ДОКОСВАНЕТО НА ГОСПОДА, ИЛИ КАК БЪЛГАРИТЕ СТАНАХА БОЖИ НАРОД

Изучавам от доста време миналото на народа ни, но не спирам да се удивявам на качествата на нашите предци. Удивени са били и много чужденци, които са посетили земята ни и са се запознали с българщината. Смелостта и необикновената сила на нашия народ са широко известни. Никой не може да оспори неестествената храброст и дързост на българите. Ние обаче притежаваме и други ценни качества. Пословични са също българското гостоприемство, доброта и благородство.

 

Би трябвало да се очаква, че след няколко потисничества, през които са се провеждали жестоки геноциди, в нас не би останало нищо човешко. Ние сме клани, бесени, давени, разселвани и изтезавани от римляни, гърци, османлии и др. 

Домовете и книгите ни са горени, собствеността ограбвана, децата ни отвличани…Въпреки всичко, въпреки стотиците години тъмнина и ужас, нищо не е успяло да унищожи светлината в душите ни. Дори и по време на най-страшното подтисничество ние сме оставали верни на себе си.

 

Преди около два века различни пътешественици посещават земите ни и остават удивени от видяното. Ето какво е казано за нас:  “Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на божиите храмове и е толкова ревностен към светите места - към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдавци и дори русите.”

 

“Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им - безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства.”

 

“Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите  - това качество като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.”

 

Малко по-късно, когато вече сме свободни, необикновения ни характер е по-лесно забележим. Това са впечатленията на редица западноевропейци посетили Родината ни и успели да ни опознаят - “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ...”

 

“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат.”

 

“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие.”

 

“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

 

Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

Сиприен Робер пише за българите следното:  Макар от петте народа на полуострова (Балканите бел.авт.) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...”

Може още дълго да се говори за необикновените качества на народа ни, но по-важно е да разберем как сме ги придобили. По-важно е да разберем защо дори тъмнината на подтисничеството не успява да угаси светлината бликаща от българското сърце. За тази цел трябва да се върнем назад във времето, в епохата, в която Орфей е омавал хора и зверове със своите песни и мъдрост.

 

Няма съмнение, че в началото, както и при всички останали народи, в сърцата на дедите ни е имало жестокост. Времената са били такива – сурови и безпощадни, инстинктът за самосъхранение е диктувал поведението на всеки. Ние обаче сме първите, които са се измъкнали от лепкавата кал на примитивното и грубото. 

Дивакът изведнъж е прогледнал и се е превърнал в същество на светлината. Това е станало с извършването на добро деяние. Някои от далечните ни предци е подал ръка на свой събрат, поделил е храната си с него, дал му е подслон и топлина и е станало чудото – дивакът се е превърнал в Човек.

 

Когато правим добро от сърце се случва нещо необикновено, което науката все още не може да обясни. Помогнем ли на някого било с думи, било с дела, в нашия мозък става нещо уникално – оформят се нови синапси, нови връзки, които спомагат за по-дългото запазване на здравия мисловен процес. Колкото повече правим добро, толкова повече проглеждаме, отдалечаваме се от примитивното и се докосваме до светлината на Господа, а от това няма по-голям дар. Този дар дава спокойствието което е в сърцето на всеки истински българин.

 

Този Божествен мир е уникален за нас, зная го от личен опит. Скитал съм по три континента, но не съм срещнал хора, които да имат излъчването на българите. Добри хора има навсякъде, но при нас доброто е естествено, то не е заучено, не е маска. В българина доброто идва направо от дълбините на душата.

 

За развитието на уникалните ни качества през вековете е спомогнало и нещо друго – постенето. Въздържането от месо е доктрина на траките. Страбон предава свидетелството на по-стария Посидоний за това, че мизите (наречени по-късно българи) се въздържат от ядене на живи същества. За храна дедите ни ползват мед, мляко, сирене, като водят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи.

 

Докато при правенето на добрини се постига възстановяване и дори обновяване на мозъчните синапси,  в следствие на постенето протича също благотворен процес, но на друго ниво. Когато храната ни е бедна на калории нашата ДНК започва да се самопоправя, а това е от важност не само за телесното, но и за духовното ни здраве.

 

Нашата ДНК бива атакувана всеки ден и всеки ден търпи поражения от слънчева радиация, токсини проникващи в тялото ни с вода и храна и т.н. Учените са установили, че колкото по-повредена е ДНК на определени индивиди, толкова по егоистични, завистливи и злобни са те. От друга страна става ясно, че щедрите, добрите и веселите хора имат здрава, запазена ДНК.

 

Ето го разковничето – традициите на предците ни са ги направили чист народ, който може да се докосне до Господа. Вършенето на добро и постенето – придържането към бедна на калории диета, са спомогнали предците ни не само за запазят здрава своята ДНК, но дори и да я усъвършенстват. Дедите ни са станали чисти във всеки възможен смисъл на думата.

 

Така са наречени предците ни от гърците, за определени хора от траките е употребена думата κτιστοι, която акад. Вл. Георгиев превежда като чисти. Благодарение на учени като Александър Брокет знаем, че Орфеевото учение е повлияло така силно стария свят, че ранни християни като Климент Александрийски наричат Христос втория Орфей. 

Свети Августин казва, че Орфей е предсказал истината донесена от Божия син, това, което Орфей е започнал, Христос е завършил.

 

Джон Блок Фридман изследва ранни християнски паметници и установява, че Христос е изобразяван с фригийска шапка, с лира в ръка и заобиколен от животни – точно както е представян и великия тракиец.

 

Умберто Утро също говори за влиянието на Орфей върху ранното християнство. Италианския учен казва, че както тракийския певец опитомява дивите животни, така и Христос преобразява живота на грешниците.

 

Орфей изобразен като Христос, рисунка на A.Becker

https://dejister.wordpress.com/2010/08/17/een-draaiend-tropaeum/

В нашите вени тече същата кръв като на великия тракийски певец и мъдрец. Ние сме потомци на хората, от които Омир, Херодот, Страбон и др. са се възхищавали. Наследници сме на тези, които първи бяха наречени чисти и първи се заеха да разпространяват светлината. Това е и причината да бъдем ненавиждани от силите на злото, които повече от две хиляди години се опитват да ни унищожат.

 

До този момент не е помогнало нищо. Нито кланетата, нито изтезанията, нито гаврите и разселванията са ни пречупили. Тъмнината обаче винаги търси начин да постигне своето. Ние можем да бъдем унищожени когато престанем да бъдем себе си, когато вече не сме българи, когато сме забравили старите си традиции и заветите на дедите.

 

Това е причината за борбата срещу християнството днес. Българските християни не са като западните. Колкото и да е променено учението на Спасителя, у нас то е запазено във вид най-близък до първоначалния. Постите и причестяването пречистват както тялото, така и душата. 

Събирането на хората в църква спомага за осъзнаването, че сме братя и сестри и не бива да се делим и караме, а редно да се обичаме и помагаме един на друг.

 

Не само откъсването ни от християнството е атака срещу нашата идентичност. Представянето на национализма като нещо лошо, изостанало и агресивно е другата хитрост, с която ни убиват. 

Истинският национализъм не е нищо друго освен Родолюбие – уважение към семейството, преклонение към предците, към техните подвизи, почитане е иценене на тяхната култура и обичаи. Да се откажем от своята идентичност е все едно да си сложим примка на шията. Без родова памет ние сме прах духнат от вятъра.

 

Поредното оръжие на злото е една хитра игра – внушението, че сме лоши, мързеливи и крадливи и заслужаваме съдбата си. Преди време с ужас установих, че чужденци се представят за българи по различни блогове, форуми, а и др. медии. С отвратителното си държание тези индивиди тровят съзнанието ни и се опитват да ни карат да се срамуваме, че сме българи. За жалост много сънародници са се хванали в този капан.

 

Слава Богу има и други хора, има истински българи като покойния Джоко Росич. Нека тези, в чиито души се е промъкнало съмнението да си припомнят думите на този светъл Човек: 
“Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“

 

Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпанали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината.

 

Да, утайката не иска ние да видим добрите примери - добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в“пресата”, а дори и по форумите и блоговете.

 

Много от нас са отвратени от утайката в обществото ни до такава степен, че дори искат да прибегнат към насилие. Това обаче не е пътя. Не можеш да победиш тъмнината с нейните собствени оръжия, на нейна собствена територия. Тъмнината може да се победи само по един начин – като направим това, която тя не може – да станем хора на светлината. Не клането на бездушни марионетки би ни помогнало да достигнем по-добър живот, а подаването на ръце. Единството и любовта имат голяма сила, много по-голяма отколкото можем да си представим.

 

Когато престанем за слушаме утайката, когато престанем да се делим и мразим, тогава ще поставим и стабилната основа за едно ново общество. Ще можем да изградим общество, в което няма продажници и тихи убийци на българщината.

 

Разбира се само с благост не става. Добър може да е само силния човек, а силен не се става лесно. Нужна е воля, нужни са усилия, нужно е постоянство. Каляването на тялото и характера е жизнено необходимо. Как да порицаеш лошия и порочния, ако ти самия се поддаваш на пороците? Как да укориш крадеца, ако твоята съвест не е чиста? Как да кажеш на крадеца да се маха, ако мишците ти не са здрави?

 

Нападан бива слабия, обира се дом, чиято ограда е паднала, така е било, така и ще бъде.В нашите гени са закодирани силата, решителността и добротата. Тези качества няма как да ни бъдат отнени, могат само да бъдат подтискани. Ако икаме да счупим веригите, които ни дърпат надолу към чернилката, трябва да се върнем към себе си, да бъдем българи. Дедите ни откриха пътя, осветиха го, ние само трябва да го следваме.

 

 

 

Основна използвана литература:

 

С. Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990.

М. Кожухарова, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, София, 1986.

J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877

W. Monroe, Bulgaria and Her People. Washington, 1914.

 

 

 

ТРАКИТЕ – ПЪРВИТЕ ГОСПОДАРИ НА МОРЕТАТА

Народът на Залмоксис и Орфей рядко е свързван с морето. Знаем за гордите сатри, беси и меди обитаващи високите планини. Знаем за свободолюбивите гети и благите мизи населяващи равната Добруджа, но малко е казано за корабоплаваненето при траките. Далечните ни предци са били не само велики мислители, смели бойци-колесничари и славни музиканти, но и господари на моретата, по-точно – първите господари на моретата.

Това твърдение може би звучи пресилено за доста хора, но доказателства има, лошото е, че са неудобни за определена група хора и поради това биват игнорирани. Не е тайна, че най-старото обработено злато е това от Варненския некропол. Не е тайна и това, че медния рудник в Ай Бунар, край Стара Загора е един от най-древните. Специалистите знаят добре, че траките са изнасяли мед, злато, а по-късно и бронз към земите на днешните Румъния, Украйна, Молдова, Русия. Понеже металите са тежка стока, твърде малко вероятно е нашите ковачи да са пренасяли изделията си на гръб хиляди километри. Както отбелязва Михаил Лазаров – морето се явява най-логичния и удобен път.

 http://www.tf.uni-kiel.de/matwis/amat/iss/kap_a/illustr/varna_details.jpg

 http://visit.varna.bg/media/cache/fb/2d/thumb7_arh_museum_65_.jpg

Първоначално медните слитъци и инструменти са се превозвали със салове, с които се е плавало в близост до брега. По-късно са използвани лодки еднодръвки с дължина около 5-6 метра. Такива е имало още през Неолита. Описвайки населването на о-в Крит в най-древните епохи, Р.Хътчинсън твърди, че това е станало с лодки еднодръвки, като тези, които по времето му (1927 година) служели да превозват товари през Преспанското езеро, Македония.

http://worldwideflood.com/files/includes/images/ark-hull_form-ancient_ship_files-forefoot.gif

В последствие са конструирани и първите кораби, с които нашите далечни предци са разнасяли своето злато, мед, сол и различни оръдия на труда. Понеже морето се явава първия търговски път, то е наречено от предците ни Понт – име заето от гърците, но нямащо смисъл на гръцки защото е наше. Πόντος отговаря на стбг. пѫтъ-път.

От езика на нашите деди идват гр. κάραβος - кораб и лат. carabus - кораб. Значението е коруба, нещо издълбано – точно това, което е и еднодръвката яваваща се най-ранна форма на кораба. Други сродни български думи са коруб, коруп-кухо дърво, корубла-издълбан ствол на дебело дърво, изкорубен-кух, издълбан.

Потомците на Ромул са заели и други думи от дедите ни освен carabus-кораб. Eзиковедите  признават, че mare - море не е латинска дума, а заемка в този език. Маре е била древната тракийска дума за море, която по времето на Плиний Стари (I век) вече е придобила форма море, както разбираме от тракийското племенно име морисени.

Възможно е за доста хора да звучи странно твърдението, че както римляните, така и предците на южните ни съседи са изпреварени от дедите ни траките по отношение на мореплаването. Нека обаче да разгледаме как стоят нещата. Историците знаят прекрасно, че през Бронзовата Епоха господари на моретата са били траките и техните близки роднини пеласгите. Диодор Сицилийски е представил доста подробен списък на таласокрацията.

От различни извори знаем също, че предците ни – палеобалканските народи са населявали островите Самотраки, Тасос, Лемнос, Имброс, Наксос/Стронгиле, Крит. Известно е и това, че това, което днес ние познаваме като Бяло Море в древността е наричано Тракийско Море – Mare Thracicum.

В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени като Балканите са сериозно засегнати. Значителен брой палеобалкански племена потеглят на юг в търсене на нови земи. Една част от тези хора напуска родината си с кораби и успява да достигне дори Египет по времето на Рамзес Велики. 

Египтяните са изплашени от предците ни, няколко фараона отчаяно се опитват да отблъснат прииждащите от север траки и пеласги. Пораждат се първите масови морски битки. Благодарение на хитрата политика на Меренпта и Рамзес III балканските народи биват разединени и в последствие отблъснати. Само на една част от тях бива разрешено да се заселят на територията на древния Египет. Останалите се завръщат обратно в Левант, Мала Азия и остров Крит. 

             Походите на Морските народи (по Salimbeti и D'amato)

Благодарение на египетските летописци ние знаем имената на така наречените Морски народи. Най-известните са пелесет, дрд, чкр, уешеш, шардунаш, туршу, мешвеш. Това са представители на пеласгите, дарданите, тевкрите, бесите, сердите, травсите и мизите, които в значителен брой средновековни изрази са наречени още българи.

Египтяните са оставили и интересни фризове, на които са изобразени Морските народи. Хората наречени мешвеш-мизи се отличават с това, че част от косата им е избръсната и носят кика. Телата им пък са покрити с татуировки, а това според Херодот е белег за благороднически произход при траките.

 

   Представители на Морските народи (по Rava, Salimbeti, D'amato)

     http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples45.jpg

Пеласгите носят типичното въоръжение на тракийския пелтаст от Античността – щит, няколко метателни копия и меч. Сердите са с рогати шлемове, такива са намерени не само в Тракия, но и на о-в Сардиния, който е получил името си от представители на предците ни. Това обяснява защо ние българите делим значителен брой хаплогрупи с населението на Сардиния.

Освен Сардиния в края на Бронзовата и началото на Желязната предците ни познати като Морски народи населват и Апенините. За доминантната роля на пеласгите там знаем от Плутарх. Този автор твърди, че пеласгите покорили повечето от народите в познатия свят, а като дошли в Лациум основали Рим. Колкото и странно да звучи, най-величествения и могъщ град между I век преди Христа и V век след Христа е основан от нашите предци.

За тракийска миграция на Апенините след Троянската Война знаем от Страбон. Това, че предците ни са били значителна група се доказва не само от генетичната близост на българи и населението на Северна Италия, но и от големия брой тракийски топоними и хидроними от Апенинския полуостров.

Става дума за Adria, Atrianus, Brentesiusm, Bustricus, Carpis, Caletra, Cales, Calatia, Carsulae, Eretum, Pyrgi, Satricum, Scaptia,  Setia, Stabia. Adria, Atrianus, отговарят на тракийския хидроним Atrus-Янтра. Brentesiusm  е сроден на Brento para, Bustricus има същото значение както и Bistiros-бистър. Еквивалент на Carpis, е Carpates mons – Карпатите, чието име се обяснява с нашата дума карпа-скала.

След като знаем, че през Бронзовата и Ранната Желязна Епоха траките са били господари на моретата, след като има сведения за тракийска миграция на Апенините, а и там срещаме сериозен брой тракийски топоними и хидроними, то няма нищо чудно в това, че дедите ни са дали знания за мореплаването на старите латини.

По време на Бронзовата епоха дедите ни траките са владели и територията, която днес е наречена Гърция. Страбон е пределно ясен твърдейки, че в дълбока древност цяла Гърция е била населена с варвари, т.е. народ с произход различен от гръцкия. Страбон е дори дава точни данни обяснявайки, че цяла Атика е владяна от траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей. Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс, който дава и името си на полуострова.

Благодарение на това, че владеят Босфора и Дарданелите дедите ни добиват огромни богатства. Именно тези богатства стават причина за избухването на Троянската Война, но дори и след този конфликт, чак до VIII век траките продължават да бъдат господари на моретата. До този момент гърците, които са били дошло от Африка подвластно на дедите ни население, изобщо не са в състояние да преодолеят силното течение идващо от Черно Море. Едва след падането на Фригийското Царство под ударите на Асирия, гърците се научават да строят достатъчно добри кораби, с които да започнат своята колонизация.

Едва през VIII век пр. Христа идва край на морското господство на предците ни. Все пак то трае около четири хилядолетия – от времето на Ранния Халколит до началото на Желязната Епоха. Испания и Португалия владеят моретата век-два, след това идва ред на Англия, която пък понастоящем е изместена от САЩ.

Жалко е, че този аспект от нашата история – господството на моретата не е добре известен на широката публика. Не е известно това, че великите мореплаватели – финикийците са смесица от ханаанци и Морски народи – нашите предци. Няма съмнение, че те са научили местното население на Левант как да строи кораби. Със сигурност ранната благородническа прослойка на финикийците е от балкански произход, това се вижда от редки финикийски монети. 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/zeugitana/carthage/Jenkins_024.1.jpg
http://www.wildwinds.com/coins/greece/zeugitana/carthage/t.html

Човек не бива да бяга от проблемите на настоящето търсейки утеха в успехите от миналото, но то трябва да се помни, истината трябва да се разказва. Славното минало не е просто повод за гордост, а и пример. Щом предците ни са могли да постигнат много, защо и ние носещите тяхната кръв да не можем?

Няма невъзможни неща, днешните силни на деня са започнали своята история като бедни хора живеещи в мръсни, тъмни колиби, а нашите предци са имали градове още през пето хилядолетие преди Христа.

Могат да ни вземат златото, да ни окрадат горите, но не трябва да допускаме да ни отнемат талантливите млади хора, това е последното, което ни е останало. Една от причините за изкуственото поддържане на бедността в България се крие в уникалните способности на на народа ни. 

Ние сме изключително умни хора, чиито качества са смаяли представители и на Изтока и на Запада. Хиляди българи днес са инженери, лекари и копмютърни специалисти в чужди държави. Биха ли тези хора напуснали Родината, ако тук можеха да живеят нормално? Биха ли тръгвали към втори терминал сънародници, ако бяха възпитани в гордост и родолюбие, ако бяхме сплотени и си помагахме един на друг? Не разбира се!

За това ни делят, за това се сее омраза и се отвлича вниманието от действията на тези, които източват и отвличат както природните ни богатства, така и талантливите хора.На този пагубен процес може и трябва да се сложи край, ако искаме да оцелеем. Нека всеки си има свои политически виждания, но и нека да постави България над всичко.

Нека най-добрите аргументи да бъдат не псувните и обидите, а благородното ни държание. Не е лесно да си учтив, ако те заливат с помия, но обикновено лесни са лошите неща.Доброто и благородното са трудни, за това и благородниците са малко,  ние обаче можем да бъдем такива.

Нека убеждаваме проивниците си не с надвикване, а с деянията ни – оказването на помощ на тези, които се нуждаят, даването на защита на беззащитните и показвайки винаги най-доброто от себе си. Само така ще имаме правото да се наричаме българи.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981,

4.G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974;

5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

8.R.W.Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books, Harmondsworth, 1962;

9.Tell Abu al-Kharaz: New Finds from ‘Sea People’ Settlement, Jan 28, 2014 by Editors

 http://www.sci-news.com/archaeology/science-tell-abu-al-kharaz-sea-people-01723.html

10.Amelia Muge, THE ENIGMATIC SEA PEOPLES

https://peripluscd.wordpress.com/2013/03/09/chronicle-5-the-sea-peoples-mystery/

11.A.Salimbeti, R. D’Amato Sea Peoples http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

12. A Short History of Metals http://www.tf.uni-kiel.de/matwis/amat/iss/kap_a/backbone/ra_1_1.html

13. Tim Lovett, Hints of Noah's Ark in Ancient Ships  

http://worldwideflood.com/ark/hull_form/ancient_hull_form.htm

14. http://www.minoanatlantis.com/Minoan_Science.php

15.К. Събчев, Марица е била плавателна река - кораби акостирали в сърцето на Тракия

  http://bulgarski.pogled.info/news/53399/Maritsa-e-bila-plavatelna-reka-korabi-akostirali-v-sartseto-na-Trakiya