ПЛИСКА – ГРАДЪТ ПОСТРОЕН ОТ КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Тези, които следят статиите ми знаят, че аз смятам древните български столици Плиска и Преслав за антични, а не средновековни селища. Уповавам се на няколко неща. Важно за мен е сведението на Г. Кодин, който твърди, че император Константин Велики построил (финансирал изграждането) на няколко селища в земите на скитите. 

Става дума за Плискува, Перестлава, Дристра (Силистра) и Констанция (1) стр. 43. Под земите на скитите се разбира Добруджа, известна в миналото като Малка Скития.  Несъмнено под Плискува и Перестлава авторът е имал предвид  Плиска и Преслав.

Освен Кодин съществува и друг (за жалост анонимен) автор, който твърди, че (през IV век) Константин Велики е този, който е възстановил (укрепил) селищата Плиска, Преслав, Силистра и Констанция. Този летописец добавя също, че Константин Велики е докарал в столицата на Римската Империя водопроводни тръби от България (GIBI, том V, c. 323, 1964).

Тези сведения са добре известни на учените ни. Те смятат, че в този случай се касае за грешка, ставало дума за архаизиране. В речника на Лемприе обаче срещаме интересни данни от работите на Прокопий Цезарийски. Този стар летописец е живял по времето на тракийския пълководец Велизарий и е локализирал в Тракия град PLYSENUM. 

За всеки непредубеден човек е ясно, че PLYSENUM/ПЛИСЕНУМ е латинското предаване на Плиска. Понеже Прокопий живее по време на Късната Античност, то би било неуместно свидетелството му да се определи като архаизиране.

Определена група учени се притесняват от факта, че имената на Плиска и Преслав са български. Това от своя страна означава, че българи са населявали Мизия и Скития (Добруджа) по времето на Константин Велики – 306-337 година. Подобно твърдение е в рязък контраст с измислиците за азиатския произход на дедите ни. Някои изследователи фанатично отричат възможността българите да са древен местен народ. Данните за тракийския произход на предците ни обаче са достатъчно красноречиви.

1.Кодин и по-ранният анонимен автор датират строежа на първата българска столица през IV век.

2.Анонимният автор твърди, че през IV век Константин Велики е докарал водопроводни тръби от България.

3.През IV век Свети Йероним създава карта, на която Мизия е отъждествена с България.

4. Изключително ценно е сведението на Йоан Лидийски – 490-565 година. В работата му "За Управлението на Римската Държава" срещаме твърдението, че през IV век Константин Велики лишил Ромейската Държава от Скития и Мизия и от данъците получавани от тях.

Сведението на Йоан Лидийски би трябвало да накара всеки родолюбив учен да изкрещи от радост! За да не спадат Скития и Мизия към Римската Империя и, за да не й плащат данъци, то тези области са били свободни – били са държава на свободни хора. Тази държава е наречена България от Свети Йероним и анонимния автор писал за Плиска и Преслав.

За жалост, след времето на Константин Велики тази държава губи своята независимост, но запазва името си. Не случайно Йоан Никиуски, описващ военните действия от 512-513 година, казва за предвождащият българи Виталиан, че се е завърнал в Провинция България. Това е поредния извор, а и доказателство, че названието на страната ни не е наложено след идването на Аспарух, а векове по-рано.

"And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" – J.N. Chr. LXXXIX-75.

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

Наскоро по телевизията имаше предаване, в което учените защитаващи старите теории призоваха да се вярва на изворите. Хубаво – ето ги изворите! Те недвусмислено показват, че е несериозно старите българи да се определят като късни пришълци, след като различни автори определят дедите ни като стар балкански народ. От този същия народ е произлязъл и Константин I.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Constantine_Chiaramonti_Inv1749.jpg/394px-Constantine_Chiaramonti_Inv1749.jpg

Най-великият римски император е от рода на мизите, наречени още българи. Това е причината Константин I да даде свобода и автономия на своите братя от Мизия и Скития. Това е причината да им изгради невероятните за времето си Плиска, Преслав, Силистра и Томи. За щедростта на Константин Велики към своите братя показва разбираме и от това, че и през Ранното Средновековие Плиска е превъзхождала дори Константинопол.

Ето какво казва Андрей Аладжов за нашата стара столица-
“ Построена е изключително монументално, от огромни каменни квадри, с дворци, които са водоснабдени и имат подово отопление, с прикрепени към тях бански помещения, с басейни...

И всичко това – през времето, когато в Константинопол дори главният водопровод е прекъснат и няма никакви строежи. По своята площ Плиска тогава е три пъти по-голяма от Константинопол. Нейната монументалност напомня на късноримските строежи, крепости…”.

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/210313_pliska.aspx

Разбира се когато учените поддържащи старите догми срещнат исторически извори, които не им оттърват, ги определят като грешка. Ако направим проверка на достоверността на летописите, ще установим как дори и сведенията от археологията доказват, че Плиска е строена през Античността – по времето на Константин Велики.

Нека да видим какво казват учените задълбочили се в изследване на бита и културата на старите българи. В своя работа, описвайки древната Плиска, В. Бешевлиев твърди следното: “Както градската стена, така и монументалните постройки са облечени отвън с почти еднакъв големи   каменни квадри.Този начин на градеж е характерен за първобългарските строежи”- (2) стр. 437.

Ето какво споделя Г.Фехер за Преслав: “ Укрепителната система е и тук същата, както в Плиска...Зидът на вътрешната крепост е посторен с големи квадри...и планът на крепостта е сходен с този на Плиска”-(3) cтp. 31.

Относно архитектурата на Плиска, Д. Овчаров пише следното:  “Новите сгради нямат нищо общо с по-ранната сравнително примитивна архитектура. Те са градени с огромни варовикови квадри...” - (4) стр. 37.

Съвсем наскоро Й. Йорданов направи следното изказване в своя творба: “По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения “плисковски градеж”, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация”. (5) стр. 18.

Моля ви да запомните следното добре – според учените ни строежите с квадри са българска традиция. Казва се обаче, че подобен вид градеж у нас се появава едва през VII-ми- (2) стр. 461 - IX- ти век (4) стр. 37, (3) cтp. 31...

В случай, че приемем твърденията на изследователите за правилни, то не би трябвало да има строежи с квадри (“плисковски градеж”) преди VII-ми век. Казвам VII-ми век защото според официалната историография тогава -681 г. уж е основана България от Аспарух. В. Бешевлиев дори споменава апокрифна история, според която Плиска е издигната от Испор (Аспарух)- (2) стр. 461.

Реалността обаче показва една съвсем различна картина. Неотдавна С.  Торбатов публикува една много интересна своя работа – “Укрепителната система  на провинция   Скития (края на III-VII в.)”. От представеното научаваме, че древната крепост от местността Тауклиман (Св. Никола, община Каварна) е правена с квадри, а от намерените в строежа монети става ясно, че градежа е от времето на император Анастасий (491-518 г.) - (6) стр.225-226.

Да приемем, че монетата не е от 491-ва година, а от 518-та. Дори и така, градежът е цели 163 години по-стар от “идването” на Аспарух. Нещо не се връзва, нали? Уж строежите с квадри бяха въведени от българите, а се оказва, че крепости градени с квадри са съществували в Тракия век и половина по-рано от 681-ва година.

Това не е всичко, квадрите ще се окажат много, много по-стари...Описвайки крепостта Залдапа (носеща тракийско име) Торбатов споменава, че са ползвани квадри (6) стр.325, 327. Залдапа е родното място на предвождащия   българи   Виталиан (6) стр. 320, който през 513 година вдига въстание срещу император Анастасий. Най-интересното е, че строежът на тракийската крепост прилича поразително на този на кастела Ятрус, а и този от Тропеум Траяни където също са използвани квадри (6) стр. 332. За кастела Ятрус се смята, че е издигнат по времето на император Диоклециан (284 -305г.), или малко по-късно – 320 г. (6) стр. 333. А градената с квадри Залдапа е също издигната през IV-ти век (6) стр. 334...т.е. по времето на Константин Велики.

В края на III- ти, началото на IV-ти век е построената с квадри крепостта Тимогеция ( до село Твърдица, Добричко) – (5) стр. 340. До този момент излиза, че типичното за старите българи строене с квадри не е донесено от някъде си, а е било добре познато в Тракия около четири века, преди Аспарух. За какво идване на българи да говорим тогава, след като около 400 години преди него в страната ни се правят постройки от български тип.

Неприятните изненади за поддържащите старите теории не свършват тук. Има данни, които показват, че строежите в квадри в земите ни са още по-стари. В работа на Даниела Агре и Георги Китов е споменато съвсем ясно, че траките градят с квадри през IV-ти век преди Христа (Въведение в Тракийската Археология, с. 61). 

От тези сведения става ясно, че това, което учените от БАН наричат че типичното за старите българи  строене, е познато в земята ни около 1000 години преди Аспарух и не е изобщо проблем  да е използвано по времето на Константин Велики.

Ето, няма причина да се съмняваме в твърдението на Г. Кодин по отношение на това, че Константин Велики (306-337г.) е построил Плиска, Преслав и Силистра. И трите древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на император Константин, а и доста векове преди него. Така са строили траките, които в по-късни времена са били наречени българи.

Както на юг от Дунав (Провинция Скития), така и в сърцето на Карпатите има строежи от български тип с квадри. Тези масивни строежи са идентифицирани като тракийски (дакийски). Между тях и постройките от Плиска и Преслав няма особена разлика, уверете се сами.

   тракийски строеж с квадри

   сравнение на тракийски и български строеж

   ето ги и красивите квадри от Старосел

Трябва да се добави и това, че на територията на Преслав са намерени три монети  от Античността - периодът, в който според Кодин и др. са изградени Плиска и Преслав. Броят не е голям, но това е нормално. От периода 868-879 г. е намерена една монета, от 913-969 г. е също една, от 920-944, също една и от 970-976 една. (С. Витлянов, Военноадминистративни сгради от двореца във Велики Преслав IX-X век, c.73).

Данните от археологията подкрепят данните от старите извори определящи дедите ни като древен балкански народ. Потвърждение за това, че във вените ни тече тракийска кръв получихме и от генетическите изследвания. По солидно доказателство за това, че сме местен народ няма. Ако доказателства от различни области се подкрепят едно друго, то мнението на който и да е било авторитет е без значение. Историята се гради от факти, а не от мнения на самозабравили се човечета.

Тепърва истината за нас ще започне да излиза на бял свят. Тепърва Европа ще започне да оценя какво дължи на българите, а с това и отношението към нас ще се промени. Ние можем да ускорим този процес като показваме истинското си лице - това на честни, добри и културни хора. Държейки се така ще помогнем на другите европейци да разберат, че действително ние сме потомците на благия Орфей и на описания в “Илиада” цар Резос, че сме народ на благородници, които знаят своите корени.

Използвана литература:

1.G. Codinus, Corpus Historiae Byzantinae, Bonnae, Imprensis ED. WEBERI, MDCCCXLIII;

2.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

3.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Огледало, София, 1997;

4.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

5.Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008;

6.С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002;
7.С. Витлянов, Военноадминистративни сгради от двореца във Велики Преслав IX-X век, АИ Марин Дринов, София, 2004;