ДЪЛГАТА СТЕНА И БЪЛГАРИТЕ

Казват, че няма ненаказано добро. Проследявайки съдбата на д-р Ганчо Ценов виждаме, че това отговаря на истината. Макар да е високо образован човек и да обича истински Родината, той е охулен от повечето наши учени. Наречен е шовинист, приписват му множество грешки, а заслугите му биват бързо забравени. Ценов бе един от първите, които доказаха, че ние българите сме европейски народ, че сме потомци на траките и, че дедите ни са първите европейски християни.

Вярно е, че този способен изследовател е допуснал и някои неточности, но те са неволни, такива прави всеки учен, който изследва огромно количество исторически извори. От друга страна, голяма част от хората заели се с написването на нашата история, съдадоха, най-вероятно напълно умишлено, безброй заблуди. Иречек твърдеше, че старите българи са носели чалми, Златарски внушаваше, че сме тюрки, в същото ни убеждаваха и Б.Симеонов. П. Петров сложили смело прародината ни в далечния Алтай. Други негови колеги повтаряха глупостта на Едуард Гибън, че прародината на българите е край река Иртиш в Сибир.

Никой не искаше да вярва на Ценов, че сме местен народ, обитавал земите на юг от Дунава дълги векове преди княз Аспарух. Никой не се интересуваше, че има достатъчно доказателства за това. Средновековния летописец  Йоан Зонара разказва как император Анастасий (491 -518 г.) изградил така наречената Дълга Стена – Μακρά Τείχη της Θράκης.

Предназначението на това укрепление е да спре атаките на мизите, наречени още българи. Дългата Стена е разположена на около 64 км от Константинопол – столица на Римската Империя. Съоръжението е завършено през 512 г.  - малко преди бунта на предвождащия българи Виталиан.

На картата може да се види Дългата Стена - в червено и черно, от Селимбрия до Черно Море. На север от защитното съоръжение има множество топоними от български характер.

Никой от учените ни не се е заел да обясни ясно и подробно защо император Анастасий ще гради стена недалеч от Константинопол, за да се предпази от българите, които според официалните теории по това време трябва да на на територията на Украйна и Южна Русия? 

Вярно е, дедите ни са наречени – страшните за целия свят българи – Bulgares toto  orbe terribiles, но, за да могат да дойдат от Крим до Константинопол, предците ни трябва да прекосят няколко големи реки. Мостове над тези реки в този период от време не е имало. И не е само това, през VІ-ти век долното течение на Дунава е опасано от значителен брой римски укрепления. Добре защитени са и старопланинските проходи, а и земите на юг от тях.

Няма никаква логика да се влагат огромно количество средства в построявянето на Дългата Стена за защита от противник, който е на няколко хиляди километра разстояние. 

Ако обаче българите са обитавали територията на Тракия, то дунавските и старопланинските крепости просто няма как да предпазят Константинопол. Щом има българи в близост до столицата на империята, то Дългата Стена е едно напълно разумно решение.

Нека видим дали съществуват сведения за присъствие на наши предци в най-южните части на Тракия през V-ти и VІ-ти век, а и по-рано. В своите летописи Комес Марцелин разказва за жестока битка през 499 г. между българи и римска войска край река Цурта. Това е днешното Чорлу Дере, то се намира до град Чорлу – древния  Цурулум.

http://w0.fast-meteo.com/locationmaps/Corlu.8.gif

Селището е на около 80 км от Константинопол. Край Цурта (Чорлу Дере) дедите ни успявят да разбият напълно цяла римска армия, като елиминират дори генералите. Това означава, че българите не са били някакъв малък, промъкнало се мистериозно отряд, а сравнително голяма група хора, която е живяла в Южна Тракия. 

Потвърждение за това получаваме и от Теофан Изповедник, който споделя следното:  "В тази година- 494 така наречените   българи,   които   живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек..."

Теофан си казва без увъртане, че през 494 г. дори на юг от Стара Планина живеят българи, а от сведенията на Марцелин разбираме, че те са били многобройни. Толкова многобройни, че земите на юг от Дунава са наречени България. На картата на Свети Йероним (ІV-ти век) областта Мизия е отъждествена с България.

В хрониката на Йоан от Никиу, описваща събитията от 513-515 г. нашите земи са наречени Провинция   България.  Анонимният равенски космограф твърдящ, че е получил сведение от Йордан (550 г.)  пише, че  в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи -Inter  vero  Traciam  vel  Macedoniam  et  Mysiam inferiorem    modo   Bulgari habitant. *

От тези живеещи в Тракия българи се е страхувал император Анастасий, а не от братята им в Черноморските степи. 

Дедите ни живеещи в Тракия са представлявали реалната опасност защото са можели да стигнат до столицата на империята за часове. Другите българи, обитаващи земи на север от Дунава** са били не по-малко мъжествени и силни, но пред тях са стояли както препятствията на реките, така и множеството добре изградени укрепления.

Разгледаме ли топонимите, хидронимите в близост до Дългата стена, ще установим, че в Южна Тракия са живели хора говорещи древен вариант на езика ни. Селищното име Купсела се обяснява с думата купче, копа (И.Дуриданов, Езикът на траките). Хубаво, но Купсела е спомената от Херодот, повече от 1000 години преди Аспарух.

Още по-стар топоним е Висия (Визия), това е столицата на цар Терей, който е живял преди Троянската Война. Вл. Георгиев обясни, че частицата вис в тракийския език означава селище и отговаря на стблг.  вьсъ – селище (Траките и техния език). Ако вярваме на старите автори, то този типично български топоним е на около 3300 години.

Със значение подобно на Висия е Висанте, името му отговаря на старобългарската дума вьсънъ- градче. Друго селище - Бурдипта, Бурдапа е на север от Дългата Стена, а значението на топонима е брод над вода. Бурд = брод, апа = вапа –вода ст.блг. 

В Тарподиза намираме частицата тарпо, за която В.Георгиев счита, че е сродна на българската трап-яма. Споменатата от Марцелин река Цурта, край която дедите ни смазват римската армия, си има чисто българско име. 

Цурта се обяснява с църтя, църкам- течение на слаба струя, явно реката е била малка и вместо ромолене се е чувало църтене. Щом едни от най-древните топоними на Тракия се тълкуват с помощта на български език, това означава, че от Античността до днес няма сериозна промяна на етническия облик на населението. 

Да не забравяме и многобройните исторически извори, в които в продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите. Не трябва да забравяме, че редица етнолози счисат кукерството, нестинарството, русалийските игри, Трифон Зарезан, Гергьовден и др. празници за тракийски по произход.  

Узнавайки истината за себе си, ще осъзнаем също потенциалната си сила и възможности. В нашите вени тече същата кръв като на тези, които покориха обширни земи в Европа и Азия. Носим същите гени като предците си, които за ужас на враговете  след всяко падение се изправяха по-силни и готови за нови подвизи. Ние никога не сме се кичили с чужда слава, други хора си присвоиха нашите заслуги. Добре ще е да си поискаме своето, а и да го пазим. Упадъка и величието са понякога въпрос на избор. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

https://www.youtube.com/watch?v=ojahINN_BkU&t=43s

Използвана литература и пояснения:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезика на Българите;

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите;

3.И.Дуриданов, Езикът на траките;

4.В.Георгиев, Траките и техния език;

* пълният текст е - Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modoBulgari habitant, qui ex supra scripta maiore Scythia egressi sunt. – В същинска Тракия, Македония и Долна Мизия живеят само българи, които както вече бе казано са дошли от Скития...

На пръв поглед сведението изглежда противоречиво – твърдим, че българите са местен народ, а същевременно се споменава и извор, в който се казва, че дедите ни идват от Скития. Всъщност няма нищо странно, ако сме запознати със сведението на Д. Хоматиан: - ...европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия....

Какво научаваме тук – българите са потомци на мизите, това е най-голямото тракийско племе. Те са обитавали земи както в Европа, така и в Азия. Тези, които са били в Азия, край Мизийския Олимп са били прогонени от Александър Велики на север...в Скития, после обаче се завръщат и се присъединяват към братята си в същинска Тракия, Македония, Илирия. Това е причината Анастасий Библиотекар да каже, че българите съединили двата Епира, Илирия, Македония...по силата на родовото право. Израза –родово право показва красноречиво, че дедите ни са считани за изконни обитатели на Балканите.

** Страбон и Херодот обясняват, че мизите обитават огромни територии – в Мала Азия до Троада, от Босфора до Адриатическо Море, като южната граница е рекаПеней в Тесалия, мизи е имало още в най-дълбока древност и на север от Дунава. При тях биват приютени азиатските мизи прогонени от Александър.

Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi; from these Mysi sprang also the Mysi who now live between the Lydians and the Phrygians and Trojans.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Mysians and Teucrians, which was still earlier, wherein these nations crossed the Bosphorus into Europe, and, after conquering all Thrace, pressed forward till they came to the Ionian Sea, while southward they reached as far as the river Peneus.(История“ VІІ-20). 

http://www.parstimes.com/history/herodotus/persian_wars/polymnia.html