СУРВА, БЪЛГАРСКИТЕ СУРВАКАРИ И БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА

Един от най-красивите, а и уникални български обичаи е сурвакарството. То е познато във всички краища на страната ни. Регионалните разлики показват, че се касае за една много стара традиция, която се е развивала дълго време и в следствие на това са се появили нови елементи.  Както млади момчета, така и ергени обикалят домовете на близки и познати. Държейки украсени дрянови пръчки  (тояги) сурвакарите отправят пожелания за богат урожай, богатство, здраве и късмет.  

                                      http://magicaura.com/root/f/uploads/su.jpg

                           http://magicaura.com/Idvat-survakari-art3135.html

Едва ли има някой, който да не е чувал благословията: “Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, едър клас на нива, пълна къща със коприна,   голям грозд на лоза, живи-здрави догодина, догодина до амина!”...

На сурвакарите се отблагодарява с кравайчета, хляб, сушени плодове, а дори и с пари. Бил съм сурвакарче много пъти и винаги съм се чудел какво означава думата сурва? Питал съм различни хора, а те отговаряха – Ами, така се казва, така са ни учили и нас. Сурва е за здраве, за късмет, за берекет...

Особената дума не ми даваше покой дълго време, но попадайки на сведения за боговете на траките изведнъж всичко стана ясно. В древността  дедите ни са почитали  слънцето. Гръцкият автор Софокъл свидетелства, че не кой да е, а небесното светило е върховния бог на траките. Знае се също, че Орфей изкачвал всяка сутрин планински връх, за да посрещне и поздрави слънцето.  

Далечните ни предци са наричали върховното си божество с различни имена. Едно от тях е Багайос - название дало основата на нашата дума Бог. Други имена са Сурегет,  Сургаст, Суротер, Сура - при всички тях коренът е сур. Подобно божествено име Сурия-слънце срещаме в езика на старите арийци, които покоряват Индия в дълбока древност. В предишната си работа споменах, че войнстрените бойци-колесничари повлияли индийците културно и езиково, са от тракийски произход. Това е причината край Ганг и Хималаите да се почитат богове с тракийски имена.

http://sparotok.blogspot.nl/2014/12/blog-post_27.html

Друг теоним подобен на Сурия, Сурегет и др. е Гетосур. Според Херодот това името на бога на светлината при скитите. Днес те са сласифицирани като ирански народ, макар нито бащата на историята, нито Страбон, Плиний, или Ариан да ги е определил като хора делящи един произход с персите. Дори напротив, неколкократно скитите са отъждествявани с траките. Това се прави от Стефан Византийски, Дион Касий и др.

Доста по-рано Тукидид отбелязва, че северните траки – гетите не се различават по бит и въоръжение от скитите бивайки хипотоксоти (конни стрелци). Съществени прилики между траки и скити намираме също в погребални обреди, обичаи, култура.

Спокойно може да се каже, че скитите са просто северни траки. Имайки предвид това не е никак чудно, че едни автори наричат дедите ни траки, а други използват определението скити. Пишейки за вярата и обичаите на  старите българи,   Теофилакт Охридски казва, че българите поради с китското си суеверие почитали слънцето, луната и звездите, принасяли в жертва и кучета (жертвите на тракийската богиня Зеринтия са кучета).

Обърнете внимание – Теофилакт не казва изобщо, че дедите ни са монотеисти, не казва, че почитат Тангра, а говори за култ към слънце, луна, звезди и особени обреди свързани с жертване на кучета (както е и при траките). Теофилакт нарича старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур.

Гетосур означава славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, обяснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям с песен, гиита-песен*. Елементът сур означава сияние, светлина, слънце.

 

                                                            http://oadriax.com/kabbalah/esa/ag/apollo.jpg

Защо жителите на земите на юг от Дунава са казвали на слънцето Сурегет, а роднините им на север от красивата ни река са ползвали името Гетосур не мога да отговоря. Във всеки случай значението е едно и също – славното слънце.

В далечното минало думата сур(а) е имала значение слънце, светлина, сияние, бясък. От Сур(а) -слънце идва и нашата дума Сурва. Нейна сродна дума е българското прилагателно сур. То има значение бял, белезникъв, светъл.

Казвайки сурва, дечицата всъщност произнасят едно от имената най-почитаното тракийско божество. То е документирано като Σουρα, но е възможно истинското му звучене да е било сурва, или както е в някои наши диалекти суруа. 

За стар български бог Сурица се говори във Веда Словена. За древно наше божество Сура споменава Георги Раковски, като свързва името му с обичая сурвакане. Според Раковски Сура е бог на човешкото щастие. Само преди около сто и петдесет години все още се е знаело кой е бог Сура. С течение на времето под въздействие на чужди влияния и доктрини, това древно знание е загубено. Днес генетичната ни памет и будният ни интстинкт ни карат да продължаваме традицията на дедите ни, макар да се позабравили корените й.

Несъмнено празника Сурва, или както се нарича в определени региони Сурваки е много древен и е ехо на почитта на дедите ни траките към слънцето. Без него няма топлина, няма здраве, няма живот. Напълно естествено е, че предците ни са му се кланяли. В по-късни времена се получава така, че основните добродетели на християнството, а именно  любов към хората, честност, доброта и почтеност, са и качества на богът на слънцето. Това е довело до бързия синтез на двете религии, който явно е доста успешен, иначе нямаше да може да просъществува в хармония толкова дълго време.

За мен няма никакво съмнение, че ние сме потомци на древен балкански народ. Във вените ни тече кръвта на хора, които още в далечното минало са избрали пътя на доброто. Предците ни са тръгнали от примитивното, преминали са през много изпитания и в крайна сметка са се превърнали в носители на светлината. Такива са били векове наред, това е и най-важната част от наследството, което те са ни оставили. Цялото ни народно творчество е пропито с упорит стремеж към позитивното, преклонение към почтеното и възхвала на праведното. Българските песни, обичаи, обреди и предания са отражение на духовния свят на дедите ни.

Хубаво е да помним, че сме потомци на народ, който е наричан в миналото най-праведен и честен. Хубаво е да вървим и по стъпките на предците ни. Те са оцелели не само заради физическите си качества, но и благодарение на многото си добродетелите. Именно духовността пази народността.

Весело посрещане на Новата година и дано ви посетят сурвакари!:)

Използвана литература:

1.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Д.Маринов, История на Българската Литература, Проектория, София, 2012;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

6.Stephany Byzantii, Etnicorum quae supersunt, Impensis G.Reimieri, Berolini, MDCCCXLIX;

* арийският глагол гаяте-пея, прославям с песен се е развил в българските гудети, гонсти-свиря, пея, това обяснява защо херодотовите гети са познати около хиляда години по-късно и като готи, гути;

БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА

Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана от Ведите. Тези произведения са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.

За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години. 

Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил, е загубил не просто 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.

Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето  отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь  (веди) – знание, познание, то думата е изконно наша.

По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути-слушам, чувам, реално думите са идентични. Интересното в случая е и това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана-славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.

Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни)  според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!

Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.

Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.

Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.

Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.

                      http://www.ancient.eu/uploads/images/1278.jpg

Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.

           http://www.svabhinava.org/ImagesPeople/Dionysus.jpg

Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.

Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.

В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е...клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри...

                            бойна брадва представена в каталог като клин

                               боец с бойната брадва сагарис

В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.

Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава  орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.

И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия/вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.

Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.

Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години  след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.

Названието ария-арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш-бял, тохар. арки-бял и разбира се нашата дума ярък-светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък. 

Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк-ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина,  Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.

С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра-господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.

Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.

Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша-селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ-село, селище.

Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.

Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа. 

Варна се обяснява със стблг. варъ-горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).

Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.

Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.

“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.

“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.

Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.

Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).

Нека обобщим накратко:

1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.

2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.

3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.

4. На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.

5. Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.

На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи  от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.

Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините - The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.

http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/hindu/ascetic/castes.html

Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава  истина и се обяснява със стблг. суть-истина.

Изображение представящо ритуала сати в Индия, обърнете внимание на прическите на някои мъже

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f9/Sati_ceremony.jpg/1024px-Sati_ceremony.jpg

Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.

В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай-великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.

След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Indo-Iranian_origins.png

 тракийски брадви и копия от същия тип като тези от Андроново

Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.

Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.

Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.

Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.

Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!

Използвана литература и пояснения:

1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;

5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;

7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;

8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams' 'Sanskrit-English Dictionary')

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html

*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.

КНИГАТА “ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ”

Преди време един приятел ми даде интересна идея. Според него би било добре да се издадат моите статии, които съм публикувал в blog.bg и то с коментарите към тях. Така би било възможно за читателите да видят какви са първите реакции на някои сънародници при поднасянето на непозната информация. Става възможо и да се проследят споровете, сляпото отричане, нападките, но също и подкрепата на доста сънародници.

В началото бях скептичен относно това начинание. В старият ми блог има над 30 000 коментара, просто е неизпълнимо да се публикува всичко. Оказа се, че има и друга пречка. С малки изключения, противниците, уж убедени в своята правота не пожелаха коментарите им да бъдат публикувани. Въпреки изключването на голям брой коментари, съвети и напътствия, текстът си оставаше голям и непрактичен, невъзможен за публикуване.

Тогава с група приятели решихме да подберем най-интересните от моите статии, а и най-стойностните коментари към тях, включително и тези на критиците. Изборът не бе лесен, все пак аз имам 250 публикации в blog.bg. След няколко месеца  внимателен подбор се спряхме на четиринадесет статии.

Първата и най-важната според мен бе КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ? В този материал поднесох на читателите неизвестни, или слабо известни данни, които опровергават догмата, че народът на Залмоксис и Орфей е изчезнал.

Не по-малко важна бе и статията ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ. Обясних с подробности, че старите македонци и траките са сродни народи. Добавих и това, че на територията на Македония допълнително са били заселени траки, поради това, че в последствие на войните с Рим, населението на страната намалява и цар Персей довежда траки.

Третата статия предлага етимология за името на тракийското племе одриси. Там представих два надписа от XV-XIV век преди Христа. На тези микенски епиграфски паметници е документирано за първи път името на одрисите. Посочил съм и това, че за първи път микенската титла за цар е употребена за човек с име Одрис. Това показва, че поне аристокрацията на микенците е била от траки – народът, който в по-късни времена е наречен българи.

Интересна е и следващата статия, тя засяга името на княз Тервел. То не принадлежи на тюркски, или ирански език, а на тракийския. Сродно е на тракийското племенно име трибали.

В друг материал съм дал етимологическият анализ на думите свекър, свекърва, снаха, невеста.

Доста забавна статия бе ИНДИЙСКИТЕ ТРАКИ. В този материал обясних как определени хора манипулират информацията с цел да укрият истината за корените на народа ни.

Голям интерес предизвика КОЛЕДА – ПЕЛАСГИЙСКИЯТ ПРАЗНИК НА СЛЪНЦЕТО. Малко хора са чували за пеласгите, а и за това, че те са наши деди, които някога са властвали над предците на римляни, гърци и др.

В същият дух бе и статията КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ?

Следващият материал предлага етимологически анализ на името на княз Омуртаг.

С доста интерес бе посрещната статията КАКВА Е БИЛА ХРАНАТА НА ТРАКИТЕ? Читателите ми научиха с какво са се хранели нашите далечни деди.

Поредният материал не бе на историческа тема – ТОЛЕРАНТНОСТ, ТОЛЕРАСТИЯ И ОВЧЕДУШИЕ. Опитах се да обясня разликата между тези три неща и мисля, че успях.

В БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКЙСКИЯ КОННИК посочих, че всички названия на висшето божество на траките имат смисъл на български език.

Предпоследната статия бе за ТРАКИЕЦЪТ ЗИЕЗИ, ОТ КОГОТО ПРОИЗЛЯЗОХА БЪЛГАРИТЕ. Малцина са тези, на които е известно, че Зиези е добре документирано тракийско име. Поставянето на тракиец като родоначалник на българите е достатъчно красноречиво доказателство за това, че старите българи спадат към палеобалканските народи.

Последната статия бе един вид послание – МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ?

В общи линии това е резюмето на книгата ми. Получих доста положителни реакции. Разбира се имаше и критика, напътствия, съвети. По принцип работата ми бе представена от големите книжарници, но някои мои читатели са оплакваха, че работата ми не е в наличност на определени места. Не зная дали това е така поради това, че някой бойкотира работата ми. Рецензии никой не даде, нито положителни, нито отрицателни.

Тогава мои приятели решиха да се заемат с алтернативно разпространение. Те направиха мейл sparotockniga@abv.bg и там хора от малки населени места можеха да си поръчат книгата ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.

Преди време ме попитаха защо съм избрал това заглавие на работата си - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. За мен не бе трудно да отговоря. Обясних, че дълго време съм изследвал и проверявал работите на много автори писали за нашето минало. В този процес намерих огромно количество грешки, пропуски, а дори и явни манипулации. Огорчен от тези действия аз реших да представя своето виждане за реалността, като посоча ясно и точно с какво не съм съгласен и най-вече защо.

Мисля, че успях в това си начинание. Навлякох си гнева на новите манипулатори на историята ни. Вече няколко години те отправят обиди и заплахи към мен. Някои не се спират и пред клевети. Това ми показа, че съм на прав път. Лошите хора се гневят когато са изобличени, когато истината се появява и показва всичко в друга светлина.

Събрах и голям брой поддръжници, нещо, което ме радва неимоверно много. Надявам се книгата ми ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ да им е помогнала да намерят себе си, да разберат, че не са случайни хора, а потомци на първите благороници. Дано да са разбрали посланието ми относно това, че благородството задължава. Хубаво е човек да се гордее с корените си, но най-важното за благородника е да се държи като такъв, т.е. като силен, смел и добър човек, или казано по друг начин – ДА БЪДЕ БЪЛГАРИН.

МУЗИКАТА И ТАНЦИТЕ НА ТРАКИТЕ

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.