Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.
Нашите деди, влезли в историята
под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както
с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.
Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия
принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през
четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече
доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна
Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.
Приблизително по същото време
започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна,
защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е
доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои
учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от
трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира
се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига
могила, а понякога като жертва са положени и коне.
Несъмнено влиянието на
тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост
твърде малко информация е известна на широката публика.
Поради
тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения
относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:
“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато
преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от
бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени,
белки и коне. Много коне.
Проф.
Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по
принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много
труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.
Но учените са крайно объркани.
Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от
бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.
БНТ: Това от Урдовиза ли е?
Проф.
Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости,
които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.
Затова и не посмели да правят
каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки"
не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от
специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4
хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.
Проф.
Николай Спасов: Според
днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай
Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300
години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето
Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с
онези култури.
Разкритието, че тук се намират
едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и
историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за
какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са
дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.
Проф.
Николай Спасов: Това
е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ.
Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да
бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.
За целта образци на коне и от
преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при
проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма
база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено
2 вида предшественици на домашния кон.
Проф.
Николай Спасов: Ето,
например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от
неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в
лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със
съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и
който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.
От кой тип са тракийските коне,
подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по
време на бяг и са показателни за породата.
Проф.
Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук -
дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна
набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по
качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни
ездитни
или както Омир е описал, конете
на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра
вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери
и са имали силна връзка с коня.
https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone
Изобр. Кук, Дюруа, Харисън