КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ПАНОНСКИТЕ БЪЛГАРИ?

Страната ни има богата, но и бурна история. Невероятни възходи биват следвани от горчиви падения. В последствие на няколко чужди агресии нашите деди губят доста от земята си. Някога сме притежавали части от днешните Украйна, Молдова, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Албания и не на последно място Унгария. На нейна територия се е простирала древната Панония*. 

Повечето изследователи смятат, че тази област е завладяна от старите българи едва по времето на Кубер (VІІ-ми век). Според някои автори (J.Van Antwerp Fine)  Панония е родното място на княз Крум-един от най-способните наши владетели.

 http://en.wikipedia.org/wiki/File:Pannonia01.png

Вярва се също, че старите панонци имат съдба подобна на тази на траките-първо децимирани от римляните, а после напълно асимилирани.**Това е мнението на повечто историци, те обаче пренебрегват голямо количество данни, навярно считайки ги за недостоверни (или неудобни).

В “Historia Langobardorum” (XVI-XVII) Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония. Това става някъде през втората половина на V-ти век, когато в Рим царства (хунът) Одоакър (Ch.Kingsley, Roman and the Theuton, стр.104). 

Дедите ни обаче не са в Панония по случайност и за кратък период от време. В своята работа “География”  Орозий Павел (375- 418) поставя земите на българите между Каринтия (Австрия) и Гърция (R.G.Latham, The Germania, XXIV). Панония се намира точно в тази област. Дори да приемем, че Орозий е написал творбата си в края на своя живот, това означава, че българите обитават Средна Европа още през ІV-V век.

Не само Павел Дякон и Орозий Павел свързват дедите ни с древната Панония. Това прави  също Йоан Зонара. В един свой речник той нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). Дивитър Ангелов счита това свидетелство за объркване понеже има прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер (Образуване на българската народност, стр. 374).

Разбира се понякога старите автори са се обърквали, никой не е безгрешен. Нека обаче видим кои са старите панонци.  Благодарение на Страбон ние знаем, че панонците имат обичаи като тези на траки и илири (Geogr. VI.5.4). Старият автор споменава също име на един панонски цар – Бато  (Geogr. VI.5.3). Варианти на този антропоним се срещат и при траките (W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names... стр.59). Елемента БАТ – господар срещаме и в името на Батбаян- брат на княз Аспарух.

Тези факти са интересни, но не ни позволяват да твърдим, че древните панонци делят един и същ произход с дедите ни. На помощ идват други свидетелства на автори от Античността, а и данните от топонимията. В своя работа Плиний (І-ви век) споменава племето белги (Historia Naturalis, III.XXV.148). 

Нито историци, нито езиковеди не обичат за говорят за панонските белги, кои са те, какво означава името им, как изчезват мистериозно и как на тяхно място в Панония се появява народа българи? 

В Панония има и град Volgum-Болгум, предполага се, че това еднешния  S. Fenekpuszta (Barrington Atlas of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos). Изследователите бягат от иметo Volgum-Болгум като дявол от тамян. Защо ли?

Разгледаме ли най-древните хидроними от Панония ще установим, че те имат прекрасно обяснение на български език. Това би било възможно само, ако дедите ни са обитавали Средна Европа още в Античността. 

Плиинй Стари свидетелства, че в през Панония текат реките  Draus,  Saus,  Colapis, Urpanus (H.N.III.XXV.148).  

Draus - се обяснява със стблг. дрьвинь-древен, т.е. изтекъл. Името е сродно на тракийското Дравескос.

Saus -се обяснява с глагола шавам, т.е. движа се. Името е сродно на тракийския етноним саи.

Colapis - съотвества на стблг. клопотъ- грохот, шум, значението е шумна река.

Urpanus - може да се изтъркува с думата върба, днешното име на реката е Vrbas-Върба. Сродни имена са тракийското Урб(р)ияна и тесалийския хидроним Вербис. В древността Тесалия е обитавана от пелазги.

Трябва да се споменат и Волкейските блата – Ulcaei. Там се състои битката между Бато и римските легиони (К.Дион, 55-32).Ulca означава влага, в наши диалекти се среща варианта улага. Този хидроним е сроден на Олган – реката, край която (според Теофан) е бил лагерът на Аспарух.

От особена важност е и името на панонската столица   Сабария. То е лесно обяснимо със стблг.  съборъ- събор,  събрание, общество. Сродни български топоними са с.Сбор, Пазарджишко, с.Сбор, Кържалийско, с. Сборище, Сливенско.

Назването на панонския град Волентум се обяснава с тракийската дума волинт, която съотвества на стблг. воленте –вол род.пад. Значението на панонския град Карпис се обяснява с блг.диал. карпа-скала.

В Панония има и град Крумерум, може да звучи абсурдно, но името на княз Крум (роден в Панония) е свързано с древния Крумерум***. Значението е червеникав, а обяснение получаваме с блг.диал. кръмен, крумен- червен. На миниатюра от Манасиевата хроника княз Крум е изобразен с рижо-кестенява коса.

 http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/10/Krum_nikifor.jpg

Накрая да се спрем и на племенното име панони. То е сродно на тракийското пеони, а значението е господари, пазители, връзка показва също дакийското име Диупан, а и стблг.титла жупан – областен управител. Обяснение получаваме от глагола пазя (палаяти- санскр., пахси- хет.).

Виждаме, че няма никакво основание да се смята, че Йоан Зонара се е объркал отъждествявайки българи и панонци. Дедите ни са обитавали Панония още през древността. Най-старите топоними и хидроними от тази област потвърждават това. За да същестуват то те са оставени преди повече от 2000 години от хора говорили стар вариант на нашия език.

В случай, че историята не бе писана от враговете на старите българи, ние днес щяхме да знаем много за владенията на дедите ни. Щяхме да знаем колко силни са били и с каква упоритост са защитавали земята и интересите си – пример достоен за подражание най-вече днес.

Не се ли научим  да искаме и пазим своето, ще ни бъде отнето и малкото, което ни е останало.

* Панония е обхващла земи не само от Унгария, но и от днешните Австрия, Босна, Сърбия.

** Съседи на панонците са тракийските племена мизи, даки, дардани.

*** Още по-стар от панонския Крумерим е микенския антропоним Крумено (Крумен)- лично име сродно на Крум.

ТРАКИТЕ В ИРАН И ИНДИЯ

За много хора ще прозвучи като изненада това, че в миналото определени учени са считали траките от за иранци. Това не е било без повод. Макар езикът на Залмоксис и Орфей да е документиран слабо, все пак не малко количество думи от древната реч на предците ни са изолирани от лингвистите. Тези думи показват смайваща близост с други от санскрит и авестийски (древен език говорен на територията на днешен Иран).

Едва А.Фик успя да покаже, че тракийския език не принадлежи на иранското семейство. За жалост никой изследовател не пожела да проучи каква е причината за забележителната близост на тракийския със санскрит и авестийски. В някои случаи имаме даже впечатляващи успоредици.

Дама е тракийската дума за дом, къща, убежище. Тя е идентична на санскритската дама-дом и авестйската даман-дом.

Земла е тракиска дума за земя. Нейната най-точна успоредица е авестийската зам-земя, сродна е и санскритската ксама-земя.

Вода е тракийската дума за вода, тя се среща в древния топоним Вода-крепост построена на брега на река Дунав. Санскритската и авестийска удака-вода, водица са точен паралел на тракийската дума.

Диза е тракийска дума за крепост, тя се по-старият вариант на българската зидъ, която пък има диалектна форма дзид-стена, глина. Сродни са авест. даеза-крепост, стперс. дида-крепост и санскритската деха-стена, измазвам (с глина).

Берг, брег е тракийска дума за бряг, високо място, засвидетелствана е в топонимите Бергуле, Бреге дава. Съотвествия намираме в санскр. бргу-бряг, високо място и авест. барз-бряг, висок.

Тракийските думи за пяна са пена и пана, засвидетелствани са в древните балкански хидроними Пеней, Панисия. Във вариацията пена-пана (пяна) забелязваме нещо интересно – в тракийския се среща екането и якането – един от най-типичните белези на езика ни. Изненадващо същата тази особеност я намираме и в санскрит, в арийските думи пана, пена-пяна.

Друма е тракийска дума за горичка срещаща се в топонима Дин Друме. Друме съотвества на българските дръм, дръма-горичка, но също и на санскритската дарма-горичка.

В тракийския топоним Друвета намираме тракийската дума за дърво-друво. Тя отговаря на санскр. дару-дърво и авест. дауру-дърво.

Гара е тракийската дума за планина, тя отговаря на старобългарската гора-планина, а и на санскр. гири-планина, авест. гаири-планина.

Благодарение на Хезихий знаем, че Багос, Багайос е тракийска дума за бог. Тя отговаря на санскритската и авестийска бага-бог.

Могат да се дадат още доста примери, но и с представените до тук става ясно защо в миналото някои учени са смятали че траките са иранци. Езикът на Залмоксис и Орфей показва смайваща близост със санскрит и авестийски, староперсийски. Ако обаче сравним външен вид на траки, индийци и перси ще установим, че тези хора в никакъв случай не са от един произход.

Мургавите и описани като женствени перси се различават от едрите светлокожи траки, които са с кестенява и руса коса. Индийците също не могат да бъдат представени като роднини на потомците на светлокосия Арес. Освен това не съществува нито един исторически извор, в който траките да са определени като роднини на перси, или индийци.

Как да си обясним тогава забележителната езикова прилика? По принцип няма никаква мистерия, но истината е неудобна за поддържащите старите догми. В случай, че два различни народа говорят един, или близки езици, то най-логичното обяснение е това, че единият народ е бил доминантен и е повлиял по-слабия.

Обърнем ли поглед към историческите извори ще установим нещо интересно. Няма нито едно сведение за това, че индийци, или перси са покорили всички траки. За сметка на това редица стари автори определят тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Луций Ариан дава най-подробните данни: 

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed….this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself “

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

                         http://nl.mosaic.cc/mosaic/mozaiek-FK118.jpg

                      Дионис покорява Индия - римска мозайка

От ясно по-ясно Ариан обяснява как Дионис не само научава индийците на земеделие, как да строят къщи, как да правят оръжия, но въвежда и религия поставяйки себе си начело на пантеона. Потвърждение на това, че Ариан казва истината получаваме от названието на върховното индийско божество – Брама. Неговото име е почти идентично на Бромий – епитет на тракийския бог Дионис.

http://img2.wikia.nocookie.net/__cb20090820111557/mythologie/nl/images/2/26/Dionysos.jpg

Ако разполагахме само с тези данни, бихме могли да смятаме, че се касае за случайност. Да, но за тракийския поход в Индия разказват също Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний Стари, Страбон.

Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската Война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Има разбира се и други доказателства за това, че траките покоряват и повлияват индийците в древността. По времето на Херодот на север от Индия живят саките. В индийските предания те са считани за потомци на кшатрия – воинската класа на старите арийци. Не само санскр. дума кшатрия отговаря на тракийския етноним сатри-най-войнствените от всички траки, но разполагаме със свидетелството на стари гръцки автори, относно това, че саките са траки. Така всичко си идва на мястото.

Става ясно, че идването на Дионис в Индия е всъщност така нареченото арийско нашествие. Арийците са били бойци-колесничари като траките, а да не забравяме и това, че Ария е най-старото име на Тракия според Стефан Византийски. 

Идването на стари балканци в Индия обяснява защо в северната част на тази страна има хора със светла кожа, а и светли очи. Преди няколко години генетично изследване на Скул, Шарда и Сонина показа, че индийците от Гуджарат имат по-голямо родство с източноевропейците отколкото с южните си съседи индийци.

Нека видим как стои въпроса с иранците. Да обърнем внимание на историята на персите. Те са най-големия и най-известния ирански народ, но са споменати едва в средата на първо хилядолетие преди Христа. Траките като народ са споменати около хиляда години по-рано.  

По време на Троянската Война траките са богат и могъщ народ, който обитава не само значителни части от Европа, но и голяма част от Мала Азия. По това време персите са бедни, незначителни номади бродещи из Средна Азия. Напълно естествено е, че, за да стигнат до Индия траките на Дионис трябва да минат през земите, които в по-късни времена ще бъдат наречени Персия. Напълно естествено е, че стоящите на много по-високо ниво наши деди са повлияли не само индийците, но и съседите им персите.

Никой иранист няма да отрече, че персите заемат държавното устройство, тактика, религия, архитектура, а дори и облекло от мидийците. За мидийците Плиний Стари споделя, че са деди на сарматите, а самите сармати са причислени от Прокопий и др. към семейството на гетите – най-храбрият тракийски народ. Тези данни са от изключителна важност, но никой от авторите желаещи да сложат корените ни в Иран, не смее да поднесе тази информация на широката публика.

Не е споменато и сведението на Херодот, че от делтата на Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народът сигини, който произлиза от мидийците.

Ако тази огромна територия бе обитавана от ираноезични племена, то в нея щяхме на намерим стотици ирански топоними и хидроними. Да обаче вместо ирански местни имена, от делтата на Дунава, та до Адриатическия залив срещаме тракийски местни имена. И отново тази информация не е спомената на широката публика.

За много хора ще е трудно да приемат, че нашите деди траките са повлияли индийци и иранци, но това е истината. Една неудобна и дълго време укривана истина. Тя обяснява защо санскрит и авестийски показват такава голяма прилика с българския език. Става ясно и защо в Средна Азия има тракийски имена на планини като Имеон/Имаус. Това всъщност е най-древното име на Стара Планина – Ηαιμος. В Индия е свещената за Дионис планина Меру, а в нашите земи Плиний локализира планината Меритос. Частицата мер отговаря на стблг. меръ и има значението велика, голяма. Тези важни данни също не са поднесени на широката публика от хората, които се опитват да изкарат българския народ сроден на афганистанци, талишци и др. Само с укриването на ценни сведения влюбените в Средна Азия изследователи успяват да заблудят българския читател.

Каква е целта на тези хора не зная. Не разбирам фанатизма, с който нашите корени се поставят край Памир и Тибет. Не разбирам защо великото тракийско наследство трябва да се покрива с пепел и да се търси някаква слава в заснежените склонове на далечните азиатски планини. Не тибетци, а траки сътвориха първата писменост. Не памирци, а траки създадоха първата човеколюбива доктрина –орфеизма.

Ако някой народ може да се нарече уникален, това са нашите деди траките. Никой агресор не е успял да ги претопи, да ги смачка и асимилира. Рим опустошава земята ни през I век, но пред III век тракиецът Максимин сяда на римския престол. Той бива последван от Максимин Дакиец, родения в София Галерий, Константин Велики, Констант, Маркиан, Юстин, Юстиниан Велики, Лъв Бесът, Фока и др.

От средите на траките са най-великите пълководци на Късната Античност- роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций, наречен още последният римлянин. От средите на дедите ни е и Дионисий Тракиец- този, който изчислява датата на рождението на Хриcтос. Траки са първите ученици на Апостол Павел в Европа. Свети Ерм, чието име намира отражение в старобългарския род Ерми е първият владика на Филипопол (Пловдив).

Трябва ли да се откажем от това невероятно наследство и да търсим някакво роднинство с пащуните от Афганистан, не е ли безумие това? Ние сме един от малкото народи, които имат право да ходят с вдигната гордо глава. Ние сме един от малкото народи, които заслужават уважението и преклонението на цяла Европа. Вместо да се пращат безмислени екпедиции в Иран и Монголия политиците ни можеха да финансират кампания, която да измие старите лъжи, да покаже името на народа ни в истинска светлина.

България лесно може да се превърне в популярна дестинация за културен туризъм не само за европейците, а за цял свят. С добра реклама Турция печели около 30 000 000 000 долара на година от своите курорти. С нашето минало, с нашата истинска слава, представяте ли си колко можем да спечелим ние? Не дефицит, а излишък ще имаме тогава. България не е бедна страна, а страна, която с много усилия е държана бедна. Бедният няма воля да протестира както трябва. Бедният не смее да помисли, че е в състояние да поеме съдбата в ръцете си...ето защо ни държат бедни.

Положението няма да се промени докато не го променим ние. Нищо няма да се промени, ако не сме изпълнени със самочувствие. Чудесата не идват просто така, те се правят от волеви и вярващи в силите си хора. Ние имаме всичко, от което се нуждаем, за да извършим промяна. Имаме ум в главата, имаме сила в ръцете, остава да пробудим самочувстивето и волята си и оставяйки различията ни настрана да си подадем ръка и заедно да сътворим едно по-добро бъдеще.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

5.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;