КОЛКО ДРЕВНО Е ИМЕТО БЪЛГАРИ?

В предишни свои статии обясних какъв е смисъла на името българи. Представих своето виждане относно това, че значението е светли, сияйни, благородни. В други свои работи споменах, че народностното ни название присъства на доста места. 

Не само на наша територия, но също в земите на Гърция, Турция, Унгария, Италия, Франция, Британия, Украйна, Русия и т.н. дедите ни са оставили отпечатък от своето присъствие. Става дума за планините Bulgheria, Boulgar, Boulgari, Bulgar Dag, Βαλαγρος, а и селищата Balgatia Venta Bulgarum, Bulgariacum, Volgum/Bolgum, Болгатур, Болгар.

Тези данни показват, че предците ни са били огромен и силен народ. От Британия до Мала Азия името на дедите ни е засвидетелствано многократно. По-интересно е обаче да разберем кога за първи път в историята то е споменато? В кой период и кои събития е свързано названието българи?

Обикновено повечето наши учени посочват сведение от IV век. Става дума за споменатото от анонимния римски космограф ZIEZI EX QUO VULGARES. Нито нашите, нито чуждите изследователи са обърнали внимание на важната подробност, че Зиези е тракийско име. То е документирано във вариантите Ζισις, Ζεισις, Ζεισζις, Ζια, Ζεισσις.

Съществуват и други данни свързващи названието българи с народа на Залмоксис и Орфей. В картата на Свети Йероним (IV век), нашата територия е отбелязана като Мизия, а още и България. Учените знаят прекрасно, че да се наложи едно ново име на значителна територия, са нужни около 50-100 години. Това ще рече, че още в III век в земите на юг от Дунава със сигурност е имало българи.

В този период обаче – III век на юг от Дунава живеят траки, а също римски и гръцки колонисти. След като нашите деди не спадат нито към латино, нито към гъркоговорящите, то следва, че предците ни са тези, които чуждите окупатори са наричали с името траки.

Тук е мястото да се отбележи, че местното население – нашите деди, не са се разпознавали изобщо под названието траки. Мизите са се считали за мизи, бесите за беси, гетите са смятали себе си за гети и нищо друго.

Траки е гърцизирано име на едно палеобалканско племе. За добро или за лошо това название се е наложило върху всички местни балкански племена. В по-късни времена то е въведено като научен термин, който ще употребяваме още известно време, докато той не бъде изцяло заместен с доста по-подходящия – древни българи.

Нека сега да продължим с изследването на това – в кой период от историята се среща за първи път името българи? До тук видяхме, че със сигурност то е съществувало на Балканите през III век – около 400 години по-рано от “идването” на Аспарух. 

Благодарение на епиграфски паметник от Южна Тракия разбираме, че етническото ни име е познато и през I век. На посветителски надпис от село Дъждец, Ивайловградско ce среща посвещение на бог Зевс Блегур. От същият период - I век, но от друг регион – долното течение на река Волга от село Сосновка е известен друг надпис – този на Арес Блегур.

Понеже Арес и Зевс са различни по характер богове, то можем да заключим, че епитета Блегур е етнически, т.е. преди около 2000 години на Балканите и по долното течение на Волга са живели хора, които са носели името блегури. Това име не е нищо друго освен древният, а и гърцизиран вариант на българи. 

Един от най-древните варианти на народностното ни име записано с кирилица е бльгар(инъ). Формата бльгар отговаря прекрасно на епитета Блегур, с който са назовани трако-пеласгийските божества Арес и Зевс.

Представеното до момента не е всичко. За тези, които смятат старите българи за азиатци, шокът тепърва предстои. Епиграфските паметници са едни от най-солидните доказателства за присъствието на определен народ в дадена област. Поради това, че в нашите земи, а и тези на Испания се срещат доста идентични топоними и хидроними реших да проверя как стои въпроса с този на пръв поглед необясним феномен*.

Оказа се, че на надписи от II-I век преди Христа, се срещат древни балкански (тракийски) имена като Ава, Баба, Котизо, Любос, Сура. Стана още по-интересно, когато на епиграфски паметник от II-I век преди Христа се споменава и етническия епитет Болгенс.

В друго посвещение от II век преди Христа от Контребия Белаиска се среща името на Бабус от рода на Болгондизите. На същия паметник са и имената Любус, Лесо, Абло и др. Те определено не са иберийски, нито латински, а български.

Не само личните имена и топонимите свързват древните болги/българи споменати в Испания с Балканите. Значително количество археологически находки имат паралели с тези от нашите земи. Поне за мен всичко това може да бъде обяснено с идване на стари балканци в Испания през II век преди Христа. 

Това, че народностното ни име е записано в Европа през II век преди Христа е доста неприятно за тези, които се опитват да изкарат дедите ни азиатци по произход. Проблемите на тези хора не свършват с древните келто-иберийски надписи.

В “История на Британия” летописецът Нений споменава за народа булг (Builc). Не е даден обаче точен период, в който тези булги идват на Британските острови. За щастие разполагаме с повече подробности благодарение на ирландски хроники. В тях се описва идването на народа болги (Fir Bholg) от Тракия -  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299). 

Споменато е и това, че идването на болгите в Ирландия е станало по времето на Кир Велики, т.е. VI век преди Христа! Ние разполагаме не просто със сведение за тракийски народ болги, но получаваме и сравнително точно данни кога този народ е обитавал Тракия - около 1200 години преди времето на Аспарух.

Съвсем естествено противниците на тезата за балканския произход на българите ще кажат, че ирландските извори не са достоверни, че е псевдоистория, заблуда. Добре, но как така в ирландските летописи като благородници от болгите са споменати Дела, Гостен, Умор, Телчиу? Та това са български имена, техни варианти са документирани в Именника на българските владетели под вариантите Гостун, Умор, Телец. Дела и Делю, Делко пък се срещат дори и днес.

Ирландските летописи са създадени векове преди Именника да бъде намерен. В такъв случай не може да се твърди, че в опит да предадат екзотичност на историята си, ирландските монаси са заели имена от български документи.

Освен това на Британските острови през Желязната епоха се появават артефакти, чиито прототип е в Тракия. Става думи за мечове, върхове на копия, брадви, фибули. Тяхното присъствие в Западна Европа може да се обясни с търговски отношения. 

Има и други неща обаче, в земите на болгите са намерени житни ями като тези от Тракия, намерени са и погребения с конско жертвоприношение, а тези неща са свидетелство за идване на стари балканци.

В такъв случай на идването на народа болги от Тракия в Британия преди повече от 2500 години, трябва да се гледа като на реално събитие, а не като на фантазия на ирландските монаси. Щом сведения от дадена хроника могат да се потвърдят от наличието на определени артефакти и погребални ритуали, значи става дума за истина.

Лошото е, че в някои случаи истината е неудобна и се прави всичко възможно тя да се укрие. Ние не можем да очакваме обективност от римските летописци. Между I и VII век, римляните са гледали на земята ни като на своя собственост.
За тези хора свободните траки обитаващи земи на север от Дунава са били заплаха, гледало се е на тях като на нашественици.

За да се държат в подчинение траките под римска власт, всички сведения имащи потенциал да пробудят националната гордост са били унищожавани, или поне укривани. Как да очакваме тогава  да имаме на разположение летописи, че народ с име българи е обитавал земята ни по времето когато Рим е бил още село, а хората му са били под властта на етруските царе.

Гръцките и римски летописци са отбелязвали само това, което е отървало на господарите им. Никой стар автор не е споменал властвалите в Добруджа царе Канит, Харасп, Адрасп, Тануса, Акроса, Сариак и др. в работите си, но това не означава, че тези благородници не са съществували. Намерени са достатъчно монети, които свидетелсват за богатството на тези наши деди.

Премълчаването на факта, че народ с име болги е обитавал Тракия по времето на Кир Велики не би трябвало да ни учудва изобщо. Лъв Дякон, Никифор Грегора и още доста други автори премълчават това, че българите нанасят страшно поражение на Константин Погонат и го принуждават да им плаща данък. 

В случай, че не разполагахме със сведенията на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор, а само с тези на Лъв Дякон, ние навярно щяхме да учим, че българите са дошли на юг от Дунава едва по времето на княз Тервел и то по милостта на Юстиниан Риномет. 

Ето как може да се манипулира историята - като се игнорират, или укрият определени сведения. Като се има предвид, че в ирланските хроники се говори за идване на болги от Тракия, а и, че в Ирландия има артефакти като тези от земите ни, че се срещат погребения и земеделски технологии типични за траките, то хрониките трябва да се вземат насериозно, независимо какви са официалните версии за произхода на старите българи.

Догми в науката не бива да съществуват, тя е нещо прогресивно, нещо, което постоянно се развива. Представителите на науката трябва да имат способноста да видят грешките си, а и да ги признаят, това е единствения начин да се върви напред. Остави ли се егото и срамът да вземат връх, то идва и край на науката.

Един истински учен не прекъсва да търси истината защото знае, че установеното до определен момент дори и да е общоприето, може и да не е вярно защото с излизането на нова информация е задължително да се правят и нови изводи.

Истината е важна за нас, без нея ние няма как да оцелеем като народ. На подрастващите трябва ежедневно да се напомня, че са потомци на създателите на първата цивилизация, че във вените им тече кръвта на първите благородници.

Великото наследство на Залмоксис и Орфей обаче не е просто повод за гордост, то е и отговорност. Нямаме право да пропиляваме живота си служейки на други. Трябва да живеем така, както живяха дедите ни – свободни и благородни. 

Ние не сме в състояние да изберем деня на рождението и смъртта си, но можем да изберем какви да бъдем. Можем да изберем дали да станем Човеци със силна воля и сърце изпълнено със светлина, или да се предадем и превърнем в тор на подли хитреци. 

Можем да изберем дали да предадем стотици поколения българи продавайки земята си на безценица, или вдъхновени от примера на старите герои да направим така, че да има бъдеще за децата ни. Дали ще ни проклинат, или благославят зависи от избора ни.