ТРАКИТЕ НА СЕВЕР ОТ ДУНАВА И ЧЕРНО МОРЕ

Обикновено когато стане дума за траки, повечето от нас свързват името с народа обитаващ земи между река Дунав и Бяло Море. Несъмнено в тази територия са живели най-много от племената на предците ни. Други територии обаче също са били заселени от тях и то от най-дълбока древност. В намиращата се на юг от Балканите Мала Азия се установяват фриги, витини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, медовитини и разбира се мизите. Тези мизи, за които Димитър Хоматиан обяснява, че в негово време са познати като българи.

Трябва да се добави и това, че Армения и Грузия са обитавани от тракийските племена скаи, халиби, сарапари, трери. Те са създали колонии в Кавказ преди около 3500 години. Това е виждането на Киркор Джаукян, който изучавайки древните топоними и археологически находки стига до извода, че траките дошли по време на Бронзовата епоха са оказали силно влияние върху арменците и други народи обитаващи Кавказ.

Плиний Стари споменава за клон на сарапарите край Бактрия. В близост до Индия този автор разполага също кикони, едони, туни и др. През IV-III в пр. Христа е имало и голяма тракийска колония в Египет, за това научаваме от разказите на Полибий. Благодарение на надписи от времето на Античността разбираме за присъствието на дедите ни в Германия, Галия, Британия.

За нашата история обаче са важни други територии населени от дедите ни. Става дума за земите на север от река Дунав и Черно Море. Там са живели гетите познати и като даки, костобоките, карпите, тирагетите. Имало е и други разбира се, Овидий споменава за беси край Томи (Кюстенджа). Клавдий Птолемей пише за други беси на север от Карпатите, Страбон разказва за мизи на север от Дунава, същото прави и Елиан няколко века по-късно. Въз основа на личното име Гетомиз, Кирил Влахов и др. изказват предположение, че край Северното Черноморие се е образувало ново племе от смесването на гети и мизи, като дава пример с новообразуваните племена медо-витини и дио-беси.

Не бива да пренебрегваме и траките обитавали Приазовието, там където е било древното Боспорско Царство - периферията на земите на Стара Велика България от по-късни времена. Владетелите са несъмнено от тракийски произход, известни са имената на Спароток, Котис, Рескупорис, Реметалк, Берисад, Камасария. От епиграфски паметници от Олбия, Харакс, Ай Тодор, Пантикапей и др. са познати Мокус, Сефт, Дадас, Битюс, Сура, Дулос и др. (по сведения на Латишев, Крикин и др.).

Траките обитаващи земи на север от Дунава и Черно Море са почитали Сабазий, Дионис, Хероса, Великата Майка. Няма съмнение, че дедите ни обитаващи териториите на днешните Румъния, Украй и Русия са били многобройни. Жалко е само, че като цяло тяхната история не е проучена добре от нашите учени, а точно историята на северните траки е ключ за много неизяснени моменти.

Кога точно траките населват земите на север от Черно Море е все още спорен въпрос.В миналото се смяташе, че главните преселения са по време на началото на римското завоевание. Реално обаче дедите ни заемат част от въпросните територии поне 5000 години по-рано. 

На териториите на Украйна (Триполие) и Румъния (Кукутени) археолозите са открили доста интересни артефакти. Приликите между Триполската и Кукутенска керамика, идоли, жилища, погребални ритуали с керамика, идоли и т.н от земите на България са смайващи и няма как да почиват на случайност.

Карта на Кукутени-Триполие

https://aleximreh.files.wordpress.com/2011/05/cucuteni_trypillian_extent.png

https://aratta.wordpress.com/old-europe-2/

Модел на дом/храм от Триполската култура, вижда се и прототип на символа инг-янг

http://www.astra-lit.com/ukr-ment-ru/trip-7.gif

http://www.astra-lit.com/ukr-ment-ukr/03_tripilla.htm

 

Кукутени

http://www.cimec.ro/Arheologie/cucuteni/8.jpg

Дори символите от триполската керамика са идентични, или близки до тези по керамиката от нашите земи

http://bohdan.com.ua/wp-content/uploads/2008/08/20080829_trypil.jpg

http://uatalks.com/showthread.php?1113-%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%96%D0%BB%D1%8C%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D1%96%D0%BB%D1%96%D0%B7%D0%B0%D1%86%D1%96%D1%8F

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Сведенията на Никитин са много интересни защото пасват прекрасно на изследвания проведени от Петър Боев и Славчо Чолаков. Изследвайки костен материал от Каменната, Бронзовата и Желязна епоха, българските учени стигат за заключение, че като цяло траките са местно население, чиито корени се крият в Каменната епоха на страната ни (P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984, z. 313-316).

Излиза, че балканските поселници, които са отговорни за възникването на Триполие, а и Кукутени са траки. Тези данни разбиват на пух и прах старата теория, че траките са се появили на Балканите едва през Бронзовата епоха и, че даже се явяват унищожители на блестящата Халколитна цивилизация. 

Не унищожители, а създатели са били предците ни и то не само на културите Варна, Гумелница, Караново, Винча и др., но и на намиращите се на север от Дунава и Черно Море Кукутени и Триполие. Напълно естествено е да очакваме, че такива силни хора като дедите ни ще се запазят в горепосочените територии и в по-късни епохи. Това наистина е така.

При анализа на предскитската култура от земите на Украйна и Русия, археоложката А.Мелюкова установява, че керамиката, оръдията на труда и т.н. са тракийски по характер.

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347809890_4ea2.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347824682_ae7c.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347826414_8894.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg

Рис. 24. Карта на паметниците от Северното Черноморие от предскитската епоха, с указания на териториите, в които се среща тракийска керамика 

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347978514_2295.jpg

Рис. 32. Еднолезвийни тракийски и скитски мечове от Северното Черноморие

Дори и в по-късни времена, траките обитаващи земите на север от Дунава и Черно Море продължават да бъдат влиятелни и силни хора. На п-в Крим те основават свое царство, което се слави с със своето благоденствие. По времето на Буребиста гетите познати и като даки успяват да се обединят и дори да подчинят своите съседи. Държавата на северните траки се превръща в заплаха за Рим, понеже както знаем от Страбон териториите на гетите започват още при Херкинската гора – Шварцвалд, Германия.

Гай Юлий Цезар планира поход, чиято цел е да предотврати по-нататъшно обединение на траките и засилване на тяхната мощ. Римският политик не успява да осъществи замисъла си понеже е убит от своите противници. Следващите сериозни опити на Рим да подчини гетите са от 1 век, но действията на император Домициан завършват с неуспех. Последвалият го владетел Марк Улпий Траян е по-добър тактик и пълководец. Посредством две войни той успява да победи цар Декебал и да заграби богатствата на тракийската държава възлизащи на тонове злато, сребро, а и добитък.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg9D6JFN75Jb2vndFI47zkKwURw_3fYvayGbIobU0vuIQ3sr33pHx7jxvKPCpAKK-PSC_oPcVgLpJEYGmXAQrdKpMNMIIN5Ml_8pya7nKbGV-k1XiNO6bWLkriqrtjFdj36HkV5BvjnMVSg/s1600/daciamap.gif

Дакийската държава през век пр.Христа

Ударът срещу северните траки е сериозен. Те с лишени не само от значителен брой бойци паднали във войните, но вече не разполагат и със старите средства. Въпреки това, само след около 60-70 години след завоеванието на Траян, северните траки показват, че не са загубили силата си.

 https://ka-perseus-images.s3.amazonaws.com/9aac04accb369b690b48c2a42bd7f106e077a48a.jpg

Под водачеството на костобоките е извършен мащабен поход. Римските гарнизони по бреговете на Дунав са прегазени. Останалите подразделения на Вечния град от земите на Тракия също не са способни да окажат съпротива и така бутновниците стигат дори до Термопилите в Гърция.

Действията на северните траки не стигат до освобождаване на земите ни понеже макар да са били страховити бойци, дедите ни не разполагат с ресурсите, с които разполага Римската Империя. Тя е в състояние да води дълги и скъпи войни, може да привлече и повече войници от многобройните си провинции. Предците ни се оттеглят на север от Дунава, но не спират с опитите си да прогонят чужденците от Тракия и да освободят своите братя.

Интересното в случая е това, че първото въстание на северните траки 169-170 година съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели) 165-170 година. Не само това е съвпадението разбира се. В стария документ се съобщава съвсем ясно, че през II век дедите ни са имали царство на север от Дунава и, че след 515 години, по времето на Аспарух вече са владеели и земите на юг от Дунава. Територията на това царство съвпада напълно с територията на свободните траки, които през II век  правят опит да прогонят римляните от Балканите.

По непонятни причини историците ни пренебрегват тези сведения, а те са от огромна важност защото показват истината за нашия произход. За непредубедените и прогресивни хора е повече от ясно, че старите българи спадат към групата на северните траки, а не към народ, който се е оформил край Алтай, Кавказ или Памир.

Това, което е типично за старите българи от времето на Аспарух е типично и за северните траки, а не за народите на Средна Азия. Защитата посредством земни валове не е изобретение на памирци, или тюрки, а е характерното за северните траки съоръжение. До този извод е достигнал молдовският учен И.Т.Никулицэ след дългогодишни проучвания на материалната култура на северните траки:

“Основная система оборонительных укреплений городищ состояла из земляных валов и рвов. В основу сооружения валов был заложен прин- цип, характерный не только для укрепленных поселений У1-У вв. до н.э. , но и для многочисленных гетских городищ, известных на терри- тории рассматриваемого региона в последующее время... Ширина валов у подошвы обычно варьирует от 8- 14 м при высоте его в настоящее время 1,4 - 1,5 м [376, с.43-45] до 20-22 м при высоте вала 3,5-5 м” – И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987, c.40-41.

Същият учен съобщава и за някои особени видове жилища на северните траки. За нас от интерес са землянките и полуземлянките понеже според специалистите, това са типичните жилища на старите българи в Ранното Средновековие. Благодарение на Никулицэ научаваме и за жилища с овален план, именно тази форма накара някои наши изследователи да говорят за юрти и юртообразни жилища при старите българи. Както се уверяваме обаче, жилищата с овален, кръгъл план са местна тракийска традиция.

http://www.archaeology.ru/Download/Niculice/Niculice_1987_Severnye.pdf

Интересни сведения получаваме и от работа на Ружа Попова, която тя пояснява,  че в Черноморските степи съществува значителен тракийски масив, който не е резултат само от промените, настъпили през римската епоха, а е трайно установен, но вероятно променлив в различните периоди. 

Д-р Попова уточнява и, че тракийското население оказва достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население (Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010, с.273).

Странното е, че тази важна информация не е известна на българските студенти. Някои знаят за тракийското присъствие в Черноморските степи, за култовете към тракийски божества на територията на Боспорското Царство – земите на Стара Велика България, но уви, за особеностите на материалната култура на северните траки, на младите българи е известно твърде малко, или дори нищо.

Вместо да израстват с мисълта, че предците ни са създатели на култура и, че са повлияли много други народи, че са успели да се задържат на една територия повече от 7000 години, учениците и студентите ни биват заставени да приемат и повтарят остарели теории.

Точно днес, когато под влияние на чужденци националните традиции биват подлагани на заличаване, е нужно младите хора да знаят истината за миналото и произхода ни. Историята не е просто статистика, изброяване на отминали събития, а също и могъщо средство за възпитание. 

Ако знаеш, че предците ти са били велики хора, ти ще се опиташ да ги наподобиш. Щом дедите ти са били благородни, то и ти трябва да се държиш като благородник. Благородникът е учтив, но не търпи унижения, благородникът е добър, но няма да се поколебае да защити собствеността си, а и роднините си. Благородникът може да прости, но помни имената на враговете си и техните деяния.

Оцеляват тези, които крачат уверено, с гордо вдигнато чело. Нито бедствия, нито действия на чужди агресори могат да заличат народ, който познава своите корени и пази ревниво културата и заветите на предците си.

Използвана литература:

1.Р.Попова, Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.А.И. Мелюкова Скифия и фракийский мир. М.: Наука, 1979

4.И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987;

5.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

6.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;

7.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

8.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harward University Press, London, 2000;

11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

14. Никитин Алексей Геннадьевич (Аллендейл, США). Доктор. Государственный университет Грэнд Вэлли, Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx