МАНИПУЛАЦИИТЕ ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА МИНОЙЦИТЕ

По време на Бронзовата епоха на територията на Крит се заражда забележителната Минойска цивилизация. Названието й идва от това, че в далечното минало на острова е живял легендарния цар Минос. Той е познат предимно от древното предание за Тезей и минотавъра. В периода XХ-XV век пр. Христа, в Кносос, Закрос, Фестос са издигнати  внушителни дворци. 

                                     http://www.adventurerob.com/wp-content/uploads/2010/07/Knossos-5.jpg

Създадени са фрески, които предизвикват възхищение дори и днес поради своето излъчване и богатство на цветове. Художниците са успели майсторски да пресъздадат човешките образи, а и различни пейзажи – ярко свидетелство за дълга традиция в изящното изкуство. Керамиката от това време е добре изработена, а и пищно украсена с разнообразни мотиви.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b5/Dauphins_de_knossos.jpg/800px-Dauphins_de_knossos.jpg

Минойските бижутери са сътворили невероятни шедьоври, златните изделия са със смайващо високо качество. Древните господари на Крит се славят като опитни мореплаватели, а също така ca били и добри търговци. Дълго време те обменят стоки с египтяните, установяват дори колонии в страната на пирамидите. Не на последно място трябва да се посочи и писмеността на минойците. Тя е наречена Линеар А, състои се от около седемдесет знака, а също така и пиктограми.* До неотдавна тази “азбука” бе считана за една от най-старите в Европа.

Несъмнено древните обитатели на остров Крит са били хора със завиден талант. Това е и причината да бъдат правени опити те да бъдат причислени към различни народности.

Определени изследователи са склонни да видят в минойците стари гърци, но дори ревностни елинофили като Джон Чадуик изказват сериозни съмнения по отношение на тази теория. Други автори смятат, че минойците са дошли от Близкия Изток и речта им принадлежи на езиците на Ориента. За това виждане също няма сериозна поддръжка нито от областта на археологията, нито от минойската ономастика – документираните лични имена и топоними. Поддръжниците на тезата за африканският произход на старите минойци са малко, а аргументите им твърде слаби.

Неотдавна излязоха “сензационни” статии, в които бе направен опит за внушение, че от гледна точка на генетиката древните обитатели на Крит са близки до народите на Западна Европа. За жалост повечето от журналистите направили това твърдение не дадоха необходимите подробности. Не посочиха точно кой генетичен маркер е общ за минойци и западноевропейци и в каква честота този маркер се среща сред населението на остров Крит.

Най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа е R1b. Тя действително присъства и сред населението на остров Крит, но в никакъв случай не е доминантна там. Нейната честота е едва 16%-17%, приблизително както е в България. Тази изключително важна подробност за жалост не е спомената от журналистите.  

Те не са посочили и другите хапло групи, които са типични за наследниците на минойците. Най-често срещаната е J2, чиито носители са около 30% от критското население. J2 е изключително рядка в Западна Европа, но пък в България се среща сред около 20% от населението. Хората опитали се да сродят минойците със западноевропейците са пропуснали и това, че на Крит се среща R1a. Тази група е сравнително рядка в Западна Европа, но при нас българите се среща отново сред една пета от населението.

За потомците на минойците е типична групата Е, по-точно ЕV-13, а нейната най-голяма концентрация е на Балканите. В България носителите са около 16% от населението, докато в Западна Европа носителите на групата Е са изключително малко. Известна концентрация се наблюдава във Великобритания, но там присъствието бива обяснено от учените с идване балканско население в древността, по-точно, смята се, че носителите на групата Е са потомци на старото балканско население -траките, които са служили в римските легиони стационирани в Британия:

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsulato Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present day  Wales,  England  andScotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants.... The Balkan studies also provide evidence to support the use of E3b1a-M78 (in the present study) as a close proxy for the presence of E3b1a2-V13 (representing 85% of the parent E3b1a-M78 clade) in both the Balkans and in Britain.” (S.C. Bird).

Както виждаме подробностите променят картината на реалността значително. Не германци, французи, англичани, или испанци могат да имат претенции за родство с великият народ изградил Минойската цивилизация. Ние българите сме тези, които имаме право на сторим това.

Комбинацията от генетични маркери типични за жителите на остров Крит не се различава особено от тази, която е типична за нас. Това не е нито случайност, нито пък е някакъв необясним феномен, ако приемем, че българите са потомци на древен балкански народ. Преди няколко години изследванията на български учени показаха, че теорията за тюркския произход на старите българи е напълно погрешна. Сред нашия народ носителите на гени характерни за тюрко-алтайците са около 1,5%. За сметка на това за значителна част българите са типични гени, които биват дефинирани като принадлежащи на най-старото балканско население – траките. 

Прочее, преди повече от половин век преди генетиците да установят, че ние имаме право да се наречем наследници на траките, бяха извършени няколко мащабни антропологически проучвания. Те убедително доказаха, че нямаме общи корени с азиатските народи, но за сметка на това сред болшинството от българите се среща така наречения понтийски тип. Той е характерен за най-древните жители на страната ни – траките.

Навярно поради натиска на тоталитарната цензура, тези важни изследвания проведени от д-р Методи Попов и други негови колеги останаха неизвестни за широката публика. Един от малкото осмелили се да говорят по неудобния въпрос бе Димитър Ангелов. В своя работа той каза следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”...“Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - (Д.Ангелов, c.44, 189-190). **

Не само антропология и генетика доказват, че сме наследници на народът, който смайва римляни и гърци. Въпреки, че дедите ни претърпяват няколко чужди подтисничества, те успяват да запазят своята култура. Голяма част от нея е жива и днес както проличава от подробните изследвания на Евгений Теодоров. Като заключение на работата си той казва следното: “ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“

Това, че българите са наследници на народа на Залмоксис и Орфей е ясно на всеки прогресивен човек. Каква обаче е ролята на траките в изграждането на минойската цивилизация? Нашите студенти не учат нищо за тракийското влияние на остров Крит. Твърде жалко защото по този въпрос е писано преди повече от половин век от не кой да е, а проф. Бедрих Хрозни. Той е човекът, който успя разчете хетската писменост. Този даровит учен свърза разпространението на определен вид керамика с идването на траки на остров Крит: “ From the archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so called band ceramics, which in Crete are represented by the splendid polychromatic pottery of Camaros…” ( Hrozny p. 220).

Проф. Хрозни намира дори тракийски и илирийски лични имена и топоними на острова на легендарния цар Минос. Способният учен споменава дори  за присъствието на клонове на тракийските племена пеони, сатри и спадащите към мизите артакии – (Hrozny, p.219). Мизите от своя страна са отъждествявани със старите българи от редица стари автори в продължение на повече от хиляда и сто години. Това в никакъв случай не може да се тълкува като случайност, или даже грешка, архаизация както смятат някои учени.

За тракийско присъствие на остров Крит е писал също нидерландския учен Петер Ван Сусберген, който се натъкна на  тракийски лични имена в най-древните минойски документи. Действително, на златни пръстени, златни фибули и глинени плочици (НТ 13) и др.са записани имената Рез, Арей, Питак, Диза, Амаваси.

Името Рез е идентично на това на споменатия по-късно от Омир цар Резос. В по-късни времена стари автори споменават за цар на едоните наречен Питак. Диза пък е едно от най-често срещаните тракийски имена. Амаваси е теофорно име, т.е. вдъхновено е от названието на древно божество, в този случай богинята-майка, която е наричана Ама, Ма и т.н. Арей де факто е истинското име на богът на войната Арес (Марс), за когото се смята, че произлиза от средите на гетите (К.Порожанов).

Трябва да се отбележи, че доста от минойските топоними имат тракийски съответствия. Критските Аптера, Ида, Пергам, Гортина, Даво, Истрон, Ина, Капа, Праисос, Сурос, Сетоя, са идентични, или почти идентични на тракийските Абдера, Ида, Пергам, Гордион, Дава (Даос Дава), Истрос, Ина, Капи дава, Прасиас, Суро бара, Сети дава.

Дори и Кносос - столицата на минойското царство притежава тракийско име, чието значение е котловина, ерозирано място. От Плиний Стари знаем, че мястото, в което е изградена критската столица е разсечено на две от река Кайратус. Име сродно на Кносос е Книшава – област в Рила Планина, чието име Иван Дуриданов определя за тракийско по произход. Дуриданов предлага тълкуване с лит. knisti-копая, но забравя, че най-древния вариант на Кносос е Коносо, а в този случай най-близката дума, с която можем да получим тълкуване е стблг. конобъ-котел, съд. Други сродни думи са санскр. кани-яма, изкоп, а и името на митанската столица Вашукани, чието значение е богата мина, богат рудник.

Обичаите на минойците също показват, че остров Крит е колонизиран от балканско население в древността. В своя работа от началото на ХХ век Е.Дж. Дингуол съобщава за откритие на свой сънародник извършващ изследвания на територията на Крит. Става дума за черепи с изкуствена деформация. Д. Бъкстон датира скелетните останки като принадлежащи на ранния минойски период (2500-1900 пр. Христа) -E. J. Dingwall. 

Повечето от нас смятат, че изкуствената черепна деформация е сравнително ново явление на територията на България. Някои автори дори правят внушения, че този обичай възниква в Бактрия, откъдето благодарение на старите българи е пренесен в Източна Европа. Това разбира се не е така. Изкуствената черепна деформация се практикува в Тракия още през Каменната епоха, има публикувани научни разработки на тази тема (Й.Йорданов, с.125). Учените дори признават, че изкуствената черепна деформация е практикувана от траки и пеласги (Ст. Йорданов, с. 223).

Друг минойски обичай е бръсненето на косата и оставяне на кика, това може да се види от различни фрески. Геза Фехер съобщава за тази практика при старите българи. Доста по-рано, в Именника (на Българските Владетели) е казано съвсем ясно, че петстотин и петнадесет години преди Аспарух дедите си са имали царство на север от Дунава, като в този период са били с остригани глави.

Практиката на бръсненето на част от косата е типична за траки и пеласги. Плутарх дори обяснява, че тракийските племена абанти и мизи стрижат косата в предната част на главата си не по подобие на чужди народи, а поради това, че са ръкопашни бойци и, че премахвайки част от косата, те лишават противника от възможност да ги хване за перчема: “Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies…Therefore, in order that they might not give their enemies a hold by their hair, they cut it off.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Един по-късен автор, Д. Хоматиан обяснява подробно, че същите тези мизи са познати още под името българи: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия... “ (А.Милев).

Има и други неща, които свързват траки и минойци. Едно от най-интересните е лабриса – двойна брадва, която се явава символ на царска власт в древното критско общество. Това оръжие е изобразявано върху минойски пръстени печати, медалиони, а на територията на Тракия се среща по монети, съдове от благородни метали и керамика. Важен, но слабо известен факт е това, че за първи път бойната брадва се ползва като символ на царска власт на територията на България. Става дума за погребенията от Варненския Некропол. Там в едно от най-богатите погребения, в ръцете на благородника е поставен жезъл имащ формата на бойна брадва.  

Интересното в случая е това, че минойското название на лабриса е дапуро/тапуро. То отговаря най-добре на българската дума топор – бойна брадва. Интересна е и минойската дума датала- дарители. Тя се обяснява най-лесно със старобългарската дателъ- дарител. Други минойски думи са сея-тази, кедо-син, куло-около. Техните български съотвествия са сея-тази родоп. диал. чедо-син, куло-колело, кръгъл предмет диал. Думите са изолирани от древните документи НТ 13, CN Zf1, KN Zf 13.

Не само езикът на минойците, но и тяхната писменост показват, че те са свързани с нас българите. Дедите ни бяха набеждавани за тюрки дълго време, но никой не обясни защо руните от Плиска и Преслав са твърде различни от тюрските орхоно-енисейски знаци. За сметка на това старобългарските руни имат най-силни прилики и най-много паралели с използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б.

БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Броят общи знаци е твърде голям, за да се търси обяснение със случайна прилика. Значителното количество паралели са ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са сe появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем лесно да разчетем думи като лепи –хубав, лоно-основа, сая-сянка, навес, буря, вопъл и др.

ПЛ- руни от Плиска
Л.А.-Линеар А
Л.Б-Линеар Б

Още по-фрапираща е приликата между минойските знаци и свещената българска азбука глаголицата. Официално между двете писмености стоят около две хиляди и седемстотин години. Въпреки това ние сме в състояние да открием ясни паралели и то не просто във форма, но и по отношение на звуковата стойност.

ЛЗ -линеарни знаци

ГЛ - глаголица

Както и да погледнем, не западноевропейците, а ние българите имаме право за предявим претенции за родство с древните минойци. Когато неудобните данни биват извадени наяве, истината блесва. Не само доказателствата от генетиката, но също така и доказателствата от областта на езика, културата, археологията и т.н. са в наша полза.

Повечето от представените тук факти са непознати на широката публика. За доста хора информацията е по-скоро парадокс, отколкото важно откритие. Това се дължи на факта, че нашето създание е натоварено с догми, които са налагани дълго време. В научна и художествена литература, във филмите, а също така в училища и университети старите българи бяха представяни като азиатски пришълци.

Няколко антропологически изследвания в миналото доказаха, че това не е така, но ценните данни бяха пренебрегвани от повечето изследователи. Пренебрегвани бяха и историческите извори, в които старите българи бяха отъждествявани с траките. Това се представяше като архаизиране, като грешка. Тази “грешка” обаче просъществува около хиляда и сто години. Доста дълъг е периода, доста са и авторите определили старите българи като древен балкански народ. Само наивник вече може да се върже на нелепите обяснения, че не трябва да вярваме на сведенията, в които българите са отъждествени с народа на Залмоксис и Орфей.

Доказателствата за местният произход на нашия народ се трупат бързо. Днес представителите на старата цензура нямат предишната си власт и не са в състояние да пратят неудобните хора в концлагери. Единственото, което могат да сторят е да се опитат да очернят, за злепоставят тези, които се осмеляват да разпространят неудобната истина. Това начинание е обречено на неуспех. Българският народ се буди, чалгата не успя да отрови всички млади хора. Много от тях се отърсиха от покварата и започнаха да се държат като горди и свободомислещи хора.

За това пробуждане допринесоха значително работите на проф.Ганчо Ценов, проф.д-р Асен Чилигиров, Георги Сотиров, Чавдар Бонев, Андрей Киряков, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и още много други родолюбци. Благодарение на непокварените от цензура книги, българинът разбра, че не е потомък на роби и плахи хора, а на старите господари на Европа, на героите изковали голяма част от историята.

Много от нас осъзнаха, че трябва да се следва примера на дедите ни, да не чакаме помощ от другиго, а сами да се борим за по-добро бъдеще, да си подадем ръка и заедно за изградим ново и здраво общество. Дедите ни бяха благородни хора, ние носим тяхната кръв, никога не трябва да забравяме това.

Използвана литература и пояснения:

1.Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

2.Е.Теодоров, “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

3.B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, transl.I.Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр., STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5. E. J. Dingwall, Articial Cranial Deformation, John Bale Sons & Danielsson, London, 1931;

6. Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008;

7. Ст.Йорданов, Тракийския Воин, Фабер, Велико Търново, 2000;

8. М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

9.Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

10.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

11.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

12.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

13.S.C. Bird, Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin, Journal of Genetic Genealogy. 3(2):26-46, 2007,

14.Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective, Karachanak S¹, Carossa V, Nesheva D, Olivieri A, Pala M, Hooshiar Kashani B, Grugni V, Battaglia V, Achilli A, Yordanov Y, Galabov AS, Semino O, Toncheva D, Torroni A. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295 

15.Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau, Martinez L¹, Underhill PA, Zhivotovsky LA, Gayden T, Moschonas NK, Chow CE, Conti S, Mamolini E, Cavalli-Sforza LL, Herrera RJ.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17264870

16. Haplogroups of Greeks by region:  http://www.eupedia.com/forum/threads/26644-Y-DNA-haplogroups-of-Greeks-by-region-of-origin,

17. http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html    18.http://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_J2_Y-DNA.shtml

19.http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2325768/The-Minoans-Caucasian-DNA-debunks-longstanding-theory-Europes-advanced-culture-Africa.html#ixzz3XgXzMlMx

* Има и по-стара писменост от Линеар А, това е критските йероглифи. Техният произход е труден за определяне, някои знаци показват прилика с по-старата писменост от Балканите, други са взаимствани от египетските йероглифи.

**Макар да признаваше силния тракийски елемент в българския етнос, самият Ангелов приемаше азиатският произход на българите, а и това, че народът ни е смесица от три различни групи. Това може да се обясни с натиска на тоталитарната цензура.