ТРАКИЙСКИЯТ ПАНТЕОН В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ

Духовният свят на дедите ни се е оформил на Балканите. Това е било дълъг процес, който е траял няколко хилядолетия. В далечното минало на почит са били слънцето, огъня, светлото небе. Уважение се е отдавало и на семейството, на смелият боец, пазителят на рода, който се превръща не само в пример за подражание, но дори изкристализира в образа на божество.

Древната религия на предците ни е възпитавала в честност, доброта, но също и в стремеж за придобиване на физическа и духовна сила. Първо в нашите земи хората осъзнават вредата от прекомерното богатство и обвързването с материалното. Първо в нашите земи се появява човеколюбива доктрина. Нейни проповедници са Залмоксис и Орфей. Техните най-предани последователи са споменатите от Страбон ктисти – хора, които се въздържат от ядене на месо и са се отдали на монашески начин на живот. Ктистите са от групата на мизите, които няколко века по-късно други автори наричат българи, а самото име ктисти бива тълкувано от някои езиковеди с българската дума чисти.

http://www.hermeticfellowship.org/Graphics/Images/Orpheus.jpg

Ако трябва да вярваме на официалните теории, с идването на християнството старата религия на траките изчезва за няколко века. За самите траки се твърди, че през VII век са романизирано или пък елинизирано малцинство. Някои автори смятат, че в определени региони малцинството траки са успели за запазят своята култура и език, а дори и да я предадат на “новодошлите славяни и прабългари”.

Подобни твърдения бяха приемани безкритично в миналото, но де факто те са безпочвени. Нека приемем за момент, че “новодошлите славяни и прабългари” нямат нищо общо като произход и култура с населението живеещо на юг от Дунава. Твърде несериозно е да се счита, че “новодошлите” не са държали на своята собствена религия и охотно са приемали божества от пантеона на едно незначително малцинство.

Поклонниците не теорията за оформянето на българския народ от три различни групи през Ранното Средновековие пропускат нещо, което е важно и срива твърденията им. Става дума за това, че в нашата именна система се срещат над дведесет имена на древни тракийски богове. Точният брой е двадесет и три, засега. Допълнителни проучвания могат да дадат още резултати.

                 http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Съвсем нормално е въпреки, че изповядвят християнството, различни народи да ползват имена на старите божества на дедите си. При гърците днес срещаме Афродити, Дионисос, Хераклес, Селени. Германските народи ползват имена като Торстин, Фрея, които идват от Тор - богът на гръмотевицата и Фрея - богинята на любовта.

Ето как е положението при нас. В лявата колона са представени тракийските имена на древни богове, а в дясната са българските им съотвествия.

АЗДУЛ-         ЯЗДУЛ

АРЕЙ-            ЯРЕЙ

БАГАЙОС-   БОГОЙ

БАЛИС-         БАЛИШ

БАСАРЕЙ-    БАСАРИНА

БИСТИР-       БИСТРЬО

ВЕНДИС-      ВЕНДА

ВЕДЮ-          ВОДЮ

ВИТЮ-           ВИТЬО

ДАРЗАЛА-    ДЪРЖИЛ

ДЕН-               ДЕНЬО

ЗАЛТЕН-       ЗЛАТАН

КАРПЕЙ-      КРАПО

КЕРНЕН-      ЧЕРНИН

КОТЮС-        КОТЬО

МАГУТИС-   МАГУТ

МОЛОДАС-  МЛАД

ПЕРКОС-      ПЕРКО

САВАС-        САВА

СУРА-            СУРА

ТИТИС-         ТИТА

ТОТИС-         ТОТЕ

ТУРМА-         ТУРМАН

Не съм включил тракийското божествено име Мендис, макар да има българско име Менда. Причината за това е, че Мендис е вариант на Вендис – името отговорящо на Венда. Не е добавено тракийското божествено име Зелан, то показва прилика с българското Желан, но са нужни повече изследвания.

 Допълнителни проучвания са нужни и, за да разберем дали тракийското божествено име Сален отговаря на старобългарското Салан, или се касае само за случайност. Не по-малка прилика срещаме между името на тракийския бог Ринкалей и българското име Ренко, между тракийското Еисен и българското Асен, между тракийското Зуден и българското Чудин. Не бих се учудил, ако излезе, че божественото име Дабатопей е основата за българското лично име Дабе.  

http://www.geocities.ws/el_verbo_crea/dioses/dionisiocarro.jpg

След време може да се окаже, че тракийските теофорни имена в нашата именна система не са двадесет и три, а двадесет и девет, или дори повече. Във всеки случай говорим за сериозно количество. В Европа няма друг народ, който да е запазил толкова древни теоними в своята именна система както е при нас българите. Това е ясна индикация, че нито траките са били малцинство през VII век, нито пък са изгубвали изобщо старият си език и култура.

Още по-важно е това, че тракийските имена на божества имат обяснение на български език. 

Владимир Георгиев тълкува частицата азду от Аздул с българския глагол яздя. Същият автор сравнява името на почитаният на остров Самотраки бог Ден със стблг. дума дьнъ-ден. Пак този линвист, ползвайки данни на Грегоар и Бонфанте, посочи връзката между Савас/Сабадий и стблг. свободь-свободен, а също и връзката между тракийския теоним Залден/Залтен и българското лично име Златан.

Акад. Георгиев предложи тълкуване на тракийското име Мундрито със стблг. мѫдръ-мъдър и сравни името на тракийския бог Светулен с българското лично име Светлан. Друг наш езиковед, Веселин Бешевлиев, навярно следвайки Томашек смята, че името на Дарзала може да се обясни с глагола държа, т.е. Дарзала означава самодържец, господар. 

Иван Дуриданов потърси смисъл на името на Вендис с и.е. bhend–свързвам, но “пропусна“ да добави, че Вендис има и разновидност Βενζις/Вензис, която пък се обяснява със стблг. вѧзати-свързвам, връзвам, обвързвам. За сметка на това Дуриданов не отрече връзката между Савадий и свободь, между Земела и землiа, между Зумудрен и змiа. Да не забравяме и важната подробност, че Димитър Дечев, опирайки се на сведенията на Ерик Бернекер обясни името на великите богове Кабирите със стблг. кобъ-съдба, участ. Ото Хаас пък предложи тълкуване на името на боговете Корибанти с жребенте-жребче.

Тези важни неща не са представяни в систематизиран вид на широката публика и не е било обяснявано значението на това, че имената на тракийските богове могат да бъдат тълкувани с български думи. Щом древните теоними имат българска етимология, то е несъстоятелно да се твърди, че тракийския език е мъртъв, а българския е започнал да се налага едва след VII век.

Как да обясним обаче митът за “новодошлите славяни и прабългари”? Той е любимото извинение  и измиване на ръце на историци и езиковеди. Все пак редица стари автори са писали за “новодошлите славяни и прабългари”. Това не може да се отрече, но нека да обърнем внимание от чия гледна точка са писали Теофан, Никифор и др. Тези хора са на служба на Римската Империя, която държи под своя власт Тракия и я счита за своя територия. За Теофан, Никифор и останалите хроникьори, всички, които не са римляни трябва да бъдат определени като варвари и чужденци.

Няма никакво значение, че тези “варвари и чужденци” са от същия произход както и подтиснатото население на Тракия. По същия начин, през XIX век, по време на Руско-Турската Освободителна Война, Османската Империя е гледала на българските опълченци не като на хора дошли да освободят братята си, а е считала опълченците за нашественици.

Колкото и странно да звучи, всеки тиран се смята за справедлив владетел и дефинира опитa за добиване на свобода на покореното население като нападение, агресия.

През VII век няма идване на чужди народи. Напротив, има заминаване на чужденци, които до този момент са паразитирали на гърба на тракийските селяни. Както по времето на Аврелиан римските колонисти бягат от Дакия, така по времето на Аспарух римските колонисти напускат презглава Тракия. Процесът е същия, освободителите са същите, бягащите са същите.

Хората наречени от Теофан и Никифор славяни са де факто старите гети. Това е обяснено в няколко книги от египтянина Теофилакт Симоката. Комес Марцелин също идентифицира славяни с гети. Псевдо Маврикий описва добре тракийските погребални обреди на старите славяни. За Прокопий Цезарийски старите славяни не са нов народ, Прокопий обяснява, че тези хора са носили друго име в древността, но анализ на тази информация не е представен на широката публика*

Фактът, че от IV до XV век старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, бива обясняван от определени учени като грешка. Е, тази “грешка” трае повече от хиляда години, но някои хора не се притесняват от това. Нищо, че обичаите, бита, а и имената на мизите са като тези на старите българи. Когато общите неща са премълчани, лесно може да се твърди, че българите са наречени мизи само защото живеят в Мизия.

През VII век се обединяват гети, които са наречени още славяни и мизи, чието алтернативно име е българи. Няма смесване на дошли от Припятските блата пришълци с азиатски народ и тракийско малцинство. Гетите-славяни и мизите-българи са освободители на своите братя, които са подтиснати от Рим. Дунавска България не е амалгама от три различни етнически компонента, такива има само във фантазията на противниците на истината.

Самият факт, че днес се срещат над двадесет имена на тракийски божества в именната ни система е ярко доказателство за това, че тезата за смесване на три различни народа през VII век е погрешна и е време да се отхвърли. 

Кой нашественик би заел над двадесет имена на божества от пантеона на едно покорено малцинство? Та това е безумие.

В миналото всеки е държал на своята вяра и култура и ги е пазил ревниво. 

Различните имена на групите, които се консолидират през 681 година не е повод да им се даде различен произход. Ако родопчани, добруджани и шопи се обединят за някаква цел, това обединение не може да се нарече смесица на различни народи. По същата причина обединението на гетите-славяни, мизите-българи и тракийското население на юг от Дунава не може да се нарече смесица на различни хора.

Ето истината не е сложна, но в миналото определена група хора умишлено изкриви понятията и наложи догми. Днес имаме достъп до информация, можем да проверяваме и това води до разрушаването на догмите. От голяма помощ са и неотдавнашните генетични изследвания, които показаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на население обитавало земите ни още през Каменната Епоха.

Резултатите от генетическите проучвания доказаха правотата на тезите на проф. Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Никола Йонков-Владикин, Данаил Юруков и др. Тези родолюбци считаха нас българите за местен народ, който е сроден на украинци, хървати и др., но не и произлязъл от тях. По-скоро обратното е верно, древните балканци са станали основа на сродните езиково и културно народи.

Въпрос на време е и да бъде признато, че индо-европейските езици са възникнали благодарение на различните миграции на древните балканци. Защо, ако римляните могат да създадат посредством експанзията си романската езикова група, то да е невъзможно за по-многобройните в миналото наши деди да повлияят езиково други хора? Идват времена, в които ние българите не само ще си върнем старата слава, но и ще се сдобием с нова.

Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

6.Й. Заимов, Български Именник, БАН, второ изд. София, 1994;

7.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Sofia, 1957;

8.O.Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, BAN, Sofia, 1966;

Пояснения относно погрешната употреба на името славяни:

*Не е обяснявано подобаващо, че дедите на словаци, словени и др. са носили името венети, венеди, виниди по времето на Прокопий, Марцелин и др. Когато българския княз Алцек бяга от баварците, той намира подслон в земите на днешна Словения, която в този период от време е наречена Marca Vinedorum. Там той е приет радушно от Валук, който е княз на венетите- dux Vinedorum.

Дедите на поляци и руснаци също са носили името венети. Клавдий Птолемей локализира в земите на Полша Венетския залив, а и големите венетски раси. До ден днешен финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски.

Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии и имат различна история. Това трябва да се осъзнае добре.

Налагане на едно племенно име на цяла общност се среща и при германските народи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.