УКРИТОТО ОРФЕЕВО НАСЛЕДСТВО

Сигурен съм, че не само аз, но и мнозина други са се чудили какъв е бил гласът на Орфей. Какви думи са изпълвали песните му, които са омайвали и хора, и животни. Дали някои обогатилите мелодиите слова са разбираеми за всеки българин, или пък звучението им би било странно и напълно непонятно за нас?

В началото проучванията бяха трудни поради оскъдната информация – не бе никак лесно да се намери специализирана литература. С разкриване на останките на езика на най-древните обитатели на земите ни, са се занимавали немалко хора: Август Фик, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Леонид Гиндин, Радослав Катичич, Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Кирил Влахов, Светлана Янакиева и др. Работите на тези безспорно способни изследователи съдържат интересни, но силно фрагментирани данни.

Това е все едно определена ценна книга да бъде разкъсана на малки парченца и един автор да разкрие информацията от едно парче, а друг автор от друго парче. Докато не се съберат всички части от мозайката, е изключително трудно да се достигне до истината.

Процесът на събиране, проверка и анализ на данните отне много време, но работата не бе никак скучна. Бях изумен когато разбрах, че българското лично местоимение аз съотвества на присъстващото в езика на Орфей лично местоимение аз. Идентичен на българския предлог до, се оказа и използвания в тракийската реч предлог до. Не бях и предполагал, че тракийските думи за коза, козел, змия, жерав, заек, имат форма, която е разбираема за всеки българин: коза, козил, зум, зерав, зайка.

По-интересно за мен бе това, че основни орфееви думи засягащи топонимията: бара-речичка, море, брод, град, дебри, кал, дървета, са или идентични, или много близки до българските: бара, мари, бурд, гордо, добер, кал, друвета. Подобен феномен не се наблюдава никъде по света и поне за мен, единственото логично обяснение е това, че речта на великия певец и музикант Орфей, никога не е изчезвала.

Помислете – ако езикът, който говорим се е появил на Балканите през VI-VII век, как тогава най-древните наименования на тракийски реки и селища са обясними най-добре на български? Дори професионалисти признават, че имената на споменатите от Омир, Херодот и други автори, реки и градове Пеней, Камандър, Тимок, Илион, Гордион, Теменодури, (В)исмар, Бреге-дава, се тълкуват с помощта на пѣна, камы, тьма, илъ, градъ, темѧ, вьсъ, мѣръ, брѣгъ.

Пак хора посветили живота си на изучаването на старите езици признават, че най-често срещащите се в Тракия елементи на селищни имена – пара (бара) и дава (дева), могат да се изтълкуват с българските думи бара-рекичка и дявам, девам, т.е. поставям, основавам. Признава се и това, че най-типичната за езика ни особеност – екането и якането е познато на речта на Орфей, че умалителните наставки от тракийската реч се срещат и в българската и т.н. 

Катичич и Дечев акцентуват на над една интересна особеност на орфеевия език – замяната на м с б/в, но защо ли не са забелязали, че това явление е все още живо в българските говори, в които срещаме разновидностите: тъмно-тъвно, племня-плевня, стръмно-стръвно. Георгиев пише за това, че както в тракийския, така и в българския неударено е се изяснява в и (както показват вариациите петел-пител, зелен-зилен), но няма смелостта да обясни значението на тази важна особеност.

Смятам, че повечето от лингвистите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. За жалост, навярно под натискa на влиятелни колеги, служители на чужди лобита, а и политици, истината бива жестоко изкривявана.

Страхувайки се за кариерата си, определени лингвисти изучаващи тракийския език, предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи. Други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, в която да насочи вниманието на читателите си. В миналото, твърде малко хора като Георги Сотиров отказваха да участват в манипулациите и смело изказаха твърдение, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч.

Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване не кой да е, а специалистите са ползвани български думи, ще се получи доста дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере на едно място сведенията представени от различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и лингвистите направили това. Необходимо е да се уточни, че никой от въпросните професионалисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията, продиктувани от политическата конюнктура.

Приятно четене!

ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ

1.аз-аз – Владимир Георгиев

2.ак-око- Владимир Георгиев

3.аса-осил - Владимир Георгиев

4.асду-яздя - Владимир Георгиев

5.бал-бял - Владимир Георгиев

6.балан-балан - Владимир Георгиев

7.барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

8.бебрус-бобър - Иван Дуриданов

10.бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

11.берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

12.берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

13.био-бия –Димитър Дечев

14.бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

15.братер-братръ  -Владимир Георгиев

16.бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

17.брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

18. брузас-бърз - Иван Дуриданов

19. бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

20.брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

21.бурд-брод – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

22.вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

23.вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

24.виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

25.волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

26.гава-говети-почитам –Димитър Дечев

27.гал-голѣмъ –димитър Дечев

28.галт- голоть-поледица - Иван  Дуриданов

29.гелавос-зълва –Владимир Георгиев

30.гентон- ген (гнати) – Вилхелм Томашек

31.гила-жила –Владимир Георгиев

32.гордо-градъ- Ото  Хаас

33.дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

34.дау-давити-давя - Ото Хаас,  Владимир Георгиев

35.дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

36.дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

37.дег- жегѫ – Иван Дуриданов

38.деин-деен –Владимир Георгиев

39.дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

40.диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

41.дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

42.до-до – Владимир Георгиев

43.добер-дебра, дол –Димитър Дечев

44.дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

45.друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

46.дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

47.дразд-дрозд – Иван Дуриданов

48.друвета-дърво Владимир Георгиев

49.еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

50.ед-одрина-обор –Димитър Дечев

51.e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

52.ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

53.залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

54. з-за, отвъд -Димитър Дечев

55. зайка-заек – Владимир Георгиев

56. залдас-злато –Иван Дуриданов

57. залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

58. залден-златан – Владимир Георгиев

59. зелкия-зелка – Владимир Георгиев

60. земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов

61. зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

62. зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

63. зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

64. зора-зора – Георги Сотиров

65. зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

66. иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

67. ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

68. ина-иней-скреж – Димитър Дечев

69. интос-ендо (умал.наставка като в говѧдо-говендо)- Димитър Дечев

70. кабир-кобь-съдба - Димитър Дечев

71. калас-кал – Иван Дуриданов

72. карпа-карпа –Владимир Георгиев

73. картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

74. керс-чер – Иван Дуриданов

75. кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

76. коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

77. козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

78. корубант-жребѧ – Ото Хаас

79. котиата-котета, котенца –Владимир Георгиев

80. кентас-чѧдо-чедо - Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

81. керм-грамада – Димитър Дечев

82. керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

83. кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

84. клев-клен, кленово дърво – Иван Дуриданов

85. ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

86. кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

87. лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

88. луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

89. магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

90. мари-мориѥ, море – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

91.ме-ме, мене – Владимир Георгиев

92. мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

93. мидне-место –Вилхелм Томашек

94. мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

95. мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

96. олган-влажен – Владимир Георгиев

97. остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

98. пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

99. полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

100. прас-пръсна, пръскам – Иван Дуриданов

101. пупе (буб?) - боб – Иван Дуриданов

102. реси-роса – Иван Дуриданов

103. ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

104. росе-роса Димитър Дечев

105. сабадиас- свободь- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев

106. сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

107. саузу-сух – Владимир Георгиев

108. cветул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

109. сева-цев – Владимир Георгиев

110. си-сь-този – Владимир Георгиев

111. скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

112. скарке-скърцам- Владимир Георгиев

113. спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

114. стаина-стена – Владимир Георгиев

115. стан-стан- Георги Сотиров

116. стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

117. струм-струя – Димитър Дечев

118. стурия-страна, простор – Иван  Дуриданов

119. сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

120. сур – сыръ-влага – Иван Дуриданов

121. талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

122. темено-тъмен – Ото Хаас

123. темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

124. тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

125. тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

126. тарпо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев, Иван Дуриданов

127. трауос-строуia – Иван Дуриданов

128. траус-троша, ломя – Иван Дуриданов

129. три-три – Владимир Георгиев

130. трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

131. удра-видра – Иван Дуриданов

132. хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Държа да отбележа нещо важно – тълкуването думите от горния списък не е моя спекулация, а дело на професионалисти, като не всички сравнения на тракийски думи с български са дадени тук. Намирам, че определени езиковеди са прекалено предпазливи в оценката си, и поради колебанията на тези хора, съм пропуснал да добавя допълненията им, които те дават към тълкуванията на своите колеги.

Има и друго - реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати (умишлено или неумишлено) от специалистите и поради това не са дадени в горния списък.

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица.

Също така не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения. Повече от ясно е, че вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Тракийски топоними като Кабетсос и Сане бяха изтълкувани от Вл. Георгиев с кобец-хищна птица и сѣно-сено, но не бяха включени в тракийската ономастика защото на някой му бе хрумнало да ги обяви за наложени от новодошли северни пришълци. Защо до времето на Прокопий Цезарийски никой автор, включително Прокопий не е забелязал трайното заселване на нов народ, не бе обяснено. 

Не бе обяснено и как споменатите през 540-550 година тракийски топоними ще са нови, след като сам Прокопий пише за друго населено място Сане, уточнявайки, че то е древно. Названието на областта Кабетсос е почти идентично на споменатия от Омир град Кабессос, но и това не притеснява изобщо определени специалисти.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни, а същевременно ни бяха внушавани заблуди. С публикацията на тази работа, известна, немалка част от укритото вече е публично достояние. Питам се - Има ли още такива, които да вярват, че езикът на Орфей е мъртъв?

 Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;

5.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

6.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;