ДЕДИТЕ НИ - КОВАЧИТЕ НА ДРЕВНА ЕВРОПА

В далечното минало, на хората умеещи да обработват металите се е гледало като на магьосници и дори богове. Способността да се разтопи руда, да извлече мед, злато, или желязо и да се сътвори някакъв обект, е считана за свръхестествена. За онези отдавна отминали времена такова отношение към ковачите е разбираемо. Хиляди години наред народите обитаващи континента ни ползват оръжия и инструменти направени от камък, рог и дърво.

Това са материалите за първите сърпове, брани, рала, ножове,копия и брадви. Трябва да се отбележи, че в доста случаи, не само на Балканите, но и в други региони на Европа, изделията от камък и рог са направени много изкусно. С кремъчните ножове е било възможно дори да се резбоват фигури и сложни орнаменти върху кост. За населението по време на Неолита (Новокаменната епоха), наличните материали за оръжия и сечива са били напълно достатъчни. Хората са били в състояние да оцелеят, но качеството на оръдията на труда не е позволявало да настъпи напредък, революция в развитието.

Преди около 6900-7000 години обаче се случва нещо уникално- появяват се първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунава. До известна степен това се дължи на благоприятните условия у нас. Залежите на мед в Мечи Кладeнец и Рудна Глава са значителни и първоначално метала е бил леснодостъпен. В последствие, оценили качествата на новоокрития елемент, дедите ни изкопават дълбоки шахти, за да следват рудната жила.

Трябва да се добави също, че планините обитавани от дедите ни познати в миналото като траки, се славят като богати на злато и сребро, а пък и голяма част от реките ни са златоносни. За сравнително кратко време дедите ни се научават да топят, леят и коват откритите от тях метали, създавайки уникални за онези времена изделия. Свидетелство за завидните умения на нашите предци са намерите при разкопки в различни региони на страната ни украшения и инструменти.

Древните обитатели на земите край Варна, Хотница, Стара Загора и т.н. произвеждат златни гривни, медалиони, мъниста и т.н. не само за своите нужни, но успяват да запознаят и хора от далечни региони със своите качествени продукти. Същото важи да направените от нашите майстори медни брадви, клинове, шила, кирко- копачи.

Златни украшения, медни земеделски сечива, а и оръжия, сътворени от ръцете на далечните ни предци достигат до земите на Унгария, Словакия, Румъния, Молдова, Украйна, Гърция. Първите ковачи допринасят сериозно за развитието на търговията на далечни разстояния – нещо уникално и непознато до този момент в Западна и Северна Европа. Въпросните търговски пътища и връзки просъществуват огромен период от време - няколко хиляди години, като се наблюдава и постепенно разширяване на ареала, в който старите балканци продават/разменят своите стоки и по този начин придобиват все по-големи богатства.

Някои от предците ни достигат и до по-далечни региони като Месопотамия (земите на Ирак ). Не кой да е, а траките научават шумерите как да обработват медта. На шумерски, думата за този метал е ududu/уруду. Тя отговаря на нашата дума руда. Нейното древно значение е червен(а), това е и характерния цвят на медта. На шумерски уруду няма смисъл, а това означава, че някой е дал думата на тези хора, дал е и нужните знания къде да се търси рудата, как да се добива, топи, обработва.

Трябва да се добави факта, че дори и в ново време, в определени български диалекти, руд означава червен. Това е и основата за името на една от най-красивите ни планини – Родопите (диал. Рудопи). Лингвистът Иван Дуриданов смята, че най-старото название е *Rud upe.

Със сигурност твърдението, че балкански преселници са повлияни населението на Месопотамия ще бъде посрещнато със съпротива от учените. Нека обаче да разгледаме фактите. Колелото, каруцата, най-древната писменост, царската корона и жезъл се появават първо на територията на България и чак след много време се наблюдава тяхното присъствие в земите край Тигър и Ефрат. Най-логично е да се приема, че колелото, ранната писменост, знанията за обработка на металите са дадени на шумерите от представители на древното балканско население.  

Най-добрия кандидат за това забележително деяние са гетите. Смятам, че техен клон са гутеите – народ обитаващ богатите на руди Загроски планини (възможно е Загрос/ Ζάγρος да е сродно на тракийския топоним Загора/Ζάγωρα). За гутейския език, лингвистите Гамкерлидзе и Иванов смятат, че е прототохарски, а прародината на тохарите съвпада с владенията на гетите – територията около долното течение на Дунава. Идването на траки в земите на шумери, еламити и др., би обяснило и приликата между балканската керамика от Неолита и Халколита с керамиката от териториите на Северен Ирак и Северен Иран.

Керамика от земите на Иран, приликите с тракийската керамика са очевидни

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

По-интересно става когато разберем, че подобна на нашата дума руда се среща и на няколко хиляди километра на запад от Месопотамия. Едни от древните обитатели на Испания са баските, в чийто език срещаме urreida притежаваща значение мед (метал), червен. Впечатляващо е и това, че на баски gori има значение гори, разгаря, alboko означава хълбок, garai-горе, goranz-нагоре, errekan-река, поток, garabi-жерав, soka-сукно, въже. Към този списък можем да добавим баските думи aita-баща, ama-майка. Те съотвестват на тракийските, т.е. древнобългарските  ata, ates-отец, баща и ama, ma-майка. Баският не спада към индоевропейските езици, а реално индоевропейските заемки са най-близки до думите принадлежащи на нашата реч.

Както е и в Близкия Изток, така също на територията на Испания е намерена керамика, която има прототип в земите ни. Тези съдове не са предмет на търговия, а свидетелства за заселване на траки на Иберийския полуостров. Присъствието на дедите ни се доказва от  имената на планините Пиринеи и река Ебро. Те са точни еквиваленти на нашите Пирин и Еброс/Хеброс.

В земите на стара Иберия (Испания) е регистрирана също река Халибс, а и племе халиби. Те са признати за траки, а което е по-важно – считани са за майстори ковачи. Смята се, че гръцката дума за стомана χάλυψ/халипс е изведена от името на старите металурзи, явяващи се част от общността на предците ни. Халибите са хората, които са запознали гърците с коването на желязо и закалката водеща до получаване на нов продукт – стоманата. Сега става ясно, че тези представители на дедите ни са стигнали дори до Западна Европа в търсенето си на земи богати на руди. Няма съмнение, че халибите са хората, които са дали на баските думата urreida притежаваща значение мед (метал).

Разновидности на иберийския меч, който е точно копие на тракийския

http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180_FalcataCollection.jpg

Разбира се преди да стигнат до другия край на Европа, халибите и други техни роднини са дарили гърците със знания по металургия. За χάλυψ/халипс-стомана е вече споменах, самата гръцка дума за желязо σῐδηρος/сидерос, също е заемка. Хялмар Фриск обявава σῐδηρος/сидерос-желязо за дума с неясен произход и цитира свой колега (Crepajac), според когото се касае за заемка от илирийски, идваща от ие корен *sueid-светя, червенея.

Този корен се среща в санскр. şvita-светъл, бял, şveta-бляскав, бял, стблг. свитати сѧ-светя, блестя, свѣтъ-светлина, огън, разсъмване. Най-добрия кандидат е блг. свид-вид дряново дърво с червени клонки, като най-ранното значение на свид е блестя, в БЕР като сродни думи са дадени лит. svidu-блестя, стангл. swiotol-ясен и др. Както можем да очакваме въпросният корен присъства в тракийската ономастика, среща се в името на бог  Σουιτουληνος/Свитулен.

За χαλκός-бронз лингвистите не дават и да се предположи, че е заемка в гръцкия, като същевременно обръщат гръб на една изключително важна подробност – думата χαλκεύς. Нейното значение е ковач на мед, бронз, коренът е същия както и в χαλκός-бронз, но в случая важна е наставката – εύς. Учени като Едуард Риш, Юрий Откупщиков, Ян Бест и др. са на мнение, че думи съдържащи тази наставка не са гръцки, а са наследство от предгръцкото население (трако-пеласгите). Най-често въпросната наставка се среща в тракийски лични имена: Ορφ-εύς.  Τερ-εύς, Σευθ-εύς и т.н. Колкото и да е неприятно за поддръжниците на елиноцентризма, фактите са безмилостни и рано или късно истината трябва да се признае.

Специалистите знаят също, че старогръцките думи за чук и наковалня са заемки и то от речта на дедите ни познати в Античността под името траки и пеласги. ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск. Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр.tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Не само σῐδηρος/сидерос-желязо, χαλκός-бронз, τύκος/тюкос-чук и т.н. са тракийски заемки в гръцкия. Фламанският учен Аренд Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от (трако)пеласгийски произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета от пеласгите. За пеласгийско присъствие на Апенините и по-точно в Лациум знаем от сведенията на Плиний Стари. Благодарение на Плутарх научаваме легендата за основаването на Рим от пеласгите, а и за това, че тези стари балканци са покорили (следователно и повлияли) народите от познатия свят:

“Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ – Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

Освен metallum/метал римляните наследяват и друга дума от трако-пеласгите. Австрийският учен Алоиз Валде смята, че латинската дума fеrrum/ферум-желязо има по-стара форма *ferzum, която от своя страна се явава заемка от староеврейски и шумерски (bar(e)zel-желязо стевр. barzil/барзил- метеоритно желязо шум.).

Възстановката ferum →ferzum→ barzel →barzil е правилна, но коренът barz/барз има значение светъл, сияен и принадлежи по-скоро на индоевропейските езици:  санскр. bhraj/bhrej-светя, сияя, авест. brāzaiti-свети, сияе, стчсл., стблг. пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна.*

Със сигурност не е имало контакт между шумери и латини, италийци. Старите евреи пък се установяват на Апенините векове след появата на желязото там, но за идване на балканци в Лациум, по време на ранната Желязна епоха, историческите извори дават данни. В такъв случай, редно е да приемем, че определена група от дедите ни запознава жителите на Вечния град с желязото. Тези наши предци са наричали желязото барз/берз, т.е. нещо светло, сияйно, такова прочее е и значението на самата дума желязо – нещо светло.

Поради това, че речта на латините е била различна, те прекрояват барз/берз на ferzum→ ferum. По-горе отбелязах, че има връзка между баската дума urreida- мед (метал), и нашата дума руда. Сега е момента да се добави, че по всяка вероятност дедите ни са дали на баските не само своята дума да руна, но също и древното название на желязото барз/берз. Баските от своя страна променят барз/берз на burdin-желязо.

Нека се върнем обратно при потомците на Ромул. Ако хвърлим поглед върху друга старолатинска дума, ще установим друга, доста интересна връзка. На езика на жителите на Вечния град, aes има значение мед, бронз, метал, пари и т.н. Aes отгововаря на санскритската ayas-желязо, метал, злато, стомана. Ясно е, че с aes и ayas не се има предвид точно определен вид материал, а се касае за обозначение за светло, сияйно вещество, както е и в случая с древната дума за желязо берз→ferzum.

Това се потвърждава от алтернативното значение на санскритската ayas-огън. Напълно възможно е потомците на Ромул да са взаимствали думата aes от дедите ни, в чиято реч тя има значение ясен, (ясна), сияен, (сияйна). В тракийската ономастика се среща такава дума, тя присъства в названието на тракийската река Aes-epos-ясна вода, сияйна вода.**

Старолатинската aes –мед, бронз, показва връзка също с галската isarno-желязо и германската Eisen-желязо. Тъй като aes/is(arno)/eisen могат да се обяснят с тракийската, т.е. древнобългарската aes-ясен, ясна, то не е пресилено да се каже, че траките са запознали не само латините, но също така келтите и с коването на желязо. Факт е, че във всеки келтски език думите за ковач приличат поразително на нашите:

шот.гаел gobha, стирл. goba, брет. gof, стуелск. gob, корн. gof, гал.gobann-ковач.

Доказателствата идват не само от областта на лингвистиката Нека не забравяме, че траките са майстори на коването на желязо поне от XIII век пр. Христа. Италийските народи се запознават с тайната на обработването на този метал едва през VIII-VII в.пр.Христа, приблизително по същото време както и келтите.

Германите, които живеят по на север ще трябва да почакат още няколко века. Тяхната Желязна епоха започва едва през V в.пр. Христа, т.е. около 800 години след времето когато дедите ни са майстори-ковачи на желязото. Ясно е, че в никакъв случай не може да се говори за някакви общи знания, наследство от времето на хипотетичния праиндоевропейски език.

Появата на желязото при келтите/галите съвпада с началото на Халщатската култура.Нейни основоположници са северните траки, които някои автори предпочитат да нарекат трако-кимерийци. През VIII в.пр.Христа, в Галия се появава нова порода коне, нов вид юзда, нов тип погребение – благородникът е погребан с колесница, или с коня си, а над гроба е бива издигната могила. Всички тези неща са характерни за старото население на Източна Европа. Освен това разполагаме с думите на Хиполит, който е убеден, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Безспорно се касае за свидетелство за ранен контакт между дедите ни и келтите.

Разпространение на трако-кимерийската материална култура

http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Важен аргумент в подкрепа на това твърдение е факта, че тракийските, т.е. древнобългарските топоними в Галия е значителен, но поне за мен от по-голяма важност са документираните в галските територии особени лични имена. Става дума за: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

На тези, които четат внимателно със сигурност е направило впечатление, че Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Този изключително важен за нашата история факт не е коментиран никога от нашите професионалисти, все едно информацията изобщо не съществува. Тези данни, комбинирани с доказателствата на материалната култура показват колко голяма е била ролята на дедите ни в полагането на основите на келтската култура.

Келтите от своя страна оказват влияние върху германите, най-вероятно ковачи и рудари от Галия са научили северните си съседи къде да намерят желязна руда, как да я разтопят и как да изковат оръжия и земеделски сечива.

За мен няма никакво съмнение, че дедите ни са залели европейския континент със светлината на знанията си няколко пъти. Организираното земеделие и скотовъдство се разпространява от Балканите на запад, изток и север. Същото важи за разпространението на колелото, ранната писменост, а както вече се уверихме и знанията по металообработка. Без балканските ковачи Европа щеше да изглежда доста по-различно. Нито Рим щеше да извиси снага, нито пък щеше да възникне гордото и силно галско общество.

Приносът ни в развитието на европейските народи е наистина огромен. До всеобщо признание едва ли ще се стигне скоро, но на този момент стига всеки българин да знае, че е потомък на велики хора, на тези, които първи са открили тайната на металите и са я дарили на други хора. За да почетем нашите деди е хубаво да следваме примера им, да бъдем търсещи, силни, уверени в себе си. Ковачът кове съдбата си сам.

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;

4.S.Piggot, The Druides, Penguin Books, Harmondsworth, 1975;

5.C.Renfrew, The Autonomy of the South-East European Coper Age, Proceeding of the Prehistoric Society, University Museum of Archaeology and Ethnology, Cambridge,1969;

6.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

7.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, 1-ste Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1896;

8.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Zweiter Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1904;

9.A Latin Dictionary. Founded on Andrews' edition of Freund's Latin dictionary. revised, enlarged, and in great part rewritten by. Charlton T. Lewis, Ph.D. and. Charles Short, LL.D. Oxford. Clarendon Press. 1879;

10.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

11.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

12.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

13.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Heidelberg, 1956;  

F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

14.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

 Извори от интернет:

1.Plutarch, Life of Romulus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

2.A.Walde, Lateinische Etymologisches Wörtebuch  https://ia800301.us.archive.org/23/items/Lateinisches-etymologisches-woerterbuch/Walde-LateinischesEtymologischesWrterbuch.pdf

3.CERAMICS ii. The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

4. Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ http://www.philology.ru/linguistics3/gamkrelidze-ivanov-13.htm

5. TherionArms International, Celto-Iberian Falcata http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180.html

*Приликата на шумерската barzil/барзил- метеоритно желязо и староеврейската bar(e)zel-желязо с нашите пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна може да се обясни лесно с присъствието на трако-пеласги в Близкия Изток. Гутеите-гети обитиват Месопотамия, а старите евреи са контактували дълго време с част от пеласгите – библейските филистимци.

**  Както бе отбелязано по-горе, елемента aes от Aes-epos има значение ясна, сияйна, а пък елемента epos, притежаващ и вариант apas може да се обясни със стбллг. вапа-вода, бавна вода.