ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ

С помощта на топонимите и хидронимите ние сме в състояние да разберем кой народ кога и къде е живял. Всяка етническа група заселвайки се в дадена територия след време остава свои имена на селища, планини и т.н. По особеностите на названията ние можем с голяма сигурност да разберем докъде са се простирали владенията на дадени хора. Различните народи имат свои специфични думи за езеро, вода, река, блато, град, гора. Латинските lacus-езеро, aqua-вода, flumen-река, stagnum-блато, urbs-град, silva-гора, се различават значително от немските име съотвествия: See, Wasser, Fluss, Sumpf, Stadt, Wald.  

Ето и един ярък пример за това, как сведенията от топонимите могат да заместят летописите в търсенето ни на истината. На територията на България се срещат значително количество имена на местности и селища съдържащи думи като гьол, кара, топрак, бунар, хисар, дере, баир и др. Всички те  са дадени от турците. Топоними с подобни елементи няма да намерим на в земите ни по-рано от началото на ХV-ти век. Това е така понеже турците окупират страната ни в края на ХІV-ти век. До този период те не са имали възможност да стъпят за дълго време на Балканите. Даже да не разполагахме с хрониките описващи падането на Второто Българско Царство, ние сме в състояние да разберем кой е бил агресора, който е потопил земята ни в петвековна тъмнина.

 По същия начин сме в състояние да разберем, дали след прословутата 681 година някакви нови и чужди на Тракия народи са дошли на юг от Дунава. Идване на нашественик е лесно да се докаже с появата на нов тип названия на реки, градове и т.н. Според официалните теории, през VІI век дошли от припятските блата славяни се съюзяват с пристигналите от Средна Азия българи и за рекордно кратко време тези два “напълно различни по произход народа” създават такава силна държава, на която даже владетелите на Източната Римска Империя плащат данък.

Подобно твърдение само по себе си е глупаво и абсурдно. По време на Ранното Средновековие Римската Империя е все още богата и добре организирана. Тя разполага с професионална армия, която е изпитана в много битки, има опитни дипломати, знае как да привлече и съюзници. Несериозно е да се вярва, че някакви блатни обитатели обединнени с чужд конен народ ще се смесят толкова бързо, че да създадат стройна организация способна да се противопостави на моща на Рим. Не само разликите в езика на два чужди един на друг народа биха представлявали огромна пречка, но също така и различията в култура, религия, бит.

Все пак, нека да хвърлим поглед към топонимите и хидронимите на Тракия документирани през Античноста. Ако общоприетите теории са верни, то по Южните Балкани до VII век не би трябвало да се срещат изобщо названия на селища и реки обясними на български език. Най-често срещаните тракийски топоними съдържат частицата пара. Известни са около 42 (или 51) такива названия – Георгиев, Траките...с. 187. Като пример може да се посочат Базо пара, Беса пара, Венди пара, Муци пара. За пара лингвистите предлагат доста обяснения. Едни търсят връзка с гръцката дума ἐμπόριον- тържище (W.Tomaschek), други виждат прилика с πόρος- брод (Fick) – Георгиев, с. 187, трети смятат, че смисъла е дом изграден от мертеци, греди – Дуриданов, Езикът на тракие, с.79. Всички тези предположения са неиздържани…

Слава Богу, намират се и учени, които макар и плахо дават насока къде трябва да се търси смисъла на тракийската дума пара. Като потенциален кандидат за етимологията на пара, Владимир Георгиев предлага освен санскр. barburá-m-вода,  гр. βόβορος-кал, блато, също и българската дума бара-рекичка. – Георгиев, с. 187. В действителност документирани са неколкокократно варианти на пара с начална бука б. Това са споменатата от Клавдий Птолемей Суро бара и записаните от Прокопий Цезарийски Тамон бари, Суа бара.

Езиковедите знаят много добре, че в древността гърците понякога са предавали тракийското б като п. Древният тракийски град Бистирос е предавян и като Пистирос. Имайки предвид това, не е трудно да разсъдим, че пара не е нищо друго освен чуждото предаване на бара-река, рекичка. Де факто няма прекъсване в употребата на тракийската дума пара/бара в топонимите оставени след VII век. Тя се използва често в речни имена – Барата, Барье, Барьето, Крива бара, Слана Бара. Среща се обаче и в селищни имена – Барово, Баругата, Барица, Баровица, Барешани, Барище – БЕР, с.32. Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Барето Трите Бари, Шопска Бара  – Й.Н.Иванов.

В тракийското речно име Напарис/Набарис срещаме особеност, която е характерна за българския език. Напарис/Набарис не е нищо друго освен гръцкото представяне на На бари-на барата, на рекичката - местен падеж.

Посочените по-горе Базо пара, Беса пара, Венди пара, Муци пара също имат обяснение на български. Базо отговаря на българската диалектна дума баз-бъз, Базо пара, или по-точно Базо бара означава река, покрай която расте бъз. Елементът Венди е тракийското божесвено име Ведис в дателен падеж, т.е на Вендис. Самото име Вендис притежава вариант Вензис, а значение може да се даде със стблг. вензати-връзвам, свързвам. Вендис е богинята на брака, тази, която свързва мъжа и жената в свещен съюз. Частицата муци от древния тракийски топоним Муци пара може да се обясни с българската дума мъка, чието множествено число е мъки, в диал. форма муци. Думата мъка притежава по-старо значение притискам, натискам, изстисквам. Муци пара/Муци Бара е получила името си навярно понеже рекичката край селището е била малка и тясна...

Що се касае до Суро Бара, за това име Владимир Георгиев изказва мнение, че елементът Суро отговаря на старобългарската дума суръ- сив, или пък Суро Бара е всъщност Щура Бара, правейки сравнение с хидронима Луда река – Въпроси на Българската Етимология, с.100.. От друга страна прокопиевата Тамон бари може да се преведе като Тъмни бари.

Уверявяме се, че тракийският елемент пара/бара нито е чужд за българския език, нито пък някога е изчезвал. Топоними и хидроними с думата бара се срещат в изобилие до ден днешен във всички краища на България, а това изключва възможността да се касае за субстрат, т.е. заемка.

                                                                                      http://www.kroraina.com/vg/vg_map1.jpg

Нека приемем за момент, че българската етимология на пара/бара е само една случайност. Да приемем за момент и това, че тълкуването на български език на Зуро, Тамон, Базо, Муци, Венди бара е просто някакакъв необясним феномен. Ако разгледаме още древни тракийски топоними и хидроними, ние ще разберем със сигурност що за народ е обитавал страната на Залмоксис и Орфей.

Описвайки Мизия, която Свети Йероним нарича два века по-рано България, Прокопий дава интересни селищни имена. Едно от тях е разположената на Дунава тракийска крепост с име Βόδας/Вода. Древното название дори не се нуждае от превод. Фактът, че Βόδας/Вода е  на брега на голяма река обяснава как е възникнало името. От този топоним ние разбираме, че тракийската дума за вода не се различава от българската. Това само по себе си е един важен факт защото идентични са само думите на хора от един и същ произход. Има много общи елементи в лексиката на латински и гръцки, но латинската дума aqua-вода е доста по-различна от гръцката ὕδορ-вода...

В същата област Мизия наречена провинция България от Йоан Никиуски е и град Όδησσός/Одесос. Селището е споменато още през VI преди Христа. За неговото име Кирил Влахов изказва мнението си, че по-древната форма е била Fοδᾱ (Вода). Навярно подбудени от тоталитарната цензура, някои наши лингвисти се противопоставиха яростно на виждането на Влахов. Все пак през 70-те години на ХХ век все още се вярваше, че траките са се изпарили мистериозно, а тяхното място е било заето от дошли от Припят блатни обитатели и обитаващи юрти азиатски номади. Методът на Кирил Влахов бе обявен за ненаучен, бе добавено и това, че една етимология на местно име не може да докара праславяните на юг от река Дунав 10-11 века по-рано. (Вл.Георгиев коментиращ К.Влахов, Траките…с.25-25, бел. 1).

Дали от незнание, или от страх от репресии езиковедите ни не обърнаха внимание на важния факт, че в земите край Вода и Одесос живеят както мизи, така и гети. За тези същите гети египетския летописец Теофилакт Симоката твърди, че са получили ново име славяни. Не става дума за едно бегло споменаване, а за разяснения в няколко книги. Гетите обитават Северна Тракия от незапомнени времена. Известни са със своя миролюбив нрав, но и със своята невероятна храброст. След римското нашествие в Тракия голяма част от гетите се оттегля на север от Дунава, там където римляните не смеят да стъпнат. От тази област гетите нападат Римската Империя векове наред и й създават много проблеми. Това е причината за неистовата омраза към тях, а и за лъжите по техен адрес.

Да се върнем обаче на топонимите Вода и Одесос. Те са сродни на едно друго название на селище от Южна Тракия. Става дума за Едеса, или по-точно Ведеса - старото име на град Воден. И двете названия притежават обяснение на български език. Значението на съществителното вода е нещо, което се движи – поток, река, море. Думата вода е свързана с глагола водя, имащ диал.форма вóда, а също така е с ведà- диал-форма на водя. Тук трябва да отбележим, че βεδυ/веду е фригиската дума за вода. Както виждаме тя дава обяснение за Ведеса-Воден, уверяваме се, че и етимологията на веду е българска, свързана е с понятие за движение.

Дедите ни траките са имали и друга дума за вода, по-точно за неподвижна, или бавно течаща вода. Те са засвидетелствани в речното име Упанис/ Ύπανις, а също и в топонимите Упиос/ Ύπιος, Бурдопа/Βούρδοπες, Акси-опа/Άξιοπα. Частицата upa (опа, aпa) бива сравнена от Владимир Георгиев с лит. ùpé-вода и др. –Въпроси на българската етимология, с.107. Връзката с литовската ùpé е безспорна, но е направен пропуск, не е спомената изобщо старобългарската дума вапа-езеро, локва. Нейната диалектна форма е уапа, тя съотвества прекрасно на древната тракийска упа-вода. Както вече бе обяснено, в древността началното В в имената на топонимите и етнонимите често е пропускато. По този начин вапа би била докуменитрана като апа, или упа.

Към споменатите от Георгиев тракийски топоними и хидроними може да се добави и Залд-апа. Този древно тракийско име се обяснява със стблг. златъ-златен (с древна форма залта) и вапа-езеро, локва, вода. Важно е да се знае и това, че подобно на пара/бара местните имена с елемент упа/вапа не са изчезнали след 681 година. Срещаме ги днес в българските топоними Вапа, Вапата, Горна Вапа, Долна Вапа, Въпа, Въпите, Вопите, Вопката, които са разпространени не само в Южна, но и в Северна България.

Тези важни подробности не са споменати от учените ни. Те пропускат да споменат, и това, че освен бара-рекичка е позната и друга тракийска дума за река.Тя се среща в регистрираните от Прокопий Μιλλλά ρεκα -Proc. Aed. IV.iv.3 и Ρεχιος -Proc. Aed.IV.iii-27. От работата на този летописец разбираме, че тракийската дума за река е неразличима от българската. Някой обаче да е известил това на българските читатели, някой да е обяснил какво е значението на това “съвпадение”? Не разбира се, защото след това ще се появи въпроса – как стои въпроса с другите основни термини от топонимията и хидронимията?

Благодарение на Амиан Марцелин ние разбираме, че тракийската дума за блато е балта. Свидетелство за това намираме в регистрираното в Античността име Дибалтум/Dibaltum –A.M. XXXI, 8, 9. Доста по-рано Плиний Стари дава интересната подробност, че Дибалтум е в блатисто място - Plin.IV.xi-45. Днес ние все още имаме топоними като Балтата и Долна Балта, да не забравяме и важната подробност, че блато на стблг. е балтина, явно обаче е имало и диалектна дума балта.

От работата на Плиний Стари научаваме за тракийското племе морисени. Старият автор ги локализира по бреговете на Понта/Черно Море – “ et circa Ponti litora Moriseni…” -Plin. IV.xi-41. Морисени означава моряци, или живеещи край морето. Става ясно, че тракийската дума за море е море, т.е. неразличима е от българската.

Редно е да си зададем въпроса – възможно ли е изобщо всички тракийски думи за водни басейни да съвпадат “съвсем случайно” с българските? Не е ли абсурдно траките да се определят за различни от българите, а същевременно тракийските думи да са неразличими от българските ?

Не само тракийските хидроними са обясними на български език.В творбата на Прокопий ние срещаме още доста важни за нас названия на населени места. Това са Γάβραιον/Габраион, Βαζινος/Базин, Δαβάνυς/Дабан, Βέρζανα/ Берзана, Βορβρεγα/Борбрега. Благодарение на тези древни имена научаваме какви са тракийските названия за някои дървета Γάβρ-габър, Βαζ-бъз, Δαβ-дъб, Βέρζα-бреза, Βορ-бор.

От друга страна тракийските топоними намират своето продължение в българските селищни имена Габрово, Базеник, Дъбене, Брезово, Борово. Отново не може да говорим за изчезване на един тип топоними и за поява на други, които са от съвсем различен характер. Да не забравяме и това, че названията за различни видове вървета спадат към основния речников запас, а той е изключително консервативен. Фактът, че тракийските думи са и български е доказателство, че след 681 година няма въвеждане на нов език в Тракия.

Когато англо-саксите нахлуват в Британия те изтласкват голяма част от коренните обитатели, а други асимилират. Някои келтски топоними са приети, но след време се налагат нови. Нашествениците не приемат думи от основния речников запас на келтското население. Английските (староанглйските) думи за бор, бреза, бъз, габър и дъб са – firh(wudu), beorc, еldra, hornbeam, ac, а тези на уелсците са ffynidwydd, bedw, ysgaw, oestrwydd, derw. За нашествениците келтските названия за дървета са странни и непонятни, за това и не се използват при въвеждане на нови топоними.

Видяхме обаче, че в Тракия положението е съвсем различно. У нас думи от основния речников запас на народа на Орфей се използват не само след 681 година, но са силно вплетени и в словестното богатство на днешните българи. В такъв случай, да се твърди, че през VII век има сериозна промяна на населението в земите на юг от Дунава е меко казано глупаво.

Eдинствената съществена промяна през VII век се състои в това, че от страната ни са изгонени окупиращите я римски легиони. Изгонени са и колонистите, които са живели на гърба на тракийските селяни. Промяната е и политическа – нашата земя е свободна, дедите ни вече не са принудени да учат латински и гръцки, ако желаят да направят кариера в административния апарат. Старите традиции процъфтяващи и запазени на север от Дунава се възраждат отново с нова сила в освободените земи.

Ето, не се искат много обяснения, не са нужни сложни термини и никому непонятни дефиниции. Истината е проста, но не оттърва на определена група хора и поради това е премълчана. Така нареченият съюз между славяни и българи е фактически обединение на тракийските племенни групи гети и мизи. В три книги египетския летописец Теофилакт Симоката обяснява, че славяни е новото име на гетите, а за Димитри Хоматиан няма съмнение, че българите от негово време са старите мизи – народ обитавал както Мала Азия край Троада, така и земите на север и юг от Дунава.

Тези важни подробности обаче бяха премълчано от учените ни. Те не ни уведомиха и за това, че етнонимите гети и славяни са арийски по произход, като значението е едно и също. Гети е сродно на арийския глагол гаяте-възпявам, прославям с песен, а славяни е почти идентично на арийското славана-славене, прослава. Славяни не е нищо друго освен новото име на гетите, които според Херодот са най-миролюбивия, но същевременно и най-храбрия тракийски народ. Описаният от Прокойпи Цезарийски славянски погребален обред е идентичен на този, който Херодот приписва на траките. Жертването на съпругата при смърт на мъжа й е типични и за арийците...но и това е премълчано.

Дълго време обществеността бе заблуждавана, че така наречения черковнославянски език е бил общ за всички народи наречени днес славянски. Истината е, че това, което учените наричат черковнославянски, или старочерковнославянски е старобългарски.

Никой уважаващ себе си лингвист няма да отрече това.

Търсете истината, не вярвайте на никого, не вярвайте и на мен, а проверявайте! Всичко, което съм представил може да се провери, направете го! Не ставайте пленници на клишета и догми, не ставайте пленници на лъжите на новите мошеници. Бъдете верни на родолюбци като Ганчо Ценов, прочете работите му подробно и вникнете в тях. Истината ще отвори очите ви и ще ви помогне да разберете не само много събития от миналото, но и от настоящето. За да избере човек правилния път, той трябва да е наясно с това, което се случва, трябва да е буден и да вярва най-вече на себе си и собствените си сили!

Пояснения:

* Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. В далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

Гетите- славяни са най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Римската Империя, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес дори шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите).

Обърнете внимание на факта, че родолюбците Ганчо Ценов, Георги Сотиров, Цани Гинчев и др. определят нас българите като стар тракийски народ, но и като потомци на старите славяни. Ето един цитат от работата на Ценов “БЪЛГАРИТЕ СА ПО-СТАРИ ПОСЕЛНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ ОТ СЛАВЯНИТЕ” – “Понеже показахме, че българите са по-стари поселници на Македония, Тракия и Мизия от славяните, то от това не трябва да се разбира, че българите не са славяни.  Българите и славяните са един и същ народ, но различно наричан “.-с. 18. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Това разбира се не е единсвеното място, на което проф. Ценов обяснява, че старите славяни делят една кръв със старите българи. В същата работа, на друго място се казва следното - “...отношението между българи и славяни е отношение на сродни народи, а не отношение на диви азиатци и мирни европейци…..   Славяните, значи, пазили българската държава от чужди народи и следователно не са били покорен и пасивен, а активен народ в държавата. Понеже се оставят само славяните да пазят България, а за българите не се казва нищо, то е явно, че тези два народа се идентизират “ с.8 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Ценов е уверен в думите си, а логиката му е желязна, той оборва отдавна наложени заблуди, но малко хора са отделили от времето си да прочетат и осмислят текста – “...че българите насилвали славяните, се взима като доказателство от привържениците на чуждия произход на българите, че българите не са славяни. Като че ли славяни не могат да насилват славяни. Заблуда се прави и като се идентизира славянското племе “словените” със славянската раса, когато всъщност словените са само едно от племената на славянската раса, към която са спадали още българи, агазири ...Като се казва, че българи налитали на словени, трябва да се разбира, че е имало вражда между славянските племена, а не че българите не са славяни. “  c. 23. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

В друга своя книга проф. Ценов отново обяснява на читателите си - “ Българи, славяни и анти са били един народ в три имена....Работата обаче съвсем не стои тъй, че името славяни е първичното име на славянската раса, от което най-сетне са се разделили имената на другите славянски племена. Името славяни е частично име. До сего са съществували и други славянски имена, като българи, анти, венети, акацири и пр. То се явава след името българи и наместо името българи“ – “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.