БЪЛГАРСКИЯТ БОГ САБАЗИЙ

Заглавието може да предизвика учудване и скептицизъм сред учените ни. За повечето от тях траките са забележителен, но изчезнал, асимилиран отдавна народ.  Вярва се, че хората, от чиито среди произлизат Орфей, Спартак и Залмоксис са незначително малцинство когато Аспарух прекосява Дунава. Повечето изследователи смятат, че това тракийско малцинство е говорело предимно латински и гръцки през VII век.

Виждането, че през Ранното Средновековие е станала замяна на населението в Тракия е здраво вкоренено не само в съзнанието на специалистите, но и на доста от обикновените хора. Заслуга за това имат както покорното следване на теории създадени от чужденци, така също и литературата, филмите, в които старите българи бяха представени като азиатски нашественици.

Тук е мястото да се каже, че въпреки репутацията си на високо образовани хора, учените грешат. Грешат както наши така и чужди учени, грешали са в миналото, грешат и в ново време. Ярък пример за това може да се даде с хетския език.

Малко след откриването на хетската писменост специалистите решават, че хетския език е хамитски, или семитски. Първият осмелил се да тръгне срещу течението е проф. Б. Хрозни. Без да се притеснява от авторитета на своите колеги, чешкия учен обяви хетския за индо-европейски език. Съпротивата срещу това твърдение бе огромна, Хрозни бе оплюван и подиграван, но истината бе на негова страна и той доживя да види как противниците му наведоха смирено глави и признаха правотата на вижданията му.

Залитания има не само при лингвистите, но и при археолозите. В миналото, почти всички от тях смятаха, че шедьоврите на златарското изкуство намерени в могилите на скитските царе, са работа на гръцки майстори. Повечето учени не желаяха дори да изслушат версията на тези, които смятаха, че господарите на Черноморските степи са били не само страховити бойци, но и добри златари. Това продължи до 2000-2003 година, когато археолозите Парцингер, Чугунов и Наглер се натъкнаха на скитско погребение в Арзан, Сибир. 

Бяха намерени торкви, медальони, обеци и други украшения с невероятно фина обработка. Когато стана ясно, че артефактите са от VIII век преди Христа, учените останаха без дъх. Оказа се, че скитите са били майстори на златарското изкуство още по времето когато гърците са били в своите Тъмни векове. Иронията е голяма - оказва се, че скити и траки са учили гърците на златарство.

Днес е ред да се срути друга догма. Крайно време е да се признае, че траки и българи са имена на един и същ народ. 

Съвсем нормално е да съществуват няколко названия за един етнос. Южните ни съседи са познати в историята като данайци, гърци, елини. При иранците срещаме още повече имена, това са артеи, перси, кефени, хорсари. 

Защо, ако иранците притежават пет различни названия, ние да нямаме две? Защо да се чудим, че траки и българи са едни и същи хора след като стария летописец Фулко казва това в пряк текст – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.” – Българите, които назовават траки според предишните паметници (Д.Ангелов, Образуване на българската народност, с.374 ).

От гледна точка на антропологията, не може да се говори за изчезване на траките понеже сред нас българите преобладава антропологическия тип на най-старото балканско население. Това е споменато от Д.Ангелов, който цитира изследователите М.Попов и Й.Иванов (Образуване на българската народност, с.44, 188-190). Неотдавна генетичните проучвания потвърдиха свидетелството на антропологията доказвайки, че траките не са изчезвали изобщо.

Ние българите сме наследници на най-старото цивилизовано население и по отношение на културата. Етнологът Евгений Теодоров стига до това заключение след подробни изследвания - “…недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“- “Древноракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Не само антропология, генетика и етнология показаха, че сме потомци на Залмоксис и Орфей. Въпреки бремето наложено от тоталитарната цензура, учени като Владимир Георгиев, Кирил Влахов и др. вмъкнаха макар и бегло в свои работи ценни сведения.

Лингвистите споменаха, че в българския език се срещат фонетични явления и граматически особености присъщи на тракийския – Вл. Георгиев, Въпроси на българската етимология, стр.115, К.Влахов, Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори, с.16-24.

В която и област на науката да погледнем, свидетелствата за местните корени на народа ни са убедителни. Поради тази причина изобщо не е чудо това, че името на Сабазий – най-почитаното божество от дедите ни, може да се обясни на български език.  Това не е мое откритие, или спекулация. Проф. Владимир Георгиев е този, който изтълкува името на древния бог с помоща на старобългарското прилагателно свободъ-свободен.

http://www.mediterranees.net/civilisation/religions/dionysos/images/sabazius.gif

Названието на божеството се среща не само във вариантите Σαβάζιος, Σαβάδιος, но и като Έλεύθερος, Liber. Έλεύθερος е гръцки епитет, който отговаря точно на латинския Liber, чието значение пък е свободен – (Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, с.84). 

Виждаме, че не се касае само за звукова прилика – Сабазий-Сабадий-свободъ, но и за идентична семантика в гръцкия и латински вариант на името. Следователно проф. Георгиев е имал пълното право да предложи стблг. свободъ за тълкуването на смисъла на древния теоним.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhB-WFxehIuBE6U70UPs6ybo93EKav-ITSea4U3OPgiZ9L8vzgPhahyphenhyphenkZHY9cAeXQjAIa9yF03EtkEsJEMoMx-6W-n1IbIkNAD59JrlDAKCjjikjk0I58FD_9gisnJq3Hi0etnzqUP2tZs/s1600/ps362142l+(1).jpg 

                        Артефакт свързан с култа към Сабазий

Дедите ни са почитали така силно своето върховно божество, че дори са кръщавали децата си на него. Истинското име на Юстиниан Велики - римския император от тракийски произход, е Петър Сабазий. 

Не е за пренебрегване и факта, че производна на Сабазий Савазий е и името на ревностния християнин и мъченик Св. Сава.

Вариант на теонима Сабазий срещаме и в командващият българи Сабиниан. По-интересно е, че и в името княз Сабин намираме следи от почитта към Сабазий, толкова силен е бил култа към този бог. Дори и днес Сава е едно доста често срещано име сред нас българите.

Сабазий между другото е едно от названията на бог Дионис, чиято майка е Земела. Тя е спомената за първи път от Омир, а името й бива тълкувано с помоща на стбг. землiа-земя. Това също на е моя спекулация, а е установено от проф. Вл. Георгиев. 

Трябва да се отбележи също, че Сабазий-Дионис е почитан на остров Крит и под името Загрей. Taм древният бог е олицетворяван с бик, а точно това означава и името Загрей. То е свързано с ведическата, арийска дума шакра/shakra – сила, мощ. гал. сего-сила, англо-сакс. sigor – сила и разбира се старобългарското Шегор-вол, бик,т.е. едро, силно животно.

Става все по-интересно, не само името Сабазий и това на майка му Земела са обясними на български, но такъв е случая и с алтернативното име на Дионис-Сабазий – Загрей. То се е произнасяло Шагрей, или Шегрей, Шегор, но е записано погрешно от гърците поради това, че те не са били в състояние да разберат правилно речта на дедите ни.

                         http://cs305611.vk.me/u167373711/a_74c4edbd.jpg

Дионис-Сабазий има и други епитети, един от тях е Бромий. Той се тълкува като бръмчащият, шумящият, отново името притежава смисъл на български. Това важи и за Ванак – название за Дионис-Сабазий използвано от мизите, които в по-късни времена са наречени българи. 

Ванак е интересна дума, срещаме я като титла на фригийския цар Мидас, а най-рано тя се среща през Бронзовата епоха в микенски документи. Там тя е употребена за човек с тракийското име Одрис. Смятам, че Ванак е древна форма на старобългарската титла бан-господар, управител. Съвсем естествено е дедите ни да нарекат върховното си божество господарят.

Може би за някои е объркващо – как така Дионис, Сабазий и Загрей са едно и също божество? По-объркващо би станало, ако се спомене, че Сабазий е и име за слънцето.

Софокъл свидетелства за това, че слънцето е върховното божество на траките (познати по-късно под името българи) – (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, с. 291). Векове след Софокъл, Теофилакт Охридски ще спомене, че българите почитат слънцето, луната и звездите - “Тивериополските мъченици”, ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

Всъщност няма нищо странно. Съвсем естествено е едно божество да притежава много аспекти и с това много названия. Индийският Шива е познат още като Махадева, Махаишвара, Парамишвара. Шива е известен със своето очистително действие, олицетворен е с небесната доброта, но същевременно е и разрушителят – (Chr. Grunwald, P.Marchand). Иранският Ахура Мазда е наречен Воху Мана, Аса, Кшатра – (M.Lyer, Faith and Philosophy of the Zoroastrinism). Де факто арийските Адития – Бага, Митра, Варуна и т.н. макар да са почитани и като отделни божества, са де факто различни аспекти на слънцето.

Така стои въпроса и с Дионис-Сабазий, който е познат и като Загрей, Бромий, Ванак. Дедите ни са осъзнавали, че бог е навсякъде и може да се прояви в различни форми с различни функции. Стремежът да опознаят свърхестественото е накарал предците ни да се опитат да разберат всеки аспект на божеството, което са почитали. За жалост ние не притежаваме точно описание на тракийската доктрина.  

Все пак има някакви сведения за характера на вярата на дедите ни. Те са представени от Страбон, който пише за хора с особен статут сред мизите (наречени по-късно българи).

 “По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати”. И има някои от траките, които живеят без жена; наричат ги „ктисти” и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.” (прев.В.Л.Русинов)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Самата дума ктисти бива преведена от Вл. Георгиев като чисти. Действително тези наши далечни предци са били чисти във всеки възможен смисъл на думата. Те не само са пазели душата си светла, но и са се грижели да не замърсят тялото си отдавайки се на невъздържана консумация на месо. Постът и молитвата са неотделими от появилата се по-късно християнска вяра. Близостта на двете религии е причината за това, че дедите ни са първите европейци приели учението на Христос.

Вярата в доброто, стремежът към чистота на тялото и духа, съпротивата срещу злото са типични за древната вяра на предците ни. Те до такава степен са следвали религията си, че са превърнали нейните принципи в качества на своя характер. Това е направило от нас българите уникален народ – хора на светлината. Това ни е спасило от няколкото геноцида, на които е бил подложен народа ни.

Във всяка епоха са се раждали както будители, така и защитници на слабите и българщината. Смелостта е ставала знаме не само на мъжете, но и на жените. Имаме примера на Сирма Войвода, Румена Войвода, Райна Княгиня и много други, които са се изправили срещу зверовете унищожаващи народа ни. Днес българинът отново се буди и този път пробудените не са един-двама, а огромно количество хора. Сега те са само звездици в тъмното небе, но съберат ли се ще станат огън, който ще ни пречисти и възроди за пореден път.