ТРАКИЕЦЪТ КАДЪМ И ФИНИКЙСКАТА АЗБУКА

Дедите ни със сигурност са имали своя писменост още в най-дълбока древност. Съдим за това по факта, че  нашите думи чета, пиша, мастило, черта, резка, рабош  отговарят прекрасно на санскритските четати, пимсати, машии, чири, рекха, рупака.

От ранното съществуване на думата мастило-машии можем да отсъдим, че като материал за писане нашите предци траките са ползвали някакъв растителен пигмент (като е мастилото). Явно знаците са се нанасяли с четка върху обработена животинска кожа. За скотовъдци каквито са били траките кожата е била евтин и практичен материал, който обаче в условията на нашият климат не е в състояние да устои дълго на влиянието на времето. В неподходяща (влажна) среда документите ще изгният сравнително бързо.

Древният характер на думите пиша, черта, резка, рабош (пимсати, чири, рекха, рупака на санскрит) показва, че освен мастило траките са използвали и дървени дъсчици за записване на религиозни, или др. текствове. Ведическата дума пимсати-пиша е означавала първоначално украсявам с дърворезба. Трябва да се добави, че в езика ни има една много интересна дума за молив, това е рабило. Използва се в района на Банско, а изследователите смятат, че тя произлиза от старобългарският глагол робити – режа. Т.е. дедите ни са ползвали длета и ножове за изписване на древни текстове. Не случайно Чернорицец Храбър говори за черти и резки...

“Дървени книги” са съществували в далечното минало със сигурност. В стари хетски документи се споменават такива (О.Гърни), но за съжаление не е намерена нито една защото както и кожата така и дървото гние лесно, и се разпада без остатък във влажна среда. Само писмени паметници върху камък, изпечена глина и метал могат да устоят пагубното влияние на времето. 

Такива тракийски артефакти са намерени, разбира се. Най-известните са дискът от Тартария от пето хилядолетие преди Христа, плочицата от Градешница, печатът от Караново, да не забравяме надписите от Вълчи Дол, Хотница, Осинчани, Говерлево и др. 

                                               http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Gradeshnica%20runitrVEL.gif

Много са доказателствата за високата култура на нашите предци,  но търде малко се прави по популяризирането на тази информация. Поради тази причина мнозина още вярват на твърдението, че траките не са имали писменост.

Паралелите на българските думи чета, пиша с ведическите четати, пимсати и т.н. показват пределно ясно, че предците ни са били добре запознати с четмо и писмо хилядолетия преди рождението на Христа, защото е невъзможно да имаш думи за четене и писане, а да не можеш да четеш и да нямаш азбука. За да съществува дадена дума, трябва да има и причина за съществуването й. Не е нужно човек да е с академично образование, за да разбере това.

Дедите ни не само не са били безписмени, но и са създали няколко азбуки. Корените на Линеар А и Линеар Б са в Тракия, от тези писмености произлиза и глаголицата, а както ще се разбере след малко, тук, в нашите земи е и произходът на финикийската писменост.

ГЛ- глаголическа буква

зс - звукова стойност

ЛА - линеар А

ЛБ - линеар Б

На Кадъм се приписва появата на азбука в Европа, като се твърди, че той е финикиец, т.е. дава му се източен произход. Пренебрегват се обаче редица факти:

Pоднините на основателят на Тива принадлежат на палеобалканската общност, а не на Ориента. Едва ли някой ще оспори тракийският произход на Финей, Земела и Дионис. Бащата на Кадъм носи трако-троянското име Агенор, а сестрата на Кадъм е известна с тракийското си име Европа. Изследвайки подробно историческите извори траколозите И.Маразов и А.Фол са на мнение, че Кадъм идва в Гърция (тогава наричана Пеласгия)  от земите на Тракия.

Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците.  Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.

В полза на тракийският произход на Кадъм трябва да се спомене, че името на основаният от него град Тива, или по-точно Тева (Thebe ) е тракийско.  Thebe  отговаря на тракийската дума дева – селище, свързана с нашият глагол девам – слагам, полагам (основи). Точно в Тива има са намерени амфори от XV-ти-XIV-ти век преди Христа с много интересен надпис КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕРО – 

Кана ( съд) на владетелят ( царят) Одрис.  

Тук най-важното е че, господарят на Тива не е грък, а тракиец. На плочиците от Тива изписани с линеар Б няма нито едно типично гръцко име. Няма Фотис, Милтиад, няма Аристид, нито Каликрат, или пък Платон, Симонид....просто няма...но пък царят на Тива носи тракийското име Одрис.

За ранното присъствие на трако-пеласги в Беотия (където е кадмеевата Тива) знаем от свидетелството на Страбон, който пише, че преди да отидат в Атина пеласгите са обитавали Беотия. На друго място старият автор казва, че беотийската планина Еликон била наречена свещена от траките. Ликофрон пък нарича беотийският град Антедон – седалище на тракийските царе. 

Твърдението на Ликофрон обяснява защо в Тива Кадъм се жени за Хармония - дъщерята на тракиецът Арес. От нея се ражда и Земела ( почитана от траките като богиня на земята), която пък е и майката на Дионис ( най-известното тракийско божество).

Хидронимите около Тива, като Копайското езеро например показват също, че там са живели дълго време трако-пеласги. Kopais ( Copais ) няма смисъл на гръцки, но пък е обяснимо със санскитската капа-течност, авестийската   кафа-пяна и нашите думи капка, капя, капене.(Вл.Георгиев). Да не забравяме названията на реки и потоци Капачур, Капот, Капещец и др.

Нужно е да се спомене нещо и за така нареченият беотийски щит защото той си е всъщост тракийски. С него са изобразявани предимно траки. От сцените на битката при Кадеш, пресъздадена  на стените на Луксор ( XIII- ти век преди Христа ) се вижда, че такива щитове носят тракийските съюзници на хетите ( става дума за мизи и дардани).

Нека обобщим накратко:

1. В тесни кръгове се знае отлично, че митът за Кадъм и Европа е палеобалканска реалия ( Порожанов, цит. С. Янакиева).

2.Родът на Кадъм е тракийски, етническата принадлежност на Дионис и Земела е неоспорим.

3. Установено е, че Кадъм основава Тива след като идва от Тракия.

4. Името Тива е обяснимо на тракийски, там са царували траки през 15-ти-14-ти век преди Христа.

5.Топоними и хидроними в кадмеевата Беотия имат тракийски характер.

6.Тракийският бог Дионис е почитан в Тива доста преди Троянската война.

7. Типичният беотийски щит е всъщност от  тракийски  произход.

Оказва се, че финикиецът Кадъм е тракиец. Представените тук данни променят много нали! Ето затова те дълго време са били укривани упорито от широката публика. Догмата, че искрата на познанието е дошла от Ориента трябваше на всяка цена да бъде поддържана  защото истината за ролята на траките в създаването на писмеността накърняваше интересите на изключително влиятелни личности. Макар свидетелствата за наличие на древна тракийска азбука да стават все повече и повече определена група учени ( като А. Финкелщайн например ) фанатично се протипопоставя  на твърдението, че надписите от Караново, Градешница и др. могат да се разгледат като оформена писменост макар това да е истината.

От друга страна тракийският елемент във финикийският етнос също е причина за отричането на ролята на траките като градители на древната култура. Г. Херн определи финикийците като амалгама от ханаанци и морски народи. Ханаанците са ясни, те са местни за Близкият Изток хора. Кои обаче са морските народи? Какво знаем за тях? Техните имена са споменавани многократно от египтяните. През второто хилядолетие преди Христа те са обитавали както Мала Азия, така и Тракия. В продължение на няколко века царете на Египет изпитват силата на оръжието на морските народи. Най-известните от тях  са пелесет, дрд, мешуе, лука, чкр, уешеш, шардана, туршу, шекелеш..На пръв поглед това са странни, неразгадаеми названия... докато не забележим една любопитна особеност.

Пелесет е египетското предаване  на етнонима пеласги.

Дрд е безспорно  дардани

Мешуе означава мизи...наречени по-късно българи.

Лука отговаря на ликийци.

Чкр е египетският вариант на името на тевкрите, трако-троянски народ.

Уешеш представя името на  весите ( беси).

Шардана отговаря на серди ( древно племе живяло в Тракия и от чието име идва Сердика, старото име на нашата столица София).

Туршу отговаря на трауси – тракийско племе описано от Херодот.

Шекелеш отговаря на соколоти, това е името на царските скити, чийто земи векове по-късно от Херодот Йордан определя като владения на българите. Според Страбон, Дион Касий и Стефан Византийски траки и скити са роднини.

Ето, за всеки непредубеден човек ще стане ясно, че морските народи, които се сместват с ханаанците и създават финикийският етнос са си чисти трако-пеласги.Тракийският елемент във финикийският етнос е неоспорим. Какво правят определена група учени обаче?  Премълчава се истинският смисъл на името финикийци. То е документирано от гърците като Φοίνικης, а дали това не е гръцкото предаване на Войници? Точно такива са били “морските” народи, били са войници, които замалко не затриват Египет преди около 3200 години.

Премълчава се, че върховният бог на финикийците носи тракийско име. Няма грешка, Баал Збул, който ние познаваме като демонът Веелзевул е всъщност тракийско божество. Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар. Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума ежупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар...

Друг финикийски бог със “странно” име е Дагон. Той бива свързан с Баал (Збул), т.е. става дума отново за божество на светлината. Дагон показва връзка със санскритският глагол дахате –изгарям, старобългарската дума дагна-изгоряло, белег ог изгоряло, а също и глагола раздещи – разгарям. Дагон означава горящият, греещият.

Интересно е и името на финикийската столица в Африка – Картаген. Оригиналното име е Карт Хадащ имащо значение нов град. Частицата КАРТ отговаря прекрасно на тракийската дума КОРТА, ГОРД – град. Тази подробност обаче някакси убягва на вниманието на учените. Също така те затварят очите си за факта, че има както финикийско така и тракийско селище наречено Абдера. Някои учени правят неистови усилия да  изкарат последното колония на ориенталци, но от Страбон знаем, че тракийският Абдера е обитаван от бистоните няколко века преди Троянската война, т.е. тракийското селище е поне половин хилядолетие по-старо от това в Испания, която е била колонизирана от финикийци през Желязната Епоха.

От тези данни можем да направим заключение, че поне част от финикийската аристокрация е била от тракийски произход, докато простолюдието е било най-вече от ханаанци. Благородниците винаги ще наложат поне един-два от боговете си ( в случая Баал Збул и Дагон), а също така в езикът на подчиненото население ще се влеят чужди думи (като карт- град). Тракийското присъствие във финикийското общество обяснява защо един “финикиец” като Кадъм има тракийско родословие. Обяснява и защо финикийските букви имат тракийска акронимия. 

В следващият постинг ще бъде представен анализ на формите на така наречената финикийска азбука и ще стане ясно, че тези, които са я създали имат балкански корени. Звучи невероятно, да, така е, но вие видяхте сами колко информация е била укрита и жестоко изопачена. Голяма част от това, което знаем за древните траки и финикийци е просто една добре лансирана и поддържана лъжа, чийто край вече се вижда. Потомците на светлината започват да се пробуждат и в гърдите им започва да се надига заслужена гордост. Няма да ни бъде позволено току-така да си върнем старата слава, но държейки се културно и благородно ще обясним на нашите опоненти, че е в интерес на всички истината да излезе на бял свят.