МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ БЪЛГАРИ

Държавността в Европа започва на Балканите. Тук хората успяват най-рано да се консолидират. Тук се зараждат първите значителни царства. Най-богатото и силното през V век преди Христа е Одриското Царство. За неговата мощ свидетелства Тукидид - Thuc. II-95-97. 

По времето на владетелите Терес и Ситалк, както гърците, така също илирите и македонците се страхуват от огромната армия на траките и всячески се опитват да спечелят благоволението на одриските благородници-Thuc. II -29, II-67, II-101.

С течение на времето по-силни стават македонците. Цар Филип II успява да обедини своите хора, а и да създаде способна армия, с която да подчини своите съседи – Just. VII-6. След убийството на Филип II неговият син Александър III (Велики) създава империя на два континента – Arr. V-xv. Нейното съществуване е твърде кратко. 

Преждевременната кончина на Александър III довежда до раздори и войни сред неговите приемници. Самата Македония е толкова отслабена, че не успява да отбие нашествието на галите. През 279 г. пр. Христа самоувереният Птолемей Керавън посреща галските бойци на цар Болгий и не само бива победен, но и загубва живота си.

По-късно Филип V прави сериозни опити да възвърне величието на Македония, като дори воюва с Римската Република. Синът му Персей упорито продължава съпротивата срещу нахлуващите римляни, по през 168 г.пр. Христа, край Пидна армията му е разбита от легионите на Емилий Павел. Жителите на седемдесет и два града биват отведени надалеч и продадени в робство – Plin.IV.39.

Македония никога повече не се съвзема. Оцелява само селското население на страната. То е било нужно както на македонските царе, така и на римските завоеватели, защото някой е трябвало да обработва земята, да строи и т.н. Въпросното селско население обаче е предимно от тракийски произход. Знаем за това от различни исторически извори.

Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е било оредяло - Liv. XXXIX-24:

"But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia "

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24

Самите древни македонци делят един и същ произход с траките. Разказващ историята на Помпей Трог, Юстин поменава, че най-старото население на Македония са пелазгите –Just.VII.1. Към пеласгийските племена спадат долопите, хиянтите, а и мирмидоните, които Йоан Малала определя като предци на българите.

http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

До неотдавна това твърдение се смяташе за грешка на старите автори, но проведените генетически изследвания доказаха, че във вените на значителна част от българите тече кръвта на население обитавало Балканите още от Каменната Ера. Т.е. с пълно право ние можем да се наречем наследници на траки и пеласги:

“Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието”

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

Друго компактно население от територията на Македонското Царство са пеоните. Те също не са се изпарявали мистериозно, а просто в по-късни времена са наречени българи. Това прави Йоан Цеца, казвайки:  “А Пирехъм водеше пеонци, или още българи от река Аксиос, или още Вардара” -Tsets. Varia, II. Интересна подробност е това, че името на пеонския цар Одолеон се обяснява със стблг. одолѣние-победа, т.е. значението на Одолеон е победител, този, който надвива. 

                                        Монета на пеонския владетел Одолеон 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/paeonia/audolean/SNGANS_1054.jpg

Не по-малка група хора обитавала земите на Стара Македония са мизите. Херодот свидетелства, че преди Троянската Война мизи и тевкри покоряват всички траки от Босфора до река Пеней (южната граница на Македония):

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios. “ – Her. VII.20.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Подобно на мирмидоните и пеоните, мизите също са определени като предци на българите. Това прави Деметрий Хоматиан, който дори свързва дедите ни със събития от времето на Александър Велики:  “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били    изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през Ранното Средновековие. След този период няма сериозна промяна на населението на Македония. Проф. Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter  Thraciam  vel Macedoniam   et   Mysiam   Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия  само българи живеят.

През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия – П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176. 

След XIV век в Македония се заселват турци, албанци, а и евреи. Макар в началото на ХХ век броят на късно дошлите евреи, албанци и турци да е значителен, преобладаващо е българското население.

През ХХ век, по различни причини, различни групи хора с фанатизъм се опитват да откъснат Македония от тялото на България и да посеят вражда между братя. Никой не иска силна и самостоятелна България на Балканите защото тя ще подчини всички свои съседи, а след време със свои сили ще отвоюва и откраднатите от чужденци територии.

България на три морета би била заплаха дори за “великите сили”. Дори разпокъсаната, ограбена и изтерзана България притежава мощ. Това го разбират англичаните по време на битката при Дойран. Там генерал Вазов и мъжествените български бойци смазват съкрушително елитната британска армия, която е най-модерната за времето си. Представете си на какво би била способна една обединена и богата България...

Никой не би бил в състояние да унижи и ограби населението на такава страна. Никой не бил в състояние да пороби пробудените и възвърнали самочуствието си българи.

Това е причината чужденци щедро да спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът –Разделяй и владей не е от вчера.  

Все пак има начин да се съберем с нашите роднини живеещи в Македония.Това може да се постигне като не отвръщаме на хулите от македонска страна. Те са дирижирани от чужденци.

Никой истински македонец няма да каже лоша дума за българин и никой истински българин няма да обиди своите братя и сестри в Македония.

Ние можем да покажем благородството си като помагаме на братята си, като по един умерен и културен начин им представим доказателства за общ проиозход. Такива има в изобилие. Езиковедите доказаха отдавна, че е безумие да се отделя македонското наречие от българския език:

“Фактът, че новата писмена норма в СРМ се създава върху западнобългарски диалект, достатъчно ясно говори за характера на създаващата се книжнина. Тази норма има ярко изразен областен (регионален) характер дори по отношение на самия географски район. В Благоевградско, Петричко, Разложко, Гоцеделчевско се говори само книжовен български език, а интелигенцията в Солунско, Костурско, Леринско, Кукушко, Сярско до закриването на българските училища от гръцките власти е говорела само българския книжовен език. Нещо повече — с българската литературна норма е свързана и част от интелигенцията на онзи дял от Македония, който беше присъединен към Сърбия през 1913 г., тъй като училищата още през турското робство в цялата област винаги са били изключително български…”

http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

За да могат македонците да приемат българските си корени, ние самите трябва да бъдем народ за пример. Нека станем отново известни с честността и добротата си! Всеки иска да се идентифицира с благородния и избягва сравнението с покварения. Когато българинът покаже истинското си лице, ще заслужи и истинската си съдба на благоденстващ и силен народ взел под крилото си всички свои събратя.