Планините на България са благословени места. Всяка има
свой характер, свой особен чар, свое типично излъчване. Точно поради това е
трудно е една от тях да бъде поставена на първо място, а и честно казано – това
не е нужно. Всичките ни планини заслужават внимание, а и грижи, защото освен
запазването на горите и изворите, ние трябва да опазим и археологическите обекти.
Те не са никак малко, а при наличие на добра воля за проучване и съхранение,
броят им ще нарасне. С това пък ще нарасне и престижа на страната ни.
Стара планина, позната в миналото като Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων крие много тайни. В работа от 2007 г. проф. д-р Иван Христов дава ценни сведения за немалко
интересни обекти в региона на Стара планина. Става дума за тракийското светилище в землището на с. Дамяново, светилището на връх Чучул, друго светилище
под връх Марагидик, новооткритото тракийско скално светилище в района на с.
Рибарица, скалното светилище в района на с. Рибарица и др. (Христов,
2007).
Не можем да пренебрегнем и нимфеума в археологическия резерват Мадара, където е имало храмове на Бендида, Асклепий и Хероса. Трябва да се добави и това, че според сведения на стари автори като Еврипид и Хереклид, на територията на Хемус има проницалище на бог Дионис, където се съхраняват плочици с Орфеева мъдрост (Iliev, c.62-63).
https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf
Явно въпросното светилище е много древно, защото
въпросните плочици, по чиято повърхност са записани наставления на Орфей, най-вероятно са същите, като плочиците
запазени на остров Крит и континентална Гърция от времето на Бронзовата епоха и
известни като крито-микенска писменост.
За тези особени знаци, Джейн Алън Харисън смята, че това
е “азбуката”, която е ползвал Орфей (Harrison, 1991, c. 467). На същото мнение
е и творилия в Канада Георги Сотиров, даващ солидни аргументи в полза на това,
че крито-микенската писменост не е гръцка, а тракийска се явява прототип на
глаголицата. Сотиров е прав, голяма част от знаците на крито-микенската
писменост не просто имат същата форма като буквите от глаголицата, но и носят
идентична звукова стойност. Това просто няма как да е случайност.
А каква е връзката между Дионис и Орфей научаваме от
Диодор Сицилийски. Той разказва за деянията на древния бог, за неговата
благодарност към Харопс, когото посвещава в тайнствата си. Диород обяснява и,
че Харопс от своя страна предава знанията на Оеагър – бащата на Орфей, който
пък променя и допълва ритуалите и поради това те са известни и като орфически
(Diod.III.65.6)
“Thereupon, out of gratitude
to Charops for the aid the man had rendered him, Dionysus made over to him the
kingdom of the Thracians and instructed him in the secret rites connected with
the initiations; and Oeagrus, p301 the
son of Charops, then took over both the kingdom and the initiatory rites which
were handed down in the mysteries, the rites which afterwards Orpheus, the son
of Oeagrus, who was the superior of all men in natural gifts and education,
learned from his father; Orpheus also made many changes in the practices and
for that reason the rites which had been established by Dionysus were also
called "Orphic." (Diod.III.65.6).
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
Диодор дава и други интересни сведения, които обясняват
връзката между Дионис и Орфей. Старият автор разказва за това как Лин
използвайки пеласгийски букви създава работа, в която запечатва делата на
Дионис, като допълва и, че Орфей също е ползвал тези пеласгийски букви за същата цел (Diod.III.67.4)
“Now Linus, they say, composed
an account in the Pelasgic letters of the deeds of the first Dionysus and of
the other mythical legends and left them among his memoirs. 5 And
in the same manner use was made of these Pelasgic letters by Orpheus….”(Diod.III.67.4)
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
По мои сведения, светилището, в което някога са пазени
плочици с Орфеева мъдрост все още не е намерено. Ако не е напълно разрушено от
някой от окупаторите на страната ни, съществува възможност скоро то да бъде
открито. Преди време различни хора ми споменаваха за намерени фрагменти от
глинени плочици с различни знаци, но за жалост тогава не взех думите на
сериозно. Откривателите на керамиката не дадоха сведения за локацията, само
споменаха – някъде в централна Стара планина. Както вече се уверихме – този
регион е богат на древни храмове и светилища, някои открити наскоро.
Искрено се надявам тези
сънародници, които преди време ме уведомиха да плочиците да се свържат отново с
мен, или още по-добре – да се свържат с археолози от региона и да ги заведат до
мястото на находището, за да могат да
бъдат извършени разкопки. Те несъмнено ще извадят на бял свят интересни, а и
важни обекти, имащи потенциал да променят историята.
Проучвания и разкопки са нужни, защото точно в централна
Стара планина, по време на Античността живеят селите, познати и като селети.
Смятам, че те са клон на пеласгите наречени сели/Σελλοί, които Омир определя като пазители на храма на Зевс в
Додона:
“Zeus, thou king,
Dodonaean, Pelasgian, thou that dwellest afar, ruling over wintry
Dodona,—and about thee dwell the Selli…” (Hom. Il. 16.233)
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%2016.233&lang=original
Друга част от селите са обитавали бреговете на
Бяло море, известно като Тракийско море в древността. При анализа на тракийския
топоним Селимбрия/Σηλυμβρία лингвистите сравняват елемента Сели/Σηλυ – с името на
обитаващите северозападна Гърция хора (пеласги бел.авт.) Сели/Σελλοί и намиращата се в среден Хемус област Селетика/Σελλητική (Георгиев, 1976, с.18).
Хората наречени Сели/Σελλοί са важни за нашата история, защото те са обявени за пеласги,
а за жалост в нашите научни среди се намират хора, които не само отричат това,
че пеласгите са част от тракийското семейство, но ги и определят като митичен
народ, нищо повече.
Точно пеласгите обаче са тези, които предават култа към
Зевс на гърците. Неслучайно Омир нарича Зевс Пеласгийски, това е
етнически епитет. Благодарение хората наричани Сели/Σελλοί разбираме, че пеласгите са винаги заедно с траки. В
земите край Хемус техни съседи са гетите и мизите наречени в по-късни времена
българи. Край Селимбрия/Σηλυμβρία, получила името си от друга група Сели/Σελλοί, съседни тракийски племена са кените и тюните.
Представената тук информация позволява да се каже, че
Стара планина е била важно място за дедите ни влезли в историята под имената
траки и пеласги. Ако това не беше така,
то там нямаше да има толкова много светилища и храмове. Явно от дълбока
древност мястото е считано за духовен център и навярно това е дало името Стара
(планина). Прилагателното стара присъства в тракийската
ономастика и това се знае отлично от лингвистите поне от 1977 г. При анализа на
името на божеството Стар-аскенос/Σταρασκηνος като еквивалент на стар, стара, е посочено старобългарското
прилагателно старъ – стар (Георгиев, 1977, с.102).
В този случай значението е голяма, древна (планина), докато познатото на Херодот, Страбон и др. название Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων притежава значение снежна, заснежена планина. В
миналото климатът е бил по-хладен и върховете на Балкана са били винаги покрити
със сняг, като точно това е дало името Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων.
Дори и то обаче притежава смисъл на български език. Удивително е, че до времето на Раковски са
известни названията Ем Планина, нос Емине, които са много древни
и идват от Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων. В речника на Уилям Смит планиското
име Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων бива сравнено с гр. χεῖμα, χειμών, and и санскр. himan, héman – зима :
“The name Haemus seems to be
connected with the Greek χεῖμα, χειμών, and the Sanscrit himan and héman, according
to which it would signify the cold or stormy mountain; but it is possible also
that the name is of Thracian origin.”
В речника на Макс Фасмер виждането за произхода на думата
зима е представено доста лаконично: “зима́, зи́му (вин.), укр. зима́, др.-русск., ст.-слав. зима χεῖμών, болг. зи́ма (Младенов 192), сербохорв. зи́ма, вин. зи̑му, словен. zíma, чеш., слвц., польск. zima, н.-луж., в.-луж. zуmа. || Родственно лит. žiemà, вин. žiẽmą «зима», лтш. zìema — то же, др.-прусск. semo — то же, др.-инд. hḗman «зимой», himás «зима», hēmantás — то же, авест. zyå-(zim-), zimō
«мороз, зима», греч. χεῖμα «зима», χειμών «зимняя буря», χειμερινός «зимний»….”
https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0
Смятам, че най-древния вариант на нашата дума зима
и бил*hima/хима. В този си вид, в далечното минало той е приет от гърци, индийци и др.
народи. Не е тайна, че траките и пеласгите са по-стари жители на Пелопонес,
Атика, Тесалия, Епир и т.н. Не тайна
и, че предците на гърците са заели пантеона си, а и са получили култура от
предгръцкото население: трако-пеласгите, които се явяват наши предци.
Също така е добре известен похода на Дионис в Индия.
Ариан споделя, че тракийския бог е считан за основоположник на индийската
цивилизация, а да се дадат знания е невъзможно без да се даде и език. Ето как
се появяват индо-европейските езици – чрез преселенията и културното влияние на
нашите предци. Преди да дойдат траките в Индия, там са се говорили само
дравидски езици като тамилски, телугу и др.
Древните тракийски названия Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων се явяват прототип на разположените в земите на индийци и др. имена
на планини Imaus, Imaeon. Да не забравяме и намиращата се на
Апенинския полуостров планина Imeus. За нея пише проучващият древни топоними и хидроними
Антонио Скиарета:
Imeus m.
Place: pass of Forca
Caruso, province L'Aquila, region Abruzzo, Italy
Name: Mons Imeus (Peut.)
Etymology: It may have the same origin of Himella fl., from the IE root *g'heim-'snow, cold', an extension (from *g'hei-mn- ?) of *g'hei- 'winter, snow'. Then, the name meant
'the cold (pass)'. https://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus
По време на древността Апенините не са колонизирани нито
от индийци, нито от иранци, които да бъдат свързани с името на планината Imeus, но за идването на траки и пеласги се знае добре. Плутарх
дори предава вярването, че Рим е основан от пеласгите: “ …great name of Rome, so famous among mankind, was
given to that city, writers are not agreed. Some say that the Pelasgians,
after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind,
settled down on that site, and that from their strength in war
they called their city Rome “ (Plut.Rom.I.1)
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html
Страбон пък разказва за идване на траки в северните части
на Апенините, недълго след Троянската война: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of
the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed
away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess
of the Adrias,” (Strab. XII.2.25).
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/12c*.html
Ето как става ясно, че преселенията на трако-пеласгите са
причината за това на Апенините, Балканите и в Средна Азия да има планини с
идентични, или почти идентични имена. Също така преселенията на трако-пеласгите
обясняват и защо в северните части на Индия се говорят арийски езици, а в
южните дравидски.
Навремето, когато лингвистиката е била още млада наука се
е смятало, че индоевропейските езици са се появили поради преселенията и културното
влияние на някакъв могъщ народ (какъвто са били трако-пеласгите). В последствие тази теория бива дефинирана като расистка и е изоставена.
Реално във въпросната теория няма нищо
расистко. Не е расизъм да се каже, че по време на Неолита, Халколита или
Бронзовата епоха едни хора (трако-пеласгите) са били по-развити от други. Това е нещо, което не може да се отрече, но
поради това, че историците ни се свиват плахо в ъгъла и не смеят да възразят на
колегите си от изток и запад, истината остава в сянка, като същевременно бива
заменена от противоречащи на здравия разум теории. Всичко неудобно се смита под
килима, защото току виж на някого може да просветне как стоят нещата.
Да, но във века на информацията е невъзможно да се укрие
нещо за дълго време. Рано или късно истината излиза и всекиму ще бъде платено
според деянията и заслугите. Аз съм уверен в правотата си, нека се страхуват
тези, които помагат на чужди сили да бъде ограбено културното ни наследство и
да бъде лишен народа ни от самочувствието, което заслужава.
Използвана литература:
Георгиев, Вл. Траките и техния език, БАН, София, 1977.
Христов. И., Светилища на траките в централен Хемус,
Фабер, 2007.
Harrison J.E., Prolegomena to the Study of Greek
Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991.
Сотиров Г., Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf
Iliev J., Oracles of Dionysos in Ancient Thrace https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf
Dictionary of Greek and Roman
Geography (1854), William Smith, LLD, Ed.
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0064:id=dodona-geo
SELLETAE SELLE´TAE(Plin. Nat.
4.11. s. 18, init.), a people of Thrace, whose country was called SELLETICA(Σελλητική, Ptol. 3.11.8). It was north of the Haemus, between
that range of mountains and the Panysus.
https://logeion.uchicago.edu/Selletae
The Library of History of
Diodorus Siculus published in Vol. II of the Loeb Classical Library edition, 1935
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
Этимологический онлайн-словарь
русского языка Макса Фасмера
https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0