НЕУДОБНИТЕ КАРТИ И ТОПОНИМИ ИЛИ КРАЖБАТА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

Езикът, антропологичният тип, а разбира се и доминиращите генетични маркери, са основните елементи, определящи един народ. Благодарение на широкомащабните антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, знаем, че повечето от нас са наследници на най-древното население обитавало Балканите. 

В началото на XXI в., този път благодарение на няколко генетични проучвания, отново стана ясно, че народът, от чиито среди са произлезли Спартак, Орфей и Залмоксис никога не е изчезвал. Просто с течение на времето имената траки, мизи, даки, пеони, беси и др. са заменени с едно колективно име – българи.

Фактът, че типичните за нас генетични маркери са на възраст между 12000 и 9000 години, и са наследени от хора обитавали Балканите от Мезолита насам, недвусмислено доказа, че във вените на българите тече кръвта на героите, които са се сражавали край стените на Троя. Тези хора Омир и Страбон нарекоха богоравни, а Плутарх ги нарече и силен народ, успял да покори по-голямата част от познатия свят.

За жалост, както антропологичните проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ в. бяха игнорирани, или пък резултатите грозно преиначавани, така се получи и с резултатите от генетичните проучвания от началото на XXI в. Най-важните неща бяха премълчани и макар генетиците да свършиха работата си перфектно, съдействащите им историци и др. спомогнаха да се потули истината за пореден път.

Същият метод е приложен и по отношение на езика ни. Според наши, а и чужди лингвисти нашата реч се е наложила на Балканите едва след VII в. С други думи – срещащите се в Тракия названия на реки, селища и т.н. преди VII в. не би трябвало да имат смисъл на български език.

Това разбира се не отговаря на истината изобщо. Има планини от информация, но нещата или се потулват или се представят по неадекватен начин и по този начин истината не достига до широката публика. Не само цялата древна Тракия е осеяна с обясними на български език топоними и хидроними, но същото важи и за Гърция.

Това не бива да ни учудва, ако сме запознати с писанията на Страбон, в които се казва, че цяла Гърция е била населена с варвари в дълбока древност. Старият автор дори дава подробности като например това, че Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс, а и, че цяла Атика е принадлежала на траките, да не забравяме и това, че в Давлида, Фокида, още преди Троянската война е властвал тракийският цар Терей (Strab.VII.7.1). По-рано Херодот разказва за това как владенията на тевкрите и мизите се простират чак до течащата в Тесалия река Пеней  (Her.VI.20).

В такъв случай, имайки предвид, че ние сме наследници на населението на древна Тракия, можем да кажем и, че сме пълноправни наследници на трако-пеласгите обитавали Тесалия, Атика, Епир и др. места. Ако дедите на гърците не бяха дошли от Африка и Близкия Изток, днес южната ни граница щеше да е южния бряг на остров Крит.

Зная, че това твърдение ще прозвучи странно на много хора, но това се дължи на дълго тиражираните лъжи в нашата историография. Според лингвистите и историците ни действително има славянски (т.е. български бел.авт.) топоними и хидроними в Гърция, но те са оставени след VI-VII в. 

Броят на тези названия на селища и местности с български имена е огромен. Само в областта Йоанина Макс Фасмер успява да намери 314 названия. В Тесалия, явяваща се дом на мирмидоните, които Малала нарича българи, така наречените славянски топоними са над 200. В принадлежалата на тракийския цар Терей Фокида, топонимите обясними на български език са 45.

Броят на названията на притежаващите български имена селища, местности, реки и т.н. от територията на Гърция наистина е огромен – хиляди са. Смайващо голямо е запазеното количество, а трябва да държим сметка и това, че много стари названия са изчезнали, или са останали нерегистрирани. Това не се отрича нито от лингвистите, нито от историците, но те се опират на виждането, че тези обясними на български език имена са се появили късно.

Лингвистите Макс Фасмер, Стефан Младенов и др. се опират на изказването на Константин Багренородни, който пише за така наречените славянски нашествия: “ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος” – пославянчи се цялата земя и стана варварска. 

Жалко е само, че тези специалисти си затварят очите за няколко неща. Названията Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, важат първоначално единствено и само за гетите, които са траки. Поради това, че езика на гетите е идентичен на този на траките под римска власт, често тези наши деди, които са надигали глава срещу римската окупация са наричани слави, славени, макар те самите да са се разпознавали под друго име – мизи, дардани, беси.

Същото важи и за територията на Гърция. След отслабването на римската власт, тези наши предци обитаващи южните Балкани възстават борейки се за независимост и веднага биват заклеймени за славени (Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι) и разбира се врагове на империята. Реално няма мащабно нашествие на северен народ в територията на Гърция през VI-VII в., а доказателствата за това са много. Проблемът е, че както лингвистите, така и историците си затварят очите за истината и така позволяват несправедливостта да тържества.

Нека да се запознаем с подробностите и да видим колко нови са така наречените славянски названия от територията на Гърция. Ако те са действително нови и са наложени едва след VI-VII в., то не би трябвало да има техни паралели в тракийската ономастика от ранната и класическата Античност. Реалността обаче показва нещо съвсем различно.

Фасмер тълкува намиращият се в Гърция топоним Бабо с думата баба- стара жена: “Βάβω Hügel in der Gegend von Kotortsi, Katsanochoria, s. HX VIII 100. Dort die Erklärung: ἀπὸ τὸν ἐπ᾽ αὐτοῦ (scil. τοῦ λόφου) κείμενον λίθον ὁμοιάζοντα πρὸς γραῖαν. Also zu slav. baba »altes Weib«.” 

Тълкуването е вярно, но тракийско име Баба/Bαβα е регистрирано в надписи от VIII в. преди Христа – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

Макса Фасмер смята, че регистрираният на територията на южните ни съседи топоним Бела притежава значението бял: “Βελᾶ: τὴν Βελᾶν ON im Epirus, s. Epirotica Fgm. 2 ed. Bonn. S. 229, 2. Der Ortsname hängt wohl zusammen mit Βελλᾶς, Μονὴ Γνενεθλίων Θεοτόκου im Kr. Joannina (Lex., A.), und ist am ehesten mit slav. *Běla : bělъ »weiß« zu erklären. 

И този път тълкуването е вярно, но не може да се говори за ново име, защото още през V в.пр. Христа Херодот пише за планината Беласица, наричана по негово време Ὄρβηλος (Her.V.16). Според акад. Георгиев, елементът белос/βηλος, βηλον съотвества точно на българското прилагателно бял (Георгиев, 1977, с.33). Херодот пише около 1130 години преди времето на княз Аспарух.

При тълкуването на намиращият се на територията на Гърция топоним Бергос, Макс Фасмер използва българската дума брег-бряг: “Βέργος ein Berg bei Kerasovo, Kr. Konitsa, s. HX IX 221. Aus slav. *bergъ, skr. brȉjeg, bulg. Brěg.”. 

Отново правилно тълкуване, но названието просто няма как да е ново, защото в тракийската ономастика срещаме Бергуле /Bεργούλη, Берге-полис/Bεργε-πολις, а елементът бива отъждествен със стблг. брѣгъ-бряг (Георгиев, 1977, с. 68). Споменалият Bεργε-πολις Клавдий Птолемей твори през II в., около 500 години преди княз Аспарух.

Името на разположената в Гърция Горица, Фасмер тълкува с българската дума гора-гора, планина: “Γορίτσα Joannina (Lex.). Aus slav. Gorica, sehr häufig in skr., sloven. und bulgar. Namen. Vgl. Kretschmer Archiv 27, 235. Die Bedeutung ist »Berg« oder »Wald«: bulg. gorá »Wald, Berg.”. Тълкуването е съвършено вярно, но не и датировката. 

Причината за това е проста, сродно име намираме в тракийската ономастика от времето на класическата Античност. Става дума за град Гарескос, а и за пеоните гарески. Γαρησκός е споменат от Страбон около 650 години преди времето на княз Аспарух. Важна подробност е това, че в отличаващите се с голяма архаичност родопски диалекти все още се среща думата гарица-горица, а и самият град Гарескос е в същата тази област, в която тези наши диалекти се говорят.

За името на намиращата се в Гърция област Доляне Фасмер дава тълкуване доляни-обитатели на долини: “Δόλιανη ON, Kr. Joannina (Lex.), dafür bei Philippson, Epirus 210 Doljaná. Urkundlich a. 1361: Δολιανοί pl. »locus Epiri districtus Bagenetiae«: τοὺς Δολιανούς s. Mikl.-Müller III 127, Solovjev-Mošin 234,36. Nach Hilferding I 287 aus altslav. Doljane »Talbewohner«, zu dolъ »Tal.”. 

Интерпретацията е вярна, но отново датировката куца. Едва ли Фасмер не е чел за споменатите от Страбон траки Δολίονες, чието име означава обитатели на долини. Напомням, че Страбон твори повече от 650 години преди времето на княз Аспарух.

Много интересен топоним е Каминица, естествено името няма обяснение на гръцки, макар да се намира на гръцка територия. За пореден път Фасмер дава правилно тълкуване с каменен, каменица: “ Καμινίτσα eine Gegend bei Exochi, Kr. Konitsa, s. HX XII 209. Auch als »steinige Gegend« von slav. Kamenica.”. 

За жалост, за пореден път лингвистът не споменава сродният, но много по древен, споменат от Омир и др. хидроним Скамандър познат още като Камандър/Κάμανδρος. Цитиращ акад. Георгиев Леонид Гиндин представя аргументацията на нашия учен, който смята хидронима за фригийски, тракийски, или даже илирийски, извеждайки го от ие. *kāmŏn-drowo-s “Stein fluß”. Първата част е изведена от праслав. *kamy, -ene, като е споменат големия брой на хидроними с този компонент. Гиндин добавя и още един аргумент на Георгиев, а именно това, че в долното си течение на Скамандър преминава през област наречена Kavalidağ “Stein, Felsberg” (каменна, скалиста планина )  (Гиндин, 1981, с.131-132). Излишно е да се уточнява кога е живял Омир и колко преди него е съществувало обяснимото на български език име на река Камандър.

Не е ли удивително как дори когато тълкуват определени топоними и хидроними от територията на Гърция с български думи, специалистите забравят, че има сродни, но забележително по-древни топоними и хидроними, реално едни от най-древните!

За какъв нов народ и за какво нашествие в земите на Гърция може да се говори, ако се знае, че трако-пеласгите са най-старите поселници на южните Балкани, че ние сме техни наследници, а датираните най-рано VI-VII в., български названия на селища и местности от територията на Гърция притежават смайващо стари паралели?

Да обърнем внимание и на няколко карти. През 1830 година южните ни съседи получават своята свобода, не без участието на много българи, които помагат всеотдайно и безкористно. На карта от 1860 година територията притежавана от гърците е сравнително скромна – предимно Пелопонес.

 

Изображение базирано на картата на Мичъл от 1860 година.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/1860_Mitchell_Map_of_Europe_-_Geographicus_-_Europe-m-63.jpg

 

През 1871 г., около 40 години след освобождаването на Гърция, територията на тази държава е същата.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Europe_1871_map_en.png

 

През 1890 г., Гърция вече се е поразширила на север.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Europa_1890.jpg

 

През 1915 г. южните ни съседи вече са получили значителна допълнителна територия благодарение на великите сили.

https://i.pinimg.com/originals/08/21/65/0821653df1fec590902fb812771b016a.jpg

 

През 1930 г., Гърция вече е голяма, стотици хиляди българи са подложени на жесток геноцид – нашите братя и сестри биват зверски избивани или прогонени от родните си места.

https://i.pinimg.com/originals/89/a2/64/89a26421f7ec5829221bacc19bb5da0b.jpg

След 1944 г., геноцидът над българското население продължава. Сънародниците ни останали под гръцка власт са потиснати и с ограничени права. За властите те са само славяноезични елини. 

За реалния обхват на страданията  българите в Гърция можем само да гадаем, но едно е сигурно – без действия от страна на държавата ни, тези наши сънародници ще бъдат напълно асимилирани.

Трагедията на българите от Беломорска Тракия, Македония, а и други области на южните Балкани биха могли да бъдат избегнати. Още в началото на ХХ век родолюбци като Ганчо Ценов, Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов и др. пледират за местните корени на народа ни, но биват отречени и оплюти от представителите на школата на Златарски, според които старите българи са тюрки.

Служейки на чужди интереси и накърнявайки истината, казионните учени от началото на ХХ век реално се явяват съдружници на палачите на българския народ. Ако виждането на Ценов, Владикин, Даскалов и др. бе подкрепено от историците ни и те бяха потърсили подкрепа на запад, дори да не бихме получили пълно признание, дори да не бяхме получили Тесалия, Епир и т.н., поне нямаше да има условия за етническото прочистване над сънародниците ни от Беломорска Тракия и Македония.

Избитите наши сънародници не можем да върнем. Няма как да се компенсират и неописуемите страдания на прогонените от родните си места българи, но поне можем да сторим нещо за признаването на истината за корените ни и така да избегнем асимилацията на останалите на територията на Гърция наши сънародници. Ако изоставим своите на милостта на чуждите, то какви българи сме!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

 

 Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Гиндин Л., Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981.

3.Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941(Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970).

4.Claudii Ptolemaei Geographia, ed.C.F.A. Nobbe, T.I, Lispiae, sumptibus en typis Caroli Tauchnitii, Lipsiae, 1843.

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.