ГРЪЦКИ ЛИ СА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ?

Човек вярва на това, което е чувал най-често. Ние нямаме нито време, нито пък възможности да проверим, всичко, което ни е казано от хората с авторитет. Волю-неволю трябва да се доверим на учители, професори, писатели. Те самите често са принудени да защитават догми. Трудно е да тръгнеш сам срещу течението. 

Понякога, от страх за пост и кариера, някои изследователи правят компромиси с истината. Като пример може да се посочи гръцката митология, тя е несъмнено интересно четиво, богата е на герои и събития. Дали обаче цялата е гръцка?

Почти всеки от нас знае за гръмовержеца Зевс, за сияйния Аполон, войнолюбивия Арес, чаровната Афродита и други древни богове. Олимп е дом на най-важните от тях. Преданията разказват как в далечното минало съдбата на обикновените хора бива повлияна от намесата на безсмъртните обитаващи заснежената планина.

Преди да обърнем внимание на имената на могъщите богове, нека видим на чий език названието Олимп притежава смисъл. 
Това, че то е стигнало до нас чрез гръцките легенди, не го прави автоматично гръцко. Страбон разказва, че в дълбока древност цяла Гърция е била обитавана от варвари -Strab.VII.71. Днес думата варвари означава хора с ниска култура, но същинското, първоначалното значение е - хора, които говорят неразбираем, чужд език. 

От свидетелството на Страбон може да отсъдим само, че преди идването на гърците в Европа, земята е обитавана от народи, чиято реч е била непонятна за новодошлите. Кои обаче са тези най-древни обитатели на Пелопонес, Тесалия, Аргос и т.н?

Има предостатъчно данни по този въпрос. Херодот казва без увъртане, че преди да получи името Гърция, страната е носела названието Пелазгия -Her.II- 56. Плиний Стари смята, че старото име на Пелопонес е Пеласгия-Plin.IV.9.

Страбон също знае, че пеласгите са били разпространени из цяла Гърция, включително остров Крит, уточнява и това, че Тесалия е известна под името Пеласгийски Аргос. По-важна е обаче забележката на стария автор засягаща светилището на Зевс в Додона. 

Цитирайки Омир, Страбон нарича Зевс  пеласгийско божество. Сякаш, за да не се оставя място за съмнение е добавено и това, че племената обитаващи Епир (където е разположена Додона), са считани за пеласгийски -Strab.V.2.4. 

Пак на Страбон дължим ценното сведение, че цяла Атика някога е принадлежала на траките, в съседната област Фокида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс -Strab.VII.7.1

След като траките и принадлежащите на общността им пелазги са най-древните обитатели на Гърция, то названието Олимп трябва да е обяснимо на техен език. Езиковедът Владимир Георгиев прави опит за тълкуване на Олимп като отломки, (скални) парчета, с помощта на санкр. lumpati-чупя, троша, а също и с лат. rumpo-чупя, троша, rupes-скала - Georg.La Toponymie Ancienne, c.18. 

По необясними за мен причини са пропуснати българските глаголи лупам, олупвам, ломя, лумя, олумвам (диал.) имащи смисъл троша, правя на парчета. Олимп (със старо произношение Олюмпос) се обяснява най-добре с българските диал. глаголи олупвам, олумвам-ломя, троша.

Да приемем за момент, че тълкуването на името на трако-пеласгийската планина с помощта на български език е случайност. Нека да обърнем внимание на Зевс. За повечето хора той е гръцки бог, истината обаче е съвсем различна. Eпитетът Пеласгийски не е никак случаен, не е случайно и това, че пеласгийските сели са пазители на неговото светилище в Додона. Тук е мястото да се отбележи, че пеласгийския език е бил напълно неразбираем за гърците - Her.I.57.

Какво означава името на Зевс тогава, чий език ще ни помогне да разгадаем смисъла му? В Илиада той е споменат като Ζεύ, но също и като Δια, Ζήνα (вин.пад). В речта на хетите намираме думите siu, siwat притежаваащи значение бог, светлина. Tiwat е бога на светлината при лувийците – роднини на хетите и древни обитатели на Южните Балкани. Siu, siwat, Tiwat са сродни на индо-арийските думи sveta– бял, светъл, syona-лъч, слънце, сияние, diva -небе, ден, diviya-божествен, deva, div- бог.

Виждаме, че думите за бог и светлина се припокриват. Това е така защото първите богове са били небето, слънцето, светлината. Без тях живота е немислим, дори и в древността това е било известно. Гръцките Ζεύ, Δια, Ζήνα са всъщност тракийските Ζια, Ζειν, Δια, Δεν. Те могат да се обяснят с блг. думи сияние, ден (т.е. светлина), свентъ/свѧтъ-свят, свещен стблг. 

Останки от древния култ на дедите ни към светлината намираме в българските думи само-дива, Див огън- божий огън, Див, Деф-дух, свръхестествено създание от българския фолклор.

Оказва се, че не само името на Олимп е обяснимо на български, но и това на гръмовержеца Зевс. Нека обаче да приемем и този важен факт за любопитна случайност. Да продължим с Арес-сина на Зевс и Хера. В далечното минало се е знаело добре, че той принадлежи на траките.

Аристофан твърди, че Тракия е свещено място за Арес, Омир също поставя Арес в Тракия...Йордан предава мнението на поетите, че Марс (Арес) е родом у гетите - К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.92-93). Името на Арес се обяснява с българската дума ярост, т.е. Арес означава яростния, войнствения. Неговото име е запазено дори до ново време като Ярей.

Атина е сестра на тракийския бог на войната. Не случайно тя бива изобразявана с копие и щит. Макар името на тази олимпийска богиня да е дадено на столицата на Гърция, то не е гръцко. Дж. Чадуик призна преди време, че древни топоними като Атина, Микена, Кносос и др. със сигурност принадлежат на езика на предгръцки народ -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.1. Както знаем от Херодот, Страбон и Плиний най-старите обитатели на Гърция са траки и пелазги.

Името на Атина е сродно на това на тракийския бог Атис. Значението е родител, пазител (родителка, пазителка). Атта е пеласгийска дума за баща според Ван Видекенс, а на санскрит атта означава майка. От атта се е развила стблг. отьцъ- баща, имаща по-стар вариант атикъ (Ст.Младенов).

Аполон е известен също и под името Пейан. В Линеар Б документи името му е изписано като Паяво -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.88. Този бог е лечител, на него се приписва избавянето от страшни болести и епидемии. Имената Пеян и Паяво се обясняват със стблг. пявание, пяние- пеене. 

На пръв поглед изглежда странно лечението да се свързва с пеене, но всъщност има логика. Платон разказва за мъдростта на тракийските лекари, които, за да излекуват тялото, първо лекуват душата. Това ставало с чудодейни заклинания - Хр.Данов, Траките, с-74-75.

Безспорно, както е забелязал и Данов, става дума за дейност като тази на знахарите или лекарите-баячи. В миналото, са се радвали на висока почит поради способностите си да лекуват. Тряба да се добави и това, че стблг. баѭ притежава значение -лекувам с помощта на магия.   

Деметра – богинята на земята е считана за късно дошла в гръцкия пантеон (Дж.Чадуик, Вл. Георгиев). Несъмнено култа към нея е възникнал сред гърците чрез тракийско посредничество. Според Хезихий Деметра е позната още като Σεμέστρη (Земестра) сред траките - Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.47. Земестра е гърцизираното Зем-матер – земя-майка (матерь- майчин стблг.).

Посейдон е властелина на моретата. Неговото име Чадуик разглежда като идващо от Poteidaon. Според британския учен potei отговаря на гр. potis–съпруг, а частицата da притежава значението земя, т.е. Посейдон трябва да се тълкува като съпруг на земята -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.86-87.

До известна степен Чадуик е прав, potis действително означава съпруг, но и господар. Тази древна дума не присъства в речника ни днес, но в миналото е била позната на дедите ни. За това съдим от потьпяга – разведена жена, т.е. избягала, напуснала мъжа си – поть.Частицата daon намираме в хидроними като Данувис (Дунав), Данапар (Дон) и др.Тя отговаря и на санскритската dhanvati– тека, потичам.и стблг. дуновение – подухване (движение). Посейдон означава господар на водите, а не на земята. Все пак той царства над морската шир.

Дионис е може би най-известния древен бог. Чадуик намира името на Дионис под форма Diwonusos в Линеар Б документи от Пилос. То се обяснява със стблг. дума дивьнъ- чуден, дивен. При траките този бог носи и епитета Сабадий (Вл.Георгиев).

Сабадий отговаря на стблг. свободъ- свободен, т.е. неслучайно римляните наричат този бог Pater Liber (баща освободител).

Хермес също не е гръцки бог. Херодот твърди, че тракийските благородници извеждат произхода си от Хермес. Той е и древно балканско божество, закрилник на скотовъдците и стадата им. Хермес, или по-точно Ермес се обяснява с блг. диал. ери-яре и ст.блг. имати-имам. Т.е. Ермес означава имащ животни, богат на животни. По същия начин е образувано и санскр. прилагателно pashu-mat- богат, pashu- паша, добитък, mat- имам. Интересна подробност е това, че името на бог Ермес се среща и като родово название при старите българи под формата Ерми.  

За името на Хефест Чадуик казва, че съдържа особености типични за предгръцки (пеласгийски) топоними -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.87. Джон Чадуик споменава също, че на Линеар Б документи от Крит се среща името Апатийо, което може да е форма на Хефест. 

Тук трябва да се отбележи, че пелазгите не само са обитавали остров Крит, но и са представяли благородническата класа там. Не случайно, цитирайки Омир Страбон ги нарича богоравни - Strab.V.2.4.

Апатийо-Хефест може да се свърже с нашите глаголи паткам-бия, патя-страдам (т.е. ударен съм), пасти- падам (удрям се) стблг. Името е сродно на скитската дума ойор-пата – мъжеубийка (ойор е скитска дума за мъж, а пата значи удрям, убивам). Коването е всъщност удряне, биене, кова означава и бия.

Хадес е властелина на отвъдния свят. Неговото древно име Αίδης се обяснява с думата ад. Все пак ад е названието на царството на мъртвите. Сродно на Хадес (Адес) е тракийското лично име Айде-зурис (светла зора). То е споменато от Вл.Георгиев, той го превежда като гори-любов -Траките и техния език, с.64). Ад означава горящо място, място на светлината, чистилище...

Както може да се очаква Артемида –Ἄρτημις не е гръцка богиня. Тя е позната на хетите под името Rutash, а при лидийците тя е известна като Artimu -B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, c.147 ). Тази богиня с най-древно име Руташ - Rutash е изобразявана с лък и стрели, т.е. името й може да се свърже със санскр. rati – война, rodha-стрела, война и стблг. ратъ-война.

Името на Хестия е познато на римляните като Веста-богиня на семейството, брачния съюз.Корена вест намираме в пелазгийската дума васту-селище, дом. Сродни са санскр. vastu, vasa, visha- селище, дом, племе, а също и стблг. вьсъ- селище, имение. Всички те означават това, което е на едно място, това, което е свързано, обвързано.

Л. Гиндин свърза името на Хера с това на тракийския Херос, като предлага тълкуване покровителка, търсейки връзка с лат.servare –пазя, съхранявам и авест. haurvat-защитавам -Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, с. 82-83. Най-вероятно древния вариант на името Хера е било * Serva, сродни са санскр. sarva-цялост, заедно, carman-щит, стблг. срачица-риза, т.е. покритие, нещо, което пази.

За името на Афродита няма да бъдат правени спекулации, но си струва да се спомене мнението на учените, че тази богиня не е от гръцки произход.

Eто какво се получава когато разгледаме фактите безпристрастно. Олимп и така наречените старогръцки богове носят имена обясними на български език. Според официалната историография това е невъзможно тъй като старите българи се установяват на Балканите едва през Ранното Средновековие. Историята е наука, но и в науката се правят грешки, особено когато има определен политически натиск.

Прекалено много са грешките на учените, които са определили предците ни като нашественици на Балканите. До неотдавна се твърдеше, че дедите ни са тюрки, после тезата бе променена с търсенето на корените ни сред иранските народи.

Хората вярващи в азиатския произход на българите пренебрегват важни данни, или пък са в неведение за съществуването им.

През 1938 и през 1959 г. бяха проведени мащабни антропологически проучвания целящи да се определи етническия произход на българския народ. И в двата случая се оказа, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени. Второто изследване дори установи, че по-голямата част от българския народ принадлежи на така наречения понтийски тип – т.е. ние сме потомци на хора населявали бреговете на Черно Море от най-дълбока древност.

Това обяснява защо в продължение на хиляда години редица стари автори отъждествяват българите с различни тракиски племена. 

Не е никак случайно, че Кукерските и Русалийски игри, Трифон Зарезан, Коледа, Гергьовден и т.н. са определени от някои наши етнолози като тракийско наследство. Ние просто продължаваме традициите на дедите си. Традиции, които сме опазили векове наред въпреки преследванията на чужденци и религиозни фанатици.

За езика на трако-пелазгите се твърди, че е мъртъв, че вече не се говори от никой, това обаче не отговаря на истината. Следните думи са трако-пеласгийски: аз-аз, бал -бял, блюo-бликам, волинт-вол, вонас-вонящ, гара-гора, двияс-движа, заик-заек, зум-змия, кал-кал, каман-камък, коза-коза, орол-орел, пена-пяна, скор-скор (бърз), темон-тъмен, турс-треса...

Един забележителен човек каза преди време – Истината е като слънцето, можеш да я скриеш временно, но тя няма да изчезне...

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

4.V.Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, fasc.1, Sofia, 1961;

5.A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

6.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

7.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

8. Вл.Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.,. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854

10.A.A. Macdonell, A Practical Sanskrit Dictionary. With transliteration, accentuation, and etymological analyses throughout, Oxford University Press, Amen House, London, 1954;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

12.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

13.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

14.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;

15.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

16.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

17.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

18.Е.Тодоров, Древнотракийско наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, 1972;

19.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, Векове, София, 1971;

20.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
21.Хр.Данов, Траки, Народна просвета, София, 1979;

21.H.C. Melchert, Cuneiform Luwian Lexicon

http://www.linguistics.ucla.edu/people/Melchert/webpage/LUVLEX.pdf

http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/luwi.html

http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/thra.html

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text;jsessionid=21CFBD743F1189D04C9AA6E6BE830039?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

Панагюрското златно тракийско - края на IV-ти, началото III в. пр.Хр - снимки trakite.info

Апликация -грифон нападащ елен - IV-ти в. пр.Хр - Летнишко тракийско съкровище