ЕДИН СВЕЩЕНИК ГОВОРИ ЗА БАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРИТЕ

В миналото дълго  време считах проф.  Ганчо Ценов за единствения, който е защитавал местния произход на народа ни. През 80-те години на ХХ век не бях чувал за Никола Йонков-Владикин. Не знаех за “Тракийската Теория” на Цани Гинчев, нито пък за виждането на родолюбеца Данаил Юруков. Беше ми известно, че според Георги Раковски ние сме потомци на местно население, но за жалост на откритията на този велик българин се гледаше с насмешка.

С течение на времето разбрах, че защитниците на теорията за местните корени на българите не са били малко. Просто работите им или са били забранение, или пък пренебрегвани. Наскоро бях приятно изненадан научавайки, че дори духовни лица са смятали народът ни за потомци на древен балкански народ. Касае се за Архимандрит Кирил Рилски, този свят човек написва малка, но изключително важна книга. Нейното заглавие боде очите на враговете на истината и поради това интересното произведение е останало скрито от нас за дълго време.

Става дума за публикуваната през 1930 година творба “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина – “ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ  привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.3.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Map_of_ancient_Epirus_and_environs.png

За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице. Освен това изложението на фактите в “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” е толкова простичко и ясно, че не натоварва читателите изобщо. Дори човек да не притежава основна историческа подготовка,  би разбрал всичко без никакво затруднение. При една евентуална атака срещу прогресивното произведение, българите със сигурност биха прозрели доста бързо кой казва истината и кой създава сложни теории с цел да укрие произхода и старите земи на народа ни.

                                    http://lastoriaviva.it/wp-content/uploads/2013/11/Maps-Roman-Balcanica.jpg

Архимандрит Кирил Рилски казва и други неща, които присъстват в работите на проф. Ценов. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – “ Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.3.

Това, че дедите ни са имали своя църква още в Апостолско време знаем и от житието на Св. Ерм. Той е бил владика във Филипополис (Пловдив), а, за да има владика, то е имало и доста църкви. Колко са били ранните църкви и на какво систематично унищожение са били подложени, обяснява добре проф. Асен Чилингиров. Желаещите да се запознаят с подробностите могат да прочетат неговите творби: “Българската църква Изследвания, факти, документи”, “Софийската „Света София“ и нейните изследвания”, “Покръстването на русите и България Изследвания”, “Охридската "Света София" и нейната датировка”.

Що се касае до ученикът на Апостол Павел, Св. Ерм, неговото име е доста интересно.

То е тракийско по произход, среща се и по микенски документи от II хил. преди Христа. Вариант на това име е и название на старобългарски род, по точно рода Ерми, от който произлиза княз Гостун. А и как иначе, та нали народът, който римляни и гърци наричат траки, в по-късни времена разпознава себе си под името българи. Или както казва Фулко преди около 1000 години – “Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum-българите, които назовават траки според предишните паметници” - Recueil des historiens des Croissades. Histor. Occident., V, Paris, 1895, c. 707 сл. (Извори за бълг. история, XII, с. 111) – Д.Ангелов, с.375.

За Архимандрит Кирил Рилски е ясно, че в далечното минало ние сме наричани с името траки. На духовника е ясно и защо тази истина не е известна както на нас, така и на останалия свят – “Никому да не е чудно защо нѣма нашето древно българско племе, което е живлѣо от незапомнени времена в Илирия на Балканския полуостровъ, за неговия миналъ исторически и църковен животъ достатъчни веществени исторически паметници. Това се дължи на вѣковнитѣ врагове на нашето древно българско племе – гърцитѣ, които са се възползвали отъ неблагоприятнитѣ политически обстоятелства на българския народъ, който е попадналъ подъ двойно робство: политическо и духовно, систематически, въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.5-6.

Архимандрит Кирил Рилски говори за безпощадно унищожаване не просто на отделни неудобни ръкописи, а на “цели библиотеки, които са били пълни с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически...”-с.6. Как да намерим тогава древните книги на дедите ни? Как да намерим свидетелствата за, които говори цар Калоян и които според него са добре документирани в книгите на дедите му. Трябва да се радваме, че враговете ни не са успели да ни асимилират.

В случай, че царските ни библиотеки не бяха заличени, ние щяхме да знаем защо Папа Инокентий III смята цар Калоян за произлизащ от благороден римски род. За римляни са считани родените в Тракия императори Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Маркиан, Лъв Бес, Фока, и др. Роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций е наречен дори последният римлянин. Бащата на Аеций е от местното население, от мизите, които по-късно са познати на света под името българи. Без да използва силата и мъжеството на дедите ни, Рим никога не би достигнал никога своето величие. Без траките преторианци и легионери, Вечният град щеше да бъде пометен от лицето на земята от своите врагове.

Духовникът, според когото ние българите сме древен балкански народ разказва още интересни неща. Архимандрит Кирил Рилски обяснява, че част от дедите ни напуска земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселва на изток.

Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала – “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.8.

Удивително е как едно духовно лице е било в състояние да изложи в една малка книжка толкова много истини по такъв простичък начин. Не по-малко удивително е, че учени имащи солидна подготовка поднесоха съвсем различна и както вече е ясно неверна информация. Заблудите за Тангра, хановете, юртите, тюркския език на дедите ни, идването от Азия и т.н. могат да омаят само шепа наивници.

Тъжно е само, че все още се намират индивиди, които да защитават старите заблуди.

Тъжно е, че няма извинение от страна на тези, които без съмнение са разбрали, че са преподавали неиздържани неща. Тъжно е, че въпреки четвърт век демокрация, в нашите университети се намират преподаватели недопускащи нови виждания. А най-тъжното е, че тези, които са се хванали за догмите като удавник за сламка получават заплатите си от нашите данъци.

Възползвайки се от добротата и чистосърдечието ни, безсъвестни личности не само очерниха името ни пред света, но успяха да объркат и много сънародници. Перото е по-силно от меча и на тези, които бяха боговете на бойното поле бяха наденати вериги, пък било те и невидими. Точно веригите на съзнанието обаче са най-страшните. Те карат брат да тръгне срещу брата, те карат българи да забравят произхода си и да работят против своята държава.

Слава Богу вече е сложен край на отравянето на съзнанието на народа ни. Това, което Паисий, Раковски и проф. Ценов започнаха, днес е продължено по достоен начин от проф. Асен Чилинигиров, от Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев. Будни българи като Андрей Киряков, Александър Мошев, Мартин Константинов и още много други упорито следват пътя на истината и отварят очите ни за нея.

Сложи се край на процеса, който караше българите да се свиват, да навеждат глава и да примат горчивото си битие. С всеки изминат ден броят на пробудените расте. Тези, които са отвърлили дрипавата дреха наметната ни от чужденци са като преродени. В очите им има гордост, а в сърцата увереност, че е нужна промяна и, че тя ще бъде постигната.

Пътят няма да е лесен, но ние вече сме го намерили, намираме се на него и няма да го напуснем защото той води към спасението ни. Ще има разочарования, нападките на противниците ще стават по-жестоки и по-груби, но духовното прераждане е както  нужен, така също и болезнен процес. Ако сме рамо до рамо ще понесем всяка болка. Има ли любов между нас ще преодолеем всяко препятствие.

Борбата за промяна започва скромно. Тя тръгва от отделния човек, който осъзнава, че е потомък на благородници и е безумие да се примирява с битието си. Безумие е защото ние имаме както силата, така и възможностите да възкръснем за пореден път. Това, което е закодирано в гените ни не може да бъде откраднато от никой. За да използваме дарбите си обаче, ние трябва да се подложим на непрестанно личностно осъвършенстване, да правим неща, които сме считали за трудни.

Всяка добра мисъл, всяка добра дума, всяко добро дело спомага за нашето осъвършенстване и превръщане в истински българи. Всяка подадена ръка, всяка прошка и всяко търсене на приятелство заякчава връзката между нас и създава основата за създаване на будно гражданско общество.

Можем да се борим с недостатъците си, можем да помагаме на по-слабите, можем да кажем на несправедливите и покварените, че не одобряваме действията им. Така правят силните и осъзнати хора. Действайки по този начин един ден ще се събудим като нови личности, личности превърнали се в истински Българи, а за истинските Българи няма непреодолими неща.

Използвана литература и пояснения:

1.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

2.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1999;

3.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;

* В древността под Илирия се е разбирало значителна област, която обхваща земи от днешната територия на България, Сърбия, Албания, Македония. В Илирия живеят траките дардани, имало е и други защото в една от най-западните точни на Илирия срещаме тракийското селищно име Терми Дава.