Страната ни има богата, но и бурна история. Невероятни
възходи биват следвани от горчиви падения. В последствие на няколко чужди
агресии нашите деди губят доста от земята си. Някога сме притежавали части от днешните
Украйна, Молдова, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Албания и не на последно
място Унгария. На нейна територия се е простирала древната Панония*.
Повечето изследователи смятат, че тази област е завладяна от старите българи едва по времето на Кубер (VІІ-ми век). Според някои автори (J.Van Antwerp Fine) Панония е родното място на княз Крум-един от най-способните наши владетели.
Повечето изследователи смятат, че тази област е завладяна от старите българи едва по времето на Кубер (VІІ-ми век). Според някои автори (J.Van Antwerp Fine) Панония е родното място на княз Крум-един от най-способните наши владетели.
Вярва се също, че старите панонци имат съдба подобна на
тази на траките-първо децимирани от римляните, а после напълно
асимилирани.**Това е мнението на повечто историци, те обаче пренебрегват
голямо количество данни, навярно считайки ги за недостоверни (или
неудобни).
В “Historia Langobardorum” (XVI-XVII) Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония. Това става
някъде през втората половина на V-ти век, когато в Рим царства (хунът) Одоакър
(Ch.Kingsley, Roman and the Theuton, стр.104).
Дедите ни обаче не са в Панония по случайност и за кратък период от време. В своята работа “География” Орозий Павел (375- 418) поставя земите на българите между Каринтия (Австрия) и Гърция (R.G.Latham, The Germania, XXIV). Панония се намира точно в тази област. Дори да приемем, че Орозий е написал творбата си в края на своя живот, това означава, че българите обитават Средна Европа още през ІV-V век.
Дедите ни обаче не са в Панония по случайност и за кратък период от време. В своята работа “География” Орозий Павел (375- 418) поставя земите на българите между Каринтия (Австрия) и Гърция (R.G.Latham, The Germania, XXIV). Панония се намира точно в тази област. Дори да приемем, че Орозий е написал творбата си в края на своя живот, това означава, че българите обитават Средна Европа още през ІV-V век.
Не само Павел Дякон и Орозий Павел свързват дедите ни с
древната Панония. Това прави също
Йоан Зонара. В един свой речник той нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като
Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). Дивитър Ангелов
счита това свидетелство за объркване понеже има прабългарски елемент в старата
провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер
(Образуване на българската народност, стр. 374).
Разбира се понякога старите автори са се обърквали, никой
не е безгрешен. Нека обаче видим кои са старите панонци. Благодарение на Страбон ние знаем, че панонците имат обичаи като тези на
траки и илири (Geogr. VI.5.4). Старият автор споменава също име на един панонски цар – Бато (Geogr. VI.5.3). Варианти на този
антропоним се срещат и при траките (W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names... стр.59). Елемента БАТ – господар срещаме и в името на Батбаян- брат на княз Аспарух.
Тези факти са интересни, но не ни позволяват да твърдим,
че древните панонци делят един и същ произход с дедите ни. На помощ идват други
свидетелства на автори от Античността, а и данните от топонимията. В своя
работа Плиний (І-ви век) споменава племето белги (Historia Naturalis, III.XXV.148).
Нито историци, нито езиковеди не обичат за говорят за панонските белги, кои са те, какво означава името им, как изчезват мистериозно и как на тяхно място в Панония се появява народа българи?
Нито историци, нито езиковеди не обичат за говорят за панонските белги, кои са те, какво означава името им, как изчезват мистериозно и как на тяхно място в Панония се появява народа българи?
В Панония има и град Volgum-Болгум, предполага се, че това еднешния S. Fenekpuszta (Barrington Atlas of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos). Изследователите бягат от иметo Volgum-Болгум като дявол от тамян. Защо ли?
Разгледаме ли най-древните хидроними от Панония ще
установим, че те имат прекрасно обяснение на български език. Това би било възможно само, ако дедите
ни са обитавали Средна Европа още в Античността.
Плиинй Стари свидетелства, че в през Панония текат реките Draus, Saus, Colapis, Urpanus (H.N.III.XXV.148).
Плиинй Стари свидетелства, че в през Панония текат реките Draus, Saus, Colapis, Urpanus (H.N.III.XXV.148).
Draus - се обяснява със стблг. дрьвинь-древен, т.е.
изтекъл. Името е сродно на тракийското Дравескос.
Saus -се обяснява с глагола шавам, т.е. движа се. Името е сродно на
тракийския етноним саи.
Colapis - съотвества на стблг. клопотъ- грохот, шум, значението е шумна река.
Urpanus - може да се изтъркува с
думата върба, днешното име
на реката е Vrbas-Върба. Сродни имена са
тракийското Урб(р)ияна и тесалийския хидроним Вербис.
В древността Тесалия е обитавана от пелазги.
Трябва да се споменат и Волкейските блата – Ulcaei. Там се състои битката между
Бато и римските легиони (К.Дион, 55-32).Ulca означава влага, в наши диалекти се среща
варианта улага. Този
хидроним е сроден на Олган – реката, край която (според Теофан) е бил лагерът на Аспарух.
От особена важност е и името на панонската столица Сабария. То е лесно обяснимо
със стблг. съборъ- събор, събрание, общество.
Сродни български топоними са с.Сбор, Пазарджишко, с.Сбор,
Кържалийско, с. Сборище,
Сливенско.
Назването на панонския град Волентум се обяснава с тракийската дума волинт, която съотвества на
стблг. воленте –вол род.пад. Значението на панонския град Карпис се обяснява с блг.диал. карпа-скала.
В Панония има и град Крумерум,
може да звучи абсурдно, но името на княз Крум
(роден в Панония) е свързано с древния Крумерум***.
Значението е червеникав, а
обяснение получаваме с блг.диал. кръмен, крумен- червен. На миниатюра от
Манасиевата хроника княз Крум е изобразен с рижо-кестенява коса.
Накрая да се спрем и на племенното име панони. То е сродно на
тракийското пеони, а
значението е господари,
пазители, връзка показва също дакийското име Диупан, а и стблг.титла
жупан – областен управител. Обяснение
получаваме от глагола пазя
(палаяти- санскр., пахси-
хет.).
Виждаме, че няма никакво основание да се смята, че Йоан
Зонара се е объркал отъждествявайки българи и панонци. Дедите ни са обитавали
Панония още през древността. Най-старите топоними и хидроними от тази област
потвърждават това. За да същестуват то те са оставени преди повече от 2000
години от хора говорили стар вариант на нашия език.
В случай, че историята не бе писана от враговете на
старите българи, ние днес щяхме да знаем много за владенията на дедите ни.
Щяхме да знаем колко силни са били и с каква упоритост са защитавали земята и
интересите си – пример достоен за подражание най-вече днес.
Не се ли научим да искаме и пазим своето, ще ни
бъде отнето и малкото, което ни е останало.
* Панония
е обхващла земи не само от Унгария, но и от днешните Австрия, Босна, Сърбия.
** Съседи на панонците са тракийските племена мизи, даки, дардани.
** Съседи на панонците са тракийските племена мизи, даки, дардани.
*** Още по-стар от панонския Крумерим е микенския антропоним Крумено (Крумен)- лично име
сродно на Крум.