ОТГОВОРЪТ НА ЕДНА ЗАГАДКА

Дори и противниците имат понякога допирни точки. Колкото и да не се обичат поддръжниците на дадени идеи, в определени моменти те са принудени да признаят някои неща. 

Понастоящем съществуват три различни теории за произхода на старите българи. Едни хора смятат, че предците ни са тюрко-алтайци, други ги определят също като азиатци, но от ирански произход. За тракийските корени на народа ни пледират родолюбци като Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Г. Раковски, Ц.Гинчев, Н.Йонков-Владикин, проф. Г.Ценов, Г.Сотиров, проф. А.Чилингиров, А.Киряков и др.

На пръв поглед трите виждания за етническата принадлежност на старите българи нямат нищо общо. Има обаче една важна подробност, по отношение, на която съществува консенсус. Става дума за бита на старите българи. Никой не оспорва факта, че те са конен народ. Благодарение на бързината на своята кавалерия дедите ни печелят много битки. Княз Крум дори изправя армия от 20 000 катафракти – конници покрити с броня от глава до пети.

Тук е и парадоксът, за който поддръжниците на азиатските корени на дедите ни не обичат да говорят. Цялата българска ездаческа терминология не е нито тюрко-алтайска, нито иранска. Думите кон, конник, конница, кобила, жребец, юзда, седло, стреме, грива...не са нито тюрски, нито ирански.

Как стана това чудо необяснимо? Нали уж славяните бяха примитивни пешаци, нали траките бяха романизирано малцинство? Дори старите българи да бяха забравили езика си като цяло, въпреки това те биха запазили и наложили ездаческата си терминология. Невъзможно е конен народ да приеме чужда ездаческа терминология от хора, чиято основна бойна единица е пехотинеца. Как да дадеш и наложиш нещо, което нито имаш, нито познаваш?

Когато задам тези въпроси на противниците си, те изведнъж утихват. Ако спора е в интернет, дискутиращите с мен изчезват, сякаш ги е погълнала черна дупка. В случай, че разговора е на живо, опонентите ми започват да се изчервяват, мънкат и пускат извинението, че се касаело за незначителни подробности.

Как ще е незначителна подробност това, че ездаческата ни терминология не е нито тюркска, нито иранска! Напротив, характерът на тази терминология показва ясно, че старите българи не идват от Азия, а са местен народ. Кой друг да даде думите кон, кобила, ездач, езда и т.н. след като те са напълно чужди на азиатските народи.

Още повече, че тракийската ономастика дава обяснения за тези важни думи. Наверно поради тази причина биват премълчани тракийските топоними Коне, Кони, Кониум, Кобилатус, Ездикая, Гриво и др. 

Вл.Георгиев се осмелява да посочи, че в Аздул -епитет на Тракийския Конник е скрит глагола азд(у)-яздя. Жалко само, че способният линвист не е дообяснил, че Асдул се е развило в българското лично име Яздул. Съставялите честотно-тъллковни речници на българските имена, бягат от Яздул като дявол от тамян. По мои сведения то е споменато единствено от Й. Заимов. Как да си обясним това, че сред нас българите да е разпространено едно от имената на Тракийския Конник? То не може да е заето, защото етимологията е българска.

Яздя е просто омекотеният вариант на по-старата дума азда. А в тракийския топоним Ездикая намираме думата ездик, която не е нищо друго освен по-стария вариант на ездач. В тракийската топонимия срещаме и местното име Гриво, което пък е гърцизираното представяне на думата грива.

Думата седло идва от стблг. сести-седна, заселя се. Наличието на този глагол в речта на траките става явно от древните топоними Сестос и Седло(та) /Сетло(та).

Названието стреме е непознато на тюрки и иранци. Благодарение на стремето ездачът може да се качи на гърба бързо, от там идва и името. Думата стреме е изведена от стремя се, т.е. бързам, в движение съм. Да обаче чрез този глагол се обясняват речните имена Сряма и Струма, а те са признати за тракийски. Стряма, наречена още Стрема означава бърза, течение.

В българските диалекти срещаме думата узда-юзда, а в древната тракийска топонимия намираме Οσδικησική – Усди-кесика...и ето какво излиза – термините юзда, седло, стреме са от тракийски произход. От езика на Залмоксис и Орфей са също думите кон, кобила, яздя, езда, ездач, грива. 

Няма нито ирански, нито тюркски термини в ездаческата ни терминология. За сметка на това в българската именна система е в употреба едно от названията на Тракийския Конник – Аздул-Яздул.

Бяха хвърлени неимоверни усилия, за да бъдат изкарани траките пехотици. Верно е, пелтастът -леко въоръжения войн е повлиял дори гръцката военна тактика, но конницата заема винаги важно място в стратегията на дедите ни. Без смелите тракийски ездачи, Александър Велики би загубил войната с персиеца Дарий. Цитирам  - “ Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница... - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11.

                                                                                         http://patriotii-moldovei.narod.ru/olderfiles/2/Vtorzhenie_Frakiicev.jpg

Тукидид е от ясен по-ясен определяйки северните траки като конни стрелци- ипотоксоти. Още по-рано Омир нарича траките конелюбив народ. Страбон вижда тракийски племена в споменатите доста преди времето му ипомолги- доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко. В легендите за тракийската благородничка Харпалика се казва, че баща й я учил да пие мляко направо от вимето на кобилата. Луций Флор разказва, че преди битката си с римляните мизите жертвали кон. Благодарение на археологически проучвания, а и на изображенията от Летнишкото съкровище знаем, че траките са имали и тежка конница...като катафрактите на княз Крум.

                                                                                                   http://ancient-treasure.info/wp-content/gallery/letnica/letnitsa6.jpg

                                                                                                                       http://patriotii-moldovei.narod.ru/olderfiles/2/Ris_4.jpg

Тези важни подробности биват премълчавани от противниците на виждането, че старите българи са местен балкански народ, както бива премълчан и факта, че няма нито тюркски, нито ирански ездачески термини в старобългарския език. Пренебрегват се доказателствата от антропология и генетика показващи, че сме наследници на траките. Наука ли е това, или промиване на мозъци?

Защо западни учени трябваше да попурялизират откритието, че искрата на познанието е блеснала не в Ориента, а тук на Балканите? Знае се отдавна, че колелото не е открито край Тигър и Ефрат, а тук в земите ни. Знае се също, че писмеността изнамерена на наша територия е доста по-стара от тази на шумери, египтяни, акадци и хети. Има исторически извори определящи траките като създатели на писмеността, а и като народ, който е по-древен от египетския. 

Добре известни са писанията на Иполит, според когото учението на Залмоксис става основа на религията на келтските друиди. Всеки историк би трябвало да е запознат със сведението на Луций Ариан, а и още десетина други летописци, че тракиецът Дионис е създал индийската цивилизация.

Можем само да се гордеем с това, че сме потомци на най-старото балканско население. Дедите ни станаха първите благородници, превърнаха се в просветители и пазители на други народи, създадоха първата човеколюбива доктрина – орфеизма, първи осъзнаха вредата от робството и първи започнаха да чупят веригите на огнетените.

Ето тези неща трябва да се разказват на учениците, а не гнусните лъжи, които се появиха напоследък в учебниците. Премълчаването на страданията на народа ни по време на пeт вековното османско подтисничество, мърсенето на името на Васил Левски е неморално, бих казал дори престъпно деяние. Унищожаването на културното и духовно наследство, въвеждането на пропаганда е също форма на геноцид. Редно е имащите власт да вземат мерки и за защитят честта на народа, от чието име те управляват. Нищо не се забравя, нищо не може да се скрие. Само за предателството няма прошка, не може и да има.