ПРАВ ЛИ Е ПРОФ. ГАНЧО ЦЕНОВ?

За да разберем историческите събития ние трябва да разполагаме с доста информация.Колкото повече данни има човек, толкова по-лесно ще му е да се добере до истината.Това е причината постоянно да търся работи на стари автори, а и на учени от ново време. Много важни неща са казани от определени специалисти, но са останали невидими за широката публика по редица причини. Успее ли човек да събере и систематизира ценните сведения се получава нещо интересно. Появава се една съвсем различна картина на реалността. В това съм се уверявал многократно.

От доста време се опитвах да си набавя томовете на Български Етимологически Речник. Трябва да призная, че нашите езиковеди са свършили прекрасна работа. Нито в Русия, нито в Западна Европа учените са успели да създадат толкова подробни и богати на информация работи. Поради това, че етимологическите ни речници са съставяни във времето на тоталитаризма, някои неща са премълчани, други са споменати плахо, но са споменати. Това дава възможност на изследователите от ново време да подкрепят своите тези.

Неотдавна се сдобих с Български Етимологически Речник, том VI. На с. 751-752 се натъкнах на сведение от особена важност за историята ни. Разгледан бе глаголът скитам и бе споменато, че той идва от и.е. корен *sku(t). Казано бе също, че според Ст. Младенов към този корен спада и етнонимът скит.

Макар да не е казано в пряк текст, излиза, че българския език предлага логична етимология за народностното название скити. В далечното минало тези хора се подиграват на военната мощ на персите, покоряват Мала Азия през VIII век преди Христа, участват в краха на Асирия, а за малко да прегазят и Египет. Благодарение на молбите и подаръците на фараона Псамитех, скитите се смиляват над страната на пирамидите.

Тукидид говори със страхопочитание за скитската войска и смята, че в случай, че ако скитите се обединят, то нито в Европа, нито в Азия ще се намери някой, който да съумее да им се противопостави: “For there is no nation, not to say of Europe but neither of Asia, that are comparable to this, or that as long as they agree, are able, one nation to one, to stand against the Scythians.” – Thuc. II.97.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0247%3Abook%3D2%3Achapter%3D97

Тези велики хора са оставили находки на огромна територия- от Фетерсфелде, Германия до Китай и Индия. Мощта и способностите на скитите са несъмнени, но учените обявават войнственият народ обитавал земите на Добруджа от незапомнени времена за изчезнал в небитието.

На това безумно твърдение се противопостави проф. Ганчо Ценов, който обясни, че кимерии, скити и траки са хора от един и същ произход, а и наши деди. За разлика от Ст. Младенов, проф. Ценов не прояви плахост, не каза може би, а смело заяви, че името скити се обяснява със стблг. скытати сѧ – скитам се. Ценов се обоснова не само на звуковата прилика, но и на сведението на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи - Strab. I.II.27.

                                                                                      http://web.hit.bg/bgsviat/Cenov.jpg

Страбон е предал и друго важно сведение, а именно това, че в дълбока древност дори и траките са наричани с името скити: “the opinion of the ancient Greeks — just as they embraced the inhabitants of the known countries of the north under the single designation "Scythians" ("or "Nomads," to use Homer's term) – Strab. I.II.27.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/1B2*.html

Не случайно Стефан Византийски пише, че скитите са тракийски народ – Σκύθαι ἔθνος Θρᾀκιον – St.Byz. Ethn. 578. Доста по рано Дион Касий също съобщава за родството на траки и скити твърдейки, че тракийското племе даки е клон на скитите: “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort “  – Dio, 51.22-4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

                                     скитски благороднички

                                             http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_03/151.jpg

                             

                                                        скити

                                  http://www.iranchamber.com/history/articles/images/scythians1.jpg 

Твърденията на Страбон, Дион и Стефан Византийски се подкрепят и от други данни.Херодот казва за скитите, че те правят ритуални чаши от черепите на враговете си. Обикновените скити увивали черепа на поваления противник с кожа, докато богатите дори използвали позлата -Her.4.99. За същата практика при траките говори Луций Аний Флор в работата си Тракийските Войни – . “Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled ... ... they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls;” Fl. III-4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Отражение на суровия древен обичай намираме в историята за сблъсъка между княз Крум и император Никифор. В началото на IX век римският (византийският) владетел напада държавата ни, опожарява Плиска и разграбва хазната. Макар княз Крум да предлага примирие, император Никифор замаян от първоначалния успех отказва. Дедите ни се мобилизират, обграждат чуждата армия във Върбишкия проход и я унищожават. Никифор е обезглавен, а от черепа му княз Крум прави ритуална чаша, с която черпи своите придворни.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Krum1.jpg/800px-Krum1.jpg

За този особен ритуал пишат някои наши изследователи, свързват го с народите на Азия, но не обелват и дума, че траките също правят чаши от черепите на враговете си. Флор не е непознат автор, но явно представените от него данни са били неудобни и поради тази причина са премълчани, а това в никакъв случай не е научен метод.

Твърдейки, че скитите никога не са изчезали, а просто в по-късни времена са познати под друго име, проф. Ценов представя сведенията и на други автори. Ползвайки сведенията на Приск Панийски, Ценов обяснява на своите читатели, че срещналият се с Атила Приск нарича хуните (от V век) с името скити. 

Действително описвайки бита на хуните старият автор пише за царски скити, скитски ботуши, скитски песни, скитско везмо и т.н. : “Scythians of the village”, “Scythian compliment”, “Scythian songs”, “Scythian dress”, “Scythian fashion”, “ king of the Scythians”, “Scythian training”, “noble among the Scythians”, “Scythian shoes”, “songs a Scythian”...

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/priscus1.asp

Проф. Ценов е един от първите, които обърнаха внимание на характера на хунските глоси и тяхната българска етимология. Приск свидетелства, че скитите (хуните) казват на медовината медос. Името на скитското (хунското) питие камон Ценов свързва с българската дума комина, а за глосата страва споменава връзката й със стръв, храна.

Понеже траки и скити делят общ произход, то е съвсем естествено, че хунските думи ще имат паралели и в тракийската ономастика. Медос съдържа корен мед, който се среща в тракийските лични имена Меда, Медиста и др. Камон отговаря на тракийската глоса кемос – вид растение (Приск съобщава, че камона се прави от някакво житно растение ). Страва отговаря на тракийското речно име Травос. Връзка показва и гръцката дума τροφή-храна.

Паралели намираме и между тракийските и хунските (скитските) имена. Хунското Атила отговаря на тракийското Атий, хунското Балас е идентично на тракийското Балас, хунското Стуракс отговаря на тракийското Зуракс, хунското Адамис отговаря на тракийското Адамас, хунското име Улдин отговаря на тракийското Олдин, хунското име Горда отговаря на тракийското Гордий, хунското Одолган отговаря на тракийсното Одолеон, като етимология за последното намираме в стблг. одолевати-побеждавам, надделявам.

Най-интересното е това, че самото название хуни има паралел в тракийската ономастика. Хуни, или по-точно уни – Ουνοι показва връзка с тракийското лично име Ουνιλας-Унила. Обяснение получаваме с помоща на стблг. унии-по-добър, т.е. благородник. Хуни (уни) означава благородници, господари. Не случайно Приск Панийски нарича хуните царски скити. Около девет века по-рано Херодот споменава за царски скити в Черноморските степи. Те били господари на всички останали скити.

Тези важни подробности не само не са представяни на широката публика, но и се пося заблудата, че хуните нямат нищо общо със скитите, а са народ от монголоиден произход. Някои изследователи споменаваха за огромното значение, което хунът Атила отдава на меча на Арес, но не отвориха и дума за това, че според Херодот скитите правят олтари само на Арес, а богът е олицетворен с меч.

Когато не се спомене най-важното, вече става лесно да се правят спекулации и да се изгражда невярна картина на реалността. Виждаме, че великият Българин – проф. Ганчо Ценов е имал пълното право да нарече траки и скити (хуни) наши предци. Не Ценов е фантазьорът, а тези, които хвърлиха безброй усилия да изкарат дедите ни монголоиди говорещи тюрко-алтайски език.

Всеки сериозен учен е знае, че хуните почитат тракийския бог Арес, но на нас ни бе втълпявано, че хуно-българите се кланяли на Тангра. Знае се също, че типичната за хуните изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха, но нищо не попречи на някои изследователи да твърдят, че обичаят е внесен на Балканите едва през Ранното Средновековие. Какво са за определени хора някакви си 5000 години...

Слава Богу времето на лъжите отмина. Днес дори обикновените хора имат достъп до исторически извори, а и до работи на археолози, антрополози, лингвисти. Сравнително лесно е да се направи проверка и да се установи кой е казал истината и кой не. Вече е трудно да се поддържат старите догми, тези, които все още правят отчаяни опити,  правят себе си смешни.

Понастоящем до голяма степен проф. Ценов е реабилитиран. Това не са го направили специалистите, а българският народ, който е намерил истинския си облик благодарение на работите на великия родолюбец. Да не забравяме, че народът е този, който определя дали нечие име ще бъде произнасяно с възхищение, или с презрение. Проф. Ганчо Ценов заслужава поклон и признание. Четете книгите му внимателно, внимавайте в подробностите защото  враговете на истината не спят и нямат намерение да се предават, макар да се намират на потъващ кораб.

Да уважаваш Ценов означава да познаваш работите му добре и да останеш верен на идеите на този забележителен българин. Той посвети живота си на Майка България, нека му отдаден заслуженото!