НОВА КНИГА НА ПРОФ. ЧИЛИНГИРОВ

Харесвам много една забележителна мисъл на Джим Рон. Тя гласи – “Poor people have big TV's. Rich people have big libraries “ – “Бедните хора имат голям телевизор, богатите притежават голяма библиотека“... Наистина е така, книгите са богатство и то такова, което може да се завещае на внуци и правнуци.

Едно стойностно четиво e в състояние да промени живота ни, да ни насочи в правилната посока. Не случайно различни тирани, през различни епохи са забранявали определени книги. Правели са това защото са знаели добре, че знанието е оръжие. Лесно се управляват неуки и простовати хора. Будните не обичат веригите и подтисничеството. Докато свят светува ще е така и слава Богу!

Най-добрите между будните са тези, които пишат книги. Мисля, че не е никак пресилено да нарека проф.д-р Асен Чилингиров един от будителите на новото време. Той продължи това, което започна проф. Ганчо Ценов. В работите на Чилингиров, българския читател намери неща, за които дори не бе посмявал да мечтае. Работите на този истински българин запалиха искра в душата на много българи.

Наскоро проф. Чилингиров публикува творбата си “Софийската Света София и Нейните Изследвания”. Тази работа не само бе богата на нови и ценни факти, но и бе написана на разбираем за всеки език – нещо, което се отдава на малцина автори, най-вече, ако темата е научна.

От днес българският читател може да се запознае с още една книга на проф. Чилингиров  “Охридската Света София и нейната датировка”. Жадните за истината ще научат отново непознати факти за миналото на народа ни. Ще научат важни подробности, които са пазени в тайна от нас. Имам честта да ви представя уводът на най-новата творба на проф. Чилингиров. Приятно четене!

                                                             

                                                                                  ПРЕДГОВОР

Настоящата монография е посветена на един забележителен паметник на българското средновековно изкуство – архитектура и живопис. И същевременно един от най-оспорваните в науката. За него е възприето почти повсеместно и безпрекословно становището, че е произведение на византийската столична архитектура на ХІ век, а стенописната му украса – изпълнена от цариградската художествена школа, като представлява нейното най-забележително достижение, стигнало до нас. И че тя отразява най-точно християнската православна естетика, като отговаря напълно на принципите на православното богословие, изразени също и в патроната на църквата – патроната на Света София, Божествената Мъдрост, установен от Юстиниан Велики, като символ и олицетворение на православното християнство. Основното изследване на архитектурата и стенописите на църквата, което съставя темата и съдържанието на монографията, ще покаже, че нито едно от тези твърдения на историците на средновековното изкуство не отговаря на действителното положение. Макар и още първите нейни изследователи от края на ХІХ и началото на ХХ век да забелязват и отбелязват в изследванията си следите от много отделни етапи на строителството, неотговарящи нито на плана, нито на зидарията у останалите византийски църкви от Х и ХІ век, едва публикуваните само преди едно и половина десетилетие резултати от изследванията на македонския архитект Борис Чипан, завеждал строителните работи при възстановяването на църквата през 1950-те години, позволяват да се добие известна представа за сложната история на църквата – но и за нейната предистория, стигаща до първите векове на християнството. Някои от тези изследвания – сондажи при основите на сградата – са направени още в началото на 1950-те години, но са укрити от сръбските историци и реставратори. Намерени 40 години по-късно и допълнени с други сондажи от арх. Чипан, те показват, че сегашната църква е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VІ век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век и основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. Като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика. А моите изследвания върху строителната субстанция на църквата установяват, че в края на 1030-те години тази църква е била отчасти разрушена, без нейното олтарно пространство, а малко след това наосът и разрушените странични кораби – достроени, но вече без купол и в този вид тя е била превърната в джамия след присъединяването на Македония към Османската империя. При новия строеж на църквата през втората трета на ХІ век олтарното пространство е било преустроено според изискванията на византийското православно богослужение, а над пастофориите са били изградени параклиси, достъпът до които е бил от галериите над страничните кораби, каквито куполната църква преди това не е имала. В този етап на строежа стенописите в светилището,

като неотговарящи на основните принципи на православната иконография, са били покрити с варова мазилка, а на апсидата е изписано ново изображение, съответстващо  вече на нормите на православието – от същото време са и стенописите в наоса, произведения на посредствени византийски провинциални зографи. Също както архитектурата на църквата няма нищо общо с архитектурата на византийските църкви от ІХ–ХІ век, стигналитедо нас стенописи в нейното светилище не отговарят на декоративната система, иконографията, семантиката и стила на православната византийска църковна живопис от следиконоборския период, а следват принципите на раннохристиянското изобразително изкуство, като продължават неговата традиция. В центъра на декоративната система е връзката между небесната и земната църква: в апсидата е изобразено Въплътяването на Словото от Материята – Великата Майка (Потния Тирон) в дохристиянските религии. Върху свода на светилището доминира изображението на Христос, Проявеното Слово Божие – или казано с други думи на езика на гностицизма: Божествената Мъдрост / Света София. Но и съставът на изобразените в светилището църковни учители няма връзка с византийската декоративна система. Сред тях са както считаните само от българската църква за равноапостоли св. Кирил и Методий, но и главните светци и основатели на другите християнски църкви, включително арменската, а също и изображения на девет римокатолически папи, някои от които не са канонизирани от византийската църква. Включването им в декоративната система на патриаршеската катедрала е целяло да подчертае връзката на българската автономна патриаршия с останалите автономни християнски църкви и е немислимо да се припише на считания за строител на охридската църква архиепископ Лъв Пафлагонски, бивш хартофилакс (предстоятел) на Цариградската „Света София“. Той не само участва в съборите на Цариградската патриаршия от 1030-те години, на които е обявена анатема срещу арменската църква и се поставя началото на най-големите гонения срещу арменците, но е и един от главните инициатори на произлязлото през 1054 г. oкончателно скъсване с Римокатолическата църква – Великия разкол, продължаващ и до ден-днешен. В този смисъл и патронатът на охридската църква няма връзка с така нареченото православие, представяно от византийската църква в следюстиниановия период. Принципът на Божествената Мъдрост като основа на Христовото учение е заложен още в ранното християнство и е изложен подробно в гностичните християнски текстове, с които науката разполага едва от две десетилетия насам. На него е посветена и първата църква, основана от Константин Велики в столицата му и изградена от неговия наследник Констанций ІІ. Юстиниан обявява този принцип за основен принцип на християнството и възприема патроната на

Божествената Мъдрост също за своята църква, построена на мястото и върху основите на първата църква, макар този патронат да не отговаря на правилата на православието, според които патрони на църквите не могат да бъдат принципи, а светци и мъченици или църковни празници. Затова по-късно Цариградската патриаршия заменя патроната на Божествената Мъдрост с имената на специално измислените за тази цел през VІІІ век „великомъченица София и нейните три дъщери (също великомъченици) Вяра, Надежда и Любов“. 

А патронатът на Божествената Мъдрост остава по традиция присъщ само за главните храмове на архиепископията Първа Юстиниана и на нейната продължителка, Българската архиепископия/патриаршия, по цялата територия на нейните влияния, до Киев и Новгород. А руските старообрядци ще го зачитат до края на късното средновековие – както ще зачитат и наследения от своите български покръстители „еретически“ знак за благословия с двата средни пръста на дясната ръка, който откриваме при всички изображения в светилището на Охридската „Света София“. Изразител на принципа за Божествената Мъдрост като основа на християнството в Българската държава е княз Борис І, на когото нашият народ е дал просвището Покръстител и който по думите на архиeпископ Теофилакт Охридски „опасал своята държава като със светилник със седем храма“. Подобно на „седемте стълба на Мъдростта“ от Соломоновата притча. А сред тези седем храма, посветени на Божествената Мъдрост, са Охридската, Софийската и Несебърската „Света София“, построени по сходен план и от подобен архитектурен тип. Както още цяла поредица други по-малки и по-големи църкви по земята на българите от Черно море до Охрид и от Дунава до Бялото и до Синьото море, на повечето от които са останали до наши дни само основите.

* * *

Берлин, 11 ІХ 2013

WHO WERE THE THRACIANS?

Thanks to the testimonies of the old writers we know a lot about Thrace and the people of this country. They inhabited considerably large area – the teritory of Modern Bulgaria, Rumania, Serbia, parts of Slovakia, Ukraine, Greece, European and Asian Turkey.

The best known Thracians are Spartacus, who made Rome tremble with his uprisal of the slaves, and Orpheus – the great musician and thinker. Not to forget the deified priest Zalmoxis, which doctrine became famous among many people.

             http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg

Thracе was densely populated and its people began to migrate from their Balkan homeland very early in the past. Strabo mentioned Thracian journey and settling at the Northern coast of the Adriatic  Sea after the Trojan war [1] XIII.III.25.  Some Thracian tribes as Sarapari became neigbours of the Medes (living in Iran) and Armenians – “ It is also said that certain of the Thracians, those  called "Saraparae," that is "Decapitators," took up their abode beyond Armenia near  the Gurani and Medes…” [1] XI.XIV.14.

In the time of Pliny The Elder, Thracian Sarapari have reached even Bactria [2]. VI.xviii-48. Tribe with Thracian name Edoni is localized in the vicinity of Parthians and Sacae, who lived in Central Asia [3] VI.xviii- 50. Thracian Thuni and Ciconi (the last known from Odyssey) are mentioned not far from India [3] VI.xx-55.

Apparently, certain Thracians not only came near India, but also colonized some part of it. In his work “Anabasis Alexandri” Lucius Arianus wrote that the Thracian Dionyssos was considered the founder of the Indian civilization – “...But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities... Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself ”. [4] VIII.vii. 

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

                                           http://www.cosmovisions.com/images/Dionysos-1.jpg

Except Asia, Thracians visited many other places in the Antiquity. Irish chronicles claimed that a group of foreign colonizers came to their land from Thrace [5] p.229. Because of the fact that Thracian personal names are written on Cretan Linear A documents and artefacts, we know about the Thracian presence in Minoan Crete [6] p.18 (Porozhanov quoting P.van Soesbergen, cit. 10). 

That substantial number of Thracians inhabited Northern Part of Black Sea coast we know from the reserch of S.Krykin. He noticed the presence of a large number of Thracian personal names in epigraphy (and historical sources) in this region [7] pp.58-83.

Fist mentioning of Thracian tribes and the land Thrace is from 14 th ct BC. In Egyptian chronicle describing the Hittite-Egyptian war at Cadesh, Thracian Dardanians, Mysians (Phrygians) are listed among the Hittite alies [6] p.22. In Linear B document from Pylos is mentioned the toponym Thrace – TE-RE-KE-WI-JA [6] p.20.

Later, during the Trojan War, Thracians became allies of the Trojans, to whom they were related. Various Thracian tribes participated in that ancient conflict. Mysians, Paeonians, Phrygians etc defended their kin in the besieged city.

Thracians were present in other major events in the Antiquity. Knowing the excellent qualities of the Thracian warriors, Alexander the Great took many Agrianians, Paeonians and Odryssians in his army. They proved to be worthy agaist the soldiers of the Persian king Darius.

If Thracians have colonized so many places, and participated in so many events in different lands, it is no wonder, that these people have been called by Herodotus the most numerous nation after Indians [8] V-3. In the middle of first millennium BC Thracians created a mighty state. Thucydides testified about the strenght and splendour of  the Odryssian kingdom (Odryssi were major Tracian tribe) – “For of all the nations of Europe that lie between the Ionian Gulf and the Euxine Sea, it was, for revenue of money and other wealth, the mightiest.” [9]. II.97.

In 1st ct AD Thrace sunk in political crisis. The Romans used the chance and established their rule there in 44-45 AD [10] p. 229. In the next century emperor Trajanus managed to conquere part of the Northern Thracians [10] p. 230. However, even after the Roman conquest, Thracian population did not diminish seriously. Strabo testified that in 1st ct. AD Thracians could summon an army of 200 000 foot soldiers and 15 000 cavalry [11] VII. fr. 47(45). Even for modern standarts that is formidable force.

About half a century later, Pliny mentioned that Thrace is the mightiest in Europe [3] IV-xi-40. In 2nd ct AD Pausanias was also impressed by the numerous Thracian nation [12] I.9.5. In 4th ct AD the author of “Totus Orbis Descriptio” claimed that Thrace is inexhaustible source of good soldiers [13] p. 62. That situation didn’t change even in the 6th ct AD, when Roman Emperor Justinian The Great expressed his admiration of the excellent qualities of the Thracians [13] p.62.

There is no doubt that Thracians were respected by the Romans. Thracian people received high functions in Roman Empire. In the time of Constantine The Great, governor of Egypt and Lybia was Thracian man with name Rometalcas [13] p.54. The greatest general of the Late Antiquity – Belisarius was Thracian too [14] III.xi-21. Aetius – the mighty advercary of Attila was born in Durostorum and had Thracian father [15] p.241. Other high military commanders of Thracian origin were Vitalianus [16] p.91, Terentius, Zaidus, Rufinus, Marcian [14] III.xi-7-8.

Thracian were not only high military commanders in the Roman Emprire, many become even Emperors. Maximinus Thrax  was native of Thrace, who thanks to his suppernatural power and valour has managed to reach the rank of general and later was proclaimed emperor by his soldiers [17]. Other Roman emperors of Thracian origin were Constantine the Great, Justinus I, Constantius II, Julian, Leo I, Leo II, Justinus I [18], Marcianus,  Justinian I, Justin II, Tiberius, Phocas [19], Galerius [20], Maximinus Daia [21], Licinius, [22], Caludius II Gothicus [23].

We see that Roman conquest not only did not diminished the strenght of the Thracian people, but they even have become protectors and bulders of the empire. Thanks to the policy ot Constantine The Great, Christianity went out of persecution and became oficial religion. Other Roman emperor of Thracian origin – Justinian The Great financed the creation of the most magnificent buildings and fortifications.

Because of intense participation of the Thracians in the life of the Roman Emprire, it was believed that at the end of Late Antiquity Thracians had become romanized. It can not be denied that a large part of the Thracians learned Latin in order to make a carrier.

However, the largest part of the Thracian people – the peasants did not lose their old language and culture at least till 3rd ct AD [13] р.51-52. In 4th ct AD Thracians have translated the Bible into their own language [13]p.55. Even in the 6th ct AD Thracians still keep their names and hold on their language[13] pp. 57-64.

There is something else, which is often ovelooked by different scientists. Not all the Thracians were subjects to the Roman Empire. Many Thracians lived north of River Ister (Danube), near Carpatian Mountains and Black Sea steppe.  Strabo testified that Getae and Mysians ocupied lands on both sides of Danube – “the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. [11] VII.III.2.

Part of Thracian Bessi were under Roman rule, but other part lived in freedom. Ptolemy localized branch of Bessi far north of Danube – “then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian Mountains”. [24] III.5. Thracian Tyragetae inhabited some area near River Dnester [3] IV.xii.82.

The free Thracians were menace for the Roman Empire. Often they crossed river Danube and terrorized the Roman colonist in Thrace. These so called invasions were nothing more than attempt for liberation. 

Of cource Romans thought otherwise, they considered Thrace as their dominion, looked upon free Thracian as savage invaders and described them as such.

In 7th ct AD the Greeks took the power in Constantinople – the capital of the Eastern Roman Empire. Greeks have always been great enemies of the Thracians, ploting against them and even organized the assasination of their kings. Kotys I was killed by Python and Heraclides - two students of Plato [27]. p.369.

From the deep antiquty there were bloody conflicts between Greek and Thracians. Thucydides testified about an attemp of Athenians to steal Thracian land. About 10 000 Greek colonists came along river Strymon and chased away the local population. That was not enough and the Greeks persueded further into foreign teritory. This time they did not have same luck and were destroyed by united tribes of the Thracians [9] I-100.

When in 2nd ct BC Greeks were conquered by the Romans the hostilities towards Thracians became impossible. However in 7ct AD the situation was different. Greeks had obtained power and were ready to use it in order to assimilate Thracians and take their land. 

The free Thracians and these under Roman rule realized the danger and began to organize themselves. At the end of 7th ct AD two large groups of Thracians – Getae and Mysians merged and formed tremendous army, who vanqueshed the legions of the emperor Constantin Pogonatos and even forced him to pay tribute to the new liberated state.

These united Getae and Mysians are known in the historical sources as Old Slavs and Old Bulgarians…and that brings a lot of confusion, because Slavs are considered as people, who lived far from Thrace, and about Bulgarians was said that they were Asians. 

The confusion exist because of the fanatic Greek propaganda and the fact that many historical sources and other proves are unknown to the broad public.

Theophylact Simocatta explained few times that Slavs in Danube region are not new people, but the progeny of Getae – “Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” [26] p. 14-15. Slavs was just an alternative name for the Getae, just like Hellenes is an alternative name for the Greeks, and Germans is an alternative name for the people, who call themselves Deutschen.

Because the language of the Getae, called Slavs was related to those of ancestors of Polish, Czech, Slovenian etc. in later times these people were also called Slavs. In the very same way was formed the name of the Germans. Tacitus explained that initialy the name Germani was aplied to the whole comunity, and just later was used for all the people, who were related to each other – “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror.” [27]

Old Bulgarians had also an alternative name – Mysians. In the course of 1100 years Bulgarians were called Mysians and Bulgaria was equated with Mysia. St. Hieronymus, L.Deacon, M.Ataliates, D.Homatian, J. Tsetses, N. Gregoras, M.Gavalas, L. Halkondylos, J. Kantakuzin, N. Choniates and others called repeatedly Bulgarians with the name Mysians.

Most of the scientists think  that was a mistake of the old authors. Of course many writers in the past were wrong about certain things, but it is very unlikely that one and the same mistake would be repeated in the course of 1000 years. 

And there is something else, which is overlooked by the most of the scientist. Old Bulgarian funeral rites, customs, weapons, homes and fortifications were as those of the Mysians and that is a prove that Bulgarians and Mysians are the same people.

The so called alliance between Old Slavs and Old Bulgarians was in matter of fact alliance between two major Thracian tribes – Getae and Mysians. That explains why the First Bulgarian Empire became so quickly a very powerful state – related people mix without problem. 

The claim that Old Bulgarians and Danubian Slavs were related is suppotred by two large anthropological researches. In both cases were examined more than 10 000 people and it was established that Bulgarian people are of European origin and have no relation with people of Central Asia [28], [29].

Few years ago Swiss genetic research showed that the most of Bulgarian people are progeny of the Thracians [30]. A bit later, genetic research was made by scientists from Bulgarian Academy of Sciences. The result showed again that there is no tracé of Turko-Altaic genes in Bulgarian population and that Bulgarians do have Thracian blood [31].

Even before the genetic and ahthropological reserches, many scientist knew that Bulgarians are progeny of the Thracians. N.Y. Vladikin, C. Ginchev, G. Cenov, G.Sotirov and other presented many proves about Thracian origin of the Bulgarian people.

Unfortunately the works of these people did not receive the needed attention. There was also censorship during the totalitarian period 1944-1989. It was forbiden to promote any material, which could generate national pride.

Only in resent times researchers as prof. A. Chilingirov [32], A. Kiryakov [33], Ch. Bonev [34] and others were able to present to the Bulgarians public their discovery about the Thracian roots of the Bulgarian people. 

Hopefully further studies will be made and also translated into English, German, French, Spanish, so that the truth finaly reaches everyone.

Sources:

1.Strabo, Geography, book XIII, trasl. H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1928;

2.Strabo, Geography, book XI, trasl. H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1928;

3.Pliny, Natural History, books 3-5, trasl. H.Rackham, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1999;

4.Arrian, Anabasis Alexndri, transl. E.I.Robson, Harvard University Press, Cambridge, Mass. 1933

5.Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, London, 1833;

6.K.Porozhanov, Obshetsvo i Darzhavnost u Trakite – sredata na II- nachaloto na I hil. pr. Hr.( v kontesta na paleobalkanozapadnomaloaziyskata obshtnost), Studia Thracica 6, Academia Literarum Bulgariaca, Institutum Thracologicum, Sofia, 1988;

7.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, THRACIA 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988, с.58-83;

8.Herodotus, Histories, transl.G.Rawlingson, Wodworths Classics of World Literature, Herfordshire, 1996;

9. Thucydides, The Peloponesian War, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 2000;

11.Strabo, books 5-7, transl. H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1995;

12.Pausanias, Description of Greece, Book I, Attica, Ancient History Sourcebook,

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/pausanias-bk1.asp

13.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

14. Procopius, History of the Wars, transl. H.B. Dewing, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2000;

15.J.B.Bury, History of the Later Roman Empire, Macmillan & Co, London, 1923;

16. G.Cenov, Krovatova Bulgaria i Pokrastvaneto na Bulgarite, Zlaten Luv, Plvdiv, 1998;

17.Historia Augusta, The two Maximini, Loeb Classical Library, 1929;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

18.G.Sotirov, Ubiistvoto na Justinianovata Samolichnost, Linn, Toronto, 1974;

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

19.N.Miteva  SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, THRACIA 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

http://groznijat.tripod.com/thrac/articles/n_miteva.htm

20. Galerius, Encyclopaedia Britanica http://www.britannica.com/EBchecked/topic/223951/Galerius

21. N.S.Gill, Maximinus Daia  http://ancienthistory.about.com/od/emperors/ig/Roman-Emperors/Maximinus-Daia.htm

22. M.DiMaio Jr. Licinius http://www.roman-empire.net/decline/licinius.html

23. Encyclopaedia Britanica, Claudius II Gothicus http://www.britannica.com/EBchecked/topic/120521/Claudius-II-Gothicus

24.Ptolemy, Geography, book III, Publisjed by the New York Public Library, 1932;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

25.Philostratus, The Life of Apollonius of Tyana, transl.Rev.E.Berick, J.M’Creery, Black-Horse-Court, London, 1809;

26.G.Cenov, Praotechestvoto i Praezikut na Bulgarite, Heliopol, Sofia, 2005;

27. Medival Sourcebook, Tacitus, Germania, http://www.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

28.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

29.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

30. Българите взели най-много гени от траките, Труд, 27-05-2009

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

31.Учените представиха доказателства, че сме славяни, но не съвсем, Блиц, 08-08-2011; http://www.blitz.bg/news/article/117690

32.А.Чилингиров, Гети и Готи, Изследвания II, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2009;

33.А.Киряков, Произход на древните българи, Българско общество за мултимедийно изкуство, София, 2006;  

34.Ч.Бонев, Праславянските племена, Институт по Балканистика при Българската Академия на Науките, София, 2007; 

БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI

Често се удивявам от силата на българския народ. Били сме подложени на толкова много изпитания, на подтисничество и геноцид, но сме оцелели.Една от причините за това e, че сме останали верни на старите си обичаи и дух. В носията ни са запечатани символи изполвани по керамиката на Медно-Каменната епоха. Баенето, билколечението, кукерските игри и т.н. имат също корени в дълбоката древност.

Както бихме могли да очакваме, с древни корени е и най-типичния старобългарски знак IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак [1] стр. 92-93. 

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/02012009852.jpg

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(75).JPG

Разпространението на  IYI извън пределите на днешните ни земи е значително широко. Той се среща на териториите на Румъния, Чехия, Черна Гора, също в Пергамон, Мала Азия, а и остров Кипър. Най-изненадващо е присъствието в Южна Британия върху монети на племето дуротриги. Тези хора са от групата на белгите, наричани още болги. Келтските легенди разказват, че болгите идват от земите на Тракия -“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”  [2] p.299.

                      http://www.leics.gov.uk/3520_comb.jpg

                   http://www.acsearch.info/record.html?id=47121

Вижданията относно значението на знака IYI  са много. Бешевлиев го счита за символ на Тангра [3] стр. 316. Овчаров споделя същото мнение [4] с.230. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той определя IYI като слънчев символ [5] с.26, с. 41, свързан с почитта към седемте слънчеви светила [5] с. 50. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с памирските думи йокал - Божие слово,  йорап-призоваване на Бога и Йоро-мили Боже! [6] стр.128-129.

Що се касае до произходът и датировката на знака IYI Бешевлиев твърди следното – “Очевидно прабългарските знаци не са били създадени в България, а са били донесени от българите от тяхната стара родина. Това се вижда не само от обстоятелството, че същите или подобни знаци се откриха в Южна Русия, в земи, обитавани някога от тюркски племена, като хазари и други, но и от наличието на пълни или близки съответствия с рунното писмо на старотюркските надписи от Орхон, Енисей и др. на глинените съдове за здраве”. [7] c.25.

Въпреки, че изпитвам огромно уважение към Бешевлиев, съм принуден да кажа, че той греши. Знакът  IYI  в никакъв случай не е донeсeн по време на Късната Античност, или пък през Ранното Средновековие от азиатски пришълци. Това няма как да стане защото този особен символ съществува на Балканите няколко хилядолетия по-рано. Траки са го създали, траки са го ползвали,  за траките  IYI е имал важно значение.

Този изключително важен факт е пропуснат от изследователите поддържащи теорията за азиатският произход на българите. Трудно ми е да повярвам, че учените, според които знакът IYI е донесен от Азия, не са знаели за публикация на техен колега от БАН. По-рано, още през 1950, 1960 и 1961 г. различни учени представят сведения за присъствието на този знак в Европа още от най-дълбока древност [1] стр. 92-93 (бел. 6, 7, 8, 9).

През 1987 година Стамен Михайлов изнася информация на тази тема в “Известия на Народния Музей във Варна”,  книга 23 [1] стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура (която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър (XVI- век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произходът и е от маслинената гора край Атина [1] стр. 92-93 (бел.9). Тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Цяла Атика е принадлежала на нашите деди траките– “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” [8] VII.III.1.

Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI  е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на цар Борис, или цар Симеон [1] стр. 95). Наверно, за да удовлетвори изискванията на тоталитарната цензура, нашият учен предава и тезата на В. Радлоф, който определя българите като тюрки и според когото  IYI отговаря на турската дума ии – да [1] стр. 94-95.

Каква е логиката обаче – знакът да е тюркски и същевременно да го има на Баканите от времето на Неолита? Не е ли това подигравка със здравия разум? Защо да не е възможно знакът IYI  да е с древен балкански произход и да е пренесен в Азия от тракийски племена?

Траките сарапари са били съседи на бактрийците [9]VI.XVIII-48, клон на тракийското племе едони е живяло в близост до персите[9] VI.XIX-50, a племена с имена тюни и кикони са локализирани от Плиний между Китай и Индия [9] VI.XX.55. Защо никой не говори по този въпрос?

Има достатъчно исторически извори за древно тракийско присъствие в Азия. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself…”[10] VIII.vii.

Не е редно тези важни данни да се пропускат и да се правят опити българите да бъдат определяни като азиатци по произход. Две антропологични изследвания на над 10 000 души показаха убедително, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени [11], [12]. Езиковедите пък не могат да намерят дори 0,5% тюркски, или ирански думи в старобългарския език. Народните ни празници, обичаи и обреди са с тракийски, не тюркски, или ирански произход...

Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото   голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.

През Средновековието, когато земята ни е свободна и дедите ни са независими от Източната Римска Империя, знакът IYI  е ползван масово. Гравиран е на пръстени и медалиони, открити са дори матрици за серийно производство на предмети с изображение на IYI [13].

В. Бешевлиев смята, че предметите, на които е изобразяван свещеният символ IYI  са изпълнявали същата фунция както и християнския кръст, т.е. да предпазват от зло. Върху керемидите знакът е служил за гръмоотвод  [7] c. 24 (или по-точно да отклони гръмотевицата от дома). Бешевлиев вярва също, че знакът IYI  е белег на небето и съответно на висшият бог Тангра [7] c. 24. Съгласен съм, че може да сивмолизира небето, светлината, даже висшият бог на нашите деди...той обаче не е носил името Тангра в никакъв случай. Няма нито един домашен, гръцки, латински, арменски, или пък друг извор, в който да се твърди, че старите българи почитат бог с име Тангра.

За сметка на това, в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизите – могъщ тракийски народ обитавал не само днешните ни земи, но също територии в Мала Азия, а и на север от Дунава както знаем от Страбон – “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. [8] VII.III.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

В случай, че дедите ни са наричани траки в продължение на едно хилядолетие, то е напълно оправдано в знакът IYI  да се търси името на тракийско божество. Знаем, че върховният бог на траките носи името Сабазий. Той е олицетворение на слънцето, но също така е представян и като конник – ловец, боец, победител, т.е. свързан е със силата и върховната власт.

Как обаче да свържем един знак с име на бог? Смятам, че в древността IYI е представлявал някакво сложно изображение, което е опростено с течение на времето и дори е добило звукова стойност. Трябва да потърсим стара писмена система изполвана на Балканите и имаща връзка с българите. Такава система са Линеар А и Линеар Б, над 40 старобългарски руни имат успоредици със знаците изполвани през Бронзовата Епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/RUNI%201.JPG

Абсолютно всички руни от розетката от Плиска съотвестват на знаци от Линеар А и Линеар Б, като оформят даже лесно разпознаваеми български думи.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Pliska%20rozetka(4).jpg

http://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/21/tainata-na-rozetkata-ot-pliska.769478

Символът IYI отговаря на Линеар А и Линеар Б знак със звукова стойност СА. Без съмнение СА е съкращение на някакво име, или пък обект. Ще напомня, че по начало ранните писмени знаци са представлявали фигури. По-късно, фигурите се опростяват, а новият знак запазва първата сричка. Това се нарича акрофония. Ако един образен знак е представян като колело, каляска, то по-късната му форма ще представлява знак със звукова стойност КА, КО. В случай, че древен образен знак е представян като мишница, то по-късната форма ще има звукова стойност МИ...

В Линеар Б знакът СА се изобразява катo вариант на IYI.

Ето, виждаме, че е напълно възможно акрофонията на IYI да е Сабазий – върховният тракийски бог. Смятам, че в дълбока древност знакът е представлявал човешка фигура между две животни.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/IYI%20Levove%20novo.JPG

Подобни изображения има не само в Тракия, но също на остров Крит, Индия, Египет, Шумер. Това показва кои земи са посетени от нашите деди в дълбока древност. Показва на какво са били способни предците ни. Показва каква кръв тече в нашите вени. Ако предците са имали силата да покорят много народи, то и ние можем да отхвърлим черната, дрипава дреха хвърлена върху ни от чужденци. Можем да изградим една нова България. Трябва само да го поискаме!




Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

Използвана литература:

1.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

2. Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299;

3.В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

4.Д. Овчаров, Прабългарската Религия- Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001;

5.П.Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, ИК Галик, София, 2002;

6.П.Добрев, Древнобългарска Епииграфика, Тангра Тан Нак Ра, София 2001;

7. В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981;  

8. Strabo, Geography, VII, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

9. Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999;

10. Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933)

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

11.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

12.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

13. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ

ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf

ТРАКИТЕ, КОИТО ОСНОВАХА РИМ

Заглавието на тази работа не цели да провокира, или да събуди любопитство.Не търся евтини сензации, а просто споделям неща, които не са известни на голяма част от българските читатели. Колкото и странно да звучат твърденията ми, те не са базирани на спекулации, а на факти, които могат да се проверят.

Няма да се опитвам да умаловажа влиянието римляните в Тракия. Такова действие би било напълно безмислено. Не може да се отрече, че множество красиви стари постройки от земите ни са издигнати от римляните. Има също запазени древни пътища, мозайки, статуи и други доказателства за високата култура на потомците на Ромул.

Редно е обаче признавайки постиженията на едни хора, да бъдат признати и заслугите и на други. Траките не само дават способни императори, генерали и войници на Рим, но и в един доста по-ранен период повлияват силно дедите на римляните. За това важно събитие не се говори сякаш няма никакви данни за него.Доказателства за тракийско присъствие на Апенините през Ранната Желязна Епоха (а и по-рано) има и то доста.

До ден днешен италианските учени не смеят да дадат етимология на името Roma- Рим. Те знаят много добре, че то няма смисъл на латински. Знаят също, че по време на Ранната Желязна Епоха значителна част от Апенински полуостров е доминирана от траки и пелазги. За идването на тези хора на Апенините споменават Плутарх [1] и Страбон [2].  Разказвайки за царете от троянски произход, Тит Ливий споменава владетели с тракийски имена – Атис, Капус, Капетус [3].
За жалост тези важни за историята ни данни са непознати на широката публика. 

Разбира се не бива да се разчита само на сведенията на старите автори. Понякога летописците документират неверни неща. Поради тази причина древните извори трябва да се разглеждат критично. Нужно е да се потърси подкрепа на сведенията от някоя друга област. На помощ идва ономастиката, тази наука се занимава с произхода на думите, личните имена, названията на селища, реки, планини.

Както римляните налагат на наша територия имената Тримонциум, Нове, Мунтанезиум, така и дедите ни, доста по-рано оставят не малък брой топоними и хидроними на Апенините. Имената на течащите в земите на римляните реки Водинкус, Ведесис, Тичинус, Утис, Езарус, Берзула и др. не притежават етимология на който и да е било италийски език. Същото важи и за Тразименското езеро познато най-вече заради сблъсъка на картагенецът Ханибал с римляните. Частицата tras в Trasimenus lacus се превежда от изследователите като треса...а това е български глагол. Тразименското езеро е било всъщност тресавище, блато.

В Тракия срещаме топонимите Каластра и Калис, те се обясняват с думата кал. Подобни селищни имена намираме на Апенините, това са Калатия, Калис, Каласарна и Калетра.

В Тракия е регистриран пеонският град Стоби, в земите на римляните пък е Стабия. Стоби и Стабия са сродни на българския топоним Стобъ и се обясняват с думата стоборъ- ограда, ограждение.

Страбон обяснява за Брентесиум, че името му е възникнало поради мястото, на което градът се намира. Става дума за залив, чиято форма е рога на елен. Брент е една от тракийските думи за елен, срещаме я в Бренто пара. Брент е образувана идентично на стблг. воленте, козленте, воленте.

Птолемей е регистрирал тракийското селище Зуро Бара, а Прокопий е писал за тракийската крепост Темон Бари. Езиковедите смятат, че думата бара, пара отговаря на българската дума бара – рекичка. С тази дума се дава етимология и на разположеният в Южните Апенини град Бариум.

Планината Гарганус е на Апенините, със сродно име е и римското селище Гарна. В земите на мизите наречени още българи се намира връх Гаргара, а в Южна Тракия Плиний разполага Гарескус. Всички тези названия се обясняват с думата гора-планина. В нашите родопски диалекти тя е във вариант гара, гарица.

Името на римското селище Висентиум е сродно на тракийските Висанте, Висоне, Висмафа, Берзовис, Патависа. Вл. Георгиев определя частицата виса като сродна на стблг. вьсъ – селище.

Други тракийски топоними на Апенините са Пирги, Руселе, Скаптия, Сетия, Есис, Остра, Дола, Полентия, Адрия, Салапия, Рудия, Перусия, Пирги. А пък Сентиум и Сатрикум даже носят имената на тракийските племена синти и сатри.

Значителният брой на тракийски топоними и хидроними по цялата дължина на Апенинския полуостров показва, че старите извори разказват истината. Трябва да е имало вековно тракийско присъствие в земите на римляните, за да могат да се наложат толкова много тракийски имена на реки, местности, градове, планини.

Това, че траки са обитавали Апенините се потвърждава и от археологията. Доста учени са писали за културите Есте и Голасека. Не ми е известно обаче някой да е обърнал внимание на факта, че керамика, мечове, брадви, фибули, юзди на коне, торкви и др. артефакти имат тракийски произход. Някой е донесъл тези обекти на територията на римляните, този някой са траките.

тракийски махайри от северната част на Апенините

        тракийски фибули от северната част на Апенините

     тракийска керамика от северната част на Апенините

     тракийска торква от северната част на Апенините

Поредното доказателство за тракийско присъствие на Апенините е това, че в земите на римляните се срещат надписи, които се четат на български език – наследникът на тракийския. Ще обърна внимание на надпис, който е определен като венетски, гравиран е върху съд намерен в гробница. В момента се съхранява в музея на Адрия. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.

Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:

ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ *

EСМИ - отговаря  перфектно на старобългарското ЕСМИ – аз съм;

ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;

СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен;

На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел. Възможно е съдът, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник наречен Венел. Това лично име наподобява българското име Венелин. Връзка показва и тракийското племенно име вени.

Да разгледаме и друг надпис - (Schum. МА 14 ). Той е гравиран върху еленово рогче служещо за амулет. Обектът е датиран VI-ти – V-ти век преди Христа. Трябва да се отбележи, че такива рогчета са намирани и в нашата Родина, но са датирани VI-ти -VIII- ми век  след Христа, дали това отговаря на истината е друг въпрос. Стилът на буквите е много близък до този на фригийската азбука. Текстът е написан слято, няма маркировка между отделните думи.

Четенето е следното: ЕСИУМНИНЕСУР. Понеже Есиумнинесур не прилича изобщо на ретско лично име (като Писие, Валтен, Перуниес ) то явно трябва да се търсят отделни думи даващи някакъв смисъл. Следното разделение дава възможност за логичен превод:

ЕСИ  * УМНИ *  НЕ * СУР *

ЕСИ  е перфектен еквивалент на старобълтарското ЕСИ – ти си;

УМНИ означава умен;

НЕ  е отрицателната частица не;

СУР  отговаря на нашата дума суров, тук употребена в смисъл на зелен, неопитен;

На старобългарски значението би било – Ти си умен, (а) не неопитен. Навярно предназначението на амулета е било да вдъхне увереност на притежателя. Това разбира се е предположение, за истинската функция на артефакта можем само да гадаем. Важното е, че текстът е преводим с помоща на старобългарски език.

В северната част на Апенините се срещат даже монументални надписи от VI-ти век преди Христа. На Щайнбергския надпис се разчитат думите ази-аз, еси-ти си, мали-малък, аже-ако...те съотвестват на старобългарските азъ, еси, малъ, аже...

Имайки предвид, че надписите са на 2550-2450 години, то трябва да се каже, че приликата със старобългарските думи е смайваща. Да не забравяме, че окончанието за дателен падеж У (във Венелу) е типично за старобългарски думи в дателен падеж ( Богу – на бога, сыну – на сина).

Тези данни са като манна небесна за всеки родолюбив учен. Чиста благословия си е да имаш исторически извори, които са подкрепени с доказателства от ономастика, археология и епиграфски паметници. В нашия случай обаче ние разполагаме с още едно солидно доказателство за тракийско присъствие в земите на римляните.

Става дума за генетичното изследване, което бе публикувано преди две години. Благодарение на това ново научно откритие българите разбраха, че във вените им тече тракийска кръв и, че ние като народ сме сродни на жителите на Северна Италия:

 “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” 

http://www.blitz.bg/news/article/117690

Всички данни показват, че е имало присъствие на траки на Апенините в древността. Как обаче са попаднали дедите ни там? Едва ли става дума само за едно преселение.Още от Каменно-Медната Епоха групи от балкански жители са мигрирали в различни посоки. Малка част от дедите ни е колонизирала и Апенинския полуостров. В по-късни времена, по време на Бронзовата и Желязната Епоха от Тракия са идвали нови поселници.

Те са били доста по-развити от местното население – латини, умбри, пикенци, сабини и др. но доста по-малко на брой. Предците ни са били в състояние да повлияят италийските народи, но след време са били асимилирани от тях. По същия начин арийците в Индия биват асимилирани от дравидите. Подобен процес протича и в Египет. Там създателите на първите три династии са хора, които нямат нищо общо с местното население, след време обаче биват асимилирани от него.

Това, че дедите ни са били малка, но доминантна група на Апенините разбираме от историческите извори. Плутарх разказва, че едно от преданията за основаването на Рим гласи, че този град е издигнат от пелазгите. Те били могъщи хора, които са посетили по-голямата част от познатия тогава свят и са покорили всеки по пътя си.

Плиний Стари допълва сведението на Плутарх с твърдението, че пелазгите са тези, които донасят азбуката в Лациум – родината на латините. Страбон разказва за идване на венети и траки в североизточната част на Апенините, след Троянската Война, някъде към XII век преди Христа. Тит Ливий също разказва за троянските преселници, чиито потомци основават Рим. Ливий споменава имената на владетели живели доста преди Ромул и Рем. Става дума за Атис, Капус, Капетус...тези имена са тракийски.

Какво означава обаче името Рим – Roma? Според Плутарх названието на града е дадено от пелазгите. В техният език роме означавало сила на оръжие.  На стблг. раменъ означава силен, от същата основа е и думата рамо-силна част. Корен на тази древна дума намираме и в тракийското божествено име Ρώμή, Ροίμή, Ρύμή (споменато от Вл.Георгиев) лично име Rhoemetalces, което се превежда като – със силен глас, говорещ силно.

В древността римляните са знаели добре за влиянието на траките върху дедите им.Тит Ливий дава троянски произход на основателите на Рим, но самите трояни са преселници от Тракия. Материалната култура на най-ранната Троя показва това убедително. Доказателство за тракийския произход на трояните е и името Илион.То идва от тракийската дума ила-кал, глина, която пък съответства на стблг. илъ- кал, глина. Градът на Приам е бил край блатлива местност...

Това, че римляните са хранели дълбоко уважение към траките разбираме от друго сведение на Ливий. Описвайки събития от II век преди Христа Ливий споменава за приятелски отношения между римският сенат, тракийския цар Котис, неговите деди и даже тракийския народ -  “The senate instructed the praetor to tell them in reply that the senate bore in mind the friendly relations which had existed between Rome and Cotys and the ancestors of Cotys and the Thracian nation” (Livy XLV.42).

http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/livy/Livy45.html

От думите на Ливий става ясно, че приятелството между римляни и траки ще да е било доста преди времето на Котис II. За жалост, в по-късни времена някой успява да настрои римляните против дедите ни. През I век преди Христа Рим е инфилтриран от хора дошли ориенталци. Някои от тях са имали сметка да се стигне до конфликт между жителите на Вечния град и нашите предци. Докато по време на републиката моралът на римляните е бил висок, то в имперският период се наблюдава разложение на нравите и разцвет на пороците...По мое мнение това се дължи на чуждо влияние, влияние на същите тези хора, които настройват римляни срещу траки.

Ето това бе разказът за тракийското влияние върху старите римляни. За жалост никой от учените ни не е обърнал достатъчно внимание на тази забележителна страница от историята ни, а данни има в изобилие. Сякаш някой е наредил и все още нарежда корените на народа ни да се търсят в далечната Азия. Да, били сме и там, тъй както англичаните са колонизирали територии от Индия и Китай, така и част от дедите ни са били господари в тези региони преди хиляди години.

Да си колонизатор в дадена територия е едно, а там да е произходът ти е нещо съвсем друго. С опитите да бъдат изкарани предците ни тюрки, или иранци се краде огромна част от заслугите на дедите ни. Все едно те не са най-древния цивилизован народ на Европа...

Днес, най-вече от всякога имаме нужда от истината за произхода си. Eдин народ не може без история. Те не служи просто за намиране на повод за гордост, а има и друга цел. Тъй както родителите възпитават децата си, така също героите от миналото ни показват как да живеем. 

Примерът на смелите, добрите и силните е нещо изключително важно. Благодарение на този пример знаем какви са възможносите ни. Все пак ние носим кръвта на дедите си. Техните качества са се оформяли в продължение на хиляди години. Тези качества ги имаме и ние. Те може да са в латентно състояние, но при подходящите условия ще се прояват.

За да получим бъдещето, което заслужаваме, трябва да се държим като истински българи – смели, силни, добри и благородни. Съдбата на човека се определя от неговото поведение.



Използвана литература:

1. Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

2. XIII.III.25 - Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

3. Ascanius was succeeded by his son Silvius, who by some chance had been born in the forest. He became the father of Aeneas Silvius, who in his turn had a son, Latinus Silvius. He planted a number of colonies: the colonists were called Prisci Latini. The cognomen of Silvius was common to all the remaining kings of Alba, each of whom succeeded his father. Their names are Alba, Atys, Capys, Capetus

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3