвания обаче показват пределно ясно, че българи и чуваши нямат абсолютно нищо общо. Оказва се даже, че чувашите не са тюрки по произход, а са роднини на грузинци, финландци, франзуци, австрийци. Българското влияние върху чувашите е по-скоро културно.

http://muse.jhu.edu/journals/human_biology/summary/v075/75.3arnaiz_villena.html

http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes

Н. Колев посочва като  прабългарско наследство в традиционната българска култураостригването на дете с оставяне на три кичура коса ( практикувано при чувашите). Това в никакъв случай не е обичай на тюрко-алтайски народ защото е нещо типично за траки ( мизи) и пелазги още през второ хил.пр. Христа. На минойски фрески от остров Тера могат да се видят момчета с остригана глава и оставени кичури коса. С абсолютно същата прическа са изобразени на стените на Луксор хетските съюзници мизите.

                                         http://www.minoanatlantis.com/pix/Minoan_Fisherman_Fresco_Art_650px.jpg

Колев споменава за тотемизма при старите българи, т.е. даването на хора имена на животни. Да, възможно е, но това присъства и при траките, името на одриския цар Орол е свързано с птицата орел.  Езиковедите Вл. Георгиев и К.Влахов съобщават за тракийски имена като Зайкус (от заек) и Козис (от коза). Обърнете внимание на важната подробност, че орел, заек и коза принадлежат на българския основен речников запас, а произхода им е тракийски.

Като прабългарско наследство е посочено също жертването на кон и куче. Това си ечист тракийски обичай, който е практикуван навсякъде из Тракия, като понякога кучето е заменяно с вълк (Al.Fol, V.Fol.K.Porozhanov, K.Porozhanov).

Нашия етнолог определя забраждането на омъжената жена като останка от прабългарското културно наследство. Отново трябва да се добави, че този обичай съществува и при траките, може да се види често на погребалните им паметници.

  

Според Колев старите българи са почитали вълците ( явно са ги смятали за свещени животни). Знаем обаче за едно силно тракийско племе, чието название има значениевълци. Става дума за даките, езиковедите (В. Георгиев и др.) смятат, че даки идва от давос, даос – вълк, а самата дума давос отговаря на нашата давя, душа (както правят вълците).

Като общ етнически белег между българи и чуваши Колев посочва престилките в женската носия. Тук е редно да се поясни, че престилки като българските са имали и пеласгийските жени, това може да се види от минойските фрески и статуетки. Самата българска женска носия не се е различава много от древната тракийска женска носия (според Д.Агре и Г.Китов). Най-широко разространената българска мъжка носия пък е идентична с тази на даките и техните роднини гетите...

Виждаме, че поради липсата на достатъчно информация Н.Колев, макар и да е работил съвестно е допуснал грешки. Твърде голяма част от така наречения прабългарски етнически субстрат се оказва тракийско наследство. Колев сам посочва редица тракийски елементи в нашата култура. Ето какво споделя нашия етнолог:

Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

-        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

-        вършитбата с диканя,

-        култивирането на лозята и направата на вино,

-        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

-        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

-        грънчарското колело;

-        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

-        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

-        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

-        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

-        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

-        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

-        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

-        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

http://www.kroraina.com/knigi/nk_etno/nk_3.htm

Добавяйки към тези тракийски елементи и споменатите по-горе става пределно ясно, че не може да се говори за прабългарски етнически субстрат по простата причина, че обичаите на старите българи показват местния произход на нашия народ, т.е.културата на старите българи е тракийска по характер. Като потвърждение на това могат да се посочат още известно количество данни.

Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги.... Това е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

Ксенофонт е бил добре запознат с тракийските обичаи защото прекарва извество време в резиденциите на тракийските владетели. Гръцкия автор прави интересно описание на банкета на Сефт. Тракийският цар бил този, който разпределял храната, сам отделял за благородниците си хляб и месо.

Явно този обичай е причина за термина хранени хора, който се споменава в старобългарските надписи. В пряк и преносен смисъл владетелят е хранел своите подчинени.

Описвайки бита на дедите ни автори като Фехер и Бешевлиев споменават свидетелствата на старите автори, които твърдят, че старите българи вземали кобили по време на военните си походи и ползвали млякото им за храна. Това е помагало на предците ни да се придвижват бързо и да не са зависими от бавните обози. 

За съжаление нито Фехер, нито Бешевлиев не съобщават, че пиенето на кобилешко мляко е типично и за траките. От преданието за благородната тракийка Харпалика научаваме, че тя била кърмена с кобилешко мляко, баща й я научил да пие направо от вимето на кобилата (Г.Батаклиев, Антична Митология-Харпалика).

Пишейки за траките Херодот споменава, че техните жени увивали жертвените дарове в пшеничена слама и така ги поднасяли на боговете. Краеведът Енчо Донев споменава за абсолютно същият обичай практикуван в Пловдивска област поне до петдесетте години на двадесети век. Безспорно тракийската традиция е възникнала още във времето на Неолита, а продължението й при нас след 7000 години е ярко доказателство за местният ни произход.

Отново бащата на историята ни дава сведения за друг тракийски обичай, а именно за това как гетите запращали стрели в небесата по време на буря. Запращане на огнени стрели (явно символизиращи светкавици) в облаците се практикува и от българите на Сирни Заговезни. В този случай се наблюдава интересен синтез на езическия и християнски празник, което между другото не е изключение у нас.

Ксенофонт дава и други свидтелства за тракийските обреди. Той споделя за това как бойците на одрисите изливали вино на гробовете на своите загинали другари. Поливането на гроба с вино се е практикувало от българските хайдути, този особен ритуал  е жив и днес във всички краища на България.

Учените ни знаят, че старите българи са правели чаша от черепа на повален враг, който е сторил много злини на народа ни. Почти всеки един от нас е чувал за съдбата на жестокия император Никифор Геник. Той напада държавата ни, опожарява Плиска и подлага мирното население на страшен терор въпреки предложението за мир от княз Крум. Разгневени от зверското държание на нашественика, българите се мобилизират и унищожават имперската войска в битката при Върбишкия проход. Никифор е обезглавен, от главата му е направена чаша, с която Крум е черпел славянските вождове.

Това, което учените ни не допълват е, че абсюлютно същият обичай съществува при траките. За това пише Луций Флор в работата си Тракийската Война - B.Thr.III.4 - After the Macedonians (heaven save the mark) the Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled and, not content with making incursions merely into the neighbouring provinces of Thessaly and Dalmatia, penetrated as far as the Adriatic; checked by the boundary which it formed, since nature apparently stayed their advance, they hurled their weapons against the very waters. 2 Throughout the period of their advance they left no cruelty untried, as they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Както се уверяваме това, което в миналото е представяно като прабългарски етнически субстрат е всъщност древна тракийска традиция, на която ние българите сме носители. За съжаление тези данни не бяха известни на широката публика и по този начин ние бяхме принудени да приемем на доверие тезата, че старите българи са пришълци на Балканите. Виждаме обаче, че направи ли се проверка истината излиза на повърхността.

Нека кажем нещо и за славянския етнически субстрат, той също e мит. 

Учените знаят прекрасно, че историческите славяни споменати от Прокопий, Симоката и др. не са деди на поляци, руснаци, словени и т.н., а са основен компонент на българския етнос. Теофилакт Симоката обяснява пределно ясно, че славяни е само новото име на гетите. 

Те са древен тракийски народ, близко сроден на племето мизи, познати и като българи. През VII-ми век се стига до обединяване на гети, наречени още славяни и мизи наречени още българи. Понеже гетите-славяни са били най-известните, то с течение на времето, тяхното име се налага над всички хора говорещи сродни езици*. 

Тъй като траките са били роднини на илири ( дедите на словени, словаци, хървати и др.) а също и на скити (предци на украинци, руси и др.) то е напълно естенствено, че нашия език, който е развит тракийски ще има много общи неща с езиците на словени, словаци, украинци и т.н. Не разбирам какво чудно може да има в това? 

Eто и друг пример – норвежци, датчани, шведи и др. са германи, езикът им принадлежи към германската езикова група, но това не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал с викинги (които са де факто германи), нали? В никакъв случай не трябва да се смесват названията на исторически народи с езиковедските термини!

Когато всички данни бъдат показани се оформя една интересна картина. Оказва се, че ние българите не сме амалгама от три напълно различни етнически групи, а сме наследници на един единствен народ- траките. 

За родството на траките с други народи като илири (венети)и скити (предци на словени, словаци, украинци) се мълчи упорито, иначе не биха могли да ни заблуждават, че – ето виждате ли, понеже българския език е сроден на украински, словенски и т.н. то той не може да бъде тракийски. 

На тази манипулация й мина времето, днес дори един любител може да направи проверка и да установи, че древните траки, илири и скити имат общи корени и макар да са се разделили още в най-дълбока древност, то езиците на техните наследници все още показват смайваща прилика (по-долу е дадена сравнителна таблица).

Историята на България ще се пренапише, това е неизбежно. Съпротивата на определена група личности ще е голяма, но рано, или късно ще стане невъзможно истината да се укрива. Истината, че ние сме потомци на древен народ, на когото Европа дължи много. 

Не приказките на Платон и статуите на Праксител доведоха до подем на цивилизацията, а тръгналите от нашите земи организирано земеделие, скотовъдство и не на последно място обработка на металите, без които народите щяха да тънат хилядолетия в мрак. 

В Тракия бе родена първата хуманна доктрина, разпространена от Орфей и Залмоксис. Дедите ни бяха първите, които бяха наречени народ най-праведен и справедлив...Ю. Венелин назова нас българите учители, образователи и наставници на Русия...Едва ли е знаел колко скромно се е изразил, деянията на дедите ни започват хилядолетия преди разпространяването на кирилическата писменост от нашите предци...Още малко и всичко ще си дойде на мястото. До тогава нека се държим както подобава на истински българи.

Използвана литература и пояснения:

1.Н. Колев (Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;
2.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;
3.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;
4.В.Бешевлиев, Първобългарите - История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6. Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

7. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

* Словените са потомци на илирите, или по-точно на венетите (вендите). Генетическите изслeдвания показаха, че в мнозинството си днeшните словени са потомци на древното илирийско племе венети. Ще допълня, че в далечното минало Словения е наричана земя на венети (Venetia, Windische Mark, marca Vindica, termini Venetorum) 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e1/Tabula_Ducatus_Carnioliae%2C_Vindorum_Marchiae_et_Histriae.jpg

Много усилия бяха хвърлени, за се посее заблуждението, че илирите не са роднини на траките. Сравним ли обаче словенски с българския и по-старата му форма тракийския веднага става ясно каква е истината.

БЪЛГАРСКИ –ТРАКИЙСКИ-СЛОВЕНСКИ

АЗ                      -АЗ                      -ЯЗ

ОКО                  -АК                     -ОКО

БАРА(река)     -БАРА                -БАРА

БИСТЪР          -БИСТР             -БИСТЕР

БОГ                   - БАГАЙОС      -БАГА (Цркл.диал.)

БРОД                 -БУРД                -БРОД

БРЕЗА               -БЕРЗА              -БРЕЗА

БЯЛ                   -БАЛИОС          -БЕЛ

БРЯГ, БРЕГ     -БРЕГ                 -БРЕГ

ВЬСЪ(село)      -ВИСА                -ВАС

ВИР                    -ВИР                   -ВИР

ВОДА                 -ВОДА               -ВОДА

ВОЛ                   -ВОЛИНТ          -ВОЛ

БЪРЗ                  -БРУЗ                 -БРЪЗ

ГОРА                 -ГАРА                -ГОРА

ДЕБРИ              -ДЕБРЕ              -ДЕБРИ

ДЕВА                 -ДЕВА                -ДЕВА
ДЕЕН                 -ДЕИН               -ДЕЯВЕН

ДОМ                  -ДАМА               -ДОМ

ДЪРЗЪК            -ДАРЗ                 -ДРЪЗЕК
ЗАЕК                 -ЗАИК                -ЗАЕЦ

ЗЛАТЕН           -ЗАЛТА               -ЗЛАТЕН

ЗЕМЯ                 -ЗЕМЛА             -ЗЕМЛЯ

ЗВЯР                  -ЗЕР                    -ЗВЕР

ЗМИЯ                -ЗУМ                  -ЗМИЯ

КАЛ                   -КАЛ                   -КАЛ
КОЗА                 -КОЗА                 -КОЗА

КОН                   -КОН                   -КОН

КОПА                -КАПА                -КОПА

ЛИСТИ             -ЛИСТЕ             -ЛИСТИ
ОРЕЛ                -ОРОЛ                -ОРЕЛ

ПЯНА                -ПАНА                -ПЕНА

ПИЕНЕ             -ПИНОН             -ПИЯЦА

СКОРО             -СКОР                 -СКОРАЙ

СВЕТЯ              -СВИТ                 -СВЕТИТИ
СУХ                   -СУУ                   -СУХ

ТРОША             -ТРАУС              -ТРОШИТИ

ТЪМА                -ТИМА               -ТЕМА

ВАСИЛЕВС – ГРЪЦКА, ИЛИ ТРАКИЙСКА ТИТЛА ЗА ВЛАДЕТЕЛ?

За любителите на историческите филми би било трудно да приемат, че василевс не е гръцка титла. Все пак в толкова кино творби владетелите на нашите южни съседи са наречени точно така. Употребата на една титла обаче и произхода й са две съвсем различни неща. Ето ние имаме думата адмирал, но тя не е наша. Колкото и странно да звучи тя е арабска по произход, а у нас е навлязла чрез френско посредничество. Адмирал идва от амир ал бахр – господар на морето...Макар времето, а и особеностите на другите езици да са променили много, специалистите са в състояние да установят истинския произход на една дума. От голяма помощ са и историческите сведения, данните от древни находки и т.н.

Да видим какво знаем за титлата ВАСИЛЕВС. Макар повечето хора да я считат за гръцка тя няма абсолютно никакво обяснение на гръцки език. Това означава, че нашите южни съседи са я заели в далечното минало от друг народ. Кой може да е този народ, който да е притежавал тази титла? От Херодот, Страбон, Плиний и др. знаем, че в древността земите на Гърция са били населени с пелазги и траки ( последните най-вече около Атика, където е царувал Терей). Величествените крепости на Атина, Микена, Тилисос и др. са издигнати  не от гърци, а от траки и пелазги...

Това обяснява защо първо на тракийски монети от 5-ти век преди Христа се среща титлата ВАСИЛЕВС. Фактите показват, че траките имат тази титла и я употребяват много преди гърците. На монета на племето едони срещаме надпис – ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ  

            

             http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

                  http://www.snible.org/coins/hn/figs/fig119.jpg

Важна подробност е това, че тракийското лично име  Гета се среща в Линеар Б документи ( 14-ти век преди Христа). В надписи от същия характер и период срещаме за първи път и титлата ВАСИЛЕВС имаща древна форма -КА-СИ-РЕ-У,  БАСИРЕУ. И двете нямат никакъв смисъл на гръцки. Да не забравяме важната подробност, че с по-стари Линеар А знаци са документирани чисто тракийски имена като Арей, Диза, Реза, Питак. Личното име Питак е от огромна важност защото то е име на силен тракийски цар и то не на кое да е тракийско племе, а това на едоните, употребяващи титлата ВАСИЛЕВС доста по-рано от гърците.

Тези, а и други данни дават повод на А.Я.Ван Виндекенс да каже, че със сигурносттитлата ВАСИЛЕВС  е от тракийски произход -BASILEUS, qui aurait le sense se -homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO-PHRYGIEN (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76;)

Ван Виндекенс смята, че значението на титлата е сияен, светъл, или силен. В действителност корена БАС ( първоначално титлата е била произнасяна басиреу) отговаря на санкритските думи баса –светлина, басура –сияние, басира –блясък.ВАСИЛЕВС, БАСИРЕУ има значение светлост, сиятелство.

Тракийския бог Дионис не е наречен БАСАРЕЙ поради това, че служителките му носели мантии от лисича кожа, това е заблуда. Дионис е наречен БАСАРЕЙ защото е считан за върховен бог, отъждествяван е със слънцето - Сабазий, т.е. титлата БАСАРЕЙ имаща значение светлост, сиятелство е била напълно основателна.

Има и друго тракийско божество, чието име съдържа частицата БАС-светлина. Това е КАРА БАСМОС – каращия светлината (носещият светлината). Едно от древните арийски имена на слънцето притежава същата семантика – ДИНА КАРА означава каращия, докарващия деня, светлината.

Виждаме, че думата ВАСИЛЕВС имаща по-древен вариант БАСАРЕЙ е обяснима на тракийски, а и за първи път на монети се употребява за тракийски царе. В по-късни времена гърците са заели тази титла, която поради древността си е била вече на отмиране при траките, но поради това, че е давала престиж нашите южни съседи са я приели като своя.

Редно е да се обясни какво е значението на ВАСИЛЕВС-БАСАРЕЙ  на български език. Етимологията може да се изведе от няколко думи:

-БЪСКАМ – диал.глагол със значение светя, блестя;

-БИСТЪР – т.е. светъл, сияен;

Трябва да добавя, че БИСЕР – светъл, сияен предмет също дава обяснение, но учените ни побързаха да потърсят обяснение на тази дума с арабската буср-зърно...( то зърна много, но не всяко е сияйно като бисера :)))  

Истината е че, ВАСИЛЕВС  е чисто тракийска титла, чието значение намираме с българските думи бъскам, бистър, бисер. Световно известният езиковед Ван Виндекенс твърди, че ВАСИЛЕВС  е със сигурност тракийска дума, а за първи път на монети тази титла се среща при племето едони-ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ.

Това са фактите, за мнозина те са неудобни, но това е съдбата – лъжеш ли, един ден товарът на измамите ще се стовари на главата ти. Нашата история бе ужасно изкривена и изопачена, а ние безкрайно ощетени. Други се накичиха със славата и деянията на дедите ни, но Бог вижда. Наближава деня, в който истината за нас българите ще излезе на бял свят и заслужена гордост ще изпълва гърдите ни.