УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ

За войствения тракийски цар Терес са чували мнозина. Известни са също неговия наследник Ситалк и властвалите в по-късни времета Спарадок, Севт, Котис. Дори тези, които не са се задълбочили в изучаването на старата история, знаят за Резос, Телеф, а и за мъдреца Залмоксис, музиканта Орфей. Имената на тези хора се добре познати и макар да са от интерес за нас, съществуват други имена, чието значение за разрешаване на определени загадки от далечното минало, е доста по-голямо.

Става дума за двусъставните тракийски имена. Такива по принцип се срещат при доста народи. За галите са типични Сегомар, Нертомар, Лугорикс, на съседите ни гърците принадлежат Софокъл, Ификрат, Аристофан, а пък старите германи, по-точно франките се ползват Сигиберт, Меровех, Хилдерих.

Разбира се ние не правим изключение. Често срещани при българите са имена като Добро-слав, Светло-зар, Божи-дар, Радо-люб, а в миналото са ползвани Рати-бор, Вито-рад, Вели-гост, Без-мер. За всички тях обаче се смята, че са се появили на Балканите след VI-VII век.

Понеже твърде малко хора са имали достъп до специализирана литература, почти никой, чиято професия не го е налагала, не се е интересувал дали  варианти на особените български двусъставни имена са ползвани на юг от Дунава по време на Античността.

В началото на своите проучвания не знаех за тракийските имена Имарад, Барзимер, Пюрмер(ул), Етизар, Котудар, Делопт, Мукабор, Сургаст, Дисло(в)иас. По-късно, не само разбрах, че над 700 тракийски лични имена присъстват в българската именна система, но се натъкнах и на двусъставните тракийски имена, които са изградени по същия начин както и българските.

Имарад е синът на Евмолп- човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина още преди Троянската Война. Частицата рад се превежда като радь-радост, тя участва в доста наши двусъставни имена: Божерад, Домарад, Десирад, Житорад, Милорад, Светорад, Хотирад и др. Имена с частица - рад, притежаваща значение радост, се срещат и в стара Индия, свидетелство за това са Шрирада, Радавалаб, Радхарани, Радика и др.

Етизар и Велизар са други интересни имена. Второто принадлежи на тракиец, който не просто стига до чин генерал в римската армия, но е обявен и за най-способния военоначалник на Късната Античност. Велизар се ползва дори и днес, много са  другите подобни на него: Златозар, Лъчезар, Светозар, Славозар, Слънчезар, Среброзар, Цветизар. Частицата зар притежава значение сияние, зора, зарево.

В древните тракийски имена Барзимер и Пюрмерул срещаме наставката –мер, която отговаря на стблг. мѣръ-велик. Тя присъства в името на княз Безмер, а и в други като Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер, Домамер, Ездимер, Станимер. Частицата мер се среща и в староиндийския топоним Меру – свещена планината на тракийския бог Дионис.

Преди доста време, в работа на Ганчо Ценов срещнах твърдението, че древното име Боготар притежава значение Богодар, Божидар и това ме озадачи, най-вече поради това, че не бях срещал двусъставни тракийски имена завършващи на –дар. Когато напреднах с проучванията си, разбрах че тълкуването на проф. Ценов е правилно.

Понеже гърците са говорили език твърде различен от нашия, те са често за заменяли б с п, а и т с д. Теонимът Сбелсурт е документиран и като Сбелсурд, в такъв случай не бива да се учудваме, че частицата – дар е предавана като тар  и реално Котютар, Диитар са  Котюдар, Диидар и т.н.  Подобни се срещат днес: Божидар, Войдар, Живодар, Миродар, Скъпидар.

Когато учените тълкуват името на княз Гостун, те споменават документираното  в надписи от Черноморските степи Гастис, но не уточняват, че то е тракийско. Частицата - гаст се среща в изсеченото върху камък още през VIII век пр. Христа тракийско име Сургаст (регистрационният номер на надписа е Dd-102). Днес имена с частица - гаст са рядкост, но в миналото са ползвани из цяла България – Болегост, Велгост, Воигост, Доброгост, Домагост, Радогост, Скорогост.

Ние имаме доста имена съдържащи частица - люб: Боголюб, Братолюб, Годолюб, Житолюб, Миролюб, Правдолюб, Славолюб, Трудолюб, Яролюб. Имена с такава постройка не са се появили на Балканите след прословутата 681-ва година, такива се срещат и при траките. Доказателство е името Делоптес – възлюбен от богинята (Бендида). Този тип постройка на име е много древен, среща се в далечната Индия, за това свидетелства Radha-vallabh-възлюбен от богинята Рада.

Със сигурност за доста хора ще е изненада да разберат, че траките ползват имена, в които присъства частица -слав, слов. Още през IV век пр. Христа обаче, такова име е гравирано върху един от съдовете на Рогозенското съкровище. Подлагайки на анализ името Δισλοιας, акад. Владимир Георгиев заключава, че то има по-стар вариант Δισλο(β)ιας/Дисловиас. Eлементът -σλο(β) се обяснява със славити, словѫ-славя, прославям. Лариса Бонфанте превежда Дисловиас като Богослав.

Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI. Понеже в старолатинския няма звукова комбинация СЛ/SL, то в чужди думи с такава комбинация бива вмъкнато С или Т, както личи от древното записване на името на река Висла – Viscla, Vistla. В случая интересното е това, че отново, подобни имена се срещат дори в Индия и са споменати в епоса “Махабхарата”. Става дума за Буришравас/Буришлавас, то отговаря точно на нашето име Борислав.

Дълго време съм се опитвал да намеря значението на частицата - бор, която присъства в голям брой тракийски имена. Търсенето ми приключи преди около десет години, когато попаднах на работата на проф. Асен Чилингиров “Готи и Гети”. B нея намерих важна информация, по-точно тълкуването на - бор като идващо от боря се. Мукабор, Кетрибор, Пюробор и др. вече не бяха странни, екзотични имена, защото при нас българите се срещат Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Лютобор, Радобор, Чедобор.

Понеже в историята на поп Йовчо от Трявна, дакийският цар Декебал е причислен към старите владетели на дедите ни, търсех усилено български имена завършващи на -бал. Такива не успях да намеря, но благодарение на работите на езиковеда акад. Владимир Георгиев, разбрах, че -бал може да се изтълкува със стблг. болии-по-голям, т.е. бол(ии) е развитият вариант на -бал.Тази частица присъства в български имена като Болян, Болебор, Болегост, Болислав. Интересен паралел представляват и староиндийските Прабала, Бурибала, Атибала.

От надпис намерен в Дакия знаем за Скорило – бащата на цар Декебал. Скорило не е нищо друго освен предаването на българското име Скорилъ, което пък се обяснява със стблг. прилагателно скоръ-бърз, пъргав.

Отново на даките придадлежи името на цар Буребиста. Той представлява интерес за нас защото разказаната от Страбон история за изкореняването на лозите с цел да се премахне пиянството намира отражение в легендата за княз Крум, който, за да сложи край на злоупотребата с вино, наредил да бъдат изкоренени лозовите растения.

Частицата бур в името на Буребиста несъмнено може да се изтълкува с буря, бурен. За -биста повечето учени предлагат гр. πιστης-верен. Истината обаче е друга, -бист отговаря по-скоро на быстъ, бытъ-съм, бъда, т.е Буребиста е пожелателно име – да бъде бурен, да бъде неудържим. Елементът -биста притежава варианти будъ, буд, бънд, те се срещат в нашите имена Прибуд, Прибънд, Бъдич, Будимер, Будевид и др.

Буребиста е оправдал името си, защото точно по време на неговото властване, северните траки придобиват голяма мощ, толкова голяма, че стават заплаха за Рим и Гай Юлий Цезар е осъзнал това. Само преждевременната му смърт отлага римо-дакийските войни с около век и половина.

Времето е променило много, но не е изтрило всички следи от древните ни корени. Сериозни промени засягат и езиците на другите народи. Френското име Ролан е звучало доста различно в древността – Хротланд (славещ земята си, славещ страната си), фламандското Лодевайк е развития вариант на Хлодовех, италианското Чезаре се е произнасяло като Кайзар преди две хиляди години.

Нищо не може да остане същото, но за един добре подготвен лингвист, разгадаването на смисъла на древните имена не би трябвало да е проблем. Защо обаче, въпреки, че тракийските двусъставни имена Имарад, Делопт, Мукабор, Сургаст и др. са добре известни на всеки специалист, никой не е видял идентичния начин на постройка с българските имена?

И не само това, в миналото определени лингвисти нападаха настървено всеки свой колега, който прояваваше смелост да сравни определено име регистрирано по време на Античността с българско име. Когато Кирил Влахов сравни Vellicus с Велико, той едва не бе разкъсан от другите специалисти. Нямало начин Vellicus да е латинското предаване на  Велико!

          надгробен паметник от времето на Античността, документирано е името Войкиус/Voicius

Че това не е единственото наше име споменато в римски документи, такова е и Voicius. То няма обяснение на латински защото е нашето Войко, което е изключително древно защото елементът вои се среща в древнобалкански племенни названия -Περραιβοί, Συκαιβόαι, среща се и по фригийските надписи от VIII век пр. Христа като Вoiνες/Войнес.

Кой да каже обаче за тези неща, кой да обясни значението им за нашата история? Дали от липса на желание, дали поради свръхзаетост, или пък притиснати от страх, но имащите достъп до важната информация мълчат. По-лошото е това, че дори древните паметници, в които се срещат важни имена изчезват.

До неотдавна арата, на която бе изсечено името Voicius украсяваше подлеза срещу хотел “Тримонциум” в гр. Пловдив. Къде се загуби тежащият тонове каменен блок все още не съм успял да разбера и, ако не бях направил преди години снимка, едва ли щях да убедя някого, че такъв обект е съществувал.

Не мога да си обясня причината за неприязънта на определени учени към хората, наричани траки от римляни и гърци. Не мога да си обясня фанатизма, с който се отрича възможността ние българите да сме потомци на най-древния цивилизован народ. Преди да се отрече нещо, то трябва да се проучи, но всички данни показват, че нито хората наричани траки са изчезвали, нито може да се говори за установяване на нови етноси на Балканите след прословутата 681-ва година.

Нека видим с какво разполагаме:

1.В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

2.Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681-ва година, не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

3.Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

4.Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681-ва година.

5.Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

6.Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

7. Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес. В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция. Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

8.В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора. Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания. Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени. Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни. Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото. Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНТИЧНА МИТОХОНДРИАЛНА ДНК НА ТРАКИ

В продължение на няколко века различни родолюбиви българи се борят за истината относно произхода на народа ни. Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски, Георги Раковски, Архимандрит Кирил Рилски, Цани Гинчев, Д.П.Даскалов, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и още много други дават всичко от себе си, за да измият лъжите мърсящи името на българите.

Тази борба все още продължава и дори става по-ожесточена. През 20-ти и 21-ви век, редица антропологични проучвания и археологически открития показаха ясно, че доста от твърденията на наши и чужди историци са напълно безпочвени. Оказа се, че траките строят с тухли и квадри още преди римляните да се научат да правят това.

Оказа се, че така наречените земни укрепления (направа на вал и ров за защита на селище) са типично отбранително съоръжение на северните траки, като традицията е повече от 1000 години по-стара от времето на Аспарух. Оказа се, че старобългарската чернолъскава керамика не е донасяна от Алтай, или Памир, а има местна, смайващо дълга традиция.

Свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите, тук този особен символ се появава преди около 7000 години. Старобългарските руни показват прилика с над 40 знака от Линеар А и Линеар Б – писмености използвани в югоизточна Европа през Бронзовата епоха. На документи с тези писмености се срещат имена като Дуло, Вокил, Ерми, Крум, става дума за плочици с регистрация KN Dd 1193 (по Вентрис и Чадуик),  551 Ka 42  (по Артър Еванс), 1197Ea 302 LXXXI (по Артър Еванс), 1516 Ab01 lxxxvii  (по Артър Еванс), 1173bEx225 (по Артър Еванс).

Данните са от огромна важност, но не само не се вземат под внимание, липсва каквато и да било дискусия по темата, обикновения българин дори не е чувал за тези неща.

Повечето от нас не знаят и, че през 30-те и 50-те години на 20-ти век, у нас са извършени мащабни антропологични изследвания засягащи 10 000-11 000 българи. И в двата случая е установено, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия, а което е по-важно – проучването на д-р Методи Попов и неговите колеги показа, че в България е доминантен характерния за древните траки антропологичен тип.

Това накара проф. Димитър Ангелов да каже следното -  “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин,погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” – “Образуване на Българската Народност”, с.188-190.

Въпреки смелостта на проф. Ангелов, въпреки, че работата му не бе спряна, твърде малко от нас се запознаха с нея. Твърде малко разбраха и за дългогодишното проучване на проф. Евгений Теодоров. След подробно изследване на българския фолклор, нашия учен стига до заключението, че “ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ -“Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Въпреки планините от доказателства, промяна във виждането на учените ни относно произхода на народа ни няма. 

Днес обаче ние имаме два съюзника, които притежават голяма сила. Става дума за интернет, с чиято помощ важни неща могат да се разпространят бързо, а другия съюзник е генетиката. Вече бяха направени няколко изследвания, от които стана ясно, че старите българи нямат нищо общо с народите на Алтай.

Сега на учените е предоставена възможност да се проучи митохондриална ДНК на скелетни останки от гробове на траки. За това обаче са нужни средства, които по необясними причини управляващите не отпускат. Остава на нас – обикновените българи, истинските българи, да помогнем кой с каквото може. Аз съм приготвил отдавна определена сума, това са направили и приятелите ми.

Молбата към моите симпатизанти и читатели е да помогнат кой с каквото може. Ако някой не е в състояние да дари средства, това не е беда, поне може да разпространи информацията за кампанията на фондация “13 века България”, а това не е никак малко.

Не храня илюзии, че това изследване ще реши веднъж завинаги спора относно корените на народа ни. Планината от нова информация предоставена от антрополози, археолози и етнолози също не направи това, но поне ще имаме още един коз, още една завеса закриваща истината ще падне.

По сметката на НДФ "13 века България"
IBAN BG19 BPBI 7940 1001 1317 01 (лева)
BIC BPBIBGSF
Юробанк България АД
Основание на превода: ДНК

БАТО – ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ ДУМИ ЗА ЦАР

Бато, бате е една от многото особени думи в българския език. Тя е изключително древна и в никакъв случай не се е появила на Балканите след прословутата 681 година. Опирайки се на работи на Ерик Бернекер и др., акад. Владимир Георгиев свързва бато с минойската дума бата - цар, от която се развива титлата βαςιλεύς (василевс). Нашият езиковед отбелязва също, че най-древното значение на минойската дума бата е по-голям брат (т.е. батко, бато) и чак след време се й се дава смисъл господар.

В историята на Отец Паисий, княз Аспарух е наречен Батоя, от друга страна, Теофан Изповедник твърди, че най-стария син на княз Кроват (Кубрат), носи името Батбаян. Доста по-рано, Страбон пише за владетеля на панонските десетиати, наречен Бато (Strab.VII.5.3).  За друг Бато – водач на панонския народ бревки, съобщава Дион Касий (Dio. 55.29).

Доста интересно сведение получаваме от лексикона на Хезихий, в който е отбелязано, че батос е дума за цар на езика на либийците: “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες”. Това е доста интересно, но може да се добавят още подробности, които са от голямо значение.

В речта на старите арийци, bhatta означава господар, княз, принц, това е и обръщение към човек с висок сан, обръщение към някого, който се радва на уважение. Уолтър Аркрайт   споменава в своите работи за тракo-фригийско име Вαττάκης. А съществува и епитет на бог Дионис: Вατ-αλδεουνος – добър господар.

Какво обаче е общото между траки, панонци, минойци, арийци и либийци? Защо тези хора имат една и съща дума за господар, която от своя страна има за основа българската дума бато, имаща разновидност бате? Дали пък гореспоменатите народи няма да са различни групи, които принадлежат на една и съща етнокултурна общност?

Нека първо хвърлим поглед върху древния Крит и да видим дали има някаква връзка между острова на цар Минос и Балканите. В началото на ХХ век, британският учен Артър Еванс публикува своите открития от територията на Гърция. Еванс запознава света с няколко вида непознати писмености използвани от старите критяни. Става дума за йероглифната писменост, Линеар А и Линеар Б.

критска йероглифна писменост  http://www.proel.org/img/alfabetos/pictcret2.gif

критски Линеар А http://www.proel.org/img/alfabetos/lineala4.gif

критски Линеар Б http://www.proel.org/img/alfabetos/linealb4.gif

Дълго време се вярваше, че те са възникнали в егейския регион, но през втората половина на ХХ век стана ясно, че прототипите на особените знаци трябва да се търсят в земите на Тракия. По този въпрос, интересни данни е представил акад. Владимир Георгиев, който първи направи връзката между древната критска писменост и доста по-старите знаци от плочите намерени в Градешница, диска от Караново и т.н.

В различно изследване, в началото на 50-те години, проф. Бедрих Хрозни обяви, че едни от най-ранните и най-важните колонизатори на Крит са траките и илирите. Чешкият учен базира твърдението си не само на паралелите в топонимите, но и на факта, че урасената със сложни спирали минойска керамика се среща доста по-рано на Балканите.

Виждането на Хрозни бе подкрепено от проучване на нидерландския лингвист Петер Ван Сусберген. Той успя да разчете минойски и микенски документи и откри в тях тракийски лични и племенни имена. Понеже с по-старата писменост – Линеар А, са записани тракийски имена като Арей, Резос, Питак, Диза, Тетес, то е повече от логично да се приеме, че минойската аристокрация се е състояла от траки. Нека не забравяме и това, че минойския символ на царска власт – лабриса (двойна брадва), е символ на власт и при траките, среща се както по монети, така и по други предмети.

                                                  минойски оръжия http://www.sacred-texts.com/cla/moc/img/29600.jpg

http://www.sacred-texts.com/cla/moc/moc18.htm

                                                         монета на одриския цар Терес http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/teres_III/Moushmov_5722.jpg

След като благородническата прослойка на минойците е от тракийски произход, то и титлата бата, чийто вариант е βαςιλεύς е тракийска. В крайна сметка, при монетите, тази титла най-рано е употребена за тракийския цар Гета, а и според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс βαςιλεύς е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Явно тракийското лично име Вαττάκης трябва да се тълкува като господар, по-възрастен, уважаем - каквото е и ранното значение на думата бато.

Връзката на траките с Крит е изяснена, но каква е връзка с либийците, за чиято титла “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες” говори Хезихий? Днес Либия е обитавана предимно от араби, в далечното минало обаче, територията на тази страна е населявана от съвсем различни хора. 

В египетските хроники от Бронзовата епоха се говори за живеещия в Либия народ маса/мешвеш, чийто съюзници са така наречените морски народи – пелесет, дрд, чкр, уешеш, туршу, шерден.

битка между морските народи и египтяните Illystr. Seebeer 

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/Seev%C3%B6lker.jpg

Това са идващите от Балканите пеласги, дардани, беси, травси, серди, а маса /мешвеш не е нищо друго освен египетското название за мизите, които дълги векове по-късно Димитри Хоматиан ще нарече българи.

Тези обитаващи Либия мизи са описани от Херодот и са наречени от него с името Μάξυες -максии. Бащата на историята споменава, че тези хора бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно (Her. IV.191). За този обичай при тракийските племена абанти и мизи дава сведения Плутарх (Plut.Thes.5, 2).

В работата на Херодот намираме и други ценни неща, а именно твърдението, че максиите (мизите) все още помнят своята родна земя край Троада (Her. IV.191). Трябва да се спомене, че по време на Античността, Троада е спадала към Мизия. В тази малоазийска Мизия, Димитри Хоматиан локализира предците на българите от негово време.

До неотдавна учените не обичаха да говорят за морските народи застрашили Египет по времето на Рамзес Велики и Меренпта, но понастоящем вече открито се признава, че поне болшинството от морските народи, към които принадлежат и мизите, са стари балканци. Вече не се счита за абсурд това да се говори за тракийско заселване на Северна Африка по време на Бронзовата епоха.

Как се появява арийската дума bhatta в Индия, не е мистерия за тези, които познават добре работите на старите летописи. Плиний, Страбон, Филострат, Нон, Ариан и др. разказват за идването на тракиеца Дионис в Индия, за последвалата война между дионисовите сатири и менади с индийците, а и за цивилизоването на страната от тракийския бог.

На тези предания не се гледаше сериозно, но преди няколко години бе извършено генетично проучване засягащо индийските брамини. Те не се смесват с други групи и това е допринесло за запазване на гените на предците им. Оказа се, че брамините са носители на хаплогрупите J2, G2, E, R1a, които са типични за населението на Балканите и това на обитаваната в миналото от траките Мала Азия. 

Стана ясно, че разказите за похода на Дионис съдържат голямо количество истина. Като се има предвид, че най-древното име на Тракия е Ария, че саките са наречени траки, а пък индийците считат саките за потомци на старите арийци, то не е трудно да се заключи, че кампанията на Дионис не е нищо друго освен арийското нашествие. И в този случай излиза, че думата бато, или както са я записали индийците bhatta, е от тракийски произход.

Остава да се обясни присъствието на името Бато при панонците бревки и десетиати. Най-вероятно това е било титла, която е била възприета като лично име, както е в случая с Брен -реално галска дума за цар -brenno. Тук ситуацията е по-сложна поради това, че панонците спадат към илирите, които са роднини на траките.

Знаем за това от римския автор Апиан, който при описанието си на илирите твърди, че те, както панонците, нориците, европейските мизи и техните съседи на север от Дунава са роднин и могат да бъдат сравнени с различните групи хора обитаващи Гърция-App.Bell.Illyr. I.6.

След като два народа са близки, то и езиците им показват големи прилики. В такъв случай е трудно да се определи със сигурност дали при панонците бато е титла, която първоначално е принадлежала на траките, а с тяхното заселване в Панония е приета и от роднините им, или пък се касае за дума, която по начало принадлежи и на двата народа.

Все пак, съдейки по това, че при нас българите, които сме наследници на траките, бато има повече варианти, а съществуват и лични имена като Бате, Батей, Батил, Батин, Бато, Батой, Батан, Батко, Батойко, Баткун, Батомир, Батон, Батул, Батун, Батуш, Батьо, то с известни уговорки може да се приеме, че първоначално думата е принадлежала на предците ни, но е приета и от съседите и роднините им.

След като знаем, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, които са най-големия тракийски народ, не никак странно, че княз Кроват (Кубрат) е имал син наречен Бат Баян, нито пък, че Аспарух е познат и като Батоя-господарят. Имената Кроват и Аспарух също принадлежат към езика говорен от Орфей.

Кроват има значение пазител и е сродно на тракийското племенно название кровизи. В елемента аспа от името Аспарух, срещаме една от тракийските думи за кон – аспа, присъстваща в епитета на върховното божество Ут-аспиос.

Дори името Тервел е употребявано на Балканите и то повече от половин хилядолетие преди наследника на княз Аспарух да прослави името на българите разбивайки арабската армия пред стените на Константинопол.

В Драч, западните Балкани, са намерени няколко надписа от времето на Античността. На един от тях, имащ регистрация Epidamnos 414, ce среща името Тηρεύς Тρεβελλίου – Терес Тервелов, Терес син на Тервел.

Още по-древни са имената на владетелите Севар, Кормесий, Винех, Крум. Те са записани в микенски документи от XIII в.пр.Христа под формите Исевер, Карамесйо, Винайо, Крум. В микенски документи от същия период се срещат дори родовите имена Дуло, Вокил и Ерми.

Тези сведения са безценни за нашата история, но уви, сякаш има някакво табу за популяризацията им. Изключение прави Юрий Откупщиков, който свърза споменатото в микенските документи име Дуло с тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулос. Тъжно е, че един чужденец е дал повече информация от родните ни учени, които все още не могат (или не желаят) да се освободят от старите заблуди.

Фактите обаче са си факти, премълчаване и игнориране няма да ги накара да изчезнат.Цензурата помага до време, до време помага също осмиването и черненето на хората, които не са съгласни с превърнатите в догми теории. Днес всеки може да търси, чете, сравнява и проверява. При наличие на база за сравнение, не е трудно да се стигне до истината. Тя си заслужава да бъде търсена, не само защото историята ни е богата, но и поради това, че е пълна с примери, които трябва да се следват.

Както характерът на едно дете бива оформен благодарение на примера и напътствията на родителите, така и един цял народ може да се възроди,  ако следва примера на предците, чиито качества са кодирани в гените ни и само чакат удобният момент, за да се прояват. Българинът трябва да се държи като българин, т.е. да е силен, смел, честен и обичащ братята и сестрите си. Заедно ще се преборим с всяка заплаха, с всяко бедствие, така както са правили дедите ни. Благодарение на техните усилия и саможертва нас ни има, ние от своя страна сме длъжни да направим така, че и след нас да има българи.

ИМЕТО БЪЛГАРИ Е ПО-СТАРО ОТ ТРОЯНСКАТА ВОЙНА- АНОНС ЗА ПУБЛИКАЦИЯ В “СПИСАНИЕ 8”

Днес излиза “Списание 8”, в което ще бъде представена доста интересна статия на историческа тематика. Заедно с г-н Александър Мошев – авторът на книгата “BOLGAR  Тайните на нашия произход”, успяхме да създадем работа, в която сме представили виждането си относно това кога и къде се е появило името българи, а и под каква форма.

Противно на официалните тероии, с г-н Мошев смятаме, че названието българи се е зародило на Балканите и по начало е принадлежало на тракийско племе, което e обитавало Южните Балкани. Още преди Троянската война, представители на тези наши предци напускат родните си места и потеглят на изток стигайки чак до Индия. Това пътешествие е документирано от различни стари автори като похода на бог Дионис.

Тази миграция на нашите деди в посока Индия, дава обяснение защо има хора носещи името българи толкова далеч от Балканите.

Поради това, че се касае само за анонс, тук няма как да дадем подробности, а и самия материал е твърде обемен, за да бъде публикуван в блога. Ceга може да се спомене това, че значението на името българи е сияйни, светли, а и, че е документирано както в “Риг Веда”, така и в “Илиада”.

Разбира се, както в староиндийския епос, така и в работата на Омир то е записано различно, поради това, че индийци и гърци говорят езици различни от нашия и не са в състояние да пресъздадат правилно всички звуци, които са типични за характерния с богатството си български език. Докато индийците наричат дедите ни bhrigus/bhargavа, то в късните гръцки преписи на Илиада името на Φλεγύες.

Не след дълго, “Списание 8” ще предложи в архива си статията, която аз и г-н Мошев създадохме. Така тези, които не са в България, или пък не са успели да си набавят списанието, ще могат да прочетат материала, в който е доказано, че името българи е по-старо от Троянската война.

Редакторите на “Списание 8” уведомиха мен и г-н Мошев относно това, че към статията ни е приложена и критика на учени от БАН. Това е напълно в реда на нещата и може само да ни радва. Когато се запознаем подробно с критиката на специалистите, ние ще представим свой отговор, за който се надяваме да бъде публикуван от “Списание 8”. Истината се ражда в спора, а когато дискусията се води по културен начин, е само въпрос на време когато ще се стигне до консенсус, или поне до изясняване на важни моменти от нашето минало.

Използвам случая, за да благодаря на художника Славян Стоянов за помощта при оформянето на илюстрациите - таблиците със сравнения на балканска неолитна писменост и знаци от печатите на Мохенджо Даро, Харапа и Лотал, Индия.

https://www.facebook.com/Kreksofin.Art/

ВИНАГИ КОГАТО И КЪДЕТО ИЗЧЕЗНАТ ТРАКИ, СЕ ПОЯВЯВАТ БЪЛГАРИ

Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.  Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Павел Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан.

Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.

Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение,  в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.

Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.

Абсурдът може да се обясни сравнително лесно,  но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.

Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.

Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се  съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат учените K.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.

През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?

Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.

Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.

Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.

Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също  е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.

В този регион, по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите  ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.

Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.

При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона. 

Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.

На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.

Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите  (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.

Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.

 User:Andrein - собственная работа

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bb/Roman_Empire_125.png

Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.

Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България - Πανονία  ἡ  Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, който по-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да   определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=IxyX7x-kxtI