ТРАКИЙСКИТЕ МУЗИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ

В древността на музите се е гледало като на богини.Техните дарби в областите на пеенето, танците, поезията и науката са считани за уникални.Не е случайно това, че Орфей – ненадминатия майстор на лирата е определен като син на музата Калиопа –сладкогласната...Без съмнение прочутия тракиец наследява таланта си от своята майка. Същия този забележителен талант е присъщ и на други орфееви сънародници -Тамир и Лин*.

http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:Mousai_Helikon_Staatliche_Antikensammlungen_Schoen80_n1.jpg&filetimestamp=20071016195719

Кои обаче са музите, кои са тези необикновени жени, които запленяват човешкия дух и разум хилядолетия наред? Различни автори от далечното минало твърдят различни неща. Римския писател Варон смята, че първоначално музите са били само три-Мелета, Мнема, Аеда... В древните предания обаче се разказва също за Ерато, Калиопа, Клио, Евтерпа, Полихимния, Мелпомена, Талия, Терпсихора, Урания. Споменават се дори Меса, Нета, Арха... Аполон е посочен като техен покровител и водач...Този бог е от тракийски произход, знае се, че е почитан е от Орфей **.  

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/Musas.jpg

Макар легендите за пленяващите с красотата и уменията си жени да са записани в гръцката митология, музите в никакъв случай не са гъркини. По-скоро става дума за тракийки, чиято лична свобода и необикновен певчески талант е смаял и омагьосал южните ни съседи.  В древността се е смятало, че музите обитават земите край Олимп. Както името на тази планина, така и названията на реките в близост до нея са тракийски по произход, а етимология може да се даде с помощта на българския език.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Eustache_Le_Sueur_002.jpg/640px-Eustache_Le_Sueur_002.jpg

Според В. Георгиев Олимп -Ολυμπος (свещеното място на боговете) се тълкува като fracture, débris -отломки, парчета (скали). Сравнение е дадено със санскр. глаг. lumpati -троша, правя на парчета. Незнайно защо Георгиев пропуска българските глаголи лупам,ломя, олупвам, олумвам, лумя (диал.форма)-троша, правя на парчета...Те са прекрасен кандидат за името на Олимп-Ολυμπος...

Названието на река Пеней Вл.Георгиев обяснява с думата пена-пяна, т.е.  Пеней  означава пенлива река. Сродни хидроними са течащите в Тракия Panisia, Panisus, Panax. Техните имена също се обясняват с думата пяна. Вариациите Пеней-Панисия се дължат на така нареченото екане и якане – един от най-типичните белези на българския език. 

Планината Хеликон ( Ἑλικών ) е известна като свещено място на музите. Там те са били чествани с празник наречен на тяхно име-Музея: “Pierus, a Macedonian, is said to have been the first who introduced the worship of the nine Muses, from Thrace to Thespiae, at the foot of mount Helicon. (Paus. ix. 29. § 2.) There they had a temple and statues, and the Thespians celebrated a solemn festival of the Muses on mount Helicon, called Mouseia  (Paus. ix. 27. § 4, 31. § 3; Pind. Fragm. p. 656, ed. Boeckh; Diod. xvii. 16.)”.

http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html

Названието Хеликон ( Ἑλικών ) е гръцкото предаване на Велика, т.е. свещена за музите планина. Великус (велик) е тракийско лично име регистрирано в надпис  IDR I37 

http://epigraphy.packhum.org/inscriptions/main?url=oi%3Fikey%3D301467%26bookid%3D743 .

Олимп, Пеней, Хеликон и др. спадат към  едни от най-древните документирани топоними и хидроними. Имената са дадени от изконните обитатели на тези територии, а това са без съмнение траките и пелазгите. Гръцкия автор Страбон свидетелства, че в далечното минало цялата земя на Гърция е била обитавана от варвари (Geogr. VII. 7.1). 

Важно е да се спомене и това, че освен тесалийския Олимп – там където музите са почитани, има и друга планина с идентично име. Тя се намира в Мала Азия и е наречена Мизийски Олимп, защото е обитавана от тракийския народ мизи. Д.Хоматиан твърди, че мизите са познати и под името българи. Стария автор обяснява как по времето на Александър Велики дедите ни са прогонени на север, но след време се завръщат и отвоюват земите си обратно:

“Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” (А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски).

Мизите наречени още българи са най-големият тракийски народ. В далечното минало те са имали владения  в Северна и Югозападна България, Южна Румъния, Северна Сърбия, Македония, а и значителни територии в Мала Азия. Там дедите ни стават съюзници на Хетската Империя и през XIV век преди Христа участват във войната на цар Муватали II с египетския владетел Рамзес Велики. Това става причина името на нашите предци да бъде записано в египетските хроники от второ хилядолетие преди Христа.

Няколко века по-късно дедите ни отново се сблъскват с египтяните. Придружени от пеласги, тевкри, дардани, беси и др. мизите за малко не покоряват страната на пирамидите. Цар Меренпта спасява страната си всявайки раздор между нашите предци подкупваки едни и нападайки други. Оцелелите мизи се заселват в западните покрайнини на Египет. Там тракийския народ е познат под името мешуе. Херодот предава мешуе като максии и обяснява, че тези хора все още помнят своята прародина в Троада (Her. Hist. ІV. 191). Тук трябва да се поясни, че Троя се намира в областта Мизия.

Да се върнем обратно в Европа – най-старата земя на дедите ни. Те са тези, които са дали имената на река Пеней, а и на двата Олимпа. Има исторически извор, който поставя мизите в региона на Пеней и обитавания на музите Олимп. Херодот свидетлства, че още преди Троянската Война мизи и тевкри покорили всички народи на Тракия и стигнали чак до Адриатическо море, като южна граница на завоеванията им е станала река Пеней (Hist. VІІ-20)****. 

Етнонимът мизи е познат под няколко варианта: Μύσοι,  Μοισοι,  Mysi,  Moesi,  Moeses (В.Георгиев, Траките...стр. 208). Смятам, че Μουσαι – музи произлиза от Μύσοι и притежава значението мизийки, жени от народа на мизите. Същите тези мизи-Μύσοι, които Деметрий Хоматиан, а и много други стари автори наричат българи...

Оказва се, че божествените създания, които са смайвали гърците са всъщност простосмъртни жени. Простосмъртни, но не и обикновени, тези тракийки от народа на мизите, наречени още българи са носители на големи дарби. Техните гласове са притежавали магическа сила. Когато са запявали сякаш не хора, а богове са изпълвали тракийските долини и полета със запленяваща мелодия...

Това в комбинация с невероятната красота на българската жена е причината за възникването на легендата за музите. Дедите ни, носещи в древността името мизи са почитали слънцето, което Орфей нарича с името Аполон. Поради тази причина старите автори твърдят, че водач на музите (мизийските жени) е Аполон – богът на светлината. 

Ето какво сме ние – не наследници азиатци, а потомци на великия тракийски народ мизи, който е станал известен не само със своята сила и мъжественост, но и с необиковената красота и певчески дарби на жените си. Красота и дарби, които все още могат да се видят и чуят във всеки български град, във всяко българско селце. Чарът, добротата, вътрешната сила и певческия талант на българската жена позволяват да се каже, че музите са все още живи...

Нека пазим и обичаме своите музи:)

Използвана литература и пояснения:

1.J.Lemprierre, Lemriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994 ;

2.V.Georgiev, La toponymie Ancienne  de la Péninsule Balkanique et la thèse Méditerranéenne, Sofia, 1961;

3.Г.Батаклиев, Антична Митология –Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

4. W.B.Skeat, A Consise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers Publ. New York, 1900;

5.Herodotus, Histories, transl.G.Rawlinson, Wordsworth Classics of the World Literature, Herfordshire, 1996;

6.Strabo, Geography, transl. H.L.Jones, Harvard University Press, London, 1995;

7.В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

8. А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html

http://epigraphy.packhum.org/inscriptions/main?url=oi%3Fikey%3D301467%26bookid%3D743 .

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

*Не е никак случайно, че думите музика и музей са изведени от муза. Музея е място където изкуствоно намира своята проява...( Skeat)

** Според Аполодор Лин е син на Калиопа и Еагър, т.е. явява се брат на Орфей (Г.Батаклиев, Антична Митология...).

*** Аполон не е гръцки бог, както се опитват да ни внушат мнозина автори. При хетите това божество е познато под името Апулунаш (Б.Хрозни).  Съюзници и васали на хетите са тракийските племена мизи и дардани. Чрез тях култа на бога на светлината и слънцето е преминал в Хетската Империя. Всъщност гърците са знаели много добре, че Аполон е тракийски бог: "Eratosthenes, Catasterismoi, says of Orpheus that he paid no honour to Dionysos, but considered Helios (the Sun) to be the greatest of the gods and addressed him as Apollon”...

http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html

**** Бащата на историята  нарича Адриатическо море Йонийско...