Неотдавна излезе най-новата ми работа “АТЛАС НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА и значение на техните имена”. До този момент все още не е излизал труд, в който да са споменати толкова много названия на различните групи наши предци. В книгата си съм обърнал внимание на имената на над 160 племена, които различни автори определят като елементи на огромния тракийския народ.
В миналото редица учени са правили карти на Тракия и са изброявали значителен брой тракийски племенни названия. В някои случаи даже са давани тълкувания на етнонимите. Пример може да се даде с бебриките, брените, приянтите. Тези имена са обяснени от професионалисти като акад. Иван Дуриданов, Вилхелм Томашек и др. думи като бобър [а има и диал. блг. дума бебер], и стблг. бреньѥ, приѩтънъ.
Траките сели са наричани и пеласги, навярно защото техен клон обитава и Епир, Елада. Селите са изключително важни за нашата история, но, докато акад. Георгиев дава прави добра локализация на различните групи сели – едните в Тракия, а другите в Елада, при тълкуването има пропуск. Заключението, че названието Σελλοί идва от и.е. *sed-lo е правилно, но с абсолютно същата основа е и нашата дума село…а това не е уточнено.
Само човек, който има добри познания в лингвистиката ще разбере, че сели означава заселени, установени на едно място, цивилизовани. [Георгиев, 1977, с.18]. Обяснимото на български език име на селите притежава потенциала да предизвика пренаписването на историята на Европа. Защо обаче важното уточнение не е споменато остава загадка за мен.
Доста хора ще останат удивени и приятно изненадани разбирайки, че огромен брой тракийски племенни названия са лесно обясними на български език. А това се явява едно от многото свидетелства за древните балкански корени на нашия народ. Това е едно от многото свидетелства за това, че дедите ни са тези, с които започва европейската цивилизация!
Във всеки случай българските читатели могат да се запознаят с невиждан до този момент списък с над 160 названия!
Тук давам само една малка част от тях, за да може
любопитните все пак да придобият някаква представа за цялото количество.
Агриани, Ἀγριάνης;
Алантенси, Allantenses;
Албокенси, Άλβοκήνσιοι;
Алмопи, Almopes, Ἄλμωπες;
Амантини, Amantini;
Аоди, Aodi;
Апсинти, Ἀψίνθιοι, Ἀψύνθιοι;
Аударисенси, Audarisenses;
Аретусии, Arethusii;
Артакии, Ἄρτακοι;
Aсти, Asti, Άσταί;
Бантии [Вантии], Βάντιοι;
Басаниси, Βασανίσαι;
Бебрики, Bebryces;
Берекинти, Βερέκυντες;
Беси, Bessi, Βησσοί, Βέσσοι:
Бетегери, Bettegeri;
Бисалти, Bisalti, Βισάλται;
Бистони, Bίστονες;
Ботиеи, Bottiaei, Bοττῖαιοι;
Брени, Breni, Βρέναι;
Бриги, Βρίγες, Βρύγοι;
Бризеи, Brysas, Brysае;
Бринки, Brinci;
Буби, Βύβαι;
Бури, Буриденси, Вουριδήνσοι;
Бюснеи, Bysnei, Βύσναϊοι;
Понеже интересът към новата ми творба е голям, Издателство Атеа организира две събития, две срещи с читатели.
Срещата в Карлово
е на 9 май, 13 ч., Камерна зала на читалище "Васил Левски 1860",
адрес площад "20-ти юли".
Карлово, Georgi Yakaliev
Срещата в Пловдив е на 10 май от 14 ч., във Военния Клуб, Център, ул. “Иван Вазов” № 2.
По решение на Издателство Атеа, на същото място ще има и друго събитие с друг автор. Става дума за с г-н Росен Петров, който разбира се ще представи своята творба.
Пловдив, Военен клуб, Ivan Plachkov - personal records - Собствена
творба
ДО СКОРО ПРИЯТЕЛИ!!!
ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯТ С НОВАТА МИ КНИГА ПРЕДВАРИТЕЛНО – ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИЗДАТЕЛСТВО АТЕА, КЪДЕТО ЛЕСНО МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪЧА
ДАВАМ И ЛИНК КЪМ ТРУДА НА Г-Н
ПЕТРОВ
https://www.ateabooks.com/world-history-series/7317-neka-pomnim-podarchen-komplekt-ot-1-i-2-tom.html
Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон, благодаря предварително!
ОтговорИзтриванеExaaaaa :) Над 160 племенни имена! Браво г-н Серафимов, много добре, ще дойда в Пловдив да си побъбриме :)
ОтговорИзтриване
ИзтриванеДо Анонимен 24 април 2026 г. в 16:07
Даа, голям е броя, не е шега работа.
До скоро в Пловдив 😊
ОтговорИзтриванеДа Анонимен 24 април 2026 г. в 17:02
ИзтриванеДо скоро!
Браво Павка! С нетътпение очаквам срещата на 10,05 в Пловдив!
ОтговорИзтриване
ИзтриванеДо Анонимен 24 април 2026 г. в 17:20
Дано успеем да се видим и да поговорим!
Браво
ОтговорИзтриванеДо Анонимен 24 април 2026 г. в 22:56
ИзтриванеБлагодаря Ви!
Erfolg und viel Spaß!!! 🍀🍀🍀🍀🙋♀️🤣
ОтговорИзтриванеДо Анонимен 24 април 2026 г. в 23:09
ИзтриванеБлагодаря Ви (г-жо Ференберг ?)!
Смело напред, ще се срещнеме и в Карлово и в Пловдив!
ИзтриванеСтанимир
Приятна изненада Станимире!
ИзтриванеДано се видим отново живи и здрави!!!
Здравейте,
ОтговорИзтриванеБлагодарности за организацията и поканата, имам голямо желание поне веднъж да присъствам на подобна сбирка, но за голямо съжаление едно пътуване от Добруджа до посочените пунктове е свързано с известни неудобства и доста ме затруднява. А всичките теми са интересни и има много информация за коментиране , както и за споделяне. А укритите тайни са в такива размери, че образно казано често човек съсредоточил поглед в гората не забелязва дървото. В тази връзка много често се сещам за неща едва когато видя заглавието и съдържанието на нова тема или прочитайки коментарите под нея. В конкретния случай, с информацията за нови имена на тракийски племена си спомних, че преди 2-3 години бях споделил за прочетена в Уйкипедия в края на раздел „Identity and distribution“ информация, че има идентифицирани около 200 тракийски племена, но тогава изразихте мнение, че посочения там румънски автор не е достатъчно надежден.
https://en.wikipedia.org/wiki/Thracians#cite
С течение на времето не е изключено да се окажат и повече. В българския текст обаче освен цитата на Херодот за втория по численост народ, за бройка на племена изобщо нищо не се споменава.
Друго за което се сетих е във връзка с видеоканала. По темата за днешна Румъния бих искал да добавя, че си струва да се отбележи, че не всичко е било прието от местното население без проблеми. По много поводи румънците са негодували както за насилственото налагане на чужд за тях език във вероизповеданието, така и по късно за присъединяването на Северна Добруджа към тях възразявайки, че това са български земи. Тази информация укривана много старателно от следващите поколения, както българи, така и румънци. За наше щастие има един бележит българин, проф. Константин Стефанов от Банско, първия българин завършил Йейлския университет, създател на първия българо-английски речник, който е почти съвременник на много събития, роден само година след Руско-турска война (1877-1878 г.), който ни информира за събитията в ония времена.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Стефанов
За голямо наше съжаление много предвидливо е издал книгата си на английски и я отпечатал извън България. В противен случай може би вече щеше да е унищожена или изчезнала безследно. Сега разполагаме с оригинала „The Bulgarians and Anglo-Saxondom“, който за отбелязване, но не и за учудване все още не се е намерил някой да преведе.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/The_Bulgarians_and_Anglo-Saxondom_%28IA_bulgariansanglos00steprich%29.pdf
Достъп до книгата има от сайта на Уикипедия като се кликне върху корицата, а описанието се намира на стр. 58 (от книгата) в глава „Roumano Bulgarian Friendship Ruined“. А на стр. 53 е пояснено защо на България е отредена толкова малка територия: „Had the Bulgaria delineated by the Great Powers at the Constantinople Conference been realised, in the Balkans would have been formed a state sufficiently strong to hold the key between Europe and the East, and to frustrate the imperialistic designs of any Power, great or small.“ В същата книга се твърди и за подобни реакции и от сърбите при предаване на западните покрайнини в тяхно владение. На по късен етап обаче нещата се размиват и се генерира повече злоба и омраза отколкото състрадателност и уважение. Също както днес са настроени в РСМ. И това съвсем не е случайно, а целенасочено разделяне на населението на Балканите на малки държавици и настроени всеки срещу всеки за по лесно влияние на силните на деня в региона. Divide et Impera. В крайна сметка конспирацията срещу българите не е нищо друго освен продължение на гръцката конспирация срещу траките, за да няма наследници на траки, които в някакъв момент да изтъкнат фалшификациите им. Те прекрасно знаят на кого са преки наследници българите и ги намират за основна заплаха. Дори на два пъти се е стигало до ситуация гърците да склонят част от силните на деня България да бъде заличена от картата на света.
Следва.
Благодаря Ви много за коментара г-н Великов! Имам книгата на Константин Стефанов на английски, но съм я чел преди около 14 години, явно не съм запомнил главата, в която се разказва за романизирането на населението във Влашко. Сега имам повод да прочета България и Англо-Саксите още веднъж.
ИзтриванеПродължение
ОтговорИзтриванеОсобено показателно е втория път в рамките на Парижката мирна конференция когато на мирните преговори след ПСВ гърците успяват да уговорят с европейските Велики сили България да бъде заличена от световната карта и поделена между съседите. Единствен тогавашния президент на САЩ Томас Удроу Уилсън категорично се противопоставя на тази идея и макар да не е успял да отстои всичките си искания (излаз на Егейско море) поне е запазил държавата България.
„На мирните преговори през 1919 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран в Ньой“
https://bg.wikipedia.org/wiki/Удроу_Уилсън
Подлостите, лъжите, интригите на тях им се отдават без задръжки и с тази конспирация са провокирали първо ИРИ, после Османската империя, а след тях Великите сили и силните на деня по света. Сталинския принцип „Няма човек, няма проблем!“ при тях важи с пълна сила и при това много успешно прилаган цели хилядолетия.
Следващото видео „Били ли са българите в Анатолия преди 2600 г? Тайната на Булгар Даг.“ Също е много интересно. Темата е засегната на не лошо ниво още в ония времена на цензура от Катерина Венедикова, в книгата „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“ От там разбираме, че всъщност последната българска държава окупирана от османците не е Дунавска, а Малоазийска България повече от век след падането на Търновград. Всъщност прекрасно се знае и как българската столица е предадена на турците от евреина Лазар Коен, който след продължителна обсада на града и напредващо отчаяние на турското командване една нощ сам отваря вратите на града и предава ключовете от портите на турците. Това обаче също упорито се премълчава въпреки написаната от Иван Вазов поема „Жидов гроб“ (според мен неправилно разчетен надпис на латиница „Judov - Юдов”), за предателя. Един от коментиращите под клипа ме подсети и за друго. Въпреки промененото през ХХ век име на планината (всъщност клон от планината Тавър) от Булгар на по турско звучащото Болкар следите все пак остават. Има един вид усойница, която се среща единствено в този район и нейното име остава Mount Bulgar viper.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mount_Bulgar_viper
На карта е посочено точно мястото където се среща. Друг един важен елемент е Bulgarmaden, посочен от същия коментиращ. Това не е нещо световно неизвестно, а официално регистриран исторически паметник. Има карта на паметниците останали от Хитите в Анатолия, където обекта е отбелязан.
https://www.hittitemonuments.com
Името съществува както на самата карта, така и в изброените под картата имена най горе на втората колона от ляво на дясно на списъка Neo-Hittite Period 1200 to 650 BCE, като и двата надписа са линкове, които отварят страница само на конкретния обект, с описание, няколко снимки и графика на самия надпис.
https://www.hittitemonuments.com/bulgarmaden/
Благодаря Ви и за този коментар г-н Великов! Благодаря за изобилната информация!
ИзтриванеНапълно съм съгласен с Вилхелм Томашек относно мнението му за значението на Бендида като "тази кято свързва". Дори и до днес ползваме производни или разновидности със същия корен в българския, като бандаж, бандерол, банд (лента с която се свързва), а защо не и банда. За съжаление официално се твърди че това са заемки може би заради широкото им използване в много езици, но аз не съм убеден. Банда за съжаление в българския първосигнално се тълкува най вече като престъпна група, най вероятно заради честа употреба в американските гангстерски фими, но също като музикална формация и/или друг вид група свързани със сходни наклонности или действия.
ОтговорИзтриванеМакар темата още да не е сменяна изкушавам се да добавя отново тук мнение свързано с видеоканала, най вече заради един предполагам съвсем неволно пропуснат източник, но според мен съдържащ важна информация по темата на видеото „Българските Корони на Готските Царе“. Разбира се всичко не може да се изброи в едно кратко видео, но не го срещнах и в мненията на коментиращите. Става въпрос за Дуклянската летопис, където в прав текст се твърди, че българи и готи говорят един език и имат едни и същи (езически) обичаи. Не знам защо като че ли нашите български източници остават малко на заден план макар, че съвсем не са малко, а част от тях даже удобно са наречени „апокрифни“ вероятно за да се обезличи съдържанието им. Макар и изваден от контекста обаче според мен цитата: „Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и вулгарите, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език.“ директно прави аналогия между готи, българи и славяни. Описаните общности са наречени езичници, но според мен това е доста произволно понятие, защото така са наричани от Рим и Константинопол също християните, които са изповядвали учението разпространявано от първоапостолите. В голяма степен такова е било населението и на Балканите, включително и част от българите. От тук без никакво съмнение става ясно, че българите нямат никаква връзка с азиатците и дори и езика им. Според източниците с които разполагам това е най ранното писмено сведение сочещо съответствие на готите с българите (XII век), макар и невярно твърдение за пристигане от Волга. Което поради липса на други източници по късно в XVI век се възприема и разпространява от други автори като Мавро Орбини, от където вероятно черпи информация и Паисий Хилендарски. Едно друго изречение също буди интерес: „Скоро вулгарите, вече бидейки в безопасност от всички страни си построили хутор и села и заселили завзетата от тях страна до наши дни”. Това, както и доста други източници ме навеждат на мисълта, че не еднократно, а различни групи българи минават на юг от Дунав по различно време и това започва много по рано от 681 г., която официално е приета за поява на българи по тези земи. Дори вече имам съмнения, дали е вярно твърдението, че Батоя и Аспарух са една и съща личност или са предводители на различни български общности намиращи се южно от Дунав по едно и също време, но в различни територии. Паисий не споменава изобщо за Аспарух в Добруджа и други български владетели, а за сметка на това говори за други неназовани в други източници, но разполага хората на Батоя и крал Тривелия не къде да е, а в Илирик. „Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град . … При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. … След него българите направили свой крал свети Тривелия… Тоя крал Тривелия пръв възприел християнската вяра в лято господне 703.“ Този Тривелия май също е различен от познатия ни Тервел. За него Паисий разказва легендата за оттегляне в манастир и последващо завръщане, която официално е разпространена за Борис I.
ОтговорИзтриванеСледва
Продължение
ОтговорИзтриванеИзобщо смесването на различна информация и представянето и по начин който да внесе объркване в паметта на народа е практика още от началото на гръцката колонизация на Балканите. Това според мен е и причината за конспирацията срещу българите и до днес, защото гърците много добре знаят, че съвременните наследници на траките са точно българите. Той е провъзгласения за светец от православната църква, а първоначалното име на катедралния храм „Света Неделя“ в София е било „Свети Крал“ в негова чест. По същия начин информация отнасяща се за Волжка България съвсем съзнателно се разпространява за Дунавска България и така се внася още по голямо объркване. В 1709 г. първи шведският изследовател Йохан Филип фон Страленберг, който попада в руски плен и е заточен в Сибир, свързва етнонима „българи“ с р. Волга и гр. Булгар, както и с казанските татари. Самата Волжка България по скоро е била нещо като конфедерация с основен състав на населението от азиатски народи. Неговият съвременник Василий Татишчев възприема тази идея и започва да я популяризира. Тя е възприета и от немските учени на руска служба Август Шльоцер и Йохан Кристиан фон Енгел, както и на шведа Йохан Тунман. Според тази теория съвременните българи са славянизирани потомци на един от евразийските „тюрко-татарски“ народи. Всичко това вероятно в голяма степен е истина, но се отнася единствено за Волжка България, а определени среди много удобно го прехвърлят механично и за Дунавска. Прословутото прогонване на сарацините и спасението на Константинопол от обсада, както и Европа от тяхното нашествие ние знаем за Тервел, но според Паисий се приписва на Асен Велики за когото историците упорито мълчат. Той говори също и за владетел на име Сабин, а в същото време знаем, че през V век Сабиниан Велики (Sabinianus Magnus) e висш военачалник и областен управител в ИРИ през V век при император Зенон. В 479 г. Сабиниан е назначен за военачалник на българите, управител на Воден и областен началник - magister militum per Illyricum на Илирия и Македония. Точно с неговите българи император Зенон е потърсил съюз срещу Теодорих. По късно неговия син Флавий Сабиниан (Flavius Sabinianus) също е висш сановник на ИРИ и от началото на VI век отново военачалник на българите.
Според текста от апокриф познат незнайно защо като „Солунска легенда“ (вероятно за да се внесе отново объркване с другия по късно наречен Кирил Филосов), Кирил Философ от Кападокия покръства българите на река Брегалница по времето на Тривелия. Пак там също се говори и за Карвунска земя, която мисля, че грешно се тълкува като Малка Скития от старобългарското наименование Карвуна на древния Дионисопол (дн. Балчик). В Илирик (днес в Албания) има една планинска верига почти половината навлизаща навътре в Адриатика, образуваща голям полуостров на име „Карабурун“, която е наричана по римско време на латински Ceraunian Mountains (на гръцки: Κεραύνια όρη).
https://en.wikipedia.org/wiki/Ceraunian_Mountains
Ако там някъде се приеме, че е Карвунската земя, за която се говори в апокрифа, много по добре се връзва с река Брегалница и се твърди също, че тази част от българите е покръстена там още тогава от самия Кирил Филосов от Кападокия.
Следва.
Продължение
ОтговорИзтриванеПресичането на Дунав най вероятно не е еднократно или едновременно, а на различни вълни и в Панония даже векове по рано. Подобно твърдение има даже и в хърватските хроники. „501.(това според мен е годината) Došli su Bulgari od Rike Bulge najpredi na ovu stran Dunaja vu Slovenska držanja…“
„502. Bulgari zegnavši Gote, Sriem zavjelisu. Kralj Tudorih poslal je Pečamina s Vojskum, ki Trafarika Kraljića prognavši zajel je Srim Grad…“
Hrvatski koledar za godinu od Isusova narodjenja 1862. (сведения за българи на стр. 14/15/16)
https://archive.org/details/hrvatski_koledar_za_1862-mijo_kresic/page/n54/mode/1up
В превода на Манасиевата хроника се споменава, че по времето на император Анастасий (491–518 г.) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония. Това събитие се тълкува като част от процеса на установяване на българите на Балканите, много преди образуването на Дунавска България. Освен това се потвърждава и от други източници с български произход, които се пренебрегват от официалната историография.
Друго за което се сещам е свързано с понятието „карабулгар“. Вярно, масово разпространено е мнението, че превода е „черни българи“, но дали наистина можем да делим българите на черни и бели? Дори в турския език „kara“ не е точната дума най често употребявана за черен цвят, а „siyah“. Освен това отново в турския „kara“ има и други значения, например земя. И ако наистина делим българите на черни и бели, как тогава това може да се приложи за китайците? На различни карти има посочен Кара Китай, но тук е най лесно да се локализира.
Qara Khitai
https://en.wikipedia.org/wiki/Qara_Khitai
Иначе го има в различни антични по детайлни карти, но между многото надписи по трудно се открива. Ето тук например Kara Kitay. В долния край около средата на картата, над десния край на надписа Turchestan.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9a/Nieuwe_Lantkaarte_van_het_Noorder_en_Ooster_deel_van_Asia_en_Europa_strekkende_van_Nova_Zemla_tot_China._1687_%28Nicolaes_Witsen%29.jpg
В крайна сметка се оказва, че в ония времена е имало и вариант четирите посоки на света да се отразяват с цветове, а в някои култури черното е означавало север.
https://en.wikipedia.org/wiki/Cardinal_direction
https://en.wikipedia.org/wiki/Four_Symbols
Така вече има лесно обяснение, че „карабулгар“ не са черните, а северните българи населяващи територии в Малка Скития или северно от Дунав. Това обаче е много неудобна тема защото елементарната логика сочи, че щом тези отвъд Дунав биват определяни като „северни българи“, значи трябва да има и южни такива. То даже и с термина карабулгар се избягва да се борави официално, защото би породил неудобни въпроси на които няма смислен отговор.