МЪРТЪВ ЛИ Е ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК?

Понастоящем на нашите ученици и студенти се преподава, че езикът на траките е мъртъв. Аз намирам това твърдение за странно и лишено от логика. От 44 г. до 680 г. страната ни се намира под римска власт. В началото на окупацията доста траки са продадени в робство, но по-късно статуквото се променя. Удивени от качествата на предците ни, римляните приемат много от тях на служба в преторианската гвардия, а и в легионите. 

Благодарение на силата и смелостта си, доста траки стават генерали, а дори и императори. Като пример могат да бъдат посочени Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, роденият в София Галерий, Ветран, Маркиан, Констанций Хлор, Константин Велики, Констанс, Констанций, Константин II, Лъв Бесът, Юстин I, Юстиниан, Юстин II, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Фока. Последният е властвал до 610 година!

По времето на Константин Велики, губернатор на Либия и Киренайка е тракиец с име Реметалк. Най-известните пълководци на Рим са също траки – Аеций, Велизарий, Виталиан.  

Колкото повече време минава, толкова по-силна става тракийската позиция в Римската Империя. До VI век (a и по-късно) траките говорят езика си, дори за богослужението те си служат със своята реч. Знаем за това благодарение на житието на Св. Теодосий Кенобиарх и други извори:

“Непрекъсната употреба на мизийския език също е установена. Имаме данни за Св. Авксентий, който е живял през първата половина на V век, но чиято биография е писана през VI век, и в която се разказва, че той е говорил варварски език (т.е. мизийски).”  – “The continuous use of Mysian is also attested. We are told about St. Auxentius, who lived during the first half of the fifth century, but whose biography was written at the beginning of the sixth century, that, as he had come from Mysia, he was barbarian in language.”  

“Фригите например не са били напълно елинизирани в началото на IX век както знаем от житието на Михаил II, който е описан като груб, слабо образован и презиращ елинската култура. 

Той несъмнено е типичен представител на коренното население на Фригия, голяма част, от което не е знаело изобщо гръцки - “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“. - P.Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959), p.26.

Трябва да се спомене, че Каранис не дава конкретни примери с тракийски думи. Този учен дори смята българите за новодошъл народ, но поне има почтеността да представи данни от стари документи, от които проличава, че дори по време на Средновековието тракийският език не е мъртъв.

Сега възниква въпроса – Ако тракийският eзик оцелява след дълги векове римска окупация, какво може да е причинило изчезването му? 

Да приемем за момент, че старите българи са азиатци и нашественици в Тракия. Няма сведения те да са рязали езиците на населението на юг от Дунава. Също така няма сведения старите българи да са налагали строга забрана да се говори който и да е било език различен от техния. В Мала Азия властта на Римската Империя не е сломена, но и там мизите и фригите продължават да употребяват родната си реч. Това са фактите, редно е някой да обясни мистерията, но обяснение не идва изобщо.

То няма как да дойде защото тракийският език не е умирал. Внушенията на определени учени звучаха солидно в миналото защото ние нямахме достъп до значително количество ценни сведения. Не знаехме, че в продължение на 1100 години българите са наричани мизи. Не знаехме, че учени като Методи Попов и Арис Полянос определят българите като европейци и принадлежащи на тракийския антропологичен тип. 

Не знаехме, че старобългарски имена като Дуло, Вокил, Ерми, Винех, Кубер, Севар ги има записани на микенски документи от Бронзовата епоха. Не знаехме, че старите българи издигат могили над гробовете на благородниците си. Не знаехме, че в гробовете на падналите бойци старите българи жертват кон и куче както правят траките. 

Не знаехме, че свещения за старите българи знак IYI се е появил първо на Балканите, преди около 7000 години. Не знаехме, че руните изрязани по стените на Плиска и Преслав имат успоредици в употребяваните преди повече от три хиляди и петстотин години Линеар А и Линеар Б. 

Тези данни променят коренно представата за старите българи, но уви, широката публика не е запозната с ценните сведения. Игнорирането на голямо количество ценни данни не е научен метод, не е и почтено деяние.

Неотдавна за ужас на поддръжниците на старите догми, дойде доказателство за местните ни корени от областта на генетиката. Стана ясно, че ние не сме потомци на тюрки, а във вените на повечето от нас тече кръвта на население, което е обитавало земята ни още от Каменната епоха. В такъв случай не може да се твърди, че траките са изчезнали, няма основание и да се каже, че техния език е мъртъв.

http://www.hermeticfellowship.org/Graphics/Images/Orpheus.jpg

Тракиийският език не е мъртъв, но бяха правени опити той да бъде умъртвен. 

Ето и няколко примера. Βριζα - бриза е тракийска глоса, чието значение е пшеница. Днес в българския език има дума брица, нейното значение е  бяла пшеница. На всеки разумен човек е повече от ясно, че бриза и брица са една и съща дума, но документирана от различни хора, в различни периоди от време.

Не само думите са идентични, но дори значението им е едно и също. Въпреки това учените казват – бриза няма нищо общо с брица, те са от различен произход. След като никой друг езиковед не посмява да се противопостави, то твърдението бива прието, нищо, че е абсурдно и налудничаво.

Друга “умъртвена” тракийска глоса е волинт. Според Аристотел това е название за див бик – едро рогато говедо. Учените признават, че наставката – инт във волинт отговаря на старобългарската -енте, но отказват да видят, че волинт отговаря перфектно на стблг. воленте - вол – едро рогато говедо. 

Още повече, учените отказват да споменат, че в късния тракийски, наставката – инт вече е енте както проличава от антропонимите Βουρκεντης, Кαρδεντης. Т.е. в по-късни времена волинт еволюира във воленте – напълно идентична на старобългарската форма. Да е споменал обаче някой това?

При тълкуването на тракийските глоси скарке, бринкос, колаброс, ктисти, полтус, брия са предложени старобългарските думи скръгатати-скърцам, брѧцало-музикален иструмент, колесе-колело, чистъ-чист, плотъ-ограда. за-врьти-затварям, ограждам. 

Въпреки ясните успоредици на глосите с наши думи, на никого не идва на ум да каже, че тракийския трябва да е бил много близък до старобългарския.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Phrygians.jpg

Голямо количество тракийски думи могат да бъдат извлечени от топонимите. За тълкуването на Илион, Зеринт, Дин Друме учените сами предлагат стблг. илъ-кал,   звьръ-звяр, дьнъ-ден и т.н. но защо тези иначе интелигентн хора не си задават въпроса- Как така названията на древните тракийски населени места могат да се тълкуват с помощта на български думи?

Има и други тракийски топоними, чийто български характер е още по-ясен понеже са споменати по време на Късната Античност, т.е. по-близо до нашето време. Става дума за крепостите и селищата Баба, Бела, Базина, Вир, Вода, Бога, Дабане, Среден, Листе, Дебре, Струа,  Стена и още много други. Имената са толкова ясни, че всеки от нас може да разбере смисъла им макар да са древни.

Проблемът за някои хора е, че тези названия са регистрирани някъде към 530-540 година от Прокопий Цезарийски. Проблемът става още по-голям когато Вл. Георгиев признава, че за да се наложат тези топоними е нужен период от около век. Това означава, че хора говорещи древен вариант на българския са обитавали Тракия още през 430-440 година. Обяснението на този “парадокс” става сложно, но учените намират “разрешение”.

Те казват – топонимите Вода, Бела, Листе и др. са славянски, те са наложени от нашественици. Хубаво, но защо никой летописец не ги е споменал тези славянски нашественици през 430-440 година? Топонимите са разпространени от делтата на Дунава до Южна Албания, от Северна Сърбия до Тесалия в Гърция и Родопите в България. Казано накратко – по целите Балкани. 

Как така някой нашественик ще премине границата на Римската Империя, ще създаде близо двеста селища и никой няма да забележи и спомене това?

Не може да се оспори, че Рим приема различни народи за съюзници, но те биват поставени на границата, за да служат за буфер, а така наречените “топоними наложени от нашественици” не са само по границата, а по целите Балкани.

Използвайки термина славянски, учените позволяват една манипулация. Днес съществува славянска езикова група, тя се състои от около триста милиона души. От доста време се внушава, че славените, които заедно със старите българи се борят с век и половина с Рим, са деди на всички славяно езични народи. 

Това не отговаря на истината. По времето на Юстиниан Велики с името славени са назовавани само гетите – най-храбрия тракийски народ. В същия период дедите на словени, словаци, поляци и др. носят името венети.

Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии, имат различна история. Немци и датчани също говорят близки езици, които са дефинирани като германски. Това, че датчаните говорят германски език не ни дава право да кажем, че старите германи, с които воюва Гай Юлий Цезар са преци на датчаните. Това би било безумие. По времето на Цезар предците на датчаните са в Скандинавия, а по времето на Юстиниан Велики дедите на словени, словаци, поляци са били не на Балканите, а в днешните си земи и са носили името венети. 

Поради това, че гетите-славени са най-известни на Рим, то с течение на времето тяхното име се използва за всички хора говорещи сродни езици. Така е и при германите, първоначално това е име на едно единствено племе, но после то се налага на цяла общност.

Знаейки подробностите ние няма защо да се притесняваме, че определена тракийска дума има успоредица не само в български, но да речем и в словенски. Това е нещо нормално, то показва само, че още в древността траки и венети са говорили близки езици, нищо повече. 

По същия начин немски топоним може да се обясни с датска дума, но от това не излиза, че Германия е била заселена с датчани, а само, че двата народа говорят сродни езици.

Нашите деди траките са били съседи, роднини, а и съюзници на венетите поне от Бронзовата епоха. Венетите, наречени от Омир енети се бият рамо до рамо с траките при битката за Троя. След смърта на венетския цар Пилемен, венетите придружени с траки се отправят на запад. Явно траките са били по-малко защото новообразуваната държава бива назована Венетия. 

В по-късни времена, през IV век император Юлиан Отстъпник споменава, че в Аквилеия, Венетия има пазар на венети и мизи. През VII век българинът Алцек търси подслон при баварците, но е предаден жестоко от тях. Те подлагат дедите ни на страшно клане, измъкват се само 800 българи, които с Алцек намират приют при владетелят на венетите Валук. Тези венети са предци на днешните словени. Ето, простичко е, но някой трябва да го обясни.

Всъщност проф. Ценов го е обяснил отдавна, но са малко тези, които са прочели обстойно работите на великия родолюбец. Той бе един от първите, които обявиха, че старите българи са местен народ, че славените са гети и тяхното алтернативно име е използвано и за други хора след време.

Славените-гети, които се свързват с мизите-българи са стар балкански народ. Като различни племена от групата на славените се споменават берзиите, езеритите, друговитите, сагудатите, стрюмоните и тимочаните. Това са си имена на стари тракийски племена. 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG

Стрюмоните и друговитите са споменатите от Херодот стрюмони и другери. Берзитите, езеритите, сагудатите и тимочаните са споменатите от Плиний Стари берзеи, азериати, сгаугди и тимаки. 

За какви нови народи и за какви нашественици да говорим тогава? Някои от тези племена са споменати хиляда години по-рано преди така нареченото славено-българско нападение над Солун. Явно обаче за определена група учени хиляда години са нищожен период от време.

На север от Дунава са живели доста тракийски племена - беси, костобоки, гети, мизи и др. Опитите на тези хора да освободят братята си от римско господство, биват представени като нашествие и опит за етническо прочистване на Тракия. 

Истината е, че са били прогонвани само римските колонисти, но това е премълчано от старите летописци. В ново време пък е премълчано това, че тракийския език е близък до този на венетите и, че самите венети са деди на словени, словаци, чехи, поляци и др.

Днес безсъвестни индивиди казват ехидно – българският език е сроден на словенски, сръбски, хърватски, спада към славянската езикова група, следователно няма как да е наследник на тракийския. 

Все едно тракийския е на хора от Африка, или Австралия и все едно е невъзможно да е бил сроден на други съседни езици. Каруцата бива впрягана пред коня, но наивниците намаляха.

Тракийският език е бил близък не само до езика на венетите – дедите на словени, словаци и др. но и до балтийските езици. Те от своя страна показват смайващи прилики със българския, а и как иначе. Ето няколко примера на литовско-български паралели: босус-бос, барсукас-борсук, бединас-бедняк, ежерас-езеро, дварас-двор, ледас-лед, марас-мор, мигла-мъгла, паршас-прасе.

Когато разберем механизма на манипулациите става ясно, че езика на Залмоксис, Спартак и Орфей не е умирал. Ние българите го говорим днес, но в развита форма. 

По времето когато тракийските глоси са документирани не е съществувал стандартизиран език за всички траки. Във всяка област са се говорили отделни наречия, които обаче са били сродни, хората са били в състояние да се разберат. Различия в говорите има и днес, при нас съществува завидно богатство на диалекти, което от своя страна е доказателство, че сме потомци на някога огромен народ.

Този народ бе възпят в Илиада, негови представители цивилизоваха Индия, Галия и Ирландия. С помоща на този народ хетите победиха армията на Рамзес Велики, този народ изпревари всички европейци по отношението на развитие на земеделие, металургия, архитектура, а и държавност. Този народ не можа да бъде сломен нито от римляни, нито от гърци, нито от страшния петвековен геноцид, който бе организиран от азиатски нашественици.

Ако някой има право да се гордее с предците си, това сме ние българите. Силата на предците ни е кодирана в нашите гени. В нашите гени са скрити също смелостта и благородството на хората, които смаяха дори римляните. Тези качества обаче не могат да се прояват без ние да създадем условия за това. Ето за това трябва да вярваме в себе си, да каляваме непрекъснато волята си, да показваме поведение на достойни и добри хора. С други думи – да бъдем себе си, да бъдем българи!

Използвана литература:

1.P.Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959);

2.В.Бешевлиев, Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия на Института за българска история, 1-2, БАН, София, с. 217-234;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

ХАРАКТЕРЪТ НА НАШИТЕ ДЕДИ, ИЛИ КАК СИЛНА ДЪРЖАВА СЕ ГРАДИ ОТ СИЛНИ И СМЕЛИ ХОРА

Имам доста приятели чужденци, на които разказвам за миналото на народа ни. Повечето от хората, с които общувам в Белгия, Германи, Холандия и др. имаха твърде различно мнение за българите преди да им представя неизвестни и непопулярни факти. Разбирайки, че ние сме преживели няколко жестоки подтисничества, приятелите ми изразиха удивлението си как изобщо сме успели да оцелеем като народ! Как дори зверското преследване на бездушни хора не е успяло да ни сломи.

Запознавайки чужденците с качествата на предците ни, аз успях да дам обяснение как сме градили държави, как сме пазили своето и как не се гаси туй що не гасне. Животът на дедите ни никога не е бил лесен. Те не са получили от никого нищо даром, за всичко е трябвало да се борят, но именно тази борба ги е направила силни и смели. Желязото се калява в огъня, човекът с трудности.

Земята ни е рай, който е привличал погледите на агресори още от незапомнени времена. Старият летописец Йордан разказва за това как египетски владетел се опитва да завладее страната ни - “Тази земя обитаваха гетите когато Весосис, царят на египтяните започна война срещу тях. Гетски цар по това време бе Танаус. В битката при река Фазис, Танаус посрещна Весосис и му нанесе страшно поражение преследвайки го чак до Египет. Ако гетите не бяха спрени от непроходимия Нил и отбранителните съоръжения на египтяните, Весосис щеше да намери смъртта си в собствената си страна..“ Iord. De Orig. 47.

През XIII век преди Христа египтяните отново усещат силата на тракийското оръжие. В битката при Кадеш (днешна Сирия) като съюзници на хетите участват тракийските племена дардани и мизи, които средновековни автори наричат с името българи.

                                                          Картина на Marc Millmore
                                    http://artworks.markmillmore.com/wp-content/uploads/2014/05/KadeshB1.jpg

Почти хилядолетие по-късно дедите ни отново променят хода на историята. Без дедите ни траките, никой нямаше да знае за Александър Велики и неговите походи в Азия. Благодарение на предците ни Александър Велики успява да победи цар Дарий в няколко битки, като при Гавгамела траките правят нещо, което граничи с чудо. Със светкавичен удар на кавалерията персийският владетел се надява да разгроми напълно противника си. Азиатските сили са по-многобройни, те напредват като бърза морска вълна способна да помете всичко по пътя си, но не могат да се сравняват с по-твърдите по характер балканци. Ето как Кристофър Уебър описва действията на дедите ни в този жескок сблъсък- “ Дивата и необуздана тракийска конница и пехота спряха атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” –  “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11.

В Индия траките спомагат за удържането на още една важна победа в полза на Александър. Край река Хидасп, балканците са изправени пред армията на цар Пор. Сблъсъкът на двете сили става по време на дъждовния сезон. Реката е бурна и пълноводна и индийците не очакват тя да бъде премината. Това обаче става въпреки лошото време и за пореден път земята е напоена не само с вода, но и с човешка кръв.

И двамата пълководци осъзнават, че сблъсъкът ще е страшен. Цар Пор се е приготвил добре включвайки тренирани слонове, за да елиминира с тях конницата на противника си. Ето думите на Квинт Курций Руф - “За кратко време не само видът на големите животни, но и външният вид на Пор възпря македонците. Животните, които се движеха между войниците, изглеждаха като кули, а Пор надвишаваше ръста на обикновен човек. Изглежда, че слонът, на който той се намираше, допринасяше ръстът му да се издига над останалите толкова, колкото неговият слон се издигаше над останалите животни. Александър огледа царя и войската на индите и каза: „Най-после виждам опасност, достойна за храбростта ми. Едновременно ще се бия и с диви зверове, и с отлични мъже.”

Квинт Курций Руф, “История на Александър Велики Македонски”, прев. от латински Николина Бакърджиева, Военно издателство, София 1985, с.238

Първоначално атаката на слоновете предизвиква суматоха сред войската на македонския пълководец. Както хора, така и коне са объркани от страховитите ревове на огромните животни. Положението е спасено от агрианите и останалите траки. Те се втурват стремглаво срещу слоновете сякаш това е нещо най-обикновено. Докато другите треперят, дедите ни засипват слоновете и водачите им с копия и стрели. После безстрашно се врязват в редиците на индийците и започват да секат краката на огромните животни с тежките си мечове, доказвайки, че Ариан не е преувеличил наричайки траките най-храбрия и най-мъжествен народ на Европа.  

С този народ римляните се запознават на бойното поле в средата на втори век преди Христа. Автори като Ливий и Плутарх споделят своите впечатления - “Първи настъпиха траките, които както Назика ги описва бяха най-внушителните – високи, едри мъже облечени с черни наметала, под които сияеха лъскави доспехи. На раменете си те бяха облегнали масивни, железни бойни брадви”– Plut. Aem.Paul. 18.3.

                                                                       http://www.civfanatics.net/uploads8/0004cimbri.jpg

“Траките, подобно на диви зверове пуснати от клетка, с оглушителен рев се спуснаха срещу италийската конница така стремително, че макар и калени в битките италийците изпаднаха в голямо объркване и страх”. – Liv. 42.59.

Прези около две хиляди години римляните забиват клин в сърцето на Тракия. Въвеждайки умело раздор сред дедите ни, потомците на Ромул успяват да наложат своята власт в земите на юг от Дунава. Век по-късно император Траян успява да завладее и територии на север от тази река. С това обаче траките не са напълно покорени. Голяма част от гетите и мизите обитаващи Източните Карпати и Черноморските степи остават на свобода. А за това, че свободните траки не се примиряват със съдбата на покорените си братя знаем от голямото антиримско въстание от 165-170 година. Тогава спадащите към гетите костобоки, придружени от своите роднини не само помитат римските гранични гарнизони, но прекосяват цяла Тракия, спирайки се чак край Термопилите.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg

По-късно, по времето на император Аврелиан, от северните тракийски територии са прогонени всички колонисти и легионери. Страхът от дедите ни е толкова голям, че Аврелиан заповядва да се махнат гредите от моста свързващ двата бряга на Дунава. Императорът е знаел, че ако освободителите се обединят с подтиснатото тракийско население, дори елитните легиони няма да са в състояние да окажат съпротива. 

Населението на Тракия може да е подчинено на имперската власт, но не е загубило древните си качества. За тях споменава не кой да е, а Юстиниан Велики -“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.’’

- Превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан Велики, “Проучвания върху личните имена у траките”, БАН, София, 1965, с. 62

През VII век се сбъдва страхът на император Аврелиан. Свободните мизи и гети успяват да се обединят с траките под римска власт. Заедно те  успяват да сломят мощта на имперската войска. Земята на Залмоксис и Орфей е отново свободна, от този момент светът ще я познава под името България.

Тази България ще устои на многобройни жестоки нападения, ще устои и на страшен геноцид извършван в продължение на векове. Въпреки петте века мрак и ужаси българите не се превръщат в роби. Пет века се раждат герои, които раздават възмездие за поругана чест и достойнство, за безбройни грабежи и унижения.

След Освобождението през 1878 българите показват на света кои са и само няколко десетилетия по-късно поставят на колене турците в битката за Одрин. Без намесата на “великите сили” в подкрепа на бившите ни подтисници, България щеше да се превърне в най-силната и влиятелна държава в Източна Европа. Гаранция за това бяха качествата на народа ни, забелязани от различни хора. Ето какво казва Уйлям Монро за нас :

 “По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин... Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България… Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” (Bulgaria and Her People. Washington, 1914г.).

Уил Монро цитира английски писател, който казва следното за нас: “Българинът е истински син на земята... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…”

Монро не е единственият, който е силно впечатлен от народа ни. Ноъл Бъкстон пише в своя работа - “За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие...” – N.Buxton, With the Bulgarian Staff, The McMillan Company, New York, 1913.

Идвайки у нас Джон Риид е изумен - “Ключът за Балканите е България, не Румъния....Прекосиш ли Дунава попадаш в съвсем друг свят. Влакът още не е спрял, а един едър полицай дружески те поздравява ...добродушни войничета се преструват, че ти преглеждат багажа и те гледат със засмяно лице. От някъде идва добре облечен господин и те пита на френски: -Вие сте чужденец, нали? Мога ли да Ви помогна с нещо? Той не е служител в туристическа агенция, а най-обикновен пътник като мен, но пък е българин, а това ще рече приятелски настроен..... Прекрасно е да видиш простите и честни лица на планиниците и свободните хора, да напълниш ушите си с живата славянска реч! България е единственото място, в което ако запиташ някого нещо ще получиш откровен отговор. Това е мястото, в което, ако случайно магазинерът е взел дори две стотинки повече, ще те потърси дори и в хотела, в който се отседнал, за да ти ги върне... Броят на хората говорещи английски е смайващ. Почти всечки политически лидери са завършили “Робъртс Колидж” ...много офицери, учени и журналисти са получили образованието си в Германия. Българите се лоялни, честни и изключително дисциплинирани...”

От качествата на българите е смаян е и немецът А.Фон Хун, който пише: “Извън всякакво съмнение хората в България са превъзходни войници и са страшно издръжливи...Като всяка истински добре дисциплинирана войска, българите се отличиха в битките с изключителна храброст”... - Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.82.

Пред българите се прекланя и французина Л. Дюпуй-Пею – “Ние се задоволихме да дадем обща представа за Българската армия...Добрият й външен вид и дисциплината, при която е подготвена, правят от нея елитна армия, способна на всякакви смели прояви, на голяма преданост и саможетрви, ако врагът дойде отново да тъпче свещената земя на Родината..” - Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.162.

Дори англичаните са впечатлени от младата българска армия. В. Хърбърт споделя следното – “Армията е гордостта на нацията, но не е глупаво идолизирана както армията в Румъния. Има силен, непоклатим патриотизъм и изострено желание за учене...” Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.197.

Поредният чужденец видял в българите нещо уникално е Джеймс Бекър -“Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

Тъжното е, че това, което чужденци виждат у нас, някои наши интелектуалци, журналисти и политици не желаят да видят. Дори напротив, народът бива унижаван с обвинения в мързел, завист, злобен характер.

Нашият единствен грях е, че сме търпеливи и прощаващи. Не сме поробвали чужди народи, не сме горили чужда книжнина, не сме подлагали никого на геноцид, не сме създатели на порочни доктрини, не сме въвеждали тоталитарни режими, но пък сме жертва на такива.

Ние българите няма от какво да се срамуваме. Защитавали сме по-слабите, давали сме знания и вяра на милиони хора, борили сме се за свободата на другите народи. Никой няма правото да ни обижда, никой няма правото да ни кори, но въпреки това се намират такива, които го правят.

Злите думи са отрова за душата, това утайката го знае добре. Един народ не може да бъде поробен преди са се пречупи духа му. Ето за това не бива да се оставяме да ни пречупят, да отровят надеждите ни, да отнемат бъдещето ни. Не трябва да позволяваме да мачкат съзнанието ни и да ни внушават, че сме слаби, че нищо не зависи от нас.

Злото няма да се спре, няма да престане да ни залива с помия и лъжи, но ние не сме длъжни да приемаме това. Бог ни е дал възможност да избираме – в каква посока да гледаме, кой път да изберем. Който търси доброто ще намери добро. Който търси приятели ще намери приятели. Който твърдо реши, че ще изгради по-добро бъдеще ще работи за това и ще спре да се надява на обещанията на хитри празнословци.

Българинът може всичко, запомнете това! Прекланям се пред мъдростта на една жена, която е прозряла това. Никога няма да ми омръзне да четa написаното от Иваничка Георгиева, която е дала една от най-сполучливите характеристики на нашия народ. Прочетете тези думи не само днес, не просто десет-двадесет пъти, четете ги всеки ден и помнете какво сте! Имайте вяра в себе си!

“Особено важна черта в етнопсихологическата характеристика  на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може - да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага - да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краищата ще победи.

Българинът винаги поставя себе си по-високо от демоничните и митични същества: змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самодивите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за господ, който понякога е несъобразителен и не винаги всесилен. Обобщен израз на тази идея откриваме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че би могъл да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с бога: „Господ да спадне от небето, с него ще се борим."- Иваничка Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993, с.257

МАНИПУЛАЦИИТЕ ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА МИНОЙЦИТЕ

По време на Бронзовата епоха на територията на Крит се заражда забележителната Минойска цивилизация. Названието й идва от това, че в далечното минало на острова е живял легендарния цар Минос. Той е познат предимно от древното предание за Тезей и минотавъра. В периода XХ-XV век пр. Христа, в Кносос, Закрос, Фестос са издигнати  внушителни дворци. 

                                     http://www.adventurerob.com/wp-content/uploads/2010/07/Knossos-5.jpg

Създадени са фрески, които предизвикват възхищение дори и днес поради своето излъчване и богатство на цветове. Художниците са успели майсторски да пресъздадат човешките образи, а и различни пейзажи – ярко свидетелство за дълга традиция в изящното изкуство. Керамиката от това време е добре изработена, а и пищно украсена с разнообразни мотиви.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b5/Dauphins_de_knossos.jpg/800px-Dauphins_de_knossos.jpg

Минойските бижутери са сътворили невероятни шедьоври, златните изделия са със смайващо високо качество. Древните господари на Крит се славят като опитни мореплаватели, а също така ca били и добри търговци. Дълго време те обменят стоки с египтяните, установяват дори колонии в страната на пирамидите. Не на последно място трябва да се посочи и писмеността на минойците. Тя е наречена Линеар А, състои се от около седемдесет знака, а също така и пиктограми.* До неотдавна тази “азбука” бе считана за една от най-старите в Европа.

Несъмнено древните обитатели на остров Крит са били хора със завиден талант. Това е и причината да бъдат правени опити те да бъдат причислени към различни народности.

Определени изследователи са склонни да видят в минойците стари гърци, но дори ревностни елинофили като Джон Чадуик изказват сериозни съмнения по отношение на тази теория. Други автори смятат, че минойците са дошли от Близкия Изток и речта им принадлежи на езиците на Ориента. За това виждане също няма сериозна поддръжка нито от областта на археологията, нито от минойската ономастика – документираните лични имена и топоними. Поддръжниците на тезата за африканският произход на старите минойци са малко, а аргументите им твърде слаби.

Неотдавна излязоха “сензационни” статии, в които бе направен опит за внушение, че от гледна точка на генетиката древните обитатели на Крит са близки до народите на Западна Европа. За жалост повечето от журналистите направили това твърдение не дадоха необходимите подробности. Не посочиха точно кой генетичен маркер е общ за минойци и западноевропейци и в каква честота този маркер се среща сред населението на остров Крит.

Най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа е R1b. Тя действително присъства и сред населението на остров Крит, но в никакъв случай не е доминантна там. Нейната честота е едва 16%-17%, приблизително както е в България. Тази изключително важна подробност за жалост не е спомената от журналистите.  

Те не са посочили и другите хапло групи, които са типични за наследниците на минойците. Най-често срещаната е J2, чиито носители са около 30% от критското население. J2 е изключително рядка в Западна Европа, но пък в България се среща сред около 20% от населението. Хората опитали се да сродят минойците със западноевропейците са пропуснали и това, че на Крит се среща R1a. Тази група е сравнително рядка в Западна Европа, но при нас българите се среща отново сред една пета от населението.

За потомците на минойците е типична групата Е, по-точно ЕV-13, а нейната най-голяма концентрация е на Балканите. В България носителите са около 16% от населението, докато в Западна Европа носителите на групата Е са изключително малко. Известна концентрация се наблюдава във Великобритания, но там присъствието бива обяснено от учените с идване балканско население в древността, по-точно, смята се, че носителите на групата Е са потомци на старото балканско население -траките, които са служили в римските легиони стационирани в Британия:

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsulato Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present day  Wales,  England  andScotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants.... The Balkan studies also provide evidence to support the use of E3b1a-M78 (in the present study) as a close proxy for the presence of E3b1a2-V13 (representing 85% of the parent E3b1a-M78 clade) in both the Balkans and in Britain.” (S.C. Bird).

Както виждаме подробностите променят картината на реалността значително. Не германци, французи, англичани, или испанци могат да имат претенции за родство с великият народ изградил Минойската цивилизация. Ние българите сме тези, които имаме право на сторим това.

Комбинацията от генетични маркери типични за жителите на остров Крит не се различава особено от тази, която е типична за нас. Това не е нито случайност, нито пък е някакъв необясним феномен, ако приемем, че българите са потомци на древен балкански народ. Преди няколко години изследванията на български учени показаха, че теорията за тюркския произход на старите българи е напълно погрешна. Сред нашия народ носителите на гени характерни за тюрко-алтайците са около 1,5%. За сметка на това за значителна част българите са типични гени, които биват дефинирани като принадлежащи на най-старото балканско население – траките. 

Прочее, преди повече от половин век преди генетиците да установят, че ние имаме право да се наречем наследници на траките, бяха извършени няколко мащабни антропологически проучвания. Те убедително доказаха, че нямаме общи корени с азиатските народи, но за сметка на това сред болшинството от българите се среща така наречения понтийски тип. Той е характерен за най-древните жители на страната ни – траките.

Навярно поради натиска на тоталитарната цензура, тези важни изследвания проведени от д-р Методи Попов и други негови колеги останаха неизвестни за широката публика. Един от малкото осмелили се да говорят по неудобния въпрос бе Димитър Ангелов. В своя работа той каза следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”...“Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - (Д.Ангелов, c.44, 189-190). **

Не само антропология и генетика доказват, че сме наследници на народът, който смайва римляни и гърци. Въпреки, че дедите ни претърпяват няколко чужди подтисничества, те успяват да запазят своята култура. Голяма част от нея е жива и днес както проличава от подробните изследвания на Евгений Теодоров. Като заключение на работата си той казва следното: “ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“

Това, че българите са наследници на народа на Залмоксис и Орфей е ясно на всеки прогресивен човек. Каква обаче е ролята на траките в изграждането на минойската цивилизация? Нашите студенти не учат нищо за тракийското влияние на остров Крит. Твърде жалко защото по този въпрос е писано преди повече от половин век от не кой да е, а проф. Бедрих Хрозни. Той е човекът, който успя разчете хетската писменост. Този даровит учен свърза разпространението на определен вид керамика с идването на траки на остров Крит: “ From the archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so called band ceramics, which in Crete are represented by the splendid polychromatic pottery of Camaros…” ( Hrozny p. 220).

Проф. Хрозни намира дори тракийски и илирийски лични имена и топоними на острова на легендарния цар Минос. Способният учен споменава дори  за присъствието на клонове на тракийските племена пеони, сатри и спадащите към мизите артакии – (Hrozny, p.219). Мизите от своя страна са отъждествявани със старите българи от редица стари автори в продължение на повече от хиляда и сто години. Това в никакъв случай не може да се тълкува като случайност, или даже грешка, архаизация както смятат някои учени.

За тракийско присъствие на остров Крит е писал също нидерландския учен Петер Ван Сусберген, който се натъкна на  тракийски лични имена в най-древните минойски документи. Действително, на златни пръстени, златни фибули и глинени плочици (НТ 13) и др.са записани имената Рез, Арей, Питак, Диза, Амаваси.

Името Рез е идентично на това на споменатия по-късно от Омир цар Резос. В по-късни времена стари автори споменават за цар на едоните наречен Питак. Диза пък е едно от най-често срещаните тракийски имена. Амаваси е теофорно име, т.е. вдъхновено е от названието на древно божество, в този случай богинята-майка, която е наричана Ама, Ма и т.н. Арей де факто е истинското име на богът на войната Арес (Марс), за когото се смята, че произлиза от средите на гетите (К.Порожанов).

Трябва да се отбележи, че доста от минойските топоними имат тракийски съответствия. Критските Аптера, Ида, Пергам, Гортина, Даво, Истрон, Ина, Капа, Праисос, Сурос, Сетоя, са идентични, или почти идентични на тракийските Абдера, Ида, Пергам, Гордион, Дава (Даос Дава), Истрос, Ина, Капи дава, Прасиас, Суро бара, Сети дава.

Дори и Кносос - столицата на минойското царство притежава тракийско име, чието значение е котловина, ерозирано място. От Плиний Стари знаем, че мястото, в което е изградена критската столица е разсечено на две от река Кайратус. Име сродно на Кносос е Книшава – област в Рила Планина, чието име Иван Дуриданов определя за тракийско по произход. Дуриданов предлага тълкуване с лит. knisti-копая, но забравя, че най-древния вариант на Кносос е Коносо, а в този случай най-близката дума, с която можем да получим тълкуване е стблг. конобъ-котел, съд. Други сродни думи са санскр. кани-яма, изкоп, а и името на митанската столица Вашукани, чието значение е богата мина, богат рудник.

Обичаите на минойците също показват, че остров Крит е колонизиран от балканско население в древността. В своя работа от началото на ХХ век Е.Дж. Дингуол съобщава за откритие на свой сънародник извършващ изследвания на територията на Крит. Става дума за черепи с изкуствена деформация. Д. Бъкстон датира скелетните останки като принадлежащи на ранния минойски период (2500-1900 пр. Христа) -E. J. Dingwall. 

Повечето от нас смятат, че изкуствената черепна деформация е сравнително ново явление на територията на България. Някои автори дори правят внушения, че този обичай възниква в Бактрия, откъдето благодарение на старите българи е пренесен в Източна Европа. Това разбира се не е така. Изкуствената черепна деформация се практикува в Тракия още през Каменната епоха, има публикувани научни разработки на тази тема (Й.Йорданов, с.125). Учените дори признават, че изкуствената черепна деформация е практикувана от траки и пеласги (Ст. Йорданов, с. 223).

Друг минойски обичай е бръсненето на косата и оставяне на кика, това може да се види от различни фрески. Геза Фехер съобщава за тази практика при старите българи. Доста по-рано, в Именника (на Българските Владетели) е казано съвсем ясно, че петстотин и петнадесет години преди Аспарух дедите си са имали царство на север от Дунава, като в този период са били с остригани глави.

Практиката на бръсненето на част от косата е типична за траки и пеласги. Плутарх дори обяснява, че тракийските племена абанти и мизи стрижат косата в предната част на главата си не по подобие на чужди народи, а поради това, че са ръкопашни бойци и, че премахвайки част от косата, те лишават противника от възможност да ги хване за перчема: “Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies…Therefore, in order that they might not give their enemies a hold by their hair, they cut it off.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Един по-късен автор, Д. Хоматиан обяснява подробно, че същите тези мизи са познати още под името българи: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия... “ (А.Милев).

Има и други неща, които свързват траки и минойци. Едно от най-интересните е лабриса – двойна брадва, която се явава символ на царска власт в древното критско общество. Това оръжие е изобразявано върху минойски пръстени печати, медалиони, а на територията на Тракия се среща по монети, съдове от благородни метали и керамика. Важен, но слабо известен факт е това, че за първи път бойната брадва се ползва като символ на царска власт на територията на България. Става дума за погребенията от Варненския Некропол. Там в едно от най-богатите погребения, в ръцете на благородника е поставен жезъл имащ формата на бойна брадва.  

Интересното в случая е това, че минойското название на лабриса е дапуро/тапуро. То отговаря най-добре на българската дума топор – бойна брадва. Интересна е и минойската дума датала- дарители. Тя се обяснява най-лесно със старобългарската дателъ- дарител. Други минойски думи са сея-тази, кедо-син, куло-около. Техните български съотвествия са сея-тази родоп. диал. чедо-син, куло-колело, кръгъл предмет диал. Думите са изолирани от древните документи НТ 13, CN Zf1, KN Zf 13.

Не само езикът на минойците, но и тяхната писменост показват, че те са свързани с нас българите. Дедите ни бяха набеждавани за тюрки дълго време, но никой не обясни защо руните от Плиска и Преслав са твърде различни от тюрските орхоно-енисейски знаци. За сметка на това старобългарските руни имат най-силни прилики и най-много паралели с използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б.

БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Броят общи знаци е твърде голям, за да се търси обяснение със случайна прилика. Значителното количество паралели са ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са сe появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем лесно да разчетем думи като лепи –хубав, лоно-основа, сая-сянка, навес, буря, вопъл и др.

ПЛ- руни от Плиска
Л.А.-Линеар А
Л.Б-Линеар Б

Още по-фрапираща е приликата между минойските знаци и свещената българска азбука глаголицата. Официално между двете писмености стоят около две хиляди и седемстотин години. Въпреки това ние сме в състояние да открием ясни паралели и то не просто във форма, но и по отношение на звуковата стойност.

ЛЗ -линеарни знаци

ГЛ - глаголица

Както и да погледнем, не западноевропейците, а ние българите имаме право за предявим претенции за родство с древните минойци. Когато неудобните данни биват извадени наяве, истината блесва. Не само доказателствата от генетиката, но също така и доказателствата от областта на езика, културата, археологията и т.н. са в наша полза.

Повечето от представените тук факти са непознати на широката публика. За доста хора информацията е по-скоро парадокс, отколкото важно откритие. Това се дължи на факта, че нашето създание е натоварено с догми, които са налагани дълго време. В научна и художествена литература, във филмите, а също така в училища и университети старите българи бяха представяни като азиатски пришълци.

Няколко антропологически изследвания в миналото доказаха, че това не е така, но ценните данни бяха пренебрегвани от повечето изследователи. Пренебрегвани бяха и историческите извори, в които старите българи бяха отъждествявани с траките. Това се представяше като архаизиране, като грешка. Тази “грешка” обаче просъществува около хиляда и сто години. Доста дълъг е периода, доста са и авторите определили старите българи като древен балкански народ. Само наивник вече може да се върже на нелепите обяснения, че не трябва да вярваме на сведенията, в които българите са отъждествени с народа на Залмоксис и Орфей.

Доказателствата за местният произход на нашия народ се трупат бързо. Днес представителите на старата цензура нямат предишната си власт и не са в състояние да пратят неудобните хора в концлагери. Единственото, което могат да сторят е да се опитат да очернят, за злепоставят тези, които се осмеляват да разпространят неудобната истина. Това начинание е обречено на неуспех. Българският народ се буди, чалгата не успя да отрови всички млади хора. Много от тях се отърсиха от покварата и започнаха да се държат като горди и свободомислещи хора.

За това пробуждане допринесоха значително работите на проф.Ганчо Ценов, проф.д-р Асен Чилигиров, Георги Сотиров, Чавдар Бонев, Андрей Киряков, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и още много други родолюбци. Благодарение на непокварените от цензура книги, българинът разбра, че не е потомък на роби и плахи хора, а на старите господари на Европа, на героите изковали голяма част от историята.

Много от нас осъзнаха, че трябва да се следва примера на дедите ни, да не чакаме помощ от другиго, а сами да се борим за по-добро бъдеще, да си подадем ръка и заедно за изградим ново и здраво общество. Дедите ни бяха благородни хора, ние носим тяхната кръв, никога не трябва да забравяме това.

Използвана литература и пояснения:

1.Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

2.Е.Теодоров, “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

3.B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, transl.I.Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр., STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5. E. J. Dingwall, Articial Cranial Deformation, John Bale Sons & Danielsson, London, 1931;

6. Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008;

7. Ст.Йорданов, Тракийския Воин, Фабер, Велико Търново, 2000;

8. М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

9.Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

10.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

11.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

12.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

13.S.C. Bird, Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin, Journal of Genetic Genealogy. 3(2):26-46, 2007,

14.Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective, Karachanak S¹, Carossa V, Nesheva D, Olivieri A, Pala M, Hooshiar Kashani B, Grugni V, Battaglia V, Achilli A, Yordanov Y, Galabov AS, Semino O, Toncheva D, Torroni A. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295 

15.Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau, Martinez L¹, Underhill PA, Zhivotovsky LA, Gayden T, Moschonas NK, Chow CE, Conti S, Mamolini E, Cavalli-Sforza LL, Herrera RJ.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17264870

16. Haplogroups of Greeks by region:  http://www.eupedia.com/forum/threads/26644-Y-DNA-haplogroups-of-Greeks-by-region-of-origin,

17. http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html    18.http://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_J2_Y-DNA.shtml

19.http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2325768/The-Minoans-Caucasian-DNA-debunks-longstanding-theory-Europes-advanced-culture-Africa.html#ixzz3XgXzMlMx

* Има и по-стара писменост от Линеар А, това е критските йероглифи. Техният произход е труден за определяне, някои знаци показват прилика с по-старата писменост от Балканите, други са взаимствани от египетските йероглифи.

**Макар да признаваше силния тракийски елемент в българския етнос, самият Ангелов приемаше азиатският произход на българите, а и това, че народът ни е смесица от три различни групи. Това може да се обясни с натиска на тоталитарната цензура.