ВИНАГИ КОГАТО И КЪДЕТО ИЗЧЕЗНАТ ТРАКИ, СЕ ПОЯВЯВАТ БЪЛГАРИ

Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.  Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Павел Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан.

Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.

Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение,  в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.

Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.

Абсурдът може да се обясни сравнително лесно,  но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.

Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.

Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се  съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат учените K.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.

През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?

Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.

Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.

Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.

Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също  е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.

В този регион, по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите  ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.

Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.

При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона. 

Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.

На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.

Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите  (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.

Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.

 User:Andrein - собственная работа

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bb/Roman_Empire_125.png

Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.

Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България - Πανονία  ἡ  Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, който по-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да   определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=IxyX7x-kxtI

БИБЛЕЙСКИ НАРОД ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ ?

Оформянето на народите е бавен и сложен процес. Най-често консолидирането се извършва под ръководството на една група, която се явява най-силната. На Апенините, с най-добри организаторски качества са били хората от областта Лациум, там където е град Рим. Обитателите на това селище са се отличавали от своите съседи с амбициите, силата и решителността си.

В продължение на дълги векове римляните разширяват своята зона на влияние и покоряват роднините си сабини, самнити, волски, умбри, марси, оски, хирпини, които след време също приемат името римляни.

Подобен процес протича и при германите. Първоначално названието германи е важало само за тунгрите, но в последствие се налага над всички техни роднини – алемани, свеви, хавки, хати, херуски, ингвеони, сакси, франки, усипети и др. Днешните германци са потомци на всички тези хора.

По същия начин, ние българите сме наследници не на едно, а на много палеобалкански племена, носещи различни имена. Названието българи е принадлежало само на една група, като с течение на времето се налага над всички хора говорещи сродни диалекти и имащи сходна култура.

Поради това, че още в далечното минало населението на Балканите е нарастнало значително, някои племена са принудени да напуснат родните си места и да потърсят нови територии, в които да се установят. През Бронзовата епоха, дедите ни   обитават  Балканите, част от Средна Европа, Западна Мала Азия, Средна Азия, а както ще разберем след малко – дори и части от Левант и Египет.

По времето на Херодот, най-известните и най-влиятелни палеобалкански народи са траките, пеласгите и скитите. Обикновено учените определят тези хора като принадлежащи на различни етноси. Това виждане обаче не е базирано на факти, а на желанията на представителите на чужди исторически школи.

Разбира се има и изследователи, които не се страхуват да кажат, че траки и пеласги са една общност, че може да се говори за трако-пеласгийски език. От друга страна разполагаме с изобилно количество исторически извори, в които се прави отъждествяване на траки със скити.

Без никакво увъртане, Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ. Дион Касий определя северните траки (даките) като клон на скитите. За Страбон саките са мигрирали от Източна Европа в Азия скити, а по-рано сънародници на този автор наричат саките траки. Пак Страбон определя сарматите като част скитите, Прокопий от друга страна предава виждането на по-старите летописци, че сарматите принадлежат на семейството на гетите. Към траките наречени гети, Йордан  причислява масагетите, които Херодот е определил като скити.

                                                                              скитски цар http://www.mythology.ru/sites/default/files/images/skif/king.jpg

http://www.mythology.ru/skif.htm

Тези сведения са безценни, те са изключително важни за нашата история, но често биват премълчавани, сякаш изобщо не съществуват, а към тях може да се добави още едно свидетелство на Страбон засягащо кавконите. Старият автор определя тези хора като траки, но споделя и това, че други летописци виждат в кавконите ту скити, ту пеласги. Реално погледнато, всички твърдения са верни като се има предвид, че скити, траки и пеласги имат общи корени.

Официално скитите се заселват в Добруджа едва през VII век преди Христа, като се твърди, че преди това, те са живели в Азия. Интересното обаче е това, че Херодот поставя най-старата Скития до Истър (Дунава) – “At once from the Ister begins this original land of Scythia” – Her.IV.99.

За скитите Стефан Чурешки споделя, че те не просто са споменати в Библията, но и са разпознати от античните митографи като пазители на света от злото, което иска да го погуби.

В библейските земи, скитите се заселват в град Ниса, който е свещен за поклониците на Дионис. Вярвало се е, че древния бог е основал селището и го е нарекъл по името на своята дойка Ниса. По-късно мястото става известно като Скитополис, познато е още като Бет Шан. Предполага се, че скитите са се заселили там по време на Античността. Възможно е това да е станало след похода им стигнал чак до Египет – VII век преди Христа.

Еврейският летописец Флавий Йосиф смята, че скитите са споменатите в Стария Завет потомци на Магог – “Magog founded those that from him were named Magogites, but who are by the Greeks called Scythians.” – Fl.J. I.122. Летописецът Йордан също знае за това, че скитите произлизат от Магог -Jord. Get. 28. Синовете на Магог са споменати и в Откровението на Йоан и са свързани с последната битка между силите на доброто и силите на злото –“ 8.и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък “ Йоан, 20.8.

Странното в случая е това е, че докато цитиращият Омир и Есхил Страбон, определя скитите като наследници на най-праведните абии и хипемолги – Strab.VII.3.2, VII.3.7, то Йоан ги причислява към народите измамени от сатаната и решени да му служат.

Възможно е Йоан е имал предвид друг народ, който населява земята на скитите и от тази територия потегля, за да служи на злото. Индикация за това намираме в книгата на Езекил - “2.Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш 3.Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал”. – Eзекил, 38.2-3.

Трудно е да се приеме, че хора, които поколения наред са определяни като най-праведни, най-честни, най-простосърдечни и най-малко склонни към злонамереност, могат да бъдат причислени към враговете на бога. Далеч по-логично е да се приеме, че представители на силите на злото са се инфилтрирали в старите земи на скитите, проникнали са във властта и започват да я използват за своите тъмни цели.

Преди да преминем към връзката на скитските роднини пеласгите с библията, трябва да се уточни, че не само ние българите сме потомци на народа, от чиито качества Страбон, Херодот и други стари автори се възхищават. Верно е дедите ни често са назовавани скити от Теофилакт Охридски, Никифор Григора, Михаил Псел, Михаил Сирийски и др., но все пак скитите са обитавали както Добруджа, така също и други територии – тези на днешните Румъния, Украйна, Белорус, Русия, Казахстан, Иран.

Несъмнено, известна част от жителите на тези държави, могат да бъдат наречени потомци на скитите. Трябва да се добави и това, че по време на Късната Античност, скитите са познати под името хуни и на техните действия се гледа като на божие наказание предизвикано от греховете на римляните. Не случайно Атила е наречен “flagellum Dei” - бич божий.

Нека сега обърнем внимание и на друга група наши предци, които са споменати в библията. До неотдавна бе направо немислимо да се твърди, че българите са свързани по някакъв начин с пеласгите. Те бяха обявени за изчезнал народ, все едно са били шепа хора, а да се говори за родството им с траки и скити бе направо табу. След излизането на генетичните проучвания показващи, че милиони българи са потомци на хората населвали Балканите още през Каменната епоха, стана доста трудно да се поддържат старите вярвания.

В миналото, неиздържаните теории се наложиха поради това, че голямо количество данни не бе представено на широката публика. Само шепа специалисти знаеха за свидетелството на Плутарх, че пеласгите са били голям и могъщ народ, който е пребродил по-голямата част от света и е покорил всеки по пътя си, като на тези хора се приписва дори основаването на Рим -“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome“ – Plut.Rom.1.

Пеласгите са и основателите на Атина. Дори елинофил като Джон Чаудик признава, че селищното название Атина няма обяснение на гръцки и е дадено от по-старото население на страната. Чадуик не споменава кое е това население, но тези, които са запознати с работите на Херодот знаят, че старото име на Eлада е Пеласгия - “ I suppose that in the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” - Her.II.56.

Страбон също определя пеласгите като по-стари обитатели на Елада (Гърция) - “As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece, and particularly among the Aeolians of Thessaly.“- Strab.V.2.4. За Плиний Стари е повече от ясно, че старото име на Пелопонес е Пеласгия – “ Peloponnesus, Apia antea appellata et Pelasgia”– Plin.IV.9.

Пеласгите са обитавали също остров Крит и със сигурност са представлявали част от благородническата прослойка на минойското общество, иначе едва ли щяха да бъдат назовани δῖοί τε Πελσγοί - богоравни - Strab.V.2.4.

Крит е наречен от старите евреи Кафтор е определен като дом на филистимците. Те не са никои други, освен клон на пеласгите. Според Владимир Георгиев, филистимци е по-новия вариант на ст.евр. пелиштим (פְּלִשְׁתִּים‎) -пеласги. Нашият академик дори смята, че пеласгите са дали името на Палестина – “Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name.”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Благодарение на археологическите проучвания, а и на египетските летописи, днес знаем кога пеласгите са се заселили в Близкия Изток. Според Фредерик Ваудхойзен, това е станало през XII век пр. Христа, и по-точно – 1179-та година пр.Христа. Тогава Балканите, а и други части от света са засегнати от сериозни климатични промени.

Принудени от обстоятелствата, значителна част от дедите ни тръгва да търси нови земи. По това време Египет е останал незасегнат от природните бедствия и това превръща страната в желано направление за старите балканци.

Балканските народи -пеласги, тевкри, дардани, беси, травси, серди, а и мизи сключват съюз и с общи сили се опитват да победят египетската армия, за да успеят да се заселят край река Нил. Това обединение става известно като съюз на морските народи. Това не е бил поход за събиране на богатства, а опит за оцеляване, бягство от глад и епидемии. Мотивацията на дедите ни е била силна и Египет губи няколко битки.

Владетелите на страната на пирамидите обаче са били хитри. Служтели на фараона Меренпта започват тайни преговори с част от старите балканци и обещавайки им земя, ги склоняват да се присъединят към египетската армия. Тактиката успява, вече по-малобройни, а и сражаващи се срещу свои роднини, пеласгите и техните съюзници са принудени да остъпят.

Военнопленници от средите на морските народи, първият боец има татуировки, косата му е избръсната частично, оставена е и кика – белези на старите балкански народи

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg

Пеласгите избират земите на Левант и се установяват там, създавайки силно царство, в което изграждат пет града – Газа, Гет, Акрон, Азот и Ашкелон. Интересното е, че някои от имената на тези селища имат паралели в  земите на траките и по-точно Газа, Гети-стирум, Акроенос. В Азот намираме същия корен както в тракийските Азорос, Азареис, Езереис, чието значение е яз, езеро, а пък елемента кел в Ашкелон съотвества на тракийската дума келе-извор.

Известно е, че пеласгите-филистимци обитаващи Газа почитат бог Марна. Смята се, че той е бог на водите и в такъв случай можем да свържем името му с тракийския топоним Марене, чието значение според Димитър Дечев може да се обясни с думата мари-море.

Фредерик Ваудхойзен от друга страна е склонен да преведе Марна чрез арамейски, но признава, че най-рано култът към божеството е практикуван на остров Крит.

Пеласгите филистимци почитат и бог Дагон, сведения за това намираме в “Първа книга Макавейска” – “83.Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят. 84. Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.” – Мак.10.83, 10.84.

Пак в тази книга, но на друго място отново се споменава за храма на Дагон – “4. Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му.” – Мак.11.4.

Все още няма консенсус по отношение на функцията и значението на името Дагон. Възможно е то да идва от ие.*dag-жега, горещина и да е сродно на санскр. dahana-горене, гал.dagi-добър (изпечен), нидер. dag-ден (светлина, топлина),стблг. дъгна-белег от рана (изгорено).

Възможно е пеласгите-филистимци да са донесли със себе си култ към свое божество на огъня и да са слели този култ с друг, принадлежащ на местното население на Ориента и притежаващ име с подобно звучене.  Това не е нещо необикновено, доста по-рано, в Египет се сливат култа към Ра-слънцето и Амун-невидимия, тайнствения бог.

                                     Филистински олтар от град Гет (Гат)

http://cdn.biblicalarchaeology.org/wp-content/uploads/horned-altar-philistines1.jpg

Колко време пеласгите-филистимци са запазили националното си самосъзнание е трудно да се каже. Те са били заобиколени от народите на Ориента и това, без съмнение е оказало влияние както върху техния език, така и върху тяхната култура. Учени като Фредерик Ваудхойзен споменават филистински думи като серен-цар, княз и коба-шлем, сродна на хет.купа-шлем (а и почти идентична на думата купе-шлем от старобългарските инвентарни надписи).

Относно титлата серен, трябва да се спомене това, че тя се среща и в надписа от Лемноската стела под формата серониаи. Може да се обясни със санскр. siras-глава, череп, връх, рог, сродни са лат.cornu-рог, англ.horn-рог, и разбира се блг. сърна, чието значение е рогата.

В Стария Завет са описани много конфликти между филистимците и старите евреи. По времето на Самуил филистимците отнемат ковчега на завета, но поради божия гняв решават да го върнат обратно. От по-късно време е двубоя между Давид и филистимеца Голиат. В определен момент, поради негативното отношение на цар Саул, Давид търси убежище при филистимския цар Анхус, после отново започва да служи на народа си. За конфликт между филистимци и евреи се разказва и в историята за Самсон и Далила.

По време на асирийската агресия в Левант през VIII век пр. Христа, пострадват не само старите евреи, но и филистимците-пеласги. За превземането на град Азот научаваме от книгата на пророк Исая –“В годината, когато Тартан дойде до Азот, бидейки пратен от асирийския цар Саргона, и воюва против Азот и го превзе.” – Ис.2.1. Поради елиминирането на тяхната благородническа прослойка от Саргон II, вече няма кой да поддържа старият език и традиции, пеласгите филистимци са асимилирани от народите на Ориента.

Отношениията между балканските поселници и старите евреи не винаги са били враждебни, защото може да се говори дори за предаване на култура. Някои изследователи казват открито, че филистимците-пелазги са тези, които са дали писменост на старите евреи:

 “Dr.Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in and at , in . He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C. This undeciphered script was supplanted by another, Linear B, which was identified with the Minoan civilization of and was finally decoded in the mid-20th century... After the 10th century, the Philistines borrowed their Israelite neighbors’ Old Hebrew script and alphabet then evolving from Phoenician writing-  John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine, The New York Times, 03-13-2007).

Има и други старобалкански народи, които са споменати в библията, но тяхната история е доста по-сложна и трудна за обяснение. Все пак, не е никак малко това, че две групи от нашите предци са споменати в Стария и Новия завет. А и как би могло да е иначе, като се има предвид, че дедите ни са изиграли важна роля в историята на народите от Мала Азия и Левант. Жалко е само, че на този аспект от нашето минало, твърде малко учени са обърнали внимание.

Причината за това е заблудата, че сме потомци на хора, които са се установили трайно в земите на юг от Дунава едва след прословутата 681-ва година. Кой би търсил сведения за историята ни в библията, ако същевременно вярва в измислицата за започналата през VII век смесица на пришълци от Припятските блата и дошли от Алтай, или Памир азиатци?

Огромен брой исторически извори свидетелстват за местните ни корени, но прекланяки покорно глава пред въведените от чужденци теории, учените ни в миналото игнорираха важните данни. 

Характерът на българския фолклор свидетелства за това, че традицията от времето на Орфей не е загубена, а продължава да живее в празниците и обредите на българския народ, но и за това доста изследователи затвориха очите си. 

Пренебрегнати бяхасъщо антропологичните проучвания от 1938 и 1959 година, доказващи, че нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето от нас принадлежат на древния понтийски тип.  

Не науката, а индоктринацията царстваше и все още царства в нашите университети, а това е нещо печално, дори страшно, защото вместо младите българи да са горди с произхода си, те са принудени да изучават удобни на чужденци съчинения, нямащи нищо общо с реалността. 

Така се създават подтиснати хора, които нямат смелост да се борят за правата си, за доброто на народа си. На тази порочна практика трябва най-после да дойде край. Трудно е да се тръгне срещу течението, трудно е да се води борба със заблудите, но тези учени, които го направят, ще заслужат благодарността и уважението на българите, а в такъв случай усилията си заслужават.

Използвана литература:

1.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981;

2.R.A.S.Mcalister, The Philistines, Humphrey Milford, Oxford Univercity Press, London, 1913;

3.F. Ch.Woudhuizen The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties.

 http://www.academia.edu/7287651/The_Ethnicity_of_the_Sea_Peoples_dissertation_

4.The parallel lives by Plutarch, published in vol. 1 of Loeb Classical Library Edition, 1914; 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

5.Ст.Чурешки, Загадката на българската история или защо археолозите не четат на старобългарски език

http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BB%D0%B8/

6.Страбон, кн.5  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/5c*.html

7.Страбон, кн.7 https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

8.Херодот, кн.2  http://www.sacred-texts.com/cla/hh/#section_001

9.Херодот, кн.4 http://www.sacred-texts.com/cla/hh/#section_003

10.Плиний  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

11.Езекил https://triangle.bg/bible/eze/38.html

12.Йосиф Флавий https://www.ccel.org/ccel/josephus/complete.ii.ii.vi.html

13.Откровение на Свети Йоана Богослова http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/otkr.htm#20

14.Йордан http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#united

15.Първа книга Царства https://chitanka.info/text/2255/9#textstart

16.Книга на пророк Исайя http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/isaiah.htm#20

17. John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine, The New York Times, 03-13-2007;

18. Beth Shean (Bet-shan, Bet Shean, Beth Shan, Bet She'an

http://www.bibleistrue.com/qna/pqna20.htm

19. Sverre Bøe, Gog and Magog: Ezekiel 38-39 as Pre-text for Revelation 19,17-21 and 20,7-10, Mohr Siebek, Tubingen, 2001;

20. Ancient Jewish History: The Philistines

http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/History/Philistines.html

21. A.Salimbeti, R.D’Amato, The Greek Age of Bronze, The Sea Peoples

http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

22. Where Did the Philistines Come From? http://www.biblicalarchaeology.org/daily/biblical-artifacts/artifacts-and-the-bible/where-did-the-philistines-come-from/

ПРОИЗХОД НА ДУМИТЕ КУМИР И ХРАМ – ХЕТСКАТА ВРЪЗКА

Българският език е изключително богат, а и консервативен. Значителна част от словесното ни богатство се е запазила почти непроменена за дълъг период от време. До неотдавна, на някои особени думи като кумир-идол се даваше тюрски произход (И.Богданов, Прабългари, с.25). Съставителите на българския етимологически речник представят вижданията на различни учени относно това на чий език принадлежи думата кумир. Едни я свързват с финландската kumartaa-кланям се, други отдават предпочитание на  сирийската kumra, a и арменската k’umr-кланям се. Търси се връзка и с алано-осет. gumeri/goymiri…(БЕР, Т.III, c.130-131).

По непонятни причини, хората, които се търсили паралели със сирийски и арменски думи, са пропуснали да направят сравнение на езика на народ, който е живял в съседство с арменци и сирийци дълги векове. Става дума за хетите, които успяват да изградят огромна и богата империя, от която се страхуват както египтяните, така също и вавилонците. Добре известно е, че хетите са почитали божества от пантеона на други хора, едни от тях са дедите ни, които Омир нарича траки. Те са тези, които дават на хетите култовете към Хебат и Яриш, или както са познати по-добре  Епта и Арес.

В хетския език и по-точно в религиозната терминилогия намираме една дума, която е не само близка по значение до нашата, но и почти идентична като звучене. Касае се за думата kumra/кумра, нейния превод е – жрец, първоствещеник. Хората наричани kumra/кумра са били особена класа свещеници, на които се е отдавало голямо уважение (B.J.Collins, Hittites and their world, p.175).

Странното в случая е това, че в хетския език думата kumra/кумра няма обяснение. За сметка на това, трако-пеласкийския глагол κυμενάω/κυβενάω/кумернао/кубернао – управлявам, властвам, господар съм e добър кандидат. Този глагол показва не само на чий език принадлежи думата кумир, но дава да се разбере също значението на племенното име кимерии-господари и старобългарското лично име Кубер-господар.

Кимериите са обитавали Черноморските степи, но част от тези хора, по-точно трерите, населяват и Тракия, край Скомброс (Витоша) и Искос (Искъра). За Кубер е излишно да се споменава, че според повечето наши учени, той е брат на княз Аспарух.

Съвсем естествено е, че щом хетите са приели от дедите ни култа към богинята-майка Епта и бога на войната Арес, то няма нищо учудващо, че сред хетското духовество е имало особени свещеници от тракийски произход, които са церемониите по празненствата в чест на Арес и Епта. Както историци, така и езиковеди знаят добре за тракийското присъствие в Хетската Империя, но само Вахан Куркиджан се осмели, макар и леко завоалирано да загатне за ръководната роля на нашите деди в хетската държава.

Куркиджан твърди, че хетите са смесица от различни народи,предимно азиатци по произход, но управлявани благородническата прослойка състояща се от хора, чиито земи са край Босфора -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

В дълбока древност, както на север, така и на юг от Дунава, са живели траки. Става дума за тюните, астите, кените, витините, бебриките, бюснеите, мариандините, меоните, фригите, дарданите, а разбира се и мизите, които в продължение на 1100 години биват отъждествявани със старите българи.

Съчетавайки твърдението на Вахан Куркиджан със сведенията на Страбон, Херодот, Ариан и др. летописци, трябва да приемем, че благородническата прослойка на хетите е от тракийски произход. Макар и малцинство, дедите ни са успели да изиграят важна роля в оформянето на хетската култура, религия, а и език.  В някои случай приликите са смайващи. Спрежението на глагола съм на хетски е почти идентично на това старобългарския

ХЕТСКИ-СТАРОБЪЛГАРСКИ

ЕСМИ-ЕСМИ-аз съм

ЕСИ-ЕСИ-ти си

ЕСЗИ-ЕСТЬ-той е

Съществуват и други интересни хето-български паралели. Хетската дума далугасти отговаря на стблг. длъгостъ-дължина, сарпа означава сърп, а хетските куна, нас са направо идентични на българските куна-ръка, нас.

Да разгледаме и думата храм, преди повече от половин век, чешкия лингвист Вацлав Махек я свързва с хетската дума карими/харими-храм, светилище. Махек среща силната съпротива както на своите сънародници, така и на чуждите учени, но до края на живота си запазва вярването, че храм и карими/харими са свързани. 

Това наистина е така, но за голям брой езиковеди навремето е било трудно да си обяснят, как така дума, която я има в речника на чехи, поляци, словаци, че и българи, ще е свързана с народ, който е обитавал Мала Азия през Бронзовата епоха?

В средата на ХХ век господстваше вярването, че траките и техните съседи и роднини илирите са се изгубили като народи, като тяхното място е заето от българи, хървати, словаци, чехи. Това разбира се не е така, траките не са изчезвали – те са наши деди, а предци на словаци, чехи, поляци и др. са илирите, част от които са познати и като венети.

Траките и илирите са говорили близки езици, това е причината българския да е близък с хърватски, словашки, полски и т.н. Приемем ли този модел, то вече няма и загадка как една дума от речниците на чехи и българи, има връзка с хетската карими/харими-храм, светилище.

                       хетско светилище от Бронзовата епоха 

https://followinghadrianphotographycom.files.wordpress.com/2016/09/bf901eee2e969c5b95985b7835db5b5e.jpg?w=1075&h=711

Щом ние българите сме потомци на траките, а те от своя страна са дали благородническата прослойка на хетите, то какво е чудното и странното, ако някой каже, че дедите ни са дали на хетите думата храм-карими/харими?

Какво обаче означава думата храм? Смятам, че тя е свързана с хромел-воденичен камък, а също и с хромъ-недъгав, ударен. На пръв поглед това предложение е доста странно, но нека разгледаме подробностите. Хромелът е от особен вид камък и функцията му е да мачка, мели зърното, хромавия човек е ударен от нещо. Явно древното значение на храм е било- нещо издълбано в скала, камък, чрез удряне, дълбане, рязане. 

  тракийско скално светилище -с. Чавка, снимка Bulgaria Travel tv
http://www.bulgariatravel.tv/_bl_imagez/03102016/1457597791/00.jpg
http://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/703

В това има логика защото едни от най-древните светилища са скалните, а у нас броят им е огромен. Връзка показват и гр. χέρμας–камък, санскр. harmyam-крепост, ствиснем. schram-рана от меч.

Забавно е как едно проучване на произхода на две думи, може да разкрие толково много други неща. В миналото не съм и смеел да мисля, че дедите ни са били в състояние да повлияят народи като хетите. Причината за това бе липсата на информация, а и тъмната сянка, която догмите хвърляха. 

Теориите създадени и поддържани от чужди сили бяха изкривили съзнанието на милиони българи. Аз бях един от многото, които вярваха, че сме мешавица от събрали се по прищявка на съдбата три различни народа, чиято история и държавност започва през 681 година.

Това време мина, радвам се, че успях да се измъкна от капана на заблудите.Радвам се, че успях да намеря данни показващи, че сме потомци на древен балкански народ, чиято роля в историята е огромна. Нека не забравяме, че цивилилизацията на Европа се заражда на Балканите, а нашите деди са нейни създатели. Те изобретиха колелото, най-ранната писменост, те първи разтопиха и коваха метали, бяха и първите земеделци, скотовъдци, търговци.

Предците ни бяха първия европейски народ, който се разрастна и насели три континента повлиявайки местното население, давайки му по-добър живот.

Историята за Прометей не е просто легенда, тя е ехо от реални събития, разказ за живота на хора с невероятни способности, хора, които вадят останалите народи от тъмнината. Навярно и поради това сме заслужили името си българи, то означава светли, сияйни, благородни. Хубаво е, ако живеем така, че да имаме право да носим това име, което предците ни заслужиха с делата си.