Българската мечта

Тази статия не е моя,  тя е плод на труда на мой приятел.  Откакто се помня имам много приятели, всеки с различен характер, доста са и с различни убеждения и вяра. Аз съм християнин, но някои от хората, с които общувам са атеисти, има даже и мюсюлмани. Разликите не пречат на дружбата ни, нито на любовта ни към България. Ние храним уважение един към друг и се опитваме да разберем различната позиция, вместо сляпо да й се противопоставяме. Различията в нашия случай не водят до вражда, а до стремеж към осъвършенстване. Не е нужно да сме съгласни по всеки въпрос с приятелите си, не е нужно всичките ни мисли да са в една посока. Ако ние се отнасяме с уважение един към друг и, ако сме честни спрямо себе си,  е само въпрос на време, когато ще се постигне съгласие, а то е основата за всичко хубаво.

По отношение на много неща, аз съм съгласен с автора на статията. За мен няма никакво съмнение, че ние българите сме създадели на Източноевропейската цивилизация. Съгласен съм и с това, че ние можем да се превърнем в мост между Изтока и Запада. За нуждата от тясно сътрудничество и приятелство между Балканските народи съм убеден, че трябва да се работи активно по въпроса. Съгласен съм и, че трябва да се борим за възстановяването на престижа, който заслужаваме. Все пак дедите ни са създатели не само на Източноевропейската цивилизация, но и създатели на първата цивилизация в историята на човечеството.

Смятам, че е крайно време хората с различни убеждения да си подадат ръка и да започнат да работят за България заедно. Егото трябва да умре, за да се роди едно ново, пречистено и необременено общество, чието съзнание не е покварено от идеи на чужденци. Няма да е лесно, това няма как да стане за ден два, но именно това е причина да започнем да действаме колкото се може по-скоро. Надявам се работата на Валентин Сарлов да накара доста хора да се замислят и да видят “идеологическите си противници” в различна светлина.

Българската мечта

Автор: Валентин Сарлов

УВОД

Мечтите са едно естествено явление. Те са нашето желание да оформим света, или поне битието си във вид, който намираме за хармоничен и добър за нас. Всяко начало е скромно, но продължим ли, ще достигнем местата, които сме видели в своето съзнание. Ако не бяха мечтите, робите никога нямаше да счупят веригите си, нямаше да се научим да летим, нито пък щяхме да достигнем до космоса.

Нещо което се счита за невъзможно се случва, защото първо сме замечтали за него, а след което сме намерили вътрешна сила и знание за неговото осъществяване.

Съществуват и колективни мечти, това са мечтите на цели народи. Те придават смисъл на националното съществуване. Те обединяват милиони умове и съставляват основна част от колективното съзнание – кодът на един народ.

Не случайно великият българин Пенчо Славейков казва следните думи -“Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”

Идеалът, за който говори Славейков е всъщност колективната мечта. Тази мечта трябва да обединява всички българи, без значение от тяхната религия или политически симпатии. Тя няма просто да задава посоката на развитие, а ще представлява движеща сила, мотивация, която прераства в национална мощ за изключително кратко време. Това е първата и най важна крачка към национално възраждане. В българската история съществуват достатъчно примери за него.

БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА

Българската мечта е идеята да превърнем България в рай на който да се възхищават всички народи в света. Целта на един такъв български успех е  да придаде глобално значение на българската държава, която да влияе на духовното развитие на света. Да вдъхновява други държави и цивилизации, така както дедите ни са правели нееднократно в миналото.

Българската мечта има четири части:

I. Обединена и мъдра България;

II.Силни Балкани;

III.Интелигентна България;

IV.Красива и духовна България;

Обединена и мъдра България

Днешният свят е резултат от контакта и борбите между различните цивилизации. Стремежът на всяка цивилизация е да докаже, че нейните идеали са най-смислени, най-правилни и добри, и по този начин наложи своята визия върху другите. Цивилизацията която е оставила най голяма следа в световната култура е европейската цивилизация. Тя е разделена на две – източна и западна.

На глобалната цивилизационна карта България представлява „раздвоена страна”. В раздвоените страни има една доминираща култура, която я свързва с определена цивилизация, но нейните лидери искат да я прехвърлят към друга цивилизация.

България е част от Източно европейската цивилизация, но след 1989 година,  целта на нашите политици е да бъдем на друго място – на запад, като част от западната цивилизация. Това е може би най големият ни вътрешно-духовен проблем.

За нас е невъзможно да бъдем част от западната цивилизация без да унищожим собствения си национален дух, който ни е крепил стотици години. Западната цивилизация изповядва съвсем различни ценности на подчертан индивидуализъм, неолиберализъм и контрастиращ мултикултурализъм. Ние, като народ, не можем да се вместим ва тази картина. Нашата народопсихология, вътрешния ни свят са напълно различни. Ние сме свикнали да живеем мирно и заедно с другите култури без да го афишираме. Нашия индивидуализъм винаги е преминавал през идеята за общото благо и е постигал баланс между общите и личните интереси.

Още повече, че ние не просто сме част, а реално сме исторически създатели на Източно-европейската цивилизация, установявайки и разпространявайки нейното духовенство и език.

Същият проблем на „раздвоената страна” имат и други държави като Турция, Русия, Украйна, Румъния, Сърбия и т.н. Руските елити осъзнаха това и оформят Русия като ядро на Източно-европейската цивилизация с наченки на Евразийски съюз. Турските елити също осъзнаха този проблем и формираха стратегическа доктрина с цел насочването на Турция към Ислямската цивилизация. Украйна се разкъсва между запада и изтока, вместо да бъде мост между двете, поради политиката на собствените си елити.

За България е неразумно, дори вредно да прекратява хилядолетното си развитие като източна цивилизация и да се опитва да приеме модел който не е присъщ за нас като народ.

За да се справим с този проблем, българският елит и авторите на българската политика трябва да намерят правилната формула, да държат на това което сме и същевременно да работят активно със западна Европа. Ние сме създатели на Източно-европейската цивилизация и няма как да прекъснем отношенията си с източните цивилизации и оформящата се като ядро на Източно-европейската цивилизация Руска Федерация. Същевременно ние можем да работим със Западна Европа в сферата на икономиката и общото развитие, и да бъдем мост между двете европейски цивилизации.

Какво представлява Източно-европейската цивилизация в днешно време? Отговорът на този въпрос е сложен, тъй като тя е в процес на вътрешна промяна и „отърсване” от миналото. В момента Източно-европейската цивилизация се оформя като мост между далечна Азия и западна Европа.

България, въпреки своя малък материален ресурс притежава огромен духовен ресурс и трябва да насочва тази вътрешна промяна в правилната посока. Българската култура е дала език, религия и древно познание на всички източно европейски народи. Тя представлява основен елемент на базата на който може да се осъществи сближаване между най далечните народи от Азия и Европа.

След срещата на Папа Франциск и Патриарх Кирил в Хавана стана ясно, че съществува желание за сближаване между двата европейски вектора. Това е изцяло в интересите на България. Нашата държава може да бъде катализатор на подобен процес, като използва своето стратегическо разположение и духовно-исторически ресурс.

Около тази цел биха могли да се обединят всички българи, без значение от богатство, религия и професия. Това е висша цел, достойна за българския народ. Осъзнаването на нашата същност ще доведе до духовно обединение. Обединението ще ни даде сили да работим заедно и да дадем своя принос в по голямата цивилизационна картина, която се рисува в момента.

Силни Балкани

Българската мечта изисква българската държава да има мощна икономика и външна политика. България е ядрото на Балканите. Идеята „България на три морета” не е грандоманска експанзивна идея. Тази идея олицетворява теорията за значението на морета и континентална суша според която целта на морските народи е да превземат бреговете и по този начин да задушат в обръч континенталните сили. Поради тази причина българските империи са желали да стигнат до бреговете на трите морета, за да запазят ядрото.

В днешната реалност стабилността на Балканите е от значение за цяла Европа, а стабилността на Европа е от значение за целия свят[1]. За да има стабилност на Балканите е нужно стабилно ядро, а това е България. Векторът България – Сърбия е най важният вектор на суб-континента. Двете държави имат стратегически интерес от сътрудничество на всички нива – културно, икономическо, политическо и т.н. Това ще гарантира и стабилност в Македония, която е едно от най опасните звена на Балканите. Векторът България – Румъния е вторият най-важен. Румъния има историческо значение за българите, като близък народ, произлязъл от старите български държави и приютил българските революционери през 19 Век. Румъния като държава няма друг път, защото тя има исторически конфликт с Унгария и обтегнати отношения с Украйна. България и Сърбия са нейните единствени близки стратегически партньори.

Поотделно трите държави са слаби. Нямат тежест в международните отношения. Заедно, обаче, формират територия от 426 855 кв. км. богата на ресурси земя и население от над 35 милиона души. Това не е достатъчно за абсолютно независима външна политика, но все пак подобен стратегически съюз ще бъде нещо с което всички ще се съобразяват, особено в Европа.

ЕС вече преживява вътрешни промени, като се обособяват вътрешни малки съюзи – Вишеградската четворка, Франция-Италия, Испания-Португалия, Скандинавските страни и т.н. Германия като балансьор и икономическо ядро губи все повече тежест поради зависимостта си от САЩ и грешната си политика.

Време е и ние да формираме Балкански съюз вътре в Европа - България-Румъния- Гърция и Сърбия. Подобен съюз ще бъде важен за всяка глобална сила. Най важното в Балканския съюз е да се формира обща концепция за сигурност. Подобна идея ще гарантира сигурността както на ЕС/Западна Европа, така и на Балканските държави участващи в съюза. С правилната политика, Балканският съюз може да се превърне в сериозна регионална сила и балансьор между глобални сили като САЩ-Русия и ЕС-Русия. Балканският съюз ще гарантира сигурна европейска граница и контрол на мигрантските потоци от Юг.

Съюзът не трябва да работи срещу Турция, а заедно с нея за постигането на просперитет. Сътрудничеството ще помогне за намирането на общ език. При добър диалог и партньорство с Турция, Балканският съюз може да представлява посредник и между Европа и ислямската цивилизация.

Подобен ход е единственият начин за България да осигури своята сигурност и да запази ядрото от външни сили. Румъния, Сърбия, Гърция и Турция ще имат надежден партньор в своя тил. С отслабването на ЕС и вътрешното му разделение на по малки съюзи, емигрантската криза и превръщането на Балканите в коридор за бежанци, както и нуждата от посредник между Запада и Изтока, получаваме исторически шанс за формирането на такъв съюз.

България трябва да бъде инициатор на тази идея. Осигуряването на стабилността и сигурността на ядрото на Балканите в лицето на България ще привлече финансов ресурс.

В тези времена на глобална несигурност, свободните глобални капитали ще се придвижат там където има защитено ядро. Въпреки, че този капитал ще бъде чужд, България може да го използва за формирането на собствен национален капитал и силна икономика. Това вече е правено в миналото и е спомогнало страната ни да се превърне в най-благоденстващата страна на Балканите -30-те години на ХХ век.

Интелигентна България

Българската мечта за интелигентна България се изразява в това държавата ни да бъде велика сила в световната наука. Българското образование трябва да бъде на максимално високо ниво. Още от детските градини трябва да се провежда политика която да накара децата да се влюбят в науката и познанието. В училище те трябва да бъдат подготвени за света който ги очаква. На ниво университетско образование, бъдещите творци трябва да получават умения за развитието на висша наука, където да бъдат подбрани най добрите. Те ще бъдат отговорни за развитието на държавата и на света.  Те ще трябва да работят за народното благо и националната ни мисия.

С овладяването на космоса и развитието на фундаменталните науки съществува реална възможност за промяна на глобалната система – религия, глобално съзнание, културите и цялостната картина на света, което ще доведе след себе си нов свят. Точно поради тази причина, големите сили Китай, Русия и САЩ се борят не просто за технологично, но и за научно превъзходство на фундаментално ниво. Който открие отговорите на големите въпроси във физиката, той ще създаде новото поколение технологии, новата религия (ако в бъдеще изобщо има религии по подобие на днешните), новите учения, разбирания на човечеството и философии.

Тенденциите диктуват, че в бъдеще ще започне процес на обединяване на науката с религията. Ще се изгради ново разбиране за божественото и връзката Бог (абсолют) - човек. Голяма част от научния ресурс ще се концентрира в изследвания свързани с човешката психика, съзнание, мисъл и т.н. Ще се промени световната медицина. Възможно е дори да се разкрият съвсем нови методи за комуникация на ментално ниво. Това ще бъде така наречената наука в сферата на духовното и тя е бъдещето на света.

Ако ние българите искаме да бъдем значим фактор, ние трябва да участваме в тези глобални процеси. Важно е да бъдем интелигентен народ със световен принос науката. Достойна мисия за нас ще бъде да имаме главна роля в градежа на новата науката - да я развием и обединим с духовното, поставяйки основите на нов свят.

Красива и духовна България

Красива и духовна България е идея за запазване и разпространение на красивата българска природа, древната култура, история и духовност. Желанието на всички българи е да се признае древният произход на нашия народ от всички световни сили, организации и народи. Ние трябва да се борим за това признание. Българските земи са люлката на цивилизацията на Европа, а може би и на цивилизования свят. Преди повече от 8000 години земите на днешна България са били люлка на човешката цивилизация. Тук възникват първите градове и човешки организации по подобие на днешните държави. Това е така наречената „черноморска цивилизация”. Робърт Бовал с екип от български учени и американски астрофизици вече създадоха филм за „Забравената цивилизация”. Тази цивилизация е била в пълен разцвет много преди създаването на древен Египет.

Извисяването на нашата култура и признанието на древната ни история ще ни даде самочувствие и вдъхновение за велики дела. Добре известно е в политическите среди, че икономиката следва културата, а политиката идва след икономиката. България ще бъде перлата на културно-историческото наследство и красивата природа. Това ще бъде добре за нашата икономика. Сближаването на ниво култура с близки народи като Русия, Индия, Германия, Италия, Франция и Иран ще доведе изгоди и необходимото уважение. Това ще бъде идеалната формула за трупане на политически дивиденти.

Кратък анализ и позициониране на България в голямата глобална картина. Голямата българска мечта.

След края на студената война, матрицата на глобално делене се преформатира. Глобалните идеологии вече не се основават само на икономически филисофии, но и на цивилизационни такива. Разпознават се осем ясно обособени цивилизации - западна с ядро САЩ, индийска, източно-европейска, японска, китайска, ислямска, латино-американска и африканска. САЩ успя да разшири ЕС и НАТО до границите на Русия, като сложи ръка на Източна Европа. В Източна Европа се оформи така наречената санитарна линия от Балтийско Море и Естония, през Полша, Украйна и Румъния до България. Целта на тази линия е да не допусне допир между Русия, като суровинен източник и Френско-Германските високотехнологични сектори. Подобно сближаване би довело до промяна в Западната цивилизация, като тя ще си върне старото ядро – Западна Европа и ЕС.

Съюз в някои стратегически направления между Европа и Русия ще обедини Евразия и ще доведе до нов световен ред, което не е желано от американските елити. На Изток, стратегическият съюзник на САЩ е Япония чрез Японо-Американския договор за сигурност. На Юг е Саудитска Арабия, на което се крепи и световната доларова финансова система.

От 2001 година тази стратегическа глобална карта започна да се изменя динамично. Днес ситуацията е различна. Обединиха се ядра държави на незападни цивилизации – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) срещу САЩ. Американската гео-политика прави опит да създаде Анти-БРИКС съюз и да очертае периферия до която Китай, Русия и Индия да нямат икономически, финансов и политически достъп чрез ТТИП, ТТП и ТИСА. За сега този опит е неуспешен.

Ислямската цивилизация, която държи ключа към важни енергоресурси, се намира точно в центъра на динамичната битка между западната и незападните цивилизации от БРИКС. Именно поради тази причина Арабският свят е раздиран от конфликти и хаос, като взема предишната роля на третия свят –там където ще се водят горещите войни. Територията от Либия до Пакистан, на Юг до Йемен се превръща в „Армагедон” – бойното поле върху което ще се срещнат всички военни глобални сили. За това има няколко причини – петролът и бъдещето на  петродолара, липсата на ядро на ислямската цивилизация и вътрешно съревнование между Иран и Саудитска Арабия и стратегическият китайски път на коприната. САЩ неможе да допусне ситуацията в тези територии да е под нечии чужд контрол, който да установи мир и интеграция между Китай и Европа.

Разчитайки тази глобална картина, народите в Евразия в един момент неизбежно ще желаят да се отдалечат от САЩ. Ако Тихият океан е бъдещето пространство на икономическо развитие, както иска САЩ, то Европа остава периферия със затихващи функции, а България се превръща в крайна периферия и коридор за бежанците от войните. Поради тази причина някои сили в Европа вече започнаха да претендират за завръщане на ядрото на Западната цивилизация в европейския континент, или изместването му от САЩ в западна Европа/ЕС.

Така Западно-европейската цивилизация ще се върне оттам откъдето се е родила. Именно това е една от възможностите за сближаване между Ватикана и руската православна църква. Западно-европейската и Източно-европейската цивилизация да оформят обща цивилизационна рамка с цел взаимно запазване и установяване на нов ред в Евразия. Ако САЩ не прекрати политиката на конфликти в Евразия  рискува трета световна война с всички средства, дори ядрени.

Подобно развитие на събитията е в полза на българските интереси. България има интерес от контитенталния „път на коприната” между Китай и Европа, от сближаването на източния и западния полюс на европейската цивилизация, от премахване на „санитарния кордон” в източна Европа и от реализирането на Източна Европа заедно с Русия като зона на обмен на знания и ресурси между полюсите на Евразия. За да се сближат двата полюса на Европейската цивилизация е нужно нещо повече от икономически интереси. Трябва да се достигне до умовете на хората, които повече от 100 години се възприемат като врагове.

Това изисква сближаване на обща културна основа. България и българския народ като един от основоположниците на западно европейската и източно европейската цивилизация е идеалната платформа за подобен процес. Ние трябва да упражняваме мека сила с цел признание на древния ни произход и национален код, който и до днес е съхранил уникално културно наследство. Така нашият културен код ще даде отговор на въпроса какво е общото, още от дълбока древност, между континентална Европа и Русия, между руснаците и волжките българи вътре в Русия и между Балканите и Европа.

На базата на този исторически момент и сътрудничество, ние можем да изградим българската мечта. Тя може да промени ситуацията в Евразия, а оттам и целия световен ред. Един ден, ние не просто ще бъдем горди да се наречем българи. Можем да превърнем България в новият духовно-научен световен център от който да произлизат новите знания, учения, технологии и глобални партньорства между цивилизациите. А това е голямата българска мечта и нашата мисия като народ.

---

[1] Стабилността на Европа е важна както за БРИКС, които имат нужда от икономически пазари и спокойствие, така и за САЩ, които въпреки желанието си да доминират над Евразия, все пак виждат в Европа сигурен съюзник и нямат интерес от война, която да премине в сърцето на континента.

КОРЕНИТЕ НА АЗБУКАТА

Преди повече от шесдесет години проф. Владимир Георгиев публкикува една много интересна работа. Тя е на сериозна тема – засяга произхода на азбуката, финикийските букви и техните названия. Георгиев спомага за разбиването на една дълго господстваща догма, а именно, че финикийската азбука е създадена от местните жители на Ориента. Оказва се, че названията на повечето от древните букви нямат никакъв смисъл на финикийски/семитски eзик. В такъв случай създателите, или поне част от тях са хора от съвсем различен произход.

http://proel.org/img/alfabetos/feniarc1.gif

Образец на финикийска писменост, надписът на Хасдрубал – 12 в.пр.Хр.

http://www.omniglot.com/images/writing/phonecian.gif

http://www.omniglot.com/writing/phoenician.htm

Финикийска азбука

Реално, само за названията на буквите мем, аин, рес и може би тау би могло да се приеме със сигурност, че принадлежат на финикийски/семитски eзик. 

Други шест: хе, заин, хет, тет, ламед, сада, не могат да бъдат обяснени изобщо с помоща на финикийски/ семитски eзик. За станалите дванадесет названия Георгиев споделя, че има известно вероятност да са финикийски/семитски, като подчертава, че в значителен брой случаи сходството на формата на буквата и името й са доста съмнителни.

Подобно на учени като Еванс, Шнайдер, Шапулие, Преториус и др., Георгиев търси корените на финикийската азбука в древната писменост на егейския регион. Става дума за критската йероглифна писменост, Линеар А, Линеар Б и Линеар С (Кипърско-Минойско писмо). За създатели биват считани така наречените минойци. Те са наречени така по името на легендарния критски владетел – цар Минос.

http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

Съпоставки на финикийски букви с древната писменост от о-в Крит (по Еванс)

Линеар А  http://lila.sns.it/mnamon/assets/img/lineare_a/LineareA%20-%20ZA_8.jpg

http://lila.sns.it/mnamon/index.php?page=Immagini&id=19&img=357

Линеар Б https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/NAMA_Linear_B_tablet_of_Pylos.jpg

Линеар С http://proel.org/img/alfabetos/chipre.gif

Георгиев намира доста паралели, но поради факта, че през 1952 година Линеар А и Линеар Б са все още в процес на разчитане, нашият учен представя и погрешни съотвествия. Независимо от това, трудът на този човек е от голямо значение защото дава индикация в каква посока трябва да се търси.

За да разберем защо доста от имената финикийските букви нямат смисъл на езиците на народите от Ориента, ние първо трябва да установим що за хора са финикийците, а и минойците. Нужно е да се установи и дали има връзка между тези хора.

Благодарение на древни писмени паметници ние разполагаме с най-старите минойски имена. Те без изключение са тракийски по произход Арей, Диза, Резос, Питак. Първите две са теофорни – Арес и тракийския Зевс – Диза. Другите две принадлежат на тракийски благородници. Резос е име на тракийски цар споменат от Омир, а Питак е владетел на едоните, за когото е писал Тукидид.

Не само минойските имена са тракийски по произход, същото може да се каже и за названията на критските градове. Съвсем естествено е, че ако даден народ се пресели на нова територия, той ще остави там свои названия на населени места и т.н.

Критските Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво, Капа, Паито, Кисамон съотвестват на тракийските топоними Ида, Пергам, Гордион, Сети дава, Даос дава, Капи стурия, Пато виса, Киса. Самото име на минойската столица – Кносос е сродно на българския топоним Книшава, за който Иван Дуриданов твърди, че е древен, т.е. тракийски и има значение ерозирало място.

Друго потвърждение за произхода на минойците намираме в работа на Бедржих Хрозни. Правейки връзка между критската и балканската керамика, този учен смята, че в далечното минало о-в Крит е колонизиран от  балкански поселници–траки и илири “From an archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so-called band ceramics”- Ancient History of Asia Minor India and Crete, c.220.

Със сигурност Крит е обитаван и от тракийските родинини пеласгите. Знаем за това благодарение на Страбон, който споделя, че в дълбока древност те са населявали остров Крит. Явно там са представяли благородническата класа, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell  Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." –Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Несъмнено древната критска писменост е създадена от траки и пеласги. Има дори индикации, че те са я донесли от Балканите и са я доразвили след своето установяване на о-в Крит.  За приликите между знаците от Градешница, Караново и др. места с най-древните писмени знаци от о-в Крит споменава Владимир Георгиев и добавя, че знаците от нашите земи съперничат по древност с критските – (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).

Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат по древност на критските, но са повече от 2000 години по-стари. Понастоящем е известно и друго – учени като Харалд Хаарман, Ричард Ръгли и др. са установили, че така наречената дунавска, балканска писменост притежава значителен брой общи знаци с критските Линеар А и Линеар Б. Въз основа на тракийската керамика, тракийските лични имена и тракийските топоними от о-в Крит, ние можем да приемем, че траките и говорещите същия език пеласги са били част от минойското общество и по-точно неговия елит. 

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания, които показаха връзката между населението на о-в Крит и това на Балканите. Имайки предвид всички тези неща, не е никак пресилено да се каже, че корените на минойската писменост трябва да се търсят на Балканите.

Нека видим как минойската писменост попада в земите на Ориента и как след време се развива в така наречената финикийска азбука. В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени. Те довеждат до проваляне на реколтите, Балканите вече не могат да изхранят своето многолюдно население. Част от траките и пеласгите са принудени да търсят нови земи за заселване. Понеже определени групи балкански преселници напускат Тракия и Крит с корабите си, тези хора биват наречени Морски народи.

Борбата им за оцеляване ги принуждава да предприемат дълъг дори и за днешните стандарти поход. Босфорът е прекосен, но кризата е засегнала и Мала Азия. Там също климатът е довел до промени, а в Хетската Империя е избухнала чумна епидемия. Балканските преселници нямат друг избор освен по суша и с корабите си да продължат в посока юг – към Египет.

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg

Пътят на Морските народи – възстановка A.Salimbeti, R.D’amato

Страната на пирамидите е останала незасегната от бедствия и е богата на храни. Рамзес III обаче не желае да приеме огромния брой преселници. Могъщата флота на Морските народи и огромния брой бойци е опасност за държавата му. Неизбежно се стига до въоръжен конфликт. Той трае дълго време и чак при фараона Меренпта траките и пеласгите са спрени. Това става благодарение на тактиката на новия египетски владетел. Той позволява на част от преселниците да останат в земите на Египет и Либия, но при условие, че ще му помогнат да отблъсне останалите балкански племена.

 http://www.salimbeti.com/micenei/images/nile.jpg

http://www.salimbeti.com/micenei/art1.htm

Възстановка на битка между египтяни и морски народи -A.Salimbeti, R.D’amato, картина на Igor Dzis

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg

Пленени от египтятите траки и пеласги, киката и татуировките на първия боец се виждат ясно - изобр. стр. A.Salimbeti, R.D’amato

Пеласгите, дарданите, тевкрите, весите със сигурност не са останали в Египет защото не са споменати в по-късни летописи. Тези наши предци се завръщат обратно в Западна Мала Азия, а някои се установяват в Левант – земите на Сирия, Ливан, Израел. Там живеят и споменатите в библията ханаанци. Според  Герхард Херм, от смесването на ханаанците и Морските народи се ражда народа на финикийците – G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с.61.

Понеже ханаанците са били множество, а нашите деди малцинство, било е само въпрос на време предците ни да бъдат асимилирани. Преди това да стане обаче, те оказват влияние на хората от Ориента давайки им писменост и повлиявайки религията им.

Възможно е това твърдение да изглежда странно на няки хора, но нека обърнем внимание на някои подробности от древната история. Тракийският бог Дионис е син на Земела, която пък е дъщеря на Европа – сестрата на финикиеца Кадъм. Бащата на Кадъм и Европа носи името Агенор, а то е пеласгийско и тракийско. Роднина на Кадъм, Европа, Земела и Дионис е тракийския цар Финей, за когото е казано, че е син на финикиецът Агенор.

Критският цар Минос, по чието име е наречена минойската цивилизация е потомък на Европа – сестра на Кадъм и дъщеря на Агенор. Както вече видяхме обаче, най-ранните минойски имена приналежат на стари балканци, а не не народите на Ориента. Дионис е потомък на Кадъм, но няма съмнение относно тракийския му произход. 

Името на Земела бива тълкувано от нашите езиковеди със старобългарската дума землiа-земя, а самото име на Кадъм е реално вариант на трако-пеласгийското божество – Кадмил – един от Кабирите -Великите богове. За името Кабири Димитър Дечев смята, че може да се преведе със старобългарската дума кобъ-съдба, участ. Други сродни думи са коба, кобение, но най-точна е кобар-гадател, човек умеещ да предсказва.

Нека не забравяме и важната подробност, че древните минойски топоними показват прилики с тракийските, а не с тези от Ориента. Древната минойска керамика има прототип на Балканите, а не в земите на Ориента. Минойският царски символ – двойната брадва се ползва като царски символ от траките, присъства както по украшенията, така и по монетите на одриските царе.

Кадъм е наречен финикиец  защото е управлявал във Финикия. Често определени народи имат благородническа прослойка, която има друг етнически произход. Точно така стои въпроса с финикийците. Болшинството от тях са хора, чиято родина е Ориента, но ранната благородническа прослойка е от тракийски, пеласгийски произход. 

Именно благородниците са тези, които владеят писмеността, те са хората запознали ханаанците във финикийската държава с древните букви.

Тези букви нямат случайна форма. Владимир Георгиев смята, че формите са вдъхновени от предмети на бита, оръжия, или части на тялото. Най-сполучливото тълкуване на името на финикийска буква направето от този наш учен, е това на буквата капа- К. Проф.Георгиев смята, че минойската дума за буквата е дошло от название на оръжие – копие, стрела и дава като пример старобългарската дума копѥ-копие, срб. kopljača–копие, стрела и др.

Добро обяснение е дадено и на тет-Т, за формата на тази буква Георгиев уточнява, че това е де факто колело, добавя, че минойската дума тета идва от ие. *tek-jɘ, като коренът е *tek-бягам, тичам. За сродни думи са представени ирл. techim, авест. tačaiti, лит. teku и старобългарската дума текѫ-тичам.

Доста интересно е тълкуването на ламед-Л. В този случай Георгиев предлага негръцката, т.е. пеласгийска дума λαβέ-лапа, ръка. Въпреки близостта с българската дума лапа, смятам, че в случая формата на буквата не символизира лапа, ръка, а по-скоро земеделския уред лемеж.

Дори и буквата сан-С представя земеделски уред, това е сохата – рало без плазове. Формата е доста ясна – очевидно се касае за примитивно рало каквото е сохата.

Земеделски уред е вдъхновението и за първата финикийска буква алеф-А. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А. На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. 

Става дума за следното -ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Името на буквата А идва по-скоро от древна дума за сърна, кошута, като най-подходящата дума е старобългарската алънии-сърна. Формата на А е най-близка до формата на първите земеделски уреди направени от рога на сърна.

За коф-Q (K) се смята, че означава ухо  на игла, но реално буквата и стилизирано изображение на земеделския уред копач.

Подобно е и значението на рес, реш –Р. Това е земеделски инструмент, чието име съвпада със старобългарската дума рыло-уред за копане.

Смята се, че буквата Д носеща название далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. 

Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Формата на вав-В е пределно ясна, това е уреда вила (за сено).

Относно заин-З се смята, че думата означава оръжие, но Георгиев справедливо отбелязва, че заин е късна персийска заемка в езиците на Ориента и няма как да е вдъхновение за буквата З. Тук по-скоро се касае за един примитивен уред, който служи за залостване на врата, старобългарската дума е затворъ-резе, ключ, заключалка. Действително с такива уреди са се подпирали врати на обори до неотдавна.

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Смятам, че добър кандидат за Б е тракийската дума брия-селище, оградено място.

По принцип се смята, че финикийската буква О е символизира око. В този случай коментара е излишен.

Телесен орган представя и буквата нун-Н. Това не е змия, а човешки крак, има такъв минойски йероглиф, а най-подходящата дума е старобългарската нога-крак.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEij2iDnUhPSm2kEc3-cZxS9aT1ZOojAFjq_82T-rpxVfYCF2Bo7x7Gi9Y65gJqU5HNNum58CK0iH4g9_OOhlSkDdQOmQ_UoShBwoz_aF2ENlgMl5lGLnzPBziC9y74T7sLlPDEHDiEVq-b9/s320/hier.jpg

 http://www.mikeanderson.biz/2011_05_01_archive.html

Това са имената на финикийските букви, които могат да се тълкуват с български думи. Досега никой не се наемал да направи подробен анализ какъвто е представен тук, понеже до неотдавна властваше догмата, че ние сме мешавица от три напълно различни етнически групи, като корените на езика ни бяха слагани надалеч от земите на юг от Дунава.

Истината обаче е, че нашият език не се е появил на Балканите едва през прословутата 680-681-ва година, а повече от 6000 години по-рано.Проведените неотдавна генетични изследвания  доказаха, че обявените за изтребени и изчезнали безследно създатели на първата цивилизация изобщо не са изчезвали.

Въпрос на време е да бъде признато, че ние българите носим кръвта на гениите създали прекрасните златни предмети намерени във Варненския некропол, изящната керамика от Бреница, Перник, а и най-древните писмени знаци в историята на човечеството. 

Старите летописи могат да бъдат изгорени, правени са опити дори да бъдат унищожени и дедите ни и макар да сме сериозно намалели, ние въпреки всичко сме оцелели и сме успели да погребем всеки свой враг.

Народът ни има уникална сила, необяснима сила, която е неизтощима. Хети, хурити, шумери, вавилонци, етруски са създали велики държави, сътворили са красиви градове, но след упадъка си не са намерили сили да се възстановят.

Дедите ни са преживели потопа в Черно Море, преживели са и сериозните климатични промени от Средната и Късната Бронзова епоха. Оцелели са въпреки кланетата и депортациите извършени от перси, римляни, гърци и османци.

Често сме били отписвани като народ и винаги сме се въздигали се от пепелищата, готови да строят и защитаваме своето. Народ, който е кален от огъня няма как да се изгуби, народ, чието типично качество е прераждането няма как да изчезне в небитието. Както казваше великият Николай Хайтов – България е в безпътица, но не е безпътна. Ние винаги сме намирали изход от всяка ситуация, ще намерим изход и този път защото сме народ на светлината.

   

ТРАКИТЕ НА СЕВЕР ОТ ДУНАВА И ЧЕРНО МОРЕ

Обикновено когато стане дума за траки, повечето от нас свързват името с народа обитаващ земи между река Дунав и Бяло Море. Несъмнено в тази територия са живели най-много от племената на предците ни. Други територии обаче също са били заселени от тях и то от най-дълбока древност. В намиращата се на юг от Балканите Мала Азия се установяват фриги, витини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, медовитини и разбира се мизите. Тези мизи, за които Димитър Хоматиан обяснява, че в негово време са познати като българи.

Трябва да се добави и това, че Армения и Грузия са обитавани от тракийските племена скаи, халиби, сарапари, трери. Те са създали колонии в Кавказ преди около 3500 години. Това е виждането на Киркор Джаукян, който изучавайки древните топоними и археологически находки стига до извода, че траките дошли по време на Бронзовата епоха са оказали силно влияние върху арменците и други народи обитаващи Кавказ.

Плиний Стари споменава за клон на сарапарите край Бактрия. В близост до Индия този автор разполага също кикони, едони, туни и др. През IV-III в пр. Христа е имало и голяма тракийска колония в Египет, за това научаваме от разказите на Полибий. Благодарение на надписи от времето на Античността разбираме за присъствието на дедите ни в Германия, Галия, Британия.

За нашата история обаче са важни други територии населени от дедите ни. Става дума за земите на север от река Дунав и Черно Море. Там са живели гетите познати и като даки, костобоките, карпите, тирагетите. Имало е и други разбира се, Овидий споменава за беси край Томи (Кюстенджа). Клавдий Птолемей пише за други беси на север от Карпатите, Страбон разказва за мизи на север от Дунава, същото прави и Елиан няколко века по-късно. Въз основа на личното име Гетомиз, Кирил Влахов и др. изказват предположение, че край Северното Черноморие се е образувало ново племе от смесването на гети и мизи, като дава пример с новообразуваните племена медо-витини и дио-беси.

Не бива да пренебрегваме и траките обитавали Приазовието, там където е било древното Боспорско Царство - периферията на земите на Стара Велика България от по-късни времена. Владетелите са несъмнено от тракийски произход, известни са имената на Спароток, Котис, Рескупорис, Реметалк, Берисад, Камасария. От епиграфски паметници от Олбия, Харакс, Ай Тодор, Пантикапей и др. са познати Мокус, Сефт, Дадас, Битюс, Сура, Дулос и др. (по сведения на Латишев, Крикин и др.).

Траките обитаващи земи на север от Дунава и Черно Море са почитали Сабазий, Дионис, Хероса, Великата Майка. Няма съмнение, че дедите ни обитаващи териториите на днешните Румъния, Украй и Русия са били многобройни. Жалко е само, че като цяло тяхната история не е проучена добре от нашите учени, а точно историята на северните траки е ключ за много неизяснени моменти.

Кога точно траките населват земите на север от Черно Море е все още спорен въпрос.В миналото се смяташе, че главните преселения са по време на началото на римското завоевание. Реално обаче дедите ни заемат част от въпросните територии поне 5000 години по-рано. 

На териториите на Украйна (Триполие) и Румъния (Кукутени) археолозите са открили доста интересни артефакти. Приликите между Триполската и Кукутенска керамика, идоли, жилища, погребални ритуали с керамика, идоли и т.н от земите на България са смайващи и няма как да почиват на случайност.

Карта на Кукутени-Триполие

https://aleximreh.files.wordpress.com/2011/05/cucuteni_trypillian_extent.png

https://aratta.wordpress.com/old-europe-2/

Модел на дом/храм от Триполската култура, вижда се и прототип на символа инг-янг

http://www.astra-lit.com/ukr-ment-ru/trip-7.gif

http://www.astra-lit.com/ukr-ment-ukr/03_tripilla.htm

 

Кукутени

http://www.cimec.ro/Arheologie/cucuteni/8.jpg

Дори символите от триполската керамика са идентични, или близки до тези по керамиката от нашите земи

http://bohdan.com.ua/wp-content/uploads/2008/08/20080829_trypil.jpg

http://uatalks.com/showthread.php?1113-%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%96%D0%BB%D1%8C%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D1%96%D0%BB%D1%96%D0%B7%D0%B0%D1%86%D1%96%D1%8F

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Сведенията на Никитин са много интересни защото пасват прекрасно на изследвания проведени от Петър Боев и Славчо Чолаков. Изследвайки костен материал от Каменната, Бронзовата и Желязна епоха, българските учени стигат за заключение, че като цяло траките са местно население, чиито корени се крият в Каменната епоха на страната ни (P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984, z. 313-316).

Излиза, че балканските поселници, които са отговорни за възникването на Триполие, а и Кукутени са траки. Тези данни разбиват на пух и прах старата теория, че траките са се появили на Балканите едва през Бронзовата епоха и, че даже се явяват унищожители на блестящата Халколитна цивилизация. 

Не унищожители, а създатели са били предците ни и то не само на културите Варна, Гумелница, Караново, Винча и др., но и на намиращите се на север от Дунава и Черно Море Кукутени и Триполие. Напълно естествено е да очакваме, че такива силни хора като дедите ни ще се запазят в горепосочените територии и в по-късни епохи. Това наистина е така.

При анализа на предскитската култура от земите на Украйна и Русия, археоложката А.Мелюкова установява, че керамиката, оръдията на труда и т.н. са тракийски по характер.

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347809890_4ea2.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347824682_ae7c.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347826414_8894.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg

Рис. 24. Карта на паметниците от Северното Черноморие от предскитската епоха, с указания на териториите, в които се среща тракийска керамика 

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347978514_2295.jpg

Рис. 32. Еднолезвийни тракийски и скитски мечове от Северното Черноморие

Дори и в по-късни времена, траките обитаващи земите на север от Дунава и Черно Море продължават да бъдат влиятелни и силни хора. На п-в Крим те основават свое царство, което се слави с със своето благоденствие. По времето на Буребиста гетите познати и като даки успяват да се обединят и дори да подчинят своите съседи. Държавата на северните траки се превръща в заплаха за Рим, понеже както знаем от Страбон териториите на гетите започват още при Херкинската гора – Шварцвалд, Германия.

Гай Юлий Цезар планира поход, чиято цел е да предотврати по-нататъшно обединение на траките и засилване на тяхната мощ. Римският политик не успява да осъществи замисъла си понеже е убит от своите противници. Следващите сериозни опити на Рим да подчини гетите са от 1 век, но действията на император Домициан завършват с неуспех. Последвалият го владетел Марк Улпий Траян е по-добър тактик и пълководец. Посредством две войни той успява да победи цар Декебал и да заграби богатствата на тракийската държава възлизащи на тонове злато, сребро, а и добитък.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg9D6JFN75Jb2vndFI47zkKwURw_3fYvayGbIobU0vuIQ3sr33pHx7jxvKPCpAKK-PSC_oPcVgLpJEYGmXAQrdKpMNMIIN5Ml_8pya7nKbGV-k1XiNO6bWLkriqrtjFdj36HkV5BvjnMVSg/s1600/daciamap.gif

Дакийската държава през век пр.Христа

Ударът срещу северните траки е сериозен. Те с лишени не само от значителен брой бойци паднали във войните, но вече не разполагат и със старите средства. Въпреки това, само след около 60-70 години след завоеванието на Траян, северните траки показват, че не са загубили силата си.

 https://ka-perseus-images.s3.amazonaws.com/9aac04accb369b690b48c2a42bd7f106e077a48a.jpg

Под водачеството на костобоките е извършен мащабен поход. Римските гарнизони по бреговете на Дунав са прегазени. Останалите подразделения на Вечния град от земите на Тракия също не са способни да окажат съпротива и така бутновниците стигат дори до Термопилите в Гърция.

Действията на северните траки не стигат до освобождаване на земите ни понеже макар да са били страховити бойци, дедите ни не разполагат с ресурсите, с които разполага Римската Империя. Тя е в състояние да води дълги и скъпи войни, може да привлече и повече войници от многобройните си провинции. Предците ни се оттеглят на север от Дунава, но не спират с опитите си да прогонят чужденците от Тракия и да освободят своите братя.

Интересното в случая е това, че първото въстание на северните траки 169-170 година съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели) 165-170 година. Не само това е съвпадението разбира се. В стария документ се съобщава съвсем ясно, че през II век дедите ни са имали царство на север от Дунава и, че след 515 години, по времето на Аспарух вече са владеели и земите на юг от Дунава. Територията на това царство съвпада напълно с територията на свободните траки, които през II век  правят опит да прогонят римляните от Балканите.

По непонятни причини историците ни пренебрегват тези сведения, а те са от огромна важност защото показват истината за нашия произход. За непредубедените и прогресивни хора е повече от ясно, че старите българи спадат към групата на северните траки, а не към народ, който се е оформил край Алтай, Кавказ или Памир.

Това, което е типично за старите българи от времето на Аспарух е типично и за северните траки, а не за народите на Средна Азия. Защитата посредством земни валове не е изобретение на памирци, или тюрки, а е характерното за северните траки съоръжение. До този извод е достигнал молдовският учен И.Т.Никулицэ след дългогодишни проучвания на материалната култура на северните траки:

“Основная система оборонительных укреплений городищ состояла из земляных валов и рвов. В основу сооружения валов был заложен прин- цип, характерный не только для укрепленных поселений У1-У вв. до н.э. , но и для многочисленных гетских городищ, известных на терри- тории рассматриваемого региона в последующее время... Ширина валов у подошвы обычно варьирует от 8- 14 м при высоте его в настоящее время 1,4 - 1,5 м [376, с.43-45] до 20-22 м при высоте вала 3,5-5 м” – И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987, c.40-41.

Същият учен съобщава и за някои особени видове жилища на северните траки. За нас от интерес са землянките и полуземлянките понеже според специалистите, това са типичните жилища на старите българи в Ранното Средновековие. Благодарение на Никулицэ научаваме и за жилища с овален план, именно тази форма накара някои наши изследователи да говорят за юрти и юртообразни жилища при старите българи. Както се уверяваме обаче, жилищата с овален, кръгъл план са местна тракийска традиция.

http://www.archaeology.ru/Download/Niculice/Niculice_1987_Severnye.pdf

Интересни сведения получаваме и от работа на Ружа Попова, която тя пояснява,  че в Черноморските степи съществува значителен тракийски масив, който не е резултат само от промените, настъпили през римската епоха, а е трайно установен, но вероятно променлив в различните периоди. 

Д-р Попова уточнява и, че тракийското население оказва достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население (Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010, с.273).

Странното е, че тази важна информация не е известна на българските студенти. Някои знаят за тракийското присъствие в Черноморските степи, за култовете към тракийски божества на територията на Боспорското Царство – земите на Стара Велика България, но уви, за особеностите на материалната култура на северните траки, на младите българи е известно твърде малко, или дори нищо.

Вместо да израстват с мисълта, че предците ни са създатели на култура и, че са повлияли много други народи, че са успели да се задържат на една територия повече от 7000 години, учениците и студентите ни биват заставени да приемат и повтарят остарели теории.

Точно днес, когато под влияние на чужденци националните традиции биват подлагани на заличаване, е нужно младите хора да знаят истината за миналото и произхода ни. Историята не е просто статистика, изброяване на отминали събития, а също и могъщо средство за възпитание. 

Ако знаеш, че предците ти са били велики хора, ти ще се опиташ да ги наподобиш. Щом дедите ти са били благородни, то и ти трябва да се държиш като благородник. Благородникът е учтив, но не търпи унижения, благородникът е добър, но няма да се поколебае да защити собствеността си, а и роднините си. Благородникът може да прости, но помни имената на враговете си и техните деяния.

Оцеляват тези, които крачат уверено, с гордо вдигнато чело. Нито бедствия, нито действия на чужди агресори могат да заличат народ, който познава своите корени и пази ревниво културата и заветите на предците си.

Използвана литература:

1.Р.Попова, Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.А.И. Мелюкова Скифия и фракийский мир. М.: Наука, 1979

4.И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987;

5.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

6.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;

7.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

8.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harward University Press, London, 2000;

11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

14. Никитин Алексей Геннадьевич (Аллендейл, США). Доктор. Государственный университет Грэнд Вэлли, Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx