БЪЛГАРСКИЯТ ХАРАКТЕР НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ БАЛКАНСКИ ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ

За да се намери истината за миналото на един народ са нужни няколко неща. На първо място това са историческите извори. Старите летописци не винаги са били откровени и безпристрастни, но все пак работите им са ценни и могат да послужат за индикация. Верността на сведенията от хрониките може да се провери лесно. Това става с помощта на сравняването на различни данни от археология, антропология и не на последно място ономастика. Тази важна наука се занимава с изследване на произхода и значението на топоними, хидроними, антропоними.

Дори да не притежавахме сведенията от работите на старите автори, с помощта на ономастиката ние сме в състояние да разберем кой народ кога и къде е живял. Названия на местности и селища съдържащи думи като гьол, кара, топрак, бунар, хисар и др. са дадени от турците. Такива имена няма да намерим на територията на България по-рано от началото на ХV-ти век. Това е така понеже турците окупират страната ни в края на ХІV-ти век.  

Преди римляните да завладеят Тракия, на наша територия не е имало градове с имена Aquae, Novae, Securisca,   Transmarisca, Trimontium и др. Поради това, че подобни топоними се появават едва след І-ви век, ние можем да установим в точно кой период легионите на Вечния град покоряват част от дедите ни.

Според официалната историография ние сме потомци на някакви невидими до VІ-ти век блатни обитатели наречени   славяни и загубилите за рекордно кратко време езика си българи*. 

Ако това твърдение почиваше на реалност, то преди VІ-ти век, в Тракия не би трябвало да има топоними и хидроними обясними на езика, който говорим. Все пак, според вярванията на повечето учени, преди VІ-ти век дедите ни не са населявали трайно земите на юг от река Дунав.

Данните от ономастиката обаче показват една съвсем друга картина. За жалост тези данни не са известни на широката публика. Истината е, че най-древните топоними и хидроними от Балканите са обясними на български език. Става дума не само за Тракия, но също и за голяма част от Илирия, Гърция, включително остров Крит.

Названия на древни населени места и реки, чието значение има обяснение в езика ни се срещат и дори в Мала Азия. Като пример могат да се дадат античните Загора, Зелея (от стблг. зелiе), Илиос (от стблг. илъ), но това е въпрос на друга тема. В тази работа ще бъдат засегнати само най-старите балкански топоними и хидроними.

Да започнем с река Пеней, тя тече в гръцката бласт Тесалия, но има и още една река със същото название в Пелопонес.  Езиковеди Вл. Георгиев обясняват името Пеней с думата   пѣна-пяна. Да, това изобщо не се отрича, но не се и обяснява как така повече от 1400 години преди “появата” на дедите ни, речно име от земите на днешна Гърция е необяснимо на гръцки, но за сметка на това притежава ясна българска етимология? 

Проблемът става още по-сложен когато разберем, че на територията на Древна Тракия течат Панисия, Панисос и Панакс. Всички те се обясняват с думата пѣна-пяна. Най-интересното е това, че вариацията пена-пяна наблюдаващо се в Пеней и Панисия е типична за тракийските диалекти, като пример могат да се посочат вариантите Атрус-(И)Етерус. Според Вл. Георгиев, тази особеност се среща и в българските диалекти, това е така нареченото екане и якане.

Отново в Тесалия е разположена планината Олимп – седалището на боговете. Името Олимп (древен вариант   Олупийо) не притежава обяснение на гръцки. Учени като Вл. Георгиев  предлагат етимология със санскр. лумпати-троша, чупя, т.е. Олимп означава скалисто място пълно с отломки.   

Това описание отговоря прекрасно на характера на планината. За съжаление не са споменати нашите глаголи лупам, лумкам, лумя (диал.ломя), олупвам, олумвам- бия, -троша, правя на парчета, отломки. Може да звучи абсурдно за някои хора, но е факт, че Олимп има най-добро обяснение на български език.

Планина Олимп има не само в обитаваната от пелазги Тесалия, но също на остров Кипър, а и в Мала Азия. Там е така наречения Мизийски Олимп. Старият автор Д.Хоматиан разказва, че край него са живели мизите наречени по-късно българи. Те били прогонени от Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали Тракия, Панония, Илирия. Виждаме, че не само Олимп има най-добро обяснение на български, но разполагаме и със сведения за присъствие на българи край тази планина. В старите летописи е споменато мизийско племе олимпени.

Друга планина с интересно име са Карпатите. Край тях са живели тракийските племена гети, беси и др. Названието  Карпати се обяснява с българската дума карпа-скала. Карпат(и) означава скалист(и). Днес край тези планини живеят румънци, украинци, молдовци, чехи, словаци, поляци, но обяснение за името идва от българския език.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Да продължим с други примери. От различни древни извори са познати пет (5) реки с название Ерасинос течащи на територията на Гърция. С подобно име е и Оросина – река в Тракия спомената от Плиний. Даже на север от река Дунав срещаме сроден хидроним, това е Иерасус. Всички тези названия се обясняват от езиковеди като Вл. Георгиев с вед.санскр. раса – течност, роса. Обяснение получаваме разбира се и с блг. роса (древна форма раса). При анализа на Ерасинос Георгиев дава и сравнение с българското речно име Росица.

В земите на Гърция са текли девет (9) реки с имена Кафисос, Кефисос (може да се добави и названието на Копайското езеро). Като обяснение на значението на хидронима Вл. Георгиев дава стбл. капати- капя, а и санстр. капха-течност. Дошлите от друг континент гърци не са били в състояние да представят правилно местните имена и са ги преиначили. Капка, капя е било превърнато на каф, кеф.

Благодарение на Стефан Византийски научаваме, че най-древното име на река Дунав е Матоас. Страбон ни улеснява неимоверно много давайки превода на Матоас  като мътен, с мътни води. 

Обяснение идва от блг. глагол мътя, притежаващ диалектен вариант матя. Сведенията на старите автори показват, че не кой да е, а хора говорещи стар вариант на езика ни са дали името на най-голямата река на Балканите.

Същото важи за река Места. Нейното старо име е Нестос, то се обяснява със стблг.нести – нося, т.е. движа. Етъра, Янтра са тракийските Етерус, Атрус. Те се обясняват съвсем лесно съ стблг. ѩндръ- бърз. Странно е обаче, че нашите езиковеди не за забелязали връзката със старобългаската дума, или пък някой им е наредил да не я забелязват. 

Не е забелязана и друга българска дума. Специалистите тълкуват името на гръцката област Камания като дупка, изкоп, сякаш не се знае, че територията на Камания е камениста и обяснение можем да получим с думите камен, камань (диал.)- камък.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg/800px-Thraciae-veteris-typvs.jpg

В Югозападните Балкани е бил разположен град Азорос. Неговото име е сродно на фригийския топоним Езареис. Двете названия се обясняват с блг. яз-вир, воден басейн и езеро. Със същия смисъл са няколкото реки с име Ахеро(н), това е гърцизирания вариант на Азеро-езеро, т.е. воден басейн. Тук е мястото да се спомене и за древния балкански народ азериати, т.е. езерци, хора живеещи край езеро.

В същия регион както и Азорос е древния град  Бала. Езиковедите обясняват името като бяла, но забравят блг.диал. дума бала-бяла. Не далеч от Азорос е река Олган, чиято етимология се дава с думата влага, най-добър кандидат е диалектната олага, улага-влага.

Тит Ливий пише за планинското езеро Вегоритес. В. Георгиев счита, че тълкуването на Вегоритес е две гори (планини). Аз лично смятам, че се касае за латинизиран вариант на стблг. въ горице-в планината мест.пад.

Древните Стоби и Стубера се обясняват добре с българската дума стобор-ограждение и блг.диал стубор-ограждение.   Стоби и Стубера са пеонски градове, а според Йоан Цеца и Йоан Зонара (част) от българите са потомци на древните пеони.

Езиковеди като И.Дуриданов не отричат, че името на тракийската Каластра се обяснява като кало-струя -кална струя. Вл. Георгиев не отрича и това, че елемента  пара присъстващ в десетки тракийски топоними може да е чуждото предаване на българската дума бара- река. Същият автор смята, че елемента дева/дава присъстващ в десетки  тракийски топоними се обяснава с блг. девам/дявам, т.е. полагам, слагам, поставям (основи).

Специалистите са откровени и по отношение на това, че тракийската дума виса отговаря на стблг. вьсъ-село, селище. В древността топоними с частица виса –селище има както на север, така и на юг от река Дунав. 

Могат да се посочат Виса, Висмар, (Исмар), Висанте (селище различно от Византион), Висиа, Висон, Пато-виса, Берзо-вис, Вис мафа, Вис дина. Топоними от този вид се срещат от Карпатите до Южна Тракия.

Много интересен древен топоним е Палена. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот -VII-123, който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра  означава   изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол  паля  (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палена се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? Българската етимология на Палене показва, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език, т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци.

На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг. скотъ-скот, добитък. В близост до Скотус и Палена е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците  Κρούσια όρη.

В случай, че само един-два древни балкански топонима и хидронима притежаваха обяснение на български език, то това би могло да се изтълкува като случайност, съвпадение. Реално погледнато обаче, по-голямата част на названията на най-древните градове и реки имат ясна българска етимология.

Това показва убедително, че ние няма как да сме нов народ на Балканите щом нашия език е говорен тук от незапомнени времена.

Антропологическите изследвания от ХХ век доказаха, че ние не идваме от Азия, а сме европейци по произход, като повечето от нас са от понтийски тип, т.е. местни хора. Неотдавна се появиха и доказателства от областта на генетиката. Оказа се, че вярването за тюрския произход на старите българи е напълно погрешно, стана ясно и това, че във вените на значителна част от нас тече кръвта на население обитавало земите ни още от Каменната епоха.

Защо да се чудим тогава, че обичаите ни имат тракийски корени. Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерските и Русалийски игри и т.н. са ехо на тракийските култове към Хероса, Залмоксис и Дионис. За съществуването на култове към тракийските богини Земела и Бендида в Странджанско са писали Борис Илиев и Иваничка Георгиева.

Етнолозите знаят, че голяма част от българските земеделски сечива, а и пастирските артибути са от тракийски произход. Нашата носия има орнаменти, които могат да се видят по керамика на над 4000 години. В продължение на 1100 години различни автори отъждествяват старите българи са  с траките. 

Виждаме, че всички доказателства за местния ни произход се подкрепят едно друго. Проф. Ганчо Ценов, Георги Сотиров, Цани Гинчев, Никола Йонков-Владикин, Архимандрит Кирил Рилски, Данаил Юруков и др. са били напълно прави наричайки българите потомци на древните траки.

Все още ли смятатате, че това, което са ви преподавали в училище за произхода на народа ни почива на истина?

Пояснения:

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Земите на Словения и Словакия са познати в миналото като Terra Venetoum, Windic March. Венетският Залив -Veneticus Colpus е локализиран в земите на Полша. Разбира се имало е и венети на други места, като например Североизточна Европа. Финландците дори и днес продължават да наричат Русия с името Venäjä, а на руснаците казват  venäläinen - венетски народ. Естонците също са запазили спомени за най-древното име на руснаците защото продължават да ги наричат vene, a на Русия казват Venemaa.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Гетите са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд, Германия и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. 

Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от лингвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни – гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.