ПРЕВОД НА НЕПРЕВОДИМИТЕ ТРАКИЙСКИ ДУМИ

За някои хора е трудно да приемат, че ние българите сме местен народ. Макар да живеем в ХХI век все още се намират такива, които да вярват в старите догми. Това донякъде е разбираемо. Все пак от широката публика е укрито голямо количество важна информация. Без нея е трудно да се разберат определени събития. Не трябва да подценяваме и това, че чуждите лобита в България имат силно влияние. Както в миналото, така и днес те се противопоставят на тезата за нашия древен балкански произход. Служещите на чужди интереси поддържат вярването, че дедите ни траките не са имали писменост. Внушава се също, че народът на Орфей е забравил своя език и е бил незначително малцинство при “идването на славяните и Аспарух”.

На тези нескопосани лъжи ще се смеем след време, но днес те държат в плен не малко наши сънародници, на които не са известни важни факти. Така наречените стари славяни свързали се с Аспарух не са деди на словени, чехи, поляци и др. а са тракийски народ-гетите. Това е обяснено от египетския летописец Симоката. Той съвсем ясно казва:  “Sclavos sive Getas: hoc enim nominem antiquitis appellati sunt.” - "Славяни, или още гети понеже това бе името им в древността".

По времето на Симоката дедите  на словени, чехи, поляци, руснаци и др. не са носили името славяни, а венети, но повечето от нас не знаят това. Не се знае, че Птолемей локализира Венетския залив в земите на днешна Полша. Не се знае, че германите наричат дедите на словени и словаци с името виниди, а територията им Виндиш Марк. Не се знае, че до ден днешен финландците все още назовават Русия Веная, а на руснаците казват венелайнен. Запитайте се – защо тази информация не е известна?

Учените не са се заели да обяснят, че името славяни се прилага за словени, чехи, поляци и др. доста след прословутата 681 година. Не е обяснено и това, че словени, чехи, поляци и др. са наречени славяни поради това, че езиците им показват близост с този на старите гети-славяни. Точно по същия начин се е наложило името германи.

Корнелий Тацит обяснява, че то първоначално е важало само за едно преме и чак след време е ползвано и за други роднини на старите германи.

Докато тези факти не се популяризират и не се проумеят, ние няма как да докажем, че езикът, който говорим е само развита форма на езика говорен от Залмоксис и Орфей. Мошениците често ехидно подхвърлят – Тракийските думи са непреводими, за тракийските думи не може да се предлага българска етимология понеже българския език е славянски.

И какво като езика ни е сроден на този на сърби, хървати, поляци и т.н? То и немския е сроден на норвежкия, но това не ни дава право да припишем норвежката история на немците и да кажем, че понеже викингите са деди на норвежците, а норвежците са германи, то Гай Юлий Цезар се е сражавал с викинги. Нелепо е, нали?

През 681 година в земите ни не са живели деди на словени, поляци, руcнаци. Съвсем не, предците на тези хора са обитавали днешните си земи по това време и са били известни не като славяни, а като венети – народ споменат от Тацит, Птолемей и др. Освен това така наречените славянски топоними от земите на Гърция може да показват близост с езиците на сърби, словени, поляци, но най-голяма е близостта с българския език, а и фонетичните особености на древните топоними са типични за българския език.

Родството на народите е едно нещо, а тяхната история и деяния са съвсем друго нещо. Това, че в САЩ се говори английски не ни дава право да кажем, че Индия е била колония на американците. Ето поради това няма никаква причина за притеснение по отношение на факта, че дадена тракийска дума показва близост не само с български, но също така с полски, словенски и др. думи.

Давам пример на анализ на древни тракийски думи, които ще бъдат представени в бъдещия Тракийски Речник. Посочено е какъв е изворът, какво е мнението на езиковедите, дадени са и сродните думи от различни езици. Сами ще се уверите, че така наречените непреводими тракийски думи са само древен вариант на българските.

* Аκμονια/Акмония – град във Фригия споменат от Ст.Византийски (Ethn.стр.60). Името е сродно на тракийския топоним Καμινος/Каминос (Proc. Aed. IV.IV), а също и на пеласгийския Каминдос. О.Haas дава тълкуване на фригийската дума Аκμον като камък и небеса, посочва гр. άκμων – наковалня, санскр. aśman – камък, небе, авест.  asman –небе, лит. akmuõ- камък, но пропуска ст.блг. камы, а също и камен, камък. Καμινος/Каминос не е нищо друго освен развитата форма на Аκμον /Акмон. Със същата етимология като са българските селищни названия Камен, Камена, Каменци, Камен бряг...да не забравяме и река Каменица.

акмон, камин = камък трак.

камы –камък ст.блг.

камен – камък блг.

камень –камък рус.

камiн –камък укр.

kamen – камък словак.

кámen – камък слов. чех.

akmuõ- камък лит. 

asman – камък санскр.   

keme – земя тох.   

hammer – чук англ. (първите чукове са от камък)  

άκμων – наковалня (твърд предмет) гр. (тракийска заемка)

* Άκρένζα /Акренза име на крепост споменато от Прокопий (Aed. IV-4). Георгиев тълкува името като вероятно славянско и посочва като обяснение ст.блг. гряза - тиня, мочур (Въпроси...стр.77). Смятаме, че Άκρένζα действително отговаря  на гряза - тиня, мочур, но трябва да се уточни, че ранните славяни описани от Прокопий не са деди на словени, словаци и т.н. Старите славяни всъщност са тракийския народ гети, както съвсем точно и ясно обяснява летописецът Т. Симоката: “Sclavos sive Getas: hoc enim nominem antiquitis appellati sunt.” (Т.Симоката цитиран от Г.Ценов, Праезикът....стр. 14-15). 

акренза, гренза  = кал, тиня, мръсотия трак.

гряза – тиня, кал ст.блг.

грязны –мръсен рус.

грязь-мръсотия рус. укр.

grêz – тиня слов.

gramiae – гной в окото лат.

* ακρις/акрис – фригийска дума със значение край, краище, връх (ακρις-Spitze... О.Haas цитиращ Kretschmer, Fick, Brandestein, Die Phrygischen ...стр. 157)

акрис =  краище, край, връх трак.

край блг.

краище блг.

крáj – край срб.

kraj-край слов.

άκρις – връх гр. (тракийска заемка)

* Anthisara/Антисара -пристанище и град на племето датени в областта по долното течение на реките Струма и Места, близо до днешния град Кавала. Според Дуриданов името може да се обясни като предложно-именно образувание: ant(i) – срещу, срав. стинд.(санскр.) ánti-насреща, наблизо, лит. аñt-към, срещу, тох. ānt-през, гр. anti-срещу, пред, хет. han-ti – отпред... + sara – течение, стинд. (санскр.) sara-река, поток, полско речно име Sara...латв Sarija... (Дуриданов, Езикът...стр.29-30). Относно сара-течение, изразяваме съгласие с Дуриданов, но смятаме, че елементът анти притежава значението захващане, бент. Пристанището е място, в което морето е спокойно. Етимология може да се даде със ст.блг. iенти – хвана, уловя обгърна и санскр. глаг. yatate – свързва, захваща. Трябва да се поясни също и, че санскр. sara отговаря на блг. дума езеро, ст.прус. asarans- eзеро и др.

анти = захващам, хващам, свързвам трак.

iенти – хвана, уловя обгърна ст.блг.

iентие – захващане, залавяне, плен ст.блг.

yatate – свърза, захващасанскр.

yantrati- залавя, възва санскр.

* Άρης/Арес – бог на войната и отмъщението (H.Frisk, Griechisch...138). Въпреки общоприетите вярвания Арес е тракийски, а не гръцки бог. Името се обяснява с думата ярост, да не забравяме ст.блг. iаръ – гневлив, яростен. Сродни са също санскр.глагол irasyáti – разярявам се и гр. ζωρός – яростен. Древни автори като Ливий, Плутарх и Прокопий наричат траките най- войнствения и мъжествен народ. А Йордан дори твърди, че според поетите Марс (Арес) произлиза от средите на тракийското племе гети: “Adeo ergo fuere laudati Getae, ut dudum Martem, quem poetarum fallacia deum belli pronuntiat, apud eos fuisse dicant exortum.Vnde et Vergilius: 'gradivumque patrem, Geticis qui praesidet arvis.“(IORDANIS, DE ORIGINE ACTIBUSQUE GETARUM, V-39 http://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#V  )

 

ареи = ярост трак.

iаръ – гневлив, яростен ст.блг.

яра – блясък блг.

ярост блг.

яростен блг.

разярявам се блг.

яркий – ярък рус.

ярий –ярък укр.

jара – жар срб.

irasyáti – разярявам се санскр.

ira – ярост, гняв лат.

ζωρός – яростен гр.

*ας (аз) или ασν (азн) отговаря на стблг. азъ-аз, лит. аš (и еš ), авест. azem- аз и др. (В.Георгиев, Траките...стр 108). Думата е изолирана от текста написан на златния пръстен от село Езерово.

аз =  аз трак

азъ – аз ст.блг.

азека – аз блг. диал.

яз – аз блг. диал.

язе – аз блг. диал.

язека – аз блг. диал.

ез – аз блг. диал.

азъ – аз ст. рус.

jaz – аз слов.

jaz - аз полаб.

ja – аз словак, чех. пол.укр. рус.

aš – аз лит.

ich – аз нем.

аzem – аз авест.

еgo – аз лат.

εγο – аз гр.

* Аσδουλη(ς)/Аздул – тракийско име засвидетелствано в надпис от Мелник (Mihailov 2319). Понеже надписа е под образ на божество яздещо на кон, Вл.Георгиев заключава, че Аσδουλη(ς)-Аздул се извежда от и.е. корен (y)ezd-ulo (y)a – ездач и сравнява с бълг. яздя, струс.ѣздъ – път, пътуване, поход, бълг.рус. езда...(Траките...стр. 65). При сравненията Вл.Георгиев е пропуснал да спомене българското лично име Яздул (Й.Заимов, Български Именник, БАН, София, 1994, с.250)

азд, езд = яздя, езда  трак.

яздя блг.

езда блг.

ездач блг.

езда – езда рус.

jazda – конница, езда пол.

jezditi- изкачвам се слов.

yati – вървя, движа се санскр.

it, ire -вървя лат.

i- вървя тох.

* Azаreis, Ezereis/Азaрeис, Езереис – град във Фригия (R.J.A. Talbert Map...стр. 960). Названието се обяснява с блг. думи яз и езеро, сродно е и на илириското племенно име озериати-езерци. Те са споменати от Плиний Стари в близост до племето белгити – “populorum haec capita; praeterea Arviates, Azali, Amantini, Belgites, Catari, Cornacates, Eravisci, Hercuniates, Latovici, Oseriates”... (Pliny, H.N. III.XXV.148). Сродно на Азареис, Езареис   българското селищно име Езерово (Пловдивска област).

азеро, езеро = езеро трак.

езеро блг.

езер – карстов извор блг.

о́зеро - езеро рус. укр.

jеzеrо- езеро чех. 

jаzеrо - eзеро словак.

озеро – езеро илир. (Плиний, Естествена История )

ẽžeras, ãžеrаs - езеро лит.

ęzęrs - езеро латв.

аssаrаn - езеро ст.прус.

jezor – езеро г. луж.

jazor - езеро д.луж.

saras - езеро, вода, течение санскр.

Αχερων - воден басейн пеласг.

* Βαγος/Багос името на фригийския бог на светлината (Xesych. Lex. Βαγος).Това фактически е най-древния вариант на българската дума Бог. Тя има значение светлият, червеният, сияйния... т.е. слънцето. При индо-арийците Bhaga e едно от имената на слънцето (Sanscrit Dict...). Сродни думи на Багос и Bhaga са думите багра-червен цвят, багрило, багреница, багря, обагрям – боядисвам в червено, близка по значение и божур (червено цвете). Смятаме, че траките са отговорни за появата на това древно име на слънцето в Индия. Луций Ариан разказва за тракийски поход към Индия и обяснява как Дионис създава цивилизацията там. Тракиецът дава дори и религия на местното население (Arrian, ).Логично е да приемем, че индийците са взели от дедите ни едно от имената на слънцето. Bhaga, Βαγος не може да се нарече индо-европейско име на божество, защото то отсъства от речниците на латини, гърци, германи, келти и балтийци. Както обаче бе посочено по-горе Bhaga – Βαγος може да се обясни с редица български думи. Навярно е трудно да се приеме, че  нашите предци са давали думи на народите от изтока, но самите факти, а и историческите извори показват това. 

баго = бог трак.

богъ – бог ст.блг.

бог – бог рус. срб. укр.

bog - бог слов. хърват. пол. д.луж.

baga – бог слов. диал.

bůh- бог чех.

bhaga- бог вед. санскр.

bhaga – бог авест.

baga - бог ст. перс.

* Bagrum/Багрум – град във Фригия (R.J. A. Talbert, Barrington...стр.959). Названието на селището се обяснява с думата багра-червен цвят. Възможно е името да е възникнало поради червеникавата почва край селището, или пък благодарение на това, че в града са се произвеждали багрила. С име сродно на древния фригийски топоним Багрум е българското село Багра, Кърджалийско.

багра = багра, червен цвят трак.

багра блг.

багря – боядисвам с червен цвят блг.

багъръ – багра ст.блг.

божур – растение с червен цвят блг.

багрить – багря рус.

багровы – обагрен рус.

bagren - обагрен слов

bager – багър, червено слов.

abagna – роза др. макед.

Bhaga – слънце вед.санскр.

bahhan - пека ст.вис.нем.

bake- пека англ.

abaich - зрял (печен) ск. гаел.

φωγω- пека, горещя гр.

Както виждате непреводимите тракийски думи се превеждат без проблем на български език. Истината обаче е неудобна за мнозина защото показва, че нито траките са изчезвали, нито ние българите сме азиатски пришълци. Ние сме пълноправни наследници на най-древната европейска цивилизация. Не сме потомци на обитаващи Памир и Тибет чужденци, а на Спартак, Орфей, Залмоксис. В нашите вени тече кръвта на народ с уникални качества, народ, който е дал най-способните императори на Рим, най-прославените военоначалници и най-почитаните духовни водачи на Античноста.

Тези наши качества са ни помогнали да оцелеем и превъзмогнем всяко чуждо господство. В миналото истината за нашите корени е била ясна и хората са следвали примера на своите предци, знаели са, че във вените им тече кръв на тези, които чупят веригите на робството. Това е причината враговете на народа ни фанатично да са се опитвали да унищожат народната памет. Невъзможно е да се сложат вериги на българина, ако той познава себе си и миналото си.

Днес може да живеем в трудни времена, но небето над нас започва да просветлява. Все повече и повече българи осъзнават истина, все повече българи разбират, че е време да изостави чакането на неволята. Все повече пробудени разбират, че ние сме способни да изовем нова съдба както за себе си, така и за децата ни. Уверен съм, че можем да го направим!