АХИЛ, АХЕЙЦИТЕ, ДАНАЙЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

Историята на Троянската война е позната на много хора. Едни са трогнати от любовта на Парис към хубавата Елена, други се възхищават на силата и смелостта на Ахил Пелеев, храбростта на Теламоновия син Аякс, героичния край на Хектор. 

Безспорно впечаление прави също описанието на цар Резос, неговите доспехи и колесница, оръжията и външния вид на тракийските бойци. Тези, които са се запознали добре с творбата на Омир, със сигурност са забелязали няколко интересни неща. Старият автор не употребява нито веднъж думата варвари, т.е. говорещи различен език.

Това е доста странно защото трояните и техните тракийски съюзници в никакъв случай не са роднини на гърците, които днешната наука счита за потомци на ахейците предвождани от светлокосия Менелай и амбициозния му брат Агамемнон. Странно е и това, че погребението на Патрокъл прилича на погребението на Хектор, а общите погребални обреди са индикация за общ произход. 

На пръв поглед срещаме необясним феномен, но всъщност няма нищо сложно. Ако приемем, че учените от ново време грешат и ахейците не са гърци, а роднини на “траки” и трояни,  ще стане ясно защо Омир не говори изобщо за варвари. Троянската Война не е била нищо друго освен конфликт между роднини. Не само дедите ни, но също така келтите, германите, а и италийските народи са водили вътрешни, братоубийствени войни.

Как обаче гърците влизат в “Илиада”? И това не е мистерия, не е никак трудно някой да си присвои деянията, заслугите, а дори и названието на други хора живели преди дълго време. Немците нямат нищо общо със споменатите във “Ведите” арийци, които покоряват Индия, но благодарение на умело организирана пропаганда, милиони хора искрено повярваха в арийските корени на немския народ. Така е и с гърците, смятам, че не нямат нищо общо със старите ахейци и само са си присвоили земите и историята им.

Нека видим как стоят нещата. От трите названия: ахейци, елини, гърци, най-старо е ахейци. Съгласно информацията в енциклопедия “Britanica”, то е споменато под формата екуеш в египетски  документи заедно с имената на други хора от коалицията на Морските народи: “Tentative identifications of the Sea Peoples listed in Egyptian documents are as follows: Ekwesh, a group of Bronze Age Greeks (Achaeans; Ahhiyawa in Hittite texts)… “

https://www.britannica.com/topic/Sea-People

B хетските летописи, като страна, Ахея, или по-точно Ахиява, най-рано е локализирана не в Гърция, а в Анатолия (по-точно западна Мала Азия), която в древността е дом на “тракийските” народи фриги, мизи, витини, тевкри, бебрики, халиби и др.

“Mycenaeans or not, Ahhiyawa was situated between the western Anatolian coast and the Luwian state of Arzawa, with the Lukka on its south-eastern border. It first became prominent in the fifteenth century BC, but it was in the mid-thirteenth century that it became a serious problem for the Hittites, once Arzawa had become a Hittite vassal. Chronicled by them as the state of Ekmesh or Ekwesh (a name also linked to the Sea Peoples)…”

http://www.historyfiles.co.uk/KingListsMiddEast/AnatoliaAhhiyawa.htm

       АХИЯВА –изображение базирано на карта от Уикипедия

С тази локализация на дома на ахейците в Мала Азия повечето учени не са съгласни. Причината е следната – ако най-старата Ахея е в Мала Азия, то там трябва да изобилстват гръцки названия на градове, местности, реки, но такива няма изобщо в периода, в който хетите съобщават за Ахиява.

Вместо да се направи заключение, че въз основа на тези данни ахейците не са говорили гръцки език, определена група учени просто отказва да приеме, че най-древната Ахея е граничела с Хетската Империя и така проблема е “разрешен”.

С това обаче проблемите на учените не свършват, има и други неща, които те не обясняват обстойно. Става дума за свидетелството на Страбон относно това, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари (т.е. хора различни от гърците), като Пелопонес (там където властват ахейците Менелай и Агамемнон) е заселен от фригите на Пелопс:

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ - Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Отново, ако следваме логиката, то трябва да отсъдим, че ахейците не са гърци, а “траки” от групата на фригите. Това прочее се признава и от Софокъл, който чрез думите на Тевкър не само определя Атрей (бащата на ахееца Агамемнон) като потомък на Пелопс, но и уточнява, че Пелопс е варварин фригиец:

“Are you not aware of the fact that your father's father Pelops long ago was a barbarian, a Phrygian?“ - Soph. Aj. 1299

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0011,003:1299

Доказателства за това, че дори на територията на Гърция, по време на ахейската доминация не е говорен гръцки език, получаваме от древните селищни названия. Даже ревностни елинофили като Джон Чадуик признаха, че имената на ахейските градове Микена, Атина и т.н. нямат смисъл на гръцки език и са оставени от хора имащи съвсем различна реч, но за жалост британският изследовател не уточни за каква реч става дума – J.Chadwick, “The Mycaean World”, 2005, c.1.

Не само названията на ахейските градове не са гръцки, същото важи и за ахейските лични имена. Относно негръцкия произход на имената Axил, Агамемнон, Клитемнестра и т.н. се изказа преди доста време Артър Еванс: “Many names, also in Greek mithology are not of Greek origin, and others have been Graecized imperfectly – Άχιλ(λ)εύς…Ἀγαμέμνον, Κλυταιμ(ν)ήστρα…“ – Scripta Minoa II, 1952, c.67.

Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги Сергей Откупшиков съобщава следното: “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…- “Догречейский субстрат, у истоков европейской цивилизацией”, 1988, c.114.

Не по-малко важно е това, че самия етноним ахеици, или по-точно  ἈχαιFοί (ахаивои) няма никако обяснение на гръцки език, учените не могат да определят изобщо какво е значението. Или както споделя лингвиста Хялмар Фриск: “Da der ursprüngliche Sinn des Names Ἀχαιοί unbekant is, sind alle Etymologien leere Spekulationen.” – GEW, p. 199.

Ако се търси в гръцкия език, етимология наистина няма да бъде намерена никога, по простата причина, че ахейците не са гърци, а местно население, което има връзка с нас, а не с южните ни съседи. Защо учените са пренебрегнали свидетелствата на Страбон, Софокъл и т.н. относно “тракийските”, фригийските корени на ахейците за мен е загадка. Все пак твърденията на старите автори се подкрепят от негръцкия характер на топонимите, хидронимите и личните имена на героите от древните легенди.

За да се разбере със сигурност етническата принадлежност на ахейците, е било достатъчно най-древната форма на народностното им име -  ἈχαιFοί (ахаивои) да бъде сравнено с други подобни, да се направи сверка с историческите извори и тогава би дошъл бързо край на “загадката”.

Учените знаят за съществуването на тракийските етноними Σκαιβοαί /скаивои и Περραιβοί /перхаивои (переби). Частицата -вои е обща за най-древните варианти на имената ахейци, переби, скаи (ахаи-вои, перхаи-вои, скаи-вои).

Щом ахейците Агамемнон и Менелай са обявени за потомци на фригиеца Пелопс, а и народностното название ахаи-вои е изградено по идентичен начин на “тракийските” перхаи-вои и скаи-вои, то е редно да приемем, че ахейците принадлежат на местните балкански народи, чиито наследници сме ние българите. В такъв случай не е никак странно, ако старобългарското вои-бойци, се окаже най-добрия кандидат за обяснение на частицата -вои.

Това, че дедите ни наречени “траки” са обитавали територията на Гърция в древността е видно и от селищните названия Коринт, Тиринт, Провалинт, Каминт, Коскинт, Саминт и т.н. Имената на ахейските градове Каминт, Коскинт, и Саминт например могат да бъдат обяснени със стблг. камы-камък, коска-кост, самъ-сам. Наставката -инт се среща в “тракийската” глоса волинт-див бик (вол, eдро животно).

За тази наставка Иван Дуриданов споменава,  че се среща в стблг. като -енте, ср. род.п. телѧте-теле – “Езикът на траките”, 1976, c.21. За това, че суфиксът (наставката) -инт съответства на слав. -ѧт-, стблг. телѧ, род.пад. телѧте-теле съобщава по-рано Владимир Георгиев - “Тракийският език”, 1957, с.55.

По отношение на културата на ахейците трябва да се спомене това, че те изграждат куполни гробници за мъртвите си благородници. Тази традиция е непозната на гърците от Класическия период, но е типична за дедите ни познати по това време като “траки”.

По време на Античността, куполни гробници се градят не само в земите между Дунава и Бяло Море, но и на полуостров Крим – територия, която е в пределите на спомената по-късно от Теофан Изповедник Стара Велика България. Случайност ли ще да е това?

На гърците е чужд и друг ахейски обичай – направата на златна погребална маска, но за сметка на това нашите деди създават истински шедьоври увековечавайки лицата на владетелите си с изкован златен образ. Златни маски се изработват и за властелините на Боспорското Царство (наречено по-късно Стара Велика България), като например за цар Рескупорис II.

http://i2.wp.com/traveltocrimeansea.files.wordpress.com/2014/09/amaz2.jpg

http://2seecrimea.com/2014/09/29/amazon-warriors-in-crimea/

Отново за ахейци и “траки” е типично конското жертвоприношение в дромоса на гробница и отново това е нещо непознато за гърците от Класическия период. Намирам за нужно да подчертая, че този особен обред се практикува от старите българи до Средновековието. Ярък пример за това е некропола от Нови Пазар където до покойниците са положени и конете им. Сведения за това можем да намерим в работата на Димитър Овчаров, “Въведение в старобългарската култура”, 2002, с.87.

Знаейки тези неща e редно да се запитаме: Какво дава право на учените да наричат ахейците предци на гърците игнорирайки планини от информация? Защо е толкова трудно да се каже, че ахейците спадат към древнобалканкските народи, чиито потомци сме ние? Защо е толкова трудно да се обясни, че старите гърци само са повлияни езиково и културно от ахейците, чиито изконни наследници сме ние?

Признае ли се това, ще стане ясно защо Тевкър е име ползвано от трако-трояните, а и от ахейцте. Теламоновия син Тевкър е ахеец, но има и Тевкър от Троя, реално той е първия цар на величествения град, а името му несъмнено е свързано с “тракийското” племенно название тевкри.  

Признае ли се, че ахейците не са гърци, а спадат към древнобалканските народи ще бъде разрешена и друга загадка. Ще стане ясно защо Йоан Малала е уверен, че хората водени от Ахил Пелеев в ново време се наричат българи.

 http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

Бъдат ли дефинирани ахейците като деди на българите, ще се реши още един необяснен от учените феномен. Касае се за това, че ахейската писменост наречена Линеар Б показва смайващи прилики както със старобългарските руни, така и с глаголицата.

Сравнение на старобългарските руни със знаците от Линеар Б

БР- български руни

ЛП-линеарна писменост

Сравнение на формата и звуковата стойност на глаголическите букви и линеарните писмености от Бронзовата епоха

Редно е ахейците да бъдат причислени към нашите предци, а за по-голяма яснота, за южните ни съседи да започне да се изпозва името данайци. 

Никой не може да се бори с фактите, никой не може да изкривява реалността до безкрай. Средновековието бе епохата на догмите. Тогава инакомислещите бяха заклеймявани и изгаряни на клада. Във времена на свобода и демокрация е редно да се казва истината, независимо от това, че тя ще урони авторитета на определени хора. 

Не може заради интереса на шепа индивиди да се поддържат неверни неща и да се представят като неоспорима истина в училища и университети. Не може наследсвото на дедите ни да се подарява на други хора и то не кои да е хора, а гърците, тези, които унищожиха държавата на дедите ни в Южните Балкани, присвоиха си постиженията на предците ни, а тях самите подложиха на геноцид. Такива престъпления трябва да се заклеймяват, а не да се поддържат.

Не е нужно да мразим южните си съседи, не е редно днешните гърци да плащат за греховете на бащите си, но справедливост трябва да има. Миналото не можем да променим, но можем да допринесем за по-добро бъдеще за народа ни като си получим заслужената слава и престиж - това, което си е наше.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. Приятно гледане! 

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8

   

ДИНДУМОС - ДОМЪТ НА БОГОВЕТЕ

Хубаво е когато човек разполага с голямо количество литература. Така, благодарение на изобилието от данни могат да се направят сравнения, проверки и малко по малко се стига до истината. Една от първите ми важни придобивки бяха работите на Страбон. За мен най-ценна бе книга VII, в която е описана земята ни, наречена през Античността Тракия. В тази работа са представени също и интересни данни за историята на дедите ни, за техните градове и т.н.

Далечните ни предци обаче са обитвали и други региони, като например Мала Азия. Там са живели витините, халибите, меоните, бебриките, мариандините, сарапарите, фригите, а и мизите. За фригите и мизите Страбон обяснява, че са преселници от Европа (Балканите) [1] VIII.3.2. Твърдението си стария автор подкрепя с това, че посочва народностни, местни и речни названия, които се срещат както в Тракия, така и в Мала Азия, по-точно Троада:

“Много са названията общи за траки и трояни, например има траки наречени скаи, има река Скай и Скайска стена, а в Троя са Скайските врати. Има траки ксанти, а в Троада тече река Ксант.  Има река Арисба вливаща се в Хебър (Марица), а има и град Арисба в Троада. Резос е река в Троада, а Резос е тракийски цар...”-  [2] Strab.XIII.1.21

За жалост Страбон е пропуснал най-интересния паралел. Става дума за разположените на Балканите Дин друме, Дино гетия и намиращите се в земите на фригите Диниа, Диндумос. Те са доста важни поради това, че съдържат името на древно божество на светлината почитано от предците ни.

Касае се за Дин (който е известен и като Ден) от посветителските надписи от остров Самотраки [3] с.80. Подлагайки името на бог Дин на анализ, акад. Владимир Георгиев го свързва със стблг. дьнъ-ден [3] с.81. Това е напълно справедливо защото Дин не е кой да е, а бога на светлината. Самата българска дума ден идва от и.е. -*di-,*dey- светъл, бляскав [4] с.342.

ΔΙΝ TOΛE

ΔΕΝ TOΛE

Отново Владимир Георгиев тълкува Дин друме като (свещената гора) дъбрава на Зевс, като за частицата друме лингвистът предлага дръмъ-горичка и посочва паралела с българското селищно название Вълчедръм (вълча горичка) [5] с.31.

Както можем да се досетим, Дино гетия се намира в земите на северните траки - гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие, някои стари автори наричат славени и определят като съюзници на Аспарух *(1).

Тази работа обаче е предимно за Диниа и Диндумoc във Фригия, в техните имена се крият важни подробности. Вече разбрахме, че частицата Дин е името на бога на светлината, но какво означава думoc?

Определени езиковеди излагат виждането, че думос е фригийска дума, която може да се преведе като религиозна общнина, като се правят сравнения с гр.θομός-тълпа, гот. dōms-мнение, присъда, рус. дума (народно събрание) [5] c.75. От друга страна Макс Фасмер смята рус. дума (народно събрание) за старогерманска заемка, отново за старогерманска заемка е определена и принадлежащата на нашето словесно богатство дума-слово, реч [4] с.446. *(2)

Аз лично смятам, че фригийската думос означава дом и отговаря съвсем точно на блг.диал. дум-дом, подслон, постройка. В доста региони у нас се казва – у дума, а не у дома, т.е. в къщи. В такъв случай, името на планината Диндумос притежава значение домът на бог Дин.

Планините са почитани от дедите ни, които са правели светилища на своите божества по високите места. Херодот свидетелства за това, че сатрите не са покорявани от никого поради своята войнственост, а и заради това, че обитават планини покрити с гори и сняг, като на най-високия връх е светилището на Дионис [6] Her.VII.111. Макробий пише за тракийски храм на божеството на слънцето, като уточнява, че постройката е на върха на възвишение носещо името Зилмисос [7] c.127 (бел.9).

Светоний описва посещението на Гай Октавий (бащата на бъдещият император Октавиан Август) в прорицалище на Дионис намиращо се в най-отдалечените (най-високите места) на Тракия  [8] Suet.94.5. Интересно светилище на Дионис има на връх Острец, Велинградско, недалеч е и светилището на връх Бабяк [9]. Да не забравяме и светилището на връх Драгойна.

Смятам, че е напълно естествено името на планината Диндумос да идва от името на бог Дин-денят, светлият и да бъде обяснено със стблг. дьнъ-ден, светлина, домъ-дом, дум-дом диал. форма. Казвам напълно естествено, но жалост, представените тук данни създават сериозни главоболия на определени учени.

Сродният на Диндумос тракийски топоним Дин друме е от древната балканска територия на фригите. Това показва, че още в старите си селища фригите са почитали бог Дин, а и култа към него трябва да е бил на голяма почит иначе дедите ни не биха кръстили цяла планина Диндумос - домът на бог Дин.

В Мала Азия се срещат и други места съдържащи думос/дума-дом. Като пример могат да се посочат Идума (от *Иди дума – дом на богинята Ида), Сидума (* от Сиу дума – дом на бог Сиу-светлият). Не трябва да забравяме и намиращото се недалеч от Милет Дидума (от Дин дума)

Подобни названия има разбира се и на други места населявани от дедите ни. Тъй както има Мизийски Олимп в Западна Мала Азия, така също има и Олимп в Европа, на изток от Тесалия -дом на Ахиловите мирмидони, които Малала определя като предци на българите. Докато в Мала Азия срещаме Диндумос, Идума, Сидума, Дидума, то в Тесалия срещаме планината Дидума. В същинска Тракия пък е Уско дама-град на одрисите.

Тези названия са важни защото ни дават основна дума от речта на далечните ни предци. Дaма, дума са древни варианти на дом, докато дама се е развила в домъ-домъ, то дум(а)-дом е останала почти непроменена в диалектите ни. Вариациите се дължат на това, че още в най-дълбока древност на наша територия са съществували много диалекти. 

По-интересно е това, че тракийската дама-дом е идентична на арийската dáma/дама-дом, а е близка до лат. domus-дом, гр. δῶμα-дом, а обяснение можем да намерим в българския език, не в латинския, или гръцкия.

Смятам, че по-древните форми на принадлежащите на речта на Орфей дума, дама са свързани с дъб, чиято най-древна форма е *дамба, думба. Дъбът е голямо дърво, чийто ствол достига значителна дебелина и хралупата може да послужи за подслон, дом, не само на диви животни, но и на хора.

Точно тази особеност е причината за възникването на думата дом. Логично е и би трябвало да бъде прието от лингвистите, но в случая това няма как да стане защото ще излезе, че латинската domus-дом, гръцката δῶμα-дом, староиндийската dama-дом, а и стгерм. *doma са заемки и то от речта на дедите ни.

Твърдението ми не е никак пресилено. След като ние сме приели латинската дума вила-обиталище, постройка, а и персийската чрез (турско посредничество) хан-страноприемница, гостилница, то защо да е невъзможно в далечното минало други народи да са получили думи от предците ни?

Все пак има достатъчно извори, в които се описват преселенията на дедите ни (наречени в древността траки и пеласги) в Индия, Апенините и т.н. За това, че предците ни са били старите господари на територията известна като Гърция също има данни. Какво неестествено има, ако се каже, че бивайки носители на по-висока култура древните българи са повлияли гърци, италийци, индийци?

Няма нищо неестествено разбира се, но пък ако се признае истината, старите теории ще се окажат грешни и доста хора получили титли поради защитаването на догмите, ще се окажат в неудобна ситуация. Никой не иска да губи престижа си и да бъде уличаван в поддръжка на неверни неща. И така, за да запазят авторитета си, някои игнорират важна информация, която показва реалния облик на предците ни, техните заслуги в оформянето на културата на други народи и т.н.

Истината няма как да бъде спряна, най-вече днес когато достъпа до информация не е ограничен както бе в миналото. Въпреки съпротивата от определени кръгове, въпреки клеветите и опитите да бъдат дискредитирани тези, които се осмеляват да кажат, че сме потомци на най-стария цивилизован народ, всичко ще си дойде на мястото. Въпрос на време е когато децата ни ще знаят, че са наследници на прометеевци, на носители на знания и човеколюбиви доктрини, на вярата в доброто. Ще знаят обаче и това, че старата слава не е украшение, а задължение, пример, който трябва да се следва.

Използвана литература и пояснения:

1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1995;

2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 13-14, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1929;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологически Речник, съст. Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Т 1, А-З, Фототипно издание, БАН, Институт за Български Език, Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София, 2007;

5.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

6. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Ch. K. Barth, Hertha und über die Religion der Weltmutter im alten Teutschland, Verlag der Jos. Wolfsschen Buchchandlung, Augsburg, 1828;

8.Suetonius, Augustus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/suetonius/12caesars/augustus*.html

9. D.Bayrakov, СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

http://www.academia.edu/417361/СВЕТИЛИЩЕ_НА_ДИОНИС_НА_ВРЪХ_ОСТРЕЦ_ВЕЛИНГРАД

*(1) Днес много се спекулира с името славени поради политическата му натовареност. Нас обаче не ни интересува какво значение е дадено на етнонима славени в ново време, а какво е било значението в древността, това е важното, това е същественото. Още навремето Ганчо Ценов обясни, че славени не е било колективно име на дедите на всички народи от славянската езикова група, а е другото име на гетите, като с течение на времето се е наложило над всички народи говорещи сродни езици.

Първоначално името славени важи само за гетите, най-ранното писмено споменаване на слави, славени е на надпис от Дакия - II век. След това, пак в същия регион славените са локализирани от Псевдоцезарий през IV век. През VII-VIII век името славени се налага над западните венети – деди на словените. През IX век славени се използва и за хората обитаващи Полша, доста по-късно то е прието от руснаците, които са потомци на източните венети.

За жалост никой от отричащите съществуването на народ славени не споменава тези неща и по този начин се заблуждават читателите. Още по-срамно е това, че новите “патриоти” обявяват всеки говорещ за славени за предател, а с това слагат на бесилото велики българи като Ганчо Ценов, Кирил Рилски, Д.П. Даскалов, Цани Гинчев, Георги Сотиров. Тези хора обясняват, че ние българите сме местен народ и, че славени е било име на тракийски народ.

Помислете обаче, редно ли е новоизлюпили се “изследователи” на историята ни да чернят имената на тези, които са посветили живота си да доказват, че ние сме потомци на стари балканци? Редно ли е да се политизира още повече името славени? Не печелим ли само ние, ако се признае, че това име е принадлежало на част от дедите ни познати като гети и, че благодарение на тях е наложено над общност от 300 000 000 души?

Ако някой мрази руснаците, нека си ги мрази, но не е редно да се изкривява истината за името на историческия народ славени. Това, че днес руснаците са най-големия народ от славянската езикова група, не означава, че названието славени е дошло от тях. Напротив, тези хора са потомци на венетите – северни съседи и роднини на гетите. Това е причината дори и днес финландците да казват на Русия Веная, а на руснаците венелайнен- венетски народ.

*(2) Честно казано, не разбирам доводите на лингвистите – как така с лека ръка обявават дума за германска заемка, а забравят за лат. damo-осъждам, не одобрявам, damnatio-осъждане. Има и друго, определени езиковеди свързват ст.герм.*doma-осъждам със санскр. dhaman-дом, закон, състояние ( J.De Vries, Etymologisch Woordenboek, waar komen onze worden vandaan, Aula – Boeken, Utrecht, Spektrum 1967, c.62-63)

Явно основата е дом, тук обаче в смисъл – място, в което се събираме, да са обсъдим нещо. Същата семантика притежава и думата соба-стая, подслон. Тя отговаря точно на арийската sabha-събрание, зала, общество, съдебна стая. Принадлежащата на нашето словестно богаство дума-слово, реч, няма как да е заемка, напротив, нейните корени са много древни. Дума е свързана с дум-дом диал. форма, като първоначалното значение е подслон, сграда, по-късно е дадено значение реч, слово, защото в дома (в дума диал.) се обсъждат неща, вземат се важни решения.

ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ДУМА САРАКТ

Благодарение на средновековните надписи от земите ни, ние можем да се запознаем с особените думи от речта на нашите деди. Като пример може да се посочи паметника от Преслав. Там намираме термините купе, тулсхи, а и личното име Зитко. До неотдавна тълкувания на термините и имената се правеха само с помощта на тюрски и ирански език. За жалост, без причина  речта на Залмоксис и Орфей бе пренебрегвана.

Казвам – без причина, защото в продължение на 1100 години, в различни исторически извори се прави отъждествяване на българи с мизи – огромен местен народ, чиято изключителна храброст е впечатлила Омир. Това обаче не интересува изобщо хората поддържащи тезите за азиатския произход на дедите ни и поради това важни неща биват пропуснати.

Зитко, или както е в надписа от Преслав ZITKO, отговаря на тракийското ZITTAS, като и двете са древни варианти на българските Жит, Житко, идващи от жить-живот.  Умалителната наставка КО срещаме както в съвременните Денко, Величко, Стоилко, така и в древното регистрирано във Фригия име Boρισκος (Бориско) [1] c.51 (бел.51). Думите купе и тулсхи означават шлем (кух, издълбан предмет) и колчан. Както можем да предположим, те присъстват в речника на древните балканци. Taм те се срещат под формите κῠπελλον [2] * и θύλαξ [3] c.91

Друга особена, а и доста популярна днес дума е саракт, или както ще видим след малко – сарак. Тя се среща в надписа от Маламирово (Хамбарлий). Следващ вярванията си и макар склонен да приеме и ирански етнически смесици у старите българи, Веселин Бешевлиев смята речта на предците ни за тюрска. Нашият изследовател представя заключенията на други учени относно смисъла на сарак(т), а именно това, че тя е сродна на общотюрската jaraq „weapon, armour"– оръжие, броня,  armed unit, armored unit, armed forces-войска, военно подраздаление [4] с. 189-190.

Стефан Младенов също предлага тюрска етимология, но притежаваща различно значение, а именно: тюркския корен sar- „обхващам", „обикалям", „обграждам", като значението е - държава. С това виждане украинският учен Емелян Прицак се съгласи. Ориенталистът Анри Грегоар предложи четене χαράκτου вместо σαρακτου, приемайки, “че се касае за особена (метапластична) форма на родителен падеж от χάραξ” [4] 191. Самият Бешевлиев е склонен да приеме, че смисъла на сарак(т) е войска, а не държавна територия... [4] с.192

Неделчо Неделчев от друга страна, търси обяснение на сарак(т) в иранските езици. Този изследовател смята, че: “Самото име  “саракт“ води произхода си от персийската дума сäр, мн.ч. “сäран”-“глава” на правителство на велика държава, “вожд”, “глави”, “вождове”, и понятието “сäра”- “от земята до небето”, “цял свят”, “вселена”...[5] 7.

И други изследователи предлагат иранска етимология на саракт, но никой не държи сметка с няколко важни подробности. От гледна точна на антропологията, старите българи са твърде различни от представителите на тюрко-алтайците, доста различни са и от представителите на памиро-ферганската раса. За сметка на това, според най-големите антропологични изследвания до този момент, повечето от нас принадлежат понтийския тип [6] с. 260. Т.е. на същия тип, към който спадат и мнозинството от хората наречени от гърците с името траки.

По отношение на етническата принадлежност на дедите ни, най-много са изворите определящи ги като потомци на тракийския народ мизи. Държа да напомня за това, че свидетелствата се явяват в продължение на 1100 години. Не трябва да забравяме и факта, че на територията на ранносредновековна България няма топоними и хидроними с убедителна тюркска, или иранска етимология.

Предлаганите от определени автори паралели Мадра (Индия)-Мадара (България) и Варну (Индия)-Варна (България) са несериозни, а и в този случай, навярно неумишлено са пропуснати паралелите с тракийските селищни имена Модра [7] XII.3.7 и Вариана [8] IV.6.31. Не трябва да забравяме и това, че в Северна Европа, там където за иранско влияние не може да се говори, има хидроним Warna, а също и топоним Varna.

Знаейки тези неща, би трябвало да потърсим обяснение за думата сарак(т) не в речта на средноазиатските народи, а в тракийската ономастика. Там срещаме имената Саракос, Сарка, Саркус [9] c. 422, 424, а и глосата сарпос-витинска дума за дом, дървена къща, [10] c. 97. Смятам, че сарпос е имала по-древна форма *саркос. Към този списък може да се добави и трако-троянското име Асарак (бащата на Капус) [11] c.94.

Приликите между сарак(т) и Саракос, Сарка, саркос са явни, но като че ли точно поради това, определени учени изкaзват своите съмнения относно тракийския произход на Саракос, Макс Фасмер счита името за иранско [9] c. 424. Съмнения има и по отношение на сарпос (*саркос) Вилхелм Томашек не счита думата за тракийска [9] c.425.

Да започнем първо с Томашек, вярно е, че думата сарпос (*саркос) е обявена за витинска, а витините обитават Мала Азия. Има обаче няколко подробности: Херодот е съвсем ясен твърдейки, че старите обиталища на витините са били край река Стрюмон (Струма) [12] VII.75. За тракийския произход на витините, а и за принадлежността им към мизите се изказва положително Страбон [7] XII.3.3. В по-късни времена, същите тези мизи са наречени българи [13] c.166.

Фасмер определя името Саракос за иранско навярно заради корена сар, присъстващ в авестийската дума сара/шара-глава. Защо ли обаче световно известния лингвист пропуска лувийската шара-връх, отгоре, а и хетските сарa-над, отгоре, сарази-върховен, най-горен? Живелият по времето на цар Радагаст гетски (готски) предводител Сарус също ли е иранец?

Защо са пропуснати тракийските имена Асарак, Сарка, Сараток, Саратос, Сарбалос, Сарагис, Сарпедон? Освен това, на епиграфския паметник проучен от Фасмер е дадено пълното име на Саракос – Саракос Дада. А пък Дада от своя страна е обявено за тракийско [9] c.110, но въпреки ерудицията си, Фасмер пропуска всички тези неща.

Питам се обаче - дали изобщо можем да говорим за пропуск и грешка, или се касае за упорито следване на отдавна поставената тенденция - да се прави всичко възможно народът на Орфей да бъде обявен за изчезнал, а корените на българите да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите? Как иначе да си обясним пропуските на известни с ерудицията си учени?

Нека подложим думата сарак(т) на анализ и да видим какво е значението ѝ. Веселин Бешевлиев предлага следния превод на надписa Маламирово (Хамбарлий):

„ . . . . . . направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу боилът Тук за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни (= Йоан) негови подчинени. За лявата страна на моята войска (сарак(т): за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът капхан Иратаис, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.” [14] c. 36-37.

Бешевлиев добавя и следното: “Нашият надпис е важен и в друго едно отношение. Войската е наречена с българската дума „сарактон”. Тя е образувана, както вече казахме, от тюркската дума за въоръжение jaraq c гръцкото окончание -ton според гръцко-латинската дума за войска fossa-ton...” [14] c.41.

Относно образуването на думата съм съгласен с Бешевлиев. Към оригиналната дума сарак е добавено окончанието – тон. Има и логика да приемем поне на този момент, че значението на сарак е войска (хора пазещи дадена област), но не мога да се съглася, че обяснение дава тюркската jarak-въоръжение.

Сарак е по-скоро сродна на стблг. *сарак/сракъ-дреха, облекло, покривало, нещо, което пази.  Други сродни думи са литовската лит. šаr̃kаs-дреха, кафтан, староскандинавската serkr-дреха, а и ведическата şarman/шарман-подслон, укритие, сигурност.

Понеже ранното значение на *сарак/сракъ е това, което пази, това, което покрива (тялото) e логично да приемем, че споменатата в Хамбарлийския надпис дума сарак притежава значение – това, което се пази, охранявана област.

Това е напълно в хармония с принадлежащата на речта на Орфей *саркос-дом, място, което пази, убежище, подслон. Древните лични имена Асарак, Саркус, Сарка и т.н. притежават смисъл пазен, закрилян, закриляна. Със същата семантика е и името Кроват (Кубрат), то се обяснява със стблг. кровъ-дом, убежище, закрила, покровителство.

Ето как стоят нещата - оказва се, че няма нищо странно и сложно. Думата саракт е всъщност сарак и смисъла ѝ не трябва да се търси в речта на тюрки и иранци, а в езика на Орфей, език, който никога не е изчезвал, макар да са правени много опити да бъде унищожен народа, който го говори – нашият народ.

Ако българските учените се бяха уповавали на многобройните свидетелства за местния произход на предците ни и бяха изследвали тракийската ономастика и археология, то отдавна  щеше да се знае, че не само сарак е дума позната на Залмоксис и Орфей, но и, че имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Винех, Кормесий, Кубер и др. са използвани на Балканите дълги векове преди римляните да стъпят в нашите земи.

Широката публика щеше да знае, че името на Аспарух е сродно на един от епитетите на Тракийския конник, по-точно Ут-Аспиос. Щеше да се знае, че названието на Плиска не ново, а е сродно на познатото още в Античността Плистос, че Прокопий Цезарийски пише за тракийска крепост Плистум, че монументална статуя на Тракийския Конник е украсявала портите на старата ни столица [15] c.39-40

Никой нямаше да се чуди защо тракийските селищни названия Вода, Вир, Бога, Дебре, Листе, Илиос, Сане, Суа бара и др. се обясняват с българските думи вода, вир, бог, дебри, листи, илъ-кал, сѣно-сено, суха, бара-рекичка. Никой нямаше да връзва каруцата пред коня и да се чуди как да обяснява лишени от всякаква логика неща.

Един народ не се унищожава само с огън и меч. Перото е по-силно от меча защото замъглява съзнанието на хората, защото умело съчинените и упорито разпространявани лъжи замъгляват съзнанието, правят от братя противници и улесняват делото на враговете. Не е трудно да се разберат мотивите на чужденците, не е трудно да се прозрат интересите им, но как да си обясним участието на българи в унищожаването на историята ни и подпомагането на заличаването ни?

Всеки може да сгреши, всеки може да залитне и после да изпита срам от грешката си.

Нормално е също да се опитаме да останем верни на колеги и приятели, за които знаем, че поддържат неверни неща, но винаги има граница. Едно е личния живот, друго е съдбата на цял народ. В един определен момент трябва да вземем решение, да изберем това, което е полезно за нас и малка група хора около нас, или това, което е полезно на всички сънародници.

Над девет хиляди години ние обитаваме една и съща земя, която е пазена с кръв и подвизи, земя, която помни раждането на цивилизацията, появата на писмеността, раждането на първата човеколюбива доктрина. Това трябва да се знае и помни, дължим го не само на дедите си извършили безброй жертви, за да ни има нас, дължим го и на идните поколения. Дано тези, от които зависи преразглеждането на българската история успеят да проумеят това навреме.

Използвана литература и пояснения:

1.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

2.Думите κῠπελλον  и θύλαξ са трако-пеласгийски, за тях в гръцкия няма смисъл. Ранното значение на κῠπελλον е кух съд, копаня, обяснение дава блг. диал. купаня-копаня, съд, идваща от блг. диал. купая-копая, издълбавам. Относно θύλαξ-торба, кош, лингвистът Ван Виндекенс е убеден, че става дума за пеласгийска заемка. Нека не забравяме, че колчанът – тоулъ на старобългарски, не е нищо друго освен, торба, кош за стрели.

3. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

4.В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, София, Второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992;

5.Н.Неделчев, Ранната Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска?

6.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

7.Strabo, Geography, 10-12, transl.H.L.Jones, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2000;

8.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2002;

9. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

10.Živka Velkova, The Thracian Glosses, Adolf M.Hakkert Publ. Amsterdam, 1986;

11.J.Lemriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken Books, London, 1994;

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

13.Ю. Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

14.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Изд.ОФ, София, 1981;

15.А.Милчев, Разкопки и проучвания на южната порта в Плиска (1963-1970), Плиска-Преслав, Укрепителните съоръжения на Плиска и Преслав, том 4, БАН, София, 1985;

*5 - H.Неделчев, Ранната Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска? -12-07-2010;  http://nedelchev.org/?tag=саракт