ПУБЛИКАЦИИ

16.01.2014 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА НОСИЯ


До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение и ревниво пазени от поколенията.

Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, че обичаме своето, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.

През 70-те години на ХХ век Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав [1] стр. 21.

Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България.

Пренебрегва се и това, че най-старите топоними от земите на Румъния се обясняват с помощта на българския език, а не на румънския. Факт, който показва ясно какъв е произхода на хората обитавали земите край Карпатите през Античноста. Дори и в по-късни времена хора говорещи български език обитават значителни територии на север от Дунава. За това свидетелства големият брой на български селищни имена. Като пример могат да се посочат   Пригорие,  Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки,  Мирчъ вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.

Да не забравяме и това, че ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.

Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в земите на Балканите.  
 Фиг.1

По своята форма и украса тази древна носия не се различава от народинте носии на българските жени до средата на ХХ век. Изключително важна подробност е фактът, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната. Това показва, че коренът на българската орнаментална традиция е още по-стар, което пък е индикация, че сме местен народ, а не азиатски пришълци. 

Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.

Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.


 Фиг.2



Фиг.3

За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии. 

Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук  е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308



Фиг.4



Фиг. 5 - тракиец с ямурлук

Ето, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.



Използвана литература и пояснения:

1.D. Norton – Taylor, De Kelten, Time-Life Books BV, Brepols Fabrieken,  Eindhoven, 1975;
2. Gh. Aldea, Elements de Comunication des Geto-Daces Preserves dans l’art PopuleaireRoumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
3. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
5. тракийски етнически субстрат http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm#1
6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und derViezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти  век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри  ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.


** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.

19 коментара:

  1. Отговори
    1. В крайна сметка това е идеята! Да се вдъхновим от наследството на нашите деди, да бъдем горди с произхода си и да дадем своите нови и красиви творения на другите!

      Изтриване
  2. А някой изследвал ли е факта, че Чипровските мотиви са 99% единтични с мотивите в килимите на Маите (от Мексико, не от първоМАЙ)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Верно е отдавна много отдавна е станало сьс преселение
      Има и друго общо календара

      Изтриване
    2. Сьщо общо има и при тибетците и техните орнаменти на носийте

      Изтриване
  3. Мотивите от чипровските килими се срещат най-рано на Балканите и в Мала Азия. Това е факт, който не може да се оспори...

    ОтговорИзтриване
  4. Господин Серафимов възможно ли е общото между Рим и Пловдив и седмте хълма да са пеласгите, чиито наследници сме ние? Някъде четох че пеласгите са оцелелите атланти...

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей,

    Нещо за шевиците: http://www.iskri.net/articles.php?lng=bg&pg=39

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Така е Андрей, гордостта е нещо важно, изключително важно, а ние българите имаме с какво да се гордеем!

    ОтговорИзтриване
  7. ДО АНОНИМЕН ЗАДАВАЩ ВЪПРОС ЗА СЕДЕМТЕ ХЪЛМА НА РИМ И ПЛОВДИВ

    - Не зная дали пеласгите основали Рим са избрали мястото заради седемте хълма. Възможно е числото 7 да е считано за съдържащо сила, възможно е да става дума за случайност.

    Ето и легендата разказваща за пеласгите основали Вечния град - From whom, and for what reason, the city of Rome, a name so great in glory, and famous in the mouths of all men, was so first called, authors do not agree. Some are of opinion that the Pelasgians, wandering over the greater part of the habitable world, and subduing numerous nations, fixed themselves here, and, from their own great strength in war, called the city Rome.

    http://classics.mit.edu/Plutarch/romulus.html

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хълмовете на Пловдив не са седем...
      https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B0

      Изтриване
  8. http://eklekti.com/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%87-%D1%81%D1%8A%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A-2/ - видях тази статия, след като линк към друга статия от този сайт бе посочен от твой читател

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Лелеле, ама колко голямо непознаване има на историята на костюма и на самата Българска история

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярно е г-н Костадинов, личи си още от използваната литература като се използват целенасочено материали за траките. Пропуска се момента от достигнали до нас източници, в които е упоменато въвеждането при българите на аварското облекло, по-късно на номадското и накрая ориенталското, което познаваме днес като народна носия.Но авторът вижда в източниците толкова, колкото са и познанията му.

      Изтриване
  10. В Корея и до ден днешен се пазят бг шевиците.И наи-големия компютър като му заложиш грени данни -12% славяни,еди колко си % тюрки ,еди колко си % траки,еди колко си % прабългари и излиза,че българи изобщо не са съществували.Така може да е според гръцски,сръбски и руски историци.Според българските източници говорим за такива в Северна Африка,Средна и Источнна Азия,да не говорим за Европа.

    ОтговорИзтриване
  11. Браво за тази статия!!! Това вече ми хареса. Свастиката - пречупен кръст я има върху керамични съдове изложени в Националния археологически музей в София. Не съм се загледала до сега в орнаментите на грънците и тези на носиите. Колкото до линковете и аз ще споделя един:
    https://issuu.com/denytodorova5/docs/book_merged

    ОтговорИзтриване