ТИТЛИТЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ

Има доста начини да добием сведения за езика на един древен народ. Топонимите и хидронимите помагат много. Важни са също личните имена, както и тези на божествата, почитани от определена група хора. Разбира се най-много данни представят документираните стари думи, а и епиграфските паметници.

Когато събрах и систематизирах титлите на тракийските благородници, установих, че без изключение те имат смисъл на български език. Всъщност не би могло и да бъде другояче. Все пак в продължение на повече от хилядолетие българите биват отъждествявани с мизите – тракийския народ, чието име е записано в египетски хроники от преди около 3300 години, дълги векове преди перси, гърци, римляни и келти да се появат в историята. Същите тези мизи са съюзници на троянците, а през I век преди Христа оказват упорита съпротива на римляните.

Една от най-слабо познатите тракийски титли е АКЕНАС, среща се на надпис W07. Тя има вариант АКЕНАНОГАВОС (Lubotsky, Old Phrygian Areyastis inscription). Нейно точно съотвествие срещаме в старобългарската КАНЕС, КАНАС, която според проф. Ценов не е нищо друго освен КНЯЗ, КНЕЗ.

Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Обяснение получаваме от стблг *кань-начало, сродни са също стблг. наченти, заченти- начевам, започвам, слагам начало. В АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа, VIII век след Христа и нашето съвремие.

Сродна на АКЕНАС е ирл. CEANNAS-превъзходство, водачество. Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет.ceud, ceаd, cynt, kent -  първи. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата конь – начало. Тя има форма кань, както става ясно от ζακανον - древна българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Вариантът на АКЕНАС – АКЕНАНОГАВОС притежава значение началник на общината, управител. Частицата ГАВОС се тълкува като общество, обвързани, хора свързани в една група, обяснение получаваме с българските глаголи говея, заговявам, заговезни, говеален, чието древно значение е обвързвам се с обет, обещание.

РEЗА е друга тракийска титла, която се е употребявала и за лично име. Пример за това е споменатият от Омир тракийски цар Резос. Доста по-рано, през XVIII век преди Христа, на плочици с Линеар А е документирано името, или титлата РЕ-ЗА (документ HT 13).

Тази древна тракийска титла се среща сред индо-арийците под формата raja-цар. Познавят я също eтруските, римляните и келтите под формите Ραςεν (rasen), rex, rix. Етимология обаче има само на български. Значението на рез, реза е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно бряз/брез – бял, светъл. По същия начин индо-арийската дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. 

Най-вероятно думата реза е придобила значение светъл, сияен поради това, че нашите древни царе са били окичени със злато и сребро и са били богати хора. Във всеки смисъл на думата владетелите ни са били сияйни. Това е една традиция, която е поставена още във времето на Варненския некропол. Там златната царска корона и златен скептър се появават около 2000 години по-рано от царските атрибути на Египет и Шумер и около 5000 години по-рано от появата на царски атрибути от злато при франките.

По времето на Теофилакт Симоката – VII век, дедите ни все още са ползвали тази изключително древна титла. Симоката свидетелства за нея наричайки Мизокий ρῆξ (Curta цитиращ Симоката, с. 327). В по-късни времена се запазва само една сродна дума, а именно резъ-богатство.

Нека видим как попада тази наша дума попада в езиците на толкова много народи. Луций Ариан свидетелства, че в далечното минало индийците били примитивни хора, които се обличали с животински кожи, хранели се с кора от дървета и сурово месо.Това продължило докато не дошът тракиецът Дионис. Той научил индийците на земеделие и скотовъдство, как да строят градове. Дал им даже религия поставяйки себе си начело на пантеона – Anabasis Alexandri, VIII.vii.

Описвайки идването на траките в Индия, старият летописец е документирал фактически арийското нашествие, което променя страната напълно и поставя в нея езиковото разделение на арийски и дравидически езици.

За траки на Апенините пише Страбон обяснявайки, че след Троянската Война група венети идва заедно с траки в Адриатика (Южна Словения и Северна Италия) - Strab.12.3.25. Тит Ливий потвържвава не само древното тракийско присъствие сред латините, но посочва и ръководната роля на дедите ни давайки царските имена Атис, Капус и Капетус. Тези хора са царствали в Лациум доста преди основаването на Рим.

Прочее, една от легендите за основаването на Вечния град е тази, според която пелазгите покоряват местното население на и издигат град Rome – Plut.Life of Romulus, I. Идвайки на Апенините траките са повлияли разбира се и етруските. Според Вл. Георгиев етруската дума Ραςεν (rasen) е от тракийски произход (Introduction of the History of the Indo-European Language).

Траките повлияват сериозно и келтите. В ирландските легенди се споменава идването на болгите. На тях се приписва цивилизоването на страната, прогонването на мошеничествата и въвеждането на закони. За болгите се казва, че идват от Тракия- “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299). 

Поредната тракийска титла е БАЛЕН. Нейното значение е княз, принц, владетел. Тя идва от друга тракийска дума, а именно балайос-силен, голям. Съотвествие намираме в старобългарската титла боил, а и в стблг. болий-по-голям, по-добър.

В миналото боил бе идентифицирана като тюркска титла защото се вярваще, че дедите ни са тюрко-алтайски народ. Никой не смееше да предложи възможността тюрките да са възприели от стари балкански колонисти определени думи. Поради това дълго време ние бяхме принудени да вярваме на неиздържани теории.

За тракийската титла ванакатело, банакатело не е споменал нито един историк, или езиковед. Тя обаче е позната повече от половин век. На съдове от Кносос и Тива ( XIII век преди Христа) се срещат посвещения с Линеар Б – КАУНО ОДУРОВИО ВАНАКАТЕЛО.

Преводът е – кана на владетелят Одрис, кана на одриския владетел. Тази титла се среща през VIII век преди Христа у фригите под формата ванакт, банакт а също така е позната и на мизите, които наричат Дионис Ванак, Банак. Коренът във ванакатело, банакатело е бан, следва умалителна частица ка и наставка тел, която се среща в български думи като учител, бранител, владетел. С течение на времето ванакатело, банакатело е опростена на ванакт, банакт, а по-късно се е развила в бан- господар, управител.

Изключително важна тракийска титла е ВАСИЛЕВС. Тя обаче се смята от повечето хора за гръцка, макар да няма абсолютно никакво доказателство за това. Още през второ хилядолетие преди Христа тази титла съществува в ахейското общество, чиито създатели са траките. Описаните в Илиада ахейци Менелай и Агамемнон не са потомци на грък, а на фригиецът Пелопс, който дава името си на полуостров Пелопонес.

На документи с Линеар Б титлата е докуменирана под формата БАСИРЕУ. В по-късни времена тя се развива във ВАСИЛЕВС. Според фламандският езиковед А.Я.Ван Виндекенс титлата ВАСИЛЕВС  е от тракийски произход -BASILEUS, qui aurait le sense se -homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO-PHRYGIEN (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Твърдението на Ван Виндекенс е вярно понеже първите хора, за които е употребена титлата василевс са траки. Пример може да се даде с Гета – древен тракийски владетел.

На монета на племето едони срещаме надпис: ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ  

http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

http://www.snible.org/coins/hn/figs/fig119.jpg

Ван Виндекенс смята, че значението на титлата е сияен, светъл, или силен. В действителност корена БАС ( първоначално титлата е била произнасяна басиреу) отговаря на санкритските думи баса –светлина, басура –сияние, басира –блясък и разбира се на тракийското царско име Бас, и българския глагол бъскам-светвам, сияя. ВАСИЛЕВС, БАСИРЕУ има значение светлост, сиятелство.

Ето, няма нищо трудно и нищо необяснимо в тълкуването на значението на древните тракийски титли. АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, РЕЗА, БАЛЕН, ВАНАКАТЕЛО, ВАСИЛЕВС си имат убедителна българска етимология. Поради това, че гърците ползват думи като ΒΑΣΙΛΕΥΣ и ΑΝΑΧ от ванакт, установяваме, че предците ни са господствали над старите гърци. От старите извори знаем, че тракиецът Терей е царствал в Давлида, а пък властващите в Пелопонес Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс.

В древноста етруските, латините, индийците и келтите са взели от дедите ни титлата РЕЗА и са я документирали като rasen, rex, raja, rix. Това показва, че в далечното минало нашите предшественици траките са били доминантен народ, който е оказал силно влияние върху хора от два континента. Тракийското присъствие се чувства от Индия до Апенините и Британските острови.

С траките могат да се свържат разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, а също така и знанията за обработка на мед, бронз, желязо. Нашите предци са създали цивилизациите на гърци, индийци, перси, латини, келти, германи.

За благодарност обаче на нас бе отвърнато със зло. Дедите ни бяха постигнати от съдбата на титана Прометей, който от любов към хората им дава огъня, но бива жестоко наказан за това.

Страданията, които сме преживели през вековете обаче не успяха да ни унищожат. Могъщите хети изчезнаха, изгубиха са и богатите жители на Ханигалбат, древните ибери забравиха своят език и култура и бяха романизирани. Същата съдба постигна галите, които приеха речта на своите подтисници...

Българите обаче оцеляха. Римляните избиха много от предците ни, но тези, които останаха допринесоха за падането на “Вечния” град. Старите гърци се опитаха да ни асимилират унищожавайки със зверски фанатизъм нашата писменост, но напук на тях, нашата реч не се загуби. Българският език стана основа на руски и сръбски, а също така остави силен отпечатък върху албанския, унгарския, румънския, даже и гръцкия. С нашата азбука пишат около 200 000 000 души.

Пет века жесток геноцид организиран от Османската Империя не успя да заличи българите от лицето на земята, нито да ги пречупи, или отслаби. В началото  на ХХ век, край Люле Бургас и Одрин българите пометоха войската на тези, които бяха ги подтискали половин хилядолетие и с това доказаха, че са достойни да бъдат наречени синове на Арес.

В цялата си история българите винаги са били великодушни и благородни, но и ревностни пазители на своето. Дедите ни винаги са били нападани от силите на злото, но и винаги са успявали да го победят. Днес за пореден път, от сянката на мрака враговете ни упорито се опитват да ни внушат, че сме слаби, лоши, че е време да се предадем, друг да се настани в земята защитавана с кръвта на дедите ни.

И тази измама няма да я бъде. Будните българи стават все повече и повече. Болестта, която ни е налегнала от дълго време не успя да смаже духа ни. Много от нас станаха жертва, но и много оцеляха. Те са тези, които ще изградят една нова и силна България – държавата на духа, доброто и светлината. Време е всеки от нас да направи избор към коя група да принадлежи – към тази на гробокопачите на народа ни, или към градителите и спасителите на българщината. Пасивността и колебанието на някои от нас ги прави неволни съюзници на враговете ни. Това трябва да се избягва на всяка цена. Няма място за страх, не ние, а тези, които извършиха престъпления срещу нас трябва да треперят.

Не е трудно да сме добри, честни и почтени. Не е трудно да сме смели и решителни. Винаги сме можели това, то е заложено в кръвта ни, станало е неотделима част от българския дух. Просто трябва да следваме примера на предците си, чийто живот не бе никак лесен, но те не се уплашиха от трудностите и така създадоха бъдеще за нас. Ние от своя страна сме длъжни да усигурим бъдеще за своите деца!