“СТРАННИТЕ” ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Личните имена са важен източник на информация. До голяма степен от тях може да се разбере етническата принадлежност на даден човек. Макар хората са са се смесвали и в древността, пазенето на традициите е било доста по-силно отколкото днес. Херодот разказва за това, че дори и на царете не е прощавано, ако приемат облекло и обичаи от чужденци. Такова прегрешение се е наказвало със смърт. Това обаче помага да бъде запазена дълго време изконната култура.

Благодарение на работите на различни летописци, а и на епиграфските паметници ние разполагаме с доста от най-древните имена на дедите ни. В много случаи те звучат странно и за повечето от нас е трудно да приемат, че Реметалк, Рескупорис, Котела, Аматок и др. принадлежат на наши предци. Това е напълно нормално. Както преди време бе обяснено от В.Бешевлиев, определени антропономи са били запазени само за благородническата прослойка.

С идването си на Балканите  римляните елиминират голяма част от нашата аристокрация, а друга част се романизира до известна степен. Това е причината за "изчезването" на доста от имената на предците ни. Тази липса на благороднически имена някои изследователи ползват като “аргумент”, че траките са изчезнали, а хората дошли с Аспарух са съвсем различен народ.

Всъщност не е важно дали един антропоним се използва и днес, важно е дали той има обяснение на български или не. През последните двадесет години се народиха сума Джонита, Джимита, Рикардовци. Макар да са носени от хора с българска кръв, имената Джон, Джим, Рикардо и т.н. нямат обяснение на български.

Съвсем различно стои въпроса с древните тракийски имена. Те може и да се излезли от употреба, но етимологията им е българска. Да обърнем внимание на Рескупорис. То е употребявано както от одрисите, така и от благородническата прослойка на Боспорското Царство, чиято територия съвпада със земите на Стара Велика България.

Рескупорис е двусъставно, първата частица – Реску се обяснява със стблг. рискати-тичам, бягам. Вторият елемент – порис е всъщност чуждото предаване на борис, което пък се обяснява със стблг. борити сѧ – боря се. Рескупорис притежава значение тичащ към битката, тичащ към борбата. Дедите ни са били известни със своята смелост и войнственост. Често на децата са се давали имена със смисъл боец, побеждаващ, силен.

Подобно на Рескупорис, странно и “небългарско” звучи и Реметалк, с варианти Рометалк, Румиталк. То също е двусъставно, както и голям брой от днешните ни имена. Първата част Роме, Руме, Раме се обяснява със стблг. раменъ-силен. Частицата -талк се обяснява със стблг. тлъкование-обяснение, говорене, тълкуване. Значението на Реметалк е да говори със силен глас, да умее да командва.

Името на цар Котела също е лесно за обяснение на български език. Още повече, че то е просъщесвувало дори и до XVII под формата Котил (Й.Заимов, Български Именник, 1994, с.126). Котела е сродно на Котис, а и на епитета на богинята майка Котито. Коренът кот може да се изтълкува с котя се-раждам, друга сродна дума е котило-новородени.

Аматок също е теофорно име, също е свързано с едно от названията на богинята-майка. Тя е позната и като Ама, Ма, като значението е майка. До ден днешен в диалектите край Асеновград ма се употребява като дума за майка. Първата частица от Аматок е епитет на древната тракийска богиня, а втората частица –ток означава потомък, син, произлязъл от. Обяснение получаваме със стблг. токъ-течение, а също и с думата потекло-потомък.

С подобна постройка е и Скитоток. То е изписано на златен пръстен намерен в могила до село Дуванлий, Пловдивска област. Скитоток означава скитски потомък. Скитите са определени като тракийски народ от Стефан Византийски, а за името им Страбон казва, че то е еквивалентно на номади. Проф. Ценов бе първия български учен, който обърна внимание на това, че скити означава скитащи и се обяснява със стблг. скытати сѧ. 

Излезе, че в нашите вени тече кръвта на народ, който побеждава персийския цар Дарий и кара египетския фараон Псамитех да падне на колене и да моли за милост. Уви, тази информация остана непозната на българския читател.

Друго странно тракийско име е Авлукент, Αυλουκενθης. Значението е чедо на Авлу/Вълу. Частицата κενθης/кент е само древен вариант на стблг. дума чендо-чедо. Тя произлиза от наченти, заченти-започвам, зачевам, слагам начало, от своя страна свързани с корена кан/кен – начало, срещащ се и в стблг. *кань, конь-начало.

Подобно на Авлукент е Авлукрам, Αόλούκραμις. То се обяснява като храненик, отгледан от Авлу/Вълу. Частицата κραμις се обяснява със стблг. кръма-храна, ядене, кръмити-храня, отхранвам, кръмлиа-храна, гуляй, кръмитель-хранител, този, който отглежда, отхранва, възпитава.

Берисад/Βερισάδης – името е сродно на Βεριμαρος,  което от своя страна се явява древен вариант на Беримир. Частицата Βερι се тълкува с блг. бера-събирам, обединявам. Втората част – σάδης бива сравнена от Д.Дечев с авест. šata- “обрадован“ – щастлив. В такъв случай Берисад би имало значение събиращ щастие. Възможна е обаче и връзка със стблг. садъ-градина, лозе. Траките са ревностни почитатели на богът на виното Дионис, а лозата е изобразявана често по тракийските монети.  

Родос, Ротос, Ρόθος е поредното “странно” тракийско име. B.Томашек търси връзка със санскр. ratha-Streitwagen-бойна колесница – с.228. Санскр. ratha притежава и друго значение, а именно война, бой, битка. Ясно съотвествие е стблг. рать- битка, сражение, война. Ротос, Родос обаче може да се свърже със санскр. retas-потомство, род, тя от своя страна е еквивалент на стблг. родъ-род, произход. Трябва да се отбележи съществуването на българските имена Род, Родан, Роде, Родко, Родо, Родьо и др.

Самул/Σάμυλος – значението е сам, един, или пък висок. Страбон предава, че σαμοι означава височини на тракийски.

Соя/Σοία – обяснява се с българската дума сойка-вид птица.  Подобни български имена са Сокол, Орлин, Гълъб.

Стериса/Sterissa – Томашек представя тълкуване der altliche –  stareca, sterica, armen. sterdž-sterilis, т.е. Стериса действително може да се обясни с думата старец. Името е пожелателно – да стане стар, да живее много години. Сходни български имена са Старил, Старчо, Старко, Старче, те също са образувани от прилагателното стар – Имената на Българите, с.138.

Както се уверяваме древните тракийски имена не са никак странни. Те просто са стари, много стари и това е причина да ни звучат странно. Котис, Бото, Бузо и др. са документирани преди около 3300 години в по плочици от Кносос, Пилос и др. С течение на времето се променя много. Чужди окупации, приемането на нови религии, културни контакти и т.н. оказват силно влияние върху именната ни система.

Тук е мястото да се спомене нещо забележително. Въпреки гоненията на чуждото духовество и на религиозните фанатици ние сме запазили удивително голям брой лични имена, които са вдъхновени от названията на древни тракийски богове.

Тези, които са останали са: Сава, Богой, Водю, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо,  Златан, Млад, Витьо, Яздул, Крапо, Чернин, Басарина, Магут, Млад, Перко, Сура, Тита, Тоте, Турман.

Те идват от тракийските названия на богове: Сабазий, Багайос, Ведю, Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Аздул, Карпей, Кернен, Басарей, Магутис, Молодас, Перкос, Сура, Титис, Тотис, Турма.

                                                                                                                                                                http://myfhology.info/gods/greece-gods/dionis.jpg

                                                                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a7/Ares_Ludovisi_Altemps_Inv8602_n3.jpg

http://www.sabazius.com/uploads/7/4/8/8/7488884/_1330205074.jpg

Да го е споменавал някой историк това? Да е казал някой, че въпреки зверските преследвания, ние пазим над двадесет названия на тракийски богове в именната ни система? 

За сметка на това някои хорица с охота преразказват измислицата, че народът на Орфей е бил само едно незначително романизирано малцинство когато на юг от Дунава е “дошъл” тюркът/иранецът Аспарух.

Как едно малцинство, което е забравило езика и културата си ще повлияе по-силните нашественици? Такива неща са невъзможни, подобно твърдение противоречи на здравия разум. Етнолози като Е.Теодоров и Н.Колев стигат до заключението, че в по-голямата си част народният ни фолклор, а също така и земеделските ни сечива, пастирски атрибути и т.н. са тракийски по произход.

Изследванията на генетиците също потвърдиха, че ние българите сме пълноправни наследници на Залмоксис и Орфей. Да не забравяме и това, че в продължение на 1000 години в различни извори се среща отъждествяване на траки и българи. 

След като език, култура, бит и гени показват, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ, то какво ще кажат “авторитетите” няма значение.

Отмина времето на забраняване на неудобни автори. Отмина времето на укриване на важна литература. Днес всеки може да търси, сравнява и проверява. Ледът под краката на лъжците се пропуква и не след дълго бездната на срама и безчестието ще ги погълне. За нас настъпват нови и по-добри времена. Чалгата не успя да поквари младото поколение, нито пък действията на недобросъвестни политици успяха да опразнят България от българи.

Да загубихме много, омърсиха ни много, поболиха ни, изтерзаха ни, но ето, въпреки всичко живи сме, а и борбени. Медиите може да мълчат за деянията на добрите хора, а и за търсещите се справедливост, но истината винаги си намира път. Броят на виждащите и пробудените расте, а с него и шанса ни за по-добър живот. България е жива!