МИСТЕРИОЗНАТА РЕКА ЦУРТА И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ОБИТАВАЩИ ТРАКИЯ

С удивление се натъквам на един постоянен стремеж за омаловажаване на всяко свидетелство, че дедите ни са обитавали земите на юг от Дунава векове преди времето на княз Аспарух. Казионните учени отричат създадената по сведения на Св. Йероним карта, на която намиращата се на юг от Дунава област Мизия е наречена и България. Издателят на картата – Конрад Милер, смята, че тя е достоверна и е създадена през 388 година. За българите Милер изказва силни съмнения, без обаче да се обоснове защо не би трябвало да ги има на юг от Дунава толкова рано.

Немският изследовател явно следва една догма: българите са обявени за късни пришълци, следователно всеки исторически извор за по-ранно българско присъствие на Балканите, трябва да се обяви за недостоверен. Този метод в никакъв случай не може да се нарече научен. В науката е задължително да се следват само фактите, а не предубежденията както отдавна спомена д-р Ценов.

Щом дадено сведение, пряко или коствено, показва, че хора наречени българи са обитавали земите на юг от Дунава още през IV век, това сведение трябва да се провери, а не да се отхвърля само защото някой, някога си е решил, че дедите ни са късно дошли азиатци и няма как да са жители на земите на юг от Дунава и Балкана преди времето на княз Аспарух.

Що се касае до сведенията, които доказват ранно присъствие на българи в Тракия, такива има. В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим (началото на IV век бел.моя), по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави – (J.Lyd.GIBI II, c.101).

Йоан Лидийски не споменава името на варварите, но благодарение на други летописци, ние разбираме, че се касае за българи. Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” най-уверено твърди, че император Константин Велики (306-337 г.) докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.322).  

http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

Ако дедите ни населяват земите на юг от Дунава по времето на Константин Велики, то е пределно ясно и защо през 499 година, цяла римска (византийска) армия е унищожена от българите не в Черноморските степи или на север от Кавказ, а само на около 120 км от Константинопол – край река Цурта.

За това важно събитие разказва д-р Ганчо Ценов уповавайки се на работите на стари автори: “Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петнадесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката” – Кроватова България, с.35.

Тук не става дума за случаен сблъсък на дошли да грабят империята малки български отряди и редовна римска войска. Дедите ни са били над 15 000 души, за да могат да победят  15 000 добре въоръжени легионери, елиминирайки напълно около една трета от тях. Това е пределно ясно на историците ни и навярно поради тази причина, тези от тях, които са били принудени да следват догмите, правят опити да локализират въпросната битка не в Южна Тракия, а на север от Балкана.

В работата си “Образуването на Българската Държава” Петър Петров пише следното:  “Още по-опустошителен характер имало нападението на прабългари над диоцеза Тракия през 499 г. Срещу тях се опълчил военачалникът на Илирик Арист с 15-хилядна войска и 520 коли. Сражението станало при р. Цурта, вероятно на север от Стара планина. [46] ” – с.103.

В бележката, в която трябва да се обясни къде точно се е състояла битката се казва следното: “46. Реката е наречена Tzorta у Йордан и Tzurta у Комес Марцелин, като е посочено, че била е „високи брегове”. Самото сражение е станало „в Тракия”, т.е. в диацеза Тракия, простиращ се чак до р. Дунав. При това положение най-вероятно е реката и полесражението да се търсят някъде на север от Стара планина.”

http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.

Всъщност няма причина река Цурта да се локализира на север от Стара Планина. Областта Тракия е на юг от Стара Планина, на север са провинциите Мизия и Скития.

Диоцез Тракия - Map of the Diocese of Thrace (Dioecesis Thraciae) ca. 400 AD, showing the subordinate provinces and the major cities.- изобр. Cplakidas - Base map found at en:Topographic map#Global 1-kilometer map, otherwise self-made. Data based on maps in atlases and the internet and on contemporary sources, primarily the Notitia Dignitatum. Note: The exact course of the provincial boundaries is very uncertain and in many cases only approximate.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Dioecesis_Thraciae_400_AD.png

Има и друга важна подробност засягаща местоположението на сблъсъка на българи и римляни. Още в края на XIX век -1893-1894 г., правейки проучвания на тракийските хидроними, Вилхелм Томашек идентифицира Йордановата Zurta с Čorlu-sû (Чорлу бел.моя) – Die Alten Thraker II, 2, c.99. Чорлу се намира не просто на юг от Стара Планина, а е само на около 100 км от Константинопол.

По-късно, през 1957 г., цитирайки своят колега Томашек, Димитър Дечев уточнява, че Цурта е река Чорлу: “Zurta, Tzurta, Bezeichnung des Čorlu-sû.” - с.498.

През 1977 г. Владимир Георгиев съобщава, че името на споменатата от Марцелин и Йордан река Tzur-ta, Zurta, Tzorta, е погрешно записано вместо *Tzur-la=Чорлу дере – Траките и техния език, с.96. Прочее, виждането за записване на Цурта вместо Цурла се споделя също от Дечев и Томашек.

За период от около 83 години, трима известни лингвисти свързват Марцелиновата Цурта с Чорлу дере, която е в Южна Тракия. Сега трябва да си зададем важния въпрос: Какво пречи на официалните теории, река Цурта да е в Южна Тракия, недалеч от Константинопол?

Всъщност проблемите са два и то доста сериозни. Първият се състои в това, че ако Цурта беше на север от Стара Планина, то от страна на официалните теории, присъствието на българи би било лесно обяснимо с временно, бързо нахлуване за плячка.

Ако обаче Цурта е близо до столицата на Римската Империя (Византия), то е несериозно да се твърди, че след събитията от средата на V век, няма да са взети мерки за укрепване на Дунавския лимес (северната римска граница на Балканите, бел.моя), а и проходите на Стара Планина. За незабелязано, бързо проникване на българска армия от 15 000 души през Дунава и Стара Планина изобщо не може да се говори, това е абсурд.

От друга страна, ако българите са стари поселници на Тракия, то победата им над римската войска е много лесно обяснима. Местните хора познават най-добре областта, в която живеят, а доброто познаване на терена е важен фактор за печелене на битка. За Арист и неговата армия знаем, че не са стационирани край Цурта, те идват там, за да спрат българите, които “плячкосвали Тракия”, следователно не познават терена и лесно могат да станат жертва на засада.

На пръв поглед е странно българите да плячкосват свои сънародници. Не трябва да забравяме обаче, че сведението идва от устата на римлянин, а римляните са окупатори в земите ни.

На римляните принадлежат богатствата на страната ни, римляните живеят в големи и богати домове, римляните експлоатират дедите ни и както неведнъж се е случвало – подтиснатите въстават и предприемат действия срещу чужденците, т.е. римляните обитаващи Тракия.

Вторият проблем е още по-сериозен. Той се състои в това, че името на река Цурта е българско, или казано с други думи – обяснимо е на български език. Названията на реките са вдъхновени най-вече от тяхната големина, цвят на водата, бързина, но има и други фактори. Името на Клокотница например идва от клокотя, клокотене-звукът, който издава течащата вода.

В БЕР, Т2, с.453, имената на няколко български хидронима Клокот, Клокотиш, Клокотица, Клокотница, Клокотник  и др. са обясенни със стблг. клокотати-вря, кипя, извирам, кокоча. По същият начин е изградено и името на описаната от Плиний Стари река Колапис. Преди да започне с описанието на земите на мизите, Плиний съобщава, че Колапис се влива в река Сава –Plin.III.148. Колапис може да се обясни със стблг. клопотъ-шум, тропот, грохот, блг. клопам-вдигам шум.

Не е трудно да се разбере, че по същия начин е изградено и името на река Цурта – от цуртя, цвъртя-издавам остър звук, църкам-изтичам на тънка струя. Чорлу дере не е голяма река, през лятото може да се е превръщала в малка, църкаща струя и това да е дало името ѝ.(1)*

Има и други доводи в полза на твърдението, че сблъскалите се с войската на Арист българи, са местно население, а не извършващи мълниеносен десант азиатци, които прекосяват с невиждана скорост пълноводните реки Дон, Днепър, Днестър, Дунав, минават незабелязани през старопланинските походи и оплячкосват Тракия.

Отново трябва да се спрем на работата на д-р Ценов, който цитирайки Йоан Зонара разказва, че император Анастасий (491-518 г.) изградил огромно защитно съоръжение – така наречената Дълга стена: от Черно Море до Селимврия на Мраморно море, против нахлуванията на мизите, или българите и скитите – Кроватова България, с. 45.

Карта показваща локацията на Дългата Стена и намиращата се недалеч от нея тракийска крепост Цурулон, край която тече река Цурта - днешната Чорлу дере

Селимврия, явяваща се южен край на Дългата стена, носи днес името Силиври и се намира недалеч от Чорлу – старият Цурулум, край който тече река Цурта. Дългата стена е ефективно средство за отбрана на Константинопол от хора живеещи в близост, като например в Цурулум. Налудничаво е да се строи до столицата на империята стена за защита от хора, които през V век би трябвало да са доста далеч - на север от Кавказ и Черно Море.

Карта показваща разположението на Чорлу спрямо Истамбул-старият Константинопол

https://www.weather-forecast.com/locationmaps/Corlu.8.gif

Много по-ефективно е да се позволи за някое племе да се засели край Дунава със задача да пази границата. Военни лагери край Дунав са най-добрата защита за империята, защото прекосяващите реката нашественици са уязвими. Ефикасно е също да се разположат военни части в старопланинските проходи, които са лесни за отбрана и всеки опитал се да ги премине, би дал огромни жертви.

Не за степни номади (иранци или тюрки без значение), а за защита от българите обитаващи Тракия през V век е строена Дългата стена. Същите тези българи са в армията на Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. При описанието на военните действия, Йоан Никиуски използва един много интересен израз – провинция България: 

“And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.“ Jh.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

За предвождащия българи Виталиан Теофан Изповедник твърди, че успял да погуби 65 000 души от императорската войска – (Theo.GIBI, T.III, 1960, c.233)

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html

Това означава, че армията на Виталиан е била огромна и макар да не знаем точния брой на българите в нея, то те ще са били множество, иначе областта, в която те живеят не би носила името провинция България.

От една страна имаме картата на Йероним, според която през IV век, на юг от Дунава има географска област България. Това се потвърждава от анонимният автор на “Patria Constantinopolis”, който твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). От друга страна, описвайки събития от началото на VI век, Йоан Никиуски също говори за България на юг от Дунава, но уточнява, че тя е провинция (на Римската Империя бел. моя).

Тези сведения са в пълна хармония с виждането на д-р Ценов, че състоялата се през V век битка между българи и римляни край река Цурта, не е сблъсък между нахлуващи да грабят номади и римляни, а между местно население, което търси правата си и воюва успешно срещу окупационните сили.

Да, имало е наши предци и на север от Дунава и Черно море, но тези територии са обитавани от стари балканци поне от времето на Неолита. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за лабораторията на Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

 https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

По-голямата част от дедите ни обитаващи земите на север от Дунава и Черно море са успели за запазят своята независимост. От II до VII век, тези наши предци правят опити за освободят от властта на римляните братята си обитаващи териториите на юг от Дунава. Същевременно, старите балканци намиращи се под римска власт, не са стоели със скръстени ръце, а когато са можели са се борили за свобода. Въстанието на предвождащият българи Виталиан е доказателство за това.

Винаги трябва да се прави разлика между диаспора и родна земя. Прародината на старите сакси е Северна Германия. Сакси има и в Британия, че дори и в Трансилвания, но присъствието на сакси в Британия и Трансилвания не ни дава право да кажем, че това са най-старите земи на саксите.

По същия начин е неправилно въз основа на български поселения извън Балканите да се прави заключение, че старите българи са дошли от Средна Азия, Кавказ, или друго място. Още по време на древността, стари балканци са се заселили както Кавказ, така и земите край Бактрия и Индия. Сведенията на Плиний, Страбон, а и автори от ново време като разказващият за траки в Кавказ Киркор Джаукян, дават пределно ясни данни за това.

Жалко е само, че тези данни не се използват адекватно от хората заели се с изучаване на старата ни история. Всъщност ценните данни не се използват изобщо, все едно не съществуват. Това меко казано е безотговорно, изключително безотговорно.

Точно във века на информацията, да се премълчават сведения е неразумно. Рано или късно данните излизат на бял свят и тогава българския читател разбира, че дълго време е бил заблуждаван и ощетяван. Наистина недоумявам на какво се надяват историците, които се опитват да внушат, че корените на народа ни са в Средна Азия, че сме се оформили като етнос в Кавказ и тем подобни глупости.

Би ли повярвал някой англичанин, че прародината му е Индия или Китай, понеже в Индия и Хонконг са живели англичани? He разбира се, подобно твърдение би било прието с насмешка. Причината за това е наличността на достатъчно информация за миналото на англичаните, а и фактът, че никой враг не е горил ангийската книжнина и не е правил опити да манипулира историята на тези хора.

До неотдавна, информацията за миналото ни беше в ръцете на шепа индивиди, които поддържаха създадените от чужденци теории. Днес положението е различно, днес всеки буден човек може да достигне както до стари исторически извори, така също и важни работи на археолози, етнолози, антрополози. След това, нещата опират до интелигентност, а ние я имаме по природа. Ако притежаваме достатъчно информация – разбираме кое е истина и кое измама. А знаейки истината ще опознаем силата и потенциала си. После вече пътят напред е отворен.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ОПИТВАМ СЕ РЕДОВНО ДА ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=S2iPayFrA48

Използвана литература и пояснения:

1.Г.Ценов, Кроватова България  и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

2.Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981;

3.Български Етимологически Речник, Т.2, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Schriften der Balkankommission, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957;

7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

8.K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos.Rotscheverlagshandlung, 1898;

9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

 (1)* Томашек търси значението на името на Цурта с арменската дума džur-вода. Подобно е и виждането на Георгиев, той предлага арм. ǰur-вода.Тук обаче се касе за случайна прилика, все пак, келтската, уелска дума dwr също означава вода, но на келтски обяснение няма. Dwr  идва от по-старо dubro-яма с вода – дума отговаряща на нашата дума дебра-дълбоко място.

Извори от интернет:

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation, THE CHRONICLE

OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (посл.вид. 28-11-2019) http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

А. Г. Никитин (Аллендейл, США), Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл.вид. 28-11-2019) https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

GIBI, T.V, 1964 (посл.вид. 28-11-2019) http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

GIBI, T.III, 1960 (посл.вид. 28-11-2019)

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html

Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981(посл.вид. 28-11-2019)  http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.

КОЛКО БЛИЗКА Е РЕЧТА НА ОРФЕЙ ДО БЪЛГАРСКАТА РЕЧ?

Съвсем наскоро имах спор с един поддържник на тезата за иранските корени на старите българи. Моят противник излезе с твърдението, че в българския език “било бъкано с ирански думи”. Такива наистина има и то много, като пример могат да бъдат посочени: бакшиш, диван, сербез, душман, пешкир, пехливан, патладжан, бахча, зюмбюл, зян.

Този списък може да се удължи прилично, но това не означава, че старите българи са говорили ирански език. Вкоренилите се в бита ни иранизми ги няма изобщо в старобългарския, няма ги и в среднобългарския. Колкото и да ги търсим, няма да ги намерим по простата причина, че те не са наши думи, а заемки проникнали в речта ни чрез османско посредничество. Това е станало в периода XIV -  XIX век.

Турците са приели много от лексиката на перси и араби. Важните да османската администрация думи като султан, векил, аянин, заптие, кааза, вилает, имáм и др. са от арабски произход. От друга страна паша, сеймен, сердар и др. са персийски, т.е. ирански. Поради петвековната окупация на страната ни, дедите ни волю-неволю са заели много от османлиите. В периода XIV-XIX век, в речта ни попадат както арабски, така също изконно турски, но и ирански думи. Нелепо е те да бъдат използвани като “доказателство” за иранските корени на дедите ни.

След като обясних на опонента си, че аргументите му са несериозни, той мина в атака и настоя, че сравненията на български думи с тракийски са несъстоятелни понеже езикът на Орфей е говорен много отдавна и дори да е оцеляло нещо, то би било неразбираемо за нас.

Противникът ми изобщо не искаше да приеме, че принадлежащите на речта на Орфей думи се срещат и днес. Реалността обаче показва нещо друго - голяма част от тракийското словесно богатство е оцеляла. Като пример могат да бъдат посочени тракийските думи: бела, бебр, берза, жерав, коза, козил, сама, светул, стар, тарп, три. Те са изолирани от специалисти и днес се срещат в речта ни под формите: бяла, бобър, бреза, жерав, коза, козел, сам, светъл, стар, трап, три.

Понеже зная колко трудно човек сменя вижданията си, предложих на своя опонент да свери сам. Посочих кой лингвист, коя дума е изолирал, в коя работа и на коя страница.

За мое щастие, вярващия, че дедите ни са били иранци сънародник реши да провери и след като го направи бе доста смутен. Причината за това бе факта, че списъка с думи бе  голям, a и действително известни лингвисти като Димитър Дечев, Владимир Георгиев, Иван Дуриданов и др. бяха направили съпоставките.

Въпреки, че фактите бяха ясни, опонентът ми, въпреки неочакваният обрат, не се предаде, а продължи да търси обяснение на “феномена”. Според привърженика на иранската теория, лингвистите Дечев, Георгиев, Дуриданов и др. навярно са направили грешки - нямало как тракийския език да е толкова близък до българския, просто времевия диапазон бил прекалено голям.

Да, така е, времевият диапазон е голям, но не бива да се подценява и силата на езика ни. Той показва големи прилики дори с хетския – език документиран преди повече от 3700 години. Нека разгледаме спрежението на глагола съм в различни езици хетски, старобългарски, латински, старогръцки:

хетски-старобългарски-латински-старогръцки

1л. ед.ч.   есми -  есмь – sum -  εἰμί

2л. ед.ч.   еси  -    еси  –   еs -      εἶ

3л. ед.ч.   есзи -   естъ –  еst –    ἐστί(ν)

1л.мн.ч.   асуени-есме – sumus -ἐσμέν

2л.мн.ч.   астени-есте –  estis-    ἐστέ

2л.мн.ч.   асанзи-сѫтъ- sunt-    εἰσί(ν)

Макар официално латинският и старогръцкият да са по-древни от българския, все пак, нашата реч е тази, която показва най-силни прилики с тази на хетите. 

Да не забравяме и това, че хетски думи като сарпа-сърп, небиш-небеса, тати-тате, гима-зима, eтри-етро (черен дроб, наденица, храна), и др. са разбираеми за нас дори и днес.

Прилики с хетския има и в словообразуването, това е установено от редица лингвисти. Хетската дума далугаеш означава дълъг, а хетската дума далугасти е съпоставена на стблг. длъгостъ – дължина.

Между хетските и старобългарските думи има времеви отрязък от около 2550 години, а приликите са смайващи. В такъв случай – защо да се чудим, че определени тракийски глоси и думи изведени от тракийската ономастика са толкова много близки до старобългарските и новобългарските?

Една от най-старите глоси е зейра-наметало, тя е от времето на Херодот, т.е. на около 2450 години. Благодарение на Страбон получаваме глосата врия-град, а този автор е творил преди около 2000 години. Хезихий пък живее преди около 1500 години. Ако хетските думи, които са около 2550 годии по-стари от старобългарските, все пак показват връзка с тях, защо тракийските глоси, които са на около 2450-1500 години, да не са близки до българските думи?

Нека си зададем и един важен въпрос: Ако езикът на Орфей, т.е. тракийския, е различен от българския, то защо в старобългарския липсва тракийски субстрат?

Във френския има галски субстрат, в старогръцкия има трако-пеласгийски субстрат, но при нас е на лице някакъв феномен – пълна липса на тракийски езиков субстрат.

Поне за мен обяснението е ясно – щом няма субстрат, то езика на Орфей е просто по-древен вариант на старобългарския и реално правилното му и ме не е тракийски, а древнобългарски, или архаичен български.

Правени са опити определени думи да бъдат определени като тракийски субстрат, но те са обясними на български език: заек, катерица, катеря се, газя, гъна, гудя, гуждам, карпа, копиле, мургав, рофея, кацна, кацам, къцам, рид, рипам, хрипна, цибър, цибрее, цибрина, евър-инат човек. Към принадлежащи на тракийския субстрат са определени и старобългарските залтаринъ, малдиче, палтъ, балтины.

Важна подробност е това, че в тракийския език се наблюдават  абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност, невъзможно е.

На акад. Георгиев дължим още една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “Въпроси на Българската Етимология”, с.45.

Тук вече има заиграване с термините, или пък се касае за непознаване на определени исторически извори. Дунавските славени са реално хората, които Страбон и др. наричат гети. Теофилакт Симоката споменава това в три свои книги, като д-р Ценов цитира тези важни сведения преди повече от век. Ценов обяснява и това, че името славени, първоначално е било название на една сравнително малка група хора, като в последствие се налага на голяма общност поради това, че от дедите ни (гетите-славени) произлиза писмеността, която учените наричат славянска.

Да са ви известни тези важни сведения? Не, нали? Вместо да се популяризират важните данни, бяха съчинени съшити с бели конци теории, които се наложиха само поради това, че бяха повтаряни с фанатизъм, а оборващата ги информация бе укривана. Да не забравяме и демонизирането на тези осмелили се да оспорят догмите, а и поставянето на забрани за цитиране на неудобните научни работи.

Ако навремето цялата информация бе представена на широката публика, нашето битие днес щеше да е доста различно. Несъмнено чуждите учени нямаше да приемат веднага виждането, че ние българите сме наследници на народа наричан с името траки.  Трудно би прието, че гетите наречени славени и мизите имащи ново название българи са освободили своите роднини намиращи се под римска власт, но никой не може да се бори с фактите.

Волю-неволю, с течение на времето, истината щеше да бъде призната, а с това и заслугите на дедите ни в оформянето на културата на Европа. Общественото мнение не би позволило на чуждите политици да се гаврят с нас, да ни хвърлят от криза в криза, а три милиона българи не биха били прогонени от Родината.

На разкаяние от страна на поддържалите догмите не се надявам, извинение няма да дойде никога. Това всъщност не е беда защото новата, истинската история на България трябва да бъде написана от нови хора. За наша радост има достатъчно будни студенти и учители, които се дръзват да оспорят остарелите теории. Тези смели млади хора обаче не биха са справили сами, нужна е всенародна подрепа, защото тези, които със зъби и нокти защитават старите теории вече са си подготвили заместници.

Борбата ще е дълга, а как ще завърши зависи от участието на всички нас. Пробуди ли се народът, осъзнае ли кое е в негова полза, нищо не може да се изпречи на пътя му. Това сме го доказвали много пъти, можем да го докажем още веднъж.

Можем да върнем престижа на България, можем да върнем самочувствието на младото поколение, а с това ще е гарантирана и готовността на децата ни да останат в Родината и да работят за нея.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ РЕДОВНО ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ ! 

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw

ОТНОВО НЕЩО КАТО ИЗПОВЕД

Хубаво е човек да познава добре хората, с които общува. Тези, чиято компания ни е приятна, тези, чиито виждания и идеали са близки или еднакви с нашите, ние наричаме приятели. Без приятели животът е труден, те са наша подкрепа, наши съветници, наши съратници в делата, с които сме се заели. 

За приятелите е характерно това, че те не само ни подкрепят, но и ни казват истината право в очите когато вършим нещо нередно. Разбира се истинският приятел би направил това спокойно и културно. Добрият тон и проявата на разбиране са важни при общуването, бих казал дори – неимоверни важни.

Публикувам в интернет повече от десет години. Посещенията в блоговете ми са над 15 000 000, а броят на приятелите във “Фейсбук” е 5000. Това показва, че откритията ми са заинтригували доста хора. С болшинството от тях съм в много добри отношения, но с известна, за щастие малка част, се стигна до конфликти. Макар да се опитвам да съм толерантен, има неща, за които трудно бих направил компромис, или изобщо не бих направил компромис.

Осъзнавам добре, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как и всички да харесваме едни и същи неща, като това е напълно нормално. С някои приятели не съм на едно мнение по отношение на етническата принадлежност на хуните и готите, но поради това, че в дискусията се поддържа културен тон и от двете страни, въпреки споровете, приятелството не страда.

С други приятели не мога да постигна консенсус относно това кои са старите славяни, или както считам за правилно – славени. Подобно на Ганчо Ценов, аз смятам, че старите славени са гетите, чието име по-късно е прието и от техните съседи и роднини венетите, яваващи се предци на поляци, руснаци, чехи и др. Други хора смятат, че понятието славяни е измислено, че означава роби и тн. С това аз не мога да се съглася поради простата причина, че няма доказателства за подобно нещо. И тази разлика във вижданията обаче, също не разваля отношенията ми с определени хора защото общуването е характеризирано с добър тон и взаимоуважение.

Аз съм християнин, но немалка част от приятелите ми са атеисти. Нито аз се опитвам да ги покръстя, нито те ми се подиграват поради изповядваната от мен вяра. Дори такава сериозна тема като религията не е причина за лоши отношения ако хората проявяват разбиране един към друг.

Това, което не понасям е грубият тон, обидните епитети, лъжите, клеветенето. Те често са породени от липса на аргументи и осъзнавайки, че не е прав, губещият прибавя още по-голям позор, мърсейки себе си с непочтено поведение. Нима не е по-добре е да загубиш с достойнство, отколкото да “спечелиш” показвайки всичко негативно от човешката природа?

Понеже си създадох и врагове от “научните” среди и определени индивиди от тези среди си послужиха с непочтени методи, някои от приятелите ми решиха да отвърнат по същия начин – на зла круша зъл прът. С това аз не се съгласих и за жалост се простих с тези свои защитници. Все пак – ако слезеш на нивото на непочтените, с какво си по-добър от тях? Да, неприятно е да те клеветят и чернят, но времето е най-добрия съдник. В крайна сметка се разбира кой какъв е.

He мога да направя компромис и с тези, които премълчават или омаловажават геноцида извършен наднарода ни по време на Османската окупация на страната ни, а и обезбългаряването на Беломорска Тракия. Нямам нищо против гърците и турците, сред приятелите ми има хора от такъв произход и аз се радвам, че ги познавам. Греховете на индивидите от миналото не бива да се прехвърлят на хората от нашето време, но и истината трябва да се каже – културно, спокойно, аргументирано, без преувеличения, но и без премълчаване на неудобни факти.

Тревожи ме разделението в обществото ни – процес, който е напълно ненужен и може да зарадва само нашите врагове. Разделението не започна след 1989 г., нито след 1944 г., а почти веднага след Освобождението в края на XIX век. Основната причина някои сънародници да бъдат съблазнени от чуждото и да започнат да му се кланят е според мен непознаването на собствента история и богатството на собствената култура.

Всеки иска да е част от нещо важно, да принадлежи към нещо значително. Навремето едни бяха съблазени от “културата” на гърците, други от мощта на “великите сили”. А никой дори не предполагаше, че нашите деди са извадили дедите на гърците от нищетата на пустинните номади. 

Никой не знаеше, че без княз Тервел Западна Европа щеше да е халифат още през VIII век. Никой не знаеше, че без хора като Киприян Българин Русия не би се консолидирала и би станала жертва на сепаратизъм и чужди  нашествия.

Дори и днес причината за разделенията, дрязгите и чуждопоклонничеството е същата. Ако всички българи знаеха, че са потомци на първия цивилизован народ, при който най-рано блесва искрата на познанието, то залитането по чуждото би било силно ограничено само за шепа заблудени индивиди, а дрязгите със сънародници биха били рядкост.

Чуждопоклонничеството е болест, но тя не се лекува с упреци, обвинения и обиди. Едиственият лек е просвещението – нека се знае истинската ни история, нека се знае, че сме потомци на велики хора и е пълно безумие да се принизяваме, опитвайки се да спечелим симпатиите на чужденци, било от изток, било от запад.

Казвал съм го често, но ще го кажа още веднъж – Ако човек изпълни сърцето си с любов към Род и Родина, няма да остане място за чуждопоклонничество. Не е страшно да се прояви интерес към културата на другите, няма нищо лошо в това да се проявава уважение към другите народи, но родното трябва да се поставя винаги на първо място.

Не се ли прави така, то е все едно човек да презре родителите си и да обикне хора, които не са допринесли с нищо за неговото благо. Подобно нещо за мен е безумие.

Това са моите виждания, това са моите убеждения. Тези, които не могат да намерят себе си в тях, значи не би трябвало да са в кръга на приятелите ми. Взаимоуважението, културното общуване и най-вече любовта към Род и Родина са най-важните неща за мен. Надявам се така да е и при тези, които искат да останат мои приятели.

БЪЛГАРИ В ИТАЛИЯ ВЕКОВЕ ПРЕДИ АЛЦЕК

През 2012-та година, в blog.bg публикувах работата си “Чудото с българина-една интересна история”. Материалът действително предизвика интерес защото бе прочетен над 24 000 пъти. Темата засяга ранното присъствие на българи на Апенинския полуостров, или казано другояче – в земите на Италия. Използвах представения от Веселин Бешевлиев разказ на папа Григорий Велики.

Става дума за събитие, което главата на църквата определя като чудо. През VI на територията на Италия се провеждат много битки. При една от тях пострадва малко воловарче, което явно изненадано от бойните действия, не е успяло да се оттегли навреме и бива ранено. След битката при детето бил доведен един българин, който служи като мечоносец в армията на пълководеца Нарзис. Българинът заговорил на воловарчето на своя език, а то отговорило разбирайки всичко казано.

За Папа Григорий това е истинско чудо. Той смята, че тежко раненото дете е било на небето, където е научило всички езици, включително и българския и това е направило общуването с българския боец възможно.

Всъщност обяснението е друго. Много по-логично е да се приеме, че раненото воловарче е принадлежи на обитаваща Апенините етническа група, към която спада и българинът на римска служба. Дори да живеят в различни региони, хора от един и същ произход биха били в състояние да се разберат, ако се срещнат. Нашият език е много консервативен и това със сигурност помага на хора отделили се от Балканите преди много време да се разберат със своите роднини.

Това обяснение е логично, но веднага изниква един сериозен хронологичен проблем. Описаните от Папа Григорий събития са от VI век. Или се касае за битката при Тагѝнай - 552 г., или за тази край Волтурно -554 г. Във всеки случай – около век преди идването на Алцек в земите на Италия. Според Павел Дякон, Алцек и неговите българи идват доста по-късно - по времето на лангобардския крал Гримуалд, а той властва в периода 662-667 г.

“During these times a duke of the Bulgarians, Alzeco by name, left his own people, from what cause is unknown, and peacefully entering Italy with the whole army of his dukedom, came to king Grimuald, promising to serve him and to dwell in his country.” -P.Deac.H.L. XXIX

http://www.thule-italia.org/Nordica/Paul%20the%20Deacon%20-%20History%20of%20the%20Lombards%20(1907)%20[EN].pdf?lbisphpreq=1

В старата си работа от 2012 година предложих разрешение на загадката: причината в земите на Италия да има хора разбиращи езика ни се крие в това, че Алцековите българи принадлежат на старите балкански народи, за които има сведения, че още в най-дълбока древност са се заселили на Апенинския полуостров.

За установяване на стари балканци в земите на Италия има не само исторически извори, не само има названия на селища и реки като тези от наша територия, но могат да се намерят дори свидетелства, че част от въпросните балкански преселници са носили името българи, както ще се уверим след малко.

Преди обаче това да стане, държа да направя кратно, но важно уточнение – обитаващите земите ни от най-дълбока древност траки и пеласги са хора от един и същ произход.  

  

Капитолийската вълчица с близнаците Ромул и Рем -Lupa Capitolina: she-wolf with Romulus and Remus. Bronze, 13th century AD[1] (the twins are a 15th-century addition). - - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Capitoline_she-wolf_Musei_Capitolini_MC1181.jpg/800px-Capitoline_she-wolf_Musei_Capitolini_MC1181.jpg

Да започнем с историческите извори. Те засягат различни преселения на различни групи наши предци. При описанието на Лаций, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите:

“Latium antiquum a Tiberi Cerceios servatum est m. p. L longitudine: tam tenues primordio imperi fuere radices. colonis saepe mutatis tenuere alii aliis temporibus, Aborigenes, Pelasgi, Arcades.”- Plin.III.56

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/home.html

Уповавайки се на свидетелства на Меандрий, Страбон твърди, че след Троянската Война, енети и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море:

“Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias. “-Strab.XIII.3.25

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Дионисий от Халикарнас пише за едно доста по-ранно преселение на стари балканци на Апенинския полуостров. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим:

“As for the Pelasgian nation, however, those who were not destroyed or dispersed among the various colonies (for a small number remained out of a great many) were left behind as fellow citizens of the Aborigines in these parts, where in the course of time their posterity, together with others, built the city of Rome. “-Dion.Hal. Rom.Ant.I.30.5

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/1B*.html

В cвоя работа от 2015 г. “Мистерията на древните етруски” представих едно интересно свидетелство на Плутарх. Според него пеласгите били могъщи хора, който успели да покорят почти всички народи. След идването си (в земите на Лаций бел.моя) пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ –Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

На старобългарски думата рамѣнъ означава силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (едър, силен бел.моя). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος-на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума ἔλενος-елен на ἔνελος-елен. За справка – H.Frisk, Griechische Etymologische Wörterbuch, z.514, бел.Niedermann.

Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме в тракийската ономастика по простата причина, че както вече бе обяснено - траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Вл. Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Роме/Рομη, в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава.

Нашата древна дума *rome-сила е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим-Roma. Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt- град на река, като при анализа споменава и стблг. думи строуiа-струя и островъ.

Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър:   “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…”-Serv. Serv. A. 8.63

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D63

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων” – “(По-старото бел.моя) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.моя), наподобява, напомня силно за Стрюмон (река Струма бел.моя).”

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж:

“Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар”-“For I am Pelasgus, offspring of Palaechthon, whom the earth brought forth, and lord of this land; and after me, their king, is rightly named the race of the Pelasgi, who harvest the land. Of all the region through which the pure [255] Strymon flows, on the side toward the setting sun, I am the lord.” – Aesch.Suppl. 250-255

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D234

Съвсем нормално е когато един народ се пресели в друга област, да нарече реки и местности с имена на реки и местности от Родината. Давайки описание на остров Крит и опирайки се на сведенията на Омир, Страбон посочва пеласгите като поселници там: “ there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." Strab. V. 2.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Пеласгийското присъствие на остров Крит обяснява защо там има топоними като Ида, Пергам, Сетоя, Гортиния, Истрон, Аптера, отговарящи на старобалканските Идаке, Пергам, Сети-дава, Гортиния, Истрия, Абдера.

Пеласгийското присъствие на Апенинския полуостров обяснява и защо намиращите се в Лациум и Етрурия селища Verulae, Satricum, Scaptia, Setia, Sura, Caletra, Visentium, Stabiae имат паралели в тракийската/ пеласгийската ономастика:Vereta (Ereta), satri, Scapte syle, Seti-dava, Chalastra, Visante, Stobi.

В такъв случай, имайки предвид ранното идване на определена група трако-пеласги на Апенините, не бива да се учудваме, че те са дали на реката течаща през тяхното селище името Стрюмон, което по-късно римляните променят на Румон.

И в двата случая – дали Roma идва от *romen-силен, или *strumon-струя, смисъл на български език има. Ha този момент е трудно да се направи крайно заключение от коя древнобългарска дума произлиза името на Рим, но реално нещо друго е по-важно, а това е – как точно са се наричали хората дали името на Вечния град?

Пеласги е само колективно название, известни са отделни групи като кавкони, сели, темники, лелеги и т.н. Съществуват индикации, че сред дошлите от балканите преселници е имало хора от групата на сатрите, те са дали името на намиращият се близо до град Рим Сатрикум.

Проф. Диана Гергова съобщава за Сатрианум -друго селище с подобно име, като свързва името с тракийското племенно название сатри: “The toponym Satrianum also suggests Southwestern Thrace, in the Pangaion region, between the Nestos ans Strymon river, and the area of the Western Rhodope Mountains that abounds in sanctuaries, where Satri, through their priestly clan of Bessoi, dominated the famous sanctuary of Dionysos.”

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm

За дарданите (чието име е запазено в българските имена Дардан и Дардана) знаем, че името им е синоним на трояни, а според Тит Ливий, хората, от чиито среди произлизат царете от династията на Силвиите, са потомци на Еней и неговите трояни:

“Ascanius was succeeded by his son Silvius, who by some chance had been born in the forest. He became the father of Aeneas Silvius, who in his turn had a son, Latinus Silvius. He planted a number of colonies: the colonists were called Prisci Latini. The cognomen of Silvius was common to all the remaining kings of Alba, each of whom succeeded his father. Their names are Alba, Atys, Capys, Capetus.”

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3

Плиний Стари пише за друга група дардани твърдейки, че хората наречени корани са наследници на дошлия от Троя Дардан: “Corani a Dardano Troiano orti”-Plin.III.63

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html

Най-интересно обаче е името българи –Vulgares. Смятам, че то е принадлежало на стари балканци, които са се заселили на Апенинския полуостров дълго преди появата на Рим, колкото и странно да звучи това.

Както нашите, така и чуждите учени отричат възможността името българи да е принадлежало на стар балкански народ, но това се прави не защото се следват фактите, а защото се следват предубежденията и политическата конюнктура на момента.  

В далечното минало името на народа ни е записвано в различни варианти от римски, гръцки, арменски и др. автори. Различните начини на представяне на името на дедите ни се дължат на това, че то е документирано от хора от друг етнос, говорещи език, който не им позволява да изразят правилно най-древния вариант на името българи и по-точно бльгии. Значението е светли, сияйни.*(1)

Бльгии отговаря на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, гр.*βλέγω/ φλέγω-горя,  *βλεγῠρος φλεγῠρος-горящ, санскр. bharga/bhalga-блясък. Тук могат да бъдат добавени също латв. balgans-светъл, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен, а най-древна форма е *bolgъ – БЕР, Т.1, с.52-53.

Да се върнем обаче на обитавалите Апенинския полуостров хора носещи името Vulgares. Официално такъв народ там не е живял, но от друга страна, латинските думи volgus,   volgaris,   vulgus,  vulgaris – народ, народен, нямат убедително обяснение на латински. 

Държа да отбележа, че изконната латинска дума за народ е populus. Неслучайно правителството на Римската Република е бива представяне като SPQR - Senatus pupulus que Romanos - Сенатът и народа на Рим. 

Други латински думи за народ, простолюдие, тълпa са: plebs,  plebes,  plebicula, turba, multitudo, gens.

Смятам, че volgus/vulgus е латинизираното име на дедите ни, които макар да дават много на местното население на Италия, след време биват низвергнати и поставени в подчинено положение. 

Точно такава е съдбата на древното предгръцко население на Южните Балкани. След идването на данайците от Африка, предците ни от този регион попадат под властта на нашествениците и са принудени да търпят унижения, а и терор.

Ние не разполагаме с точни сведения как точно данайците са успели да завладеят дедите ни, няма сведения и за това как трако-пеласгите от земите на Италия губят позицията си на доминантна група и са превърнати в подчинени на хората, на които са дали култура.

Едва ли някога ще намерим информация на тази тема. Търсейки нужният им престиж и самочувствие, новите господари на Апенините – римляните демонизират своите стари благодетели и започват да използват името им в изкривен вид, като символ на роби.

Това е причината за появата на особена класа роби- така наречените vulgares. За тях се знае твърде малко, в Речника на Гръцката и Римска древност, съставен от Уйлям Смит през 1875 г. срещаме следния пасаж:

“Vulgares included the great body of slaves in a house who had to attend to any particular duty in the house, and to minister to the domestic wants of their master.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Servus.html

Подобен термит Vulgares-роби срещаме и на друго място: MEDIASTI´NI the name given to slaves of all work either in town or country, who are said by the Scholiast on Horace, Hor. Ep. 1.14, 14, to be those “qui in medio stant ad quaevis imperata parati.” They would therefore be those of whom Cicero speaks (Par. 5.2, 37), “qui tergunt, qui ungunt, qui verrunt, qui spargunt.” In Ulpian they are spoken of as equivalent to vulgares servi. 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0063%3Aentry%3Dmediastini-cn

Същата дума Vulgares срещаме в работата на анонимния римски космограф, който определя (имащият тракийски име бел.моя) Зиези като праотец на Българите: Ziezi ex quo Vulgares.

Никой не е търсил връзка между особената класа римски роби Vulgares и потомците на Зиези – Vulgares по простата причина, че през 1875 г. за българите се знае твърде малко, или нищо. По-лошото е, че дори оскъдната информация засягаща произхода на народа ни е невярна и подвеждаща.

За писалите по-рано за нас Енгел, Тунман, Шафарик и др. ние сме потомци на късно дошли в Европа тюрки, татари, угро-фини. В такъв случай кой би се заел да свърже народа ни с трако-пеласгите, които са отговорни не само за появата на Рим, но дори и за полагането на основите на културата на Апенинския полуостров?

Кой би предположил, че споменатите в Илиада Φλεγύες (*бльгии), описаните в ирладските предания като дошли от Тракия Fir Bholg, са предци на българите? Кой навремето би предположил, че Йоан Цеца, Йоан Малала, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Димитри Хоматиан, Лаоник Халконкондил и др.  са били прави свързвайки българите с древните балкански народи? Нито някой е имал достатъчно знания, за да отсее лъжите от истината, нито пък тези, които са разполагали с информация, са имали интерес да го направят.

През ХХ век когато лингвистиката е вече напреднала наука, на мнозина специалисти е станало ясно, че името на Рим, а и на други древни селища като Сатриакум, Стабия, Калетра, Руселе, Сетия и др. нямат смисъл на латински, или който и да било друг италийски език, но заслепени от догмите, малцина са тези, които гледат към Балканите.

И докато някои изследователи като Антонио Скиарета се осмеляват да споменат трако-пеласгийските имена на определени древни селища от земите на Италия, то никой не дръзва да признае, че българите са потомци на хората, които след като се заселват на Апенините, са положили основите на Рим.

По-лошото е това, че вредните за Родината теории, че дедите ни идват от Сибир, Памир и т.н. продължават да бъдат подкрепяни от представители на научните среди. Защо за Бога се сеят заблуди вместо да се работи за популяризация на заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура!

Учените са виждащите –тези, които трябва да водят, но когато тези, които водят доброволно слагат черна превръзка на очите си поради страх или друга причина, то каква ще е съдбата на следващите и вярващите на учените сънародници?

Всеки има право да определи сам пътя си, сам да избере сам съдбата си, но намираш ли се в позиция на водещ, нямаш право да поставиш личния интерес над обществения. От друга страна и ние – тези, които са осъзнали сторената неправда, не бива да мълчим и да се примиряваме. Трябва да изискаме това, което ни се полага – културно, спокойно, но и решително. За своето човек трябва да се бори до последно!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

Използвана литература и пояснения:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите -История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

3.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch, Zw.Umgeartbeitete Auflage, Carl Winter’s Universitäts Buchhandlung, Heidelberg, 1910;

*(1) Фактът, че името българи притежава значение светли, сияйни на различни езици е силна индикация за това, че точно дедите ни са отговорни за появата на индоевропейските езици чрез своите преселения в различни части на света.

Извори от интернет:

Чудото с българина – една интересна история (посл.вид. 10-11-2019)

http://sparotok.blog.bg/politika/2012/03/07/chudoto-s-bylgarina-edna-interesna-istoriia.916357

Траките, които основаха Рим (посл.вид. 10-11-2019)

http://sparotok.blogspot.com/2013/09/blog-post_11.html

Мистерията на древните етруски (посл.вид. 10-11-2019)

http://sparotok.blogspot.com/2015/04/blog-post_15.html

A Dictionary of Greek and Roman Antiquities (1890), William Smith, LLD, William Wayte, G. E. Marindin, Ed. (посл.вид. 10-11-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0063%3Aentry%3Dmediastini-cn

William Smith, D.C.L., LL.D.: (посл.вид. 10-11-2019)
A Dictionary of Greek and Roman Antiquities, John Murray, London, 1875.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Servus.html

Pliny, HN, (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html

Livy, Ab Urbe Condita (посл.вид. 10-11-2019)

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3

D.Gergova, The eternity of the Burial Rite. The Throne of the sitting deceased (посл.вид. 10-11-2019)

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm

The Geography of Strabo publ. In Vol.II of the Loeb Classical Edition, 1923 (посл.вид. 10-11-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Aeschylus, Suppliant Women, Herbert Weir Smyth, Ph. D., Ed. (посл.вид. 10-11-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D234

Maurus Servius Honoratus, Commentary on the Aeneid of Vergil, Georgius Thilo, Ed. (посл.вид. 10-11-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D63

The Parallel Lives by Plutarch publ in Vol.I of the Loeb Classical Library Edition, 1914 (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Roman Antiquities of Dionysius of Halicarnasus publ. in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1937 (посл.вид. 10-11-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/1B*.html

The Geography of Strabo publ. In Vol.V of the Loeb Classical Edition, 1928 (посл.вид. 10-11-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Pliny, HN. (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/home.html

History of the Langobards, by Paul the Deacon (Paulus Diaconus) Translated by William Dudley Foulke, LL.D. Published 1907 by the University of Pennsylvania (посл.вид. 10-11-2019)

http://www.thule-italia.org/Nordica/Paul%20the%20Deacon%20-%20History%20of%20the%20Lombards%20(1907)%20[EN].pdf?lbisphpreq=1