БЪЛГАРСКАТА АТИНА

В Европа има няколко столици, селища, които са създадени от население различно от днешното. Първоначално Лондон е принадлежал на племена от групата на белгите, които биват считани за келти. В края на Късната Античност англосаксите нахлуват в Британия, подлагат местното население на клане и след няколко века правят келтския Лундунум своя столица – Лондон.

Будапеща е наричана в древността Песион, там са живели панонците, които преди около две хиляди години биват покорени от римляните. В по-късни времена идват хуните (скитите), а след тях маджарите, които ние познaваме като унгарци.

Атина е известна като столица на Гърция, но не гърци са тези, които са положили основите. При своите изследвания проф. Ян Бест стигна до заключението, че градове като Коринт, Перинт, Микена, Атина и др. не са създадени от елини, а от съвсем различен народ.

https://theodorosii.files.wordpress.com/2015/04/ancient-athens.jpg

Нидерландският учен заключава, че се касае за хора обитавали земите на Гърция дълго преди нашите южни съседи да се появат на историческата сцена [1] стр.18. 

Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик призна най-откровено, че името на Атина няма никакво обяснение на гръцки език [2] с. 1. Британнският изследовател също обърна внимание на връзката на споменатият в Линеар Б надпис (V 52) теоним  (название на божество) Атана  Потиния с някакъв непознат език [2] с. 87-88.

Кой са обаче тези тайнствени хора,  които са основали толкова много величествени градове на Балканите и по някакви необясними причини, въпреки високото ниво на културата си, са се “изпарили” в небитието? Повечето специалисти не обичат да говорят на тази тема. Причината не се крие в това, че няма данни, или пък, че тълкуването на данните е трудно. Сведенията са дори изобилни, но противоречат на доста от общоприетите вярвания.

Всеки един, който е запознат с работите на древните летописци знае много добре, че Гърция е обитавана от други, напълно различни народи. Херодот [3] II- 56, Страбон [4] V-2.4, VII. 7.1, Павзаний [5] VIII-1.4, Плиний [6] IV.III. 8-IV,  IV. V. 19 –vi, IV,  VII. 27-viii-29,  Ефор и Хезиод  (цитирани от Страбон) [4] V-2.4 са единодушни по този въпрос. Като най-древни поселници на Гърция са определени траки и пеласги.

“in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples  from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him… for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.... Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him ” – Strab.V.5.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

“ the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia… “ –Her.II.56

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

За гърците, старите автори казват, че са дошли от Африка. Херодот [3] VI- 53, Страбон [4] VII- 7- 1 и Плиний [6] VII- LVI-195 обясняват това от ясно по-ясно. Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow.” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

Що се отнася до тракийските роднини- пеласгите, за техният език бащата на историята казва, че не приличал изобщо на гръцкия [3] I.57,  а от омировият израз богоравни пеласги [4] V. 5, 2 –4  можем да отсъдим, че този народ е стоял на много по-високо ниво на развитие от данайците. Това се потвърждава и от Чадуик, който споменава, че гърците заемат от предшествениците си думи за керамични съдове, факт показващ културното превъзходсто на предгръцкото население [2] c.3.

Въпреки жизнената си сил, високата си култура, а и забележително многолюдно население, трако-пеласгите биват обявени за изчезнал народ. Навярно поради това почти никой не желае да потърси техните наследници сред днешните българи. За това е допринесла и измислицата, че ние сме потомци не на местни хора, а на нашственици от изток и север.

Нито Чадуик,  нито Бест не обръщат внимание, че наставката -ана в предгръцки (трако-пеласгийски) имена като Атана  (Атина) и Мюкана (Микена) се среща доста често в български женски лични имена като Белана, Благана, Видана, Драгана, Гроздана, Живана и много други. 

От друга страна коренът  ат(а) се среща в тракийските имена Атия, Атис, Атиас, Атес, Атюс, трако-пеласгийският етноним атамани, скитското име Атий, да не забравяме и Атила. Най-древното значение на думата ата е родител, помощник, пазител*. Според Ст.Младенов най-древната форма на българската дума отец-баща е била attikos.

Пренебрегнат е и фактът, че Тезей, смятан за основател на град Атина е от трако-пеласгийски произход. По майчина линия той е потомък на дошлият от Фригия цар Пелопс, а по бащина линия е наследник на пеласгът Ерихтей [7] с.8, 105. 

Обичаите, които Тезей е практикувал са чужди на гърците. Плутарх споменава, че древният герой бръснел косата си, като оставял само една част ** както правели мизите (наречени по-късно българи) и абантите [7] с.10. За това племе се знае, че е трако-пеласгийско [8] с. 28.

Въпреки доброто си познаване на древната гръцка култура Дж. Чадуик не обръща внимание, че характерът на антропонимите Тезей, Ерихтей и Питей*** (Teseus, Erechteus, Piteus )  е тракийски. Всички те съдържат особената наставка  eus. Тя е характеризирана от Е. Швайцер като типична за езика на предгръцки народ [9] 478. 

E. Риш също смята, че лични имена  завършващи на eus не са гръцки [10] c.76. Проф. Бест уточни, че тази наставка е типична за тракийски имена като Orpheus, Tereus,  Cuchreus, Seutheus, Areus.... [11] с.136. 

Развит вариант на тази наставка се среща в българските имена Балуш, Гагуш, Гостуш, Делюш, Златуш, Катуш, Кратуш, Лалуш, Мануш, Палуш, Радуш и др. Странно е обаче, че никой изследовател не желае да види това. 

Тези особени български имена дори се пропускат в честотно-тълковните ни речници. Изключение е направил Йордан Заимов, който представя около сто и четиридесет имена, които са доказателство за древните корени на народа ни.

Неизвестно защо, изследователите проучвали историята на Атина пропускат важни исторически сведения. Херодот [3] I-57, VII-95, VIII- 44 обяснява наколко пъти, че атиняните от неговото време са пеласги по произход, а Страбон добавя, че в далечното минало  цяла Атика е била тракийска [4] VII. 7.1.

Тукидид също дава данни, че Давлида, и още Фокида (на север от Атика ) е обитавана от траки още преди Троянската война (по времето на царТерей) [10] Thuc. II.29

“For Tereus dwelt in Daulia, a part of the region which is now called Phocis but in those days was inhabited by Thracians…” Thuc. II.29

 http://www.classicpersuasion.org/pw/thucydides/jthucbk2rv2.htm

Не можем да пропуснем и още един доста интересен факт. В маслинената горичка край Атина, някога е имало паметна плоча с гравиран свещения за българите знак IYI. Стамен Михайлов смята, че особения артефакт е от V в.пр. Христа. С други думи - гербът на старобългарския род Дуло е бил познат на Балканите повече от 1000 години преди времето на княз Аспарух.

“Изчезването” на предгръцкото население се обяснява от Херодот [3]  I-58 и Страбон [4] V. 5, 2 – 4, които пишат, че пеласгите са асимилирани от гърците. Когато Данай взел властта той прокарал закон, с който в цяла Гърция, всички  наричани в миналото пеласги и трябвало да получат името данайци... [4]VIII -6-9.

Поради тази причина атиняните, а и останалото трако-пеласгийско население на гръцка територия са считани за гърци, въпреки различният си произход, т.е. не е имало изчезване, а претопяване, унищожаване на националното самосъзнание. Трако-пеласгите, които не са асимилирани, са били изтласкани на север (1). За тази гръцка политика на тиха, но упорита експанзия знаем от Тукидид [10] I-100 и Диодор Сицилийски [11]  XII-68-2.

Нека обобщим накратко:

1. Атина не е гръцко божество, тя влиза в пантеона на южните ни съседи сравнително късно, името й е сродно на тракийското божествено име Атис, а етимологията е българска.

2. Основателят на град Атина не е от гръцки, а от трако-пеласгийски произход, като обичаите, които той практикува са типични за мизи, т.е. стари българи.

3. Свързаните с най-старата история на Атина антропоними Тезей, Питей и Ерихтей не са  гръцки, а трако-пеласгийски, като наставките в тези древни имена се срещат в развита форма и днес в български лични имена.

4. Според Херодот атиняните са пеласги по произход, които по-късно са асимилирани от гърците.

Трябва да се отбележи също, че от гледна точка на археологията, още в дълбока древност, Тракия, Македония и около 80% от територията на Гърция са населени от една и съща етно-културна общност, чиито представители са траките [1] стр.168.

Тези данни показват недвусмислено, че  Атина е основана от нашите предци, които са обитавали територията на Гърция  дълго преди появявата на дедите на южните ни съседи. През второто хилядолетие преди Христа от Африка и Ориента пристигат гръцки племена  (данайците). 

Някои се установяват в селищата на дедите ни, други са постоянно в движение понеже са номади. В един определен период от време гърците започват да изтласкват трако-пеласгите на север, или да ги асимилират.

До голяма степен за отслабването на дедите ни обитаващи територията на Гърция в древността са отговорни и епидемиите. Пред XII век преди Христа в Западна Мала Азия, а и в Пелопонес, Тесалия стотици хиляди наши предци стават жертва на чумата.

Дали болестта е проникнала случайно в земите на предците ни, или данайците са заразили водата и храната ни, няма как да разберем със сигурност. Знае се обаче, че в Ориента този начин на водене на война – с разпространяване на болести и ползване на отрова, е бил известен и често употребяван.

Интересен паралел може да се посочи с по-късното падане на България под турска власт. Преди азиатските нашественици да стъпят на Балканите,  в земите ни избухва чумна епидемия, която намалява значително броя на боеспособното население. Не е изключено болестта да е пренесена умишлено у нас като подготовка за войната с дедите ни.

Омаломощените от болести и разбойнически нападения наши предци не могат да се противопоставят на нашествениците, които агресивно се налагат и подлагат на асимилация дедите ни. Този процес продължава повече от хиляда години, след което Гърция е етнически прочистена от най-старото си население (2). 

За да избегнат трако-пеласгийски претенции за връщане  на земи, данайците създават много заблуди. Изкарват бившите си господари и учители, жестоки и примитивни варвари, скриват постиженията на Орфей, Музей, Лин, Евмолп, Тамир, Имарад и др.

В по-късни времена, благодарение на умелата пропаганда мнозина бяха заблудени, че Дионис, Арес и Зевс са гръцки божества. 

Южните ни съседи са знаели добре, че ако българите се изкарат чужденци, то те не могат да претендират за  изконно право върху земите, в които живеят. 

Така бе “узаконена”  и “оправдана” стратегията на асимилация и изтласкването на дедите ни на север, довело до отнемане на много наши територии.

Далеч съм от всякаква мисъл за реваншизъм. Също съм абсолютно против всяка форма на отмъщение, но истината трябва да бъде казана, а и призната най-вече от тези, които дълго време я укриваха. Загубихме не само земи, но и престиж, него поне можем да си върнем.

Заслужаваме признателност и уважение за делата на дедите ни. Не е редно в XXI-ви век да се робува на догми и предразсъдъци. За да улесним западноевропейците, а и останалите хора по света във виждането на истината, нека показваме най-доброто от себе си! Така всеки един от нас ще допринесе за новият облик на България. Ако искаме друго бъдеще и по-добри водачи  първо трябва да ги заслужим.

Използвана литература и пояснения:

1.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981

2. J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;

3.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

4.Strabo, Geography, Book –I, Loeb, London, 1923;

5.Pausanias, Guide to Greece, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1985;

6.Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

7. Plutarchus, Grondvesters van Athene en Rome, De Haan-Standaard, Antwerpen, MCMLXIV;

8.K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;

9.E. Schwyzer, Griechische Grammatik I, Munchen, 1939;

10. E.Risch, Wortbildung der homerischen Sprache, Berlin, 1974;

11. J. Best, Thracischen Namen in Mycenischer Schrift, Thracians and Mycenaens, Proceeding of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984, E.J. Brill, Leiden, 1989; 

12. Thucydides, The Peloponnesian War, Penguin Books, Harmondsworth, 1972;

13. Diodorus Siculus, The Library of History, Harvard University Press, London, 2000;

* В дълбока древност думата АТА ( АТИ) не е била свързана строго с мъжки, или женски пол, а е била обозначение за закрилник, помощник, хранител, точно това, което са майката, бащата, гледачката. АТТА означава майка, леля на санскрит, отново в санскрит АТТИ е дума за по-голяма сестра. АТА е пеласгийска заемка в латински и гръцки имаща значение баща. В нашият език тя се е развила в ОТЕЦЪ, но в словенския се е запазила непроменена - АТА.  

** Същият този пеласгийски обичай на бръснене на косата Прокопий определя като хунска мода  http://sacred-texts.com/cla/proc/shp/shp10.htm

*** Ерихтей и Питей са кръвни роднини на Тезей.

(1) Перхеби, ботиеи, пиерци и др. са населявали Гърция в дълбока древност, но през I-ви век след Христа тези тракийски етноси вече са напуснали старите си земи, а за атамантите Страбон казва, че са унищожени напълно [3] X-4-17. Старият автор съобщава и за селище Веса ( вьсъ-село стблг.) в Атика, което по нeгово време вече не съществува [3] X -4-5.

(2) Изтласкването на трако-пеласгите не е резултат от военното превъзходство на елините, а по-скоро нa бавна, но ефективна стратегия. Много от племената на трако-пеласгите са се занимавали предимно с трансхуманно животновъдство. През лятото са тръгвали на север, а в късна есен са се прибирали обратно в градовете си ( до началото на XX –ти век това правеха и нашите пастири преди Гърция да ни отнеме Егейска Тракия).

Поради тази причина гърците наричат част от пеласгите пеларги – щъркели ( Страбон, География, V-2-4), защото както и щъркелите дедите ни са били в движение в зависимост от сезоните. През лятото селищата на трако-пеласгите са били уязвими, защото са били обитавани от само от жени, деца и старци – лесна плячка за разбойнически нападения. Подобни са описани от Омир, който разказва как Одисей и хората му нападат град на тракийското племе кикони избиват жителите, отвличат жените и опустошават селището (http://en.wikipedia.org/wiki/Cicones#cite_note-3) ...

Стореното от Одисей и хората му не е изключение, а по-скоро нещо типично за територията на Гърция през второто хилядолетие преди Христа...

Така са заличени хиляди трако-пеласгийски селища. Когато мъжете са завръщали наесен са намирали само опожарени къщи. Не е имало дори свидетел да разкаже кой е причинителят на злодеянието. Едно племе не може да просъществува без жени, поради тази причина трако-пеласгите са се оттегляли на север, колкото се може по-далеч от обсега на пирати и грабители.

(3) Мизите, наречени в по-късни времена българи са известни още в дълбока древност като смел народ, чийто качества на бойното поле са ценени високо. Има мизи на север и на юг от Дунава, друг клон обитава Мала Азия като съседи на трояните, а през XII-ти век преди Христа мизи стигат чак до Египет вземайки участие в похода на морските народи. Поне до V-ти век преди Христа част от тях остават в Египет. Херодот се запознава с тях, нарича ги максии ( въщност това е египетското им име – мешуе) и твърди, че те помнели старите си селища край Троя, бръснели косата си като оставяли един кичур ( киката на старите българи).