КНИГАТА НА СПАРОТОК

Вчера един приятел ме уведоми, че е излязла от печат книгата с мои статии. Почти не можах да повярвам на ушите си. Минахме през много трудности и перипети докато се стигне до осъществяването на този проект. Сякащ някаква тъмна сила постоянно пречеше и създаваше проблеми от всякакво естество...Това обаче, което е писано да стане-става. Постоянството на решителните хора винаги се възнаграждава.

Ето как започна всичко. През 2009 година започнах да публикувам кратки статии в blog.bg. В тази платформа аз споделях откритото от мен в продължение на повече от двадесет години. Някои познати ме предупреждаваха, че много мои неща ще бъдат откраднати от други автори, че няма как да докажа своята правота. Наистина се стигна до там, че определени хора взаимстваха от моите разработки и ги представиха за свои. Какво да се прави, такива неща са неизбежни...

По-важното бе това, че успях да представя нови, или пък слабо известни данни за нашата история и произход. Това обаче разсърди няколко човечета и вместо да се получи културна и спокойна диксусия, блогът ми се превърна в бойно поле. Компютъра ми бе хакнат, а доста материали изтрити. Слава Богу, имам резервен вариант на работите си записан на флашка, а също и разпечатан на хартия. Така не загубих нищо, но в началото на 2010 нещата ескалираха до там, че бях заплашен не само аз, но и семейството ми. Бях принуден да взема мерки, но делото не спря, мои приятели продължиха да пускат статиите ми.

След време нещата се нормализираха и отново започнах да публикувам сам и сам да водя дискусията в защита на своите тези и виждания. Приятна изненада бе това, че се появиха много доброжелатели, някои, от които се превърнаха даже в добри приятели.

Подкрепата на тези хора ми помогна да изпълня намерението си – да представя 250 постинга в blog.bg. С тази информация се надявах да запаля и други българи, които да започнат свои проучвания за миналото на народа ни. Непрекъснато призовавах да не ми се вярва сляпо, а всеки да прави щателна проверка сам.

Още в началото, даже преди да започна да публикувам, знаех, че не мога да остана дълго време в  blog.bg. Сферата там бе ужасна поради действията на някои от админите и техните шефове. Позволяваха се обиди, нападки, клевети, дори гаври с името на България и българите. Ако не бях подкрепен от много хора, то блогът ми със сигурност щеше да бъде унищожен.

Не един и два пъти получих такова предупреждение. Тогава се появиха приятели, които дадоха една интересна идея – да се издадат най-интересните ми постинги, но също и дискусията към тях. Реакциите след публикуването на всяка статия бяха в невероятен контраст. Много от коментиращите бяха интелигентни и будни хора, които с радост приемаха новите данни. Други бяха скептични, но се държаха културно. Разбира се имаше и група от около тридесет индивида, чиято цел бе да разводни спора, да отвлече вниманието в друга посока, или пък да очерни името ми.

В началото се зачудих – на кого му е притрябвало да чете спорове, караници, или пък похвали относно някаква статия? После осъзнах, че това фактически е уникална възможност за читателя да види как се е оформило дадена работа, какви са реакциите на определени хора, как реагира автора и т.н. 

Селектирането на постингите не бе лесно. Как да определиш от 250 материала, кои точно дават най-ценната информация? Друга пречка бе това – кои коментари да бъдат допуснати? Критиката винаги съм я считал за полезна, но грубостите и псувните не допринасят с нищо в един спор, а и не на всеки е приятно да чете такива неща. Решихме, че ще е по-добре некултурните коментари да бъдат премахнати. Не мисля, че книгата е загубила нещо с това...

Пътят към оформянето и издаването й бе труден. Хората, по чиято идея тази работа бе създадена нямаха издателски опит, а и не бяха в България. Дори извън Родината обаче тези хора показаха, че са родолюбци, че са готови да вложат време, сили и средства в осъществяването на един проект, чиято цел е да покаже на българина, че има с какво да се гордее, че не бива да се предава никога и, че във вените ни не тече кръвта на случайни хора, а на герои предизвикали възхищението на мнозина.

Малко по малко нещата започнаха да се нареждат. Избрахме най-интересните постинги, последва проверка продължила няколко месеца. Тя бе нужна поради това, че постингите ми в blog.bg не бяха нищо повече от чернови, които трябваше да се дообработят. Разбира се, че имаше правописни грешки, разбира се, че имаше и неточности. Друго, което трябваше да се провери е авторството на определени идеи. Понякога се случва така, че да прочетем нещо някъде, а след време да останем с впечатлението, че ние сме стигнали сами до определено заключение.

Не желаех да ощетятам никого и проверих статиите си многократно. Лошото бе това, че работя на няколко места и не разполагам с много свободно време. В един определен момент получих и здравословни проблеми. Никой не е от желязо... Въпреки, че поддържам форма, липсата на сън и почивка изтощават понякога твърде сериозно и могат да доведат до болестно състояние.

Въпреки всички тези перипети проектът бе завършен. “Българска Книга” се зае с печатането на работа ми, която вече и излезе. Тук е мястото да благодаря на всички вас, които ме подкрепяхте няколко години наред. Благодаря ви за това, че ми повярвахте, благодаря ви и за това, че проверихте казаното от мен и сами се уверихте, че говоря истината!

Не случайно дадох име на работата си – ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ – Раждането на една нова теория. Тази книга не е чудо, не е талисман, който ще преобърне мнениeто на учените. Творбата ми е просто описание на един труден път.

Аз имах смелостта да покажа вижданията си и вътрешният си свят, за вас остава привилегията да ги видите.

Бъдете българи, обичайте Родината, помагайте на тези, които имат нужда. Това е българинът – благородник със силна воля и добро сърце!

Понеже книгата няма да достигне до всяко населено място, за тези, които желаят е възможно работата ми да се поръча на адрес sparotockniga@abv.bg 

Мои приятели са се заели с алтернативна форма на разпространение, за да улеснят жителите на селища, в които книгата не се предлага.