НЕУДОБНИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Важна инфомация за миналото може да бъде извлечена от личните име на дадена група хора. Върху шлемове, ножници на мечове, метални и глинени съдове често биват гравирани имената на собствениците. В древните летописи също биват споменати доста личности. Анализирайки антропонимите ние можем да разберем кой народ е населявал определена територия в даден период от време.

Благодарение на труда на историци и езиковеди, днес ние знаем за стотици тракийски лични имена. На широката публика обаче са известни съвсем малък брой от тях. Чували сме най-често за царе като Терес, Ситалк, Котис и за бунтари като бесът Бологес и Спартак - благородникът от племето меди, който разтърси Рим до основи.

Запознатите с историята на траките знаят, че се касае за хора с невероятна сила. Никой друг европейски народ не е оказал такава съпротива на римските домогвания както нашите предци. Ибери, келти, етруски, венети, гърци, египтяни и др. са прегазени за няколко години. За покоряването на траките обаче са нужни повече от два века. Всъщност за пълна победа на Вечния град не можем да говорим. Траките обитаващи  Северните Карпати и Черноморските степи успяват да запазят своята свобода.

През II век северните траки напомнят на завоевателите, че народът на Спартак милее за поробените си братя. Племето костобоки не само прекосява Дунава и подлага на сеч римската войскa, но стига даже до Термопилите в Гърция. 

Сто години по-късно свободните траки изгонват чужденците напълно от Траянова Дакия. Борбата срещу Римската Империя не престава докато не идва 681 г. Тогава свободните траки се обединяват с подтиснатите свои братя живеещи на юг от Дунава.

http://static.guim.co.uk/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2013/4/18/1366290161321/Spartacus-War-of-the-Damn-010.jpg

Това важно събитие обаче не ни бе представено в истинския си вид. Следвайки внушенията на гръцките летописци, редица учени нарекоха свободните траки нашественици. На дедите ни бяха лепнати етикети като монголоиди, татари, тюрки, угро-фини.

Никой обаче не обясни къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така “новодошлите” българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един “азиатски народ” носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. 

Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й.Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Халкондил.

Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.

Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна. Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.

Нека погледнем какво са пропуснали, или премълчали голям брой изследователи на миналото ни. За старобългарското родово име Дуло се дава сравнение с тюркски, унгарски и др. като се предлага значение прост, глух, глупак, пълен. Пропуснато е тракийското лично име Дулес и тракийското божествено име Дула ( за тях споменава Вл.Георгиев). Името Дуло даже е документирано в документи с Линеар Б от XIV век преди Христа!

Старобългарското родово име Ерми бива сравнено с монголски и старотюркски думи като еремегей, ермегю. Пропусната е откритата от И.Дуриданов тракийска дума ермас-яростен. Има и тракийско име Ермиос, регистрирано е в надпис IGBulg V 5921, а още по-рано то е споменато в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа.

Повечето от нас не знаят, че аспа е древна тракийска дума за кон (Вл.Георгиев). Тя се среща в Ут-аспиос - едно от имената на Тракийския конник, а също и в името на гетът Аспар (Jordanes, De Origine Acibusque Getarum-239). Приликата на Аспиос и Аспар с Аспарух е повече от явна, но на времето учените са си затворили очите за нея.

Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се сравнения с монголски, осетински и ирански думи.

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.

*http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions 

За тракийското име Кардентис знаят предимно специалистите. Коренът в това име е Кард, а енте(с) e умалителна частица срещаща се в старобългарски думи като воленте, козленте, жребенте. Кардентис е сродно на старобългарското Кардам – носено от наш владетел, който е живял през VIII-IX век. Съпоставка обаче никой не е направил, дават се паралели с тюркски и гръцки думи.

Кровизите са древно тракийско племе споменато от Херодот – История, IV.49. Този етноним е показва връзка с името на княз Кроват, познат на повечето от нас като Кубрат. Коренът в Кроват и кровизи е кров, той се обяснява със стблг. дума кровъ – закрила, защита, покровителство. Етимологията е ясна и логична, но в миналото се намериха даже индивиди, които да “изтълкуват” името на Кроват със значение – княз на червеите (Симеонов цитиращ Алтхайм).

С подобна семантика на Кроват и кровизи е и тракийското божествено име Барги-дентис. Частицата барги бива изтълкувана от Вл. Георгиев като сродна на стблг. брегон-грижа се (закрилям). Сродно на Барги-дентис е старобългарското име Заберган.

Благодарение на намерени древни монети ние знаем за съществуването на тракийския цар Мостис.*  Неговото име отговаря на старобългарскто Мостич. Става дума за наш благородник от двора на цар Симеон.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Mostis/1042_Mostis_Tetradrachm_AR.jpg

Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.

Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.* 

* http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_15.html

Едно от имената на тракийски бог Дионис е Сабазий, имащо вариант Сабадий. Вл. Георгиев сравнява този теоним със стблг. свободъ- свободен. Тълкуването е логично, не случайно римляните наричат Дионис Pater Liber -баща освободител. Сродно име на Сабазий е старобългарското Сабин- княз властвал през VIII век.

Токо(с) е древно тракийско име, регистрирано на надпис IGBulg V 5921. Токо(с) e сродно на старобългарското Токт. Княз Токт е живял през VIII век, неговото име се обяснява със стблг. токъ- течение, изтичане, т.е. потомък-потекло.

Сита, или Зита, Жита е име на тракийски цар, което съответства на старобългарското Зитко, Житко споменато на инвентарен надпис. Всички тези имена могат да се изтълкуват със стблг. жити- живея, съществувам.

Преди около 2700 години е живял тракиец наречен Багун. Неговото име се среща на надпис G-136. Багун е сродно на старобългарското Баган (Паган), като и двете се обясняват с тракийската дума багос-бог.

Котис е име на няколко тракийски царе, то е и теоним – Котито- богинята майка. Сродно на Котис и Котито е старобългарското име Котраг – син на княз Кроват и брат на нашия владетел Аспарух. Коренът кот има значение раждам, роден съм.Частицата раг в името на Котраг, е вариант на частицата риг в името на Телериг и притежава значение господар, цар. Теофилакт Симоката твърди, че рига е дума за владетел от езика на варварите врагове на Римската Империя (Curta, The Making of Slavs). Риг се среща в името на тракийския цар Ригмос.

Омир определя Хромий като военоначалник на мизите станали съюзници на трояните. Хромий се обяснява лесно със стблг. хромъ-недъгав. Това е предпазно име подобно на Черньо, Грозьо и др.

По-горе бе посочено, че названието на тракийското племе кровизи е сродно на името на княз Кроват. Това разбира се не е изключение, пример може да се даде с трибалите. Значението на това племенно название е тройно силни. Три отговаря на блг. три, а бали, на стблг. болий – по-голям и нейната по-древна форма, трак. балайос-силен, голям. Името на трибалите е сродно на това на княз Тервел, което в старите ни извори е предадено и като Тривелий.

Eдин слабо известен тракийски цар е Кобос. Той е властелинът на племето трери, които някои автори наричат и кимерийци. Името на Кобос показва връзка с това на Кубер- син на княз Кроват и брат на княз Аспарух.

Бузо е поредното интересно тракийско име споменато от (В.Бешевлиев). То съотвества на старобългарското Бузан. Павел Дякон съобщава за български цар Бузан в своята Римска История*.

* http://www.promacedonia.org/da/da_2_2.htm#73.

Интересуващите се от българска история са чели за цар Борил. Тези хора обаче едва ли притежават информация относно факта, че съществува тракийско име Бурилос. Запознатите с миналото ни знаят за Косара –дъщеря на цар Самуил.Едва ли обаче са направили връзка между името й и това на тракийския цар Косинга.

Сондоке е старобългарски благородник, чието име се обяснява със стблг. сондъ- съд. Със същата етимология са и тракийските имена Судис, Судикентос, Судийкентос, да не забравяме и тракийския топоним Сондис.  

В своя работа Б.Симеонов съобщава за старобългарското име Чепа-Τζεπα представяйки тюркски и монголски думи за обяснението. Жалко обаче, че не е направена връзката с тракийското име Ζειπα.

Паралелите между старобългарските и тракийските лични имена не свършват тук. Могат да се посочат още Безмер, Докум, Гостун, Таридин...съответстващи на тракйските Беса, Диком, Гастос, Тарутин.

Тези неща не могат да се дефинират като любопитна случайност. Случайност е, ако съвпаднат едно-две имена. В нашият случай обаче се касае за нещо съвсем друго – значителен брой старобългарски благороднически имена притежават ясни успоредици сред тракийските имена.

Аспар- Аспарух

Багун – Баган

Борис- Борис

Бурилос-Борил

Бузен - Бузан

Войнес – Воин

Гастос-Гостун

Зита – Зитко

Кардентис – Кардам

Кобос- Кубер

Косинга – Косара

Котис- Котраг

Мостис - Мостич

Прусий-Прусиян, Пресиян

Раскос – Расате

Сабадий - Сабин

Судис - Сондоке

Телеф – Телец

Токос-Токт

Тревелиус – Тривелий, Тервел

Ще допълня и това, че тракийските царски имена Скорило, Орол, Гордий, Медок, Золтес, Буруиста, Садок…се тълкуват със старобългарските думи скоръ-бърз, орьлъ-орел, гръдъ-горд, бурити сен-бурен съм, бунтувам се, садъ-градина.

Дали ще е случайно това, че никой не е забелязъл и систематизирал показващите прилика тракийски и старобългарски имена? Дали ще е случайно това, че вместо да се каже, че имената на тракийските царе притежават смисъл на български език, на нас ни бе внушавано, че тракийският език е изчезнал? Сякаш за някого е било въпрос на живот и смърт да скрие тракийските корени на нашия народ.Защо обаче? Защо е трябвало да се наложи догмата, че българите не са потомци на траките?

Ще мине доста време преди да разберем всичките причини за поведението на определена група изследователи. Едни са го направили от ограниченост, други са следвали покорно отъпкания път, трети са имали друг подтик. За нас е важно да разберем това – ние сме потомни на бунтари, на хора, които не търпят несправедливостта. Дедите ни са благоденствали когато са били верни на себе си, когато са се обединявали и заедно са смачквали злото. В нас има огромна сила, но трябва да се прояви и воля да я употребим. Един меч може да е здрав и остър, но се иска и крепка ръка, която да го върти.

                       http://wallpup.com/wp-content/uploads/2013/04/Spartacus-Wallpaper-HD.jpg

Ако искаме да оцелеем, не трябва да се предаваме и отчайваме. Пет века османски геноцид не успя унищожи потенциала на народа ни. Българките продължават да раждат таланливи хора и герои. Държава може се управлява от малко хора, но такива с чиста душа и сърце. За да ни има е нужно да повярваме в силите си, да търсим най-добрите и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.