КАКВО ОЗНАЧАВА ПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОН) ?

До неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари с постижения единствено на бойното поле. Малко по малко обаче, с появата на укривани в миналото данни, а и с откритията на редица забележителни тракийски паметници, започна да става ясно, че дедите ни са били народ с изключително висока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно красноречиво доказателство за това.

Това място е обитавано от предците ни още от незапомнени времена. Било е свещено за тях и за това сред скалите биват издигнати различни храмове. Някои са градени преди хиляди години, други в Средновековието. Атмосферата край Перперек е особена, хората посетили тракийското светилище изпитват усещането, че се връщат векове назад във времето когато гласът на Орфей е отеквал по планинските ридове...

Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е дадено едва в ново време?  От Стефан Византийски знаем, че едно от древните имена на нашата земя е Перке. 

Върховния бог на дедите ни е носел епитета Перк(ос)/Перкон. Има тракийско селище Перинт край Мраморно Море и друго място Перкота, разположено недалеч от Троя. Сродно е разбира се и името на Пирин планина, имащо диалектен и всъщност правилен вариант Перин.

Елементът ПЕР притежава значение скала, отломък, планина в езиците на различни хора. Среща се в хетските думи перуна-скала и парку-висок (като скала), а също и с индо-арийските   пару-планина, парвата – скалист, груб, планина.

Дали в Перперек срещаме редупликация на ПЕР-скала, или значението е по-дълбоко? Перперек отговаря добре на определението скалист. Светилището е буквално издялано в скалите, постройките също са направени от дялани камъни.

Напълно е възможно обаче Перперек да е двусъставно име. В такъв случай първата частица – пер притежава значение скала, а във втората частица трябва да търсим името на древния бог Перкос. Логично е да предположим, че Перперек означава Скалата на Перкос, място свещено за върховния бог.

Със сигурност Перперек е било особено място свързано с най-старите култове по нашите земи. Със сигурност там са извършвани излияния на върховния бог, чийто епитет е Перкос – биещият с мълнията. През 2012 г. Николай Овчаров намери в Перперек керамичен релеф на Тракийския Конник - върховният бог на предците ни.

 http://www.bnews.bg/article-41948

Етимологията на теонима е българска както можем да очакваме. Името Перкос се обяснява с глагола пера, перкам – бия, нанасям удар, чупя. В днешният ни език няма дума пер-скала, камък, планина, но това е нормално. Във всяка епоха се губят думи дори и от основния речников запас. Важното в случая е това, че пер-скала може да се обясни с помощна на българския. Това става със същия глагол, който използвахме за тълкуването на теонима Перкос. Пера, перкам означава и чупя, правя на парчета. Думата пер означава – нещо отчупено, нещо с остри ръбове, отломък...скала.

Името на древният бог на дедите ни Перкос е интересно, но малцина от нас са чували за него. То е сродно на арийското божество Парджания, литовския Перкун, хетския Тархун, германския Тор, галския Таран, да не забравяме и Перун. Учените смятат, че се касае за индо-европейско божество на мълнията.

Това по принцип е обяснение за всяка неудобна подробност. Горките учени дори не смеят да предположат, че Перкос е изконно тракийско божество, а дедите ни са разпространили култа към него посредством своите миграции от най-дълбока древност.

В кавказките езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от индо-европейските, има думи като пире, пири, парану със значение мълния (С.Николаев, Б.Страхов). Тези думи са явно заемки и са дадени от нашите деди. За тракийска керамика в Кавказ, по-точно Триалети, Грузия спомена Р.Ходинот. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати са и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

За тракийско присъствие сред хети и индийци има достатъчно исторически извори. Други сведения на летописци дават данни за ранни контакти между траки и келти. Не разполагаме с трудове на стари автори писали за тракийски преселения в земите на германите, но тук на помощ идва археологията. В Северна Германия и Дания са намерени достатъчно артефакти като тези от нашите земи.

Защо в такъв случай да не предположим, че Перкун, Таркун, Таран и др. са само местните варианти на името на древното тракийско божество Перкос? Никой учен няма да отрече, че римляни и гърци са заели богове от траките. Ако високо развитите римляни и гърци приемат култура от дедите ни, защо и други да не го направят?

Дано след време когато догмите съвсем се сринат, учените ни да могат да обясняват без страх, че в името на Перперек е срито название на божеството Перкос, свидетелстващо за миграциите на дедите ни и силното им влияние върху други хора. Дано българчетата да раснат със съзнанието, че дедите им са били благородници и да се стремят също да станат такива.